Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (32)

31

От хотела Дали имаше отличен изглед към Сентръл Парк, но нетърпеливо се извърна от прозореца и закрачи из стаята. Беше се опитал да чете в самолета, но така и не успя да се концентрира и сега, когато бе пристигнал, се чувстваше клаустрофобично. Отново беше позволил победата да му се изплъзне. Мисълта за Франческа и Теди, които седят пред телевизора и го гледат как губи, беше повече, отколкото можеше да понесе.

Но не само загубата на турнира го тревожеше. Без значение колко силно се опитваше да се разсее, не можеше да спре да мисли за Холи Грейс. Бяха се сдобрили след случая в къщата му и тя не беше споменавала повече желанието си да го използва за разплод, но част от жизнеността й беше изчезнала и това изобщо не му харесваше. Колкото повече мислеше за случващото се, толкова повече искаше да забие юмрука си в лицето на Джери Яфе.

Опита се да забрави за проблемите на Холи Грейс, но откакто се беше качил на самолета, в ума му се бе загнездила една смътна идея и сега установи, че държи листа, на който беше написан адресът на Яфе. Беше го взел от Наоми Пърлман преди по-малко от час и оттогава се опитваше да реши дали да го използва, или не. Погледна часовника си и видя, че вече е седем и половина. Щеше да се срещне с Франси в девет за вечеря. Беше уморен и раздразнен, не беше в настроение да се държи разумно и определено не беше в състояние да оправя бъркотиите на Холи Грейс. И все пак осъзна, че пъха адреса на Яфе в джоба на синьото си спортно палто и се отправя към фоайето, за да хване такси.

Яфе живееше недалеч от сградата на ООН. Дали плати на шофьора и се отправи към входа, но видя, че Джери вече излиза от там. Той веднага го забеляза и Дали разбра по изражението му, че изненадата не е от най-приятните. Все пак съумя да му кимне учтиво.

— Здрасти, Бодин.

— Ето го най-добрия приятел на Русия — отвърна Дали.

Джери отпусна ръката, която бе протегнал за поздрав.

— Тази реплика започва да се изтърква.

— Ти си истинско копеле, знаеш ли, Яфе? — рече Дали, без да увърта.

Джери също не се славеше с търпението си, но успя да му обърне гръб и да тръгне по улицата. Дали обаче нямаше намерение да го остави да се измъкне толкова лесно, не и когато на карта беше заложено щастието на Холи Грейс. По някаква причина тя искаше този мъж и той можеше да й осигури поне шанс да го получи.

Тръгна след него и скоро се изравни с Джери. Беше тъмно и по улицата почти нямаше хора. Покрай бордюра бяха наредени контейнери за боклук. Минаха покрай пекарна и магазин за бижута с пуснати щори.

Джери ускори ход.

— Защо не вървиш да си поиграеш с топките ти за голф? — попита той.

— Всъщност се отбих само за да си поговоря малко с теб, преди да се видя с Холи Грейс. — Това беше лъжа. Дали нямаше намерение да се вижда тази вечер с Холи Грейс. — Искаш ли да й предам поздрави?

Джери спря. Отблясъкът на уличните лампи осветяваше лицето му.

— Искам да стоиш настрана от Холи Грейс.

Умът на Дали все още беше зает с вчерашното му поражение и не беше в настроение за изтънченост, така че премина направо към бърза, милостива атака.

— Това ще ми е много трудно. Почти невъзможно е да забремениш жена, ако не си върху нея, за да свършиш работата.

Очите на Джери потъмняха. Ръката му се стрелна и сграбчи предницата на якето на Дали.

— Веднага ми обясни за какво говориш.

— Тя е решена да има бебе — отвърна Дали, без да прави опит да се измъкне, — и изглежда, от нас двамата само единият е достатъчно отговорен, за да свърши работата.

Маслиновата кожа на Джери пребледня, когато пусна Дали.

— Ах, ти, шибан кучи син.

Провлаченият отговор на Дали беше тих и заплашителен.

— Шибането е нещо, в което съм наистина добър, Яфе.

