Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (23)

22

Той се прилепи към стената и стисна в юмрук джобното ножче. Задържа палеца си близо до механизма за отваряне. Не искаше да убива. Не намираше удоволствие в проливането на човешка кръв, особено на кръвта на жени, но винаги идваше време, когато това ставаше необходимо. Наклони глава настрани и чу звука, който очакваше, тихия звън на отварящия се асансьор. След като жената излезеше от него, стъпките й щяха да потънат в дебелия килим в цвят пъпеш, затова той започна да брои тихичко — всеки мускул на тялото му се напрегна, готов за действие.

Прокара палеца си по механизма на ножчето, не достатъчно силно, че да го отвори, а само за успокоение. Градът беше джунгла за него, а той беше ягуар — силен, тих хищник, който знаеше какво да прави.

Никой не помнеше името, с което се беше родил — времето и жестокостите го бяха изтрили. Сега светът го познаваше само като Лашър.

Лашър Велики.

Продължи да брои, вече беше пресметнал времето, необходимо на жената да стигне завоя по коридора, където той се беше прилепил до мекия тапет. Долови лекия аромат на парфюма й. Приготви се за скок. Тя беше красива, известна… и скоро щеше да е мъртва!

Кръвожаден рев се откъсна от гърлото му, когато се хвърли напред.

Тя изпищя и препъвайки се, отстъпи назад, изпусна чантата си. Той натисна механизма на джобното си ножче с едната ръка, а с другата намести очилата на носа си и погледна към нея.

— Ти си мъртва, Чайна Колт! — усмихна се заплашително Лашър Велики.

— А ти си задник, Тиодор Дей! — Холи Грейс Бодин се наведе да го удари по дъното на камуфлажния му панталон, после се хвана за гърдите през якето. — Честна дума, Теди, следващия път, когато направиш това, ще използвам това ножче срещу теб!

Теди, чието айкю бе сто и седемдесет, измерено от специален детски екип в бившето му училище в модно предградие на Лос Анджелис, не й повярва и за секунда. Но за да се застрахова, я прегърна охотно, тъй като обичаше Холи Грейс почти колкото майка си.

— Епизодът снощи беше страхотен, Холи Грейс. Харесва ми как използваш нунчакото. Ще ме научиш ли? — Всеки вторник вечер му беше разрешено да гледа „Чайна Колт“, макар че майка му смяташе, че в сериала има твърде много насилие за впечатлително деветгодишно дете като него. — Виж новото ми джобно ножче, Холи Грейс. Мама ми го купи от „Чайнатаун“ миналата седмица.

Холи Грейс взе ножчето от ръката му, огледа го и после прокара края му по кестенявата коса, която висеше права и на клечки над бледото чело на момчето.

— Повече ми прилича на джобен гребен, приятелче.

Теди я погледна отвратено и си взе оръжието. Бутна нагоре по носа си черната пластмасова рамка на очилата си и разроши кичурите, които тя току-що беше сресала.

— Ела да видиш стаята ми. Имам нов тапет с космически кораб. — Без да поглежда назад, той се втурна по коридора, маратонките му сякаш летяха, от едната му страна се поклащаше манерка, тениската му с Рамбо бе запасана в камуфлажния панталон, който беше здраво затегнат с колан, точно както му харесваше.

Холи Грейс погледна след него и се усмихна. Боже, обичаше това хлапе. Той й беше помогнал да се справи с ужасната болка заради Дани, която смяташе, че никога няма да преодолее. Но сега, докато го гледаше да изчезва, в нея се промъкна друга болка. Беше декември 1986 година. Бе навършила трийсет и седем преди два месеца. Как беше допуснала да стане на трийсет и седем, без да има друго дете?

Докато се навеждаше, за да вземе изпуснатата си чанта, си припомни адския четвърти юли, когато Теди се роди. Климатикът в областната болница не работеше и в стаята, в която сложиха Франческа, вече имаше други пет пищящи, потни жени. Франческа лежеше на тясното легло с мъртвешки бледо лице, кожата й беше лепкава от пот и мълчаливо понасяше контракциите, които разтърсваха дребното й тяло. В този момент Холи Грейс взе решение да остане до нея. Никоя жена не трябваше да роди бебето си сама, особено жена, която беше толкова решена да не моли за помощ.

