Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (4)

1.

Двамата бездомници седяха на паважа пред мемориала за Първата световна война на Пето авеню и 67 улица и се изправиха, щом ме видяха да се приближавам към тях.

— Зак Джордан, отдел „Специални клиенти“ към Нюйоркската полиция — представих се аз.

— На люлките има мъртва жена — каза единият от тях.

— На въртележката — поправи го вторият.

Косата му беше мръсна, по отдавна небръснатото му лице беше полепнал прахоляк, размъкнатите му дрехи миришеха на засъхнала урина. Догади ми се и неволно извърнах глава.

— Чак толкова ли съм зле? — попита мъжът и отстъпи крачка назад. — Дори вече не го усещам. Аз съм детектив Бел, а това е партньорът ми, детектив Кейси от „Противодействие на престъпността“. Работим по задача в парка. Банда хлапета пребиват бездомници за забавление и сме тук под прикритие. Извинявам се за миризмата, но за достоверност трябва да миришем също толкова зле, колкото и изглеждаме.

— Мисията изпълнена — отвърнах. — Опишете ми жертвата.

— Бяла жена на средна възраст, а ако се съди по факта, че от глава до пети е облечена в бял защитен костюм, изглежда, това е следващата жертва на Хазмат.

Не беше това, което исках да чуя.

— Известна ли е самоличността й? — попитах.

— Не можем да се доберем до нея. Въртележката е заключена. Тя е вътре. Никога нямаше да я видим, ако не бяхме чули музиката. Не можехме да разберем какво става и защо свири в шест и половина сутринта.

— Водете ме нататък — казах аз.

Въртележката се намираше в средата на Сентръл Парк, само на няколкостотин метра от Пето авеню, и най-бързият начин да се стигне дотам, беше с ходене, освен ако не се появеше някой от поддръжката на парка с количка за голф.

— Тревата е съвсем мокра — заяви Бел, отбелязвайки очевидното. — Мислех, че от „Специални клиенти“ ги викат само за знаменитости и за разни други от хайлайфа.

— Една от тези „други“ от хайлайфа е изчезнала в петък вечер и двамата с партньорката ми я търсехме. Щом се обадихте със сигнал за убийство, случаят веднага достигна и до мен. Работим в Деветнадесети участък, така че стигнах дотук само за няколко минути. Но ако се окаже, че работата не е за нас, аз си тръгвам и ще продължи друг екип.

— Ние двамата с Кейси се пишем доброволци — отвърна Бел. — Ще се измием хубаво и ако толкова много ни притискате, дори може да се присъединим към „Специални клиенти“. Наистина ли там е толкова готино, колкото разправят?

Готино ли било? Какво му е готиното да играеш между втора и трета база на „Ню Йорк Янкис“? За едно ченге отдел „Специални клиенти“ на Нюйоркската полиция е направо работа мечта.

В Ню Йорк има осем милиона души. Мисията на градската полиция е да защитава и да служи на всеки един от тях. Неколцина обаче получават по-солидна защита и по-добро обслужване от останалите. Може и да не звучи много демократично, но управлението на един град е доста сходно с управлението на един бизнес — винаги гледаш да угодиш на най-добрите си клиенти. В нашия случай това означава на тези, които носят приходи и привличат туристи. Казано накратко — богатите и известните. Ако някой от тях се окаже жертва на престъпление, получава нашето пълно внимание. А вярвайте ми, тези хора са свикнали да получават ужасно много внимание. Те са рок звезди в света на финансите, модата или издателския бизнес, а в някои случаи са истински рок звезди в света на рока.

Бел явно очакваше отговор на въпроса си.

— Като се изключи това, че понякога ми се налага да съсипя чифт хубави обувки с газене в мокра трева, бих казал, че е адски готино.

— А къде е партньорката ви? — попита Бел.

Нямам никаква представа.

— Пътува насам — излъгах.

Пресичахме централната алея, когато чух пронизителния вой на латерните.

— Отблизо е още по-дразнещо — отбеляза Бел.

Успяхме да се приближим най-много на шест-седем метра, тъй като на пътя ни се изпречваше триметрова сгъваема ограда. Зад нея се виждаше старинна въртележка, която всяка година привличаше стотици хиляди родители и деца в парка.

