Джули Джеймс
Неочаквано едно лято… (24)

23.

На следващия ден, след като се върна от съда, Виктория нарочно се престори, че не забелязва многозначителния поглед, с който Уил й съобщи, че „господин Диксън“ отново се е обадил.

По шума от гласове, който се чуваше на заден план, когато той й вдигна, Виктория предположи, че е във вестника.

— Поразтърсих се за Питър и Мелани — съобщи й той. — Купили са си къща за милион и осемстотин хиляди долара. Пет спални, прекрасна веранда и двор. Липсва само бялата оградка.

— Очевидно имат пари.

— Тя има пари — уточни Форд. — Преди две години е напуснала „Колдуел Банкър“ и е основала своя собствена агенция, която се занимава изключително с луксозни имоти. Май е нещо като Виктория Слейд на недвижимите имоти.

Страхотно. А тя се канеше да обърне живота й с главата надолу.

— Успя ли да научиш нещо повече за него?

— Той е главен директор на „Екс-Спорт Фитнес“ в „Лейквю“. Вероятно изкарва добри пари, но не колкото жена си. — В гласа на Форд се прокраднаха сухи нотки. — От всичко това може и да се сдобиеш с нов клиент, когато Мелани открие какви ги е надробил съпругът й.

Виктория затвори, мислейки си, че това би било истинска ирония.

В петък сутринта получи резултатите от теста за бащинство и се обади на клиентката си, за да й съобщи.

— Неопределен? Какво означава това? — попита Никол.

Като за начало, означаваше, че Виктория не беше супер детективът, за който се мислеше.

— Означава, че пробата, която изпратихме в лабораторията, не е била достатъчно добра — очевидно за да бъде извършен тестът е необходим косъм с корена и никой от тези, с които разполагахме, не е бил подходящ. — Тя побърза да я успокой: — Това не променя нищо, Никол. Искаше ми се да направим теста само за наше сведение. Но ти си сигурна, че той е бащата на Зоуи?

— Напълно.

— Значи, продължаваме, както бяхме планирали. Още днес ще му се обадя в офиса.

Никол като че ли беше учудена, че нещата се развиват толкова бързо.

— Леле! Ами добре. Какво ще каже той според теб? Човек не всеки ден научава, че има дете от жена, която вероятно дори не си спомня. — Гласът й стана сериозен. — Съпругата му ще ни намрази, нали? И мен, и Зоуи? Ще бъдем постоянно напомняне за изневярата на мъжа й.

Виктория не отговори веднага, мислейки си за деня, когато, едва десетгодишна, бе заварила майка си да седи в дневната и да се взира с празен поглед през прозореца.

„Напуска ни. Баща ти ще си има ново семейство и тук всичко ще се промени.“

— Не си знаела, че е бил обвързан, Никол — каза тя. — А дори и да си знаела, в крайна сметка не става дума за теб и Питър. А за Зоуи. Той й е баща, което означава, че най-малкото трябва да я подкрепя финансово. Парите ще ви бъдат от полза, нали така?

— Да. Разбира се.

— Е, значи, моята работа е да ти ги спечеля.

За съжаление, когато Виктория позвъни във фитнеса, където работеше Питър Сътър, я свързаха с един от заместник-управителите.

— Съжалявам, днес Питър не е в офиса. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Благодаря, ще се обадя по-късно. Кога очаквате да се върне? — попита тя.

— В понеделник. Идва доста рано, около седем и половина.

Колкото и да искаше да задвижи нещата, Виктория предпочиташе да не му се обажда у дома, който той делеше с бременната си съпруга, за да му съобщи новината, че е направил дете на друга жена. Най-малкото, реакцията му вероятно щеше да бъде далеч по-искрена, ако съпругата му не беше наблизо.

Изпълнението на присъдата на Питър Сътър щеше да се отложи с три дена.

 

 

— Успяла си да спреш пристъпа на паника? Това е отличен напредък, Виктория.