През останалата част от следобеда и вечерта Холи Грейс бършеше кожата на Франческа с влажни, хладни кърпи. Държеше ръката й и отказа да си тръгне, когато я откараха с количка в родилната зала. Най-сетне, в края на този безконечен четвърти юли, точно преди полунощ, се роди Тиодор Дей. Двете жени се взираха в малкото набръчкано бебе и се усмихваха една на друга. В този момент между тях се зароди връзка на обич и приятелство, която бе продължила почти десет години.

Уважението на Холи Грейс към Франческа растеше бавно през годините, докато накрая не можеше да се сети за друг човек, когото да уважава повече. За жена, която бе започнала живота си с повече от достоен дял от дефекти в характера, Франческа беше постигнала всичко, което си бе поставила за цел. Беше си проправила път от малкото радио до местната телевизия, като постепенно се преместваше от по-малките към по-големите медии, докато накрая стигна до Лос Анджелис, където сутрешният й блок най-накрая бе привлякъл вниманието на голяма телевизионна компания. Сега тя беше звездата на нюйоркското токшоу „Франческа днес“, което се излъчваше в сряда вечер и за последните две години бележеше непрестанно покачване на зрителския рейтинг (беше изяло Нилсен с парцалите).

Зрителите бързо се влюбиха в необичайния стил на интервюиране на Франческа, който, доколкото Холи Грейс можеше да прецени, се базираше почти изцяло на пълната липса на журналистическа безпристрастност. Въпреки поразителната си красота и останките от британския акцент, тя някак съумяваше да напомня на зрителите за тях самите. Другите — Барбара Уолтърс, Фил Донахю, дори Опра Уинфри — винаги се контролираха. Франческа, като милиони от съгражданите си, никога не го правеше. Тя просто се хвърляше в мелето и правеше всичко по силите си да се задържи на повърхността, в резултат на което беше най-спонтанният телевизионен интервюиращ, който американците бяха виждали от години.

Гласът на Теди се разнесе из апартамента:

— Побързай, Холи Грейс!

— Идвам, идвам.

В мислите си се пренесе по времето, когато Теди беше на шест месеца. Тя беше отишла в Далас, където Франческа тъкмо бе приела работа в една от местните радиостанции. Макар че се чуваха по телефона, това беше първият път, в който се виждаха след раждането. Франческа поздрави Холи Грейс в новия си апартамент с радостен писък, придружен от шумна целувка по бузата. После гордо й връчи гърчещото се пакетче. Когато Холи Грейс погледна надолу към малкото личице на бебето, всякакви съмнения, които още може би се таяха в ума й за бащата на детето, се изпариха. Дори в най-разюзданите си фантазии не можеше да си представи, че великолепният й съпруг можеше да има нещо общо с детето в ръцете й. Теди беше прелестен и Холи Грейс го обикна незабавно и от все сърце, но просто беше най-грозното бебе, което някога бе виждала. Със сигурност изобщо не приличаше на Дани. Който и да беше бащата на това грозничко малко създание, не можеше да е Дали Бодин.

Изминалите години бяха подобрили до известна степен външността на Теди. Главата му бе добре оформена, но мъничко голяма за тялото му. Имаше кестенява коса, тънка, мека и права, веждите и миглите му бяха много бледи, почти невидими, а скулите му бяха огромни. Понякога, когато обърнеше главата си по определен начин, Холи Грейс сякаш виждаше какво ще е лицето му като зрял мъж — силно, отличително, привлекателно. Но докато израснеше до това лице, дори собствената му майка не правеше грешката да се хвали с външността му.

— Хайде, Холи Грейс! — Главата на Теди се подаде от бялата входна врата. — Размърдай се!

— Ще те размърдам аз! — изръмжа тя, но се забърза.

