Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (11)

8.

„Добър обрат“, помисли си Гидън, докато неизменният поток от зяпачи забравяше плановете си за понеделник сутрин и се тълпеше около въртележката.

Такива са нюйоркчаните — разполагат с по пет хиляди убийства годишно. Ако застреляте старица, която слиза от такси на Медисън Авеню, хората ще прескочат трупа й, за да се доберат до таксито. Но богата мъртва кучка в защитно облекло, качена на шарено конче в центъра на Сентръл Парк, е в състояние да ги накара да закъснеят за работа и да си изкълчат врата, за да виждат по-добре.

Усмихна се.

Дай на хората това, което искат, и те ще се стълпят пред вратата ти. Добре сте дошли!

Нечия ръка го потупа по рамото.

— Е, ти „за“ или „против“ Хазмат си? — попита женски глас зад него.

Гидън се скова на място. Паркът гъмжеше от репортери, които завираха камери и микрофони в лицата на зяпачите с надеждата да хванат нещо интересно за следващите извънредни новини. Достатъчно откачено беше, че въобще се върна на местопрестъплението, но появата му в новинарски репортаж щеше да бъде истинска лудост.

Обърна се бавно. Определено не е репортерка. Репортерките обикновено не носят черни бюстиета, докато са на работа.

— Извинете — каза Гидън, — на мен ли говорите?

— Само ако ви се говори — отвърна тя. — Аз съм Анди.

Беше поне с пет години по-голяма от него. Кафяви очи, кестенява коса, вдигната на опашка и промушена през бейзболна шапка с логото на Нюйоркската пожарна команда. Беше почти красива, но добре знаеше коя е най-забележителната й черта и това беше причината да не носи нищо върху черното си спортно бюстие, въпреки че вече преваляше октомври.

— Пожарникар ли си, Анди? — попита той и посочи шапката й с пръст.

— Беше на бившия — отвърна тя и завъртя очи, за да му покаже, че се радва, задето онзи вече не е част от живота й. — Аз ли? Аз съм по-добра в подпалването на пожари, отколкото в гасенето им.

Гидън беше висок метър и деветдесет, с тъмна коса и плътни устни, на които играеше палавата усмивка на лошо момче. Беше свикнал жените да го свалят. А Анди явно беше професионалистка. Беше се позиционирала пред него така, че не можеше да говори с нея, без да погледне надолу към великолепния й бюст.

По дяволите, скъпа! Уцелваш ужасно неподходящ момент. И въпреки че ми се иска да замъкна горещото ти запотено тяло у дома и да те чукам до безпаметност, тази сутрин единственият афродизиак, който ми трябва, е тази тълпа тук.

— Може ли да повториш въпроса? — попита я той.

— Попитах те какво мислиш за Хазмат, а от начина, по който се усмихна, мога да предположа, че си му голям фен.

Усмихвах ли се? Тъпо! Мерси, че ме светна, Анди.

— Мислиш ли, че този тип си има фенове? — попита Гидън.

— Хиляди — отвърна тя. — А аз съм първа в списъка. Може да решиш, че едно добро еврейско момиче от Куинс би било адски либерално, но ще сгрешиш.

— Не те ли притеснява това, че той сам е тръгнал да въздава справедливост? — попита Гидън.

— Не. На този град му трябват само още няколкостотин души като него.

— Леле! — възкликна той. — А какво стана с доброто еврейско момиче?

— Беше изнасилена на среща, когато беше в колежа. Богаташко синче. Тати подкупи ченгетата, съдията и колежа. Тогава си промених мнението за политиката. Знаеш, понякога крайният консерватор е просто един смотан смазан либерал.

Тя вдигна телефона си.

— Видя ли клипчето, което убиецът е качил?

— Все още не — отвърна Гидън.

— Гледай го, човече! Има вече около петдесет хиляди гледания.

Бяха осемдесет и една хиляди последния път, когато проверих.

— Името на жертвата е Евелин някоя си — продължи Анди. — Хладнокръвно е убила приятелката си, но се е измъкнала, защото е богата и семейството й е знаело как да прецака системата. Хазмат обаче й е дал точно това, което заслужава. Иска ми се само да можех да му стисна ръката.

Дишането на Гидън се ускори. Да му стисне ръката? Мамка му, такова момиче нямаше как да се задоволи с едно ръкостискане. Ех, Анди, което и друго време и място да беше…

— Радвам се, че си поговорихме — каза той, — но трябва да бягам.

Анди навлажни устните си с език и се нацупи леко.

— Жалко че не трябва да бягаш в моята посока — отвърна тя. — А как се казваш, между другото?

— Брайън — отвърна Гидън.

— Радвам се да се запознаем, Брайън — каза тя и протегна ръка. Той я пое и я разтърси.

Ето, Анди, видя ли, че желанието ти се сбъдна!