Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (33)

32

От първото му провеждане през 1932 година „Юнайтед Стейтс Класик“ беше натрупал престиж и сега бе сред петте основни турнира — редом с „Мастърс“, „Бритиш Оупън“, ПГА и „Ю Ес Оупън“. Игрището, на което се провеждаше, имаше легендарна слава — място, което се споменаваше редом с „Огъста“, „Сайпрес Пойнт“ и „Мериън“. Голф играчите го наричаха „Стария завет“, и с основание. То беше едно от най-красивите в Юга, тучно, с борове и древни магнолии. От дъбовете провисваха бради от испански мъх, които служеха за фон на малките идеално подрязани храсти, а бункерите бяха пълни с искрящо бял, мек като пудра пясък. Когато денят беше тих, а слънцето — ярко, феъруеят блестеше с толкова чиста светлина, че изглеждаше божествен. Но естествената красота на игрището беше и част от коварството му. Макар да стопляше сърцето, можеше да заблуди сетивата, така че заслепеният играч да не осъзнае, преди да е станало твърде късно, че „Старият завет“ не прощава грешките.

Голф играчите го проклинаха и се кълняха, че никога повече няма да стъпят на него, но най-добрите винаги се връщаха, защото онези героични осемнайсет дупки им осигуряваха нещо, което самият живот не би могъл да им даде. Те им даваха съвършената справедливост. Добрият удар винаги се възнаграждаваше, лошият бе следван от светкавично, ужасно наказание. Тези осемнайсет дупки не даваха втори шанс, нито време за отлагане и никаква възможност за сделки. „Старият завет“ подчиняваше слабите, а силните награждаваше с вечна слава и почести. Или поне до следващия път.

Дали мразеше „Класик“. Преди да се откаже от пиенето и играта му да се подобри, невинаги се класираше за него. Последните няколко години обаче играеше достатъчно добре, за да попадне в списъка на играчите. През повечето време му се щеше да си бе останал вкъщи. „Старият завет“ беше голф игрище, което изискваше перфекционизъм, а Дали дяволски добре знаеше, че е твърде несъвършен, за да оправдае подобни очаквания. Казваше си, че „Класик“ е турнир като всеки друг, но когато игрището го победеше, сякаш съсухряше самата му душа.

С всяка клетка от тялото си мечтаеше Франческа да бе избрала друг турнир за предизвикателството си. Не че я вземаше на сериозно. В никакъв случай. Доколкото зависеше от него, тя се беше сбогувала завинаги с онова нейно избухване. И все пак някой друг седеше в кабинката на коментатора, когато Дали направи тий за първата дупка и отдели време да се ухили на хубавката блондинка, която му се усмихваше от първи ред. Заяви на телевизионните босове, че ще трябва да почакат малко повече, и им върна договора неподписан. Още не беше готов да се оттегли. Не и тази година. Не и след онова, което Франческа му беше казала.

Усещането на стика в ръката му беше хубаво и докато запращаше топката, бе твърдо и успокоително. Почувства се свободен. И по дяволите, щеше да покаже на Франческа, че изобщо не знае за какво говори. Изпълни мощен драйв и запрати топката право в небето — като ракета, изстреляна от НАСА. Публиката го аплодира. Топката ускори във въздуха по пътя си към вечността. И тогава, в последната минута, преди да започне да се спуска, се отклони съвсем леко… но достатъчно, за да пропусне феъруея и да се приземи в група магнолии.

 

 

Франческа прескочи секретарката си и позвъни директно в спортния отдел за четвърти път този следобед.

— Как се справя? — попита тя, когато й отговори мъжки глас.

