Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (10)

9

Ню Орлиънс, бижуто на река Мисисипи, на изящното ковано желязо, на жасмина и на османтуса, на горещите нощи, горещия джаз и горещите жени. В един град, забележителен със своята индивидуалност, „Блу Чокто“ успяваше да бъде обикновен. Сив и кален, с две неонови табели за бира, които проблясваха болезнено на витрината, опушена от отработените газове, барът можеше да се намира в най-долнопробната част на всеки американски град — край доковете, мелниците, реката, на границата на гетото. И в случая барът беше цъфнал в западналата част на Ню Орлиънс, опасна след залез, с осеяни с боклуци тротоари, счупени улични лампи и неподходяща за добрите момичета.

„Блу Чокто“ изпитваше особена омраза към добрите момичета. Редовните клиенти мъже искаха да имат до себе си на червените винилови бар столове по-специална компания. Искаха момичета като Бони и Клио, почти проститутки, които си слагаха силни парфюми и ярко червило, които ругаеха и помагаха на мъжете да забравят, че задникът Джими Картър със сигурност ще бъде избран за президент и ще даде хубавата работа на негрите.

Бони завъртя малката жълта пластмасова пръчица на своя коктейл и се взря през шумната тълпа към приятелката и съперничката си Клио Резняк, която притискаше циците си в Тони Грасо, докато той пускаше монета в джубокса и натискаше бутона С-24. Тази вечер в задимената атмосфера на „Блу Чокто“ витаеше агресивно настроение, по-агресивно от обичайното, но Бони не се опитваше да открие източника му. Може би беше заради лепкавата жега, която не се разсейваше? А може просто да се дължеше на факта, че миналата седмица Бони бе навършила трийсет и последната от илюзиите й се канеше да се стопи. Знаеше, че не е умна и не е достатъчно красива, за да се възползва от това, а и нямаше енергия да се развива. Живееше в една разнебитена каравана, беше рецепционистка в козметичен салон и нямаше изгледи нещо в живота й да се промени.

За момиче като Бони „Блу Чокто“ представляваше глътка приятно изживяване, малко смях, от време на време някой мъж с широки пръсти, който й плащаше коктейлите, водеше я в леглото и оставяше петдесетачка на шкафчето на следващата сутрин. Сега един от тези прахосници седеше в другия край на бара… и гледаше Клио.

Двете с Клио имаха споразумение. Изправяха се срещу всяка новодошла, която се опиташе да се намести твърде удобно на столовете в „Блу Чокто“, и не нарушаваха териториите си. И все пак прахосникът на бара изкушаваше Бони. Имаше голям корем и достатъчно силни ръце, което свидетелстваше за стабилна работа, може би работеше на някоя от плаващите изкопни платформи — мъж, излязъл да се позабавлява. Напоследък Клио беше получила предостатъчно мъже, включително и Тони Грасо, и на Бони вече почваше да й писва.

— Здрасти — каза тя, като се приближи и се плъзна на стола до мъжа. — Нов си тук, нали?

Той я огледа, прецени внимателно бухналата тупирана изрусена коса, виолетовите сенки и пълните тежки гърди. Мъжът кимна и на Бони й се стори, че вече е забравил за Клио.

— През последните няколко години бях в Билокси — отвърна той. — Какво пиеш?

Тя му отправи котешка усмивка.

— Пристрастена съм към „Май Тай“. — След като той посочи на бармана питието й, тя кръстоса крака. — Бившият ми съпруг прекарваше доста време в Билокси. Предполагам, че не си го срещал. Гадно копеле, на име Райланд.

Мъжът поклати глава — не познаваше никой с това име — и помести ръката си така, че докосна едната й гърда. Бони реши, че ще се разберат добре, и извърна леко тялото си, за да не вижда обвинителното изражение на Клио.

Час по-късно двете се разбраха в малката женска тоалетна. Клио помърмори малко, прекарвайки гребен през гъстата си черна коса и затягайки закопчалките на най-хубавите си обеци с фалшиви рубини. Бони се извини и каза, че не знаела, че и Клио се е интересувала от мъжа.

Клио я изгледа подозрително.

