Сюзън Елизабет Филипс
Мис Каприз (18)

17

Холи Грейс седеше на зелената дървена пейка край тренировъчната зона и гледаше как Дали упражнява удари със своя айрън номер две. Това беше четвъртата му кошница с топки, а ударите му все още ги запращаха вляво — не леко кривване, а грозно отклонение. Скийт се беше отпуснал в другия край на пейката, а старата му шапка бе нахлупена над очите, така че да не гледа.

— Какво му става? — попита Холи Грейс, като бутна слънчевите си очила на върха на главата. — Виждала съм го много пъти да играе с махмурлук, но никога така. Той дори не се опитва да се коригира. Просто непрекъснато удря по един и същ начин.

— Ти си тази, която може да му чете мислите — изсумтя Скийт. — Ти ми кажи.

— Ей, Дали — провикна се Холи Грейс, — това са най-лошите удари в историята на голфа. Защо не забравиш за малката британка и не се концентрираш върху осигуряването на прехраната си?

Дали удари още една топка.

— А ти защо не си гледаш работата?

Холи Грейс се изправи и затъкна края на бялата си блуза в колана на джинсите, преди да тръгне към него. Розовата панделка, вплетена в дантеленото деколте на блузата й, се развя на вятъра и се установи във вдлъбнатината между гърдите й. Докато минаваше край друг голфър, който също тренираше и тъкмо замахваше, но пропусна удара си, разсеян от гледката, тя му се усмихна дръзко и му каза, че ще се справя много по-добре, ако си държи главата наведена.

Дали стоеше на ранното следобедно слънце, а косата му блестеше на светлината.

Тя му хвърли един поглед.

— Онези фермери в Далас ще те оберат до шушка този уикенд, скъпи. Ще дам на Скийт новичка банкнота от петдесет долара и ще му кажа да заложи срещу теб.

Дали се наведе и вдигна бирената бутилка, разположена в центъра на купчината топки.

— Това, което наистина обичам в теб, Холи Грейс, е начинът, по който ме ободряваш.

Тя пристъпи напред и го прегърна приятелски, наслаждавайки се на отчетливата мъжка миризма, комбинация между потната му риза и кожения аромат на дръжките на стика.

— Казвам каквото виждам, скъпи, а точно сега не ставаш за нищо. — Тя отстъпи и го погледна право в очите. — Тревожиш се за нея, нали?

Дали погледна знака за 250 ярда и после отново към Холи Грейс.

— Чувствам се отговорен за нея, нищо не мога да променя по въпроса. Скийт не е трябвало да я пуска да си отиде така. Той знае каква е. Забърква се във вампирски филми, бие се по баровете, продава дрехите си на акулите от заложните къщи. Боже, та тя ме нападна на паркинга онзи ден, нали така?

Холи Грейс започна да изучава тънките бели кожени каишки на сандалите си и после го изгледа замислено.

— Някой ден ще трябва да се разведем.

— Не виждам защо. Не планираш да се омъжваш отново, нали?

— Разбира се, че не. Но… просто може би не е добре и за двама ни да продължаваме така, да използваме брака си, за да не се обвързваме емоционално.

Той я огледа подозрително.

— Отново ли четеш „Космополитън“?

— Знаех си! — Тя си сложи слънчевите очила, върна се при пейката и грабна чантата си. — С теб не може да се говори. Толкова си тесногръд.

— Ще те взема от майка ти в шест — извика Дали след нея, докато тя вървеше към паркинга. — Можеш да ме поканиш на барбекю.

Докато файърбърдът на Холи Грейс излизаше от паркинга, Дали подаде на Скийт стика си.

— Да се върнем на игрището и да изиграем няколко дупки. И ако дори заподозреш, че мисля да използвам отново този стик, просто ме застреляй.

Но дори без въпросния стик, Дали игра зле. Знаеше какъв е проблемът и той нямаше нищо общо със замаха и техниката му на игра. В ума му имаше твърде много жени. Чувстваше се зле заради Франси. Колкото и да се опитваше, не можеше да си спомни дали й е казал, че е женен. И все пак това не беше извинение за начина, по който тя се бе държала онази нощ на паркинга, сякаш двамата си бяха направили кръвни тестове и бяха внесли предплата за сватбените пръстени. По дяволите, той й бе казал, че нещата не са сериозни. Какво не беше наред с тези жени? Казваш им в лицето, че няма да се ожениш за тях, а те кимат сладко, отвръщат, че разбират и че се чувстват по същия начин, но изобщо не знаеш какво им е в главата. Това беше една от причините, поради която не искаше развод. Това и фактът, че двамата с Холи Грейс бяха семейство.

