Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (24)

23

Франческа се усмихваше в камерите, докато началната музика на „Франческа днес“ отшумяваше и шоуто започваше.

— Здравейте! Надявам се, че сте приготвили пуканките и сте свършили със спешната работа в тоалетната, защото ви гарантирам, че няма да искате да мръднете от местата си, след като видите четиримата ни млади гости тази вечер. — Обърна глава към червената светлина, която се бе появила до втора камера. — Тази вечер излъчваме последното ни предаване от серията за британските благородници. Както знаете, откакто дойдохме във Великобритания, печелим одобрението ви, но и търпим критика, дори аз няма да се преструвам, че предаването от миналата седмица не беше ужасно отегчително, но тази вечер сме отново на висота.

С периферното си зрение видя, че продуцентът й Нейтън Хърд бе сложил ръце на кръста си, сигурен знак, че е недоволен. Мразеше, когато тя признаваше в ефир, че някое от предаванията им не е чудесно, но известният й кралски гост последния път беше непоносимо скучен и дори най-наглите й въпроси не го бяха оживили. За жалост, тогава, за разлика от сега, излъчваха на живо, така че нямаха възможност да преправят каквото и да било.

— Тази вечер на гости са ми четирима привлекателни младежи, които са деца на известни благородници от Великобритания. Чудили ли сте се някога какво е да израснеш, осъзнавайки, че животът ти вече е предначертан? Бунтуват ли се младите благородници? Нека ги попитаме.

Франческа представи четиримата си гости, които се бяха настанили удобно в елегантното студио, което наподобяваше нюйоркското студио на предаването. После се обърна към единственото дете на един от най-известните британски херцози.

— Лейди Джейн, обмисляли ли сте някога да пренебрегнете семейната традиция и да избягате с шофьора?

Лейди Джейн се разсмя, после се изчерви и Франческа разбра, че днешното шоу ще пожъне небивал успех.

Два часа по-късно, когато записът беше свършил, а младите й гости бяха отговаряли достатъчно оживено, за да й осигурят висок рейтинг, Франческа слезе от таксито и влезе в „Конът“. Повечето американци мислеха, че най-добрият лондонски хотел е „Кларидж“, но като човек, който не обичаше много да пътува, Франческа смяташе, че по-добрият избор е мъничкият „Конът“, който имаше само деветдесет стаи, най-доброто обслужване на света и тук съществуваше минимален шанс да налети на някоя рок звезда в коридора.

Слабото й тяло беше обгърнато от брадичката до средата на прасеца с елегантно палто от черен руски самур, подчертан от чифт крушовидни четирикаратови диамантени обеци, които проблясваха през развятата й от вятъра кестенява коса. Лобито на хотела с ориенталски килими и облицовани в тъмно дърво стени беше топло и приветливо след влажните декемврийски улици на Мейфеър. Шестте стажа бяха опасани с великолепни вити стълби, покрити с килим, прикрепен на място с месингови елементи. Полираните махагонови перила блестяха. Макар че беше изтощена от забързаната седмица, тя се усмихна на портиера. Главата на всеки мъж във фоайето се обърна след нея, докато се качваше в малкия асансьор до рецепцията, но Франческа не забеляза.

Под елегантността на самура и скъпия блясък на обеците дрехите й бяха откровено простовати. Беше сменила по-консервативното си телевизионно облекло с дрехите, които носеше в студиото сутринта — тесен черен кожен панталон с твърде голям малинов пуловер с апликация на мече. Беше комбинация, която Теди харесваше особено много, тъй като пухкавите мечета и кожените мотоциклетни аксесоари му бяха сред любимите неща. Тя често ги носеше, когато излизаха заедно да пазаруват.

Въпреки изтощението си, мисълта за Теди накара Франческа да се усмихне. Липсваше й толкова много. Беше ужасно да е разделена от детето си, толкова ужасно, че сериозно обмисляше да разреди работния си график, когато през пролетта настъпеше време да преподпише договора си. Какъв беше смисълът да има дете, когато не можеше да прекарва повече време с него? Воалът на депресията, който висеше над нея от месеци, се спусна по-ниско. Напоследък беше доста раздразнителна, сигурен признак, че работи твърде много. Но мразеше да забавя темпото, когато нещата вървяха толкова добре.

