Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (19)

18

Холи Грейс погледна часовника върху камината и изруга под нос. Дали отново закъсняваше. Той знаеше, че след два дни тръгва за Ню Йорк и че няма да се виждат известно време. Не можеше ли поне веднъж да дойде навреме? Зачуди се дали не е тръгнал след англичанката. Щеше да е абсолютно в негов стил да го направи, без да каже и думичка.

Беше облякла копринена блуза с поло яка, чисто нови джинси с тесни и прави крачоли, които бе подчертала с десетсантиметрови токчета. Никога не носеше бижута, защото смяташе, че да сложи обеци или колие при наличие на огромната й руса грива е съвсем очевидно излишно.

— Холи Грейс, скъпа — повика я Уинона от своето кресло в другия край на хола. — Виждала ли си книжката ми с кръстословици? Оставих я някъде тук и сега не мога да я намеря.

Холи Грейс измъкна книжката изпод вечерния вестник и седна на облегалката до майка си, за да й даде съвет за двайсет и три водоравно. Не че майка й имаше нужда от него, както и не бе загубила наистина книжката, но Холи Грейс не се ядосваше, че търси внимание. Докато решаваха заедно, тя обви с ръка раменете на Уинона и се наведе да положи бузата си на посивелите руси къдрици на майка си, да вдъхне лекия аромат на шампоан и спрей за коса. В кухнята Ед Грейлок, от три години съпруг на Уинона, оправяше счупения тостер и пееше „Толкова си красива“ заедно с радиото. Гласът му заглъхваше на високите тонове, но набираше сила веднага щом Джо Кокър се връщаше отново в диапазона си. Холи Грейс почувства как сърцето й се изпълва с любов към двамата — към големия Ед Грейлок, който най-накрая бе дал на Уинона щастието, което заслужаваше, и към красивата си разсеяна майка.

Часовникът удари седем. Холи Грейс се предаде на носталгията, която я преследваше цял ден, изправи се и целуна бързо Уинона по бузата.

— Ако Дали някога се появи, кажи му, че ще съм в гимназията. И не ме чакайте, вероятно ще закъснея.

Тя грабна чантичката си и се отправи към входната врата, като извика на Ед, че ще покани Дали на закуска сутринта.

Гимназията беше заключена през нощта, но тя тропа на вратата, докато пазачът не й отвори. Токчетата й изтракаха по бетонната рампа, която водеше към тъмния коридор, и познатите миризми я обгърнаха, а стъпките й сякаш отмерваха ритъма на „У-В-А-Ж-Е-Н-И-Е“ на „Куин оф Соул“. Започна да си тананика песента тихо под нос, но преди да се усети, вече пееше „Върви си, Рене“, а когато зави към физкултурния салон, „Янг Раскълс“ изпълняваха „Много любов“ и отново беше 1966-а…

 

 

Холи Грейс беше казала едва три думи на Дали Бодин, откакто я беше взел за футболния мач с един „Кадилак Елдорадо“ в бургундско червено от 1964 година, който тя със сигурност знаеше, че не е негов. Имаше меки велурени седалки, автоматични прозорци и стереоуредба, от която звучеше „Много любов“. Искаше да го попита откъде е взел колата, но отказа да проговори първа.

Облегна се на мястото си, кръстоса крака и се опита да изглежда така, сякаш непрекъснато се движи с подобни коли, сякаш „Елдорадо“ бяха създадени, за да може тя да се вози в тях. Но й беше трудно да се преструва, защото бе много нервна, и стомахът й изкъркори, понеже всичко, което имаше за вечеря, беше половин консерва пилешка супа с фиде. Не че я беше грижа. Уинона не можеше да сготви нищо по-сложно на нелегалното котлонче в малката стаичка, която бяха наели от Агнес Клейтън в деня, когато напуснаха къщата на Били Ти.

На хоризонта пред тях на нощното небе блестеше светлина. Уайнет се гордееше не само с единствената гимназия в областта, но и със светлините на стадиона си. Всички от околните населени места идваха, за да гледат състезанията в петък, след като собствените им мачове бяха свършили. Тъй като днес беше завършването и „Уайнет Бронкос“ играеха за последен път в регионалния шампионат, зрителите бяха повече от обикновено. Дали паркира елдорадото на улицата, на няколко преки от стадиона.