Джери сложи край на две десетилетия ненасилие, като замахна с юмрук и го заби в гърдите на Дали. Той не беше особено добър боец и Дали предусети удара, но реши да му позволи тази единствена победа, защото знаеше дяволски добре, че няма да му даде друга. Изправи се и се нахвърли върху него. Холи Грейс щеше да получи този кучи син, щом толкова го искаше, но преди това той щеше да му префасонира мутрата.

Джери стоеше, отпуснал ръце край тялото си, гърдите му се повдигаха, докато гледаше как Дали се приближава. Когато юмрукът на Дали го уцели в челюстта, полетя през тротоара, блъсна се в контейнерите за боклук и ги разпръсна по улицата. Мъж и жена, които вървяха по тротоара, видяха боя и бързо се отдалечиха. Джери се изправи бавно и вдигна ръка, за да избърше кръвта, която течеше от устната му.

После се извърна и започна да се отдалечава.

— Бий се с мен, кучи сине — извика Дали.

— Няма да се бия — извика му в отговор Джери.

— Ха, отличен пример за мъжество! Ела и се бий. Ще ти дам още един бонус удар.

Джери продължи да върви.

— Изобщо не трябваше да те удрям и повече няма да се повтори.

Дали бързо скъси разстоянието между тях и ръгна Джери в рамото.

— За бога, току-що ти казах, че възнамерявам да изчукам Холи Грейс!

Ръката на Джери се сви в юмрук, но той не помръдна.

Дали грабна предницата на якето му и го блъсна към една улична лампа.

— Какво, по дяволите, не е наред с теб? Аз бих се сражавал с цяла армия за тази жена. Не можеш ли да се биеш само с един човек?

Джери го изгледа презрително.

— Това ли е единственият начин, чрез който знаеш да разрешаваш проблемите си? С юмруци?

— Аз поне се опитвам да решавам проблемите си. Ти просто я правиш нещастна.

— Ти не знаеш нищичко, Бодин. От седмици се опитвам да говоря с нея, но тя не иска да ме вижда. Последния път, когато успях да прескоча охраната в студиото й, извика ченгетата.

— О, така ли? — Дали се усмихна язвително и пусна якето на Джери. — Знаеш ли какво? Не те харесвам, Яфе. Не харесвам хора, които се държат така, сякаш знаят всичко. Но най-вече не харесвам самодоволни филантропи, които вдигат шум до небесата за спасяването на света, но преебават хората, които държат на тях.

Джери дишаше по-тежко от Дали и с мъка намери думи да му отговори.

— Всичко това теб изобщо не те засяга.

— Всеки, който се появи в живота на Холи Грейс, рано или късно се сблъсква с мен. Тя иска бебе и по някаква причина, която аз със сигурност не разбирам, иска и теб.

Джери се облегна на лампата. За момент главата му клюмна, а когато я вдигна, очите му бяха потъмнели от мъка.

— Кажи ми защо е толкова ужасно престъпление, че не искам да създам бебе в този свят? Защо тя е толкова упорита? Защо не можем да сме си само двамата?

Болката на Джери трогна Дали, но той направи всичко по силите си да я пренебрегне.

— Тя иска бебе, това е всичко.

— Аз ще съм най-лошият баща на света. Не знам нищо за бащинството.

Смехът на Дали беше тих и горчив.

— Смяташ ли, че някой от нас знае?

— Слушай, Бодин. Достатъчно хора ми натякват за това. Първо Холи Грейс, после сестра ми, след нея и Франческа. Сега и ти си се заел с мен. Е, това не ви влиза в проклетата работа, разбираш ли? Това е между Холи Грейс и мен.

— Отговори ми на един въпрос, Яфе — каза бавно Дали. — Как ще продължиш да живееш със съзнанието, че си оставил най-хубавото нещо в живота ти да ти се изплъзне?

— Да не мислиш, че се опитвам да я забравя? — изплака Яфе. — Тя не иска дори да говори с мен, ти, проклет кучи сине! Дори не мога да се озова в една стая с нея.

— Може би не се опитваш достатъчно упорито.