След две поредни двойни богита Дали реши да приключи с играта за деня. Отърва се от Скийт и се разходи за малко из игрището, като мушкаше храстите със стика си и избутваше загубени топки, както бе правил като дете. Когато измъкна една съвсем нова топка изпод листата, осъзна, че сигурно е почти шест, а той все още не се е изкъпал и преоблякъл, за да вземе Холи Грейс. Щеше да закъснее, а тя щеше да е бясна. Толкова много пъти беше закъснявал, че накрая Холи Грейс се беше отказала да се бори с това. И преди шест години беше закъснял. Трябваше да са пред погребалното бюро в десет, за да вземат малкия ковчег, но той не се появи до обед.

Примигна силно. Понякога болката все още го прорязваше остро и свирепо като наточен нож. Понякога умът му играеше номера и той виждаше лицето на Дани толкова ясно, като своето собствено. А после виждаше устата на Холи Грейс да се изкривява в ужасена гримаса, когато й казваше, че момченцето й е мъртво, че той е допуснал малкото сладко русокосо дете да умре.

Замахна и нанесе злостен удар по туфа бурени със стика си. Нямаше да мисли за Дани. Щеше да мисли за Холи Грейс. Щеше да мисли за онзи далечен есенен ден, когато бяха на седемнайсет, есента, когато запалиха пожара в себе си за първи път…

 

 

— Ето я, идва! Мили боже, Дали, погледни тези цици!

Ханк Симборски се облегна на тухлената стена зад железарията, където хулиганите от гимназията в Уайнет се събираха всеки ден по обед, за да пушат. Ханк сграбчи гърдите си и сръга Ричи Райли с лакът.

— Умирам, боже! Умирам! Нека стисна поне веднъж тези гърди, за да си отида като щастлив мъж!

Дали запали втора цигара „Марлборо“ от фаса на предишната и погледна през дима към Холи Грейс Кохаган, която вървеше към тях с вирнат нос и притиснат към евтината й памучна блуза учебник по химия. Косата й беше прибрана назад с широка жълта лента. Носеше синя пола и бял чорапогащник на ромбове, като онзи, който беше виждал опънат по пластмасовите крака на витрината на „Улуърт“. Не харесваше Холи Грейс Кохаган, макар че тя беше най-красивото момиче в гимназията на Уайнет. Държеше се надменно с останалата част от света, което го караше да се смее, защото всички знаеха, че тя и майка й живеят от подаянията на чичо й Били Т. Дентън, аптекар в „Пюрити Дръгс“. Дали и Холи Грейс бяха единствените наистина бедни деца в подготвителния клас за колежа, но тя се държеше така, сякаш е равна на другите, докато той дружеше с момчета като Ханк Симборски и Ричи Райли, така че всички да знаят, че не му пука.

Ричи се отдели от стената и се придвижи напред, за да привлече вниманието й, като изду гърдите си, за да компенсира факта, че тя беше с една глава по-висока от него.

— Здрасти, Холи Грейс, искаш ли цигара?

Ханк се приближи бавно, като се опитваше да изглежда хладнокръвен, но не успяваше напълно, защото лицето му бе започнало да почервенява.

— Вземи си една от моите — предложи й той, като измъкна пакет „Уинстън“.

Дали наблюдаваше как Ханк се надига на пръсти в опит да добави към ръста си още някой сантиметър, което все още не беше достатъчно, за да го изравни с амазонката Холи Грейс.

Тя погледна и двамата, сякаш бяха купчина кучешки лайна, и се отдалечи. Отношението й вбеси Дали. Само защото от време на време Ричи и Ханк се забъркваха в неприятности и не бяха в подготвителния клас не означаваше, че тя трябва да се отнася с тях като с червеи или нещо такова, особено когато сама носеше евтини чорапогащи и дрипава пола, с която я беше виждал стотици пъти. С цигарата, провиснала от ъгъла на устата му, Дали тръгна наперено към нея, раменете му се бяха превили под яката на дънковото яке, очите му се присвиваха от дима, с неприветливо, твърдо изражение на лицето. Дори без токовете на каубойските си ботуши беше достатъчно висок, за да накара Холи Грейс да погледне нагоре.

