Ърнест Клайн
Играч първи, приготви се (33)

0032

— Зи! — извика Аех, щом аватарът ми се появи. — Какво, по дяволите става, човече? Къде изчезна? Опитвам се да се свържа с теб от седмица!

— Аз също — присъедини се към него Шото. — Къде беше? И как успя да извадиш тези файлове от базата данни на Шестиците?

— Дълга история — отвърнах аз. — Всяко нещо по реда си.

Обърнах се към Шото и Арт3мида:

— Напуснахте ли домовете си?

Те кимнаха.

— В момента на сигурно място ли сте?

— Да — отвърна Шото. — Аз съм в едно манга кафене.

— А аз съм на летището във Ванкувър — рече Арт3мида. Чувах гласа й за пръв път от месеци. — В момента съм в пълна с бацили обществена кабина за достъп до ОАЗИС. Избягах от къщи само с дрехите на гърба си, затова се надявам данните на ИОИ, които ни прати, да са истински.

— Истински са, довери ми се.

— Откъде си толкова сигурен? — попита Шото.

— Защото влязох в базата данни на Шестиците и лично ги свалих.

Тримата ме зяпнаха смълчани. Аех повдигна вежди.

— И как точно го направи, Зи?

— Създадох си фалшива самоличност и се направих на длъжник на ИОИ, за да вляза в централата им. Там бях през последните осем дни. А преди малко избягах.

— Мамка му! — прошепна Шото. — Сериозно ли говориш?

Кимнах.

— Човече, имаш стоманени нерви — каза Аех. — Моите почитания.

— Благодаря. Поне така мисля.

— Да приемем, че не ни будалкаш — обади се Арт3мида. — Как може един нисш длъжник да получи достъп до тайни досиета и вътрешна кореспонденция на Шестиците?

Обърнах се към нея.

— Длъжниците имат ограничен достъп до интранета на компанията чрез системата за развлечения в капсулите, която е зад защитната стена на ИОИ. Оттам успях да мина през поредица от задни вратички и пропуски в системата, оставени от програмистите, проектирали интранета, да си проправя път в мрежата и да вляза в личната база данни на Шестиците.

Шото ме зяпна със страхопочитание.

— И сам ли направи всичко това?

— Точно така, господине.

— Истинско чудо е, че не са те хванали и не са те убили — рече тя. — Защо пое подобен глупав риск?

— А ти как мислиш? За да намеря начин да премина през щита и да стигна до Третата порта — свих рамене аз. — Само този план успях да измисля за толкова кратко време.

— Зи — ухили се Аех, — голяма откачалка си. — Той дойде при мен и плеснахме длани във въздуха. — Но именно затова те обичам, човече!

Арт3мида се намръщи.

— И след като разбра, че имат тайни досиета за нас, сдържа да не ги погледнеш, а?

— Наложи се! Трябваше да разбера какво знаят за всеки от нас! И ти би постъпила така.

Тя ме посочи с пръст.

— Не, нямаше да го направя. Аз уважавам личното пространство на другите!

— Арт3мида, успокой се! — намеси се Аех. — Той най-вероятно ти е спасил живота.

Тя се замисли върху думите му.

— Добре, да забравим за това — рече накрая, но виждах, че все още е бясна.

Не знаех какво да кажа, тъй че продължих нататък.

— Прехвърлям и на трима ви по едно копие от данните на Шестиците, които успях да задигна. Десет зетабайта са. Вече трябва да сте ги получили. — Изчаках да си проверят електронните пощи. — Информацията, която имат за Холидей, е необятна. Разполагат с всичко за живота му. Събрали са интервюта с всички хора, които Холидей е познавал. Може да ни отнеме месеци да ги прочетем.

Изчаках няколко минути, докато те преглеждаха данните.

— Еха! Невероятно — обърна се Шото към мен. — Как, по дяволите, успя да избягаш от ИОИ с цялата тази информация?

— Като се измъкнах с хитрост.

— Аех е прав — поклати глава Арт3мида. — Ти си луд за връзване. — Тя се поколеба за секунда и после добави: — Благодаря за предупреждението, Зи. Задължена съм ти.

Отворих уста, за да отвърна „Няма защо“, но думите така и не излязоха.

— И аз съм ти длъжник, благодаря — каза Шото.

— Няма нужда да ми благодарите.

— Е, кажи лошата новина — подкани ме Аех. — Колко близо са Шестиците до преминаването през Третата порта?

— Познайте какво — ухилих се аз. — Още дори не са разбрали как да я отворят.

Арт3мида и Шото ме зяпнаха невярващо. Аех се усмихна широко, започна да клати глава и вдигна длани високо, сякаш танцуваше в такт с недоловима електронна музика.

— О, да! О, да! — запя той.