Очите на Джери се присвиха, а челюстта му се стегна.

— Просто ме остави на мира, по дяволите. И стой настрана от Холи Грейс. Нещата между вас двамата вече са минало и ако още веднъж дори си помислиш да я докоснеш, ще те погна, разбираш ли ме?

— Разтреперих се в ботушите си — умишлено нахално му отвърна Дали.

Джери го погледна право в очите и по лицето му се изписа такава заплаха, че Дали изпита против волята си уважение.

— Не ме подценявай, Бодин — каза Джери с равен, но твърд глас. Устоя на погледа му няколко дълги мига, без да трепне, после се извърна и се отдалечи.

Дали го гледа известно време, после тръгна по тротоара. Когато излезе на платното да спре такси, в крайчеца на устата му потрепваше лека самодоволна усмивка.

 

 

Франческа се бе съгласила да се срещне с Дали в девет часа в един ресторант наблизо, който и двамата харесваха и в който се сервираше мексиканска храна. Облече черна кашмирена блуза и панталон на зеброви райета. После импулсивно избра едни сребърни обеци със силно изразена асиметрична форма, наслаждавайки се на представата колко щяха да го издразнят. Беше минала седмица, откакто го видя за последно, и бе в настроение да празнува. Агентът й бе приключил продължилите почти три месеца трудни преговори и от телевизията най-накрая бяха подписали. От началото на юни седмичното предаване „Франческа днес“ щеше да стане месечно.

Когато пристигна в ресторанта, видя, че Дали се е настанил в сепаре с високи облегалки в дъното, далеч от хората. Той я забеляза и се изправи бързо, а на лицето му проблесна глуповата усмивка — изражение по-подходящо за тийнейджър, отколкото за възрастен мъж. В отговор сърцето й се разтуптя.

— Здравей, скъпа.

— Здрасти, Дали.

Тя бе привлякла доста внимание, когато влезе в ресторанта, така че той я целуна съвсем леко. Веднага щом седнаха обаче, се наведе през масата и свърши работата както трябва.

— По дяволите, Франси, радвам се да те видя.

— И аз. — Тя го целуна отново, затвори очи и се наслади на замайващото усещане да е край него.

— Откъде намери тези обеци? От железарията ли?

— Това не са обеци — тросна му се надменно тя и се облегна. — Според човека, който ги създава, това са свободни абстракции на концептуализирана тревога.

— Без майтап. Е, надявам се, че си ги подложила на екзорсизъм, преди да си ги сложиш.

Франческа се усмихна, неговите очи сякаш изпиваха лицето й, косата й, формата на гърдите й под кашмирената блуза. Кожата й започна да се затопля. Смутена, тя отметна косата от лицето си. Обеците й се разлюляха. Дали се подсмихна, сякаш можеше да види всеки от еротичните образи, които проблясваха в главата й. После се отпусна на своето място, а синьото му спортно сако се разтвори над ризата. Въпреки усмивката му, тя забеляза, че изглежда уморен и разтревожен. Реши да отложи добрите новини за договора си, докато не разбере какво го притеснява.

— Теди гледа ли турнира? — попита я той.

— Да.

— И какво каза?

— Не много. Носеше каубойските ботуши, които му подари, и онзи невероятно отвратителен суитшърт, който не вярвам, че ти си купил.

Дали се разсмя.

— Обзалагам се, че той го харесва.

— Тази вечер го облече върху пижамата си.

Той отново се усмихна. Сервитьорът дойде и насочиха вниманието си към черната дъска, на която бе изписан специалитетът за деня. Дали избра пиле с чили и гарнитура от печен боб. Франческа не беше гладна, когато пристигна, но вкусните миризми в ресторанта възбудиха апетита й и реши да поръча гриловани скариди и малка салата.

Дали си поигра със солницата, изглеждаше малко по-спокоен.

— Бяха объркали разположението на флагчетата, иначе щях да се справя по-добре. Това ме дезориентира. А и зрителите вдигаха много повече шум, отколкото обикновено. Един кучи син щракна с фотоапарата си точно когато замахвах. По дяволите, мразя това.

