Ърнест Клайн
Играч първи, приготви се (14)

0013

Аех премина през Първата порта рано на следващата сутрин.

Името му се появи в класацията на трето място с резултат 108 000 точки. Точките, които той бе получил за Медния ключ, бяха с 1000 по-малко, но за преминаването през Първата порта се даваха все така по 100 000.

Тази сутрин отидох на училище. Замислих се дали да не се обадя, че съм болен, но се притеснявах, че отсъствието ми можеше да предизвика подозрения. Оказа се обаче, че грешах. Заради възродения интерес към Лова повече от половината ученици и доста от учителите не си бяха направили труда да дойдат. Тъй като всички в училище ме знаеха под името Уейд3, никой не ми обърна никакво внимание. Докато обикалях незабелязан по коридорите, реших да се порадвам на тайната си самоличност. Чувствах се като Кларк Кент или Питър Паркър. Хрумна ми, че татко много би се зарадвал.

Следобед Ай-р0к изпрати имейли до мен и Аех в опит да ни изнудва. Пишеше, че ако не му кажем как да намери Медния ключ и Първата порта, ще публикува всичко, което знае за нас, във форумите на ловците. След като му отказахме, той изпълни заплахата си и започна да разправя наляво и надясно, че с Аех учим на Лудус. Естествено, той нямаше как да докаже, че ни познава, а пък и вече имаше стотици други ловци, които твърдяха, че ни бяха близки приятели. Така че двамата с Аех се надявахме публикациите на Ай-р0к да минат незабелязано, което не стана, разбира се. Най-малко двама други ловци бяха прочели публикациите му и имаха достатъчно ум в главата си, за да направят връзката между Лудус, Стихчето и Гробницата на ужасите. В деня, след като Ай-р0к изпорти работата, на четвърто място в Класацията се появи името Дайто. По-малко от петнайсет минути след него, на пето място, се появи и още едно — Шото. Някак си и двамата бяха успели да вземат ключа в един ден, без да изчакат сървърът да се рестартира в полунощ. Няколко часа след това те минаха през Първата порта.

Досега никой не бе чувал за тези аватари, но имената им подсказваха, че работят заедно в екип или принадлежат към някой клан. Шото и Дайто бяха японските наименования на късия и дългия меч, носени от самураите. Когато двата меча се носеха в комплект, той се наричаше Дайшо — и двамата станаха бързо известни с този прякор.

Бяха изминали само четири дни, откакто името ми се появи в Класацията, и с всеки изминал ден на таблото с резултатите се появяваше ново име. Тайната бе разкрита и ловът се разгаряше.

Цяла седмица не можех да се съсредоточа в часовете. За щастие, ми оставаха само два месеца до края на учебната година, а вече бях събрал достатъчно кредити, за да завърша гимназия, дори от сега насетне да не си мръдвах пръста. Влизах от час в час замаян, блъсках си главата върху гатанката за Нефритения ключ и си я повтарях непрекъснато наум.

Нефритеният ключ при капитана стои,

в къща запусната с бели стени.

А свирката за да надуеш,

всички трофеи събери.

Според учебника ми по английска литература римувано стихотворение от четири стиха се нарича „четиристишие“ — и под това название стана известна гатанката. Всяка вечер след училище излизах от ОАЗИС и запълвах страниците от дневника си с възможни тълкувания на Четиристишието.

За кой „капитан“ говореше Анорак? Капитан Кенгуру? Капитан Америка? Капитан Бък Роджърс от XXV в?

И къде, по дяволите, се намираше тази къща запусната с бели стени? Тази част от гатанката изглеждаше влудяващо мъглява. Домът в Мидълтаун, където Холидей бе израснал, не можеше да се опише като „запуснат“, но може би той бе имал предвид друга къща в родния си град?

Известно време си мислех, че запуснатата къща с бели стени можеше да се отнася за Отмъщението на нърдовете — един от любимите филми на Холидей. В него нърдовете от заглавието наемат разнебитена бяла къща и я ремонтират (представено във филма като монтаж на фона на музика от 80-те). Отидох до възстановка на къщата от филма на планетата Бугър и я претърсвах в продължение на няколко дни, но не открих нищо.