— Шегуваш се, нали? — попита Шото.

Поклатих глава.

— Не се шегуваш — рече Арт3мида. — Но как е възможно? Соренто взе Кристалния ключ и знае къде е портата. Трябва само да я отвори и да влезе, нали?

— Това важеше за първите две — отвърнах аз. — Но третата е различна. — Отворих голям прозорец във въздуха до себе си. — Вижте този запис от архива на Шестиците. Тук са записали първия си опит да отворят портата.

Пуснах записа. Видеоклипът започваше с аватара на Соренто, застанал пред входа на замъка на Анорак. Портите на непревземаемата крепост се отвориха като автоматични врати в супермаркет, щом Соренто се приближи.

— Входът на замъка се отваря за аватар, който носи Кристалния ключ — обясних аз. — Ако аватарът не носи ключа, не може да прекрачи прага на замъка дори вратата вече да е отворена.

Гледахме как на записа Соренто преминава през входа и влиза в просторното позлатено преддверие. Аватарът на Соренто прекоси полирания под и се приближи до голямата кристална врата на северната стена. В самия център на вратата имаше ключалка, а над нея в блестящата шлифована повърхност бяха изсечени три думи: „Вяра. Надежда. Любов“.

Соренто пристъпи напред, пъхна Кристалния ключ в ключалката и го завъртя. Нищо не последва.

Вдигна очи към трите думи. „Вяра, надежда, любов“ прочете ги той на глас. Пак не се случи нищо.

Соренто извади ключа, изрече трите думи и го пъхна отново в ключалката. Пак нищо.

Наблюдавах Аех, Арт3мида и Шото, докато гледаха записа. Вълнението и любопитството им се бе превърнало в концентрация, защото вече се опитваха да разгадаят пъзела. Натиснах паузата.

— Опитват се да разберат как да отворят вратата от три седмици — казах аз. — Винаги, когато е в ОАЗИС, Соренто е заобиколен от консултанти и учени, които наблюдават всяко негово движение. На записите се чуват гласовете им и как му дават съвети по радиостанцията. Досега не са му помогнали много. Гледайте…

На видеозаписа той правеше нов опит да отвори портата. Повтори всичко като преди, само че този път завъртя Кристалния ключ обратно на часовниковата стрелка.

— Пробват всяка глупост, за която се сетите — продължих аз. — Изрича изписаните думи на латински, на елфически и на клингонски. По едно време го накараха да рецитира Първо послание към коринтяните 13:13 — библейски стих, в който се съдържат думите „вяра, надежда, любов“. Очевидно това са имената и на три католически светици. Шестиците правят опити в тази посока от няколко дни.

— Кретени — заяви Аех. — Холидей е бил атеист.

— Вече се хващат за сламки — отвърнах аз. — Соренто не е пробвал само да падне на колене за молитва, да потанцува и да пъхне кутрето си в ключалката.

— Това сигурно е следващият му ход — ухили се Шото.

— Вяра, надежда, любов — повтори бавно Арт3мида думите, а после се обърна към мен. — Къде съм ги чувала?

— Да, и на мен са ми много познати.

— Трябваше ми известно време да се сетя — казах аз.

Те ме погледнаха нетърпеливо.

— Кажете ги в обратен ред — подканих ги аз. — По-добре даже ги изпейте в обратен ред.

Очите на Арт3мида светнаха.

— Любов, надежда, вяра — повтори тя няколко пъти и по лицето й си пролича, че си спомни. После запя — Любов и надежда, и вяра…

Аех продължи със следващия стих:

— Сърцето, душата и ума…

— Три… е вълшебно число! — довърши Шото тържествуващо.

— Училищен рок! — извикаха те в един глас.

— Знаех си, че ще се сетите. Умници сте.

— Три е вълшебно число. Музика и текст Боб Дороу — издекламира Арт3мида, сякаш четеше от енциклопедия. — Написана през 1973 г.

Усмихнах й се.

— Имам теория по въпроса. Мисля, че по този начин Холидей иска да каже колко ключа са нужни, за да се отвори Третата порта.

Арт3мида се усмихна и запя:

— Нужни са три…

— Ни повече, ни по-малко — продължи Шото.

— Повече не се чуди — добави Аех.

— Три — довърших аз, — е вълшебното число.

Извадих своя Кристален ключ и го вдигнах. Останалите ме последваха.

— Имаме четири ключа. Ако поне трима от нас стигнат до портата, ще я отворим.

— И после какво? — попита Аех. — Едновременно ли ще влезем в нея?

— Ами ако след това само един може да влезе? — попита Арт3мида.

— Съмнявам се, че Холидей е нагласил така нещата — отвърнах аз.

