Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (7)

4.

Служебната кола, която Кейтс беше изпратила да ни вземе, беше паркирана пред велоалеята на „Сентър Драйв“ и ни очакваше с включени сигнални светлини.

— О, по дяволите! — възкликна Кайли, докато прекосявахме затревеното пространство.

— Сега пък какво?

— Тими Тъпака.

— Подскажи малко — казах аз.

— Този, дето ще ни вози. Шофьорът ни чака в колата, както се предполага, но партньорът му — онзи, който си гука с трите жени ето там, е Тим Макнътън.

— Познавам го — отвърнах аз. — Наперено копеле е, но и ние на неговите години бяхме такива.

— Зак, има огромна разлика между това да си самоуверен и да си задник, който преследва всичко живо с цици. Снимката му е закачена на таблото в дамската тоалетна. Оградена е в кръг и е зачертана по диагонал. Отдолу някой е написал: „Свалките му са остроумни като парцал, напоен с хлороформ“.

— Винаги си боравила много умело с думите.

— Благодаря — отвърна тя и намек за обичайната й закачливост отново проблесна в погледа й. — Някой трябваше да предупреди новите момичета.

В мига, в който ни видя, Макнътън се обърна към жените, които сваляше. Като по команда и трите заскандираха: „Само «Специални разследвания!»“, размахвайки юмруци във въздуха.

— Хора, вие заслужавате отбор мажоретки — обади се Макнътън, доволен от резултата.

— Не и на местопрестъпление за убийство — отвърнах аз с надеждата, че наоколо няма видеокамери, които да са заснели момента.

— Опс! Вината е моя — засмя се той.

— Към резиденция „Грейси Меншън“ — казах аз. — Остави светлините, но карай без сирени.

Задната седалка на патрулната кола не е създадена, за да бъде удобна. Тя е твърда, направена е от здрава пластмаса, за да се чисти лесно от всякакви телесни течности, и е разположена ниско, така че да затрудни максимално тези, които седят на нея, при евентуален опит за нападение над добрите момчета от другата страна на стоманената решетка и бронираното стъкло.

Шофьорът потегли и зави на изток от парка. Макнътън се обърна на мястото си и дари Кайли с най-подкупващата си усмивка в стил водещ на телевизионна игра.

— Там отзад е малко тесничко, а детектив? Чудя се само дали имате достатъчно място за тези крака?

— Доста по-неудобно ми е, отколкото можеш да си представиш — отвърна тя.

Той се засмя, все едно беше схванал шегата.

— Как е съпругът ти? — попита той.

— Съпругът ми ли? За какво, по дяволите, говориш? — рязко каза Кайли.

— Ей, нищо лично! Прочетох цялата история в „Дейли Нюз“: „Продуцент на хитов полицейски сериал става жертва на престъпление“.

Съпругът на Кайли, един от най-известните телевизионни продуценти на Източното крайбрежие, се бе превърнал в основна мишена на престъпление, което едва не унищожи филмовата индустрия в Ню Йорк. Двамата с Кайли обезвредихме маниака, но не и преди да успее да вкара Спенс в болница.

— Е, как е твоето старче? — отново попита Макнътън.

— Моето старче ли? — повтори Кайли. — Старчето ми е направо „Обърни се напред и млъквай, Макнътън!“.

Тими Тъпака потъна в седалката си и никой от нас не каза нищо повече, докато не стигнахме до пресечката на Осемдесет и осма улица и Ийст Енд Авеню.

Кайли изскочи от колата и тръгна решително по алеята към резиденцията на кмета, без да се обърне и да погледне назад. Аз се позабавих и благодарих на шофьора, че ни докара.

— Какво й става? — попита Макнътън и свойски сложи ръка на рамото ми. — С всички ли се държи така?

— Не — отвърнах аз. — Само с онези, които измъчват деца, и със задниците. Приятен ден.