— Знаеш ли, започвам да се уморявам от Тони. Всичко, което прави, е да се оплаква от жена си. Мамка му, не съм се смяла с него от седмици.

— Мъжът на бара, казва се Пийт, също не е много по смеха — призна Бони. Извади шишенце с „Табу“ от чантичката си и се напръска щедро. — Това място определено отива по дяволите.

Клио начерви устата си и после отстъпи, за да се огледа.

— Ти го каза, скъпа.

— Може би трябва да идем на север. Към Чикаго или там някъде.

— Аз мислех за Сейнт Луис. Някъде, където шибаните мъже не са женени.

Бяха обсъждали тази тема много пъти и продължаваха да я обсъждат и докато излизаха от тоалетната, като преценяваха предимствата на бума на нефт в Хюстън, климата в Лос Анджелис, парите в Ню Йорк, макар да знаеха, че никога няма да напуснат Ню Орлиънс.

Двете жени минаха покрай група мъже, скупчени на бара, очите им шареха наоколо, без да обръщат внимание една на друга, макар че продължаваха да си говорят. Докато търсеше плячката си, Бони започна да осъзнава, че нещо се беше променило. Всичко изглеждаше някак по-тихо, макар че барът бе все така пълен, а от джубокса се носеше „Руби“. Тогава забеляза, че много глави се извръщат към вратата.

Тя стисна Клио за ръката и кимна.

— Ей там.

Клио погледна в посоката, която Бони й сочеше, и рязко спря на място.

— Боооже.

Намразиха я незабавно. Тя беше всичко, което те не бяха — жена, излязла направо от модните списания, красива като модел от Ню Йорк, макар да носеше джинси. Изглеждаше скъпа, стилна и високомерна, с изражение на лицето, все едно беше усетила някаква лоша миризма и тази лоша миризма се носеше именно от тях. Мястото на такава жена не беше в „Блу Чокто“, тя бе враждебен натрапник, който ги караше да се чувстват грозни, евтини и износени. А после видяха двамата мъже, които бяха оставили преди по-малко от десет минути, да се приближават към нея.

Бони и Клио се спогледаха за момент, преди да се отправят в същата посока с присвити очи и стегнати от решителност стомаси.

Франческа сякаш не забелязваше приближаването им, докато оглеждаше враждебната обстановка в „Блу Чокто“ с несигурен поглед, концентрирала цялото си внимание върху опитите да пробие гъстия дим и притиснатите тела, за да зърне Скийт Купър. На слепоочието й пулсираше мъничък неспокоен мускул, дланите й бяха потни. Никога не се беше чувствала толкова не на място, както в този долнопробен бар.

Звукът на твърде силна музика и груб смях атакува ушите й. Почувства как я оглеждат враждебно и стисна малката си козметична чантичка по-силно, опитвайки се да не мисли, че в нея е всичко, което й беше останало. Опита се да изхвърли от ума си спомена за ужасните места, на които я беше завел шофьорът, всяко по-отблъскващо от предишното, които ни най-малко не приличаха на магазина на „Пикадили“, където служителите носеха дизайнерски дрехи и сервираха чай на клиентите си. Мислеше, че идеята да продаде дрехите си е добра, но не си беше представяла, че ще се занимава с някакви ужасни заложни къщи и ще се раздели с куфара и останалата част от гардероба си за триста и петдесет долара, които трябваше да й стигнат да си плати таксито и да успее да оцелее още няколко дни, докато се свърже с Ники. Куфар на „Луи Вюитон“, пълен с дизайнерски дрехи за триста и петдесет долара! С тази сума не можеше да прекара и две нощи в наистина добър хотел.

— Здрасти, захарче.

Франческа подскочи, когато двама размъкнати мъже се приближиха до нея. Коремът на единия беше опънал копчетата на ризата му, а другият мазен образ имаше разширени пори.

— Изглеждаш, сякаш би пийнала нещо — каза дебелият. — Аз и приятелчето ми Тони ще сме щастливи да те почерпим няколко май тая.

— Не, благодаря — отвърна тя, оглеждайки се разтревожено за Скийт. Защо не беше тук?

