Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (13)

12

Заведението „Кейджън Бар и Грил“ беше значително по-добро от „Блу Чокто“, макар и все пак да не беше онзи тип места, който Франческа би избрала за дебюта си. Разположено на около десет километра южно от Лейк Чарлс, то се намираше край една двулентова магистрала насред нищото. Имаше летящи врати, които тропаха всеки път, когато някой влезеше, и скърцащ вентилатор на тавана с една счупена перка. На стената зад масата, на която седяха, беше закована шарена морскосиня риба меч между множество календари и реклама на хляб. Подложките за маса бяха точно каквито ги описа Дали, макар че беше забравил да спомене олющените краища и легендата в червено, отпечатана до картата на Луизиана, „Божията страна“.

До масата се приближи хубавичка кафявоока сервитьорка с джинси и потник. Тя огледа Франческа със смесица от любопитство и зле прикрита завист и после се обърна към Дали:

— Здрасти, Дали. Чувам, че си само на един удар от първото място. Поздравления.

— Благодаря, скъпа. Игрището е наистина благосклонно към мен тази седмица.

— Къде е Скийт? — попита тя.

Франческа оглеждаше невинно захарницата от хром и стъкло в средата на масата.

— Стомахът му не е наред и реши да си остане в мотела. — Дали погледна Франческа с каменно изражение и после я попита иска ли нещо за ядене.

В съзнанието й изникнаха множество великолепни храни — омари, гъши пастет с шамфъстък, глазирани стриди — но сега беше много по-умна от преди пет дни.

— Какво ще препоръчаш? — попита тя Дали.

— Лютият хотдог е хубав, но раците са по-добри.

Какви ли бяха тези раци?

— Раци тогава — каза му тя, като се молеше да не са много пържени. — Би ли препоръчал и нещо зелено с тях? Започвам да се притеснявам от скорбут.

— Обичаш ли пай от лайм?

Тя го погледна.

— Това е шега, нали?

Той й се ухили, после се обърна към сервитьорката.

— Донеси на Франси голяма салата, Мери Ан, и повечко нарязани домати. Аз ще взема риба на тиган и малко от онези мариновани краставички, които ядох вчера.

Веднага щом сервитьорката се отдалечи, двама добре поддържани мъже с панталони и поло блузи се приближиха към масата им от бара. От разговора им бързо стана ясно, че са професионални голф играчи, които участват в турнира с Дали, и че са дошли, за да видят Франческа. Разположиха се срещу нея и не след дълго вече й отправяха щедри комплименти и я учеха как да извади вкусното месо от сварения рак, който бързо бе донесен на тежък бял поднос. Тя се смееше на историите им, ласкаеше ги безобразно и в общи линии ги опитоми още преди да са довършили и първата си бира. Чувстваше се прекрасно.

Междувременно Дали бе зает с две свои почитателки на съседната маса, които го осведомиха, че работят като секретарки в един от нефтопреработвателните заводи в Лейк Чарлс. Франческа тайно наблюдаваше как си говори с тях, с наклонен назад стол и дръпната назад по русата му глава синя шапка, подпрял бирената бутилка на гърдите си и с онази ленива усмивка на лицето, когато едната от тях му каза някаква неприлична шега. Не след дълго те се потопиха в серия от отвратителни двусмислици за неговия „стик“.

Макар че двамата с Дали бяха въвлечени в отделни разговори, Франческа имаше чувството, че между тях има връзка, че той също я наблюдава, както и тя него. Или пък това бяха само фантазии? Но епизодът им в мотела я беше разтърсил.

Трима мускулести фермери, отглеждащи ориз, които Дали представи като Луис, Пат и Стоуни, си придърпаха столове и се присъединиха към тях. Стоуни не можеше да се откъсне от Франческа и непрестанно й допълваше чашата от бутилката лошо „Шабли“, което един от голф играчите й беше поръчал. Тя флиртуваше безсрамно с него, като се взираше в очите му с дълбочина, която бе поваляла и много по-засукани мъже. Той се местеше на стола си, подръпваше несъзнателно яката на тениската си и се опитваше да се държи така, сякаш красивите жени флиртуваха с него всеки ден.

Най-накрая отделните разговори се изчерпаха и членовете на групата се събраха заедно, за да си разказват смешни истории. Франческа се смееше на шегите им и изпи още една чаша „Шабли“. Обви я топла мъгла, предизвикана от алкохола, и цялостно усещане за благосъстояние. Чувстваше се така, сякаш голф играчите, секретарките и фермерите бяха най-добрите й приятели. Възхищението на мъжете я стопляше, завистта на жените поднови топящата се самоувереност, а присъствието на Дали до нея я изпълваше с енергия. Той ги разсмя с историята за неочакваната среща с алигатор на голф игрището във Флорида и тя изведнъж пожела да им отвърне с нещо, да им даде нещо малко от себе си.