Докато влизаше в коридора, съблече пухеното си яке и оправи ръкавите на снежнобелия си анцуг, чиито крачоли бяха натъпкани в чифт италиански ботуши, украсени с бронзови кожени цветя. Отличителната й руса коса падаше по раменете, цветът й сега бе подчертан от модни бледосребристи кичури. Беше гримирана само с лек тъмнокафяв туш за мигли и малко руж. Реши, че фините бръчици, които бяха започнали да се оформят в ъгълчетата на очите й, са признак за характер. Освен това днес беше почивният й ден и нямаше търпение да се разкрасява.

Дневната в апартамента на Франческа имаше бледожълти стени, прасковени панели и изящен килим на „Хериц“ със син акцент. Памучно копринена дамаска с десен на английска градина придаваше на помещението точно онзи вид елегантност и скандален лукс, който „Дом и градина“ обичаха да представят на гланцираните си страници. Само дето Франческа отказваше да отглежда детето си като на витрина и доста небрежно саботираше подредбата на дизайнера си. Пейзажът на Хюбърт Робърт над камината от италиански мрамор бе отстъпил място на яркочервен динозавър, изпълнен с пастели и нагласен в пищна рамка (Тиодор Дей, ранният му период). Един италиански скрин от седемнайсети век бе избутан встрани, за да освободи място за любимия оранжев винилов пуф на Теди, а на самия скрин бе поставен Мики-Маусовият телефон, който Теди и Холи Грейс бяха подарили на Франческа за трийсет и първия й рожден ден.

Холи Грейс пристъпи в дневната, пусна чантата си върху един брой на „Ню Йорк Таймс“ и помаха на Консуело, испанката, която се грижеше великолепно за Теди, но оставяше всички съдове за миене на Франческа. Когато се извърна, забеляза момиче, което се бе свило на дивана, четейки списание. Момичето беше на шестнайсет или седемнайсет, с лошо изрусена коса и избеляваща синина на бузата. Холи Грейс спря на място, а после се обърна към Теди с разпален шепот:

— Майка ти пак го направи, нали?

— Мама каза да ти предам да не я плашиш.

— Така става, като отида до Калифорния за три седмици. — Холи Грейс грабна Теди за ръката и го дръпна към стаята му, далеч от ушите на момичето. Веднага щом затвори вратата, тя възкликна разстроено: — По дяволите, мислех, че ще говориш с нея! Не мога да повярвам, че отново го е направила.

Теди тръгна към кутията за обувки, в която държеше колекцията си от марки, и се заигра с капака.

— Казва се Деби и е доста приятна. Но социалните вече й намериха приемно семейство, така че си тръгва след няколко дни.

— Теди, това момиче е проститутка. Вероятно има следи от игли по ръцете си. — Той започна да издува и да прибира бузите си, навик, който показваше нежеланието му да говори за нещо. Холи Грейс изръмжа ядосано. — Виж, скъпи, защо веднага не ми позвъни в Ел Ей? Знам, че си само на девет, но гениалното ти айкю върви с някои отговорности и една от тях е да се опитваш майка ти да не загуби връзка с реалността. Знаеш, че тя няма и капка здрав разум по отношение на неща като приютяване на бегълци, забъркали се със сводници. Води се от сърцето си, вместо от разума.

— Харесвам Деби — каза упорито Теди.

— Ти харесваше и онази Дженифър, а тя открадна петдесет долара от касичката ти, преди да избяга.

— Остави ми бележка, че ще ги върне, освен това само тя е открадвала нещо.

Холи Грейс видя, че губи битката.

— Поне трябваше да ми звъннеш.

Теди вдигна капака на кутията с колекцията си и го постави на главата си, решително слагайки край на разговора.

Холи Грейс въздъхна. Понякога Теди беше чувствителен, а понякога действаше точно като Франческа.

