Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (28)

27

Франческа издърпа Теди от прегръдката на Холи Грейс. Притисна сина си до себе си и го поведе по коридора към предната част на къщата с намерението да го качи горе, да си стегне багажа и да напусне Уайнет завинаги. Но докато минаваше през свода към хола, рязко спря.

Сякаш целият свят се беше събрал да гледа как животът й се разпада. Скийт Купър стоеше до прозореца и ядеше шоколадов кейк. Госпожица Сибил седеше с Доралий на дивана. Чистачката, която помагаше на госпожица Сибил, тъкмо влизаше през входната врата. Джери Яфе крачеше напред-назад по килима.

Франческа се обърна, за да поиска обяснение от Холи Грейс за присъствието му, но видя, че най-добрата й приятелка е твърде заета да прегръща Дали. Ако някога се беше съмнявала на кого е лоялна Холи Грейс, защитното й поведение спрямо Дали току-що й беше изяснило това.

— Трябваше ли да водиш целия свят с теб? — тросна й се Франческа.

Холи Грейс погледна към нея и когато забеляза Джери, изрече ругатня, която Франческа би искала Теди да не бе чул.

Джери изглежда не беше спал цяла нощ и незабавно тръгна към Холи Грейс.

— Не можа ли да ми звъннеш и да ми кажеш какво става?

— Да ти звънна ли? — изкрещя Холи Грейс. — Защо трябва да ти звъня и какво, по дяволите, правиш тук?

Чистачката не бързаше да си закачи палтото, докато ги оглеждаше със зле прикрито любопитство. Дали изучаваше Джери със смесица от враждебност и интерес. Това беше единственият мъж освен него, който бе в състояние да накара Холи Грейс Бодин да си изпусне нервите.

Франческа почувства тъпа болка в слепоочието.

— Какво искаш да кажеш с това, какво, по дяволите, правя тук? — отвърна Джери. — Позвъних на Наоми от Вашингтон и разбрах, че Теди е отвлечен и всички сте разтревожени. Какво очакваше да направя? Да си стоя във Вашингтон и да се преструвам, че всичко е наред?

Спорът между Холи Грейс и Джери се развихри и тогава телефонът звънна. Всички, включително чистачката, го игнорираха. Франческа почувства, че се задушава. Можеше да мисли само за това, че трябва да измъкне Теди от тук. Телефонът продължаваше да звъни и чистачката най-накрая се отправи към кухнята да го вдигне. Холи Грейс и Джери рязко се умълчаха.

В този момент Дали погледна към Доралий.

— Кое е това момиче? — попита с не особено голямо любопитство.

Скийт поклати глава и вдигна рамене. Госпожица Сибил зарови в торбата с ръкоделието си. Холи Грейс погледна отвратено Франческа.

Проследявайки погледа на бившата си жена, Дали се обърна към Франческа за обяснение.

— Казва се Доралий — информира го сковано Франческа. — Нуждае се от подслон, където да остане временно.

Дали помисли за момент, после кимна.

— Здрасти, Доралий.

В очите на Холи Грейс проблеснаха искри, а устните й се свиха ядосано.

— Вие двамата не сте с всичкия си! Нямате ли си достатъчно неприятности, че си търсите още?

Чистачката подаде глава в хола.

— Търсят госпожица Дей.

Франческа не й обърна внимание. Макар че главата й започна наистина да пулсира от болка, реши, че е търпяла достатъчно обидите на Холи Грейс.

— Просто млъкни, Холи Грейс Бодин. Искам да знам какво правиш тук. Всичко това е достатъчно ужасно и без да се появяваш и да пърхаш с крилца около Дали като някоя квачка. Той е голям мъж! Няма нужда да водиш неговите битки. И със сигурност няма нужда да го защитаваш от мен.

— А да ти хрумва, че може би не съм дошла само заради него? — тросна й се Холи Грейс. — Може би смятам, че и двамата нямате достатъчно здрав разум, за да се справите със ситуацията.

— Чух достатъчно от твоя здрав разум — отвърна й също толкова ядосано Франческа. — Писнало ми е да слушам за…

— Какво да правя с телефонното обаждане? — попита чистачката. — Мъжът казва, че е принц.

— Мамо! — изплака Теди, чешейки обрива по корема си и хвърляйки зли погледи към Дали.

Холи Грейс посочи с острия си нокът към Доралий.