— Кой знае какво си е мислело шантавото копеле — възрази Арт3мида. — Играе си с нас от самото начало. Защо иначе ще иска три копия от Кристалния ключ за Третата порта?

— Може би защото иска да ни принуди да работим съвместно — предположих аз.

— Или просто иска състезанието да завърши с напрегнат и драматичен финал — обади се Аех. — Замислете се. Ако три аватара влязат в Третата порта едновременно, състезанието се превръща в надпревара кой ще стигне пръв до Яйцето.

— Холидей е бил луд, садистичен кретен — промърмори Арт3мида.

— Да, за това си права — кимна Аех.

— Погледнете обаче въпроса от друга страна — каза Шото. — Ако не беше програмирал Третата порта така, че да се отваря с три ключа… Шестиците вече щяха да са намерили Яйцето.

— Но те имат десетина аватара с копия от ключа — рече Аех. — Могат да отворят портата веднага, ако са достатъчно съобразителни.

— Дилетанти — заяви Арт3мида. — Сами са си виновни, че не знаят всички текстове от Училищен рок наизуст. Как изобщо тези тъпаци успяха да стигнат до тук?

— С измама, не помниш ли? — попитах аз.

Тя ми се усмихна и коленете ми се подкосиха.

— А, вярно. Все забравям.

— Само защото Шестиците още не са отворили портата, това не означава, че няма да се сетят в крайна сметка — каза Шото.

Кимнах.

— Шото е прав. Занимават се с това денонощно и рано или късно ще направят връзката с песента от Училищен рок. Не бива да губим време.

— Какво чакаме тогава? — попита развълнувано Шото. — Знаем къде е портата и как да я отворим! Да вървим! И нека най-добрият ловец да спечели!

— Забравяш нещо, Шото-сан — каза Аех. — Парзивал още не ни е казал как ще преминем през щита и как ще преодолеем армията на Шестиците. — Той се обърна към мен. Имаш план за това, нали, Зи?

— Разбира се. Тъкмо до него бях стигнал… — Махнах с дясната си ръка и във въздуха пред мен се появи триизмерна холограма на замъка на Анорак. Прозрачният син купол, генериран от Сферата на Осувокс, обгръщаше замъка и над, и под земята. Посочих я. — Щитът ще изчезне сам по пладне в понеделник, след около трийсет и шест часа. Тогава ще влезем в замъка през парадния вход.

— Как така щитът ще падне сам? — попита Арт3мида. — Клановете го бомбардират с атомни бомби от две седмици, а дори не са го одраскали. Как ще го свалиш?

— Вече се погрижих за това. Ще трябва да ми се доверите.

— Аз ти вярвам, Зи — рече Аех. — Но дори щитът да изчезне за да стигнем до замъка, пак ще трябва да се бием с най-голямата армия в ОАЗИС. — Той посочи към холограмата, където войските на Шестиците бяха разположени около замъка от вътрешната страна на сферата. — Какво ще правим с тези тъпаци? И с танковете и корабите им?

— Само четиримата няма да се справим — каза Шото.

— Знам. Ще ни трябва малко помощ.

— Голяма помощ — поясни Арт3мида.

— И кого ще убедим да ни помогне да нападнем цялата армия на Шестиците? — попита Аех.

— Всички — отвърнах аз. — Всички ловци, с които успеем да се свържем. — Отворих друг прозорец, в който се появи имейла, който бях съчинил, преди да вляза в Мазето. — Ще разпратя това писмо довечера до всички потребители на ОАЗИС.

Скъпи колеги ловци,

Настъпи мрачният ден. След години на измами, манипулации и лъжи Шестиците най-накрая успяха с пари и коварство да си проправят път до Третата порта.

Корпоративните лакеи на ИОИ барикадираха замъка на Анорак и разположиха армията си около него, за да попречат на друг да стигне до Яйцето. Научихме, че са разкрили истинските самоличности на ловците, които смятат за заплаха, и възнамеряват да ги отвлекат и убият.

Ако всички ловци по света не се обединят, за да спрат Шестиците, те ще намерят Яйцето и ще спечелят състезанието. Тогава ОАЗИС ще стане собственост на ИОИ.

Моментът настъпи. Нападението ни срещу армията на Шестиците ще започне утре по пладне, стандартно време по ОАЗИС.

Присъединете се към нас!

 

С уважение,

Аех, Арт3мида, Парзивал и Шото

— Коварство? — каза Арт3мида, след като прочете писмото. — Със синонимен речник ли го написа?

— Опитах се да звучи гръмко. Официално.

— Харесва ми, Зи — каза Аех. — Направо ти кипва кръвта.

— Благодаря, Аех.

— Значи това е планът ти? — попита Арт3мида. — Да разпратиш спам из целия ОАЗИС и да молиш за помощ?

— В общи линии да.

