Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (60)

57.

Мама идва, Кими! Съжалявам за това, което стана. Мама идва, за да оправи нещата. Мама те обича толкова много!

Рейчъл О’Кийф знаеше, че ще умре. Разбра го още в момента, когато я съблякоха гола и я намъкнаха в белия защитен костюм.

След това й запушиха устата, закопчаха я с белезници за една тръба и я оставиха без никаква храна, вода или надежда.

Разговарянето с Кими облекчаваше нещата. Тези две думи — мама идва, се превърнаха в нещо като нейна мантра. Въртяха се непрекъснато в главата й и тя си ги повтаряше тихичко с надеждата, че те можеха да я приспят, но на ослепително ярката светлина, студената влага и вонята на мръсотия заспиването беше много трудно.

А страхът го правеше направо невъзможно.

Мама е в тъмница, Кими. Но ти не плачи. Много скоро мама ще…

В този миг светлината угасна с изщракване, което отекна откъм вратата от гофрирана ламарина. Рейчъл рязко си пое дъх.

Те връщаха ли се? Или светлините работеха автоматично? Ами сега какво?

Последва шум. Запалиха двигател. И тогава го почувства — движението на въздуха. Някъде над главата й към нея духаше топъл въздух.

„Благодаря ти, Кими! Благодаря ти, Кими!“ — заповтаря тя. Главата й се отпусна към гърдите и тя остави тялото си да потъне в благословената топлина и тъмнината.

Съзнанието й тъкмо прекрачваше границата на съня, когато чу лай. Тя се стресна и се събуди. Към първото с ниско заплашително ръмжене се присъедини второ куче и тя изпищя от ужас, но единственият звук, който излезе от парцала, запушил устата й, беше само приглушен вой.

Лаят се усили и се чуваше все по-близо. Рейчъл отчаяно се опитваше да се освободи. Веригите около китките, глезените и врата й се впиваха в плътта й, а стаята около нея направо щеше да се пръсне от оглушителния лай и ръмжене на цяла глутница разярени кучета. Тихите й писъци продължаваха и в един момент тя изгуби контрол над пикочния си мехур, точно както някога, когато беше на девет и я беше нападнал питбулът на съседите.

Мама идва, Кими. Мама идва, Кими. Мама идва, Кими. Мама идва, Кими.

И тогава се чу глас:

— Готова ли си да ни кажеш истината?

Светлините се включиха рязко и лаят на кучетата изведнъж престана. Рейчъл се огледа из помещението. Нямаше никакви кучета. Видя само двама мъже, облечени в черно.

По-високият от тях, явно лидерът, отлепи тиксото от лицето й и извади топката, която бяха натъпкали в устата й.

— Готова ли си да ни кажеш истината? — попита я той отново.

Китките и глезените й кървяха, вратът й беше силно охлузен от веригите.

— Казах ви истината — проплака тя.

— Не, не си — отвърна той и отвори бутилка минерална вода „Поланд Спринг“, наклони я към устните си и изпи наведнъж половината от нея.

Рейчъл се взря във водата.

— Изглежда си жадна — каза мъжът. — Останалото е за теб. Само ми кажи кой уби Кими.

— Кълна се, че не съм убила Кими. Аз я обичах. Никога не бих наранила единственото си дете.

— О, да. Ти си направо Майка на годината, а това е голямата награда — отвърна той, вдигна бутилката и я обърна.

Рейчъл се разхлипа, когато водата плисна върху циментовия под.

— Съдът повярва, че не съм го направила. Защо вие не можете да повярвате?

— Съдебните заседатели са тъпаци — отвърна той — и бързат само да се приберат у дома. Ние обаче не сме нито едно от двете.

По-ниският от двамата, този, който се държеше по-добре, посочи към видеокамерата, поставена на триножник пред нея.

— Просто говори на камерата. Кажи ни какво се случи в действителност и ще ти дадем топла храна, много приятно изстудена вода и ще можеш да поспиш.

— Искаш да кажеш, че тогава ще ме убиете — отвърна Рейчъл.

— Така е — съгласи се лидерът, — смъртта е неизбежна. Болката и страданията обаче са по желание. Ето, нека да ти демонстрирам.

В ръката си държеше дървена кутия, която напомняше на Рейчъл за музикалната кутийка на майка й, която си спомняше още от дете.

Той я отвори и тя почти очакваше от нея да зазвучи приспивна песничка, но музика нямаше. В кутията имаше само някакъв странен метален инструмент. Рейчъл никога не беше виждала нищо подобно, но някак си знаеше, че е зло.

— Казва се задушаваща круша — поясни мъжът. — Някои я наричат круша на страданието. Тази тук е от шестнайсети век. Купих я от „Ибей“ за дванайсет хиляди долара.

Рейчъл стисна силно клепачите си.

— Отвори очи — заповяда бавно и заплашително мъжът, — иначе ще ти ги отворя насила.

Тя отвори очи. Кутията беше вече на пода, а нещото с форма на круша беше в ръката му.

— Сега отвори уста — нареди й той.

Тя поклати глава.

Мъжът кимна към партньора си. По-любезният стисна ноздрите й и я принуди да отвори уста, а другият натика металното приспособление в нея.

— А това е и прекрасното нещо на нашата малка круша — каза той, — дръжката й всъщност е на винт и когато завъртя спиралния шип в центъра… — Той направи две бързи завъртания и Рейчъл се задави и изпищя едновременно.

— Спокойно! — каза мъжът. — Това е само демонстрация. Няма да те заболи. Не и този път.

Той завъртя винта в обратната посока и измъкна крушата от устата й. Рейчъл трескаво пое въздух.

Мъжът в черно се усмихна.

— Завъртях го само два пъти — каза той, — ето така. — Показа й как завърта два пъти дръжката. Рейчъл видя как крушата се разтвори в долната си част и четири сегмента подобни на лъжици започнаха да се отделят встрани. — А гледай какво става, когато го завъртя още веднъж. И още, и още… — Металните лъжици се отвориха още по-широко и не оставиха никакво място за съмнение относно уврежданията, които устройството можеше да причини. — Колко беше това? Пет пъти? — попита той — Пет завъртания? Трябва да видиш какво става на десет. Или на петнадесет. Направо е демонично, но нали ги знаеш онези побъркани средновековни съдници, направо са горели от нетърпение да го използват.

— Не съм убила дъщеря си. Кълна се — каза Рейчъл.

— Задръж тази мисъл, още не съм свършил — каза мъжът и тикна крушата пред лицето й. — Ето и гениалното предимство на тази малка красавица — тя е универсална и може да се използва за всички телесни кухини. Така че, ако си богохулен еретик, това се натиквало в лъжовната ти уста. Мъжете хомосексуалисти били наказвани с анална круша, а жените, които развратничели със сатаната… ами, както казах, крушата работи при всички отверстия.

В този момент иззвъня мобилен телефон и мъжът потупа джоба си.

— Ето ти нещо, над което да поразмишляваш, докато аз проведа един разговор — каза той.