— Ето го идеалния пример за какво говоря! Ти никога не мислиш. Просто…

Доралий скочи.

— Не е нужно да слушам тия шибани глупости!

— Това наистина не е твоя работа, Холи Грейс — прекъсна ги Джери.

— Мамо! — изплака отново Теди. — Мамо, обривът ме сърби! Искам вкъщи!

— Ще говорите ли с тоя принц, или не? — настоя чистачката.

В главата на Франческа сякаш заудря пневматичен чук.

Искаше да изкрещи на всички да я оставят на мира. Приятелството й с Холи Грейс се разпадаше пред очите й; Доралий изглеждаше така, сякаш ще ги нападне; Теди беше готов да се разплаче.

— Моля ви… — каза тя, но никой не я чу.

Никой освен Дали.

Той се наведе към Скийт и му прошепна:

— Ще ми направиш ли услуга да задържиш Теди?

Скийт кимна и се приближи към момчето. Гневните гласове се извисиха. Дали пристъпи напред и преди някой да успее да го спре, вдигна Франческа на рамото си. Тя ахна, когато се озова с главата надолу.

— Съжалявам, хора — рече Дали. — Но всички вие ще трябва да изчакате реда си. — И после, преди някой да успее да го спре, я отнесе през вратата.

— Мамо! — изпищя Теди.

Скийт го хвана, преди да се е втурнал след Франческа.

— Не се притеснявай, момче. Майка ти и Дали винаги се държат така, когато са заедно. По-добре е да свикваш.

 

 

Франческа затвори очи и облегна главата си на прозореца в колата на Дали. Стъклото хладнееше на слепоочието й. Знаеше, че трябва да е изпълнена с праведен гняв, да наругае Дали за своеволното му мачовско изпълнение, но беше доволна, че я отнесе от тези настоятелни, критични гласове. Разстрои се, че изостави Теди, но знаеше, че Холи Грейс ще го успокои.

По радиото тихо зазвуча мелодия на Бари Манилоу. Дали се протегна, за да го изключи, но погледна към нея и го остави. Изнизаха се няколко километра и Франческа започна да се успокоява. Дали не казваше нищо, но като се имаше предвид през какво бяха минали, мълчанието беше относително успокоително.

Затвори очи и се отнесе, докато колата не сви по тясна алея, която завършваше пред двуетажна каменна къща. Рустикалната малка постройка беше разположена в горичка от стари кедри, които осигуряваха защита срещу вятъра, а силуетите на ниските синеещи хълмове се виждаха в далечината. Тя погледна въпросително към Дали, докато спираха на алеята.

— Къде сме?

Той изключи двигателя и слезе, без да й отговори. Франческа го наблюдаваше разтревожено, докато обикаля колата и й отваря вратата. Опря едната си ръка на покрива, а другата на рамката на вратата и се наведе към нея. Докато се взираше в студените му сини очи, в тялото й започнаха да се зараждат странни усещания. Неочаквано се почувства като изгладняла жена, на която току-що са й поднесли изкусителен десерт. Моментът на слабост я засрами и тя се изчерви.

— По дяволите, красива си — каза тихо Дали.

— Не и наполовина колкото теб — отвърна Франческа, решена да унищожи странната атмосфера, която се зараждаше между тях. — Къде сме? Чия е тази къща?

— Моя.

— Твоя? Не може да сме на повече от трийсет километра от Уайнет. Защо имаш две къщи толкова близо една до друга?

— След това, което се случи там, съм изненадан, че питаш. — Той отстъпи, за да й направи път.

Тя слезе от колата и се загледа замислено във верандата.

— Това е убежище, нали?

— Може и така да го наречеш. Ще съм ти благодарен, ако не казваш на никого, че си идвала. Всички знаят за къщата, но до този момент се държат настрана. Ако разберат, че съм те довел тук, сезонът ще бъде открит и не след дълго ще се наредят на опашка със спалните си чували, игли за плетене и хладилни чанти с „Доктор Пепър“.

Тя тръгна към предните стъпала, любопитна да влезе вътре, но преди да успее, Дали докосна ръката й.

— Франси? Работата е там, че това е моята къща и не можем да се караме в нея.

Никога не го беше виждала с толкова сериозно изражение върху лицето.

— Какво те кара да смяташ, че искам да се караме?

— Предполагам, че просто ти е в природата.

— В моята природа! Първо отвличаш сина ми, после отвличаш и мен, а сега имаш наглостта да ми кажеш, че искам да се караме!

