Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (34)

33

Ръцете на Дали полетяха във въздуха, в единия си юмрук стискаше пътъра като средновековен победен флаг. Скийт плачеше като дете, толкова надмогнат от радостта, че не можеше да помръдне. В резултат на това първият, който стигна до Дали, беше Джак Никлаус.

— Страхотна игра, Дали — каза той, прегръщайки го през раменете. — Ти си истински шампион.

После Скийт вече го прегръщаше и го тупаше по гърба, а Дали на свой ред го прегръщаше, само че очите му през цялото време се местеха, търсеха из тълпата, докато най-накрая не намериха онова, което им трябваше.

Холи Грейс се откъсна първа, после Франческа и Теди след нея. Втурна се към Дали на дългите си крака, крака, които бяха спечелили славата си още докато бягаха към базите в гимназиалния отбор на Уайнет, крака, създадени за скорост и красота. Холи Грейс тичаше към мъжа, когото бе обичала почти през целия си живот, и после внезапно спря, когато видя сините му очи да се плъзгат край нея и да се спират на Франческа. Спазъм на болка прониза гърдите й, сърцераздирателен момент, който бързо премина. От дъното на цялата си душа тя най-сетне го бе освободила.

Теди се бутна до нея, не напълно готов да изрази толкова открито емоциите си. Холи Грейс го прегърна през раменете и те загледаха как Дали повдигна Франческа високо над земята през кръста, така че главата й да се извиси над неговата. За част от секундата тя застина така, извила лице към слънцето, смееща се към небето. И после го целуна, покри лицето му с косата си, удари бузите му с радостно разлюлените си сребърни обеци. Изрязаните й червени сандали се изплъзнаха от пръстите й, а единият се настани на голф обувката му.

Франческа се извърна първа и протегна ръка, търсейки Холи Грейс. Дали я постави на земята, но без да я пуска, и също протегна ръка, така че Холи Грейс да се присъедини към тях. Прегърна и двете — тези две жени, които означаваха всичко за него. Едната, която беше юношеската му любов, и другата, любовта му като зрял мъж. Едната висока и силна, другата — дребничка и грациозна, с нежно сърце и гръбнак от закалена стомана. Очите на Дали потърсиха Теди, но дори в този момент на победа видя, че момчето още не е готово, и затова не го притисна. Засега беше достатъчно, че поне си размениха усмивки.

Един фотограф направи снимка, която на следващия ден щеше да украси първите страници на националните спортни издания — тържествуващият Дали Бодин, повдигнал Франческа Дей над земята, и Холи Грейс Бодин, застанала до него.

Франческа трябваше да е в Ню Йорк на следващата сутрин, а Дали трябваше да изпълни задълженията си на победител. Заради това времето им заедно след турнира беше твърде кратко и твърде публично.

— Ще ти звънна — оформи с устни той, докато се отдалечаваше.

Тя му се усмихна в отговор и журналистите го погълнаха.

Франческа и Холи Грейс пътуваха заедно за Ню Йорк, но полетът им се забави и пристигнаха късно. Минаваше полунощ, когато Франческа сложи Теди да спи, твърде късно, за да очаква обаждане от Дали. На следващия ден участва в брифинг за предстоящата церемония край Статуята на Свободата, имаше официален обяд на жените в телевизионната индустрия и две срещи. Остави дузина телефонни номера на секретарката си, за да е сигурна, че може да е достъпна навсякъде, но Дали не се обади.

По времето, когато си тръгна от студиото, вече се тресеше от праведен гняв. Знаеше, че е зает, но със сигурност можеше да отдели няколко минути да й звънне. Освен ако не е променил решението си, прошепна й един тих вътрешен глас. Освен ако не преосмисля нещата. Освен ако не беше сгрешила за чувствата му.

Консуело и Теди бяха излезли, когато се прибра у дома. Остави чантата и куфарчето си, после уморено съблече сакото и се отправи по коридора към спалнята си само за да се закове на място на вратата. Точно в центъра на леглото й се издигаше кристално сребърна купа, висока почти метър.

— Дали! — изпищя тя.

Той излезе от банята с все още мокра от душа коса и една от пухкавите й розови хавлии, увита около кръста. Ухили й се, вдигна купата от леглото, отиде до нея и я постави в краката й.

— Това ли имаше предвид? — попита я.

— Ах, ти негоднико! — Тя се хвърли в прегръдките му и почти събори и двама им, и купата. — Ти, любим, невъзможен, чудесен негоднико!

После той я целуваше, тя го целуваше и се прегръщаха толкова силно, сякаш жизнената сила от тялото на единия се преливаше в тялото на другия.