 

 

Половин час по-късно тя и Теди си проправяха път през задръстените улици към Гринич Вилидж. Докато чакаха на един светофар, Холи Грейс си помисли за мускулестия нападател от „Ню Йорк Рейнджърс“, с когото имаше среща за вечеря. Беше сигурна, че ще е страхотен в леглото, но фактът, че не можеше да се възползва от това, я потисна. Този СПИН я вбесяваше. Точно когато жените най-накрая бяха получили сексуално освобождение, тази ужасна болест бе сложила край на забавлението. Навремето се наслаждаваше на безразборните си връзки. След като любовниците й покажеха най-добрите си номера, ги изритваше, преди да са започнали да очакват от нея да им прави закуска. Който и да беше казал, че сексът с непознати е унизителен, трябва да е бил човек, който обича да приготвя закуски. Тя решително отхвърли упорития образ на един тъмнокос мъж, на когото с удоволствие би приготвяла закуска. Тази връзка беше временна лудост от нейна страна — катастрофален случай на беснеещи хормони, които бяха замъглили разсъдъка й.

Холи Грейс натисна клаксона, когато светофарът превключи и глупакът в додж дейтъна я засече, като почти удари калника на чисто новия й мерцедес. Струваше й се, че СПИН-ът е засегнал всеки по някакъв начин. Дори бившият й съпруг остана моногамен през последната година. Тя се намръщи, все още разстроена заради него. Със сигурност напоследък нямаше нищо против моногамията, но за жалост, Дали я практикуваше с жена, на име Бамби.

— Холи Грейс? — обади се Теди и погледна към нея откъм пасажерското място. — Мислиш ли, че е правилно един учител да пише двойка на дете, защото то не е изпълнило един тъп научен проект в класа за надарени, както се предполага, че е трябвало да направи?

— Това не ми звучи като теоретичен въпрос — отвърна сухо Холи Грейс.

— Какво означава това?

— Означава, че е трябвало да си направиш проекта.

— Този беше тъп — намръщи се Теди. — Защо някой би искал да се разхожда наоколо, да убива буболечки и да ги окачва на дъска с карфици? Не мислиш ли, че е тъпо?

Холи Грейс започваше да схваща. Въпреки увлечението на Теди по военните игри и запълването на всеки лист хартия, който му попаднеше в ръцете, с рисунки на пистолети и ножове, от които капеше кръв, в сърцето си детето беше пацифист. Веднъж го беше видяла да носи паяк през седемнайсетте етажа до долу, за да го пусне на улицата.

— Говори ли с майка си за това?

— Да. Тя позвъни на учителката и я помоли да нарисувам буболечките, а не да ги убивам, но госпожица Пиърсън каза „не“, накрая се скараха и тя затвори. Мама не харесва госпожица Пиърсън. Смята, че ни товари твърде много. Накрая мама каза, че тя ще ми убие буболечките.

Холи Грейс завъртя очи при представата Франческа да убива нещо. Ако някаква гадинка трябваше да бъде убита, тя много добре знаеше на кого накрая щеше да му се наложи да свърши работата.

— Тогава това решава проблема ти, нали?

Теди я погледна с наранено достойнство.

— Да не ме смяташ за кръгъл идиот? Каква разлика има за буболечките дали аз, или тя ще ги убие? Накрая те пак ще са мъртви заради мен.

Холи Грейс го погледна и се усмихна. Наистина обичаше това дете, о, да!

Старомодната модернизирана къща на Наоми Яфе Танака Пърлман се намираше на малка павирана уличка в Гринич Вилидж със запазени нюйоркски стари улични фенери. Зелените капаци и белите тухли на къщата бяха обвити от голите клонки на глициния. Наоми бе купила имота с част от печалбата от рекламната си агенция, която бе основала преди четири години. Живееше тук с втория си съпруг, Бенджамин Р. Пърлман, професор по политология в Колумбийския университет. Според Холи Грейс бракът им бе сключен в рая на радикалните левичари. Даваха пари за всяка измислена кауза, която им се изпречеше на пътя, организираха коктейли за хора, които искаха да взривят във въздуха ЦРУ, и за развлечение работеха в кухня за бедни веднъж седмично. И все пак Холи Грейс трябваше да признае, че Наоми никога не бе изглеждала по-щастлива. Тя самата й беше казала, че за първи път в живота си се чувства като пълнокръвен човек.

