Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (25)

24

— Продаваш се, това е — каза Скийт на Дали, който се мръщеше към врата на таксиметровия шофьор, докато таксито бавно пълзеше по Пето авеню. — Опитваш се да го представиш като нещо хубаво, говориш за нови възможности и разширяване на хоризонтите, но това, което правиш, е, че се продаваш.

— Това, което правя, е да съм реалист — отвърна Дали с раздразнение. — Ако не беше такъв невежа, щеше да разбереш, че това е шансът на живота ми. — Да се вози в кола, шофирана от друг, винаги предизвикваше лошо настроение у Дали, но да е в задръстване в Манхатън, а мъжът зад волана да говори само фарси, го правеше напълно непригоден за човешка компания.

Двамата със Скийт бяха прекарали последните два часа в елегантен ресторант, където бяха обядвали с важна клечка от телевизията. Искаха Дали да подпише ексклузивен петгодишен договор като коментатор на голф турнири. Той беше коментирал няколко такива предавания за тях преди година, докато се възстановяваше от фрактура на китката, и зрителите бяха толкова очаровани, че шефовете незабавно го погнаха. Дали имаше същото шегаджийско, непочтително отношение в ефир като Лий Тревино и Дейв Мар, които бяха най-забавните коментатори в момента. Но както един от вицепрезидентите на телевизионната компания беше отбелязал пред третата си жена, той беше дяволски по-красив и от двамата.

За случая Дали беше направил компромис в облеклото си и бе облякъл официален син костюм, допълнен с порядъчна копринена червено-кафява вратовръзка, вързана над бледосинята му риза. Скийт обаче се придържаше към сакото от рипсено кадифе и тясна вратовръзка, която бе спечелил преди години от състезание по хвърляне на монети в аквариум със златни рибки.

— Продаваш таланта, който Бог ти е дарил — настоя упорито той.

Дали го погледна сърдито.

— Ти си проклет лицемер. Откакто се помня, все ми пробутваш разни холивудски търсачи на таланти и се опитваш да ме накараш да позирам за долнопробни снимки, облечен само в бандаж, а сега, когато получавам предложение с малко достойнство, се възмущаваш.

— Онези предложения нямаше да ти попречат да играеш голф. По дяволите, Дали, нямаше да пропуснеш и един-единствен турнир, ако извън сезона беше участвал като гост в сериала „Корабът на мечтите“, а сега говорим за нещо напълно различно. Става дума за това да седиш в коментаторската кабинка и да пускаш шегички за розовите ризи на Грег Норман, докато Норман прави история. Става дума за края на професионалната ти кариера! Не чух някой от телевизионните шефове да казва, че ще си коментатор само в свободните си дни, както прави Никлаус или някой от другите големи играчи. Те искат да си там през цялото време. Като коментатор, Дали, не на игрището.

Това беше една от най-дългите речи, които Дали беше чувал Скийт да произнася, и за момент количеството думи не пропусна целта си. Но после Скийт промърмори нещо под нос, което го подразни почти непоносимо. Той успя да сдържи гнева си само защото знаеше, че последните няколко голф сезона почти бяха разбили сърцето на Скийт Купър.

Всичко беше започнало преди няколко години, когато се прибираха към дома от някакъв бар в Уичита Фолс и почти беше прегазил един тийнейджър с колело. Беше се отказал от незаконните фармацевтични средства в края на 70-те, но продължи приятелството си с бутилката до онази нощ.

Момчето имаше само счупено ребро, а ченгето се отнесе много по-меко с Дали, отколкото заслужаваше, но той беше толкова разтърсен, че отказа алкохола веднага след това. Не беше лесно, което му даде да разбере колко много се е заблуждавал относно пиенето. Може и никога да не успееше да спечели „Мастърс“ или да завърши в класацията на „Ю Ес Класик“, но проклет да бъде, ако убиеше дете заради това, че е пил твърде много.

За негова изненада, отказването на алкохола незабавно подобри играта му и следващия месец завърши трети на „Боб Хоуп“, и то пред телевизионните камери. Скийт беше толкова щастлив, че почти се разплака. Тази нощ Дали подслуша разговора му с Холи Грейс по телефона.

