Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (22)

21

Балонът на самодоволството на Франческа бързо се спука. Холи Грейс постави недружелюбно петте си лакирани пръста на хълбока на елегантно ушития си летен панталон и поклати глава, отвратена.

— Този мъж няма повече акъл в главата от деня, в който се оженихме.

Франческа трепна, когато всички в офиса обърнаха глави към тях. Почувства как бузите й пламват и внезапно изпита желанието да покрие с ръце надутия си корем.

— Искате ли да използвате кабинета ми, за да си побъбрите, момичета? — Клеър стоеше на прага на кабинета си и очевидно се наслаждаваше на малката драма, която се разиграваше пред нея.

Холи Грейс бързо прецени Клеър като шефката и обяви:

— Момичетата ще си намерят местенце край някой барплот и ще си поръчат нещо силно. Ако, разбира се, нямате нищо против.

— В никакъв случай. — Клеър помаха с ръка към вратата. — Надявам се, че си готова да споделиш малко от това вълнение със слушателите си утре, Франческа. Сигурна съм, че и те ще са очаровани.

Франческа вървеше на няколко крачки след Холи Грейс, докато прекосяваха паркинга към гладкия сребрист мерцедес. Нямаше желание да ходи където и да било с Холи Грейс, но не искаше да сподели точно тази сцена със своите яростно любопитни колеги. Мускулите на врата й се бяха стегнали на твърди възли и тя се опита да се отпусне. Ако позволеше на Холи Грейс да я сплаши толкова бързо, никога нямаше да се възстанови.

Мерцедесът имаше перленосив кожен салон, който миришеше на ново. Холи Грейс влезе в колата и потупа леко волана, а после извади слънчеви очила от чантата си, която Франческа незабавно разпозна като „Ермес“. Тя изпиваше с очи всеки детайл от гардероба й, от великолепното тюркоазно горнище, през зашеметяващата хромирана гривна на „Перети“ и сладките сребристи сандали на „Ферагамо“. Рекламите на „Дързък“ бяха навсякъде и Франческа не се изненада да открие колко добре се справя Холи Грейс. Колкото можеше по-небрежно, тя покри с ръце петното от кафе върху предната страна на безформената си жълта памучна рокля за бременни.

Докато пътуваха мълчаливо към Сълфър Сити, стомахът й се сви от ужас. След като вече знаеше за бебето, Холи Грейс със сигурност щеше да отиде при Дали. Ами ако той се опиташе да предяви права върху него? Какво щеше да прави? Загледа се право напред и се насили да мисли.

В предградията на Сълфър Сити Холи Грейс намали на едно кръстовище, огледа два ресторанта и продължи. Едва когато стигнаха до третия, който изглеждаше най-окаяно, тя спря доволна.

— Това заведение изглежда така, сякаш тук сервират добра мексиканска храна. Видях три пикапа и шест мотора. Какво ще кажеш?

Дори представата за храна накара Франческа да почувства гадене. Просто искаше срещата да приключи.

— Всяко заведение става. Не съм много гладна.

Холи Грейс почука с нокти по волана.

— Пикапите са добър знак, но не можеш да си сигурна с моторите. Някои мотористи са толкова надрусани, че не могат да направят разлика между мексиканска храна и подметка.

Още един пикап сви пред тях към заведението и Холи Грейс взе решение. Подкара към паркинга и изгаси двигателя.

Няколко минути по-късно двете жени се настаниха в сепаре в дъното на ресторанта — Франческа тромаво блъсна корема си в ръба на една маса, докато Холи Грейс се настани с манекенска елегантност. На стената над тях бяха закачени комплект рога, кожа от гърмяща змия, както и няколко стари регистрационни табели от Тексас. Холи Грейс вдигна слънчевите очила на главата си и кимна към бутилката с табаско в средата на масата.

— Това място май е наистина добро.

Появи се сервитьорка. Холи Грейс поръча тамале, енчилада и тако, а Франческа — студен чай. Холи Грейс не коментира липсата й на апетит. Тя се облегна назад, прокара пръсти през косата си и затананика с джубокса. Франческа изпита смътно усещане за познатост, сякаш двете с Холи Грейс бяха правили това и преди. Имаше нещо в наклонената й глава, в мързеливо протегнатата й на седалката ръка, в играта на светлината в косата й. После осъзна, че Холи Грейс й напомня за Дали.