— Съжалявам, Франческа, но той загуби още един удар на седемнайсетата дупка, което го поставя с три удара над пара. Все пак това е само първи кръг и ако оцелее, има още три кръга, макар че това не е най-добрият начин за започване на турнира. — Тя стисна очи, докато мъжът продължаваше: — Разбира се, това, така или иначе, не е неговият тип турнири, знаеш го. „Класик“ е много напрегнат, силно зареден. Спомням си, когато Джак Никлаус владееше терена. — Тя едва го слушаше, докато говореше и си припомняше любимата си игра. — Никлаус е единственият голф играч в историята, който редовно побеждава на „Стария завет“. Година след година, от началото на 70-те до края на 80-те той идваше на „Класик“ и отнасяше всички, изминаваше феъруеите, като че ли ги притежаваше, караше малките грийнове да го молят за милост със свръхчовешките си пътове…

До края на деня Дали беше с четири удара над пара. Франческа се почувства разбита. Защо му беше причинила това? Защо му беше отправила това непосилно предизвикателство? Същата вечер у дома тя се опита да чете, но нищо не задържаше вниманието й. Захвана се да чисти килера, но пак не можеше да се концентрира. В десет вечерта започна да звъни на самолетните компании в опит да намери късен полет. После нежно събуди Теди и му каза, че двамата ще отидат на пътешествие.

 

 

Холи Грейс задумка по вратата на стаята им рано на следващата сутрин. Теди тъкмо беше станал, но Франческа крачеше из занемарената малка стая още от разсъмване. Това беше най-доброто, което успя да намери в града, който се пръскаше по шевовете от голф играчи и техните фенове. Тя почти се хвърли в прегръдките на Холи Грейс.

— Слава богу, че си тук! Страхувах се, че нещо се е случило.

Холи Грейс остави куфара си до вратата и потъна уморено в най-близкия стол.

— Не знам защо ти позволих да ме въвлечеш в това. Снимките свършиха почти в полунощ и трябваше да хвана полет в шест сутринта. Спала съм само един час в самолета на път за насам.

— Съжалявам, Холи Грейс. Знам, че това е много гадно. Ако не смятах, че е важно, нямаше да те моля. — Тя донесе куфара й до леглото и го отвори. — Докато си вземаш душ, ще ти извадя чисти дрехи и Теди ще ти поръча закуска в кафенето. Знам, че е ужасно от моя страна да те пришпорвам така, но Дали започва след час. Вече получих пропуските. Само се увери, че ще види и двама ви веднага.

— Не разбирам защо ти не можеш да заведеш Теди да гледа играта — оплака се Холи Грейс. — Нелепо е да ме разкарваш през целия път до тук само за да придружа сина ти на голф турнир.

Франческа изправи Холи Грейс на крака и я бутна към банята.

— Точно сега се нуждая от сляпата ти вяра. Моля те!

Четиридесет и пет минути по-късно Франческа се отдалечи от вратата, като позволи на Холи Грейс и Теди да излязат, уверявайки се, че никой от хората, струпани на паркинга, не я беше разпознал. Знаеше колко бързо се разпространява подобна мълва, а нямаше намерение да допуска Дали да научи, че е наблизо, освен ако не станеше абсолютно наложително. Веднага щом двамата изчезнаха, тя се втурна към телевизора, за да е готова, когато отразяването на турнира започне.

 

 

Севе Балестерос водеше след първия кръг, така че Дали не беше в най-добро настроение, когато пристигна на грийна за тренировки. Харесваше Севе, преди Франческа да започне да прави коментари за това, колко добре изглежда. Сега се разстройваше само при вида на тъмнокосия испанец. Погледна към таблото и получи потвърждение на онова, което вече знаеше — предишния ден Джак Никлаус бе завършил с пет удара над пара, което означаваше по-лош кръг и от неговия собствен. Дали почувства гадничко задоволство. Никлаус остаряваше, годините най-накрая постигаха това, което хората не бяха успели — да сложат край на дългото властване на Златната мечка от Кълъмбъс, Охайо.

Скийт вървеше пред Дали до първия тий.

— Ей там има една малка изненада за теб — каза той и посочи наляво.

Дали проследи посоката на погледа му и се ухили, когато забеляза Холи Грейс, застанала зад въжетата. Тръгна към нея, но замръзна насред крачката си, когато разпозна Теди.