— Знаех си, че може да го направи — перчеше се Скийт. — Само гледай, Холи Грейс. Той ще е един от големите. Сега всичко ще се подреди за нашето момче.

Но не се подреди, поне все още не. И точно това разкъсваше сърцето на Скийт. Веднъж или два пъти на сезон Дали завършваше втори или трети на някой от големите турнири, но за всички вече беше повече от очевидно, че на трийсет и седем най-добрите му години бяха зад гърба му и големите шампионати никога нямаше да са негови.

— Ти си сръчен — каза Скийт, като се взираше през тъмния прозорец на таксито. — Сръчен си и имаш талант, но нещо в теб ти пречи да станеш истински шампион. Просто искам да разбера какво е то.

Дали знаеше, но нямаше да му каже.

— Слушай сега, Скийт Купър. Всички разбират, че да гледаш голф по телевизията е толкова интересно, колкото и да гледаш как някой спи. Тези телевизионни босове са готови да ми платят доста забележителна сума, за да освежавам техните излъчвания, и не виждам защо трябва да отхвърлям щедростта им.

— Тези телевизионни босове носят модерни парфюми — изръмжа Скийт, сякаш това обясняваше всичко. — И откога те е грижа толкова за парите?

— Откакто погледнах календара и видях, че съм на трийсет и седем, ето откога. — Дали се наведе напред и рязко почука по стъклото, което ги разделяше от шофьора. — Хей, ти! Пусни ме да сляза на следващата пресечка.

— Къде си мислиш, че отиваш?

— Отивам да видя Холи Грейс, ето къде. И отивам сам.

— Това няма да ти помогне. Тя ще ти каже същото като мен.

Дали отвори вратата, изскочи от колата пред магазина на „Картие“ и… стъпи право в купчина кучешки лайна. „Така ми се пада — помисли си той, — задето ядох обяд, който струва повече от годишния бюджет на страна от Третия свят.“

Без да го е грижа за вниманието на няколко минаващи покрай него жени, той започна да стърже подметката на обувката си в тротоара. Точно тогава Мечката се приближи иззад него, насред „Мидтаун“.

По-добре подпиши, докато още те искат — каза му той. — Още колко ще продължаваш да се самозалъгваш?

Не се самозалъгвам. Дали тръгна по Пето авеню към апартамента на Холи Грейс.

Мечката остана с него, като клатеше голямата си руса глава с отвращение.

Мислеше си, че като откажеш пиячката, ще си гарантираш пътовете, нали, момче? Мислеше, че е толкова просто. Защо не кажеш на стария Скийт какво наистина ти пречи? Защо веднага не му кажеш, че нямаш кураж да си шампион?

Дали ускори крачка в опит да се откъсне от Мечката в тълпата. Но той беше упорит. Беше се задържал дълго и нямаше намерение да се разкара.

Холи Грейс живееше в „Мюзиъм Тауър“, луксозна сграда с апартаменти, построена над Музея за модерно изкуство, заради което обичаше да казва, че спи върху някои от най-великите художници на света. Портиерът разпозна Дали и го пусна в апартамента на Холи Грейс да я изчака. Дали не я беше виждал от няколко месеца, но се чуваха често по телефона и обсъждаха повечето неща, които се случваха в живота им.

Апартаментът не беше обзаведен по вкуса на Дали — имаше твърде много бели мебели, столове с необичайни форми, които не пасваха на дългурестото му тяло, и абстрактно изкуство, което му напомняше за пяна в басейн. Свали палтото и вратовръзката си, после си пусна касетата „Роден в САЩ“. Превъртя до песента „Област Дарлингтън“, която по негово мнение беше една от десетте най-велики американски песни на всички времена. Докато Брус пееше за приключенията си с Уейн, Дали бродеше из просторния хол и накрая спря пред пианото на Холи Грейс. От последния път, когато беше идвал тук, тя бе добавила няколко снимки в сребърни рамки към колекцията си, която винаги стоеше отгоре. Забеляза няколко нейни снимки с майка й, две снимки на себе си, няколко кадъра на тях двамата заедно и фотография на Дани, която бяха направили в Сиърс през 1969 година.