Не каза нищо, докато вървяха по тротоара, но когато стигнаха до гимназията, пъхна ръка в джоба на синия си блейзър, който изглеждаше нов, и извади пакет „Марлборо“.

— Искаш ли цигара?

— Не пуша. — В гласа й прозвуча неодобрение, като на госпожица Чандлър, когато говореше за двойното отрицание. Искаше й се да може отново да отговори, да каже нещо от рода на: „Да, Дали, с удоволствие. Защо не ми запалиш една?“.

Холи Грейс забеляза някои от приятелите си, които се отправяха към паркинга, и кимна на едно от момчетата, на което беше отказала среща тази вечер. Забеляза, че другите момичета носят нови поли или красиви дрехи, купени специално за случая, заедно с ниски обувки с квадратни токчета и с широки плетени панделки на пръстите. Тя беше облякла черната рипсена пола, която носеше на училище веднъж седмично, и карирана памучна блуза. Забеляза също, че всички други момчета са хванали момичетата си за ръка, но Дали бе заровил своите в джобовете на панталона си. Не за дълго, помисли си горчиво. До края на вечерта сигурно щеше да я е опипал цялата.

Присъединиха се към тълпата, която вървеше към стадиона. Защо се беше съгласила да излезе с него? Защо беше казала „да“, когато знаеше какво иска той от нея — момче с неговата репутация, което беше станало свидетел на всичко онова.

Стигнаха до масата, където местният клуб продаваше големи жълти хризантеми с малки златни футболни топки, висящи от кафяво-бели панделки. Дали се обърна към нея и я попита:

— Искаш ли цвете?

— Не, благодаря. — Ехото върна звука на гласа й, далечен и високомерен.

Той спря толкова неочаквано, че момчето зад него се блъсна в гърба му.

— Мислиш, че не мога да си го позволя ли? — тросна се той под нос. — Мислиш, че нямам достатъчно пари да ти купя едно шибано цвете за три долара? — Измъкна износен кафяв портфейл, огънат във формата на хълбока му, и плесна една петдоларова банкнота. — Искам едно от тези — каза на госпожица Гуд, съветничката на клуба. — Задръжте рестото. — Той бутна хризантемата към Холи Грейс. Две жълти листенца паднаха върху маншета на блузата й.

Нещо в нея се пречупи. Тя отблъсна цветето към него и му върна нападението с ядосан шепот:

— Защо не ми го закичиш? Затова го купи, нали? За да можеш да ме опипаш още сега, а не да чакаш чак до танците!

Тя спря, ужасена от избухването си, и заби ноктите на свободната си ръка в дланта си. Осъзна, че мълчаливо се моли той да разбере как се чувства и да я погледне с онзи разтапящ поглед, който беше виждала да хвърля на другите момичета, и да й каже, че съжалява и че не я е извел само заради секса. Да й каже, че я харесва толкова, колкото и тя него, и че не я вини за това, което бе видял да прави Били Ти.

— Не съм длъжен да слушам тези глупости! — Той изби цветето от ръката й, обърна гръб на стадиона и гневно се отдалечи по улицата.

Ходи Грейс погледна към цветето, паднало върху чакъла, панделките се въргаляха в прахта. Докато клякаше да го вдигне, край нея мина Джоуни Брадлоу в бонбонен пуловер и тъмнокафяви равни обувки. Джоуни на практика се беше предлагала на Дали през целия първи месец от започването на учебната година. Холи Грейс я бе чувала през смях да казва за него в тоалетните: „Знам, че се размотава с неподходящи типове, но о, боже, толкова е разкошен. Изпуснах си химикалката по испански, а той я вдигна и си помислих, о, боже, ще умра!“.

Нещастието се концентрира като твърда, стегната буца в нея, докато стоеше сама, стиснала окаляната хризантема в ръка, а хората се бутаха край нея към стадиона. Някои от съучениците й я поздравиха и тя им се усмихна широко и весело помаха с ръка, сякаш кавалерът й просто беше отишъл до тоалетната и тя го чакаше да се върне всеки момент. Старата й пола висеше като оловна завеса около хълбоците й и макар да знаеше, че е най-красивото момиче в гимназията, това не я караше да се чувства по-добре. Каква полза имаше да си красива, когато нямаш хубави дрехи и всеки в града знае, че майка ти е седяла на дървената пейка в социалните грижи през целия следобед.

