Йорген Бреке
Заспивай сладък сън (9)

Осма глава

Елизе Едвардсен изрече още няколко язвителни забележки по адрес на дъщеря си, преди да си легне. Не знаеше защо винаги бе толкова саркастична. Не смяташе себе си за злобен човек, но просто не можеше да се сдържа. Тормозеше шестнайсетгодишната си дъщеря за щяло и нещяло — независимо дали беше лоша оценка на някое контролно, или дреха, която отказваше да носи.

— Откога смяташ „Н&М“ за марка, недостойна за теб? Не мога да повярвам, че дъщеря ми е станала такъв сноб!

Мразеше начина, по който тя дъвчеше дъвка.

— Звучиш като морж, давещ се в собствената си слюнка.

Не знаеше защо говори такива абсурдни неща. Напоследък не можеха да проведат един нормален разговор. А едно време бяха толкова близки. Бе започнала да се дразни дори от пеенето на Юлие. То я събуждаше всяка сутрин. Но не и тази.

През цялата нощ бе сънувала странни сънища. Бе спорила с Ивар, с Юлие и със самата себе си за най-тривиалните неща на света, като например цената на интернета и нуждата от плажно масло по време на великденската ваканция. Когато се събуди, къщата бе необичайно притихнала. Ивар дишаше безшумно до нея, сякаш се стараеше да не я безпокои. Погледна бледия му нос, стърчащ над юргана. Ноздрите му се свиваха и разширяваха със спокойна ритмичност. Колко дразнещо!

Както винаги, вратата на спалнята бе отворена. Бяха придобили навика да я държат открехната, откакто Юлие бе започнала да се качва при тях в леглото като малка. Навикът си оставаше. Банята се намираше точно срещу спалнята и звукът идваше именно оттам. Всяка сутрин Елизе чуваше пеенето на Юлие иззад затворената врата на банята. Едно време бе смятала, че събуждането с песен е едно от най-прекрасните неща на света.

Елизе стана и се замисли. Снощи Юлие й бе показала скъпия панталон, който си бе купила. Тя знаеше, че дъщеря й бе използвала собствените си спестявания, но въпреки това я бе нарекла глупава превзета тийнейджърка. Вместо да го каже на шега, тя го бе казала напълно сериозно. Бе искала думите й да засегнат Юлие. Дъщеря й не бе отвърнала нищо, но малко след това бе извела Бисмарк на вечерната му разходка.

Този епизод бе отворил очите на Елизе. „Не мога да продължавам да се държа така с нея“, си бе помислила тя. И когато бе легнала до спящия Ивар, тя бе прошепнала:

— Аз съм ужасна майка.

Той просто бе изсумтял насън. Елизе бе лежала в тъмното, слушайки тананикането в коридора и после затварянето на вратата. Но бе заспала, преди Юлие да се върне.

„Но останах будна дълго време след като излезе, нали?“, помисли си тя сега.

Излезе в коридора и отвори вратата на банята. Всичко изглеждаше така, както го бе оставила снощи. На пода нямаше мръсни дрехи и кърпи. Тубичката с паста за зъби бе затворена.

Без да се замисля, тя отиде до входната врата и я отвори. Слънцето още не бе изгряло. През дъха, излизащ от устата й, светът изглеждаше мъглив и неясен. Тя стоеше и се взираше с празен поглед в бялото пространство между високите дървета в двора.

По навик погледна надолу и видя вестника, хвърлен на прага. Прочете заглавието на първата страница, което бе за ужасното нещо, случило се на улица „Лудвиг Доес“. То бе шокирало целия квартал и я бе накарало да забрани на Юлие да излиза сама по тъмно. Но дъщеря й не я бе послушала, което бе довело до нова караница. Елизе накрая бе отстъпила, но с неприятно чувство в стомаха.

Смутена и разтревожена, тя отиде в кухнята. Плотът бе чист. Не видя нито една троха. Влезе в дневната. Бисмарк не спеше на своята възглавница в ъгъла. Няколко секунди стоя неподвижно, мъчейки се да си поеме въздух. Бавно, сякаш се движеше под вода, тя отиде до вратата на стаята на Юлие. Тя бе в другия край на дневната. Изведнъж се запита защо спяха толкова далече една от друга. После осъзна, че този въпрос е налудничав. След това си помисли: „Това е само сън. Ужасен кошмар.“

Дълго време стоя пред спалнята на дъщеря си. Най-накрая събра смелост и отвори вратата.