Пръстите на Дали се сключиха около рамката. Кръглото лице на Дани с широко отворените очи му се усмихваше насреща с мъничко мехурче слюнка, замръзнало завинаги на долната му устна. Ако Дани беше жив, щеше да е на осемнайсет години. Дали не можеше да си го представи. Не можеше да си представи Дани на осемнайсет, висок колкото него, рус и добре сложен, красив като майка си. В ума му Дани завинаги щеше да остане бебе, което тича към двайсетгодишния си баща с пълен памперс, пада на колене и протяга дундести ръце, в израз на пълно доверие.

Дали остави снимката и отклони поглед. След всичките тези години болката беше все още там, не толкова остра може би, но все пак съществуваше. Разсея се, като разгледа снимката на Франческа, облечена с яркочервени шорти, усмихваща се палаво срещу фотоапарата. Беше се покачила на голяма скала, отмахваше косата от лицето си с една ръка и придържаше дундесто детенце между краката си с другата. Усмихна се. Изглеждаше щастлива на тази снимка. Времето, прекарано с Франческа, беше хубаво.

Кой би си помислил, че Мис Каприз ще постигне такъв успех? Беше се справила чисто сама, знаеше го от Холи Грейс. Беше отгледала дете без ничия помощ и беше направила кариера. Разбира се още преди десет години в нея имаше нещо специално — решителност, начина, по който се втурваше в живота с главата напред и преследваше онова, което иска, без никаква мисъл за последствията. За част от секундата през ума му проблесна мисълта, че Франческа живееше на пълни обороти, докато той креташе едва-едва.

Представата не му хареса и превъртя касетата, за да се разсее. После отиде в кухнята и отвори хладилника — пренебрегна „Милър Лайт“, който обичаше Холи Грейс, и си избра „Доктор Пепър“. Винаги беше оценявал факта, че Франческа бе честна с Холи Грейс по въпроса за бащата на бебето си. Напълно естествено бе да се зачуди дали не е негово, а Франческа би могла с лекота да му пробута бебето на Ники. Но тя не го беше направила и той я уважаваше за това.

Отвори „Доктор Пепър“, върна се при пианото и потърси друга снимка на сина на Франческа, но намери само тази. Беше забелязал, че всеки път когато в някоя статия за Франческа се споменеше детето й, то винаги се представяше като продукт на нещастен ранен брак — толкова нещастен, че Франческа бе отказала да даде на сина си бащиното му име. Доколкото на Дали му бе известно, той, Холи Грейс и Скийт бяха единствените хора, които знаеха, че този брак не е съществувал, но те достатъчно уважаваха постигнатото от Франческа, за да не го споменават никога.

Неочакваното приятелство, което се бе зародило между Холи Грейс и Франческа, изглеждаше на Дали като едно от най-интересните неща, които животът понякога поднася, и той неведнъж бе споменавал на Холи Грейс, че би искал да се отбие някой път, когато двете са заедно, за да види как вървят нещата между тях.

— Просто не мога да си ви представя. Всичко, което ми хрумва, е как ти говориш ли, говориш за последната игра на „Каубойс“, а Франси дрънка за „Гучи“ и се любува на себе си в огледалото.

— Тя не е такава, Дали — му бе отвърнала Холи Грейс. — Искам да кажа, говори и за обувки, но не само.

— Изглежда ми като ирония на съдбата, че някой като нея отглежда момче. Обзалагам се, че расте странно.

Холи Грейс не хареса коментара му, така че той спря да я дразни, но се досети, че и тя се тревожи за същото. Явно детето бе мамино синче.

Дали превърташе „Роден в САЩ“ за трети път, когато чу ключа да се завърта в ключалката на входната врата. Холи Грейс се провикна:

— Здрасти, Дали. Портиерът каза, че си тук. Очаквах те чак утре.

— Плановете ми се промениха. По дяволите, Холи Грейс, домът ти ми прилича на лекарски кабинет.

Холи Грейс имаше странно изражение на лицето, докато вървеше към него, а русата й коса бе затъкната в яката на палтото.