— Наречи ме песимист. — Той седна на стъпалата.

Франческа стисна длани, осъзнавайки с неудобство, че я е хванал неподготвена. После потрепери. Беше я изнесъл от къщата без яке, а навън едва ли беше повече от четири градуса.

— Какво правиш? Защо сядаш тук?

— Ако се налага да си кажем всичко, да го направим тук, защото след като влезем в къщата, трябва да сме наистина любезни един с друг. Наистина, Франси, тази къща е моето убежище и няма да го съсипвам с караници.

— Това е нелепо. — Зъбите й започнаха да тракат. — Имаме да обсъждаме деликатни теми и не мисля, че ще успеем, без да се разгорещим.

Той потупа мястото до себе си.

— Замръзвам — рече тя и се тръшна до него, но докато се оплакваше, откри, че тайно се наслаждава на идеята за къща, където споровете не бяха разрешени. Какво ли щеше да се случи с човешките взаимоотношения, ако имаше повече подобни къщи? Само Дали можеше да измисли нещо толкова интересно.

Тя тайничко се примъкна по-близо до топлината му. Беше забравила колко хубаво мирише, на сапун и чисти дрехи.

— Защо не седнем в колата? — предложи му. — Ти си само по риза. Сигурно не ти е много топло.

— Ако останем тук, ще приключим по-бързо. — Дали прочисти гърлото си. — Първо, искам да ти се извиня за гадната забележка, че кариерата ти е по-важна от Теди. Никога не съм твърдял, че съм идеален, но все пак това беше удар под кръста, за който се срамувам.

Тя обгърна коленете си с ръце.

— Имаш ли представа какво е за една работеща майка да чуе подобно нещо?

— Не се замислих — измънка той. После добави отбранително: — Но по дяволите, Франси, ще ми се да не излизаш извън кожата си и при най-малката грешка от моя страна. Твърде емоционална си.

Тя зарови пръсти под мишниците си. Защо мъжете винаги правеха така? Какво ги караше да мислят, че могат да кажат най-възмутителните, най-болезнените неща на една жена и после да очакват тя да си мълчи? Хрумнаха й няколко остри коментара, които й се искаше да направи, но ги преглътна в интерес на влизането вътре.

— Теди се подчинява на собствените си правила — каза тя твърдо. — Той не е нито като теб, нито като мен. Той е изцяло себе си.

— Виждам това. — Дали опъна крака, подпря ръце на коленете си и се взря в стъпалата за момент. — Той просто не е като другите деца.

Всичките й съмнения в качествата й като майка изникнаха в ума й. Теди не беше спортна натура, Дали не го харесваше.

— Какво искаш от него? — възкликна тя гневно. — Да иде и да понабие малко жени? — Той замръзна до нея и й се дощя да си беше премълчала.

— Как ще се справим с това? — попита я тихо. — Ставаме като куче и котка още щом се приближим достатъчно, за да се подушим. Може би ще е по-добре да оставим всичко на адвокатите.

— Това ли искаш наистина?

— Всичко, което знам, е, че съм уморен да се карам с теб, а не сме прекарали заедно и един ден.

Зъбите й започнаха да тракат.

— Теди не те харесва, Дали. Няма да го насилвам да прекарва време с теб.

— Просто двамата с Теди не започнахме познанството си добре. Някак си ще трябва да се справим.

— Няма да е толкова лесно.

— Много неща не са лесни.

Тя погледна с надежда към вратата.

— Нека спрем да говорим за Теди и да влезем вътре за няколко минути. След като се стоплим, може да излезем и да довършим разговора.

Дали кимна, после се изправи и й предложи ръката си. Тя прие, но допирът беше твърде приятен, така че го пусна възможно най-бързо, решена да сведе физическите им контакти до минимум. Той сякаш прочете мислите й, после се обърна да отключи.

— Тази Доралий е истинско предизвикателство — отбеляза. Влезе вътре и посочи към теракотения коридор, осветен от овален прозорец. — Колко бездомници си прибрала през последните десет години?

— Хора или животни?

Той се засмя и докато влизаха в дневната, Франческа си припомни чудесното му чувство за хумор. В хола имаше избелял ориенталски килим, колекция от месингови лампи и няколко стола. Всичко беше удобно и непретенциозно — всичко, с изключение на красивите картини по стените.