Знаеше, че не може да остане да стои там с глупава усмивка на лицето, но не можеше да отиде на скамейките, не и сама, не и тази вечер. Не можеше и да се върне към пансиона на Агнес Клейтън, докато всички не се настаняха. Плъзна се предпазливо покрай сградата и после се мушна вътре през вратата до железарията.

Физкултурният салон беше пуст. Оградената лампа на тавана хвърляше ивичеста светлина през балдахина от кафяво-бели хартиени ленти, висящи безжизнено от гредите, в очакване да започнат танците. Холи Грейс пристъпи навътре. Въпреки украсите миризмата беше същата както обикновено — десетилетия упражнения и баскетболни мачове, прах, стари маратонки. Обичаше часовете по физическо. Беше една от най-добрите спортистки в училище, първата, която бе избрана в отбора. Обичаше гимнастиката. Там всички се обличаха еднакво.

Някакъв войнствен глас я стресна.

— Искаш да те закарам у дома, това ли е?

Тя се извърна и видя Дали, облегнат на рамката на вратата. Дългите му ръце висяха сковано край тялото, лицето му беше намръщено. Забеляза, че панталонът му е твърде къс и че се виждат инч-два от тъмните му чорапи. Това я накара да се почувства малко по-добре.

— Ти искаш ли? — попита на свой ред.

Той премести тежестта си.

— А ти искаш ли да го направя?

— Не знам. Може би. Май да.

— Ако искаш да те закарам у дома, просто ми кажи.

Тя се загледа надолу в ръцете си, където мръсната панделка на хризантемата се бе увила около пръстите й.

— Защо ме покани да дойда с теб?

Той не отговори и тя повдигна глава, за да го изгледа.

Дали сви рамене.

— Да, добре — рече Холи Грейс бързо. — Закарай ме вкъщи.

— Защо се съгласи да дойдеш с мен?

Тя сви рамене.

Дали погледна надолу към върховете на обувките си. След миг каза толкова тихо, че Холи Грейс едва го чу.

— Съжалявам за онзи ден.

— Какво имаш предвид?

— С Ханк и Ричи.

— О!

— Знам, че онези неща за теб и момчетата не са верни.

— Не, не са.

— Знам. Ядосах ти се.

В нея пламна слаба надежда.

— Няма нищо.

— Не е така. Не трябваше да казвам това, което казах. Не трябваше да докосвам крака ти така. Но ти просто ме вбеси.

— Нямах намерение… да те вбесявам. Можеш да си доста страшен.

Вдигна глава и за първи път тази вечер изглеждаше доволен.

— Мога ли?

Тя не се сдържа и се усмихна.

— Няма нужда да се гордееш толкова със себе си. Не си чак толкова страшен.

Той също се усмихна и лицето му стана толкова красиво, че устата й пресъхна.

Гледаха се известно време и после тя си спомни за Били Ти и за това, което Дали беше видял, за това, какво явно очакваше от нея. Краткото й щастие изчезна. Тръгна към първия ред и седна.

— Знам какво си мислиш, но не е вярно. Аз… аз не можех да се противя на това, което Били Ти правеше с мен.

Той я погледна, сякаш й бяха пораснали рога.

— Знам. Да не смяташ, че наистина си мисля, че ти е харесвало?

Думите й се изляха като водопад.

— Но за теб изглеждаше толкова лесно да го накараш да спре. Каза няколко думи на мама и всичко приключи. За мен не беше лесно. Бях уплашена. Той ме нараняваше и се страхувах, че ще нарани и нея, преди да я отпрати. Каза, че никой няма да ми повярва, ако го издам, че мама ще ме мрази.

Дали се приближи и седна до нея. Тя забеляза, че кожата на върха на обувките му е ожулена и че се е опитал да прикрие драскотините. Зачуди се дали и той мрази, че е беден, колкото и тя, дали бедността го караше да се чувства също толкова безпомощен.

Дали прочисти гърлото си.

— Защо каза това за цветето? За опипването. Смяташ, че съм такъв, защото ти говорих по този начин тогава с Ханк и Ричи?

— Не точно.

— Тогава защо?