— Точно това винаги ми казва и Франческа. Честно, Дали, това е зловещо. Понякога от вас двамата тръпки ме побиват.

— Това пък защо?

Тя хвърли чантата си на белия кожен диван.

— Няма да повярваш, но имате странни сходства. Искам да кажа, ние с теб сме си лика-прилика, нали? Приличаме си на външен вид, говорим по сходен начин. Имаме еднакви интереси — спорт, секс, коли.

— Имаш ли нещо конкретно предвид с тези приказки, защото започвам да огладнявам.

— Разбира се, че имам. Ти и Франческа не харесвате еднакви неща. Тя има слабост към дрехите, градския живот, знаменитостите. Стомахът й се бунтува, ако види някой да се поти, а политическите й разбирания стават все по-либерални с времето, предполагам, защото е емигрантка. — Холи Грейс подпря хълбока си на гърба на дивана и го погледна замислено. — Ти, от друга страна, не се интересуваш от модерни неща и залиташ толкова надясно в политическия спектър, че си направо краен. Двама души не може да са по-различни от вас двамата.

— Предполагам, че това е доста меко казано. — Касетата на Спрингстийн отново бе стигнала до „Област Дарлингтън“ и Дали тактуваше в ритъм с върха на обувките си, докато чакаше Холи Грейс да се изкаже.

— Само дето вие си приличате по много странен начин. Първото нещо, което тя каза, когато видя жилището ми, беше, че й прилича на лекарски кабинет. И, Дали, това момиче определено те бие в приютяването на бездомници. Първо бяха котките. После започна и с кучета, което беше интересно, защото се страхува от тях до смърт. Накрая започна да приютява хора — тийнейджърки на четиринайсет-петнайсет години, които са избягали от къщи и се продават по улиците.

— Без майтап? — Дали най-сетне бе започнал да изглежда заинтересуван. — Какво прави с тях, след като ги… — Спря насред изречението, когато Холи Грейс съблече палтото си и видя смучката на врата й. — Хей, какво е това? Прилича ми на смучка.

— Не искам да говоря за това. — Тя сви рамене, за да прикрие белега, и избяга в кухнята.

Той я последва.

— По дяволите, не съм виждал такова нещо от години. Помня, когато аз самият ти ги правех. — Той се подпря на вратата. — Искаш ли да ми разкажеш?

— Само ще започнеш да крещиш.

Дали изсумтя недоволно.

— Джери Яфе. Отново си се виждала със стария комуняга.

— Той не е комуняга. — Холи Грейс си взе „Милър Лайт“ от хладилника. — Само защото не си съгласен с политическите възгледи на някой, не означава, че трябва да го наричаш комуняга. Освен това ти не си и наполовина толкова консервативен, колкото се опитваш да се представиш пред хората.

— Политическите ми възгледи нямат нищо общо. Просто не искам да те виждам отново наранена, скъпа.

Холи Грейс отклони разговора, като изви устата си в сладникава усмивка.

— Като говорим за стари любовници, как е Бамби? Научи ли се да чете клюкарските списания, без да си мърда устните?

— О, хайде, Холи Грейс…

Тя го изгледа с отвращение.

— Кълна се в бога, че никога нямаше да ти дам развод, ако знаех, че ще се хванеш с жена, чието име завършва на „и“.

— Свърши ли вече? — Дразнеше се, когато тя му натякваше за Бамби, макар че сам признаваше, че момичето не блести особено в редиците на любовните му завоевания. И все пак нямаше нужда Холи Грейс да му го натяква. — За твое сведение, Бамби ще се омъжва след две седмици и се мести в Оклахома, така че в момента й търся заместничка.

— Интервюираш ли вече кандидатки?

— Само си държа очите отворени.

Двамата чуха в ключалката да се завърта ключ и после откъм антрето прозвуча детски глас, висок и задъхан:

— Хей, Холи Грейс, успях! Изкачих всяко стъпало!