Изпречи се на пътя й и сви горната си устна в нещо като усмивка, така че тя да разбере точно с какъв тип си има работа.

— Приятелите ми ти предложиха цигара — каза той много бавно и тихо.

Тя също сгърчи горната си устна.

— Отказах им.

Дали присви очи малко повече и я погледна още по-гадно, беше време тя да си спомни, че е зад училището с истински мъж и никое от онези излъскани подгответа, които винаги точеха лиги по нея, не беше наоколо да й помогне.

— Не чух да им казваш „не, благодаря“ — проточи той.

Тя вирна брадичка и го погледна право в очите.

— Чух, че си педал, Дали. Вярно ли е? Говори се, че си толкова красив, че ще те номинират за кралица на красотата.

Ханк и Ричи се разкикотиха. Двамата не смееха да дразнят Дали за външния му вид, тъй като той ги преби още първия път, когато опитаха, но това не означаваше, че не се наслаждаваха да гледат, когато някой друг го прави. Дали стисна зъби. Мразеше лицето си и беше направил всичко по силите си, за да го съсипе с навъсеното си изражение. Дотук само госпожица Сибил Чандлър бе успяла да го прозре. Възнамеряваше това да си остане така.

— Не трябва да обръщаш внимание на клюките — тросна се той. — Аз поне не обърнах, когато разправяха, че се предлагаш на всяко момче в горния курс. — Това беше лъжа. Част от привлекателността на Холи Грейс се състоеше във факта, че никой не бе успял да се приближи до нея на повече от няколко половинчати опипвания и целувки.

Кокалчетата й постепенно побеляха от стискането на учебника, но като се изключи това, тя не издаде емоциите си дори с трепване.

— Твърде лошо, че никога няма да си сред тях — надсмя му се.

Поведението й го разяри. Караше го да се чувства нищожен и безполезен, жалък мъж. Никоя жена не беше говорила така на неговия старец Джейси Бодин и никоя жена нямаше да говори така и на него. Приближи се, така че да се извиси над нея, и тя да почувства заплахата от твърдата като стомана мъжка плът, която се готви да я премаже. Холи Грейс рязко отстъпи встрани, но той беше по-бърз. Захвърли цигарата си на асфалта и започна да я притиска, докато тя не опря гръб в тухлената стена.

Зад него Ханк и Ричи издаваха мляскащи звуци с усти и подсвиркваха, но Дали не им обръщаше внимание. Холи Грейс все още стискаше учебника по химия в ръцете си, така че вместо да почувства гърдите й до своите, усещаше само твърдите кокалчета на пръстите й. Опря ръцете си на стената от двете й страни и се наведе към нея, като прикова хълбоците й със своите и се опита да не обръща внимание на сладкия аромат на дългата й руса коса, който му напомняше за цветя и свеж пролетен въздух.

— Ти не знаеш какво да правиш с един истински мъж — подигра й се той, като размърда хълбоците си срещу нея. — Твърде си заета да бъркаш в гащите на онези богаташчета, за да разбереш.

Изчака я да се предаде, да сведе ясните си сини очи, да се смути и тогава да я пусне.

— Свиня! — изплю тя, като го гледаше предизвикателно. — Твърде си невеж, за да осъзнаеш колко жалък си всъщност.

Ричи и Ханк започнаха да дюдюкат. Дали искаше да ги удари… да удари нея… Щеше да я накара да свали гарда!

— Така ли? — подсмихна се и грубо плъзна ръката си по нея до подгъва на полата й, като в същото време притискаше тялото й към стената, така че да не може да се измъкне.

Тя премигна. Клепачите й се отвориха и затвориха веднъж, два пъти. Не каза нищо, не се съпротивляваше.

Дали пъхна ръката си под полата й и докосна крака й през чорапогащника, без да си позволява да мисли за това, колко много иска да го направи, колко често бе мечтал за тези крака.

Тя стисна челюсти и зъбите й изскърцаха, но не каза и дума. Беше твърда като стомана, готова да се изправи срещу всеки мъж, който дръзнеше да я погледне. Дали си помисли дали да не я вземе веднага, на това място. Тя нямаше дори да се съпротивлява. Вероятно го искаше. Точно това му беше казвал Джейси за жените — че обичат мъже, които вземат онова, което им харесва. Докато Скийт твърдеше, че не е вярно, че жените искат мъже, които ги уважават, но може би Скийт беше просто твърде мекушав.

