Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (46)

43.

Стана 8:30, преди с Черил да успеем да излезем от офиса. Повиках такси и казах на шофьора да ни закара до пресечката на Деветдесет и втора улица и Медисън Авеню.

— Къде ще ходим на вечеря? — попита тя.

— „При Паола“. Предлагат страхотна италианска кухня — казах аз.

И да се надяваме, че ще съм толкова зает да дъвча, че няма пак да изтърся някоя глупост като тази сутрин на закуска.

Таксито хвана червен светофар на Седемдесет и втора улица и Черил ме сграбчи за една страстна целувка.

— Цяла вечер ми се иска да го направя — каза тя.

— И аз исках да го направя, това и още доста по-смели неща — отвърнах. — Искам го цяла вечер и през целия уикенд преди това. Така че, ако искаш да пропуснем ресторанта…

— Съжалявам, но умирам от глад — отвърна тя и се сгуши в мен. — А ти?

— С Кайли обядвахме в „Чайнатаун“ към един часа на обяд и съм гладен от два насам. Ти къде обядва?

— Да не би да искаш да кажеш „с кого обядва“?

— По дяволите, толкова очевидно ли беше?

— Зак, аз съм психолог, за бога! Светиш отвсякъде като неонова табела.

— Казвал ли съм ти някога колко смущаващо е да излизаш с жена, която си изкарва хляба с бърникане в главите на хората? — казах аз.

— Не, а аз казвала ли съм ти някога колко е дразнещо да излизаш с мъж, който си изкарва прехраната с разпитване на хора?

Паола Ботеро не е някой от онези свръхизвестни готвачи, които могат да се видят в риалити предаванията по телевизията. Тя е по-скоро нещо като тиха легенда, която храни придирчивите нюйоркчани вече три десетилетия. Синът й Стефано ме посрещна на вратата на ресторанта.

— Signor Jordan, buona sera^[1].

— Бил ли си тук и преди? — попита Черил, докато Стефано ни водеше към масата ни.

— Това е мястото, където водя хората на вечеря, когато съм се държал идиотски на закуска — отговорих аз.

— Ааа… значи често идваш тук.

Ресторантът на Паола има просторен открит салон, в който въпреки приглушеното осветление всеки има възможност да вижда всички останали. Неколцина ни огледаха крадешком, докато минавахме, но едва ли гледаха мен.

С Черил се споразумяхме да поддържаме неангажиращ разговор и да не си тормозим главите с връзката ни поне до десерта, затова аз говорих за това как е минал денят ми, а тя говори за единственото нещо, което не можехме да обсъдим, докато бяхме в офиса на Кейтс — самата капитан Кейтс.

— Тя е пример за подражание — каза Черил. — Силна цветнокожа жена, успяла да си извоюва позиции в сфера, доминирана предимно от бели мъже. А като ченге, което мрази политиката, е разбрала и как да се справя със системата. От нея би излязъл много по-добър кмет от този, който имаме в момента, както и от кандидата на опозицията.

Поръчах бутилка „Брунело ди Монталчино“ и изпих по-голямата част от него, след което си поръчах още една чаша, а след вечерята — и още една.

— Опитваш се да му отпуснеш края след тежкия ден? — попита Черил. — Или набираш кураж за предстоящия малък разговор?

Отпих малка глътка от виното, като едва се въздържах да не изгълтам съдържанието на чашата наведнъж.

— Разговорите за взаимоотношения не са сред силните ми страни — казах аз.

— Аз съм фантастично добра в тях — отвърна тя. — Освен ако не става въпрос за собствената ми връзка. В този случай съм също толкова зле, колкото и всички останали. Така че, ако искаш да се отдръпнеш, добре. Отрицанието е крайъгълен камък при много връзки.

Тя подпря брадичката си с длан и впери очаквателно в мен дълбоките си тъмни испански очи. Отчасти като психолог, отчасти дяволито и напълно хипнотизиращо. Господи, бива си я в тези неща. Първо ме откача от кукичката, а след това отново пуска въдицата.

Захапах стръвта.

— Ами, не мога да отрека, че се държах като пълен глупак на закуска. Извинявам се.

