Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (65)

62.

Кайли винаги беше намирала начин как да ме вбеси. Тази вечер не правеше изключение. Бяха минали двадесет минути откакто извика: „Връщам се след пет минути“, и изчезна към офиса на Мат Смит. Без обяснение и без покана да се присъединя и аз — само неизменното й отношение в стил „Аз командвам, ти стой и чакай тук!“.

Опитвах се да се справя с нездравословния гняв, когато мобилният ми телефон иззвъня. Беше Черил. Бавният огън, на който се печах, изведнъж се превърна в приятно сгряваща жарава, когато вдигнах телефона.

— Хей — казах аз, — ти си не само красива и интелигентна, но и безкрайно проницателна. Как разбра, че отчаяно се нуждая от психолог?

— А ти как разбра, че отчаяно се нуждая някой да ми каже, че съм красива и интелигентна? В действителност съм се разположила на дивана по анцуг, пия вино и дъвча пуканки, като всеки момент възнамерявам да посветя цялото си внимание на филм, който съм гледала вече седем пъти.

— „Хубава жена“ с Ричард Гиър и Джулия Робъртс, нали?

— Добре ме познаваш, Закари. А на теб за какво ти е психолог?

— Защото седя тук и събирам прах, докато Жената чудо драпа да разреши най-големия случай в кариерата ми сама.

— Кайли преживява труден момент — каза Черил. — От това, което ти ми казваш, мисля, че личният й живот е излязъл извън релси. В момента работата е единственото нещо, което може да контролира.

— Супер! Само дето нейната работа е и моя работа. Аз съм й партньор.

— Тогава я остави за малко на мира, партньоре.

— Това ли е професионалният ти отговор? Искаш аз да я оставя на мира? Мислех, че поне ти ще си на моя страна.

— Професионалистите не вземат страна. Стига, Зак, и ти си преживявал доста тежки моменти, а Кайли винаги те е подкрепяла. Не го приемай лично. Тя не се опитвала те изолира. Това, че се заравя в работата, й помага да се разсее от проблемите си със Спенс. Може би те ще изгладят нещата помежду си и вие двамата отново ще намерите баланса.

— А какво се очаква да правя дотогава?

— Ако трябва да използвам думите на моя виден колега, ще кажа: „Свиквай, човече“.

— И кой го е казал това? Фройд ли?

— Не, доктор Фил.

— А, добре, току-що успешно възстанови психичното ми здраве — заявих аз. — Наслади се на виното, пуканките и женския си филм. Изглежда си планувала да запомниш тази вечер.

— Ще ми липсва само едно нещо — каза изкусително тя.

Почувствах се наистина излекуван.

— Аз ли? — попитах.

— Всъщност си мислех за Ричард Гиър, който да ме заведе на шопинг в „Родео Драйв“, но със сигурност и ти ще свършиш работа. Свободен ли си?

— Не веднага, но човек трудно може да откаже оферта за безплатно вино и пуканки. Приготви и за мен. Ще бъда при теб след около два часа.

— Филмът ще е свършил след два часа — отбеляза тя.

— Ти си професионалист. Сигурен съм, че ще намериш начин да ме компенсираш.

В този момент Кайли влезе през вратата.

— Трябва да вървя — казах аз. — Детектив Макдоналд току-що се завърна от своето самостоятелно разследване.

— Не ставай заядливец — каза Черил. — Дръж се добре с нея.

— Ще се държа. Обещавам — отговорих. — Ще се видим по-късно. Аз те… знаеш какво.

— И аз те… знаеш какво — отвърна тя и затвори.

Така и все още не бяхме открили идеалния начин за приключване на телефонен разговор. Никой от двама ни все още не беше готов за „обичам те“, но след три месеца кого ли заблуждавахме?

Кайли се беше ухилила като златотърсач, който току-що е попаднал на главната жила.

— Грееш от радост — констатирах аз. — Какво откри?

— Беше адски прав, когато предложи да проследим Донован и Бойл. Мат претърси служебната база данни, за да разбере какви коли карат те двамата.

— Нямаше да си толкова щастлива, освен ако някой от тях не е собственик на черен спортен джип.

— Детектив Дейвид Донован има такъв — отвърна тя. — „Тойота Хайлендър“, модел 2011, черен като хълмовете на Южна Дакота.

— Това е окуражаващо, но той със сигурност не е единственото ченге, чиято кола се вписва в описанието.

— Знам. Мат ме засипа с обичайните бла-бла-бла предупреждения да не правя прибързани заключения, защото в петте предградия са регистрирани около два милиона коли, а 15 811 от тях са черни спортни джипове. И все пак, ако ще си залагаме главите за това, добре е, че Дейв Донован притежава автомобил, който съвпада с описанието на онзи, използван при отвличанията.

— А сега какво правим? — попитах аз.

— Съгласна съм с теб, че не можем да попитаме Кейтс дали може да следим двама от нашите детективи. Дори и тя да се съгласи, това ще остави писмена следа, а ако сгрешим, тя ще изглежда като идиот наред с нас двамата.

— Значи ще ги поставим под наблюдение, без да й казваме?

— Не „ние“. Ние двамата си имаме достатъчно задачи, с които да се занимаваме. Трябва да привлечем някой друг.

— Имаш ли някого предвид?

— Въртят ми се едно-две имена — отбеляза тя. — Ами ти?

Имах двадесет минути да помисля над това, преди да се обади Черил, и бях измислил някого, който можеше да ги проследи и да го направи дискретно. Казах й кого имам предвид.

— Перфектен избор — похвали ме тя.

— Наистина ли? Нямаш ли контрапредложение?

— Знам, че имаш проблеми с приемането на „да“ за отговор, но в случая съм категорично съгласна с теб. Дай да се обадим на шефа им и да видим дали са свободни.

— Не се обаждаме на нашия шеф. Сигурна ли си, че действително е добра идея да позвъним на техния? Искам да кажа, защо точно сега да започнем да действаме по правилата? Дай просто да се обадим на тях двамата в типичен за нас стил и с по-малко шум по веригата.

— Неразрешено от висшестоящите наблюдение — каза тя. — Гордея се с теб, каубой. Най-накрая започваш да се учиш как се нарушават правила.

— Ъхъ — съгласих се аз. — Така си е, защото работата с теб си е направо като майсторски клас.