Колкото и да беше доволна, Виктория не искаше да преувеличава случилото се в дрешника на семейство Сътър.

— Не бих могла да кажа, че го направих съзнателно — обясни тя. — По-скоро се съсредоточих върху нещо друго и това ми попречи да изгубя нишката.

Доктор Метцел се усмихна.

— Това е добър начин да го опишеш. Нерядко паническият пристъп може да бъде предизвикан от страха за него. Ала в този случай, когато си се съсредоточила върху нещо различно от безпокойството си, тялото ти е престанало да се държи така, сякаш се намира в ситуация, изискваща реакцията борба или бягство. — Той си записа нещо в бележника. — Ходи ли отново на гимнастика?

Виктория кимна.

— Дори успях да изкарам цяла кардио тренировка. Вземах си почивка за вода всеки път щом започнех да се притеснявам, че ми се вие свят. Предполагам, така си напомнях, че мога да си тръгна винаги когато поискам. — Тя сви рамене. — Не съм сигурна дали това е хубаво, или не.

— Страхът да не бъдеш хванат като в капан е много често срещан при паническото разстройство — увери я той.

Разстройство. Добрият доктор явно не можеше да изкара дори един-единствен сеанс, без да спомене тази дума.

— Ами метрото? Пътува ли отново с него?

— Да, миналата неделя.

— Смяташ ли, че си готова да направиш следващата стъпка и да опиташ да се повозиш, когато мотрисата ще е по-пълна?

Виктория се замисли. Благодарение на техниките за отпускане и тази нова стратегия с отвличане на вниманието, която бе подействала в дрешника на семейство Сътър, й се струваше, че има няколко солидни оръжия в арсенала си.

— Смятам, че да.

Доктор Метцел изглеждаше доволен.

— Чудесно.

— Питах се нещо. Според вас, пристъпите ми на паника може ли да имат нещо общо с факта, че майка ми страдаше от клинична депресия?

Доктор Метцел остави химикалката и я погледна изпитателно.

— Питаш ме дали смятам, че проблемите с психическото здраве се коренят в семейството ти?

Тя помълча за миг. Не бе напълно сигурна, че иска да отговори на този въпрос.

— Да.

— Има данни, че както пристъпите на паника, така и депресията могат да се предават по наследство, но не смятам, че двете заболявания имат връзка помежду си. С други думи, не мисля, че си предразположена към пристъпи на паника, понеже майка ти е страдала от депресия. Ала съм убеден, че преживяното в детството играе съществена роля в проблемите ти с близостта и желанието за контрол.

Да, това го беше разбрала съвсем ясно по време на предишната им среща.

— Вижте, разбирам какво се опитвате да ми кажете. И може би наистина съм издигнала бариери около себе си — призна тя. — Но защо това да е нещо лошо?

— Не искаш да имаш зрели, здрави връзки?

Виктория се приведе в стола си.

— Ала какво всъщност означава „здрава връзка“? В продължение на двайсет години да живееш с някого, който в крайна сметка ще те намрази толкова, че ще се хванете за гушата заради колекция от марки, за която изобщо не му пука? Или да си омъжена за някого цели петнайсет години само за да откриеш, че той през цялото време е имал любовница? Всеки ден виждам връзки, които вероятно някога са били „зрели и здрави“, а сега са всичко друго, но не и това.

— Съгласен съм, че в работата си се сблъскваш с много примери за нещастни връзки.

Хубаво. Радваше се, че са на едно мнение по този въпрос.

— Да, така е.

— Ала освен това тя ти дава оправдание да избягваш сериозните връзки в личния си живот. Нали знаеш, че има и щастливо женени бракоразводни адвокати.

Виктория се облегна в стола си. Днес явно беше ден за сериозна психоанализа.

— Нека те попитам нещо — продължи доктор Метцел. — Мъжете, с които излизаш, знаят ли какво е мнението ти за връзките?

— Абсолютно. И нарочно излизам с мъже, които мислят по същия начин. Които не търсят нещо сериозно, а искат само да се позабавляват.