— Браво! — извика тя разсеяно. И после ахна. — По дяволите, Франси ще ме убие. Това е Теди, малкото й синче. Откакто се преместиха в Ню Йорк, все ме кара да обещавам, че няма да позволя на двама ви да се срещнете.

Дали се обиди.

— Аз не съм похитител на деца. Какво си мисли, че ще му направя? Ще го отвлека?

— Тя просто е засрамена.

Отговорът на Холи Грейс не означаваше нищо за Дали, но преди да успее да я разпита, момчето нахлу в кухнята, кестенявата му коса беше зализана, а на рамото на тениската му с Рамбо имаше малка дупка.

— Познай какво намерих на стълбите? Наистина много хубав болт. Може ли някой път отново да отидем до Морския музей? Много е подреден и… — Теди замлъкна, когато забеляза Дали да стои отстрани с една ръка върху плота, а другата леко подпряна на хълбока му. — Леле… — Устата му се отвори и затвори като на златна рибка.

— Теди, това е единственият и неповторим Далас Бодин — каза Холи Грейс. — Изглежда, най-накрая успяхте да се видите.

Дали се усмихна на момчето и протегна ръка.

— Здрасти, Теди. Чувал съм много за теб.

— Леле — повтори Теди с разширени от страхопочитание очи. — О, леле… — А после се втурна напред, за да стисне дланта на Дали, но преди да го достигне, се спря, защото забрави коя ръка трябва да протегне за поздрав.

Дали го спаси, като се наведе, грабна дясната му ръка и я разтърси.

— Холи Грейс ми каза, че сте приятели.

— Гледали сме те да играеш по телевизията милион пъти — заобяснява ентусиазирано Теди. — Холи Грейс ми е разказала всичко за голфа.

— Е, това е много хубаво. — Момчето наистина не изглежда добре, помисли си Дали, развеселен от изражението му — сякаш току-що се е озовало в компанията на Бог. Тъй като майка му беше ослепително красива, старият Ники трябваше да е бил доста грозен.

Твърде развълнуван, за да стои мирно, Теди местеше тежестта си от единия крак на другия, а очите му не се отлепяха от лицето на Дали. Очилата му се плъзнаха надолу по носа и той посегна, за да ги избута нагоре, но беше твърде разсеян от присъствието на идола си, за да обърне внимание на това, което прави, и бутна рамките накриво с палеца си. Очилата се наклониха към едното око и после паднаха.

— Опа… — каза Дали и се наведе да ги вдигне.

Теди също се протегна, така че и двамата се оказаха клекнали. Главите им се доближиха една до друга, малката кестенява до по-голямата руса. Дали първи достигна очилата и ги протегна към Теди. Лицата им бяха съвсем близо, на не повече от трийсетина сантиметра едно от друго. Дали дори почувства дъха на момчето върху бузата си.

От стереоуредбата в хола се носеше гласът на Брус, който пееше, че е подпален, а някакъв нож прорязва душата му. И за един малък отрязък от време, докато той пееше за ножове и долини, всичко все още беше наред в света на Дали Бодин. А после, в следващия миг, докато дъхът на Теди галеше бузата му, огънят се разпали и го погълна.

— Божичко!

Теди погледна Дали озадачено и после сложи очилата си.

Ръката на Дали се стрелна и грабна китката на Теди, от което детето трепна.

Холи Грейс осъзна, че нещо не е наред, и се вцепени при гледката на Дали, който се взираше смразяващо в лицето на момчето.

— Дали?

Но той не я чу. За него времето беше спряло своя ход. Беше се върнал назад през годините, отново беше дете, дете, което се взираше в гневното лице на Джейси Бодин.

Само дето лицето не беше голямо и застрашително, с небръснати бузи и стиснати зъби.

Лицето беше малко. Лицето беше детско.

 

 

Принц Стефан Марко Бранкузи беше купил яхтата си „Егейска звезда“ от един саудитски шейх. Докато Франческа се качваше на борда и поздравяваше капитана й, тя изпита неловкото усещане, че времето й се изплъзва, че отново е на девет години и се качва на „Кристина“, яхтата на Онасис, а на борда я чакат купи хайвер и глупави хора с твърде много свободно време и нищо значимо, което да правят с него.