Обзе го гняв. Как можеше тази дребна жена да е толкова отмъстителна? Той знаеше, че Франческа е изпратила Теди, и знаеше защо. Беше изпратила момчето, за да му се надсмее, да му напомни за всяка гадна дума, която му беше казала. При други обстоятелства не би имал нищо против Теди да го гледа как играе, но не и на „Класик“ — не и на турнира, където никога не се беше справял добре. Хрумна му, че Франческа иска Теди да го види победен, и мисълта го вбеси толкова много, че едва се сдържа. Сигурно беше издал част от чувствата си, защото Теди сведе поглед към краката си, а после отново го погледна с онова инатливо изражение, което Дали бе започнал да разпознава твърде добре.

Напомни си, че вината не е на Теди, но все пак му беше необходим целият му самоконтрол, за да се приближи и да ги поздрави. Феновете му в галерията незабавно започнаха да му задават въпроси и да го окуражават. Той си размени няколко шеги с тях, доволен от разсейването, защото не знаеше какво да каже на момчето.

Съжалявам, че прецаках всичко между нас — ето това трябваше да каже. — Съжалявам, че не мога да разговарям с теб, да ти кажа какво означаваш за мен, да ти кажа колко горд бях, когато защити майка си онзи ден в Уайнет.

Скийт държеше драйвъра му, докато Дали се извръщаше от галерията.

— Това е първият път, когато Теди идва да те гледа, нали? — попита той и му подаде стика. — Ще е срамота, ако не види най-доброто ти представяне.

Дали го стрелна ядно с поглед и се приготви за началния удар. Усещаше мускулите на гърба и раменете си като стоманени въжета. Обикновено се шегуваше със зрителите преди удара, но днес не можеше да го понесе. Усещаше стика чужд в ръката си. Погледна към Теди и видя малка бръчица на челото му, следствие от тоталната му концентрация. Дали се насили да насочи вниманието си върху това, което трябваше да направи, което можеше да направи. Пое си дълбоко въздух, съсредоточил погледа си върху топката, с леко сгънати колене, изтегли стика назад и после го стовари с цялата сила на могъщата си лява страна. Топката полетя.

Зрителите го аплодираха. Топката се понесе над тучния зелен феъруей, бяла точица, която ускоряваше към безоблачното небе. Започна да се спуска, насочвайки се право към групата магнолии, които бяха спрели Дали и предишния ден. И тогава, съвсем накрая, се отклони надясно, така че се приземи на феъруея в идеална позиция. Дали чу необузданите тексаски поздравления зад себе си и се обърна да се ухили на Холи Грейс. Скийт вдигна палци и дори Теди имаше полуусмивка на лицето.

Тази нощ Дали си легна със съзнанието, че най-накрая е победил „Стария завет“. Докато лидерите в турнира бяха паднали жертва на силния вятър, той беше с един удар под пара, достатъчно, за да компенсира катастрофата от първия ден и да го покачи високо в списъка на таблото, достатъчно, за да покаже на сина си малко от уменията си в голфа. Севе все още се държеше заедно с Фъзи Зелър и Грег Норман. Уотсън и Креншоу бяха отпаднали. Никлаус бе отбелязал още един посредствен кръг, но Златната мечка не се отказваше лесно и се бе представил достатъчно добре, за да остане в играта.

Докато се опитваше да заспи, Дали си повтаряше, че трябва да се концентрира върху Севе и останалите, не да се тревожи за Никлаус. Джак беше на осем удара над пара, твърде далеч назад, за да му бъде съперник, и твърде стар, за да осъществи някой от чудодейните си удари в последната минута. Но докато разбухваше възглавницата си, чу гласа на Мечката да му шепне, сякаш стоеше точно до него в стаята.

Не ме отписвай, Бодин. Аз не съм като теб. Не се отказвам.

На третия ден Дали сякаш не можеше да задържи концентрацията си. Въпреки присъствието на Холи Грейс и Теди, играта му беше посредствена и завърши с три над пара. Заради това раздели второто място с още трима играчи, но от лидера го деляха два удара.

В края на третия ден главата на Франческа я болеше от напрегнато взиране в малкия телевизор на мотела. По Си Би Ес Пат Съмърол започна да обобщава станалото през деня.