— И да не мислиш, че всички ще се надигнат да се бият с Шестиците само заради принципа?

— Да, така мисля.

Аех кимна:

— Прав е. Никой не иска Шестиците да спечелят състезанието и ИОИ да поеме контрола върху ОАЗИС. Хората ще скочат, ако им се предостави възможност да помогнат. А и кой ловец ще пропусне подобна епична историческа битка?

— Но клановете няма ли да си помислят, че просто се опитваме да ги манипулираме, за да успеем ние да стигнем до портата? — попита Шото.

— Разбира се — отвърнах аз. — Повечето от тях обаче вече са се отказали. Всички виждат, че краят на състезанието наближава. Не смяташ ли, че повечето хора предпочитат някой от вас да спечели, вместо Соренто и Шестиците?

Арт3мида се замисли върху думите ми.

— Прав си. Имейлът може да свърши работа.

— Зи — потупа ме по гърба Аех. — Ти си невероятен, гений! Когато разпратиш имейла, медиите ще пощуреят! Но вината ще се разнесе като горски пожар. До утре всеки аватар в ОАЗИС ще е на път за Хтония.

— Да се надяваме — казах аз.

— О, ще дойдат, не се тревожи — каза Арт3мида. — Но колко от тях ще се бият, когато видят противника? Повечето сигурно ще си донесат столове и ще хрупат пуканки, докато гледат как ни премазват.

— И това не е изключено — отвърнах аз. — Но клановете със сигурност ще ни помогнат. Нямат какво да губят. А и не е нужно да побеждаваме армията на Шестиците. Трябва само да си пробием път през нея, да влезем в замъка и да стигнем до портата.

— Трябва трима от нас да стигнат до портата — уточни Аех. — Ако само двама влязат вътре, с нас е свършено.

— Точно така. Затова трябва много да внимаваме да не ни убият.

Арт3мида и Аех се изсмяха нервно. Шото само поклати глава.

— Дори да отворим портата, все пак ще трябва да я преминем — каза той. — Със сигурност ще е по-трудна от първите две.

— Ще се тревожим за това, когато влезем в нея — отвърнах аз.

— Добре — съгласи се Шото. — Да се захващаме за работа.

— Съгласен съм — заяви Аех.

— Значи вие двамата ще се включите? — попита Арт3мида.

— Да имаш по-добра идея, сестро? — попита Аех.

Тя сви рамене.

— Всъщност не.

— Добре тогава. Решено е — заяви Аех.

Затворих имейла.

— Ще изпратя по едно копие от писмото и на вас — казах аз. — Започнете да го разпращате на всички в списъка си с адреси довечера. Публикувайте го в блоговете си. Пуснете го по телевизионните си канали. Разполагаме с трийсет и шест часа да разпространим молбата. Времето би трябвало да е достатъчно всички да се екипират и аватарите им да стигнат до Хтония.

— Щом Шестиците чуят за това, веднага ще започнат да подготвят отбраната си — каза Арт3мида. — Ще стигнат до крайности.

— А може просто да го приемат за шега, защото си мислят, че щитът им е непробиваем — възразих аз.

— Наистина е непробиваем — рече Арт3мида. — Затова се надявам да си прав, че ще изчезне.

— Не се тревожи.

— Че защо да се тревожа? Сигурно си забравил, но вече съм бездомна и бягам, за да спася живота си! В момента съм на терминал на летището и плащам за връзката си на минута. Не мога да водя война оттук, да не говорим пък да мина през Третата порта. А няма къде другаде да отида.

Шото кимна.

— И аз не мога да остана тук. Намирам се в кабина под наем в кафене в Осака. Никак не е уединено. А и ми се струва, че е опасно да стоя на едно място, щом агентите на Шестиците ме търсят.

Арт3мида ме погледна.

— Да имаш някакви предложения?

— Съжалявам, че ви го казвам, но и аз съм бездомен и съм в обществен клуб в момента. Крия се от Шестиците повече от година, забравихте ли?

— Имам микробус — обади се Аех. — Добре дошли сте да останете при мен, но няма да успея да стигна до Кълъмбъс, Ванкувър и Япония за трийсет и шест часа.

— Мисля, че аз мога да ви помогна — обади се дълбок глас.

Подскочихме стреснато, обърнахме се и видяхме аватара на висок мъж с прошарена коса, който изникна зад гърбовете ни. Веднага го познахме. Беше Великият и могъщ Ог. Аватарът на Огдън Мороу. При това той не се материализира постепенно, както по принцип се появяват аватарите, влизащи в чатрум. Просто изникна от нищото, сякаш през цялото време бе стоял в Мазето и чак сега бе решил да се покаже.

— Ходили ли сте в Орегон? — попита той. — Щатът е прекрасен по това време на годината.