Възмущението я заля като студен душ. Защо Дали не й беше казал името на мотела си, вместо да я принуждава да се появява на това ужасно място, чието име едва успя да си припомни, след като прекара двайсет минути в ровене на телефонния указател? Фактът, че й се налагаше да го търси, се бе отпечатал неизличимо в мозъка й, докато правеше поредната серия от безплодни обаждания до Лондон в опити да намери Ники или Дейвид Грейвс, или някой друг от бившите й приятели, но всички бяха или извън града, или наскоро оженили се, или не приемаха разговорите.

Две жени с груби лица се плъзнаха до мъжете пред нея с очевидна неприязън. Русата се наведе към човека с корема.

— Хей, Пийт, хайде да танцуваме.

Пийт не сваляше очи от Франческа.

— По-късно, Бони.

— Танцува ми се сега — настоя Бони с нацупени устни.

Погледът на Пийт се плъзна по Франческа.

— Казах по-късно. Танцувай с Тони.

— Тони ще танцува с мен — каза чернокосата жена и уви късите си пръсти, лакирани в лилаво, около косматата ръка на мъжа. — Хайде, скъпи.

— Разкарай се, Клио. — Тони се откопчи от лилавите нокти и облегна ръка на стената точно до главата на Франческа, за да се наведе към нея. — Нова ли си в града? Не помня да съм те виждал наоколо.

Франческа премести тежестта си в опит да зърне Скийт и да избегне неприятната миризма на уиски, примесена с евтин афтършейв.

Жената на име Клио каза подигравателно:

— Да не мислиш, че тази надута кучка ще ти отдели време, Тони?

— Мисля, че ти казах да се разкараш. — Той се усмихна мазно на Франческа. — Сигурна ли си, че не искаш питие?

— Не съм жадна — каза сковано Франческа. — Чакам някого.

— Явно ти е вързал тенекия — измърка Бони, — така че защо не се разкараш.

Порив на горещ въздух отвън блъсна влажния гръб на блузата й, когато вратата се отвори и пропусна още трима груби мъже, никой от които не беше Скийт. Нервността на Франческа се увеличи. Не можеше да стои на вратата цяла нощ, но сърцето й се свиваше при мисълта да влезе по-навътре. Защо Дали не й беше казал къде ще нощува? Не можеше да остане сама в Ню Орлиънс само с триста и петдесет долара, делящи я от глада, докато чака Ники да приключи забежката си. Трябваше да намери Дали сега, преди да е тръгнал!

— Извинете ме — каза тя грубо и се плъзна между Тони и Пийт.

Чу къс, неприятен смях от една от жените и после мърморенето на Тони.

— Ти си виновна, Бони — оплака се той. — Двете с Клио я уплашихте точно когато… — Останалата част милостиво се изгуби, докато се плъзгаше през тълпата към задната част на помещението и се оглеждаше за закътана маса.

— Хей, сладурче…

Хвърли бърз поглед през рамо и видя, че Пийт я следва. Промъкна се между две маси, почувства нечия ръка да докосва дупето й и се втурна към тоалетната. След като влезе, се облегна на вратата, с притиснато към гърдите й козметично куфарче. Отвън чу звук от счупване на стъкло и подскочи. Какво отвратително място! Мнението й за Скийт Купър спадна още повече. Неочаквано си спомни как Дали спомена някаква червенокоса сервитьорка. Не беше забелязала някой, който да отговаря на описанието, но всъщност не се беше огледала добре. Може би барманът щеше да й даде някаква информация.

Вратата рязко се отвори и двете жени влязоха в тоалетната.

— Виж какво си имаме тук, Бони Лин — подсмихна се Клио.

— И това ако не е госпожица Богата кучка — отвърна Бони. — Какво има, захарче? Умори се да обслужваш в хотела и дойде насам за малко благотворителност ли?

Франческа стисна зъби. Тези ужасни жени я бяха предизвиквали достатъчно. Тя вирна брадичка и се взря във виолетовите сенки на Бони.

— По рождение ли си толкова груба, или напоследък си развила тази черта?

Клио се разсмя и се обърна към Бони.