— Дали Бодин никога не е играл добре под напрежение и ми изглежда напрегнат.

— Шумът от зрителите очевидно го притеснява — отбеляза Кен Вентури. — Както сигурно помниш, че Джак Никлаус играе в групата точно след Дали, а когато Джак е загрял, както е днес, галерията избухва. Бъди сигурен, че всеки път когато поздравленията им се разнесат наоколо, другите играчи ги чуват и всички разбират, че Мечката е направил поредния си забележителен удар. И това, разбира се, обърква лидерите в турнира.

— Ще е интересно да видим дали Дали ще може да промени модела на поражението си в последния кръг и да се съвземе утре — каза Съмърол. — Той има страхотен удар, един от най-добрите суингове и винаги е бил популярен сред феновете. Знаеш, че много ще им хареса най-накрая да го видят да побеждава.

— Но истинската новина днес е Джак Никлаус — заключи Кен Вентури. — На четиридесет и седем годишна възраст. Златната мечка от Кълъмбъс, Охайо, има невероятните шейсет и седем удара — с пет под пара — което го поставя на второ място, редом до Севе Балестерос и Далас Бодин…

Франческа изключи телевизора. Трябваше да е доволна, че Дали е сред лидерите на турнира, но последният кръг винаги беше най-слабият за него. От това, което се бе случило на днешния кръг, можеше да заключи, че само присъствието на Теди няма да е достатъчно, за да го пришпори. Съзнаваше, че трябва да извади тежката артилерия, и хапеше долната си устна, отказвайки да мисли за това, колко лесно всички оръжия, за които се сещаше, биха могли да се обърнат срещу нея.

 

 

— Просто стой далеч от мен — каза Холи Грейс на следващата сутрин, когато Франческа се втурна след нея и Теди през моравата на клуба към тълпата, оградила първия тий.

— Знам какво правя — извика Франческа. — Или поне така си мисля.

Холи Грейс се извърна, когато Франческа я настигна.

— Ако Дали те види, това окончателно ще съсипе концентрацията му. Не можеше да избереш по-подходящ момент, за да му съсипеш последния кръг.

— Той сам ще си го съсипе, ако не присъствам — настоя Франческа. — Виж, ти го глезиш от години и това не върши работа. Нека за разнообразие го направим по моя начин.

Холи Грейс махна очилата си и се взря във Франческа.

— Глезя го? Никога не съм го глезила!

— Да, това правиш. Глезиш го през цялото време. — Франческа грабна ръката на Холи Грейс и я забута към първия тий. — Просто направи това, което те помолих. Знам много повече за голфа отпреди, но все още не разбирам тънкостите. Ще трябва да стоиш до мен и да ми обясняваш всеки удар, който той прави.

— Ти си луда, знаеш ли…

Теди наклони глава на една страна, докато слушаше спора между майка си и Холи Грейс. Не му се случваше често да вижда възрастни да спорят и му беше интересно. Носът му бе изгорял от слънцето, а краката му бяха уморени от дългото ходене през последните два дни. Но чакаше с нетърпение последния кръг, макар че до известна степен беше скучно да стои и да следи кога играчите ще направят удар. И все пак чакането си струваше, защото понякога Дали отиваше до въжетата и му казваше какво се случва, и после всички му се усмихваха и той знаеше, че е специално дете, тъй като получава толкова много внимание. Дори след като Дали направи няколко доста лоши удара вчера, беше отишъл и обяснил на Теди какво е положението. Денят беше слънчев и мек, температурите бяха твърде високи за хулиганския суитшърт, но въпреки това Теди реши да го облече.

— Ще бъде страшна жега — отбеляза Холи Грейс и поклати глава. — Не можа ли да облечеш панталон или шорти като всеки нормален човек, който гледа голф турнир? Привличаш всичкото внимание.

Франческа не си направи труда да обяснява на Холи Грейс, че точно това бе целта й, когато си сложи яркочервената прилепнала рокля. Със семпла кройка, памучната дреха имаше дълбоко изрязано деколте, нежно обвиваше хълбоците й и завършваше доста над коленете с дързък волан на бели точици. Ако беше преценила правилно, роклята заедно с асиметричните сребърни „тревоги“ трябваше да са достатъчни, за да подлудят Далас Бодин.