Мълчанието между двете се проточи и накрая Франческа не издържа. Реши, че силното нападение е единствената й защита.

— Това не е бебето на Дали.

Холи Грейс я изгледа скептично.

— Бива ме в броенето.

— Не е негово. — Франческа я изгледа студено през масата. — Не се опитвай да ми създаваш неприятности. Животът ми не те засяга.

Холи Грейс си играеше с гривната.

— Попаднах на твоето предаване, докато карах по шосе 90 към Хондо, за да се видя със старо гадже, и бях толкова изненадана да те чуя, че почти излязох от пътя. Наистина се справяш добре. — Тя вдигна ясния си син поглед от гривната. — Дали беше доста разстроен, когато изчезна. Макар че не мога да те виня, задето му се ядоса, когато откри истината за мен, наистина не трябваше да си тръгваш, без да си поговорила с него. Той е чувствителен.

На Франческа й хрумнаха поне няколко начина да й отговори, но се отказа от всички. Бебето я ритна силно в ребрата.

— Знаеш ли, Франси, някога двамата с Дали имахме момче, но то умря. — По лицето на Холи Грейс нямаше и следа от емоция. Тя просто споделяше факт.

— Знам. Съжалявам. — Собствените й думи прозвучаха рязко и неадекватно.

— Ако носиш детето на Дали и не му кажеш, според мен си просто отрепка.

— Не нося неговото дете — каза Франческа. — Имах връзка в Англия точно преди да дойда тук. Детето е от него, но той се ожени за някаква математичка, преди да разбере, че съм бременна. — Беше измислила тази история в колата, най-доброто, на което бе способна за толкова кратко време, и единственото, което Дали би могъл да приеме, когато новината стигнеше до него. Тя успя да погледне високомерно Холи Грейс. — Боже мили, да не мислиш, че ще съм бременна с детето на Дали, без да изискам издръжка от него? Не съм глупава.

Видя, че е засегнала чувствителна струна и че Холи Грейс вече не е толкова сигурна. Студеният чай пристигна и тя си пийна, а после го разбърка със сламката в опит да си осигури повече време. Трябваше ли да разкаже повече неща за Ники, за да подкрепи лъжата си, или беше по-добре да си мълчи? По някакъв начин трябваше да я накара да повярва на историята й.

— Дали е странен по отношение на бебетата — продължи Холи Грейс. — Той не приема аборта, без значение от обстоятелствата, което е точно онзи вид лицемерие, който мразя толкова много у мъжете. И все пак, ако знае, че носиш детето му, вероятно щеше да се разведе и да се ожени за теб.

Франческа почувства пристъп на гняв.

— Аз не съм обект на милосърдие. Не ми е нужно Дали да се жени за мен. — Насили се да говори по-спокойно. — Освен това, каквото и да си мислиш за мен, не съм от жените, които пробутват отговорността за чуждо дете на някой друг.

Холи Грейс си играеше с една салфетка.

— Защо не направи аборт? Аз щях, ако бях на твое място.

Франческа бе изненадана колко лесно може отново да се скрие зад фасадата на богатото разглезено момиче. Тя сви рамене отегчено.

— Кой ти гледа календара? Докато осъзная какво се случва, беше твърде късно.

Не казаха нищо повече, докато яденето на Холи Грейс не пристигна на плато с размера на Западен Тексас.

— Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш нещо от това? Предполага се, че трябва да отслабна с два килограма, преди да се върна в Ню Йорк.

Ако Франческа не беше толкова напрегната, щеше да се разсмее, докато гледаше как храната извира през ръба на платото и пада на масата. Опита се да смени темата на разговора, като попита Холи Грейс как върви кариерата й.

Холи Грейс забоде вилицата си в средата на първата енчилада.

— Гледала ли си някое от онези токшоута, където интервюират известни фотомодели и всички те казват, че работата им е блестяща, но също така и много усилена? Бих казала, че всяка лъже безогледно, защото никога през живота си не съм печелила толкова лесни пари. През септември дори ще се явя на прослушване за един телевизионен сериал. — Тя остави вилицата, отметна косата от лицето си и взе такото, но не го вдигна към устата си. Вместо това погледна Франческа. — Твърде жалко, че си толкова ниска. Познавам дузина фотографи, които биха решили, че са умрели и са се озовали в рая на гейовете, ако беше с десет сантиметра по-висока… и не беше бременна, разбира се.