— Боже, боже. Май те постави на място! — Тя огледа козметичното куфарче на Франческа. — Какво толкова важно имаш вътре?

— Не ти влиза в работата.

— Бижутата ти ли са вътре, захарче? — предположи Бони. — Сапфирите и диамантите, които ти купуват ухажорите? Я кажи, колко вземаш за един сеанс?

— Сеанс?! — Франческа не можеше да сбърка смисъла и преди да успее да се спре, ръката й се протегна и зашлеви бузата на жената, която приличаше на палачинка. — Да не си…

Не успя да довърши. С разярен вой Бони изкриви пръстите си като орлови нокти и замахна във въздуха, за да сграбчи косата на Франческа, която инстинктивно вдигна куфарчето си, за да се прикрие. То удари Бони в корема, изкара въздуха й и за момент я накара да загуби равновесие на токчетата й от изкуствена алигаторска кожа. Докато тя се препъваше, Франческа изпита миг на примитивно задоволство, че най-накрая е успяла да накаже някого за всичките ужасни неща, които й се бяха случили през този ден. Мигът отлетя, когато видя изражението върху лицето на Клио и осъзна, че е попаднала в истинска беда.

Втурна се през вратата, но Клио я хвана и сграбчи китката й, преди да достигне джубокса.

— Не, кучко, няма да се измъкнеш — изръмжа тя и я дръпна обратно към тоалетната.

— Помощ! — извика Франческа, когато целият й живот премина пред очите й. — Моля ви, някой да ми помогне! Помощ!

Чу неприятен мъжки смях и когато Клио я бутна обратно към тоалетната, осъзна, че никой няма да скочи да я защити. Тези две ужасни жени възнамеряваха да я пребият там вътре, но изглежда, никой не се интересуваше от това! Паникьосана, тя замахна с куфарчето с намерението да отблъсне Клио, но вместо това удари някакъв татуиран мъж, който изкрещя.

— Вземи й куфарчето — нареди Клио с натежал от ярост глас. — Тя току-що зашлеви Бони, а после я удари с него.

— Бони си го просеше — извика Пийт над финалните акорди на „Кристалния каубой“ и коментарите на любопитните свидетели.

За невероятно облекчение на Франческа, той тръгна към нея с очевидни намерения да я спаси. Но после разбра, че мъжът с татуираната ръка е на друго мнение.

— Стой настрани! — рече той на Пийт, докато измъкваше куфарчето от ръцете й. — Това си е женска работа.

— Не! — извика Франческа. — Не е женска работа. Всъщност аз дори не я познавам и…

Изпищя, когато Клио вкопчи пръсти в косата й и започна да извива главата й по посока на тоалетната. От очите й се зарониха сълзи, вратът й се огъна назад. Това беше варварско! Ужасно! Щяха да я убият!

В този момент няколко кичура коса се отделиха от скалпа й. Красивата й кестенява коса! Разумът я напусна и я обзе сляпа ярост. Тя подивя и изпищя, докато се обръщаше. Клио изгрухтя, а после изведнъж заглъхна, когато ръката на Франческа намери корема й. Напрежението върху скалпа на Франческа незабавно отслабна, но тя имаше само миг да си поеме въздух, преди да види, че Бони се приближава към нея, готова да поеме оттам, откъдето я беше оставила Клио. Наблизо някаква маса се сгромоляса на пода, пръсна се чаша. Франческа едва осъзнаваше, че боят се е разраснал и че Пийт е скочил да я спасява, чудесният Пийт с шотландска риза и бирено шкембе, чудесният, великолепният, прелестният Пийт!

— Кучка такава! — изкрещя Бони и се протегна за нещо, което да сграбчи, което се оказаха перлените копчета по какаовия ръб на блузата от „Холстън“. Предницата поддаде, шевът на рамото се скъса. Франческа отново почувства, че дърпат косата й, и се извърна, хвана главата на Бони и на свой ред я сграбчи за косата.