Последните два реда от Четиристишието също ми изглеждаха напълно неразбираеми. Като че ли в тях се казваше, че трябваше да се съберат някакви „трофеи“ и после да се надуе свирка. Но дали тук не се имаше предвид жаргонния израз „надувам свирката“ със значение „разкривам тайна или съобщавам за престъпление“? И в двата случая не се сещах за нищо. Но продължих да си повтарям стиховете дума по дума, докато мозъкът ми не се размекна като паста за зъби.

* * *

В петък след училище, в деня, в който Дайто и Шото преминаха през Първата порта, седях на уединено място на няколко километра от училище, на стръмен хълм със самотно дърво на билото. Обичах да идвам тук, за да чета, да си пиша домашните или просто да се наслаждавам на ширнали се зелени ливади в истинския свят нямах достъп до подобна гледка.

Седях си под дървото и подреждах милионите съобщения, които все още задръстваха пощенската ми кутия. Мъчех се с тях от цяла седмица. Получавах съобщения от хора по цял свят. Поздравления. Молби за помощ. Смъртни заплахи. Покани за интервюта. Няколко дълги несвързани критични трактата от ловци, които очевидно бяха загубили ума си в преследването на Яйцето. Получих покани и да се присъединя към четири от най-големите кланове — Овирапторите, Съдбовния клан, Господарите на ключа и Банзай. Отговорих на всички тях, че съм им признателен, но отказвам поканите им.

След като ми омръзна да чета писмата „от почитатели“, подредих имейлите от различни компании в папка „бизнес“ и започнах да ги чета. Установих, че съм получил няколко оферти от филмови студия и издатели, които искаха да купят правата за биографията ми. Изтрих ги всичките, защото бях решил никога да не разкрия самоличността си. Поне докато не намеря Яйцето.

Освен това бях получил няколко предложения за рекламни договори от компании, които искаха да ми дадат значителни суми, за да използват името и лицето на Парзивал с цел да продават продуктите и услугите си. Една фирма за електронна търговия искаше да използва аватара ми, за да рекламира серията си от хардуер за ОАЗИС и да може да продава „Одобрени от Парзивал“ ръкавици и визьори. Получих предложения да стана рекламно лице на верига за доставка на пици по домовете, производител на обувки и онлайн магазин за скинове за аватари. Имах писмо дори от компания за детски играчки, която искаше да пусне серия от кутии за обяд и фигурки с лика на Парзивал. Всички те предлагаха да ми платят в кредити за ОАЗИС, които щяха да бъдат прехвърлени директно в акаунта на аватара ми.

Не можех да повярвам на късмета си.

Отговорих на всяко от тези писма и им казах, че щях да приема предложенията им при следните условия: нямаше да разкрия истинската си самоличност и щях да контактувам с тях само чрез аватара си в ОАЗИС.

До час започнаха да валят отговорите с прикачени файлове с договори. Не можех да си позволя да наема адвокат, за да ги прегледа, но всички бяха едногодишни, затова просто ги подписах с електронен подпис и ги върнах обратно по електронната поща, заедно с триизмерен модел на аватара си, който можеха да използват в рекламите. Получих няколко оферти за аудиореклами с гласа ми, на които изпратих запис на дълбок баритон, звучащ като на актьорите зад кадър в рекламните клипове на филми.

След подписването на договорите новите спонсори ме уведомиха, че щях да получа първия транш от хонорарите си в сметката си в ОАЗИС в рамките на четирийсет и осем часа. Парите, които щях да получа, нямаше да ме направят богат, но за хлапе, израсло в нищета, те изглеждаха цяло състояние.

Направих набързо няколко изчисления. Ако живеех пестеливо, щях да имам достатъчно пари, за да се махна от купчините и да си наема малък икономичен апартамент някъде другаде. Поне за една година. Самата мисъл ме изпълни с нервно вълнение. Мечтаех си да избягам от купчините, откакто се помнех, а сега, изглежда, тази мечта щеше да се сбъдне.

Докато чаках да ми преведат парите, продължих да подреждам имейлите си. Когато подредих писмата според подателя, установих, че съм получил над пет хиляди имейла от Инъвейтив Онлайн Индъстрис. Всъщност те ми бяха пратили пет хиляди копия на един и същи имейл. Бяха ми пращали това съобщение цяла седмица — от мига, в който името ми се бе появило в Класацията. И го пращаха отново и отново всяка минута.