— Дали, откъде ги имаш? — попита тя и тръгна към едно оригинално маслено платно, изобразяващо мрачни планини и избелели кости.

— Оттук-оттам — отвърна той, сякаш не беше сигурен.

— Разкошни са! — Франческа се премести, за да разгледа голямо платно, осеяно с екзотични абстрактни цветя. — Не знаех, че колекционираш изкуство.

— Не колекционирам, просто съм окачил на стената няколко творби, които харесвам.

Тя повдигна вежда, за да му даде да разбере, че преструвката му не е минала. Невежите хора не купуваха подобни картини.

— Далас, съществува ли някаква, макар и малка вероятност, да подходиш сериозно към разговора?

— По-скоро не. — Той се ухили и посочи към трапезарията. — Там има една акрилна живопис, която сигурно ще ти хареса. Купих я от малка галерия в Кармел, след като направих двойно боги на седемнайсетата дупка в Пебъл Бийч два поредни дни. Толкова се депресирах, че трябваше или да се напия, или да си купя картина. Имам още една от същия художник в къщата ми в Северна Каролина.

— Не знаех, че имаш къща в Северна Каролина.

— Тя е от онези, модерните, които приличат повече на банков трезор. Всъщност не си падам много по нея, но има хубава гледка. Повечето от къщите, които купувам в последно време, са по-традиционни.

— Има и още?

Той сви рамене.

— Стана така, че вече не понасям мотелите и тъй като започнах да изкарвам пари по турнирите и да прибирам добри чекове, трябваше да правя нещо с парите. Купих къщи в различни части на страната. Искаш ли нещо за пиене?

Франческа осъзна, че не е яла нищо от предната вечер.

— Всъщност искам нещо за ядене. И после може би ще е добре да се върна при Теди.

И да се обадя на Стефан — помисли си. — И да се срещна със социалната работничка за Доралий. И да говоря с Холи Грейс, която беше най-добрата ми приятелка.

— Глезиш Теди твърде много — отбеляза Дали, докато я водеше към кухнята.

Тя спря на място. Крехкото примирие помежду им беше нарушено. Отне му миг, за да разбере, че тя не го следва, и се обърна, за да види какво я задържа. Когато забеляза изражението на лицето й, въздъхна, хвана я за ръката и я поведе към верандата. Франческа се опита да се измъкне, но той я държеше здраво.

Когато излезе навън, я блъсна студения порив на вятъра. Обърна се, за да го погледне.

— Не раздавай оценки за това, каква майка съм, Дали. Прекарал си по-малко от седмица с Теди, така че не започвай да си въобразяваш, че си авторитет във възпитанието му. Дори не го познаваш!

— Но знам какво виждам. По дяволите, Франси, не се опитвам да нараня чувствата ти, той просто ме разочарова.

Тя почувства да я пронизва болка. Теди — нейната гордост и радост, кръв от кръвта й, част от сърцето й — как можеше той да разочарова някого?

— Не ми пука — каза студено. — Единственото, което ме тревожи, е какво разочарование очевидно си ти за него.

Дали пъхна едната си ръка в джоба на джинсите си и погледна към кедровите дървета, без да каже и дума. Вятърът поде кичур от косата му и го издуха назад от челото му. Най-накрая проговори тихо.

— Може би е по-добре да се върнем в Уайнет. Предполагам, че това не беше много добра идея.

Тя също се загледа в кедрите за няколко секунди, преди да кимне бавно и да тръгне към колата.

 

 

В къщата нямаше никого, с изключение на Теди и Скийт. Дали отиде отзад, без да каже къде точно, и Франческа изведе Теди на разходка. Опита се да подхване темата за Дали на два пъти, но той отклоняваше опитите й и тя не го насили. За сметка на това не можеше да нахвали добродетелите на Скийт Купър.

Когато се върнаха в къщата, Теди се втурна в кухнята да хапне, а тя слезе на приземния етаж, където откри Скийт да лакира главата на стика, която полираше по-рано. Той не вдигна поглед, когато Франческа влезе в работилницата, и тя го наблюдава няколко минути, преди да проговори.

— Скийт, искам да ти благодаря за това, че си толкова мил с Теди. В момента той има нужда от приятел.

— Не е нужно да ми благодариш — отвърна дрезгаво Скийт. — Теди е добро момче.