— Сметнах, че може би… че след като ме видя с Били Ти, може би очакваш от мен да… нали, да… правя секс с теб тази вечер.

Дали вдигна глава и я погледна възмутено.

— Тогава защо се съгласи да излезеш с мен? Ако си мислила, че това е всичко, което искам от теб, защо, по дяволите, се съгласи?

— Предполагам, че дълбоко в себе си съм се надявала да греша.

Дали се изправи и я загледа.

— Така ли? Е, със сигурност грешиш. Адски права си, че грешиш! Не знам какво не е наред с теб. Ти си най-красивото момиче в гимназията. И си умна. Не знаеш ли, че те харесах още през първия час по английски?

— Как да го разбера, щом всеки път когато ме погледнеш, се мръщиш?

Той не можа да срещне погледа й.

— Просто трябваше да го разбереш, това е.

Не казаха нищо повече. Напуснаха сградата и тръгнаха към паркинга на стадиона. Откъм седалките се разнесоха викове и по високоговорителите обявиха:

— Първи даун. Уайнет.

Дали хвана ръката й и я пъхна заедно със своята в джоба на якето си.

 

 

— Сърдиш ли се, че закъснях?

Холи Грейс се извърна към вратата на салона. За частица от секундата се почувства дезориентирана, докато гледаше към двайсет и седем годишния Дали, облегнат на касата. Изглеждаше по-голям, по-солиден, много по-красив от навъсеното седемнайсетгодишно момче, в което се беше влюбила. Бързо се окопити.

— Разбира се, че се сърдя. Всъщност току-що казах на Боби Фритчи, че тази вечер ще изляза с него, вместо да те чакам. — Тя измъкна чантичката изпод мишницата си и я залюля на пръсти. — Откри ли нещо за малката англичанка?

— Никой не я е виждал. Не мисля, че още е в Уайнет. Госпожица Сибил й е дала парите, които й оставих, така че би трябвало вече да лети за Лондон.

Холи Грейс виждаше, че въпреки това е разтревожен.

— Мисля, че те е грижа повече, отколкото си признаваш. Макар, честно казано, да не разбирам защо, като изключим факта колко поразително красива е.

— Различна е, това е. Едно ще ти кажа. Никога през целия си живот не съм бил с жена, толкова по-различна от мен. Противоположностите може и да се привличат в началото, но не се погаждат много добре.

Холи Грейс го погледна, а в очите й проблесна мимолетна тъга.

— Понякога хората, които са еднакви, също не успяват.

Той тръгна към нея, като се движеше по бавния, сексапилен начин, който някога я разтапяше. Придърпа я в прегръдките си за танц, като тананикаше „Загубила си тази любов“ в ухото й. Дори с импровизирана музика телата им се движеха идеално заедно, сякаш бяха танцували милиони години.

— По дяволите, висока си с тези обувки — оплака се той.

— Малко те изнервя, нали? Така не можеш да ме гледаш отвисоко.

— Ако Боби влезе и те види да се разхождаш на високи токчета по новия му под, ще се оправяш сама.

— Все още не мога да мисля за Боби Фритчи като за баскетболния треньор на Уайнет. Помня как висях на вратата, докато вие двамата изтърпявахте сутрешното си задържане.

— Ти си лъжкиня, Холи Грейс Бодин. Никога не са ми налагали сутрешно задържане. Вместо това поемах удари.

— И това ти се случи, много добре знаеш. Госпожица Сибил така се развихряше всеки път когато учителите те удряха, че те се умориха да се разправят с нея.

— Помни го по твоя си начин, а аз ще го помня по моя. — Дали положи бузата си върху нейната. — Като те видях тук, се сетих за танците от завършването. Не мисля, че някога съм се потил повече през живота си. През цялото време, докато танцувахме, трябваше да се отдръпвам заради ефекта, който имаше върху мен. Всичко, за което можех да мисля, беше как да се усамотим в онова елдорадо, което бях наел, само дето знаех, че няма да мога да те докосна заради онова, за което си говорихме. Най-нещастната нощ в живота ми.