— В момента виждаш ли се с някого?

Виктория се поколеба. Част от нея не искаше да поемат натам. Ала нещо я принуди да продължи:

— Ами може да се каже. Името му е Форд.

Доктор Метцел се изправи в стола си.

— Много добре. Разкажи ми повече за Форд.

Виктория въздъхна. Започна се.

— Той ми е съсед. Когато се нанесох в сградата, отначало не можехме да се понасяме (дълга история), но после ме хванаха да помогна на сестра му да получи издръжка за детето си. Двамата с него започнахме да прекарваме доста време заедно заради това и нещата се развиха оттам.

Доктор Метцел започна да си води бележки.

— Връзката сексуална ли е?

— О, да. — Тя се усмихна палаво, спомнила си изключително страстната съботна нощ, която беше прекарала с Форд. Когато доктор Метцел вдигна поглед, побърза да си придаде по-сериозно изражение и се прокашля.

— Спомена, че когато сте се запознали, двамата не сте се понасяли. Какво се промени?

Виктория сви рамене.

— Предполагам, че постепенно му свикнах.

— Как по-точно? Какво ти харесва у Форд?

Не беше очаквала този въпрос.

— Като за начало, той е най-привлекателният мъж, когото съм срещала някога. Говоря ви за сексапил, от който се изчервяваш и започваш да се кискаш като момиченце.

— Значи, става въпрос за чисто физическа връзка? — попита доктор Метцел.

— Е, не бих казала, че е само физическо привличане — взе да увърта тя. — Предполагам, че понякога може да бъде и забавен. Когато не се опитва да ме провокира. — Усмихна се лекичко. — Освен това е умен, от онези, на които умът им сече страшно бързо. Пише отлично. Никога не бих го признала пред него, но чета статиите му във вестника и се вижда, че влага сърцето си в работата. Знаете ли, че една от статиите му току-що излезе на първа страница на неделното издание? Страшно впечатляващо, нали? Не ме разбирайте погрешно, той знае, че е добър, всъщност… самоувереността му понякога излиза извън контрол. Но пък когато е със сестра си и с бебето й, се държи наистина закрилнически и е много мил. Искам да кажа, сам изяви желание да гледа четиримесечната си племенница в събота вечер. Познавате ли друг необвързан мъж, който би го направил? — Тя се усмихна. — Е, вярно, резултатът е бил направо катастрофален както за него, така и за бебето, но все пак… това е очарователно.

Виктория млъкна, дала си сметка изведнъж, че здравата се е разприказвала.

Доктор Метцел се усмихна меко.

— Струва ми се, че е наистина свестен човек.

Виктория се размърда неловко в стола си, обзета от желание да уточни нещо.

— Вижте, преди да си въобразите разни работи и да вземете да дращите в бележника си, трябва да знаете, че между мен и Форд никога няма да се случи нещо сериозно. И това не би се променило, дори и без моите предполагаеми „проблеми с близостта“.

— Защо смяташ така?

— Защото той е също толкова объркан в главата, колкото и аз. — Виктория се позасмя на истината в думите си. — Не съм запозната с цялата история (всъщност не знам дори една десета от нея), но знам, че баща му е бил алкохолик и е починал преди около месец, и там определено има някакъв неразрешен конфликт. Пък и Форд сам ми каза, че обвързването не е по неговата част. — Тя направи изразителен жест. — Звучи ли ви като човек, с когото би трябвало да търся сериозна връзка? Не мисля така.

Доктор Метцел я гледаше замислено.

— За първи път чувам да се описваш като „объркана в главата“. Не бих могъл да кажа, че изразът ми харесва, но ми се струва интересно, че благодарение на връзката ти с Форд очевидно ти е по-лесно да говориш за собствените си проблеми с близостта. Смятам, че това е нещо, което би било добре да обсъдим по-подробно.

Аха.

Ето какво получаваше, задето беше отворила проклетата врата.