Франческа не каза нищо и Холи Грейс също замълча. Остави такото недокоснато и забоде вилицата си в средата на купчина препържен боб.

— Двамата с Дали не се бъркаме в любовния живот на другия, но ми се струва, че в този случай мога да се намеся. Не съм абсолютно сигурна, че ми казваш истината, но и не мога да измисля някаква причина, поради която да ме лъжеш.

Франческа усети пристъп на надежда, но остана безизразна.

— Не ми пука дали ми вярваш, или не.

Холи Грейс продължи да върти вилицата си в боба.

— Той е чувствителен на тема деца. Ако ме лъжеш…

Със свит на топка стомах, Франческа пое премислен риск.

— Предполагам, че щеше да е по-добре, ако ти бях казала, че бебето е негово. Със сигурност малко пари в брой ще ми дойдат добре.

Холи Грейс настръхна като лъвица, защитаваща малкото си.

— Хич да не ти минава през ума да го прецакаш, защото, кълна се в Бога, ще свидетелствам в съда за всичко, което ми каза днес. Не си помисляй и за секунда, че ще стоя отстрани и ще гледам как Дали подписва чекове, за да ти помогне да отгледаш чуждо дете. Ясно ли е?

Франческа скри облекчението си зад аристократично извиване на веждите и отегчена въздишка, сякаш всичко беше твърде, твърде скучно, за да го изкаже с думи.

— Боже, вие, американците, сте пълни с мелодрама.

Очите на Холи Грейс станаха твърди като сапфири.

— Не се опитвай да го прецакаш, Франси. Двамата с Дали може и да имаме необичаен брак, но това не означава, че всеки от нас няма да влезе в огъня заради другия.

— Ти настояваше за този разговор, Холи Грейс. Прави каквото искаш.

Мога да се грижа за себе си — помисли си свирепо. — Както и за това, което е мое.

Холи Грейс не я погледна с уважение, но и не каза нищо повече. Когато приключиха, Франческа плати сметката, макар че не можеше да си го позволи. През следващите няколко дни тревожно наблюдаваше вратата, но когато Дали не се появи, заключи, че Холи Грейс си е премълчала.

 

 

Сълфър Сити беше малък недодялан град, чиято единствена претенция за слава беше празненството за Четвърти юли, което се смяташе за най-доброто в областта главно защото Търговската камара наемаше виенско колело от „Пътуващото шоу на Дивия запад“ и го поставяше в средата на арената за родео. В допълнение към него целият периметър беше осеян от палатки, които се простираха чак до паркинга извън арената. Под една шатра на зелени и бели ивици дамите от „Тъпъруеър“ демонстрираха центрофуга за салати, докато в съседната Областната пулмологична асоциация показваше ламинирани фотографии на болни бели дробове. Стопаните, отглеждащи орехи пекан, си съперничеха с хората от Петдесятната църква, които раздаваха брошури със снимки на маймуни, а децата се стрелкаха между шатрите, грабваха балони и значки само за да ги захвърлят до кошарите на животните, където пускаха бомбички и пиратки.

Франческа се промъкваше тромаво през тълпата към шатрата на KDSC, като притискаше с ръка кръста си, който я болеше от предишния ден. Макар че беше едва десет сутринта, живакът вече бе достигнал трийсет и четири градуса и между гърдите й се стичаха вадички пот. Тя се загледа с копнеж в машината за сладолед, но трябваше да е в ефир след десет минути, за да интервюира победителката в конкурса „Мис Сълфър Сити“ и нямаше да има време. Един фермер на средна възраст със загоряло лице и сплескан нос забави крачка и я огледа дълго и преценяващо. Тя не му обърна внимание. В напреднала бременност и с корем, издут като цепелин, едва ли можеше да е обект на сексуално желание. Мъжът очевидно беше някакъв смахнат, който се възбуждаше от бременни жени.