— И аз имам история с животно — каза лъчезарно на новите си приятели.

Те я погледнаха с очакване.

— Майчице — промърмори до нея Дали.

Тя не му обърна внимание. Хвана края на масата с едната си ръка и им отправи усмивка тип „чакайте да чуете“.

— Един приятел на майка ми отвори чудна нова къща за гости край Найроби — започна Франческа. Когато видя недоумяващото изражение, изписано върху няколко лица, поясни: — Найроби… в Кения, Африка. Заедно с една компания отидох там за седмица. Беше страхотна къща. Чудесна дълга веранда, гледаща към красив басейн, а пуншът беше просто първокласен. — Тя описа басейна и подноса с пуншове с грациозни жестове. — На втория ден с няколко приятели се метнахме, въоръжени с фотоапарати, в един ленд ровър и излязохме извън града, за да направим снимки. Пътувахме около час, когато шофьорът ни направо откачи — не караше особено бързо, но някакъв африкански глиган изскочи пред нас. — Франческа направи ефектна пауза. — Е, подскочихме ужасно, когато ленд ровърът блъсна бедното създание и то се строполи на пътя. Разбира се, всички изскочихме от автомобила, а един от мъжете, много противен френски челист, на име Раул — тя завъртя очи, така че всички да разберат точно какъв вид човек е Раул — взе апарата си и снима горкото грозно прасе, лежащо на пътя. Не знам как точно се стигна дотам, но изведнъж майка ми каза на Раул: „Няма ли да е смешно да снимаме глигана, облечен с твоето яке «Гучи»?“. — Франческа се разсмя при спомена. — Естествено, всички решиха, че това ще е забавно, и тъй като по глигана нямаше кръв, която да съсипе якето, Раул се съгласи. Както и да е, той и двама други мъже облякоха животното. Естествено, това беше ужасно безчувствено, но всички се смяха при вида на горкия мъртъв глиган във великолепното яке.

Франческа почувства, че всички около нея бяха потънали в пълно мълчание и че леко безразличните лица на хората около масата не се променят. Липсата на реакция само увеличи решимостта й да ги накара да харесат историята й, да харесат нея. Гласът й още повече се оживи, жестовете й станаха по-описателни.

— И така, стояхме на пътя, загледани в горкото създание. Само че… — Тя направи пауза, захапа долната си устна, за да добави напрежение, и продължи: — Когато Раул вдигна фотоапарата си, за да направи снимката, глиганът скочи на крака, поизтърси се и избяга сред дърветата. — Тя се разсмя триумфално на завършека, наклони глава настрани и ги зачака да се присъединят към смеха й.

Хората се усмихваха любезно.

Собственият й смях отшумя, когато осъзна, че са пропуснали шегата.

— Не разбирате ли? — възкликна тя с отчаяние. — Някъде из Кения, из резервата, днес се скита един нещастен глиган, облечен в „Гучи“!

Гласът на Дали най-накрая се извиси над мъртвешката тишина, която се бе възцарила.

— Да, това е страхотна история, Франси. Какво ще кажеш да потанцуваме?

Преди да успее да възрази, той я хвана не особено нежно за ръката и я издърпа към малкия квадрат линолеум пред джубокса. Започна да се движи в такт с музиката и каза тихо:

— Едно основно правило, Франси: когато си сред нормални хора, не завършвай изречението с „Гучи“.

Гърдите й сякаш се изпълниха с ужасна тежест. Искаше да ги накара да я харесват, а само се беше изложила. Беше разказала история, която никой не намираше за смешна, история, която неочаквано видя през техните очи, и осъзна, че изобщо не е трябвало да се обажда.

Самообладанието й се държеше на най-тънката възможна нишка, но сега и тя се скъса.

— Извини ме — каза Франческа, но гласът й прозвуча тихо дори в собствените й уши.

Преди Дали да се опита да я спре, тя си проправи път през лабиринта от маси и излезе навън. В ноздрите й нахлу свеж въздух, влажната нощна миризма се смесваше с тази на дизел, креозот и пържено от кухнята. Тя се препъна, все още замаяна от виното, и се облегна на един пикап с кални гуми. Откъм джубокса се носеха звуците на „Зад затворени врати“.