Холи Грейс го гледаше, а сърцето в гърдите му блъскаше силно. Той придвижи ръката си към вътрешната част на бедрото й. Тя не помръдна. Лицето й беше въплъщение на предизвикателството. Всичко в нея му казваше колко е твърда — очите, потръпването на ноздрите, стиснатите челюсти. Всичко, освен малкото безпомощно вибриране, което бе започнало да изкривява устата й.

Дали се отдръпна рязко, зарови ръце в джобовете на джинсите си и прегърби рамене. Ричи и Ханк се изхилиха. Твърде късно осъзна, че трябваше да се отдръпне по-бавно. Сега изглеждаше така, сякаш тя го е победила, сякаш отстъпва. Холи Грейс го изгледа, като че ли беше буболечка, която тъкмо бе смачкала с петата си, и после се отдалечи.

Ханк и Ричи започнаха да го дразнят, затова той не престана да се фука колко му е навита тя всъщност и какъв късмет щяла да има, ако си го получеше. Но през цялото време, докато говореше, стомахът му продължаваше да се свива, сякаш бе ял нещо развалено, и не можеше да забрави безпомощното потрепване в ъгълчето на меката й розова уста.

Същата вечер се озова на алеята зад „Пюрити Дръгс“, където тя работеше при чичо си след училище. Облегна гръб на стената на магазина и зарови токовете на ботушите си в прахта. Помисли си, че в момента трябваше да е със Скийт на тренировъчното поле и да упражнява удари с ууд номер три. Само дето не го беше грижа за ууд номер три. Не го беше грижа за голфа, за състезанията с момчетата в клуба или за нещо друго. А само за това, как да се реваншира в очите на Холи Грейс Кохаган.

На външната стена имаше вентилационна решетка на двайсетина сантиметра над главата му. От време на време чуваше звуците, идващи от склада от другата страна — изпусната кутия, Били Ти, който крещи поръчки, далечния звън на телефона. Постепенно звуците отмираха с наближаването на часа за затваряне, докато накрая чу гласа на Холи Грейс толкова ясно, че явно стоеше под вентилационния отвор.

— Ти тръгвай, Били Ти. Аз ще заключа.

— Не бързам за никъде, захарче.

Дали ясно си представи Били Ти, облечен в бяла аптекарска манта и с червендалесто лице, което гледа над големия му нос към момчетата, дошли да си купят презервативи. Били Ти бе взел няколко от рафта зад себе си, сложил ги беше на тезгяха и после като котка, която си играе с мишките, ги покрива с ръка и казва: „Ако ги купите, ще кажа на майките ви“. Дали го беше погледнал право в очите и отвърнал, че ги купува, за да може да изчука майка му. Това беше накарало стария Били Ти да замлъкне.

Гласът на Холи Грейс се разнесе отново.

— Тогава ще си тръгвам, Били Ти. Имам доста да уча за утре.

Гласът й звучеше странно, притеснено и прекалено любезно.

— Не още, скъпа — отвърна чичо й с мазен като нефт глас. — По-рано тази седмица ми се измъкна. Отпред вече е заключено. А сега ела тук.

— Не, Били Ти, аз не… — Холи Грейс спря рязко, сякаш нещо бе запушило устата й.

Дали се изпъна до стената, а сърцето заблъска в гърдите му. Чу непогрешимия звук на стон и стисна очи. Боже… ето защо странеше от всички момчета в гимназията. Отдаваше се на чичо си. На собствения си чичо.

Заля го чиста ярост. Без никаква представа какво планира да направи след като влезе, той се втурна към задната врата и я отвори. По рафтовете на коридора бяха подредени празни кашони, пакети с хартиени кърпички и тоалетна хартия. Премигна, за да пригоди зрението си към полумрака. Складът беше отляво, вратата му беше открехната и можеше да чуе гласа на Били Ти.

— Толкова си хубава, Холи Грейс. Да… о, да…

Ръцете на Дали се свиха в юмруци. Тръгна към вратата и надникна. Призля му.