— Мамка му, обичам те — промърмори Дали. — Моята сладка Мис Каприз, която ме подлудява със смъртоносното си натякване. — Той я целуна отново, бавно и продължително. — Ти си второто най-хубаво нещо, което ми се е случвало.

— Второто ли? А кое е първото?

— Че съм се родил красив — отвърна той и я целуна отново.

Любиха се нежно, през смях, без забрани и задръжки. След това лежаха и се взираха един в друг, а голите им тела бяха притиснати, докато си шепнеха тайни.

— Мислех, че ще умра, когато ми заяви, че няма да се омъжиш за мен.

— Аз пък мислех, че ще умра, когато не ми каза, че ме обичаш.

— Толкова ме беше страх. Беше права за това.

— Трябваше да получа най-доброто от теб. Аз съм ужасна, себична личност.

— Ти си най-хубавата жена на света.

Започна да й разказва за Дани и Джейси Бодин и за чувството, което бе изпитвал по-рано в живота си, че няма да успее. Беше открил, че е по-лесно да не се опитва твърде усилено, отколкото да намери потвърждение за недостатъците си.

Според Франческа явно Джейси Бодин е бил много омразна личност и Дали е трябвало да има достатъчно здрав разум, за да осъзнае, че мнението на отвратителни хора като него е абсолютно ненадеждно.

Дали се разсмя, после я целуна, преди да я попита кога ще се оженят.

— Спечелих те по всички правила — каза й той. — Сега е време да получа възнаграждението си.

Франческа и Дали бяха облечени и седяха в дневната, когато няколко часа по-късно Консуело и Теди се върнаха. Те бяха прекарали чудесна вечер в Медисън Скуеър Гардън, където Дали ги беше изпратил с два билета, за да гледат „най-великото шоу на Земята“. Консуело видя зачервените лица на Франческа и Дали и веднага разбра какво са правили, докато тя и Теди са гледали опитомяването на тигри. Теди и Дали се държаха любезно един с друг, но предпазливо. Момчето все още беше убедено, че Дали се преструва, че го харесва, само заради майка му, докато Дали се опитваше да разбере как да поправи вредата, която беше нанесъл.

— Теди, какво ще кажеш да ме заведеш на върха на Емпайър Стейт Билдинг утре след училище? — предложи той. — Много ми се иска да го видя.

За момент си помисли, че ще му откаже. Теди взе цирковата програма, навита на руло и духна през нея с престорено нехайство.

— Мисля, че става. — Рулото се превърна в телескоп и Теди погледна през него. — Стига да се върнем навреме, за да гледам „Глупаците“ по телевизията.

На следващия ден двамата се изкачиха до наблюдателната площадка. Теди спря на голямо разстояние от защитните мрежи на ръба, защото от височината му се завиваше свят. Дали застана точно до него, защото и той самият не си падаше по високото.

— Днес не е достатъчно ясно, за да се види Статуята на Свободата — каза Теди и посочи към залива. — Понякога можеш да я зърнеш ей там.

— Искаш ли да ти взема един гумен Кинг Конг от щанда? — попита го Дали.

Теди много харесваше Кинг Конг, но поклати глава. Мъж, който носеше яке с логото на баскетболен отбор, разпозна Дали и го помоли за автограф. Теди беше свикнал да изчаква възрастните, докато раздават автографи, но Дали се подразни. Когато мъжът най-накрая се отдалечи, момчето го погледна и каза мъдро:

— Това върви заедно с работата.

— Моля?

— Когато си известен, хората имат чувството, че те познават, дори да не е така. Имаш определени задължения.

— Звучиш като майка ти.

— Нея често я заговарят.

Дали го погледна за момент.

— Знаеш, че в бъдеще ще става още по-зле, нали, Теди? Майка ти ще се разстрои, ако не спечеля още няколко турнира за нея, и всеки път когато ние тримата излизаме, ще има много повече хора, които ще ни зяпат.

— Вие двамата с мама ще се жените ли?

Дали кимна.

— Много обичам майка ти. Тя е най-хубавата жена на света. — Пое си дълбоко въздух и се хвърли с главата напред, както правеше Франческа. — Обичам и теб, Теди. Знам, че може би ще ти е трудно да го повярваш заради начина, по който се държах, но е истина.

Теди свали очилата си и се отдаде на основно почистване на стъклата им с подгъва на тениската си.

— Ами Холи Грейс? — попита той, като вдигна стъклата срещу светлината. — Това означава ли, че вече няма да се виждаме с Холи Грейс, защото вие двамата сте били женени?