Неочаквано боят сякаш беше навсякъде около нея — столове се трошаха по пода, една бутилка профуча във въздуха, някой изпищя. Франческа усети как нокътят на десния й показалец се счупи. Блузата й се разпра и разкри дантеления й сутиен в цвят екрю, но тя нямаше време да се притеснява за благоприличието, докато острите пръстени на Бони се забиваха във врата й. Франческа стисна зъби от болка и дръпна по-силно. В същото време осъзна внезапно и ужасяващо, че тя — Франческа Серитела Дей, галеничката на международната сцена, любимката на светските колумнисти, почти принцесата на Уелс — е в центъра, в самия център, в абсолютното ядро на кръчмарско сбиване.

Вратата в другия край на „Блу Чокто“ се отвори и в бара влезе Скийт, следван от Дали Бодин. Дали остана неподвижен за момент, огледа случващото се, видя участващите хора и поклати глава с отвращение.

— О, мамка му. — С дълга, пресилена въздишка започна да си проправя път през тълпата.

През целия си живот Франческа не се беше радвала повече да види някого, само дето първоначално изобщо не разпозна, че е той. Когато Дали докосна рамото й, тя пусна Бони, извърна се и го удари с всичка сила в гърдите.

— Хей! — извика той и потърка мястото. — Аз съм на твоя страна… май.

— Дали! — Тя се хвърли в ръцете му. — О, Дали, Дали, Дали! Моят чудесен Дали! Не мога да повярвам, че си ти!

Той я отблъсна.

— Леко, Франси, още не си се измъкнала. Защо, по дяволите…

Така и не довърши. Някой, който приличаше на статист от старите филми на Стив Рийвс, го повали с дясно кроше и Франческа с ужас видя как Дали се изпружи на пода. Зърна куфарчето, временно почиващо си върху джубокса, грабна го и удари с него отвратителния мъж по главата. За неин ужас закопчалката поддаде и тя безпомощно зърна как великолепните й ружове, сенки, кремове и лосиони се разлетяха из бара. От кутията със специална пудра изхвръкна ароматен облак и скоро всички кашляха и кихаха, което малко уталожи боя.

Дали се изправи с олюляване на крака, раздаде няколко удара и после сграбчи ръката й.

— Хайде. Да се махаме от тук, преди да решат да те изядат за закуска.

— Гримовете ми! — Тя се втурна към едни блестящо розови сенки, макар да знаеше, че е нелепо дори да се опитва да ги спаси с разкъсаната си блуза, кървавата драскотина на врата, няколкото счупени нокътя и застрашения си живот. Но връщането на сенките неочаквано се оказа най-важното нещо на света за нея и тя бе готова да се бие за тях.

Дали уви ръка около кръста й и повдигна краката й от пода.

— Дяволите да ги вземат гримовете ти!

— Не! Пусни ме! — Трябваше да си вземе сенките. Едно по едно й отнемаха всяко нещо, което притежаваше, и ако само още някое изчезнеше, ако още един предмет й се изплъзнеше, щеше да е все едно самата тя да изчезне, да се разтопи като Чеширския котарак, докато от нея не останеше нищо, дори зъбите.

— Хайде, Франси!

— Не! — Тя се бореше с Дали, както се бореше и с останалите, риташе с крака във въздуха, риташе прасците му, крещеше. — Искам ги! Трябва да си ги получа.

— Хубавичко ще си го получиш!

— Моля те, Дали, моля те!

Магическата дума не я беше проваляла преди, не го направи и сега. Като мърмореше под нос, той се наведе, все още обвил ръка около нея, и грабна сенките. Докато се изправяше, тя ги измъкна от него, после се протегна и успя да сграбчи отворения капак на куфарчето, преди той да я отнесе. Докато успее да затвори капака, загуби един овлажнител с мирис на бадеми и счупи още един нокът, но успя да предотврати изпадането на малката чантичка от телешка кожа с триста и петдесетте долара вътре. В нея бяха и скъпоценните прасковени сенки.

Скийт задържа вратата отворена и Дали я изнесе. Докато я оставяше на тротоара, тя чу сирени. Той незабавно я сграбчи отново и я повлече към колата.

— Тя не може дори да върви сама ли? — попита Скийт, хващайки ключовете, които Дали му подхвърли.