Франческа се облегна с лакът на менгемето, докато наблюдаваше с удоволствие как работи Скийт. Бавните внимателни движения я успокоиха и постепенно започна да мисли по-ясно. Двайсет и четири часа по-рано всичко, което искаше, беше да отведе Теди далеч от Дали, но сега се заигра с идеята да се опита да ги сближи. Рано или късно, Теди щеше да узнае за връзката си с него. Не можеше да понесе идеята синът й да израсте с емоционални белези, защото мрази баща си, и ако освобождаването му от тези белези означаваше, че ще трябва да прекара още няколко дни в Уайнет, просто щеше да го направи.

Взела решение, Франческа погледна към Скийт.

— Ти наистина харесваш, Теди, нали?

— Разбира се, че го харесвам. Той е от децата, с които нямам против да си прекарвам времето.

— Твърде лошо, че не всички се чувстват така — отбеляза тя горчиво.

Скийт прочисти гърлото си.

— Просто дай на Дали време, Франси. Знам, че си нетърпелив човек и винаги искаш да пришпорваш нещата, но понякога нещата не може да бъдат пришпорени.

— Те се мразят, Скийт.

Той обърна главата на стика, за да я огледа, после потопи четката си в лака.

— Когато двама души си приличат толкова много, понякога им е трудно да се сближат.

— Приличат? — Тя го зяпна. — Дали и Теди не си приличат.

Скийт я погледна, сякаш беше най-глупавият човек, когото е срещал, после поклати глава и продължи да работи.

— Дали е грациозен — възрази тя. — Той е атлетичен, великолепен…

Скийт се изкикоти.

— Е, да, Теди е грозновато хлапе. Трудно е да се разбере как двама красавци като теб и Дали са успели да го създадат.

— Той има вътрешна красота — отвърна Франческа отбранително.

Скийт се изсмя отново, потопи четката и после я погледна.

— Не обичам да давам съвети, Франси, но ако бях на твое място, щях да се концентрирам повече върху това да натяквам на Дали за играта му, вместо за Теди.

Тя го погледна с изумление.

— Защо ми трябва да му натяквам за голфа?

— Няма да се отървеш от него. Разбираш това, нали? Сега, когато знае, че Теди му е син, той ще продължи да се появява, независимо дали ти харесва.

Тя вече беше стигнала до същото заключение и кимна неохотно.

Скийт прокара четката по гладката извивка на дървото.

— Моят най-добър съвет е да използваш мозъка си и да измислиш как да го накараш да играе по-добре.

Тя беше напълно озадачена.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Точно каквото вече ти казах.

— Но аз не знам нищо за голфа и не виждам какво общо има играта на Дали с Теди.

— Така стоят нещата със съветите. Или ги приемаш, или не.

Франческа го изгледа преценяващо.

— Ти знаеш защо е толкова критичен към Теди, нали?

— Имам няколко предположения.

— Защото прилича на Джейси ли? Това ли е?

Скийт изсумтя.

— Не подценявай чак толкова Дали.

— Тогава какво е?

Скийт закачи главата на пръчка, за да изсъхне, после потопи четката в буркан с разтворител.

— Просто се концентрирай върху играта му, това е. Може би ще имаш повече късмет от мен.

И не каза нищо повече.

Когато Франческа се качи горе, забеляза, че Теди си играе на двора с едно от кучетата на Дали. Върху кухненската маса имаше плик с името й, надраскано отгоре с почерка на Джери. Отвори го и прочете съобщението.

Бейби, сладурче, агънце, любов моя,

Какво ще кажеш двамата с теб да се насвяткаме тази вечер? Ще те взема за вечеря и разврат в 19:00. Най-добрата ти приятелка е царицата на слабоумните, а аз съм най-големият будала на света. Обещавам да не плача на рамото ти през цялото време. Кога ще престанеш да си толкова малодушна и ще ме поканиш в шоуто си?

Искрено твой,

Зоро Велики

П. П. Не забравяй да вземеш контрацептиви.

Франческа се разсмя. Въпреки трънливото начало на запознанството им на онзи тексаски път преди десет години, между нея и Джери се бе зародило приятелство, откакто преди две години се беше преместила в Манхатън. Той прекара първите няколко месеца от познанството им в извинения за това, че я е изоставил, макар Франческа да му каза, че така й е направил услуга. За нейно изумление, той й връчи един стар пожълтял плик с паспорта й и четиристотинте долара от куфара. Тя отдавна беше дала на Холи Грейс парите, за да се изплати на Дали, така че същата вечер тримата се поглезиха в града.