Излезе от асансьора, погледна часовника си и направи бърза сметка. Вчера Холи Грейс беше завела Теди в къщата на Наоми, а днес трябваше да отидат в Морския музей на Южната улица. Може би щеше да го хване, преди да тръгнат. Намръщи се, когато си спомни, че Холи Грейс й беше казала, че Далас Бодин пристига в Ню Йорк. Дори след всички изминали години мисълта за Дали и Теди в един и същи град я изнервяше. Не че се страхуваше, че той може да го разпознае. В Теди нямаше нищо, което да напомни на Дали за него самия. Просто не й харесваше мисълта, че Дали има нещо общо с нейния син.

Закачи самура на облицована с коприна закачалка и го прибра в гардероба. После поръча разговор до Ню Йорк. За нейно удоволствие, телефона вдигна Теди.

— Домът на Дей. Тиодор на телефона.

Очите на Франческа се овлажниха само при звука на гласа му.

— Здравей, скъпи.

— Мамо! Познай какво, мамо! Вчера отидохме при Наоми и Джери се появи, и двамата с Холи Грейс пак се скараха. Днес ще ме води в Морския музей, а после ще отидем в апартамента й и ще си поръчаме китайско. А нали знаеш моя приятел Джейсън…

Франческа се усмихна и се заслуша в бърборенето на Теди. Когато той най-накрая спря, за да си поеме дъх, тя каза:

— Липсваш ми, скъпи. След няколко дни ще съм си вкъщи и тогава с теб ще имаме цели две седмици за ваканция в Мексико. Ще си прекараме страхотно. — Щеше да е първата й истинска почивка, откакто беше подписала договора си с телевизията, и двамата я чакаха с нетърпение от месеци.

— Този път ще плуваме ли в океана?

— Аз ще се потопя — отстъпи тя.

Той нададе презрително мъжко изсумтяване.

— Поне до кръста.

— Ще отстъпя до коленете, но не повече.

— Истинско пиле си, мамо — каза той мрачно. — Много по-голямо от мен.

— Абсолютно си прав за това.

— Учиш ли за изпита си за гражданство? — попита той. — Последния път, когато ти зададох въпрос от теста, обърка цялата част с приемането на поправките.

— Ще уча в самолета — обеща тя.

Кандидатстването за американско гражданство беше нещо, което отлагаше вече твърде дълго. Все беше много заета, графикът й бе претоварен, докато един ден осъзна, че живее в САЩ от десет години, а никога не е гласувала. Почувства се засрамена и с помощта на Теди започна дългата процедура още същата седмица.

— Обичам те много, скъпи — каза тя.

— Аз също.

— Ще бъдеш ли особено мил с Холи Грейс тази вечер? Не очаквам да разбереш, но тя се разстройва от срещите с Джери.

— Не разбирам защо. Джери е готин.

Франческа беше твърде мъдра, за да се опита да обясни отношенията между мъжете и жените на едно деветгодишно момче, особено на такова, което смята, че всички момичета са смотанячки.

— Просто бъди много мил с нея, сладурче — каза му тя.

Когато затвори телефона, се съблече и започна да се приготвя за вечерта си с принц Стефан Марко Бранкузи. Уви се в копринена роба и тръгна към облицованата с плочки баня, където край просторната вана имаше опаковка от любимия й сапун заедно с обичайната марка американски шампоан. „Конът“ си поставяше за цел да научи хигиенните навици на клиентите си заедно с вестниците, които четат, как предпочитат кафето си сутрин и в случая с Франческа, факта, че Теди събира капачки от бутилки. Когато освобождаваше стаята си, за нея винаги имаше колекция от необичайни капачки от европейска бира, опаковани спретнато на рецепцията. Сърце не й даваше да им каже, че представата на Теди за колекциониране се базираше повече на количеството, а не на качеството, и че в момента „Пепси“ води пред „Кока-Кола“ с 394.