Дали се усмихна. Теди може и да не беше приел това, което току-що чу, но поне не се отдръпна.

— Няма да се отървем от Холи Грейс, дори и да се опитаме. Майка ти и аз я обичаме, тя винаги ще е част от семейството. Скийт също, както и госпожица Сибил. Заедно с всичките бегълки, които майка ти прибира.

— Ами Джери? — попита Теди.

Дали се поколеба.

— Предполагам, че това се отнася и за Джери.

Теди вече не се чувстваше толкова замаян и пристъпи малко по-близо до защитните мрежи. Дали не беше толкова нетърпелив да се приближи до ръба, но го последва.

— Двамата с теб трябва да си поговорим за някои неща — каза той на Теди.

— Искам един Кинг Конг — заяви рязко момчето.

Дали видя, че той все още не е готов за разкритието, и преглътна разочарованието си.

— Трябва да те питам нещо.

— Не искам да говоря за това.

Теди инатливо преплете пръсти в мрежата.

Дали направи същото с надеждата, че ще се справи добре с предстоящото.

— Случвало ли ти се е да отидеш да играеш с приятел и когато пристигнеш у тях, да откриеш, че е направил нещо специално, докато те е нямало? Може би крепост или замък?

Теди кимна предпазливо.

— Може би е направил люлка или е построил писта за колите си?

— Или може би е направил хубав планетариум от найлонови торби и фенерче — прекъсна го Теди.

— Или планетариум от найлонови торби — бързо се поправи Дали. — Във всеки случай си погледнал планетариума и си помислил колко е страхотен, дори си завидял, дето сам не си го направил. — Дали пусна оградата и задържа погледа си върху Теди, за да е сигурен, че момчето го разбира. — И понеже завиждаш, вместо да кажеш на приятеля си колко страхотен планетариум е направил, ти вирваш нос и му казваш, че не е чак толкова страхотен, макар че това е стопроцентово най-хубавият планетариум, който някога си виждал.

Теди кимна бавно, заинтригуван, че един възрастен може да разбере подобно нещо. Дали положи ръка върху телескопа, който сочеше към Ню Джърси.

— Ето това се случи, когато те срещнах.

— Така ли? — попита удивен Теди.

— Видях едно дете, наистина страхотно дете, умно и смело, но аз не бях допринесъл с нищо, за да го възпитам такова, и ме обхвана завист. Така че, вместо да кажа на майка му: „Хей, отгледала си сама великолепно дете“, се държах, сякаш не мисля, че детето е толкова страхотно, и че щеше да е много по-добро, ако аз бях наоколо да й помагам. — Дали огледа лицето на Теди, опитвайки се да разчете по изражението му дали го разбира, но момчето не издаваше нищо. — Можеш ли да ме разбереш? — попита го накрая.

Друго дете би кимнало, но дете с айкю от сто шейсет и осем точки имаше нужда от време, за да поразмишлява върху казаното.

— Сега може ли да погледнем гумения Кинг Конг? — попита любезно Теди.

 

 

Церемонията край Статуята на Свободата се проведе в един хубав майски ден с ароматен бриз, кристално синьо небе и лениво прелитащи гларуси. Три моторни лодки, украсени с червени, бели и сини знамена, бяха прекосили залива към Либърти Айлънд същата сутрин и бяха акостирали на дока, където обикновено фериботът оставяше туристите. Но през следващите няколко часа тук нямаше да има туристи, а само неколкостотин души.

Лейди Свобода се извисяваше над специално построената платформа за церемонията върху моравата от южната страна на острова, близо до постамента. Обикновено публичните церемонии се провеждаха в оградената част зад статуята, но екипът на Белия дом бе сметнал, че мястото под лицето и с откритата гледка към залива ще е по-благоприятно за фотографите на пресата. Франческа, облечена в тъмнозелена рокля и със сако от копринен шантунг в слонова кост, седеше сред другите почетни гости, различни правителствени служители и представителя на Върховния съд. На катедрата президентът на САЩ говореше, а думите му отекваха през високоговорителите сред дърветата.

— Днес празнуваме всички, млади и стари, черни и бели, някои със скромен произход, други — родени в разкош. Имаме различни религии и различни политически възгледи. Но в сянката на великата Лейди Свобода всички сме равни, наследници на пламъка…

Сърцето на Франческа беше изпълнено с толкова радост, че щеше да се пръсне. Всеки участник можеше да покани двайсет гости и докато се взираше в своята разнообразна група, осъзна, че тези хора, които бе обикнала, представляват микрокосмоса на самата страна.