— Доколкото си спомням, твоите нещастни нощи не продължиха твърде дълго. Трябва да съм била най-лесното момиче в областта. По дяволите, не можех да мисля за нищо друго, освен за секс с теб. Имах нужда да отмия усещането за Били Ти от себе си толкова силно, че бях готова и в ада да ида за това…

 

 

Холи Грейс лежеше по гръб в тясното легло в бедната стая на Дали, стиснала здраво очи. Той стенеше и се притискаше към тялото й. Усещаше грубия деним на джинсите му по голите си крака. Бикините й бяха захвърлени на балатума до леглото заедно с обувките, но иначе беше облечена — бялата й блуза беше разкопчана до кръста, сутиенът й — отместен нагоре, а вълнената пола благоприлично покриваше ръката на Дали, която изследваше областта между краката й.

— Моля те… — прошепна тя.

Изви се към дланта му. Дишането му звучеше тежко и накъсано в ухото й, хълбоците му се движеха ритмично до бедрото й. Не мислеше, че може да издържи още дълго. През последните два месеца срещите и ласките им ставаха все по-горещи, докато вече не можеха да мислят за нищо друго. И все пак се сдържаха. Холи Грейс, защото не искаше той да си помисли, че е лесна, а Дали, защото не искаше тя да си мисли, че е като Били Ти.

Неочаквано тя сви ръката си в юмрук и го удари по рамото. Дали се отдръпна, устните му бяха влажни и подпухнали от целувките им.

— Защо го направи?

— Защото повече не мога да понасям това! — възкликна тя. — Искам да го направим! Знам, че не е правилно. Знам, че не трябва да ти позволявам, но просто не мога да търпя повече. Имам чувството, че горя. — Тя се опита да го накара да разбере. — Всички тези месеци, през които Били Ти ме принуждаваше да го правим. Всички тези месеци, през които ме нараняваше. Нямам ли право поне веднъж и аз да го искам?

Дали я гледа дълго време, за да се увери, че е сериозна.

— Не искам да си мислиш, че… Обичам те, Холи Грейс. Обичам те повече, отколкото съм обичал някого през целия си живот. И пак ще те обичам, дори да кажеш „не“.

Тя се надигна, издърпа блузата си и смъкна презрамките на сутиена по раменете си.

— Уморих се да казвам „не“.

Макар че се бяха докосвали навсякъде, по правило оставаха с дрехите си, така че това беше първият път, когато я виждаше гола от кръста нагоре. Дали я погледна с изумление, после се протегна и прокара нежно пръст по гърдите й.

— Толкова си хубава, скъпа — каза задавено.

През нея премина вълна от почуда заради емоциите, прозиращи в изражението му, и тя откри, че иска да даде всичко на това момче, което я даряваше с толкова много нежност. Наведе се напред, пъхна палците си под ластиците на чорапите и ги събу. После разкопча полата си и повдигна бедра, за да я плъзне надолу. Той смъкна тениската си и джинсите, после събу слипа.

Холи Грейс изпиваше с очи красотата на стегнатото му младо тяло, докато лежеше до нея и нежно прокарваше пръсти през косата й. Вдигна глава от смачканата възглавница, за да го целуне, и плъзна езика си в устата му. Той изстена и го прие. Целувката им стана по-гореща, дългите им крака се усукаха, а русите им коси се овлажниха от пот.

— Не искам да забременееш — прошепна той в устата й. — Аз само… ще внимавам.

Но разбира се, не го направи и това беше най-хубавото нещо, което Холи Грейс беше изпитвала. Тя изпусна нисък гърлен стон, когато свърши, Дали я последва бързо, потрепвайки в ръцете й, сякаш беше прострелян с куршум. Всичко продължи не повече от минута.

Следващите пъти използваха презервативи, но тя вече беше забременяла, а той отказа да намери пари за аборт.

— Абортът е грях, когато двама души се обичат — изкрещя й. А после гласът му омекна. — Знам, че планирахме да изчакаме, докато не завърша университета, но ще се оженим още сега. С изключение на Скийт ти си единственото хубаво нещо в живота ми.

— Не мога да имам бебе сега — изплака тя. — Аз съм на седемнайсет! Искам да отида в Сан Антонио и да си намеря работа. Искам да постигна нещо. Да родя сега, значи да проваля целия си живот.

— Как можеш да говориш така? Не ме ли обичаш, Холи Грейс?

— Разбира се, че те обичам. Но любовта невинаги е достатъчна.