Холи Грейс беше просната на стария диван, белият й чорапогащник бе смъкнат до глезените, а едната ръка на чичо й се бе мушнала под полата й. Били Ти беше коленичил до дивана и пуфтеше като парен локомотив, докато се опитваше да й досъбуе чорапогащника и да я гали едновременно. Беше с гръб към вратата, затова не видя, че Дали го гледа. Холи Грейс лежеше с обърнато към вратата лице и стиснати очи, сякаш не искаше да се откъсне и за секунда от това, което Били Ти й правеше.

Дали не можеше да се насили да отвърне поглед и докато гледаше, последните му романтични блянове за нея умряха. Били Ти свали чорапогащника й и започна да се бори с копчетата на блузата. Най-накрая я разкопча и избута сутиена й нагоре. Дали зърна за миг голите гърди на Холи Грейс, пълни и обли, точно каквито си ги беше представял.

— О, Холи Грейс — изстена Били Ти, все още коленичил на пода пред нея. Вдигна полата до кръста й и започна да се бори с ципа си. — Кажи ми колко много го искаш. Кажи ми колко съм добър.

Дали имаше чувството, че ще повърне, но не можеше да помръдне. Не можеше да избяга от гледката на тези дълги грациозни крака, разтворени толкова непохватно на дивана.

— Кажи ми — повтаряше Били Ти. — Кажи ми колко много го желаеш, захарче.

Холи Грейс не отвори очи, не каза и думичка. Тя просто извърна лицето си към старата плетена възглавница на дивана. Дали почувства по гръбнака му да пробягват ледени тръпки и настръхна.

— Кажи ми! — повтори Били Ти по-високо. А после рязко замахна с юмрук и я удари в корема.

Холи Грейс нададе приглушен ужасен вик и тялото й се сгърчи. Дали имаше чувството, сякаш юмрукът на Джейси се беше приземил върху собствения му корем, и в главата му избухна бомба. Той се втурна напред, всеки нерв в тялото му бе готов да експлодира. Били Ти чу шума и се обърна, но преди да успее да помръдне, Дали го беше проснал на бетонения под. Били Ти погледна към него, тлъстото му лице бе свъсено в неверие като на злодей от комикс. Дали замахна с крак и го изрита силно в стомаха.

— Ах, ти… боклук — изохка Били Ти и се хвана за корема. — Лайнян боклук…

— Не! — изпищя Холи Грейс, когато Дали се накани да продължи. Тя скочи от дивана, втурна се към него и сграбчи ръката му. — Не, не го прави! — Лицето й беше изкривено от страх, докато се опитваше да го издърпа към вратата. — Не разбираш — изплака тя. — Само влошаваш нещата!

Дали й каза много тихо:

— Веднага си вземи дрехите и излез в коридора, Холи Грейс. Двамата с Били Ти малко ще си поговорим.

— Не… моля те…

— Тръгвай!

Тя не помръдна. Макар Дали да не искаше нищо друго, освен да се взира в красивото й покрусено лице, той се насили да погледне към Били Ти. Въпреки че фармацевтът бе по-тежък от него, беше дебел и разпуснат и Дали не мислеше, че ще изпита затруднение да го пребие.

Били Ти, изглежда, също го осъзнаваше, защото малките му свински очички се свиха от страх, докато закопчаваше ципа на панталона си и се опитваше да се изправи на крака.

— Разкарай го от тук, Холи Грейс — изпръхтя той. — Разкарай го или ще си платиш за това.

Холи Грейс хвана ръката на Дали и го дръпна толкова силно към вратата, че той едва запази равновесие.

— Върви си, Дали — замоли го тя, а гласът й излизаше на задъхани хрипове. — Моля те… моля те… върви си…

Тя беше боса и с разкопчана блуза. Докато се откопчваше от нея, той видя следи от натъртване между гърдите й и устата му пресъхна от страховете на собственото му детство. Пресегна се и отмести блузата от гърдите й, като изрече тихо проклятие, когато видя мрежата от синини по кожата й, някои от тях стари и избелели, други — съвсем пресни. Очите й бяха големи и измъчени, молеха го да не казва нищо. Но докато се взираше в тях, молбата изчезна, заменена от неподчинение. Тя се загърна и го погледна така, сякаш току-що беше прочел дневника й.

Гласът на Дали беше като шепот.

— Той ли ти стори това?

Ноздрите й потръпнаха.

— Паднах. — Облиза устните си и част от предизвикателството й изчезна, когато очите й нервно се стрелнаха към чичо й. — Всичко е… наред, Дали. Аз и Били Ти… Всичко е наред.