Дали носеше американския флаг, закачен на ревера на синия му костюм, от едната му страна седеше госпожица Сибил, а от другата — Теди и Холи Грейс. Зад тях Наоми се беше навела настрани и шепнеше нещо в ухото на съпруга си. Изглеждаше добре след раждането, но и нервна, без съмнение се тревожеше, че е оставила четириседмичното си бебе, макар и само за ден. И Наоми, и съпругът й носеха черни превръзки в знак на протест срещу апартейда. Нейтън Хърд седеше до Скийт Купър — интересна комбинация от личности според Франческа. От Скийт до края на редицата се виждаха само женски лица — бели и черни, някои с твърде много грим, но всички носещи искрата на надеждата за собственото си бъдеще. Това бяха бегълките на Франческа и тя беше трогната колко много от тях бяха пожелали да са с нея в този ден. Дори Стефан й се беше обадил от Европа сутринта, за да я поздрави, и тя бе приветствала новината, че напоследък е спечелил привързаността на красива млада вдовица на италиански индустриалец. Само Джери не беше уважил поканата й, защото бе отхвърлила последната му молба да го включи в предаването си.

Дали забеляза, че тя го гледа, и й се усмихна толкова интимно, че все едно беше произнесъл колко я обича. Въпреки повърхностните им различия, те бяха открили, че душите им са създадени една за друга.

Теди се беше притиснал към Холи Грейс вместо към баща си, но Франческа вярваше, че нещата скоро щяха да се наредят, и не позволи това да развали удоволствието й от деня. След седмица тя и Дали щяха да са женени и никога през целия си живот не се бе чувствала по-щастлива, отколкото бе сега.

Президентът се приготвяше за големия финал.

— Америка е страна на възможностите, дом на личната инициатива, както свидетелства успехът на почетните ни гости днес. Ние сме най-великата страна на света…

Франческа беше участвала в програми за бездомните в Америка, в програми срещу бедността и несправедливостта, расизма и сексизма. Познаваше всички недостатъци на страната, но в момента можеше само да се съгласи с тези думи. Америка не беше идеална страна, беше твърде често себична, насилствена и алчна. Но беше и страна, която често проявяваше голямото си сърце, макар че невинаги успяваше да подреди приоритетите си правилно.

Президентът приключи речта си и пожъна шумни овации, уловени от телевизионните камери, които щяха да я излъчат по новините през деня. После представителят на Върховния съд пристъпи напред. Макар че не можеше да обгърне с поглед Елис Айлънд, Франческа усещаше присъствието му като благословия и се замисли за всички имигранти, които бяха пристигали на острова само с дрехите на гърба си и решимост да си извоюват нов живот. От всички милиони, които бяха преминали през златните порти, тя със сигурност беше най-недостойна.

Франческа стоеше заедно с другите, а в ъгълчето на устата й се прокрадваше усмивка, докато си спомняше двайсет и една годишното момиче в розова рокля, което се тътреше по луизианския път с куфар „Луи Вюитон“. Вдигна ръка и започна да повтаря думите, които произнасяше представителят на Върховния съд.

— Заявявам под клетва, че напълно и изцяло се отказвам и отхвърлям всяка преданост и вярност към всеки друг чужд владетел, принц, държава или суверенитет…

Сбогом, Англия — помисли си тя. — Не беше твоя грешката, че забърках такава каша. Ти си хубава стара страна, но аз се нуждая от сурово, неотъпкано място, което да ме научи как да се справям сама.

— … че ще подкрепям и защитавам Конституцията и законите на Съединените американски щати срещу всички врагове, чужди и вътрешни…

Щеше да даде най-доброто от себе си, макар че отговорностите й като гражданин я изпълваха със страхопочитание. Ако едно общество трябваше да остане свободно, как можеше подобни задължения да се приемат лековато?

— … че ще воювам от името на Съединените американски щати…

Боже, надяваше се да не се наложи!

— … че ще изпълнявам задачи от национално значение под граждански контрол, когато законът го изисква…

Следващия месец тя щеше да свидетелства пред комисия на Конгреса по проблемите на бегълците и вече бе задействала регистрацията на фондация, която да финансира изграждането на убежища. С превръщането на „Франческа днес“ в месечно шоу най-накрая щеше да има шанс да се отплати на страната, която вече й бе дала толкова много.

— … че с божията помощ приемам тези задължения свободно, без никакви възражения или намерения за избягването им.