 

 

През всичките си години като професионален голфър Дали почти не беше играл в една група с Джак Никлаус. Редките случаи, когато това ставаше, кръговете за него бяха истинска катастрофа. Беше играл пред него и зад него; беше вечерял с него, бяха стояли на един подиум, бяха си разказвали вицове за голфа. Но рядко беше играл с него и сега ръцете му трепереха. Казваше си да не прави грешката да бърка истинския Джак Никлаус с Мечката в главата си. Напомняше си, че истинският Никлаус е човек от плът и кръв, уязвим като всеки друг, но това не му помагаше. Лицата на Никлаус и на Мечката се сливаха и само това имаше значение.

— Как си днес, Дали? — усмихна му се приятелски Джак Никлаус, докато отиваха към първия тий, а синът му Стийв вървеше зад него в ролята на кади.

Жив ще те изям, каза Мечката в главата на Дали.

Той е на четиридесет и седем — напомни си Дали, докато се здрависваше с Джак. — Един мъж на тази възраст не може да се състезава с трийсет и седем годишен мъж в разцвета на силите си.

Няма дори да се изплюя върху костите ти — отвърна му Мечката.

Севе Балестерос стоеше при въжетата и говореше с някого в тълпата, мургавата му кожа и изсечените скули привличаха вниманието на много от жените, които съставяха публиката на Дали. Дали знаеше, че трябва да се тревожи повече от Севе, отколкото от Джак. Севе беше международен шампион, смятан от мнозина за най-добрия голф играч в света. Зарядът му беше могъщ, както на всички в турнира, и имаше свръхчовешка власт над грийновете. Дали отклони вниманието си от Никлаус и се запъти да поздрави Севе — но спря насред движението си, когато го видя с кого говори.

Първоначално не повярва на очите си. Дори тя не можеше да е толкова зла. Застанала там, облечена в яркочервена рокля, която спокойно можеше и да е бельо, и усмихваща се на Севе, сякаш беше някакъв испански бог, бе самата Мис Каприз. Холи Грейс стоеше от едната й страна и изглеждаше нещастна, а Теди беше от другата. Франческа най-накрая откъсна вниманието си от Севе и погледна към Дали. Усмивката й беше студена като буца лед и толкова високомерна и изпълнена с превъзходство, че на Дали му се прииска да отиде при нея и да я разтърси. Тя вирна леко глава и сребърните й обеци проблеснаха на слънцето. Повдигна ръка, отметна кестенявите кичури от ушите си, наклони игриво глава — сваляше му се. Сваляше му се, за бога! Не можеше да повярва.

Дали се канеше да се втурне към нея, за да я удуши с голи ръце, но се наложи да се спре, защото Севе вече се приближаваше към него с протегната ръка, блестящи очи и латино чар. Дали се прикри зад фалшива тексаска усмивка и разтърси енергично ръката му няколко пъти.

Джак беше пръв. Дали беше толкова раздразнен, че едва осъзна, че Никлаус е приключил, докато не чу поздравленията на тълпата. Беше добър драйв — не толкова дълъг, колкото чудовищните удари от младостта му, но с идеална позиция. На Дали му се стори, че вижда Севе да поглежда крадешком към Франческа, преди неговия тий. Гарвановочерната му коса блестеше на утринната светлина, като на испански пират, дошъл да плячкосва американските брегове и може би да си тръгне с част от местните жени. Стройното тяло на Севе се изви стегнато, докато замахваше със стика за дълъг драйв към центъра на феъруея, където топката се изтърколи на десет ярда до тази на Никлаус и спря.

Дали погледна скришом към загражденията и веднага съжали. Франческа ръкопляскаше на удара на Севе ентусиазирано, като се повдигаше на пръсти с червените си изрязани сандали, които не изглеждаха подходящи за извървяване дори на три дупки, камо ли на осемнайсет. Той грабна драйвъра от ръката на Скийт с лице, потъмняло като буреносен облак, и още по-мрачни чувства. Докато заемаше позиция, едва мислеше за това, какво прави. Тялото му премина на автопилот, докато се взираше надолу в топката и си представяше великолепното миловидно лице на Франческа, отпечатано точно върху логото на производителя. После я удари.