Неочаквано лицето й се сгърчи и той усети тежестта на нещастието й, сякаш бе негово. Пристъпи към Били Ти, който се беше изправил на крака, макар че все още бе леко приведен и се държеше за корема.

— Какво си й казал, че ще й направиш, ако проговори? — попита Дали. — С какво я заплашваш?

— Не ти влиза в работата — изсъска Били Ти, опитвайки се да се промъкне към вратата.

Дали застана на пътя му.

— Какво каза, че ще ти направи, Холи Грейс?

— Нищо. — Гласът й звучеше безжизнен и равен. — Не е казвал нищо.

— Ако споменеш и една дума за това, ще насъскам шерифа срещу теб — кресна Били Ти на Дали. — Ще му кажа, че си разбил магазина ми. Всички в града знаят, че си боклук, и моята дума ще тежи повече от твоята.

— Така ли? — Без предупреждение Дали взе кутия с надпис „Чупливо“ и я хвърли с всичка сила срещу стената, зад главата на Били Ти. Звукът от счупено стъкло отекна в склада.

Холи Грейс вдиша шумно, а Били Ти започна да ругае.

— Какво каза, че ще ти направи, Холи Грейс? — попита отново Дали.

— Не… не знам. Нищо.

Той запрати следваща кутия в стената. Били Ти нададе яростен вик, но беше твърде страхлив, за да възпре със сила младия и силен Дали.

— Спри веднага! — изпищя той. — Спри незабавно! — По лицето му беше избила пот, гласът му бе станал писклив от безпомощен гняв. — Спри, чуваш ли!

Дали искаше да забие юмруците си в увисналите му сланини, да удря Били Ти, докато го унищожи, но нещо вътре в него го спираше. Нещо в него знаеше, че най-добрият начин да помогне на Холи Грейс е, като узнае тайната, с която Били Ти я изнудваше.

Той взе друга кутия и я задържа върху дланта си.

— Имаме цялата нощ на разположение, Били, а ти притежаваш пълен склад, който мога да съсипя.

Дали отново хвърли кутията по стената. Тя се отвори и бутилките се счупиха, изпълвайки въздуха с остър мирис на алкохол.

Холи Грейс беше търпяла напрежението твърде дълго и първа се пречупи.

— Спри, Дали! Стига! Ще ти кажа, но трябва да обещаеш да си вървиш. Обещай ми!

— Обещавам — излъга той.

— Заради… заради майка ми е. — Изражението на лицето й го молеше да я разбере. — Ако кажа нещо, ще изпрати майка ми някъде надалеч! Наистина ще го направи. Не го познаваш.

Дали беше виждал Уинона Кохаган няколко пъти в града и тя му напомняше за Бланш Дюбоа, героиня в една от книгите, която госпожица Сибил му беше дала да чете. Разсеяна и красива по един повехнал начин, Уинона заекваше, когато говореше, изпускаше пакети, забравяше имената на хората и се държеше като неспособна глупачка. Той знаеше, че тя е сестра на болната съпруга на Били Ти, и бе чувал, че се грижи за госпожа Дентън, докато Били Ти е на работа.

Холи Грейс продължи да сипе водопад от думи. Като вода, която най-сетне беше пропукала стената на язовира, тя повече не можеше да се сдържа.

— Били Ти твърди, че мама не е добре с главата, но това не е вярно. Просто е малко неуравновесена. Но той казва, че ако не правя, каквото иска, ще я прати в щатската психиатрична болница. Щом хората попаднат на такова място, повече не излизат. Не разбираш ли? Не мога да му позволя да стори това с майка ми. Тя се нуждае от мен.

Дали мразеше безпомощния й поглед и запрати още една кутия в стената, защото самият той беше само на седемнайсет и не беше съвсем сигурен как да направи така, че безпомощността й да изчезне. Но откри, че разрушението не помага, затова й изкрещя:

— Никога повече не бъди такава глупачка, Холи Грейс, чуваш ли? Той няма да отпрати майка ти. Няма да направи такова проклето нещо, защото, ако го направи, ще го убия с голи ръце.

Тя спря да изглежда толкова много като бито куче, но той виждаше, че Били Ти я беше тормозил твърде дълго, за да му повярва лесно. Проправи си път през останките от кутиите и сграбчи мъжа за реверите на аптекарската престилка. Били Ти изскимтя и вдигна ръце, за да предпази главата си. Дали го разтърси.