Когато церемонията приключи, откъм публиката се разнесоха радостните възгласи на тексаските й приятели. Със сълзи в очите, Франческа наблюдаваше как гостите й стават за смях. После президентът поздрави новите граждани, а след него и представителят на Върховния съд и други правителствени чиновници. Оркестърът изсвири първите тонове на химна и служителите на Белия дом, които отговаряха за церемонията, започнаха да насочват участниците към ярко тапицираните маси, разположени под дърветата и отрупани с пунш и сандвичи, точно като на пикник за Четвърти юли.

Дали първи стигна до нея, с широка тексаска усмивка на лицето.

— Последното нещо, от което тази страна се нуждае, е още един либерал с право на глас, но наистина се гордея с теб, скъпа.

Франческа се разсмя и го прегърна. От поляната откъм източната страна на острова се разнесе шумен рев, когато президентският хеликоптер се издигна във въздуха, отнасяйки го заедно с някои от правителствените служители. След като президентът бе заминал, атмосферата се отпусна. Беше направено съобщение, че статуята е отворена за частно разглеждане от всички, които желаят.

— Гордея се с теб, мамо — каза Теди.

Тя стисна рамото му.

— Изглеждаше почти толкова добре, колкото и корейският дизайнер — каза й Холи Грейс. — Знаеш ли, че той носеше розови чорапи с пеперуди от кристали?

Франческа оценяваше опита на Холи Грейс да се пошегува, особено като знаеше, че е само преструвка. Твърде много от заряда на Холи Грейс бе угаснал през последните няколко месеца.

— Насам, госпожице Дей — извика един от фотографите.

Тя се усмихна на камерата и говори с всички, дошли да я поздравят. Бившите й бегълки се подредиха на опашка, за да поздравят Дали. Флиртуваха скандално с него и той флиртуваше с тях, карайки ги да се смеят. Фотографите искаха снимки на Холи Грейс, а всеки канал поиска да заснеме кратко интервю с Франческа. След като и последният блиц приключи, Дали бутна чаша с пунш в ръцете й.

— Виждала ли си Теди?

Тя се огледа.

— От известно време не съм. — Обърна се към Холи Грейс, която тъкмо идваше към тях. — Виждала ли си Теди?

Холи Грейс поклати глава.

Дали изглеждаше разтревожен, но Франческа му се усмихна.

— На остров сме, не би могъл да изпадне в беда.

Дали не изглеждаше убеден.

— Франси, той е и твой син. С такова генетично наследство ми се струва, че би могъл да изпадне в беда навсякъде.

— Да отидем да го потърсим.

Предложи го повече от желание да бъде сама с Дали, отколкото от загриженост за Теди. Островът беше затворен за туристи още час. Какво можеше да му се случи?

Докато оставяше чашата с пунша, забеляза, че Наоми стиска ръката на Бен Пърлман и гледа нагоре. Франческа заслони очи и също погледна натам, но видя само малък самолет, който кръжеше над главите им. И после забеляза, че от него падна нещо. Докато го наблюдаваше, се отвори парашут. Един по един, хората около нея поглеждаха към небето и наблюдаваха снижаването на парашутиста към Либърти Айлънд.

Докато парашутът падаше, от него постепенно се разгъваше дълъг бял флаг. На транспаранта бяха отпечатани черни букви, но беше почти невъзможно да се прочетат, докато вятърът го нагъваше в различни посоки и заплашваше да го оплете във въжетата на парашута. Неочаквано флагът се изпъна.

Франческа усети как нечии остри нокти се забиват в ръкава на коприненото й сако.

— О, боже! — прошепна Холи Грейс.

Очите на всички, както и на телевизионните камери, се приковаха в надписа:

ОМЪЖИ СЕ ЗА МЕН, ХОЛИ ГРЕЙС

Макар че беше скрит от каската и белия гащеризон, парашутистът не можеше да е друг освен Джери Яфе.

— Ще го убия — каза Холи Грейс, а от всяка нейна дума капеше отрова. — Този път отиде твърде далеч.

После вятърът се обърна и се показа другата страна на флага.

На нея имаше рисунка на щанга.

Наоми се приближи до Холи Грейс.

— Съжалявам — каза тя. — Опитах се да го спра, но той толкова много те обича, а и отказва да прави нещата по лесния начин.

Холи Грейс не отговори. Не откъсваше очи от снижаването на парашута, който първоначално се приближи до острова, но после започна да се отклонява. Наоми изписка тихо, а пръстите на Холи Грейс се забиха по-силно в ръката на Франческа.

— Отива към водата — изплака тя. — О, боже, ще се удави. Ще се оплете в парашута и в този глупав флаг… — Тя се откъсна от Франческа и се затича към брега, като крещеше с пълно гърло: — Ти, глупав комуняга! Ти, тъп, глупав…

Дали обви с ръка раменете на Франческа.