Паркът щеше да отвори чак след няколко часа, но въртележката се въртеше, кончетата се издигаха и спускаха, а наоколо гърмеше циркова музика.

— Не можете да влезете. Заключено е — отбеляза Кейси.

— А тя как е влязла?

— Онзи, който я е сложил там, е счупил катинара — отвърна той. — След това го е заменил с кодова ключалка за велосипеди, а те се отключват дяволски трудно.

— Очевидно не е искал да се появи някой и да развали малкото му представление — казах аз.

— И ние така си помислихме. Ще изпратят човек от специалния отряд да я среже.

— Не и преди някой от криминалистите да я провери за отпечатъци — казах аз. — Съмнявам се, че ще намерим нещо, но не искам някой каубой с ъглошлайф да съсипе евентуални доказателства.

— Детектив Джордан — обади се Бел, — оттук можете да видите тялото.

Приближих се към мястото, където стоеше той, и надникнах през една пролука в оградата.

— Ето я — уточни Бел, сякаш можеше да пропусна да видя мъртвата жена, облечена в бял защитен костюм, привързана към конче в ярки червени, сини, зелени и жълти цветове.

— По дяволите! — казах аз, когато тя премина покрай нас.

— Това ли е вашата липсваща персона от хайлайфа? — попита Бел.

— Да. Името й е Евелин Паркър-Стийл.

И двете ченгета ме изгледаха с погледи, казващи: „Никога не съм я чувал“.

— Баща й е Ленърд Паркър — казах аз. — Собственик е на стотина киносалона из цялата страна. Брат й е Деймън Паркър…

— Онзи от новините по телевизията? — попита Кейси.

— Знам само, че е световноизвестен телевизионен журналист — уточних аз, — и със сигурност може да се каже, че е онзи от новините. А съпругът й е Джейсън Стийл Трети, наследник на веригата хотели и казина „Стийл“.

— Мамка му! — подхвърли Кейси към Бел. — Натъкнали сме се на Първата дама сред богатите мацки.

— Тя е много повече от това. Работи като високоплатен политически съветник и в момента е шеф на кампанията на Мюриъл Сайкс — жената, която се кани да смени любимия ни кмет Спелман.

— Богата, известна и с връзки — каза Бел. — Това си е точно случай за „Специални клиенти“. Май е най-добре да се омитаме от тук, преди да сме си провалили прикритието. Успех, детектив.

— Чакайте малко — спрях ги аз. — Партньорката ми закъснява, а вие можете да ми помогнете, като удържите тълпата настрана.

Кейси инстинктивно погледна през рамо към пустия парк.

— В момента тук няма никого — казах аз, — но ще се появят. Медии, зяпачи, хора, които бързат за работа, но винаги могат да намерят време, за да спрат и да позяпат някоя катастрофа, а ако имаме късмет, дори убиецът. Някои обичат да се връщат, за да видят каква ще бъде реакцията към стореното. Имате ли нещо против да ми помогнете?

Двете ченгета се спогледаха и се ухилиха като хлапета, които току-що са разбрали, че училището е затворено заради силен снеговалеж.

— Дали имаме нещо против да помогнем на отдел „Специални клиенти“ за такъв важен случай? — възкликна Бел. — Шегуваш ли се? Какво се иска от нас?

— Да се преоблечете в чисти дрехи, да разкарате тази воня и да се поразходите наоколо, като си държите очите и ушите отворени.

— Ще сме чисти след десет минути — отвърна Бел и двамата изчезнаха.

Карнавалната музика ме влудяваше, затова се отдалечих от въртележката толкова, че да мога да събера мислите си. Набрах номера на партньорката си Кайли Макдоналд и за трети път тази сутрин обаждането ми се прехвърли директно на гласова поща.

— По дяволите, Кайли! — изругах. — Понеделник сутрин е, часът е шест и четиридесет и седем. Вече цели 17 минути, откакто съм нагазил в една наистина кофти седмица, и ако не съм ти го споменавал преди, да знаеш, че няма никой друг, освен теб, с когото да предпочитам да си прекарвам кофти седмиците.