Когато видя агонията в очите му, тя бе завладяна от познатата безпомощност, която не я напусна дори по време на бракосъчетаването им в кабинета на пастор Лиъри.

 

 

Дали спря да си тананика и се закова на линията за три точки.

— Наистина ли каза на Боби Фритчи, че ще излезеш с него днес?

Холи Грейс продължи да пее няколко такта без него.

— Не точно. Но си го помислих. Толкова се ядосвам, когато закъсняваш.

Дали я пусна и я изгледа продължително.

— Ако наистина искаш развод, знаеш, че ще се съглася.

— Знам. — Тя тръгна към седалките и седна, протягайки краката си напред, и направи малка драскотина по новия под на тренер Фритчи с токчетата си. — Но тъй като нямам планове да се омъжвам повторно, ще съм доволна, ако положението си остане каквото е.

Дали се усмихна и мина през центъра на игрището, за да седне на седалката до нея.

— Надявам се, че в Ню Йорк нещата ще се получат при теб, скъпа. Наистина. Знаеш, че искам да те видя щастлива повече от всичко на света.

— Знам, че искаш. Същото важи и за мен.

Холи Грейс започна да говори за Уинона и Ед, за госпожица Сибил и за всички неща, които обикновено обсъждаха, когато бяха заедно в Уайнет. Той я слушаше с половин ухо. Припомняше си двамата тийнейджъри с бурно минало, с бебе и без никакви пари. Сега осъзнаваше, че тогава не са имали шанс, но се бяха обичали и се бяха борили здраво…

 

 

Скийт си намери работа на строеж в Остин, за да им помага, доколкото може, но не членуваше в никой синдикат, затова не му плащаха добре. Дали ремонтираше покриви, когато не учеше или не се опитваше да изкара допълнително пари на голф игрището. А трябваше да пращат пари и на Уинона и никога нямаха достатъчно.

Дали беше живял в бедност толкова дълго, че това не го тревожеше особено, но за Холи Грейс беше различно. В очите й имаше безпомощност и паника и това нейно изражение смразяваше кръвта му. Караше го да се чувства така, сякаш я съсипва, и затова спореше — горчиви битки, в които я обвиняваше, че сама не полага усилия. Заявяваше, че не поддържа къщата достатъчно чиста или че е твърде мързелива да му сготви нещо вкусно. Тя му отвръщаше с обвинения, че не осигурява достатъчно пари за семейството, и настояваше да спре да играе голф, а вместо това да учи за инженер.

— Не искам да ставам инженер — отвърна той по време на една особено свирепа кавга. Тресна учебниците си върху издрасканата повърхност на кухненската маса и добави: — Искам да уча литература и да играя голф!

Тя го замери с кухненската кърпа.

— Щом толкова много искаш да играеш голф, защо прахосваш пари, за да учиш литература?

Той й върна кърпата.

— Никой в семейството ми никога не е учил в колеж! Аз съм първият.

Дани се разплака при гневния звук от гласа на баща си. Дали го взе, зарови лицето си в русите му къдри и отказа да погледне Холи Грейс. Как можеше да й обясни, че трябва да докаже нещо, когато и той самият не знаеше какво е то?

Колкото и еднакви да бяха в някои отношения, двамата искаха различни неща от живота. Битките им започнаха да стават по-свирепи и накрая двамата атакуваха най-уязвимите си места, и се чувстваха зле, задето се нараняват. Скийт смяташе, че се карат, защото и двамата са толкова млади, че на практика се отглеждат един друг заедно с Дани. Беше вярно.

— Ще ми се да не се разхождаш наоколо с това навъсено изражение през цялото време — каза един ден Холи Грейс, докато мацваше крем по пъпчиците, които от време на време още избиваха по брадичката на Дали. — Не разбираш ли, че първата стъпка към възмъжаването е да спреш да се преструваш на мъж?

— Какво знаеш ти за възмъжаването? — отвърна й той, като я грабна през кръста и я придърпа в скута си.

Любиха се, но след няколко часа той отново я хокаше, че не ходи изправена.

— Вървиш с превити рамене само защото си мислиш, че гърдите ти са твърде големи.

— Не е така! — разгорещено възрази Холи Грейс.