Наоми ги въведе в уютната си всекидневна, като се поклащаше повече, отколкото Холи Грейс смяташе, че е нормално за петия месец от бременността. Мразеше изгарящата завист, която я пробождаше всеки път щом видеше клатушкането на Наоми, но не можеше да се сдържи, въпреки че тя й беше добра приятелка още от времето на „Дързък“. Всеки път когато погледнеше към нея, не можеше да не си помисли, че ако и тя не забременее скоро, е вероятно да пропусне завинаги шанса да има дете.

— … така че тя ще ме скъса по природознание — заключи Теди откъм кухнята, където двамата с Наоми бяха отишли за разхладителни напитки.

— Но това е варварско — отвърна Наоми. Блендерът зажужа за няколко секунди и после се изключи. — … Мисля, че трябва да подадеш жалба. Това със сигурност е в нарушение на гражданските ти права. Ще говоря с Бен.

— Няма нужда — каза Теди. — Мама вече ми докара достатъчно неприятности с учителката.

Миг по-късно те се появиха откъм кухнята. Теди носеше бутилка фреш с газирана вода, а Наоми държеше ягодово дайкири за Холи Грейс.

— Чу ли за странния проект с убийство на насекоми в училището на Теди? — попита тя. — Ако бях на мястото на Франческа, щях да ги съдя. Наистина.

Холи Грейс отпи от дайкирито.

— Мисля, че в момента Франческа има някои по-важни неща на главата.

Наоми се усмихна, после погледна към Теди, който беше изчезнал в спалнята, за да вземе шаха на Бен.

— Мислиш ли, че ще го направи? — прошепна.

— Трудно е да се каже. Когато видиш Франческа да лази по пода, облечена с джинси, и да се хили с Теди като глупачка, изглежда направо невъзможно. Но когато някой я притесни и на лицето й се изпише онова високомерно изражение, просто знаеш, че някой от предците й е имал синя кръв, и тогава решаваш, че е абсолютно възможно.

Наоми седна до масичката за кафе, като кръстоса крака и заприлича на бременен Буда.

— По принцип съм против монархията, но трябва да призная, че принцеса Франческа Серитела Дей Бранкузи звучи наистина страхотно.

Теди се върна с шаха и започна да го подрежда на масичката.

— Този път се концентрирай, Наоми. Побеждавам те почти толкова лесно, колкото и мама.

Всички подскочиха, когато откъм входната врата се разнесоха три силни удара.

— О, боже! — възкликна Наоми и се вторачи загрижено в Холи Грейс. — Познавам само един човек, който чука така.

— Да не си посмяла да го пуснеш, докато съм тук! — Холи Грейс се надигна рязко и разля от дайкирито върху белия си анцуг.

— Джери! — изпищя Теди и се втурна към вратата.

— Не отваряй! — извика Холи Грейс след него. — Теди, недей!

Но беше твърде късно. В живота на Теди Дей нямаше много мъже и той не изпускаше шанса да се срещне с някого от тях. Преди Холи Грейс да успее да го спре, той отвори вратата.

— Здрасти, Теди! — извика Джери Яфе, като му подаде ръка. — К’во става, мой човек?

Теди плесна дланта му.

— Хей, Джери! Не съм те виждал от две седмици. Къде беше?

— В съда, дечко. Защитавах едни хора, които бяха повредили ядрената централа в Шоръм.

— Спечели ли?

— Може да се каже, че резултатът е равен.

Джери никога не съжали за решението, което бе взел преди десет години в Мексико — да се върне в Щатите, да се изправи срещу ченгетата и изфабрикуваното им обвинение за търговия с наркотици и след като името му бе изчистено, да завърши право. Беше видял как лидерите на Движението един по един сменят посоката — душата на Елдридж Кливър вече принадлежеше на Исус, Джери Рубин се бе отдал на капитализма, а Боби Сийл продаваше сосове за барбекю. Аби Хофман все още се държеше, но се бе отдал на екологични каузи и така оставаше само Джери Яфе, последният от радикалите от 60-те, който да насочва вниманието на света от стоманените машини за спагети и дизайнерските пици към опасността от ядрена зима. Джери вярваше от все сърце, че отговорността за бъдещето лежи на неговите плещи и колкото по-тежка бе отговорността, толкова по-шутовски се държеше.