Потрепери, но това може и да беше заради влажната декемврийска нощ. Самурът определено щеше да е по-подходящ за това време. Един стюард я поведе през палубата към приветствените светлини на фоайето. Когато пристъпи в разкошното помещение, Негово Кралско Височество принц Стефан Марко Бранкузи се приближи и я целуна леко по бузата.

Стефан имаше изискана външност, характерна за толкова много европейски аристократи — слаби, издължени черти, остър нос, изваяни устни. Лицето му би изглеждало страховито, ако не беше вечната му усмивка. Въпреки имиджа си на плейбой, той имаше старомодни маниери, които Франческа намираше за привлекателни. Също така работеше усилено и за последните двайсет години беше успял да превърне мъничката си затънтена държава в модерен курорт, който съперничеше на Монако с разкошните си развлечения. Сега имаше нужда от своя собствена Грейс Кели, за да завърши постиженията си, и не пазеше в тайна факта, че е избрал Франческа за тази роля.

Дрехите му бяха стилни и скъпи — сивкав блейзър, леко обточен с прасковено, тъмен панталон, копринена риза, разкопчана на врата. Пое ръката й и я поведе към махагоновия бар, където ги чакаха две кристални чаши, оформени като лалета.

— Прости ми, че не дойдох да те взема лично, но програмата ми днес беше зверска.

— Моята също — отвърна тя и потръпна в шала си. — Не мога да ти опиша с какво нетърпение чакам да заведа Теди в Мексико. Две седмици, през които няма да правя нищо друго, освен да изтупвам пясъка от краката си.

Тя взе чашата с шампанско и се настани на единия бар стол. Плъзна ръка по меката кожа и още веднъж мислите й се отнесоха към „Кристина“.

— Защо вместо това не доведеш Теди тук, на борда? Няма ли да предпочетеш да плаваш две седмици из гръцките острови?

Предложението беше изкусително, но Стефан много прибързваше. Освен това нещо в нея се противеше на представата да гледа как Теди обикаля палубите на „Егейска звезда“.

— Съжалявам, но се опасявам, че няма как толкова краткосрочно да променя плановете ми. Може би друг път.

Стефан се намръщи, но не я притисна. Направи жест към гравираната стъклена купа, пълна с малки златистокафяви топченца.

— Хайвер? Ако не обичаш от есетра, ще помоля да донесат от белуга.

— Не! — Възклицанието й беше толкова остро, че Стефан я погледна изненадано. Тя му се усмихна неуверено. — Съжалявам. Аз… аз не обичам хайвер.

— Божичко, скъпа, тази вечер изглеждаш изнервена. Нещо не е наред ли?

— Малко съм уморена. — Тя се усмихна и се пошегува.

Не след дълго двамата потънаха в безгрижен разговор, който им се удаваше с лекота. Вечеряха със сърцевини от артишок, поръсени с пикантен сос от черни маслини и каперси, последвани от резени пилешко, мариновани в лайм, кориандър и хвойна. Когато пристигнаха малиновите шарлоти в джинджифилов крем англез, тя беше толкова преяла, че успя да преглътне само няколко хапки.

Докато седеше, окъпана в светлината на свещите и обичта на Стефан, помисли колко много се наслаждава. Защо просто не му кажеше, че би се омъжила за него? Каква жена с всичкия си можеше да устои на представата да бъде принцеса? Въпреки цялата й високо ценена независимост, тя работеше твърде много и прекарваше доста време далеч от сина си. Обичаше кариерата си, но започваше да осъзнава, че иска повече от живота. И все пак бракът ли беше онова, от което се нуждаеше?

— Слушаш ли ме, скъпа? Това не е най-окуражителният отговор, който можеш да получиш на предложение за женитба.

— О, боже, съжалявам. Опасявам се, че се бях отнесла. — Тя се усмихна извинително. — Трябва ми още малко време, Стефан. Ако трябва да съм честна, не съм съвсем сигурна колко добре ще се отразиш на характера ми.

Той я погледна, озадачен.

— Какво любопитно изказване. Какво имаш предвид?