Франческа се изненада, че той изпитваше необходимост да й се обяснява, но вече познаваше добре професионалната му кариера, за да вярва на тези извинения. Поговориха малко за Теди, после той я помоли да се освободи от ангажименти през следващата седмица.

— Ще поостана за няколко дни в града. Искат да ми дадат няколко урока за това, как да се оправям с техниката.

Тя го изгледа остро, а доброто й настроение се изпари.

— Ще приемеш работата на коментатор, която ти предлагат, така ли?

Той избегна погледа й.

— Утре моят кръвопиец ще ми донесе договора за подпис.

Храната им пристигна, но Франческа бе загубила апетит. Това, което Дали се канеше да направи, не беше правилно — бе по-неправилно, отколкото той, изглежда, осъзнаваше. Около него витаеше атмосфера на поражение и тя не понасяше факта, че не я поглежда. Порови в скаридите си с вилицата, но не можа да се сдържи.

— Дали, би трябвало поне да завършиш този сезон. Не ми харесва идеята да напуснеш така, когато „Класик“ е само след седмица.

Видя напрежението в челюстта му, той се взря в някаква точка на сантиметри над главата й.

— Рано или късно, ще трябва да оставя стиковете. Моментът е подходящ колкото и всеки друг.

— Някой ден кариерата на телевизионен коментатор ще е чудесна за теб, но ти си само на трийсет и седем. На твоята възраст, а дори и над нея, много голф играчи все още участват на големите турнири. Виж какво направи Джак Никлаус на „Мастърс“ миналата година.

Очите му се присвиха и той най-сетне я погледна.

— Знаеш ли какво, Франси, харесвах те много повече, преди да се превърнеш в проклет голф експерт. Хрумвало ли ти е, че вече достатъчно много хора ми дават съвети как да играя и че изобщо не ми трябват още?

Предпазливостта й нашепваше, че е разумно да отстъпи, но тя не можеше да го направи, не и когато усещаше, че става въпрос за нещо важно. Поигра си със столчето на чашата си и после му хвърли враждебен поглед.

— Ако бях на твое място, щях да спечеля „Класик“, преди да се откажа да играя.

— О, щеше, така ли? — Малко мускулче потрепна на челюстта му.

— Щях. — Тя снижи глас, докато стана едва доловим шепот, и го погледна право в очите. — Щях да спечеля турнира, просто за да съм сигурна, че мога.

Ноздрите му потръпнаха.

— Тъй като едва ли знаеш разликата между драйвър и айрън, ще ми е страшно интересно да те гледам как го правиш.

— Не говорим за мен. Говорим за теб.

— Понякога, Франческа, говориш най-големите глупости, които някога съм чувал да произнася жена. — Той захвърли вилицата си, погледна я и около устата му се оформиха тънки, прави линии. — За твое сведение „Класик“ е един от най-трудните турнири на годината. Игрището е убийствено. Ако не улучиш грийна в правилната точка, можеш да преминеш от бърди до боги, без дори да разбереш. Имаш ли някаква представа кой участва в „Класик“ тази година? Най-добрите проклети голф играчи в света. Грег Норман ще е там. Казват му Голямата бяла акула, и не заради бялата му коса, а защото обича вкуса на кръвта. Бен Креншоу ще играе, неговият път е най-добрият от всички. Да не споменавам и Фъзи Зелър. Старият Фъзи пуска майтапи и се държи така, все едно е на неделна разходка в гората, но през цялото време пресмята колко дълбок гроб да ти изкопае. А и твоята дружка Севе Балестерос ще се появи, мърморейки под нос на испански и минавайки през всеки, който му се изпречи на пътя. После стигаме до Джак Никлаус. Макар че е на четиридесет и седем, той все още е способен да издуха всеки от нас. Никлаус дори не е човек, Франси.

— И накрая идва Далас Бодин — каза тя тихо. — Далас Бодин, който е изпълнявал някои от най-добрите откриващи кръгове в голф турнирите, но накрая винаги отпада. Каква е причината, Дали? Не искаш ли победата достатъчно силно?