Отпусна се в топлата вода и когато кожата й свикна с температурата, се облегна и затвори очи. Боже, колко беше уморена. Имаше толкова голяма нужда от почивка. Един малък глас започна да й натяква колко още мисли да продължава така — да оставя детето си, за да лети през целия свят час по час, да присъства на безкрайни оперативки, да преглежда купчини книги всяка нощ, преди да заспи. Напоследък Холи Грейс и Наоми прекарваха повече време с Теди от нея.

Мислите за Холи Грейс се завъртяха в главата й и накрая стигнаха до Далас Бодин.

Срещата й с него се бе случила толкова отдавна, че вече й се струваше просто като биологичен инцидент, че именно той бе станал баща на Теди. Не той го бе родил или се бе лишавал от дамски чорапи, за да плати ортопедичните бебешки обувки, нито не беше спал от тревоги как ще отгледа дете, чието айкю е с цели четиридесет точки над неговото. Франческа, а не Дали Бодин бе отговорна за човека, в който се превръщаше Теди. Без значение колко настояваше Холи Грейс, тя отказваше да допусне Дали дори в най-малкото ъгълче от живота си.

— О, хайде, Франси, минаха десет години — беше се оплакала тя последния път. Обядваха в наскоро открития ресторант „Аврора“ на Четиридесет и осма източна улица. — След две седмици Дали ще пристигне в Ню Йорк, за да коментира по телевизията голф турнира. Какво ще кажеш да посмекчиш правилата си и за разнообразие да ми позволиш да заведа Теди при него? През годините синът ти е слушал толкова много за Дали, а и Дали е любопитен, след като съм му проглушила ушите за него.

— Категорично не! — Франческа набучи хапка от патешкото на вилицата си и пробута извинението, което пазеше за този случай, единственото, което Холи Грейс, изглежда, приемаше. — Времето с Дали беше най-унизителният период в живота ми и отказвам да си припомням дори най-незначителното нещо. Никога повече няма да си позволя да контактувам с него, а това означава да държа и Теди настрана. Знаеш как се чувствам, Холи Грейс, и си ми обещала да не ме притискаш.

Холи Грейс очевидно беше разгневена.

— Франси, това момче ще стане гей, ако не му позволиш да се среща с повече представители на мъжкия пол.

— Ти си най-добрият баща, което едно момче може да има — отвърна Франческа сухо, едновременно раздразнена и привързана към жената, която бе преминала заедно с нея през толкова много.

Холи Грейс реши да приеме забележката й сериозно.

— Със сигурност не успях да постигна успех със спортната му кариера. — Тя се загледа мрачно към глобусите, висящи над бара. — Кълна се в Бога, Франси, по-схванат е в краката дори и от теб.

Франческа знаеше, че се държи твърде отбранително, като станеше дума за липсата на баща на Теди, но не можа да се сдържи.

— Опитах се, нали? Ти ме караше да му хвърлям топки, когато беше на четири години.

— Не беше ли това велик момент в историята на бейзбола? — отвърна Холи Грейс с унищожителен сарказъм. — Хелън Келър хвърля, а малкият Стиви Уондър хваща. Вие двамата сте най-некоординираните…

— Ти самата не се справи по-добре. Той падна от онзи ужасен кон, когато го заведе на езда, и си счупи пръста още първия път когато му хвърли топка.

— Това е една от причините, поради която искам да се срещне с Дали. Сега, когато Теди е вече малко по-голям, той може би ще има някои идеи какво да правим с него. — Холи Грейс отдели стръкче кресон от ронливото парче печен костур и го засмука замислено. — Не знам… може би е заради гените. По дяволите, ако Дали наистина му беше баща, нямаше да имаме такъв проблем. Спортната координация е програмирана в гените на Бодин.

Да бе, помисли си Франческа с крива усмивка, докато насапунисваше ръцете си и после разнасяше пяната върху краката си. Понякога се чудеше как тези чудесни, капризни хромозоми бяха създали нейния син. Знаеше, че Холи Грейс е разочарована, че Теди не изглежда по-добре, но Франческа винаги бе смятала сладкото му обикновено лице за дар. Никога нямаше да му се налага да разчита на красотата си, за да се справя с живота. Щеше да използва мозъка си, куража си и сладкото си сантиментално сърце.