Когато Джери дойде да я вземе, носеше коженото си спортно яке с тъмнокафяв панталон и светъл пуловер. Грабна я в прегръдките си и я целуна приятелски по устните, а тъмните му очи проблеснаха закачливо.

— Здрасти, красавице. Защо не можах да се влюбя в теб вместо в Холи Грейс?

— Защото си твърде умен, за да се занимаваш с мен — отвърна тя през смях.

— Къде е Теди?

— Подмами Доралий и госпожица Сибил да го заведат на някакъв ужасен филм за скакалци убийци.

Джери се усмихна, но после стана сериозен и я погледна загрижено.

— Как се чувстваш всъщност? Цялата ситуация сигурно е трудна за теб, нали?

— Имала съм и по-хубави дни — призна тя.

Дотук само проблемът й с Доралий беше близо до разрешаване. Същият следобед госпожица Сибил беше настояла да заведе момичето в областния офис на социалните, като даде на Франческа да разбере, че възнамерява да задържи Доралий, докато не й намерят приемно семейство.

— Днес следобед прекарах известно време с Дали — каза Джери.

— Сериозно? — Франческа беше изненадана. Беше й трудно да си представи двамата заедно.

Джери й задържа входната врата.

— Дадох му един не много приятелски правен съвет и му казах, че ако се опита да направи нещо подобно с Теди отново, лично ще насъскам цялата американска правна система срещу него.

— Мога само да си представя как е реагирал на това — отвърна тя сухо.

— Ще ти направя услуга и ще ти спестя подробностите. — Тръгнаха към наетата тойота. — Знаеш ли, странно е. След като спряхме да си разменяме обиди, открих, че почти харесвам този кучи син. Имам предвид, мразя факта, че той и Холи Грейс са били женени, и особено мразя факта, че все още са толкова загрижени един за друг, но когато започнахме да говорим, имах чувството, че двамата с Дали се познаваме от години.

— Не се заблуждавай — рече Франческа, докато той й отваряше вратата. — Единствената причина, поради която се чувстваш приятно с Дали, е, че да си с него до голяма степен е като да си с Холи Грейс. Ако харесваш единия, е трудно да не харесаш и другия.

Вечеряха в уютен ресторант, в който се сервираше чудесно дивечово месо. Преди да свършат с основното ястие, вече бяха потънали в обичайния си спор защо Франческа не канеше Джери в шоуто си.

— Само веднъж, красавице, само за това моля.

— Забравѝ, познавам те. Ще се появиш с фалшиви радиационни изгаряния по цялото тяло или ще обявиш в ефир, че руските ракети са на път да взривят Небраска.

— Е, и? Разполагаш с аудитория от милиони безучастни андроиди, които гледат шоуто ти и не разбират, че живеем на ръба на разрушението. Моята работа е да разтърсвам хората.

— Не и в моето предаване — заяви твърдо тя. — Аз не манипулирам зрителите си.

— Франческа, напоследък вече не става въпрос за малки тринайсеткилометрови фойерверки като тази, която падна в Нагасаки. Говорим за мегатонове. Ако двайсет хиляди мегатона ударят Ню Йорк, това ще има по-голям катастрофален ефект от провалянето на някое парти на Доналд Тръмп. Ще изпрати радиоактивен прах на хиляди мили и ще остави осем милиона изпържени тела да гният в канавките.

— Опитвам се да ям, Джери — протестира тя, като остави вилицата си.

Джери толкова беше привикнал да говорил за ужасите на ядрената война, че можеше да погълне без проблем вечеря от пет блюда, докато описва смъртоносните случаи на радиационно отравяне.

— Знаеш ли кои са единствените същества, които имат шанс да оцелеят? Хлебарките. Ще са слепи, но ще могат да се размножават.

— Джери, обичам те като брат, но няма да ти позволя да превърнеш предаването ми в цирк. — Преди той да успее да подхване поредната серия аргументи, тя смени темата. — Говори ли с Холи Грейс следобед?

Той остави вилицата си и поклати глава.

— Отидох до къщата на майка й, но тя залости вратата, когато ме видя да идвам. — Отмести чинията си и отпи от водата.