Какво ставаше с нея? Помнеше колко силно се смя Ники, когато му разказа за глигана, как Сиси Кавендиш бършеше сълзите от очите си с кърпичка. Заля я вълна от носталгия по дома. Днес отново се беше опитала да се свърже с Ники, но никой не отговори, дори и икономът. Опита се да си го представи как седи в „Кейджън Бар енд Грил“ и се провали напълно. После се опита да си представи как тя самата седи край масата в стил „Хепълуайт“ в трапезарията на Ники и носи семейните смарагди на Гуинуик и постигна възхитителен успех. Но когато си представи другия край на масата — мястото, където трябваше да е Ники — вместо него видя Дали Бодин. Дали с избелелите му джинси, тесни тениски и лице на филмова звезда, властващ над масата от осемнайсети век на Ники Гуинуик.

Летящата врата се отвори и през нея излезе Дали. Отиде до Франческа и й подаде чантичката.

— Хей, Франси — каза тихо.

— Хей, Дали. — Тя взе чантичката си и погледна нагоре към нощното небе, обсипано със звезди.

— Добре се справи вътре.

Тя се изсмя тихо и горчиво.

Дали тикна клечка за зъби в устата си.

— Не, наистина. След като осъзна, че се излагаш, за разнообразие се държа с достойнство. Без сцени на дансинга, просто тихо излизане. Всички бяха наистина впечатлени. Искат да се върнеш вътре.

Тя нарочно го имитира.

— Едва ли.

Той се изкикоти точно когато вратата се отвори и от бара излязоха двама мъже.

— Дали — извикаха те.

— Кей Си, Чарли.

Мъжете се качиха в очукан джип чероки и Дали отново се обърна към нея.

— Франси, мисля, че вече мога да те понасям малко повече отпреди. Искам да кажа, ти си все още трън в задника през повечето време и не си точно моят тип жена, но имаш някои достойнства. Наистина се увлече по историята за оня глиган. Хареса ми начинът, по който й се отдаде напълно, макар да беше съвсем очевидно, че сама си копаеш доста дълбок гроб.

Отвътре се разнесе тропане на чаши, когато джубоксът приключи с финалния акорд на „Зад затворени врати“. Франческа зарови петата на сандала си в чакъла.

— Искам да се върна вкъщи — каза тя рязко. — Презирам това място. Искам да се върна в Англия, където разбирам нещата. Искам си дрехите и къщата, и моя астон мартин. Искам отново да имам пари и приятели, които ме харесват. — Искаше и майка си, но не го каза.

— Доста се съжаляваш, нали?

— Нямаше ли и ти да се съжаляваш, ако беше на мое място?

— Трудно е да се каже. Предполагам, че не мога да си представя да съм истински щастлив със сибаритски^[1] живот като твоя.

Тя не знаеше какво точно означава „сибаритски“, но схвана смисъла и се подразни, че някой, чийто речников запас би могъл да се опише най-доброжелателно като под средното ниво, използва дума, която тя не разбира напълно.

Той облегна едното си рамо на пикапа.

— Кажи ми, Франси, разполагаш ли с нещо, което да има някаква дори и далечна прилика с план за живота, който ти предстои?

— Възнамерявам да се омъжа за Ники, разбира се. Вече ти казах това. — Но защо тази вероятност я потискаше толкова силно?

Той измъкна клечката за зъби от устата си и я хвърли.

— О, стига вече, Франси. Ти искаш да се омъжиш за Ники, колкото искаш да си разрошиш косата!

Тя се обърна към него.

— Само че нямам особен избор, нали така, тъй като не разполагам и с пукната пара! Трябва да се омъжа за него. — Видя, че той си отваря устата и се приготвя да изплюе поредната си противна баналност, и го отряза. — Не го казвай, Дали! Някои хора се раждат на този свят, за да печелят пари, а други са предопределени да ги харчат. Аз съм от вторите. И за да бъда брутално откровена, нямам и най-малка представа как да се издържам. Вече чу какво се случи, когато се опитах да бъда актриса, а съм твърде ниска, за да изкарвам пари като модел. Ако става въпрос за избор между работа във фабрика и сватба с Ники Гуинуик, можеш да бъдеш дяволски сигурен кое ще избера.

Той помисли за миг и после каза:

— Ако мога да направя две или три бърдита на финалния кръг утре, изглежда, ще успея да спестя малко пари. Искаш ли да ти купя билет за самолета?

Тя го погледна, стоеше толкова близо до нея с кръстосани на гърдите ръце, а под козирката на шапката му се виждаше само чувствената му уста.

— Ще направиш това за мен?

— Казах ти, Франси. Докато мога да си купувам бензин и да си плащам в бара, парите не означават нищо за мен. Дори не харесвам парите. Да ти кажа право, макар че се смятам за истински американски патриот съм до голяма степен марксист.