След като целуна Наоми за поздрав, той се наведе и заговори на корема й:

— Слушай, бебе, аз съм чичо Джери. Светът е гаден. Затова стой там вътре възможно най-дълго.

Теди сметна това за неописуемо смешно и се затъркаля по пода, пищейки високо. Това привлече вниманието на всички възрастни към него и те се разсмяха високо, докато той не спря да е сладък и стана просто досаден. Наоми изповядваше схващането, че децата трябва да се оставят да се изразяват, така че не го смъмри, а Холи Грейс, която не споделяше тези теории, беше твърде разсеяна от вида на внушителните рамене на Джери, изпъващи шевовете на якето му, за да го нахока.

Малко след като се дипломира, Джери се бе отказал от афроприческата, но все още носеше косата си дълга на гърба, така че тъмните му къдрици, сега леко прошарени със сиво, падаха над яката. Под коженото яке бе с обичайното си работно облекло — торбест панталон в цвят каки и износен памучен пуловер. На яката на якето бе закачена антиядрена значка. Устните му бяха все така пълни и чувствени, а черните му фанатични очи горяха. Точно тези очи бяха покорили Холи Грейс Бодин преди година, когато на един от купоните на Наоми двамата с Джери се бяха озовали в усамотена ниша.

Холи Грейс все още не можеше да си обясни какво я беше накарало да се влюби в Джери Яфе. Със сигурност не бяха политическите му възгледи. Тя искрено вярваше в необходимостта от силната военна мощ на САЩ, позиция, която го влудяваше. Двамата яростно спореха на политически въпроси, а след това се любеха невероятно страстно. Джери, който имаше малко задръжки в обществото, в спалнята имаше още по-малко.

Но привличането й към него не беше само сексуално. Той беше спортен тип, колкото и тя самата. По време на трите месеца на връзката им, заедно бяха вземали уроци по гмуркане, бяха правили планински преходи, дори опитаха безмоторно летене. Животът с него беше като непрестанно приключение. Тя обичаше оживлението, което той предизвикваше около себе си. Обичаше страстта и ревността му, насладата, с която ядеше храната си, невъздържания му смях, безсрамната му сантименталност. Веднъж, когато влезе в стаята, го завари да плаче на телевизионна реклама на „Кодак“ и когато му се подигра за това, той дори не направи опит да се оправдае. Беше започнала да обича дори мъжкия му шовинизъм. За разлика от Дали, който въпреки момчешките си маниери беше най-освободеният мъж, когото познаваше, идеята за отношенията между мъжете и жените, която изповядваше Джери, бе здраво вкоренена в петдесетте. И винаги изглеждаше объркан, когато тя го конфронтираше с това, и много унил, че той — любимецът на радикалите — изглежда, не можеше да разбере един от базисните принципи на цялата социална революция.

— Здравей, Холи Грейс — каза той и се приближи до нея.

Тя се наведе, за да остави лепкавата си чаша на масичката, и се опита да го изгледа така, сякаш не успява съвсем да си спомни името му.

— О, здрасти, Джери.

Стратегията й не проработи. Той се приближи, стегнатото му тяло напредваше с решителност, която предизвика в нея тръпка на страх.

— Да не си посмял да ме докоснеш, комунистически терорист — предупреди го тя, като изпъна ръка, сякаш държеше разпятие, с което може да го прогони.

Той заобиколи масичката.

— Сериозна съм, Джери.

— От какво се страхуваш, мила?

— Страхувам?! — сопна се тя. — Аз? Да се страхувам от теб? Само в мечтите ти, ляв комуняга такъв.

— Боже, Холи Грейс, какъв език. — Той спря пред нея и без да се обръща, каза на сестра си: — Наоми, можете ли двамата с Теди да си намерите някаква работа в кухнята за няколко минути?

— Да не си посмяла да излезеш, Наоми! — нареди Холи Грейс.