Водата във ваната започваше да изстива и тя осъзна, че има едва двайсет минути преди шофьорът да дойде да я заведе на яхтата на Стефан за вечеря. Макар че беше уморена, очакваше с нетърпение да прекара вечерта с него. След месеци разговори по телефона и само няколко бързи срещи, тя усещаше, че вече е време да задълбочат връзката си. За жалост, четиринайсетчасовият й работен ден, откакто бе дошла в Лондон, не й беше оставил никакво време за сексуални развлечения. Но след като и последното шоу беше записано, всичко, което й предстоеше за утре, бе да се изправи пред няколко забележителности за туристическите кадри, които планираха да излъчат в края на предаванията. Беше решила, че преди да излети за Ню Йорк, двамата със Стефан ще прекарат поне две нощи заедно.

Въпреки че времето я притискаше, взе сапуна и разсеяно го прокара по гърдите си. Те изтръпнаха и й напомниха колко доволна ще е да сложи край на цяла година самоналожен живот без секс. Не че го беше планирала, просто, изглежда, беше психологически непригодна за несериозни връзки. Холи Грейс може и да оплакваше залеза на безразборния секс, но независимо от това колко много й го натякваше здравото й тяло, Франческа смяташе секса без чувства за скучен и неловък.

Преди две години тя почти се беше омъжила за харизматичен млад конгресмен от Калифорния. Той беше красив, успешен и чудесен в леглото. Но полудяваше всеки път когато тя доведеше вкъщи някоя от бегълките и почти никога не се смееше на шегите й, така че най-накрая Франческа спря да се вижда с него. Принц Стефан Марко Бранкузи беше първият мъж, с когото се срещаше оттогава и който я вълнуваше достатъчно, че да го допусне в леглото си.

Бяха се запознали преди няколко месеца, когато тя го интервюира за шоуто си. Сметна го за очарователен и интелигентен, а скоро той се доказа и като добър приятел. Но дали това бе любов, чудеше се тя. Или просто се опитваше да намери изход от неудовлетворението, което изпитваше от живота си.

Отърси се от меланхоличното си настроение, избърса се и облече халата си. Завърза колана и отиде до огледалото, където се гримира сръчно, без да губи излишно време. Грижеше се за външния си вид, защото част от работата й беше да изглежда добре, но когато хората бълнуваха за сериозните й зелени очи, деликатните й скули и блестящата кестенява коса, Франческа откриваше, че се отдръпва. Болезненият опит я беше научил, че да си роден с лице като нейното носи повече спънки, отколкото предимства. Силата на характера идваше от усилената работа, не от гъстите мигли.

Дрехите обаче бяха друго нещо.

Разгледа четирите вечерни облекла, които беше взела със себе си, отхвърли сребристата „Камали“ и съблазнителната „Дона Карън“ и вместо това избра рокля без презрамки от черна коприна на „Джани Версаче“. Дрехата оголваше раменете й, пристягаше кръста и после падаше на ефирни воали до средата на прасеца. Облече се бързо, взе чантичката си и се протегна за самура. Когато пръстите й докоснаха меката яка, се поколеба, дощя й се Стефан да не й беше подарявал палтото. Но той толкова се разстрои, когато първоначално отказа да го приеме, че най-накрая се предаде. И все пак не й харесваше представата за всички тези малки животни, убити, за да може да е облечена модерно. Също така разточителността на подаръка обиждаше самоувереността й.

Със стиснати от упорство челюсти замени палтото с огненочервен шал. После за първи път през тази вечер наистина се огледа. Рокля „Версаче“, крушовидни диамантени обеци, черни чорапи, напръскани с мънички лъскави перлички, елегантни италиански обувки на висок ток — все луксозни неща, които сама си беше купила. В ъгълчетата на устата й се промъкна усмивка, когато уви шала около голите си рамене и се отправи към асансьора.

Бог да благослови Америка.