Нещо в него сякаш се пречупи. Той издърпа салфетката от скута си и я метна на масата.

— Да се махаме от тук. Вече не съм гладен.

Франческа не помръдна. Вместо това обви ръце около тялото си, вирна брадичка и мълчаливо го предизвика да я помести. Щеше да го накара да изплюе камъчето веднъж завинаги — дори ако заради това го загубеше.

— Никъде няма да ходя.

Точно в този момент Дали Бодин, изглежда, най-накрая осъзна онова, което беше доловил смътно, когато видя как блестящите диамантени обеци изхвърчат в кариерата. Той най-накрая осъзна колко силна е волята й. От месеци беше избирал да пренебрегва дълбоката интелигентност, която проблясваше в котешко зелените й очи, стоманената решителност, скрита зад дръзката усмивка, неукротимата сила на жената, която седеше срещу него, облечена толкова абсурдно с фриволна театралност. Беше си позволил да забрави, че тя бе дошла в тази страна без нищо, дори без характер, че бе успяла да осъзнае всяка от слабостите си и да я преодолее. Беше си позволил да забрави, че тя се е превърнала в шампион, докато той беше още само състезател.

Дали осъзна, че Франческа нямаше никакво намерение да напуска ресторанта, и чистата сила на волята й ще го препъне. Изпита миг на паника, сякаш беше отново дете и юмрукът на Джейси се бе засилил към него. Почувства Мечката да диша във врата му.

Внимавай, Бодин. Тя те хвана.

И така направи единственото, което можеше, единственото, което можеше да разсее тази необуздана, властна малка жена, преди да го разкъса.

— Франси, кълна се, че толкова ми развали настроението, че обмислям да променя плановете си за вечерта.

Той скришно плъзна салфетката отново в скута си.

— О? И какви бяха плановете ти?

— Цялото това натякване почти промени решението ми, но… какво пък, предполагам, че въпреки това ще те помоля да се омъжиш за мен.

— Да се омъжа за теб?

Челюстта на Франческа увисна от изумление.

— Защо не? Нямаше причини да не го правя, поне допреди няколко минути, когато се превърна в такава мърморана.

Франческа се облегна в сепарето, обзета от ужасното усещане, че нещо в нея се пречупва.

— Не може да изплюваш предложения за брак просто така — каза тя, разтреперана от гняв. — С изключение на едно деветгодишно момче, ние двамата нямаме нищо общо.

— Е, не съм толкова сигурен в това. — Дали бръкна в джоба на сакото си и измъкна малка кутийка. Протегна я към нея, отвори капака с палец и разкри изящен пръстен с диамант. — Купих това от един човек, съученик от гимназията, но помислих, че ще е честно да ти спомена, че той беше неволен гост на щата Тексас, след като влезе в „Пигли Уигли“^[1] с пищов в ръката. Та той ми разказа, че в затвора открил Исус, затова не смятам, че пръстенът е краден. Но предполагам, че не мога да съм сигурен за подобни неща.

Франческа, която вече беше забелязала отличителната синя опаковка на „Тифани“, почти не обърна внимание на думите му. Защо не беше споменал нищо за любов? Защо правеше това?

— Дали, просто не мога да приема този пръстен. Аз… не мога да повярвам, че наистина ми предлагаш. — Тъй като не знаеше как да каже това, което наистина мислеше, изброи всички логически спънки между тях. — Къде ще живеем? Моята работа е в Ню Йорк, твоята е навсякъде. И за какво ще си говорим извън спалнята? Само заради това, че… между нас прехвърчат искри, не означава, че ще можем да създадем заедно дом.

— Божичко, Франси, правиш всичко толкова сложно. С Холи Грейс бяхме женени петнайсет години, а имахме дом само в началото.

В главата й започна да се надига черен буреносен облак.

— Това ли искаш? Още един брак като този с Холи Грейс? Ти ще си живееш твоя живот, а аз моя и на всеки няколко месеца ще се събираме, за да гледаме футбол и да си организираме състезания по плюене. Няма да ти бъда другарче, Далас Бодин.