Дори не знаеше какво е направил, докато не чу поздравленията на Холи Грейс и зрението му не се проясни достатъчно, че да види как топката прелита двеста деветдесет и пет ярда и се търкулва доста зад драйва на Севе. Ударът беше страхотен и Скийт го тупна тържествуващо по гърба. Севе и Джак му кимнаха любезно. Дали се обърна към загражденията и почти се задуши от видяното. Франческа беше вирнала надменния си малък нос, сякаш се канеше да умре от скука, сякаш му казваше с префърцунения си маниер: „Това ли е наистина най-доброто, на което си способен?“.

— Отърви ме от нея — изръмжа под нос на Скийт.

Скийт бършеше драйвъра с кърпа и изглежда, не го чу. Дали се запъти към въжетата, а гласът му беше пълен с отрова, но достатъчно тих, така че да не го чуе никой друг освен Холи Грейс.

— Искам да се махнеш незабавно от игрището — каза той на Франческа. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш тук?

Тя отново му се усмихна високомерно.

— Просто ти напомням какво е заложено на карта, скъпи.

— Ти си луда! — избухна Дали. — В случай че си толкова глупава и не си се досетила, деля второто място с други трима в един от най-големите турнири на годината и не ми трябва подобно разсейване.

Франческа изпъна рамене, наведе се напред и прошепна в ухото му:

— Второто място не е достатъчно.

Дали реши, че няма съд на света, който би го осъдил за това, че я е удушил на място, но партньорите му вече бяха приключили с първия тий, предстоеше му нов удар и нямаше време за губене.

Следващите девет дупки той накара топката да моли за милост, нареждаше й да следва желанията му, наказваше я с всяка частица от силата си и всяко късче от решимостта си. Насочваше пътовете си с един уверен замах. Един-единствен — не два, не три! Всеки удар беше по-великолепен от предишния и всеки път той се обръщаше към зрителите, за да види как Холи Грейс говори припряно с Франческа и й обяснява магията на това, което той правеше, казваше на Мис Каприз, че в момента наблюдава как се пише историята на голфа. Но без значение какво правеше, без значение колко изумителни удари реализираше, колко героично играеше — всеки проклет път когато погледнеше към нея, Франческа сякаш казваше: „Това ли е най-доброто, което можеш?“.

Беше толкова завладян от гнева си, толкова потопен в нейното презрение, че не можеше напълно да осъзнае последствията от бързо променящия се резултат на таблото. О, да, разбираше какво пише на него. Виждаше цифрите. Знаеше, че лидерите на турнира играят зад него и изостават, дори и Севе. Можеше да чете цифрите, но едва след бърдито на четиринайсетата дупка осъзна напълно факта, че се е откъснал напред, че в гневната си, свирепа атака на игрището е застанал на два удара под пара за турнира. С оставащите му само четири дупки си беше осигурил първото място на „Юнайтед Стейтс Класик“.

Заедно с Джак Никлаус.

Дали разтърси глава, опитвайки се да я проясни, докато вървеше към петнайсетата дупка. Как беше възможно да му се случва това? Как бе станало така, че Далас Бодин от Уайнет, Тексас, щеше да бъде наравно с Джак Никлаус? Не можеше да мисли. Ако мислеше, Мечката щеше да започне отново да говори в главата му.

Ще се провалиш, Бодин. Ще докажеш всичко, което Джейси някога ти казваше. И аз ти го повтарям от години. Нямаш достатъчно кураж да завършиш играта. Не и срещу мен.

Дали се обърна към загражденията и видя, че Франческа го гледа. Докато отвръщаше на погледа й, тя постави единия си крак пред другия и леко сгъна коляно, така че нелепата й рокля с волан на точки да се повдигне по крака. Изпъна назад рамене, така че меката тъкан да се опъне по гърдите й и да очертае всеки детайл от тях. Ето го трофея ти, заявяваше му откровено това дребничко тяло. Не забравяй за какво играеш.