Нямаше как да му обясни, че се страхува, че след няколко години в неговата компания можеше да се върне точно там, откъдето беше тръгнала — да се оглежда с часове и да прави трагедия от обеления си лак. Наведе се напред и го целуна, като захапа устната му с малките си остри зъби и го разсея от въпроса. Виното беше сгряло кръвта й, а неговото внимание разби бариерите, които беше издигнала около себе си. Тялото й беше младо и здраво. Защо му позволяваше да вехне като старо листо? Тя отново докосна устните му със своите.

— Какво ще кажеш за един друг вид предложение?

В очите му проблесна смесица между забавление и желание.

— Предполагам, че зависи от неговото естество.

Тя му се усмихна съблазнително.

— Заведи ме в спалнята си и ще ти покажа.

Той взе ръката й, целуна крайчетата на пръстите й с толкова изтънчен и елегантен жест, сякаш я водеше на бал. Докато вървяха по коридора, тя осъзна, че е леко замаяна от алкохола и смеха, което беше толкова приятно, че ако не се познаваше по-добре, докато стигнат до пищната кабина, можеше да повярва, че наистина е влюбена. И все пак беше минало толкова много време, откакто не я беше прегръщал мъж, че си позволи да се преструва.

Стефан я целуна, първо нежно, а после по-страстно, мърмореше думи на чужд език в ухото й, което я възбуждаше. Ръцете му се придвижиха към закопчалките на роклята й.

— Само ако знаеш откога чакам да те видя гола — промърмори той. Смъкна горната част на роклята й и зарови лице в гърдите й, които се надигаха над дантеления край на сутиена. — Като топли праскови — промълви. — Пълни, вкусни и ароматни. Ще изсмуча всяка сладка капка от сока им.

Франческа сметна думите му за малко банални, но тялото й не беше толкова придирчиво като ума и тя усети как кожата й се затопля. Обхвана главата му с ръце и изви гръбнак. Устните му се спуснаха по-надолу, заровиха се под дантелата и затърсиха зърното й.

— Ето — каза той, когато го откри. — О, да…

Да. Франческа ахна, почувствала допира му, а после и сладостното захапване.

— Моя скъпа Франческа… — Той засмука по-силно и коленете й започнаха да се подкосяват.

И тогава телефонът иззвъня.

— Малоумници! — Стефан изруга на непознат език. — Знаят, че не бива да ме притесняват тук.

Но създалата се атмосфера отлетя и Франческа изстина. Неочаквано се почувства засрамена, че е готова да прави секс с мъж, когото обича съвсем малко. Какво не беше наред с нея, защо не можеше да се влюби в него? Защо продължаваше да придава толкова голямо значение на секса?

Телефонът продължи да звъни. Той го грабна и излая нещо в слушалката, послуша за момент, после й я подаде, очевидно раздразнен.

— За теб. Спешно е.

Тя избълва проклятие, което си беше чисто английско, решена да скалпира Нейтън Хърд за това. Без значение каква беше кризата, продуцентът й нямаше право да я прекъсва тази вечер.

— Нейтън, ще те… — Стефан изтропа с тежката кристална гарафа за бренди по плота и тя запуши с пръст другото си ухо, за да заглуши шума. — Какво? Не те чувам.

— Холи Грейс е, Франси.

Франческа незабавно застана нащрек.

— Холи Грейс, добре ли си?

— Не съвсем. Ако не си седнала, по-добре го направи.

Франческа се отпусна в края на леглото, а при странно смирения тон на Холи Грейс в нея започна да се натрупва тревога.

— Какво става? — попита тя. — Болна ли си? Да не е станало нещо с Джери?

Мърморенето на Стефан затихна, когато чу тревожните нотки в гласа й, и той застана до нея.

— Не, Франси, нищо подобно. — Холи Грейс направи пауза. — Става дума за Теди.

— Теди? — Франческа почувства пристъп на първичен страх, сърцето й се разтуптя лудешки.

Думите на Холи Грейс полетяха.

— Изчезна. Тази вечер, не много след като го заведох вкъщи.