Тя се разсмя и тази реакция й каза по-ясно от всичко, че е прекарала твърде дълго време в неговата компания.

— Благодарна съм за предложението ти, Дали, но колкото и да искам да го приема, трябва да остана тук малко повече. Не мога да се върна в Лондон просто така. Не познаваш приятелите ми. Ще се хранят със седмици от историята за това, как съм се превърнала в просякиня.

— Хубавички приятели имаш, Франси.

Почувства се така, сякаш той беше уцелил с юмрук празнината вътре в нея, една празнина, за която никога не си бе позволявала да мисли.

— Връщай се вътре — каза. — Аз ще поседя още малко тук.

— Не мисля. — Той обърна тялото си към нея, така че тениската му се отърка в ръката й. Една жълта лампа до вратата хвърляше издължена охрена сянка през лицето му, леко променяйки чертите, правейки го да изглежда по-стар, но без да отнема от великолепието му. — Ти и аз имаме по-интересни неща за правене, нали?

Думите му предизвикаха неудобно размърдване в стомаха й, но да бъде сдържана беше толкова в природата й, колкото и скулите на Серитела. Макар част от нея да искаше да избяга и да се скрие в тоалетната на „Кейджън Бар енд Грил“, тя му отправи най-невинната и любопитна усмивка.

— О? И какви са тези неща?

— Малко боричкане, може би? — Устата му се изви в бавна, сексапилна усмивка. — Защо не се настаниш в ривиерата и да тръгваме?

Тя не искаше да се настанява в ривиерата. А може и да искаше? Дали пораждаше непознати усещания в тялото й, усещания, които щеше да е твърде щастлива да пресъздаде в дела, ако беше една от наистина добрите в секса жени, от тези, които нямаха нищо против цялото боричкане и мисълта да позволят чужда пот да капе върху тях. И все пак, дори ако искаше, едва ли можеше да отстъпи, без съвсем да се изложи. Докато отиваше към колата и отваряше вратата, се опита да се убеди, че тъй като тя не се поти, един толкова разкошен мъж като Дали, също не би трябвало да го прави.

Гледаше как той заобикаля ривиерата отпред и си подсвирква тихо, как рови за ключовете в задния си джоб. Изглежда, не бързаше. Походката му не беше по-наперена, не се отличаваше с мъжкарското фукане, което бе забелязала при скулптора от Маракеш, преди да я заведе в леглото. Дали се държеше естествено, обикновено, сякаш да си легне с нея беше ежедневие, сякаш нямаше голямо значение за него, сякаш го беше правил хиляди пъти и тя беше просто поредното женско тяло.

Влезе в ривиерата, запали двигателя и продължи да си подсвирква, докато въртеше копчето на радиото.

— Обичаш ли кънтри музика, Франси, или предпочиташ нещо друго? По дяволите. Забравих да дам на Стоуни пропуска за утре, както му обещах. — Отвори вратата. — Ще се върна след минутка.

Тя го загледа как върви през паркинга и отбеляза, че все още се движи без никакво бързане. Вратата се отвори и през нея излязоха голф играчите. Той спря да поговори с тях, забол палеца си в задния джоб на джинсите и подпрял ботуш на бетонното стъпало. Един от играчите описа въображаема дъга във въздуха и след секунда още една точно под нея. Дали поклати глава, изобрази голф замахване и после също описа две дъги.

Тя се смъкна, обезсърчена, на седалката. Дали Бодин със сигурност не изглеждаше като мъж, пометен от необуздана страст.

Когато най-сетне се върна в ривиерата, тя беше толкова смутена, че дори не поглеждаше към него. Дали жените в живота му бяха толкова великолепни, че тя бе просто поредната? Една вана би поправила всичко, каза си, докато той палеше колата. Щеше да пусне толкова гореща вода, колкото можеше да изтърпи, така че банята да се изпълни с пара и влагата да оформи косата й в меки къдри около лицето. Щеше да си сложи малко червило и малко руж, да напръска чаршафите с парфюм и да покрие една от лампите с шал, така че светлината да пада меко и…

— Има ли нещо, Франси?

— Защо питаш? — отвърна му остро тя.

— Направо си се залепила за вратата.

— Тук ми харесва.

— Както искаш. Е, какво да е? Кънтри или поп?

— Нито едното. Обичам рок. — Обзе я внезапно вдъхновение и продължи: — Обичам рока, откакто се помня. Любимата ми група е „Ролинг Стоунс“. Повечето хора не знаят, но Мик написа три песни за мен, след като прекарахме известно време заедно в Рим.