Изглеждаше толкова нещастен, че Франческа се разкъса между желанието да го утеши и необходимостта да му набие малко здрав разум в главата. Джери и Холи Грейс очевидно се обичаха и на нея й се искаше да спрат да прикриват проблемите си. Макар че Холи Грейс почти не говореше за това, Франческа знаеше колко силно копнееше за дете, а Джери дори не желаеше да обсъди въпроса с нея.

— Защо вие двамата не се опитате да постигнете някакъв компромис? — предложи му колебливо.

— Тя не разбира от дума — отвърна Джери. — Набила си е в главата, че се възползвам от известността й…

Франческа изстена.

— Не отново това. Холи Грейс иска бебе, Джери. Защо никой от вас не признае какъв е истинският проблем? Знам, че не ми влиза в работата, но мисля, че от теб ще излезе чудесен баща и…

— Боже, да не би двете с Наоми заедно да вземате уроци по натякване, или какво? — Той грубо изблъска чинията си настрани. — Да идем в „Роустабаут“, става ли?

„Роустабаут“ беше последното място, където искаше да ходи.

— Всъщност не…

— Нашите гълъбчета със сигурност ще са там. Ще влезем, ще се престорим, че не ги виждаме, и после ще правим секс на бара. Какво ще кажеш?

— Не.

— Хайде, красавице. Двамата изсипаха тонове лайна върху нас. Нека и ние да им подхвърлим малко.

Верен на себе си, Джери пренебрегна всичките й протести и я избута от ресторанта. Петнайсет минути по-късно вървяха към входа на кръчмата. Мястото изглеждаше почти както Франческа го помнеше, само дето неоновите реклами на бира бяха нови и сега ъгълът се заемаше от видеоигри. Хората си бяха същите.

— Виж ти кой влиза през вратата — каза гърлен женски глас от една маса вдясно. — И това ако не е самата кралица на Англия с краля на болшевиките до нея. — Холи Грейс седеше с бирена бутилка пред себе си, а до нея Дали пиеше сода.

Франческа почувства поредното странно присвиване в стомаха при вида на студените му сини очи, които я изучаваха над ръба на чашата.

— Не, греша — продължи Холи Грейс, докато оглеждаше абаносовочерната рокля на „Галанос“, която Франческа носеше с яркочервено сако с широки рамене. — Тя не е кралицата на Англия, а онази кечистка, дето вече сме я виждали да се бие.

Франческа стисна ръката на Джери.

— Да си тръгваме.

Пълните устни на Джери се опънаха в тънка линия, но той отказа да помръдне. Холи Грейс бутна назад стетсъна си, като старателно го игнорираше, докато изучаваше дрехите на Франческа.

— „Галанос“ в „Роустабаут“. Мамка му. Заради теб ще ни изритат. Не се ли умори винаги да си в центъра на вниманието?

Франческа забрави за Джери и Дали и погледна Холи Грейс с искрена загриженост. Тя наистина се държеше гадно. Пусна ръката на Джери, отиде до нея и седна.

— Добре ли си? — попита я.

Холи Грейс се намръщи в бирената си чаша, но не каза нищо.

— Да идем в тоалетната да поговорим — прошепна Франческа и когато Холи Грейс не отговори, добави по-строго: — Веднага.

Холи Грейс й отправи бунтарски поглед, което й напомни за сина й.

— Няма да ходя никъде с теб. Все още съм ти бясна, задето не ми каза истината за Теди. — Тя се обърна към Дали. — Да танцуваме, скъпи.

Дали ги наблюдаваше с интерес. Изправи се и уви ръка около раменете на Холи Грейс.

— Разбира се, мила.

Двамата понечиха да се отдалечат, но Джери пристъпи напред и блокира пътя им.

— Не е ли интересен начинът, по който са се вкопчили един в друг? — рече той на Франческа. — Това е най-впечатляващият случай на забавено развитие, който съм виждал.

— Отиди да танцуваш, Холи Грейс — каза тихо Франческа, — но докато го правиш, имай предвид, че и аз може да се нуждая от теб също толкова много, колкото и Дали.

Холи Грейс се поколеба за момент, но после се извърна към ръцете на Дали и заедно отидоха към дансинга.