— Съжалявам, Холи Грейс, но напрежението не е добро за бременните. Хайде, Теди. Да идем да си направим пуканки.

Холи Грейс си пое дълбоко въздух. Този път нямаше да позволи на Джери да я баламосва. Аферата им беше продължила три месеца и той се бе възползвал от нея през цялото време. Докато тя се влюбваше, той просто използваше известността й като средство да вкара името си във вестниците, така че да популяризира антиядрената си дейност. Холи Грейс не можеше да повярва каква загубенячка е била. Старите радикали не се променяха. Те просто завършваха право и научаваха нови номера.

Джери се протегна да я погали, но физическият контакт с него обикновено замъгляваше мисълта й, така че тя отскочи настрани, преди да я е докоснал.

— Дръж си ръцете далеч, момко. — Последните няколко месеца беше оцеляла без него доста успешно и нямаше да позволи отново да бъде впримчена. Беше твърде стара, за да умира два пъти в една година от разбито сърце.

— Не мислиш ли, че раздялата ни продължи достатъчно дълго? — попита той. — Липсваш ми.

Тя му хвърли най-студения си поглед.

— Какво става? Не те дават по телевизията, след като вече не сме двойка? — Някога обичаше начина, по който тъмните къдрици падаха по гърба му. Помнеше усещането им — меки и копринени. Увиваше ги около пръстите си, докосваше ги с устни.

— Не започвай пак с това, Холи Грейс.

— Никой ли не иска да излъчва речите ти по вечерните новини, откакто скъсахме? — продължи злобно тя. — Ти наистина използва връзката ни докрай, нали? Докато аз се захласвах по теб като пълен идиот, ти изпращаше съобщения до медиите.

— Наистина започваш да ме вбесяваш. Обичам те, Холи Грейс. Обичам те повече, отколкото съм обичал някого през целия си живот. Нещата между нас вървяха добре.

Отново го правеше. Отново разбиваше сърцето й.

— Единственото добро нещо беше сексът — каза тя разпалено.

— Между нас имаше дяволски повече от секс!

— Като например? Не харесвам приятелите ти и със сигурност не харесвам политическите ти възгледи. Освен това знаеш, че мразя евреи.

Джери изръмжа и се тръшна на дивана.

— О, боже, отново се започва.

— Аз съм заклет антисемит. Наистина, Джери. Аз съм от Тексас. Мразя евреи, мразя черни и мисля, че всички гейове трябва да отидат в затвора. Какво бъдеще бих могла да имам с комуняга като теб?

— Ти не мразиш евреите — каза с разумен тон Джери, сякаш говореше на дете. — Преди три години подписа петицията за правата на хомосексуалистите, която беше публикувана във всеки вестник в Ню Йорк, а през следващата година пресата подробно отрази аферата ти с един уайдрисийвър от „Питсбърг Стийлърс“.

— Но кожата му беше доста светла — възрази Холи Грейс. — И винаги гласуваше за републиканците.

Джери бавно се изправи от дивана, изражението му беше едновременно разтревожено и нежно.

— Виж, скъпа, не мога да се откажа от политическите си възгледи дори заради теб. Знам, че не одобряваш подхода ми…

— Всички леви сте толкова лицемерни — изсъска тя. — Третирате всеки, който не е съгласен с идеите ви, като подпалвач на войни. Е, имам новина за теб, друже. Никой с всичкия си не обича да живее с ядрени оръжия, но не всеки мисли, че е страхотна идея да изхвърлим ракетите си, докато Съветският съюз все още седи на цяла планина от своите собствени.

— Не мислиш ли, че Съюзът…

— Не те слушам.

Тя грабна чантата си и извика Теди. Дали беше прав всеки път когато й казваше, че парите не могат да купят щастие. Тя беше на трийсет и седем и искаше да се задоми. Искаше бебе, докато все още можеше да има, искаше съпруг, който да я обича такава, каквато е, а не заради публичността, която можеше да му осигури.

— Холи Грейс, моля те…

— Върви на майната си.