— Имаш ли представа защо на този флаг има рисунка на дръжки?

— Това е щанга — отвърна му тя и затаи дъх, когато Джери прескочи дигата и се приземи на поляната на около петдесет метра от тях.

— Холи Грейс здравата ще го подреди заради това — подхвърли Дали с абсолютно задоволство. — Боже, тя е бясна.

„Бясна“ не беше точната дума. Холи Грейс беше откачила. Беше обзета от толкова силен гняв, че едва се сдържаше. Докато Джери се бореше да събере парашута, тя му крещеше всякакви обидни думи.

Той събра на куп парашута и флага и ги захвърли на тревата, така че най-накрая освободи и двете си ръце, за да се справи с нея. Когато видя зачервеното й лице и почувства жегата на яростта й, осъзна, че ще му трябват наистина и двете.

— Никога няма да ти простя за това — извика тя, като удари ръката му за задоволство на операторите. — Нямаш достатъчно опит, за да правиш такъв скок. Можеше да се убиеш. Щеше ми се да беше!

Той свали каската и къдравата му коса се разроши като на тъмен ангел.

— Опитвам се да говоря с теб от седмици, но ти не искаш да ме видиш. Освен това сметнах, че ще ти хареса.

— Да ми хареса! — Тя почти го заплю. — Никога през живота си не съм се чувствала толкова унизена! Направи ме на глупачка. Нямаш и грам здрав разум. Нито грам!

— Джери! — Той чу Наоми да го вика и видя с периферното си зрение охраната на статуята да тича към него.

Знаеше, че няма много време. Това, което бе направил, определено беше незаконно и не се съмняваше и за миг, че арестът ще му се размине.

— Просто ти направих публично предложение, Холи Грейс. Какво още искаш от мен?

— Опозори се публично. Да скочиш от самолет и за малко да се удавиш с този глупав флаг. И защо си нарисувал кучешки кокал на него? Имаш ли нещо против да ми кажеш какво означава това?

— Кокал? — Джери размаха отчаяно ръце. Без значение какво правеше, не можеше да угоди на тази жена и ако я загубеше и този път, никога нямаше да си я върне. Само мисълта за това го смрази. Холи Грейс Бодин беше единствената жена, която не беше успял да покори, единствената жена, която го караше да чувства, че може да победи света, и имаше нужда от нея, както се нуждаеше от кислород.

Охраната почти беше стигнала до него.

— Сляпа ли си, Холи Грейс? Това не е кучешки кокал. За бога, направих ти най-невероятното предложение, а ти не си успяла да го схванеш.

— За какво говориш?

— Това е бебешка дрънкалка!

Първите двама охранители го сграбчиха.

— Бебешка дрънкалка? — Свирепото й изражение премина в изненада, а гласът й омекна. — Това е бебешка дрънкалка?

Трети човек от охраната избута Холи Грейс настрани. Очевидно решиха, че Джери няма да им създава истински проблеми, и затова закопчаха ръцете му пред тялото.

— Омъжи се за мен, Холи Грейс — каза Джери, пренебрегвайки факта, че му четат правата. — Омъжи се за мен, роди ми дете, дори цяла дузина! Само не ме изоставяй.

— О, Джери…

Тя стоеше и го гледаше, докато чувствата сякаш се излъчваха от очите й, а любовта, която той изпитваше към нея, така изпълни гърдите му, че го заболя. Охранителите не искаха да се представят като злодеи пред камерите, така че го оставиха да повдигне окованите си китки и да плъзне ръце през главата й. Целуна я толкова отдадено, че забрави да се увери, че са обърнати с лице към камерите.

За щастие, Джери имаше партньор, когото жените не можеха да разсеят толкова лесно.

Високо горе, от един малък прозорец в короната на Статуята на Свободата, започна да се разгъва друг транспарант, този път яркожълт. Беше от синтетична материя, разработена за космическата програма — лек материал, който можеше да се побере в портмоне, а после да се разгъне до пълните си размери. Яркожълтият флаг се плъзна по челото на Лейди Свобода, разви се покрай носа й и стигна чак до основата на брадичката. Съобщението му се четеше ясно от земята, отпечатано с обикновени черни дебели букви:

„НЕ“ НА ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ!

Франческа го видя първа. А после и Дали. Джери, който неохотно беше приключил с прегръдката, се усмихна, когато го забеляза, и бързо целуна Холи Грейс по носа. После вдигна окованите си ръце към небето, наклони глава назад и сви длани в юмруци.