Той запрати топката в петнайсетия феъруей и си обеща, че когато всичко свърши, никога повече няма да си позволи да се приближи до жена със сърце на кучка. Веднага щом турнирът приключеше, щеше да даде на Франческа Дей урок, който да запомни за цял живот — щеше да се омъжи за първата срещната сладкодумна красавица.

Достигна до пар на петнайсетата и шестнайсетата дупки. Същото направи и Никлаус. Синът на Джак беше до него през цялото време, подаваше му стиковете, помагаше му да прецени грийновете. Докато собственият му син стоеше край въжетата, облечен с хулигански суитшърт и израз на свирепа решимост върху лицето. Сърцето на Дали се изпълваше всеки път щом погледнеше към него. По дяволите, беше смело момче.

Седемнайсетата дупка беше малка и гадна. Джак поговори с публиката, докато вървеше към грийна. Беше свикнал с напрежението и не обичаше нищо повече от рискованата игра. Дали се потеше под ризата и ръкавиците си. Беше известен с шегите си с публиката, но сега запази злокобно мълчание. Никлаус играеше най-добрия голф в кариерата си, сдъвкваше феъруеите, изгаряше грийновете. Четиридесет и седем годишните бяха твърде стари, за да играят по този начин, но някой беше забравил да му го каже. И сега само Дали Бодин стоеше между най-великия играч в историята на голфа и поредната му титла.

По някакъв начин Дали направи още един пар, но Джак също успя. Все още бяха наравно и на последната дупка.

Операторите, балансиращи портативни камери на раменете си, следваха всяка тяхна крачка, докато отиваха към осемнайсетата дупка. Телевизионните коментатори сипеха суперлативи един след друг, докато слухът за кървавото състезание на „Стария завет“ се разпространяваше из света на спорта, звъняха телефони, а следобедните неделни рейтинги на каналите скачаха до небесата. Зрителите около играчите вече бяха хиляди, а трескавото им вълнение се дължеше на осъзнаването, че каквото и да се случи, те ще станат свидетели на велика игра. Публиката бе очарована от Дали още откакто той бе новобранец и хората очакваха от години да спечели голям турнир. Но и мисълта да бъдат на живо, когато Джак отново печели, беше също неустоима. Сякаш отново присъстваха на „Мастърс“ от 1986 година и той се носеше като бик към финала, неумолим като природна стихия.

Дали и Джак изпълниха солидни драйвове на осемнайсетата. За дупката трябваше дълъг пар — пред нея, в левия ъгъл на грийна, имаше диаболично разположено езеро. Наричаха го езерото Хоган, защото беше отнело титлата на великия Бен Хоган през 1951 година, когато се опитал да направи удар над него, вместо да го заобиколи. Със същото основание можеха да го наричат и езерото Арни или езерото Уотсън, или езерото Снийд, защото всички тези играчи бяха паднали жертва на коварството му.

Джак нямаше нищо против рисковете, но не беше спечелил всеки важен турнир на света с безразсъдна глупост и нямаше намерение да играе директно за флага, като направи самоубийствен удар на това езеро. Той се подготви за втори удар от лявата страна на езерото Хоган и красивият му замах запрати топката току до самия грийн. Тълпата нададе рев и после ахна, когато топката подскочи във въздуха и спря в края на грийна, на шейсет фута от пина. Шумът беше оглушителен. Никлаус бе направил забележителен удар, магически удар, удар за възможно бърди на дупката — удар, който му даваше шанс за победа!

Дали почувства във вените му да пропълзява отровна паника. За да се задържи наравно с Никлаус, трябваше да направи същия удар — да запрати топката вляво от езерото и после тя да подскочи на грийна. Беше труден удар сам по себе си, а хилядите хора, които го гледаха от загражденията, милионите, седнали пред телевизионните екрани у дома, титлата на турнира, заложена на карта, и треперещите му ръце му даваха основания да смята, че няма да успее.