Дали не изглеждаше особено впечатлен, затова тя реши да разкраси историята. Все пак не беше истинска лъжа, тъй като Мик Джагър със сигурност я познаваше поне колкото да й каже „здрасти“. Тя снижи гласа си до тих, доверителен шепот:

— Отседнахме в един чудесен апартамент над Вила Боргезе. Всичко беше абсолютно идеално. Наслаждавахме се на пълно усамотение, така че можехме да се любим дори на терасата. Разбира се, това продължи съвсем кратко. Той има ужасно его, да не говорим за Бианка, а аз срещнах принца. — Направи пауза. — Не, не беше така. Срещнах Райън О’Нийл и после принца.

Дали я погледна, поклати бавно глава, сякаш изтърсваше вода от ушите си, и после насочи вниманието си обратно към пътя.

— Обичаш ли да правиш любов на открито, Франси?

— Разбира се, не обичат ли повечето жени? — Всъщност не можеше да си представи нещо по-лошо.

Пътуваха няколко мили в мълчание. Неочаквано той завъртя волана надясно, напусна магистралата и тръгна по тесен черен път, който водеше право в горичка от кипариси, окичени с бради от испански мъх.

— Какво правиш? Какво правиш! — възкликна тя. — Незабавно обърни колата! Искам да се върнем в мотела.

— Мисля, че като сексуална авантюристка може да оцениш това местенце. — Той се вмъкна между кипарисите и изгаси двигателя. През отворения прозорец откъм неговата страна се разнесоха странни звуци от насекоми.

— Това ми прилича на мочурище — извика тя отчаяно.

Дали се взря през предното стъкло.

— Мисля, че си права. По-добре да не се отдалечаваме много от колата, повечето алигатори се хранят нощем. — Махна шапката си, остави я на таблото и се обърна към нея в очакване.

Тя се прилепи още по-плътно към вратата.

— Искаш ли да започнеш първа, или аз да го направя? — попита най-накрая Дали.

Франческа отговори внимателно.

— Да започна с какво?

— Със загряването. Нали знаеш, предигричка. Тъй като си имала всевъзможни известни любовници, аз съм малко стреснат. Може би е по-добре ти да наложиш темпото.

— Нека… да забравим това. Аз… мисля, че може би направих грешка. Да се върнем в мотела.

— Това не е добра идея, Франси. Веднъж след като навлезеш в Обетованата земя, не можеш да се върнеш обратно, ще е неловко.

— О, не мисля така. Няма да е ни най-малко неловко. Не беше точно Обетованата земя, само малък флирт. Искам да кажа, със сигурност няма да е неловко за мен и съм сигурна, че няма да е неловко и…

— Да, ще бъде. Ще е толкова неловко, че вероятно утре няма да съм в състояние да играя дори прилично. Аз съм професионален спортист, Франси. Професионалните спортисти имат фино настроени тела, като добре смазани машини. Едно малко петънце неловкост може да провали всичко. Като мръсотията. Скъпа, утре можеш да ми струваш цели пет удара.

Акцентът му беше станал невероятно плътен и тя изведнъж осъзна, че той се майтапеше с нея.

— По дяволите, Дали! Не прави това. Достатъчно съм нервна и без да ми се подиграваш.

Той се разсмя, обви ръка около раменете й и я придърпа по-близо в приятелска прегръдка.

— Защо просто не кажеш, че си нервна, вместо да ми сервираш глупавите си истории? Правиш всичко толкова трудно за теб самата.

Чувстваше се добре в прегръдката му, но не можеше да му прости напълно за подигравките.

— Лесно ти е да го кажеш. Ти очевидно се чувстваш удобно във всяко легло, но не и аз. — Пое си въздух и изплю точно това, което й се въртеше в главата. — Всъщност… дори не харесвам секса. — Ето. Каза го. Сега той можеше наистина да й се присмее.

— Е, защо така? Нещо, което е толкова приятно, като секса, и не изисква никакви пари, би трябвало да е точно по твоята част.

— Аз не съм спортна натура.

— Аха. Е, това наистина обяснява всичко.

Но тя не можеше да забрави мочурището.

— Може ли да се върнем в мотела, Дали?

— Не мисля, Франси. Ще се затвориш отново в банята, ще се тревожиш за грима си и отново ще прибегнеш до онзи парфюм. — Той повдигна косата от едната страна на врата й, наведе се и зарови нос в кожата й. — Натискала ли си се някога на задната седалка?

Франческа затвори очи при възхитителното усещане, което той предизвикваше.

— Броят ли се лимузините на кралското семейство?

Той захапа нежно ухото й.