Шестиците ме бомбардираха с имейли, за да привлекат вниманието ми.

Всички писма бяха отбелязани като „Изключително важни“, а в полето за темата пишеше: СПЕШНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РАБОТА — МОЛЯ, ПРОЧЕТЕТЕ НЕЗАБАВНО!

В мига, в който отворих едно от писмата, до ИОИ се изпрати автоматично съобщение, че съм отворил имейла им — и незабавно престанаха да ми пращат нови писма.

Уважаеми Парзивал,

 

На първо място те поздравявам за постижението, на което ние от Инъвейтив Онлайн Индъстрис искрено се възхитихме.

От името на ИОИ бих искал да ти направя изключително доходоносно бизнес предложение, подробностите около което можем да обсъдим в личен разговор в чатрум. Моля, използвай прикрепената визитна картичка, за да се свържеш с мен при първа възможност, независимо по кое време на деня.

Като се има предвид каква репутация имаме в средите на ловците, бих разбрал, ако изпитваш колебания да разговаряш с мен. Но имай предвид, че ако откажеш предложението ни, възнамеряваме да се свържем със съперниците ти. Най-малкото се надяваме, че ще ни окажеш честта да чуеш пръв нашата щедра оферта. Какво можеш да изгубиш?

Благодаря за отделеното време. Очаквам с нетърпение разговора с теб.

 

Искрено твой,

Нолан Соренто

Директор на Оперативен отдел

Инъвейтив Онлайн Индъстрис

Въпреки любезния тон, заплахата, която струеше от имейла, бе пределно ясна. Шестиците искаха да ме вербуват или да ми платят, за да им кажа как да намерят Медния ключ и да преминат през Първата порта. А ако им откажех, щяха да потърсят Арт3мида, после Аех, Дайто, Шото и всеки друг ловец, който успееше да запише името си в Класацията. Тези безсрамни корпоративни плужеци нямаше да се спрат, докато не намереха някой достатъчно глупав или отчаян, че да се поддаде и да им продаде информацията.

Ходът им беше толкова предвидим! Трябваше да се досетя как ще постъпят.

Канех се да изтрия всички имейли от тях и да се направя, че не съм ги получил изобщо, но размислих. Исках да разбера какво точно предлагаха. А и не исках да пропусна възможността да се запозная с Нолан Соренто, скандалния лидер на Шестиците. Не ме грозеше никаква опасност, ако се срещнех с него в чатрум, стига да внимавах какво говоря.

Мина ми през ум да се телепортирам на Инсипио преди интервюто, за да купя няколко нови скина за аватара си. Може би скъп костюм. Нещо лъскаво. Но реших да не го правя.

Нямаше какво да доказвам на този корпоративен кретен. Все пак вече бях известен. Щях да вляза в чатрума им с обичайния си вид и навирен нос. Щях да изслушам предложението им и да им кажа да целунат виртуалния ми задник. Можеше дори да запиша разговора и да го публикувам в YouTube.

Подготвих се за срещата, като прочетох всичко, което успях да намеря в мрежата за Нолан Соренто. Беше магистър по компютърни науки. Преди да стане директор на оперативния отдел ИОИ, той бил много търсен програмист на игри и бе ръководил създаването на няколко ролеви игри за ОАЗИС, произведени от външни компании. Бях ги играл всичките и се оказаха много добри. Преди да продаде душата си, Соренто е бил способен програмист. Беше очевидно защо от ИОИ го бяха наели да ръководи лакеите им. Мислеха си, че създател на игри има най-големи шансове да спечели грандиозната видеоигра на Холидей. Но Соренто и Шестиците търсеха Яйцето вече пет години, а още не бяха постигнали нищо. Сега, когато имената на аватари изникваха непрекъснато в Класацията, ИОИ сигурно бяха страшно паникьосани. Шефовете на Соренто вероятно го притискаха здраво. Зачудих се дали бе негова идея да ме вербува, или му бяха наредили.

След като научих всичко, което можах, за Соренто и ИОИ се почувствах достатъчно подготвен за срещата с дявола. Отворих визитната картичка, прикачена към имейла, и натиснах иконата за покана в чатрума най-отдолу.