Почти беше стигнала до шатрата, когато от кошарата на телетата, до която загряваше училищният оркестър, долетя звук на тромпет. Обърна се и видя високо младо момче със светлокафяв перчем над челото и притиснат до устата тромпет. Докато продължаваше да свири мелодията на „Янки Дудъл Денди“, той обърна глава, така че инструментът отрази слънчевите лъчи. Очите на Франческа започнаха да сълзят от блясъка, но тя не можа да се насили да отмести поглед.

Мигът се проточи във времето, докато тексаското слънце светеше над нея, нажежало и безмилостно. Миризмата на пресни пуканки и прах се смесваше с аромата на тор и белгийски вафли. Две мексиканки, които говореха на испански, минаха покрай нея с децата си, висящи в слинг шалове от закръглените им тела. Виенското колело тракаше и скърцаше, мексиканките се разсмяха, до нея гръмнаха няколко бомбички и Франческа осъзна, че принадлежи на това място.

Остана абсолютно неподвижна, докато миризмите и звуците я поглъщаха. По някакъв начин, без да го осъзнава, тя бе станала част от огромната груба топилница на тази страна — това място на отхвърлени и изоставени хора. Горещият бриз поде косата й и я вдигна, развя я като кестеняв флаг. В този момент се чувстваше повече у дома си, по-завършена, по-жива, отколкото се беше чувствала през целия си живот в Англия. Без да осъзнава напълно какво се случва, тя бе погълната от тази мешавица, трансформирана и превърната в решителна, целенасочена, редова американка.

— По-добре се махни от това слънце, преди да си получила удар, Франси.

Франческа се завъртя и видя към нея бавно да се приближава Холи Грейс, облечена в дизайнерски джинси и захапала гроздова близалка. Сърцето й се качи в гърлото. Не беше виждала Холи Грейс от обяда им преди две седмици, но мислеше за нея почти непрекъснато.

— Мислех, че вече си се върнала в Ню Йорк — каза тя предпазливо.

— В интерес на истината, натам съм се запътила, но реших да се отбия за няколко часа и да видя какво правиш.

— Дали с теб ли е? — Франческа огледа скришно тълпата зад Холи Грейс.

За нейно облекчение, Холи Грейс поклати глава.

— Реших да не му казвам нищо. Следващата седмица има турнир и не му трябва излишно разсейване. Изглеждаш, сякаш ще родиш всеки миг.

— Така се и чувствам. — Тя отново се опита да разтрие кръста си, за да премахне болката, и после, тъй като Холи Грейс изглеждаше съпричастна, а и се чувстваше доста самотна, добави: — Лекарят смята, че има още седмица.

— Страхуваш ли се?

Франческа притисна ръка отстрани, където я риташе едно малко краче.

— За една година минах през толкова много неща, че не мога да си представя раждането да е по-лошо от тях. — Погледна към шатрата на KDSC, видя Клеър да й маха енергично и добави иронично: — Освен това нямам търпение да полежа няколко часа.

Холи Грейс се изкикоти и се изравни с нея.

— Не смяташ ли, че вече е време да спреш да работиш и да я караш по-полека?

— Нямам нищо против, но шефката ми няма да ми даде повече от месец платен отпуск, а не искам да я използвам, преди бебето да се роди.

— Тази жена изглежда така, сякаш яде машини за закуска.

— А, не, само болтовете.

Холи Грейс се разсмя и Франческа ненадейно я почувства близка. Вървяха заедно към шатрата и неловко си говореха за времето. Един горещ порив на вятъра залепи широката й памучна рокля към корема. Включи се някаква аларма и бебето я ритна силно три пъти.

Неочаквано през гърба й премина вълна от болка, толкова свирепа, че коленете й се подкосиха. Тя инстинктивно се протегна към Холи Грейс.

— О, боже…

Холи Грейс хвърли близалката и сграбчи ръката й.

— Дръж се.

Франческа изстена и се присви напред в опит да се съвземе. Между краката й се стече вадичка от амниотична течност. Тя се обърна към Холи Грейс и направи половин стъпка, а течността достигна сандалите й. Франческа ахна и се улови за корема.

— О, Натали… никак не се държиш… като… дама.

Откъм кошарата на телетата се блъснаха чинели, момчето с тромпета отново отрази тексаското слънце и засвири с всичка сила:

Аз съм янки дудъл денди,

янки дудъл, успявам или умирам,

истински жив племенник на чичо ми Сам,

роден на четвърти юли.