— Не, освен ако не са били със затъмнени прозорци.

Тя не беше сигурна кой се е раздвижил първи, но устата на Дали се озова върху нейната. Ръцете му се движеха по врата й и се заровиха в косата й, като я разпръснаха върху голата му кожа. Хвана главата й с дланите си и я наведе назад, така че устата й неволно се отвори. Франческа чакаше нахлуването на езика му, но не последва нищо. Вместо това, той си играеше с долната й устна. Нейните ръце пропълзяха по гърдите му към гърба и несъзнателно се плъзнаха под тениската му, така че да усети стегнатата му гола кожа. Устните им си играеха и тя загуби всякакво желание да се опитва да запази контрол. Не след дълго откри, че приема езика му с удоволствие — красивия му език, красивата му уста, красивата му гладка кожа под пръстите й. Отдаде се на целувката, концентрира се единствено върху усещането, което той предизвикваше в нея, без да мисли какво ще последва. Устните му се отделиха от нейните и докоснаха врата й.

Франческа се изкикоти тихичко.

— Имаш ли нещо против да споделиш шегата с целия клас, или предпочиташ да я запазиш за себе си? — промърмори тихо Дали върху кожата й.

— Не, просто се забавлявам. — Тя се усмихна, когато той целуна врата й и дръпна възела на кръста й, с който бе завързала дългата тениска. — Какво е „аджи“?

— Аджи? Човек като мен, завършил Тексаския университет.

Тя се дръпна рязко назад, удивлението беше изписано в идеално извитите дъги на веждите й.

— Учил си в университет? Не вярвам!

Дали я изгледа с леко раздразнено изражение.

— Имам бакалавърска степен по английска литература. Искаш ли да видиш дипломата ми, или ще се върнем към заниманията ни?

— Английска литература? — Тя избухна в смях. — Дали, това е невероятно! Та ти едва говориш езика.

Той очевидно се обиди.

— Е, това е много мило. Наистина много мило да кажеш нещо подобно на някого.

Все още смеейки се, тя се хвърли в ръцете му толкова неочаквано, че наруши баланса му и го запрати върху волана. После каза най-удивителното нещо.

— Целия ще те изям, Дали Бодин.

Сега беше негов ред да се разсмее, но не можа да продължи дълго, защото устата й се озова върху неговата. Тя забрави, че е уплашена и че не е добра в секса, докато се надигаше на колене и сядаше в скута му.

— Нещо взе да ми става доста тясно, скъпа — каза накрая той в устата й. Отдръпна се, отвори вратата на ривиерата и излезе. После протегна ръце за нея.

Тя му позволи да й помогне да се измъкне, но вместо да отвори задната врата, така че да се настанят на по-широко, той притисна хълбоците й с бедра към колата и отново я зацелува. Мъждивата светлина, която се процеждаше през отворената врата, правеше тъмнината отвъд образувалия се светъл кръг да изглежда още по-плътна. В ума й потрепнаха смътни образи на отворените й сандали и алигаторите, спотайващи се зад колата. Без да прекъсва и за миг целувката, тя обви ръце около раменете му и се надигна, увивайки единия си крак около ханша му, а с другия стъпи здраво върху ботуша му.

— Харесва ми как се целуваш — промърмори той.

Лявата му ръка се плъзна по гръбнака й и разкопча сутиена й, докато дясната се провря между телата им, за да разкопчае копчето на джинсите й.

Франческа усети, че нервността отново я завладява, но този път нямаше нищо общо с алигаторите.

— Да си купим шампанско, Дали. Аз… аз мисля, че малко шампанско ще ми помогне да се отпусна.

— Аз ще те отпусна. — Той се справи с копчето и започна да се занимава с ципа.

— Дали! — възкликна тя. — Ние сме навън.

— Аха. Само аз, ти и мочурището. — Ципът се отвори.

— Аз… не мисля, че съм готова за това.

Дали бръкна под широката й тениска, покри гърдите й с ръце, а устата му се плъзна по бузата й, намирайки устните й. В нея забушува паника. Той потърка зърното й с палеца си и тя тихо изстена. Искаше да го накара да вярва, че е чудесна, че е забележителна любовница, но как можеше да постигне това насред мочурището?

— Аз… трябва ми шампанско. Приглушени светлини. Трябват ми чаршафи, Дали.

Той отдръпна ръката си от гърдите й и я постави нежно на врата й. После рече, като се взираше в очите й:

— Не, скъпа, не ти трябват. Не ти трябва нищо друго, освен теб самата. Време е да започнеш да разбираш това, Франси. Трябва да започнеш да разчиташ на себе си, вместо на тези патерици, които си мислиш, че са ти нужни.