— Франси, с Холи Грейс никога не сме си организирали състезания по плюене, а и не мога да не отбележа, че на практика нашият син е копеле.

— Също като баща си — изсъска тя.

Дали незабавно затвори кутийката с пръстена и я пъхна обратно в джоба си.

— Добре. Няма нужда да се женим. Това беше просто предложение.

Тя го загледа. Секундите се нижеха. Дали хапна от пилето и бавно го задъвка.

— Това ли е всичко? — попита тя.

— Не мога да те накарам насила.

Гневът и болката се надигнаха толкова силно в нея, че помисли, че се задушава.

— Това е всичко значи? Казвам „не“ и ти си събираш играчките и се прибираш вкъщи?

Той си пийна сода, а изражението в очите му беше толкова абстрактно, колкото и сребърните й обеци.

— Какво искаш да направя? Сервитьорът ще ме изхвърли, ако падна на колене.

Сарказмът му за нещо толкова важно беше като забит до дръжката нож.

— Не знаеш ли как да се бориш за нещо, което искаш? — прошепна свирепо Франческа.

Мълчанието, което ги обгърна, беше толкова съвършено, че тя знаеше, че е уцелила оголен нерв. Неочаквано се почувства така, сякаш погледът й се беше прояснил. Това беше. Точно за това й говореше Скийт.

— Кой е казал, че те искам? Приемаш всичко толкова на сериозно, Франси.

Той я лъжеше, лъжеше и себе си. Тя чувстваше копнежа му, сякаш беше неин. Той я искаше, но не знаеше как да я получи, и по-важно, нямаше дори да опита. Какво очакваше от мъж, попита се горчиво, който беше изиграл някои от най-добрите откриващи кръгове в турнирния голф, но накрая винаги се проваляше?

— Ще имаш ли място за десерт, Франси? Тук приготвят онова шоколадово нещо. Мен ако питаш, можеха да добавят и две лъжици бита сметана отгоре, но и така става.

Неприязънта, която изпита в този миг към него, граничеше с антипатия. Сега любовта й се струваше потискащо тежка, твърде тежка, за да я понесе. Протегна се през масата, хвана китката му и я стисна, докато ноктите й не се забиха в кожата му. Сега вече знаеше със сигурност, че ще я изслуша внимателно. Думите й бяха сурови и обвинителни, думи на боец.

— Толкова ли те е страх от провал, че не се бориш поне за едно нещо, което искаш? Турнирът? Синът ти? Мен? Това ли те е възпирало през цялото време? Толкова се страхуваш, че няма да успееш, че дори не се опитваш?

— Не знаеш какво говориш. — Дали се опита да издърпа ръката си, но хватката й беше толкова здрава, че не можеше да го направи, без да привлече вниманието към тях.

— Дори не си се отлепил от стартовите дупки, нали, Дали? Готов си да участваш в играта, стига да не се измориш твърде много и докато можеш да подхвърляш смешките си, така че всички да смятат, че всъщност не ти пука.

— Това е най-глупавото…

— Но на теб ти пука, нали? Толкова много искаш да победиш, че почти можеш да усетиш вкуса на победата. Искаш и сина си, но стоиш настрани от него, в случай че Теди не те приеме. Моето чудесно малко момче, което не може да крие чувствата си и което би дало всичко на света за баща, който го уважава.

Лицето на Дали пребледня, кожата му под пръстите й се изпоти.

— Аз го уважавам — рече той остро. — И докато съм жив, няма да забравя как ме нападна, защото мислеше, че те наранявам.

— Ти си мрънкало, Дали, но го правиш с толкова стил, че всички те оставят да се измъкнеш. — Франческа го пусна, но не беше свършила с него. — Е, номерът ти се изтърка. Остаряваш и вече не можеш да се измъкваш само с красотата и чара си.

— Какво, по дяволите, знаеш ти за това?

Гласът му беше тих и леко дрезгав.

— Знам всичко за това, защото и аз започнах със същите недостатъци. Но пораснах и сритах живота си по задника, докато не получих каквото исках.