— В настроение е за кавги. — Дали погледна към проблясващите сирени, които не бяха много далеч. — Тази година вече имах достатъчно неприятности с комисар Дийн Биман и ПГА, така че да изчезваме. — Хвърли я не особено нежно на задната седалка, скочи след нея и затръшна вратата.

Няколко минути пътуваха в мълчание. Зъбите й започнаха да тракат от постефекта, ръцете й трепереха, докато се опитваше да придържа предницата на блузата си и да подвие някои от скъсаните краища под сутиена. Не след дълго разбра, че е безнадеждно. В гърлото й заседна буца. Обви ръце около себе си, копнеейки за някакъв израз на симпатия, за някаква тревога за състоянието й, за малък знак, че някой се интересува от нея.

Дали се протегна под седалката пред себе си и издърпа неотворена бутилка скоч. След като разкъса бандерола с палец, махна капачката и отпи дълга глътка, а после я погледна замислено. Франческа се приготви за въпросите, които предстояха, и реши твърдо да отговори на всеки с възможно най-голямо достойнство. Захапа долната си устна, за да не трепери.

Дали се наведе към Скийт.

— Не видях никаква червенокоса сервитьорка. Успя ли да разпиташ за нея?

— Да. Барманът каза, че заминала за Богалуса с някакъв тип, който работел за електроцентралата.

— Лошо.

Скийт погледна в огледалото за задно виждане.

— Мъжът имал само една ръка.

— Без майтап? Барманът каза ли ти как се е случило?

— Промишлена авария. Преди няколко години работел в някакъв машиностроителен завод край Шривпорт и ръката му била отрязана от преса. Паднала и била смазана като палачинка.

— Предполагам, че това няма значение за любовния му живот с твоята сервитьорка. — Дали си пийна отново. — Жените реагират странно на подобни неща. Онази дама, която срещнахме миналата година в Сан Диего след Анди Уилямс…

— Престанете! — изплака Франческа, неспособна да се сдържа повече. — Толкова ли сте закоравели, че дори не се сещате да ме попитате добре ли съм? Това там беше кръчмарски бой! Не осъзнавате ли, че можеха да ме убият?

— Едва ли — каза Дали. — Най-вероятно някой щеше да го предотврати.

Тя замахна и го удари по ръката с всичка сила.

— Ох! — Той потърка удареното място.

— Тя да не би да те удари? — попита възмутено Скийт.

— Аха.

— А ти ще я удариш ли?

— Обмислям го.

— Аз щях, ако бях на твое място.

— Знам, че щеше. — Дали я погледна и очите му потъмняха. — Аз също щях, ако смятах, че ще остане в живота ми по-дълго от две минути и половина.

Тя го зяпна, щеше й се да беше сдържала импулсивния си удар, не можеше да повярва какво е чула току-що.

— Какво точно имаш предвид?

Скийт даде газ покрай една жълта улична лампа.

— Колко далеч е летището?

— В другия край на града. — Дали се наведе напред и стисна с ръка гърба на седалката. — В случай че не си обърнал внимание, мотелът е на следващия светофар.

Скийт настъпи педала и ривиерата се изстреля напред и залепи Франческа към седалката. Тя се взря в Дали, опитвайки се да го засрами, за да й се извини, така че великодушно да му прости. Напразно чака през остатъка от пътя до мотела.

Завиха към добре осветен паркинг и Скийт спря пред поредица ярко боядисани метални врати с черни номера. Изключи двигателя и после двамата с Дали излязоха от колата. Тя гледаше невярващо как първо едната, а после и другата врата на колата се затръшва.

— До утре сутрин, Дали.

— До утре, Скийт.

Тя скочи след тях, сграбчила куфарчето си в ръка, опитвайки се безуспешно да придържа блузата си.

— Дали!

Той извади ключа от стаята от джоба на дънките си и се обърна. Бежовата коприна се изплъзна от пръстите й, докато затваряше вратата на колата. Не виждаше ли той колко е безпомощна? Колко много се нуждае от него?

— Трябва да ми помогнеш — каза тя, взирайки се в него с широко отворени жалостиви очи. — Изложих живота си на опасност в онзи бар, за да те намеря.