— Страх ме е. — Франческа се опита да звучи предизвикателно, но не успя напълно. Отдръпна се от него, слезе от каубойския му ботуш и си призна всичко. — Може да ти прозвучи смешно, но Еван Вариън каза, че съм фригидна, а и онзи шведски скулптор в Маракеш…

— Искаш ли да изчакаш малко с този епизод от разказа си?

Почувства, че част от борбеността й се завръща, и го изгледа.

— Доведе ме тук нарочно, нали? Доведе ме тук, защото знаеше, че ще мразя това място. — Отстъпи няколко крачки и посочи с треперещ пръст към ривиерата. — Аз не съм от типа жени, с които правиш секс на задната седалка на колата.

— Кой е казал нещо за задната седалка?

Тя го изгледа за момент и после възкликна:

— О, не! Няма да легна на тази осеяна със създания земя. Сериозна съм, Дали.

— Аз самият също не харесвам много земята.

— Тогава как? Къде?

— Хайде, Франси. Спри да планираш и разсъждаваш, и да се опитваш да застанеш с по-добрата ти страна към камерата. Нека просто се поцелуваме малко, така че нещата да следват естествения си ход.

— Искам да знам къде, Дали.

— Знам, че искаш, скъпа, но няма да ти кажа, защото ще започнеш да се притесняваш дали цветово всичко ще си подхожда. Поне веднъж в живота си поеми риска да направиш нещо, при което може и да не изглеждаш върховно.

Имаше чувството, че той държи огледало пред нея — не много голямо и със замъглено стъкло, но все пак огледало. Толкова суетна ли беше, както явно смяташе Дали? Толкова преценяваща? Не искаше да мисли така, но все пак… Вирна брадичка и започна да сваля предизвикателно джинсите си.

— Добре, ще го направим по твоя начин. Просто не очаквай нищо забележително от мен. — Тънките крачоли се закачиха за сандалите й. Тя се наведе, за да ги събуе, но токчетата се оплетоха в гънките. Дръпна още веднъж джинсите и капанът съвсем се затегна. — Това възбужда ли те, Дали? — изфуча. — Харесва ли ти да ме гледаш? Разгорещяваш ли се? По дяволите! По дяволите!

Той се приближи до нея, но тя го изгледа през воала на косата си и оголи зъби.

— Да не си посмял да ме докоснеш. Сериозна съм. Ще се оправя сама.

— Това не е много обещаващо начало, Франси.

— Върви по дяволите! — С омотани около глезените джинси тя се препъна към колата, тръшна се на предната седалка и най-накрая се освободи от дрехата. После се изправи по тениска и сандали. — Ето! И няма да сваля нищо повече, преди да се почувствам готова.

— Звучи ми справедливо. — Той разтвори ръце. — Искаш ли да се сгушиш за малко, докато се съвземеш.

Тя искаше. Наистина искаше.

— Предполагам, че да.

Сгуши се до гърдите му. Дали я подържа за момент, после наклони главата й назад и отново започна да я целува. Самооценката й беше паднала толкова ниско, че дори не се опита да го впечатли, просто остави цялата работа на него. След малко осъзна, че й харесва. Езикът му докосваше нейния, а ръцете му докосваха голата кожа на гърба й. Тя повдигна своите ръце и ги обви около врата му. Той бръкна под тениската й и палците му започнаха да си играят с гърдите й, а после се плъзнаха към зърната. Беше толкова хубаво — разтреперващо и стоплящо едновременно. Дали скулпторът си беше играл с гърдите й? Сигурно, но тя не помнеше. А после Дали вдигна тениската над гърдите й и започна да ги дразни с устни — с красивите си, чудесни устни. Франческа въздъхна, когато той засмука нежно едното, а после и другото й зърно. За нейна изненада, осъзна, че собствените й длани са се пъхнали под неговата тениска и масажират гърдите му. Вдигна я на ръце, тръгна напред, а тя се отпусна върху гърдите му. После я остави.

Върху багажника на ривиерата.

— Категорично не! — извика тя.

— Просто опитай — отвърна той.

Франческа отвори уста да му каже, че нищо на света не би могло да я убеди да се натиска с някого, просната на капака на кола, но той, изглежда, взе отворената й уста за покана. Преди да успее да оформи думите, Дали отново започна да я целува. Без да знае точно какво се случва, тя се чу, че въздиша, докато целувката му ставаше по-дълбока и по-гореща. Набързо забрави за унизителното си положение. Той се пресегна надолу и обви пръсти около глезена й, после дръпна крака й нагоре.