— Браво, Теди!

Теди!

Франческа и Дали се спогледаха и заедно се затичаха през ливадата към входа на статуята.

Холи Грейс поклати глава, несигурна да се смее ли, или да плаче. Знаеше само, че я чака интересен живот.

— Беше твърде добра възможност, за да я изпусна — започна да обяснява той. — С всички тези камери…

— Тихо, Джери, и ми кажи как да те измъкна от затвора.

Холи Грейс подозираше, че това умение ще й е особено необходимо в идните години.

— Обичам те, скъпа — каза той.

— И аз те обичам — отвърна му тя.

 

 

Политическите акции край Статуята на Свободата не бяха нещо непознато. През 60-те години кубинските изгнаници се оковаваха към краката й; през 70-те антивоенните ветерани окачваха обърнати надолу знамена; през 80-те двама планински катерачи излющиха мазилката на повърхността, за да протестират срещу продължаващото задържане на член на „Черните пантери“. Политическите акции не бяха непознати, но в никоя от тях не беше участвало дете.

Теди седеше сам в коридора пред офиса на охранителите. Иззад затворената врата можеше да чуе гласа на майка си и от време на време този на Дали. Един от рейнджърите му беше донесъл бутилка със 7 Up, но той не можеше да преглътне напитката.

Две седмици по-рано, когато Джери беше завел Теди при Наоми, за да видят бебето, беше подслушал разговора им и така бе научил за плана на Джери да скочи с парашут на острова. Когато Джери го върна у дома, Теди го разпита. Почувства се страхотно, когато Джери най-накрая му се довери, макар да си помисли, че причината сигурно се дължеше на тъгата му заради загубата на Холи Грейс.

Говориха за флага с надписа и Теди помоли Джери да му позволи да му помогне, но Джери заяви, че е твърде малък. Момчето не се отказа. От два месеца се опитваше да измисли социален проект, достатъчно забележителен, че да впечатли госпожица Пиърсън, и осъзна, че точно това му трябва. Когато се опита да му го обясни, Джери му изнесе дълга лекция за това, как политическите несъгласия не трябва да се изразяват по егоистични причини. Теди го слуша внимателно и се престори, че се съгласява, но наистина искаше отлична оценка за този проект. Смотаният Милтън Гросман просто беше посетил кабинета на кмета Кох, а госпожица Пиърсън му писа отличен. Въображението на Теди не успяваше да измисли как ли ще оцени дете, което е помогнало за разоръжаването на света!

Сега обаче трябваше да си понесе последствията. Знаеше, че счупването на прозореца в короната беше глупаво. Но какво друго можеше да направи? Джери му беше обяснил, че прозорците се отварят със специален ключ, който се пази от служител от поддръжката. Един от тези служители му беше приятел и беше обещал да се промъкне в короната, след като президентът замине, и да отключи средния прозорец. Но когато Теди се качи, целият изпотен и задъхан от катеренето по стъпалата възможно най-бързо, за да стигне преди всички, нещо не беше наред, защото прозорецът си беше заключен.

Джери беше казал на Теди, че ако има проблем с прозореца, трябва да слезе долу и да забрави за флага, но Теди беше заложил твърде много на този проект. Преди да може да обмисли какво прави, той беше взел металния капак на кошчето за боклук и няколко пъти бе ударил с него прозореца. След четири опита най-накрая строши стъклото. Вероятно беше просто от ехото в короната, но когато стъклото се счупи, помисли, че чува как статуята изплаква.

Вратата на офиса се отвори и мъжът, който отговаряше за охраната, излезе. Дори не погледна към Теди, просто тръгна по коридора, без да каже и дума. После на вратата се появи майка му и Теди видя, че наистина е побесняла, а тя не се ядосваше често. Прималя му от страх. Преглътна тежко и сведе поглед надолу, защото се страхуваше да я погледне в очите.

— Ела тук, младежо — каза тя с леден глас. — Веднага!

Стомахът му се преобърна. Наистина беше загазил. Очакваше да има неприятности, но не и толкова много. Никога не беше чувал майка си да звучи толкова ядосано. Опита се да спечели време, като влачеше крака, докато отиваше към вратата, но тя го хвана за ръката и го издърпа вътре. Вратата се затръшна зад него.

Вътре нямаше никого от охраната. Само Теди, майка му и Дали, който стоеше до прозореца с кръстосани пред гърдите ръце. Заради светлината Теди не виждаше добре лицето му и се радваше за това. На върха на Емпайър Стейт Билдинг Дали му беше казал, че го обича, и на Теди много му се искаше да му повярва, но се страхуваше, че го бе казал само защото майка му го е накарала.