Севе запрати топката отляво на езерото, но тя не достигна грийна. Паниката все по-осезаемо се надигаше в гърлото на Дали, имаше чувството, че го задушава. Не можеше да го направи — просто не можеше! Огледа се наоколо, инстинктивно търсейки Франческа. Ето я, с вирната нагоре брадичка, с още по-високо вдигнат високомерен нос — предизвикваше го, дразнеше го…

И после, докато я гледаше, тя се промени. Повече не можеше да се преструва. Брадичката й се наведе, изражението й омекна, загледа го с очи, които проникваха право в душата му, очи, които разбираха паниката му и го умоляваха да я потисне. Заради нея. Заради Теди. Заради всички тях.

Ще я разочароваш, Бодин — подразни го Мечката. — Разочаровал си всички хора, които си обичал в живота си, и отново се готвиш да го направиш.

Устните на Франческа се раздвижиха и оформиха една-единствена дума. Моля.

Дали погледна към тревата, мислейки за всичко, което му беше казала Франси, и после тръгна към Скийт.

— Ще се целя направо във флага — каза той. — Ще ударя през езерото.

Изчака Скийт да му се разкрещи и да му каже, че е абсолютен глупак. Но той просто изглеждаше замислен.

— Ще трябва да покриеш двеста и шейсет ярда и топката да спре на място.

— Знам — отвърна Дали тихо.

— Ако направиш безопасен удар — около езерото — имаш добър шанс да си наравно с Никлаус.

— Уморен съм от безопасни удари — отвърна Дали. — Искам флага.

Джейси беше мъртъв от години и Дали нямаше какво да доказва на това копеле баща си. Франси беше права. Да не опита, беше по-лошо, отколкото да се провали. Погледна за последен път към Франческа, копнееше за уважението й повече, отколкото искаше всичко друго. Двете с Холи Грейс стискаха ръцете си, сякаш се приготвяха да скочат от ръба на бездна. Краката на Теди бяха омалели и той седеше на тревата, но решимостта не бе изчезнала от лицето му.

Дали фокусира цялото си внимание върху това, което трябваше да направи, опитвайки се да контролира прилива на адреналин, който можеше повече да му навреди, отколкото да му помогне.

Хоган не можа да покори езерото — прошепна му Мечката. — Защо мислиш, че ти ще успееш?

Защото го искам повече, отколкото Хоган някога го е искал — отвърна Дали. — Аз просто го искам повече.

Когато постави топката и зрителите осъзнаха какво се кани да направи, сред тях се разнесе невярващо мърморене. Лицето на Никлаус беше безизразно както винаги. Ако си мислеше, че Дали прави грешка, не го показа.

Никога няма да успееш — прошепна Мечката.

Само гледай — отвърна Дали.

Стикът му се стовари върху топката. Запрати я по висока, силна траектория в небето, която се отклони надясно, така че сякаш увисна над водата — над центъра на езерото, което беше повалило Бен Хоган и Арнолд Палмър, и толкова много други легенди. Топката летя през небето цяла вечност, но още не беше преодоляла езерото, когато се заспуска надолу. Зрителите задържаха дъха си, телата им замръзнаха на място, когато започна да се приземява. Дали стоеше като статуя и гледаше бавното зловещо движение. На земята лекият бриз размърда флага с номер 18, така че в цялата Вселена се движеха само топката и той.

От тълпата се разнесоха писъци и оглушителната звукова вълна удари Дали, щом топката му прескочи границите на езерото и падна на грийна, отскачайки леко, преди да спре напълно на три метра от флага.

Севе постави топката си на грийна за два пъта, после поклати глава обезсърчено и отстъпи към края на игрището. Героичния шестфутов път на Джак докосна дупката, но не падна в нея. Дали остана сам. Нужен му беше само един десетфутов път, но той беше изтощен, физически и умствено. Знаеше, че ако направи този път, ще спечели турнира, но ако пропуснеше, щеше да е наравно с Джак.

Обърна се към Франческа и още веднъж красивите й устни оформиха думата моля.

Колкото и да беше уморен, Дали не можеше да я разочарова.