— Ето тук — рече нежно. — Сложи крака си точно до номера, скъпа.

Тя направи каквото й каза.

— Повдигни малко хълбоци. Точно така. — Гласът му беше дрезгав, не толкова спокоен, както обикновено, и докато я наместваше, дишането му беше забързано.

Тя вдигна тениската му, искаше да усети голата му кожа върху гърдите си. Той я съблече през глава и после започна да смъква бикините й.

— Дали…

— Всичко е наред, скъпа. Всичко е наред. — Бикините й изчезнаха и дупето й се отпусна върху студения метал, покрит с прах от пътя. — Франси, онази опаковка противозачатъчни хапчета в багажа ти не е там само за украса, нали?

Тя поклати глава, не искаше да разваля атмосферата с дълги обяснения. Когато цикълът й беше спрял ненадейно преди няколко месеца, лекарят й беше казал да спре да взема противозачатъчни, докато не се възстанови. Беше я уверил, че не може да забременее, докато това не се случи, и в този момент само това беше от значение.

Ръката на Дали докосна вътрешната страна на бедрата й. Леко ги раздалечи и започна да гали нежно кожата й, като всеки път се доближаваше по малко до онази част от нея, която тя не намираше за красива, онази част, която веднага би скрила, само дето я усещаше толкова топла, потрепваща и загадъчна.

— Ами ако някой дойде? — изплака тя, когато я докосна.

— Ами дано — отвърна той дрезгаво.

И после спря, спря да я гали и я докосна… наистина я докосна. Вътре.

— Дали… — Гласът й беше наполовина стон, наполовина вик.

— Хубаво ли е? — промърмори той, докато движеше леко пръстите си навътре-навън.

— Да. Дааа…

Докато Дали си играеше с нея, тя затвори очи пред луизианската луна над главата си, така че нищо да не я разсейва от чудесните усещания, които преминаваха през тялото й. Дори вече не чувстваше прахта от капака по кожата си. Ръцете му станаха нетърпеливи. Разтвори по-широко краката й и издърпа хълбоците й към ръба. Стъпалата й балансираха несигурно на бронята, разделени от тексаския номер и прашния хром. Дали се зае с джинсите си и тя чу как ципът му се разтвори. Повдигна хълбоците й.

Когато го почувства да влиза в нея, Франческа ахна. Той се надвеси над нея и се отдръпна леко.

— Причинявам ли ти болка?

— О, не… толкова е хубаво.

— Така и трябва да е, скъпа.

Искаше й се той да повярва, че е чудесна любовница, искаше да направи всичко както трябва, но изглежда, целият свят се плъзгаше покрай нея и всичко бе замаяно, трептящо и размазано от топлина. Как можеше да се концентрира, докато той я докосваше по този начин, докато се движеше така? Неочаквано й се прииска да го усети повече. Повдигна крака от бронята, уви ги около хълбоците му и се надигна към тялото му, докато го пое толкова дълбоко, колкото изобщо беше възможно.

— Леко, скъпа, не бързай. — Започна да се движи в нея бавно, целуваше я, караше я да се чувства толкова добре, колкото никога преди през живота си. — Ще свършиш ли с мен, скъпа? — промърмори тихо в ухото й с леко дрезгав глас.

— О, да… да. Дали… чудесен мой Дали… прекрасен Дали… — В главата й сякаш избухна какофония от звуци и тя свърши, и свърши, и свърши.

Дали дишаше учестено, а от устата му изскочи нещо между стон и ръмжене. Звукът й даде усещане за сила, добави огън към възбудата й и тя свърши отново. Той потрепери над нея за един чудесен, сякаш несвършващ миг, и после се отпусна.

Тя притисна буза към косата му, почувства го скъп и красив, и истински до себе си, в себе си. Забеляза, че кожите им са се допрели и че гърбът му е влажен под ръцете й. Почувства малка капчица пот да пада от него върху голата й ръка и осъзна, че не й пука. Това ли означаваше да си влюбен? Зачуди се мечтателно. Клепачите й потрепнаха и се отвориха. Беше влюбена. Разбира се. Защо не го беше осъзнала много по-рано?

Ето какво не беше наред с нея. Ето защо се чувстваше толкова нещастна. Беше влюбена.

— Франси? — промърмори той.

— Да?

— Добре ли си?

— О, да.

Той се подпря на една ръка и й се усмихна.

— Тогава какво ще кажеш да идем в мотела и да пробваме отново същото върху онези чаршафи, за които толкова говореше?

По пътя обратно, тя седеше плътно до него, свела буза върху рамото му, докато дъвчеше дъвка и си мечтаеше за тяхното бъдеще.