— По дяволите! — Сграбчи я, придърпа я в прегръдките си и притисна устните си към нейните в жест, който беше колкото целувка, толкова и начин да потисне желанието си да я разтърси, докато зъбите й затракат. Бяха еднакво високи, а Холи Грейс ежедневно тренираше, така че Джери трябваше да приложи доста сила, за да притисне ръцете й отстрани. Тя най-накрая спря да се бори, така че я завладя с устата си, както искаше, както тя харесваше. Устните й се разтвориха достатъчно и той успя да пъхне език между тях.

— Хайде, скъпа — прошепна, — обичай ме.

И тя го направи, само за момент, преди да осъзнае какво става. Когато Джери почувства как тя се вцепенява, незабавно плъзна устни по врата й, където я засмука и захапа.

— Отново го направи — изстена тя, извърна се от него и се хвана за вратата.

Нарочно й беше оставил смучка и дори не се извини.

— Всеки път когато я погледнеш, искам да си спомняш, че отхвърляш най-хубавото нещо, което се е случвало и на двама ни.

Холи Грейс го изгледа бясно, после се извърна към Теди, който тъкмо се беше появил с Наоми.

— Вземи си палтото и кажи „довиждане“ на Наоми.

— Но, Холи Грейс… — запротестира той.

— Веднага! — Тя напъха Теди в палтото му, грабна своето и го избута през вратата, без да поглежда назад.

Докато излизаха, Джери избягваше недоволството в очите на сестра си, като се престори, че изучава една метална скулптура над камината. Макар че беше на четиридесет и две, не обичаше да е по-зрелият в една връзка. Беше свикнал с жени, които го глезеха, които се съгласяваха с мнението му, които му чистеха апартамента. Не си бе имал работа с докачливи тексаски красавици, които можеха да пият повече от него и които му се надсмиваха, ако ги помолеше да пуснат пералнята. Обичаше Холи Грейс толкова много, че сякаш част от него си бе отишла заедно с нея. Какво щеше да прави сега? Не можеше да отрече, че се бе възползвал от публичността на връзката им. Беше инстинктивно — както правеше всичко. През последните няколко години медиите игнорираха и най-сполучливите му усилия да привлече внимание към каузата, а не му беше в стила да обръща гръб на безплатното внимание. Защо Холи Грейс не можеше да разбере, че това няма нищо общо с любовта му към нея — той просто сграбчваше възможността, която му се предлагаше, както винаги бе правил.

Сестра му мина покрай него и той още веднъж се наведе към корема й.

— Говори чичо Джери. Ако си момче, пази си топките, защото има около един милион жени, които чакат да ти ги кръцнат.

— Не се шегувай с това, Джери — каза Наоми и седна в едно от креслата.

Устата му се изви.

— Защо не? Трябва да признаеш, че цялата история с Холи Грейс е дяволски забавна.

— Наистина се дъниш — отвърна му тя.

— Невъзможно е да се спори с някого, който не мисли логично — възрази той войнствено. — Тя дяволски добре знае, че я обичам и че не е само заради известността й.

— Тя иска бебе, Джери — каза тихо Наоми.

Той се вцепени.

— Холи Грейс само си мисли, че иска бебе.

— Такова говедо си. Всеки път когато сте заедно, и двамата непрекъснато спорите за политическите си различия и кой кого използва. Бих искала да чуя поне веднъж някой от вас да признае, че основната причина, поради която не се разбирате, е, че тя отчаяно иска да има дете, а ти все още не си пораснал достатъчно, че да бъдеш баща.

Той се обърна към сестра си.

— Това няма нищо общо с порастването. Отказвам да създам дете в свят, над който е надвиснала атомна гъба.

Тя го погледна тъжно с ръка, притисната към кръглия й корем.

— Кой си мислиш, че заблуждаваш, Джери? Страх те е да бъдеш баща. Страх те е, че ще се провалиш също толкова катастрофално със собственото ти дете, както татко с теб, мир на душата му.

Джери не каза нищо, но нямаше да позволи на Наоми да види сълзите в очите му, затова се обърна и излезе от къщата.