Първичен ужас обгърна тялото на Франческа с такава сила, че всичките й сетива блокираха. В ума й незабавно проблесна поредица от грозни картини от предаванията, които беше правила, и тя почувства как се олюлява на границата на безсъзнанието.

— Франси — продължи Холи Грейс, — мисля, че Дали го е отвлякъл.

Първото й чувство беше изтръпващ прилив на облекчение. Мрачните визии за плитък гроб и малко обезобразено тяло отстъпиха, но после се появиха други картини, които почти я задушиха.

— О, боже, Франси, съжалявам. — Думите на Холи Грейс излизаха накъсано. — Не знам какво точно се случи. Те се срещнаха случайно в апартамента ми днес и после Дали се появил у вас около час след като оставих Теди и казал на Консуело, че аз съм го изпратила да го вземе, за да прекара нощта при мен. Разбира се, тя знае кой е той, така че не се притеснила. Дали накарал Теди да си приготви багажа и оттогава никой не ги е виждал. Звънях навсякъде. Напуснал е хотела, Скийт не знае нищичко. Тази седмица двамата трябвало да отидат във Флорида за някакъв турнир.

Франческа почувства как стомахът й се разбунтува. Защо му беше на Дали да отвлича Теди? Можеше да измисли само една причина, но това беше невъзможно. Никой не знаеше истината, не беше казвала на абсолютно никого. И все пак не можеше да се сети за друго. В нея се натрупа горчива ярост. Как можеше Дали да направи нещо толкова варварско?

— Франси, там ли си?

— Да — прошепна Франческа.

— Трябва да те питам нещо. — Последва дълга пауза и Франческа се приготви за това, което знаеше, че предстои. — Франси, трябва да те попитам защо Дали би постъпил така. Случи се нещо странно, когато видя Теди. Какво става?

— Аз… не знам.

— Франси…

— Не знам, Холи Грейс! — възкликна Франческа. — Не знам. — Гласът й омекна. — Ти го разбираш по-добре от всеки друг. Има ли някаква вероятност Дали да нарани Теди?

— Разбира се, че не. — После се поколеба. — Поне не физически. Не мога да кажа какво ще причини на психиката му, тъй като ти не ми казваш за какво става дума.

— Сега ще затворя и още тази вечер ще се опитам да хвана самолет за Ню Йорк. — Франческа искаше да звучи енергично и твърдо, но гласът й трепереше. — Ще звъннеш ли на всички, които мислиш, че може да знаят къде е Дали? Но бъди внимателна какво казваш. И каквото и да правиш, не позволявай вестниците да научат. Моля те, Холи Грейс, не искам Теди да се появи в клюкарските рубрики. Ще се прибера възможно най-бързо.

— Франси, трябва да ми кажеш какво става.

— Холи Грейс, обичам те… наистина. — После тя затвори.

Докато прекосяваше Атлантика същата нощ, Франческа се взираше невиждащо в непроницаемата тъмнина през прозореца. Разяждаха я страх и вина. За всичко беше виновна тя. Ако си беше вкъщи, можеше да предотврати случилото се. Каква майка беше да позволява на други хора да отглеждат детето й? Всички дяволи на майчината вина забиха дълбоко зъби в плътта й.

Ами ако се беше случило нещо ужасно? Опита се да си внуши, че без значение какво е открил, Дали никога не би наранил Теди — поне онзи Дали, когото познаваше отпреди десет години. Но после си спомни предаванията, които бе правила за бивши съпрузи, отвличащи собствените си деца и изчезващи с тях за години. Но със сигурност някой толкова известен като Дали не би могъл да направи това, нали? И отново се опитваше да разплете загадката за това, как Дали бе открил, че Теди е негов син — защото това беше единственото обяснение, което имаше за отвличането — само че отговорът й се изплъзваше.

Къде ли беше Теди в момента? Беше ли уплашен? Какво му беше казал Дали? Беше чувала достатъчно истории от Холи Грейс, за да знае, че когато се разгневи, той е непредсказуем — дори опасен. Но без значение колко се е променил през годините, не можеше да повярва, че би наранил едно малко момче.

Какво можеше да причини на нея обаче, беше отделен въпрос.