— Няма да я докосваш повече, нали, Били Ти?

— Не! — избърбори той. — Не, няма да я докосвам! Пусни ме. Накарай го да ме пусне, Холи Грейс!

— Знаеш, че ако я докоснеш отново, ще те докопам, нали?

— Да, аз…

— Знаеш, че ще те убия, ако я докоснеш отново.

— Знам! Моля те…

Дали направи това, което искаше да направи от момента, в който бе надникнал в склада. Той замахна с юмрук и го стовари в свинското лице на Били Ти. После го удари още няколко пъти, докато не видя достатъчно кръв, за да се почувства по-добре. Спря, преди Били Ти да припадне, и се приближи до лицето му.

— Давай, извикай полиция, Били Ти. Накарай ги да ме арестуват, защото, докато седя в килията над офиса на шерифа, ще разказвам на всеки, когото познавам, за мръсните малки игрички, които играеш тук. Ще кажа на всяко ченге, което видя, на всеки филантропски адвокат. Ще кажа на хората, които метат килията ми, ще кажа на полицая за малолетни, който ще разследва случая ми. Нима да е нужно много време мълвата да се разнесе. Хората ще се преструват, че не вярват, но ще мислят за това всеки път когато те видят и ще се чудят дали е вярно.

Били Ти не каза нищо. Просто лежеше и скимтеше, опитваше се да скрие окървавеното си лице в дланите на дебелите си ръце.

— Хайде, Холи Грейс. Двамата с теб трябва да поговорим с един човек. — Дали взе обувките й и чорапогащника, хвана я внимателно за ръката и я изведе от склада.

Ако очакваше благодарност от нея, тя бързо му показа колко греши. Когато чу какво възнамерява да направи, се разкрещя:

— Ти обеща, лъжец такъв! Обеща, че няма да кажеш на никого!

Той не отвърна нищо, не се опита да й обясни, защото виждаше страха в очите й и прецени, че ако беше на нейно място, също щеше да е уплашен.

Уинона Кохаган кършеше ръце в диплите на набраната си розова престилка, докато седеше в хола в къщата на Били Ти и слушаше Дали. Холи Грейс стоеше до стълбите, устата й бе побеляла и изопната, сякаш искаше да умре от срам. В този момент Дали за първи път осъзна, че тя не бе изплакала нито веднъж. От момента, в който бе нахлул в склада, очите й бяха сухи и покрусени.

Уинона не си губи времето да ги разпитва и Дали остана с впечатлението, че някъде дълбоко в себе си тя трябва да бе подозирала, че Били Ти е перверзник. Но тихото нещастие в очите й му каза, че тя не бе имала представа, че жертвата е дъщеря й. Разбра незабавно, че Уинона обича Холи Грейс и че не би позволила никому да нарани дъщеря й, без значение какво ще й струва. Когато най-накрая излезе от къщата, той реши, че въпреки цялата си вятърничавост, Уинона ще направи необходимото.

Холи Грейс не го погледна, когато си тръгваше, нито му каза „благодаря“.

През следващите няколко дни тя не се появи в училище. Той, Скийт и госпожица Сибил посетиха „Пюрити Дръгс“ в извънработно време. Оставиха госпожица Сибил да говори през повечето време и когато тя приключи, Били Ти беше схванал идеята, че повече не може да остане в Уайнет.

Когато Холи Грейс отново се върна в училище, гледаше право през Дали, сякаш той не съществуваше. Дали не искаше да й покаже колко е наранен от надменното й поведение, затова флиртуваше с най-добрата й приятелка и правеше така, че около него да има красиви момичета винаги когато смяташе, че може да я срещне. Това не даде очаквания от него резултат, защото всеки път, когато наистина я срещнеше, край нея се въртеше някое богато момче от подготвителния курс. И все пак понякога си мислеше, че е доловил проблясък на тъга в очите й, така че най-накрая преглътна гордостта си и отиде при нея. Попита я дали иска да го придружи на училищните танци. Държеше се така, сякаш не го беше грижа дали ще се съгласи, или не, сякаш й правеше огромна услуга, че дори си бе помислил да я покани. Искаше да е сигурен, че когато му откаже, тя ще е наясно, че и пет пари не е давал за това и че я е попитал само защото е нямал какво друго да прави.

Тя отговори, че е съгласна.