— Може би за теб е било по-лесно — тросна се Дали. — Може би си имала по-малко препятствия на пътя си. Аз бях самичък, когато бях на петнайсет. Докато ти си се разхождала из Хайд Парк с майка си, аз се криех от юмруците на баща ми. Знаеш ли какво правеше с мен, когато бях съвсем малък и той се напиеше? Обръщаше ме с главата надолу и държеше главата ми, потопена в тоалетната чиния.

Лицето й не изрази никакво съчувствие.

— Кофти работа.

Видя, че студенината й го вбесява, но не се отказа. Съжалението й нямаше да му помогне. В някакъв момент хората или трябваше да превъзмогнат раните от детството си, или да живеят трайно осакатени.

— Ако искаш да се отдаваш на самосъжаление, изборът е твой, но не очаквай от мен да играя игричките ти. — Тя се изправи и после го изгледа отгоре, а гласът й беше безразличен и презрителен. — Реших да се омъжа за теб.

— Забрави — рече той студено, побеснял от гняв. — Не те искам. Не бих те взел, дори да си опакована като подарък.

— О, напротив, искаш ме. И не просто заради Теди. Искаш ме толкова силно, че това те плаши. Но се страхуваш да се бориш. Шубе те е да заложиш на нещо от страх, че главата ти отново ще бъде потопена в тоалетната. — Тя се наведе леко напред, подпирайки се с една ръка на масата. — Реших да се омъжа за теб, Дали. — Тя го гледа дълго и преценяващо. — Ще се омъжа за теб в деня, в който спечелиш „Юнайтед Стейтс Класик“.

— Това е най-тъпото…

— Ще трябва да спечелиш, копеле — изсъска тя. — Не трето, не второ, а първо място.

Той се изсмя презрително и несигурно.

— Ти си луда.

— Искам да знам от какво тесто си замесен — отвърна Франческа презрително. — Искам да знам дали си достатъчно добър за мен, достатъчно добър за Теди. От дълго време не съм се примирявала с второто място и няма да започна да го правя и сега.

— Имаш страхотно високо мнение за това колко струваш.

Тя хвърли салфетката си в гърдите му.

— Абсолютно си прав. Ако искаш да ме получиш, ще трябва да ме спечелиш. А аз не съм евтина, господинчо.

— Франси…

— Положи трофея в краката ми, проклет кучи сине, или не си прави труда да ме доближаваш отново!

Тя грабна чантата си, мина край стреснатите посетители на предните маси и изхвърча през вратата. Нощта беше застудяла, но гневът й гореше толкова силно, че не усещаше студа. Вървеше по тротоара, тласкана от ярост, болка и страх. Очите й пареха и не успяваше да премигне достатъчно бързо, за да сдържи сълзите си. Две блестящи капчици се събраха върху покритите й с водоустойчив туш мигли. Как можа да се влюби в него? Как позволи това абсурдно нещо да се случи? Зъбите й започнаха да тракат. Почти единайсет години не беше чувствала нищо повече от силна привързаност към неколцина мъже, бегло подобие на любов, която се изпаряваше почти толкова бързо, колкото се и появяваше. Но сега, точно когато животът й се подреждаше, отново беше позволила на един второкласен голф играч да разбие сърцето й.

 

 

Прекара следващата седмица с осъзнаването, че нещо ярко и чудесно си е отишло от живота й. Какво беше направила? Защо го предизвика толкова жестоко? Не беше ли половин торта по-добра от нищо? Но знаеше, че не може да се задоволи с половината, а не искаше и Теди да живее по този начин. Дали трябваше да започне да поема рискове или щеше да е безполезен и за двама им — човек, на когото не биха могли да разчитат. С всяка глътка въздух, която поемаше, тя оплакваше загубата на любимия си и на тяхната любов.

Следващия понеделник, докато наливаше на Теди чаша портокалов сок преди училище, тя се опита да намери утеха в мисълта, че Дали е толкова нещастен, колкото и тя. Но й беше трудно да повярва, че някой, който държи емоциите си така добре защитени, може да изпитва толкова дълбоки чувства.