— Приемам извинението, но вечерята в този ресторант е достатъчна отплата, така че можем отново да се срещнем в закусвалнята утре сутрин и да се държиш като глупак колкото си искаш.

— Благодаря, докторе, но не мога да си позволя подобна терапия — отвърнах аз и отново се вкопчих в чашата с вино. Черил се пресегна нежно и я взе от ръката ми.

— Колко още течен кураж ще ти трябва, преди да ми кажеш какво точно те притеснява?

Кажи нещо, идиот такъв! Каквото и да е. Ако млъкнеш, цялата вечер ще се провали, преди да си стигнал до най-хубавата й част.

Не знам коя част от тялото ми се разпореждаше в момента, но съм почти сигурен, че това не беше мозъкът ми.

— Притеснява ме това — казах бавно аз, — че прекарваш доста време с Мат Смит.

— А хрумвало ли ти е някога, че ни се налага да работим заедно?

— Изглежда така, сякаш става въпрос за нещо повече от работа.

— Същото е и с теб и Кайли. Двамата с нея прекарвате един до друг повече от четиринадесет часа дневно. Или сте коляно до коляно в колата, или обядвате заедно, или пък давате нощно дежурство. Нарича се съвместна работа.

— Не е същото. Кайли е омъжена, а Мат Смит е ерген.

— И ти се притесняваш, защото съм дала на този ерген книга, а той ми е донесъл билети за една страхотна театрална постановка?

— И соево лате — добавих аз.

— Което, доколкото разбирам, в някои части на света се възприема направо като прелюдия към предложение за брак. Всичко, което трябва да направя, за да скрепим сделката, е да помоля баща ми да подари на неговия баща шест кози — отвърна тя.

— Ето това ви е проблемът на вас, психолозите — отвърнах, — никога не вземате лудите на сериозно.

— Зак, аз съм разведена отскоро, затова двамата с теб гледаме да позабавим нещата, но наистина ли мислиш, че е в мой стил да въвлека друг мъж във връзката ни, за да се конкурираш с него?

— Не. Съзнавам, че не ти си поканила Мат на партито. Той сам се довлече. И както сама спомена, ти си наскоро разведена, а освен това си красива, уязвима и свободна. Подобна комбинация е абсолютен магнит за тестостерона.

— Красива, уязвима и свободна — повтори тя. — Ако се съди по това, което ми разказа за Спенс и проблема му с наркотиците, Кайли Макдоналд съвсем скоро ще бъде в същото положение. Просто ми е любопитно дали това възбужда твоя магнит?

— Не е честно — отвърнах, — знаеш, че ние с Кайли се разделихме още преди десет години.

— Технически погледнато, Кайли се е разделила с теб — отговори Черил. — Тя те е зарязала и се е омъжила за Спенс. Каква ирония би било, ако десет години по-късно зареже него, за да се събере с теб, нали?

— Черил, знам, че си обучен психолог — отговорих аз, — но подобен сценарий е… абсурден, не… просто илюзорен.

— Прав си — каза тя. — Също като сценария, който ти си съставяш за мен и някакъв тип от съседния офис, който ми е донесъл чаша кафе.

Отворих уста и понечих да отговоря, но нищо не излезе.

Черил приплъзна чашата с вино обратно към мен.

— С риск да прекалиш с лекарството, изпий това — каза тя.

— Ау, страхотна си — отвърнах аз и погълнах остатъка от виното.

— Сигурно алкохолът говори вместо теб, но все пак благодаря. И ти не си лош.

— И въпреки факта, че се държах като глупак както на закуска, така и на вечеря, моля те, кажи ми, че не съм прецакал тотално връзката ни.

— Зак, страдаш от синдрома, който професионално наричаме „пораснал мъж, оглупял до вдетиняване“, но по някакъв твой откачен начин се опитваш да запазиш връзката ни и това ме радва.

— Не искам да си насилвам късмета, но би ли ми казала колко точно те радва това? — попитах я аз.

— Много страстно ме радва — прошепна тя и се наведе към мен през масата, за да ме дари с една нежна целувка.

— Тогава да бягаме оттук — казах аз, — преди да се е появил някой тип с чаша соево лате и да прецака всичко.