В този момент един от редовните клиенти на „Роустабаут“ отиде да помоли Франческа за автограф и не след дълго тя беше обградена от почитатели. Поговори си с тях, макар вътрешно да бе изпълнена с объркване. С периферното си зрение виждаше Джери да говори с някаква пищна млада жена на бара. Холи Грейс танцуваше с Дали и двамата се движеха грациозно в абсолютно съвършенство, изглеждаха, сякаш бяха изключили останалата част от света. Бузите започнаха да я болят от толкова усмивки. Даде още автографи и прие още комплименти, но редовните клиенти на „Роустабаут“ отказваха да я оставят на мира. Бяха свикнали със звездата от „Чайна Колт“, но да видят блестящата Франческа Дей, беше нещо съвсем различно. Не след дълго тя забеляза как Холи Грейс се измъкна през задната врата. Една ръка докосна рамото й.

— Съжалявам, хора, но Франси ми обеща този танц. Помниш ли още как се танцува тустеп, скъпа?

Франческа се обърна към Дали и след моментно колебание прие поканата. Той я притисна към себе си и тя изпита неловкото чувство, че се е върнала десет години назад във времето, когато този мъж беше центърът на света й.

— По дяволите, странно е да танцувам с някого, който носи рокля — каза Дали. — Това сако подплънки ли има?

Гласът му беше тих, нежен и развеселен. Беше толкова хубаво да е близо до него. Твърде хубаво.

— Не позволявай на Холи Грейс да нарани чувствата ти — каза той тихо. — Просто й трябва време.

Симпатията на Дали при дадените обстоятелства я изненада.

— Приятелството й означава много за мен.

— Мен ако питаш, начинът, по който онзи комуняга се е възползвал от нея, я тревожи повече от всичко останало.

Франческа осъзна, че Дали не разбира истинската същност на проблемите между Холи Грейс и Джери, но реши, че не е нейна работа да го осветлява по въпроса.

— Рано или късно, тя ще се осъзнае — продължи той. — И знам, че ще е благодарна, ако тогава си насреща. А сега какво ще кажеш да спреш да се тревожиш за Холи Грейс и да се концентрираш върху музиката, за да потанцуваме наистина добре?

Франческа се опита, но усещаше присъствието му толкова осезаемо, че не й беше до танци.

Музиката утихна до романтична кънтри балада. Брадичката му докосна върха на главата й.

— Изглеждаш ужасно красива тази вечер, Франси.

В гласа му имаше дрезгавина, която я изнерви. Той я притегни малко по-близо до себе си.

— Толкова си дребничка, съвсем го бях забравил.

„Не ме очаровай — искаше да го помоли Франческа, докато усещаше топлината на тялото му да се процежда в нейното. — Не бъди сладък и сексапилен, не ме карай да забравя всичко, което стои между нас.“ Изпитваше смущаващото усещане, че звуците около тях затихват, че музиката замлъква, че другите гласове изчезват и на дансинга остават само те двамата.

Дали я придърпа още по-близо и ритъмът им се промени, вече не беше танц, а нещо подобно на прегръдка. Тялото му беше твърдо и стабилно до нейното. Тя се опита да събере достатъчно сили, за да се пребори с привличането помежду им.

— Нека… нека да седнем.

— Добре.

Но вместо да я пусне, той стисна ръката й. Другата му ръка се плъзна под сакото й, така че от тялото й я делеше само тънката копринена рокля. Бузата й намери рамото му. Тя се сгуши до него и имаше чувството, сякаш се е прибрала у дома. Успокои дъха си, затвори очи и се понесе с него.

— Франси — прошепна в косата й, — ще трябва да направим нещо за това.

Първо реши да се престори, че не го разбира, но в този момент не й беше до кокетничене.

— Това е… просто химия. Ако не й обръщаме внимание, ще го преодолеем.

Дали я придърпа по-близо.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. — Надяваше се, че не може да чуе лекото потрепване в гласа й. Неочаквано се уплаши и се усети да казва: — Боже, Дали, това ми се е случвало стотици пъти. Хиляди. Сигурна съм, че и на теб.

— Аха — отвърна той безизразно. — Хиляди пъти. — Изведнъж спря да се движи и отпусна ръце. — Виж, Франси, не знам дали и с теб е така, но вече не ми се танцува.

— Добре. — Тя му отправи най-добрата си коктейлна усмивка и се зае да оправя реверите на сакото си. — Нямам нищо против.

— До после. — Той се обърна и се отдалечи.

— Да, до после — каза тя на гърба му.

Раздялата им беше топла. Не си размениха гневни думи. Не си изрекоха предупреждения. Но докато го гледаше да се изгубва в множеството, имаше смътното усещане, че между тях двамата се очертаваше нова зона на сблъсък.