— Теди, толкова се срамувам от теб — започна тя. — Какво, за бога, те накара да се забъркаш в подобно нещо? Извърши вандалство върху статуята. Как можа да направиш това?

Гласът й трепереше, сякаш беше наистина много, много разстроена, а акцентът й бе станал по-осезаем от обикновено. Щеше му се да не е твърде голям, за да го напляскат, защото знаеше, че едно пляскане нямаше да го нарани толкова много, колкото това.

— Цяло чудо е, че няма да повдигнат обвинения срещу теб. Винаги съм ти вярвала, Теди, но ще мине много време, преди да съм в състояние отново да ти се доверя. Това, което направи, беше незаконно…

Колкото повече говореше майка му, толкова повече клюмваше главата на Теди. Той не знаеше кое е по-лошо — нараняването на статуята или разстройването на майка му. Усещаше как гърлото му започва да се стяга и осъзна, че ще се разплаче. Щеше да се разплаче точно пред Дали Бодин като истински смотаняк. Залепи поглед за пода и се почувства така, сякаш в гърдите му блъска парен чук. Пое си дъх дълбоко, треперливо. Не можеше да се разплаче пред Дали. Предпочиташе да си избоде очите.

Една сълза капна и направи голямо мокро петно върху обувката му. Той плъзна другата си обувка върху нея, така че Дали да не види. Майка му продължаваше да говори за това как повече не може да му вярва, колко е разочарована, и друга сълза се размаза по другата му обувка. Коремът го болеше, гърлото му се стягаше, искаше просто да седне на пода, да прегърне някое от старите си плюшени мечета и да се наплаче хубаво.

— Това е достатъчно, Франси.

Гласът на Дали не беше много висок, но беше сериозен и майка му спря да говори.

Теди обърса носа си с ръкав.

— Излез навън за минута, скъпа — каза й той.

— Не, Дали, аз…

— Излез, мила. Ще дойдем след малко.

Не излизай — искаше да изкрещи Теди. — Не ме оставяй сам с него. Но беше твърде късно. След няколко секунди краката на майка му се раздвижиха и той чу вратата да се затръшва. Още една сълза капна от брадичката му и той тихо изхълца, когато се опита да си поеме въздух.

Дали се приближи до него. Теди видя през сълзите си крачолите на панталона му. После усети около раменете му да се увива ръка и да го придърпва.

— Давай, синко, наплачи се хубаво — каза тихо Дали. — Понякога е трудно да го направиш, когато наоколо има жена, а денят ти беше тежък.

Нещо твърдо и болезнено, което Теди беше сдържал в себе си твърде дълго, се пречупи.

Дали коленичи и притисна момчето към себе си. Теди уви ръце около врата му и го прегърна толкова здраво, и се разплака толкова силно, че почти не можеше да диша. Дали галеше гърба му под ризата, наричаше го „синко“ и му казваше, че рано или късно всичко ще се подреди.

— Не исках да нараня статуята — изхлипа Теди във врата на Дали. — Обичам статуята. Мама каза, че никога повече няма да ми има доверие.

— Невинаги трябва да се вярва на жените, когато са разстроени, както е майка ти в момента.

— Обичам мама. — Теди изхълца отново. — Не исках да я вбесявам така.

— Знам, синко.

— Ужасно се плаша, когато ми е толкова бясна.

— Обзалагам се, че и тя се плаши.

Най-накрая Теди събра смелост да погледне Дали. Лицето му изглеждаше размазано през сълзите.

— Тя ще ми спре джобните за един милион години.

Дали кимна.

— За това вероятно си прав. — А после обхвана главата на Теди, придърпа го към гърдите си и го целуна точно до ухото.

Още няколко секунди Теди не каза нищо, просто свикваше с усещането за бодливата буза до своята собствена.

— Дали?

— Да?

Теди зарови уста в яката на ризата му, така че думите прозвучаха приглушени.

— Мисля… мисля, че ти си истинският ми баща, нали?

Дали притихна за момент и когато най-сетне проговори, звучеше така, сякаш неговото гърло се беше стегнало.

— Точно така, синко. Точно така.

По-късно двамата излязоха в коридора, за да се срещнат с Франческа заедно. Само дето този път, когато видя начина, по който синът й държеше Дали, тя започна да плаче и преди Теди да се усети, майка му го прегръщаше, а баща му прегръщаше нея. Тримата стояха насред коридора пред офиса на охранителите на Статуята на Свободата и се прегръщаха, и плачеха като големи глупави бебета.