Дали погледна гърдите й, покрити с копринения сутиен. После съблече избелялата си синя тениска през главата и й я хвърли.

— Ето ти ризата от гърба ми, скъпа. Не искай повече от мен.

Тя го гледаше невярващо как отива към мотелската си стая и затваря вратата — затваря вратата под носа й! Паниката, която се беше натрупвала в нея през деня, сега изригна и заля всяка част от тялото й. Никога не беше преживявала такъв страх, не разполагаше с начин да се справи с него и затова го превърна в нещо, което разбираше — в горяща главня от нажежен гняв. Никой не се отнасяше с нея така! Никой! Сега щеше да си има работа с Франческа! Щеше да го накара да си плати!

Втурна се към вратата му и заблъска с куфара си по нея — веднъж, два пъти, като си представяше, че това е ужасното му грозно лице. Ритна я, прокле я, остави гнева й да се взриви, позволи му да пламне ярко и праведно в незабравимия израз на невъздържаност, който я беше превърнал в легенда.

Вратата се отвори и от другата страна застана Дали, с голи гърди и намръщено грозно лице. Сега щеше да му покаже какво е мръщене! Щеше да му покаже, че до този момент изобщо не е знаел какво е мръщене!

— Копеле такова! — Тя се стрелна край него и запрати куфарчето си през стаята. То полетя и се блъсна в телевизора с удовлетворяваща експлозия от стъкло. — Повредено, слабоумно копеле! — Ритна някакъв стол. — Страхлив кучи син! — Преобърна неговия куфар.

И после се развихри.

Като крещеше обиди и обвинения, мяташе пепелници и възглавници, хвърляше лампи и дърпаше чекмеджета от бюрото. Всичко, което беше изтърпяла през последните двайсет и четири часа сега изплува — всяка обида, розовата рокля, „Блу Чокто“, прасковените сенки… Наказваше Клоуи за това, че е умряла, Ники — че я е напуснал, нападаше Лу Стайнър, атакуваше Лойд Байрон, осакатяваше Миранда Гуинуик и най-вече — унищожаваше Дали Бодин. Дали, най-красивия мъж, когото някога беше срещала, единствения мъж, който не беше впечатлен от нея, единствения мъж, който някога й беше затръшвал вратата под носа.

Дали я гледа известно време с ръце на кръста. Край него прелетя флакон с крем за бръснене и се разби в огледалото.

— Невероятно — промърмори той. Подаде глава през вратата. — Скийт! Ела насам. Трябва да видиш това.

Скийт вече вървеше към него.

— Какво става? Звучи ми като… — Той спря на място до отворената врата, загледан в разрушението, което се осъществяваше пред него. — Защо го прави?

— Проклет да съм, ако знам. — Дали избегна летящия телефонен указател на област Ню Орлиънс. — Най-проклетото нещо, което съм виждал през живота си.

— Може би се мисли за рок звезда. Хей, Дали! Тя се насочва към стика ти!

Дали се понесе стремително, както подобаваше на атлет, и я достигна с две дълги крачки.

Франческа почувства, че я повдигат. За момент краката й се разлюляха свободно, а после нещо твърдо я ръгна в стомаха, когато Дали я преметна през рамо.

— Пусни ме! Пусни ме, копеле!

— Не смятам да го сторя. Това е най-добрият ууд тройка, който някога съм притежавал.

Тръгнаха нанякъде. Тя пищеше, докато Дали я изнасяше, рамото му се притискаше в стомаха й, а ръката му я придържаше през свивките на коленете. Чуваше гласове и смътно осъзнаваше, че се отварят врати, през които надничат тела в халати.

— През целия си живот не съм виждал жена, толкова уплашена от мъничко мишле — казваше Дали.

Тя го удряше с юмруци по гърба.

— Ще накарам да те арестуват! — пищеше. — Ще те съдя! Копеле! Ще те осъдя за всяко пени… — Той сви рязко надясно.

Франческа видя ограда от ковано желязо, порта, подводни светлини…

— Не! — Нададе смразяващ кръвта писък, когато Дали я запрати в най-дълбоката част на басейна на мотела.