— Така е и ти го знаеш. — Той повдигна брадичката й, за да го погледне в очите. — Скъпа, кога ще спреш да се самообвиняваш за това, което Били Ти ти причини?

В края на краищата думите на Дали оказаха въздействие върху Холи Грейс и тя се откопчи от миналото си.

За жалост, не всичките им конфронтации свършваха толкова добре.

— Имаш проблем с отношението си — обвини я Дали в края на няколкодневен спор за пари. — Никога нищо не е достатъчно добро за теб.

— Искам да съм някой! — възрази му тя. — Аз съм заточена тук с бебето, докато ти ходиш в колеж.

— Веднага щом завърша, можеш да отидеш и ти. Говорили сме за това стотици пъти.

— Дотогава ще е твърде късно. Половината ми живот ще е минал.

Бракът им беше доста бурен, а после Дани умря.

Вината на Дали за смъртта на сина им беше като скоротечен рак. Веднага напуснаха къщата, където това се беше случило, но нощ след нощ той сънуваше капака на резервоара. В сънищата си виждаше счупената панта и се извръщаше, за да отиде в стария дървен гараж, където държеше инструментите си, за да я поправи. Но така и не стигаше до него. Вместо това се озоваваше в Уайнет или в покрайнините на Хюстън, където бе отраснал. Знаеше, че трябва да се върне до резервоара и да оправи капака, но нещо все го спираше.

Събуждаше се, потънал в пот, с усукани чаршафи. Понякога Холи Грейс вече беше будна, раменете й се тресяха, а лицето й бе заровено във възглавницата, за да заглуши плача й. За всичкото време, през което я беше познавал, нищо не бе успяло да я разплаче. Нито когато Били Ти я удряше, нито когато бе уплашена, защото бяха само деца и нямаха пари, нито на погребението на Дани, когато стоеше сякаш издялана от камък, докато той самият плачеше като малко бебе. Но сега тя плачеше и това бе най-ужасният звук, който Дали бе чувал.

Вината му беше като болест, която го разяждаше. Всеки път когато затвореше очи, виждаше Дани да тича към него на неуверените си крачка, едната презрамка на дънковия гащеризон бе паднала през рамото му, а русите му къдрици блестяха на слънцето. Виждаше сините му очи, широко отворени в почуда, и дългите мигли, които полягаха на бузите му, когато спеше. Чуваше писъците и смеха на Дани, спомняше си начина, по който смучеше пръста си, когато бе уморен. Виждаше Дани в ума си и после чуваше Холи Грейс да плаче, и докато раменете й се тресяха безпомощно, вината му се увеличаваше и му се искаше да бе умрял заедно със сина си.

Най-накрая тя заяви, че го напуска, че все още го обича, но е получила работа в търговския екип на компания за спортни стоки и на другата сутрин заминава за Форт Уърт. И тази нощ звукът на приглушения й плач отново го събуди. Полежа за момент с отворени очи и после я издърпа от възглавницата и я удари през лицето. Зашлеви я пак и пак. После си нахлузи панталона и избяга от къщата, така че идните години Холи Грейс Бодин да си спомня, че има за съпруг негодник, който я удря, а не някакво глупаво хлапе, което я е карало да плаче, защото е убило бебето й.

След като тя си тръгна, месеци наред той така силно се напиваше, че не можеше да играе голф, макар да се предполагаше, че трябва да се подготвя за квалификациите за професионалисти. Накрая Скийт се обади на Холи Грейс и тя дойде да го види.

— За първи път от дълго време съм щастлива — каза му тя. — Защо и ти не можеш да си щастлив?

Отне им години, за да се научат да се обичат по нов начин. Първоначално се връщаха обратно в леглото само за да открият, че отново подхващат старите спорове. От време на време се опитваха да живеят заедно за няколко месеца, но искаха различни неща от живота и не се получаваше. Първия път, когато я видя с друг мъж, на Дали му се прииска да го убие. Но понеже самият той бе хвърлил око на една сладка дребна секретарка, сдържа юмруците си.

През годините бяха говорили за развод, но никой от тях не предприе нищо по въпроса. За Дали Скийт беше най-добрият приятел на света. А Холи Грейс обичаше Уинона с цялото си сърце. Но те двамата — Холи Грейс и Дали — бяха истинското си семейство, а хората с тежко детство като тях не се отказваха лесно от семейството.