Теди изпи сока си и после натъпка учебника по правопис в раницата си.

— Забравих да ти кажа. Снощи Холи Грейс се обади и ми каза да ти предам, че утре Дали ще играе на „Ю Ес Класик“.

Франческа тъкмо бе започнала да налива сок и за себе си, но рязко вдигна глава.

— Сигурен ли си?

— Така каза тя. Не виждам какво толкова има. Той пак ще се провали. И, мамо, ако получиш писмо от госпожица Пиърсън, не му обръщай внимание.

Каната с портокалов сок увисна във въздуха над чашата на Франческа. Тя затвори очи за момент, за да отклони мислите си от Дали Бодин и да се концентрира върху онова, което Теди й казваше.

— Какво писмо?

Теди закопча ципа на раницата си изцяло съсредоточен в действието, за да не се налага да я поглежда.

— Може да получиш писмо, в което се казва, че не използвам потенциала си…

— Теди!

— … но не се тревожи. Крайният срок за социалния ми проект е другата седмица и съм планирал нещо толкова върховно, че госпожица Пиърсън ще ми напише милион шестици и ще ме моли да остана в класа й. Джери каза…

— О, Теди. Налага се да поговорим по въпроса.

Той грабна раницата си.

— Трябва да тръгвам, иначе ще закъснея.

Преди да успее да го спре, той излетя от кухнята и Франческа чу тръшването на входната врата. Искаше да се върне в леглото, да се завие презглава, за да може да мисли, но имаше насрочена среща за след час. В момента не можеше да помогне с нищо на Теди, но ако побързаше, щеше да има време да се отбие набързо в студиото, където се снимаше „Чайна Колт“, за да се увери, че той правилно е разбрал съобщението на Холи Грейс. Наистина ли Дали щеше да играе на „Ю Ес Класик“? Наистина ли думите й му бяха повлияли?

Холи Грейс вече беше заснела първата си сцена за деня, когато Франческа отиде при нея. В допълнение към разкъсаната при деколтето рокля, която разкриваше горната част на гърдите й, тя имаше и изкуствена синина на челото.

— Тежък ден? — попита Франческа, приближавайки се към нея.

Холи Грейс вдигна поглед от сценария, който изучаваше.

— Бях нападната от оная побъркана проститутка, която се оказа травестит психопат. Снимаха на забавен каданс към края, когато му пускам два куршума право в силиконовите импланти.

Франческа почти не я слушаше.

— Холи Грейс, вярно ли е, че Дали ще играе в „Класик“?

— Така ми каза и точно сега не съм много доволна от теб. — Тя хвърли сценария на един стол. — Дали не ми сподели подробностите, но доколкото разбрах, си го зарязала.

— Може и така да се каже — отвърна предпазливо Франческа.

По лицето на Холи Грейс се изписа неодобрение.

— Не си избрала най-подходящия момент, знаеш ли? Много ли щеше да ти коства да изчакаш да мине турнирът, преди да му играеш номера? И да искаше, не знам дали можеше да намериш по-добър начин да го провалиш.

Франческа започна да й обяснява, но после, шокирана, осъзна, че тя разбира Дали по-добре от Холи Грейс. Мисълта за това беше толкова нова, толкова шокираща, че едва успя да я приеме. Направи няколко уклончиви коментара, осъзнавайки, че и да се опита да обясни, Холи Грейс няма да я разбере. Погледна часовника си и се престори, че бърза.

Докато напускаше студиото, в ума й цареше бъркотия. Холи Грейс беше най-добрият приятел на Дали, първата му любов, сродната му душа, но двамата бяха толкова еднакви, че бяха слепи за недостатъците на другия. Всеки път когато Дали загубеше турнир, Холи Грейс му измисляше оправдания, съчувстваше му и в общи линии се отнасяше с него като с дете. Колкото и добре да го познаваше, тя не разбираше как страхът от загубата разваля играта му. А щом не разбираше това, никога не би разбрала, че същият страх му съсипва и живота.