Джули Джеймс
Неочаквано едно лято… (22)

21.

Виктория прекара по-голямата част от понеделнишката сутрин в уточняване на графика за посещения на трите деца на развеждащата се двойка. Едва ли можеше да се нарече приятна среща (и двете страни станаха особено емоционални, когато дойде ред да се споразумеят за Деня на благодарността и Коледа), ала заради доброто на децата си поне се държаха любезно един с друг.

За Виктория това беше истинска победа.

Когато се върна в офиса, Уил й подаде купчина съобщения.

— Обичайните заподозрени. О, и Форд Диксън се обади. Каза, че е звънял и на мобилния ти.

Интересно. Не бе очаквала да я потърси.

— Бях изключила звука по време на срещата.

— И как е нашият неустрашим Адонис тези дни? — подкачи я Уил.

Без да си направи труда да отговори, Виктория просто го изгледа и влезе в кабинета си. Затвори вратата след себе си и прегледа съобщенията, за да е сигурна, че никое от тях не е спешно.

След това набра мобилния номер на Форд.

— Госпожице Слейд — топло отвърна той. — Имате ли планове за утре между дванайсет и два?

Виктория се завъртя в стола, за да погледне календара на компютъра си.

— Не, защо?

— Защото си мислех, че бихме могли да планираме порция обеден секс.

Ама наистина!

— Моля те, кажи ми, че не го изтърси насред нюзрума на „Чикаго Трибюн“.

Той се засмя.

— Не се тревожи. Излязох да си взема нещо за ядене. А истинската причина да ти се обадя, е план Д.

Виктория се усмихна — изобщо не се учудваше, че вече има план Д. На Форд непрекъснато му хрумваше нещо — в това отношение беше почти дразнещо умен.

— Е, добре. Да го чуем.

— Тази сутрин минах покрай блока на Питър Сътър Номер четири. Той живее на две пресечки от спирка на метрото и си помислих, че бих могъл да се повъртя известно време наоколо с надеждата някой мъж с кестенява коса да излезе, за да вземе метрото до работа. Само че когато стигнах там, открих нещо още по-добро — надпис „За продан“, според който утре ще бъде ден за оглед. И понеже знам какво ще ме попиташ — да, вече проверих. Става въпрос за неговия апартамент.

Това наистина беше интересна новина.

— За продан от собственика? Мислиш ли, че Сътър ще бъде там?

— Съмнявам се. Жилището е регистрирано при агентка, на име Мелани Еймс. Много е вероятно обаче вътре да има негова снимка. Бих могъл да я щракна с телефона си и да я пратя на Ник. А ако и това не подейства, винаги можем да пристъпим към план Е.

— План Е?

— Ще открадна четката му за зъби за ДНК анализ. Което ме довежда до целта на това обаждане — ако през цялото време ме следва някоя агентка по недвижими имоти, ще ми бъде трудно да си свърша работата. Та си мислех, че би било хубаво с мен да има някой, който да й отвлича вниманието.

— Значи, това си мислеше? — Виктория провери календара си. — Утре по обяд имам телефонен разговор, който надали ще продължи повече от половин час. Защо не ми пратиш адреса на Сътър и да се уговорим да се чакаме там в един?

— А защо да не дойда в офиса ти в дванайсет и половина и не вземем такси до там? Ще се върже по-добре с прикритието ни, ако пристигнем заедно.

— И какво е прикритието ни?

— Че сме двойка, сладурче. Двамата с теб сме решили да направим следващата крачка и да си купим жилище заедно.

Я виж ти.

Форд можеше само да предполага какво ли си мисли шофьорът на таксито за тях.

— Окей, още едно най-лошо развитие на нещата — каза тя, полуобърната на задната седалка, така че да е с лице към него. — Ами ако агентката подхване разговор с мен, докато ти си вършиш твоите задачи, и започне да ме разпитва от колко време сме заедно? Или как сме се запознали?

— На твое място не бих го направил прекалено сложно. Гледай да се придържаш възможно най-близо до истината. Кажи й, че сме се запознали, когато си се нанесла в апартамента до моя, и нещата са се развили оттам.

Виктория кимна.

— Окей. И откога сме заедно?

Той сви рамене.

— Не знам. Три години?

— Три години? — Тя го изгледа. — Не мисля така.

— Защо да не са три години?

— Казвам просто, че ако бях от онези, които имат сериозни връзки, само бих се надявала, че на трийсет и три години няма да са ми нужни цели три години, за да разбера дали си подхождаме достатъчно, за да живеем заедно.

Форд помисли над думите й.

— Е, добре. Да кажем, че сме заедно от… шест месеца.

— Шест месеца? Решили сме да живеем заедно само след шест месеца? — Виктория изсумтя. — И как си успял да ме убедиш?

— Добре де, защо ти не избереш периода от време между шест месеца и три години, след който според теб би било нормално да се съберем наужким?

Виктория се усмихна.

— Извинявай. Винаги се притеснявам малко преди тези мисии.

Да, така беше. И това му се струваше все по-очарователно всеки път, когато бяха заедно.

Според инструкциите му таксито спря в края на уличката. Виктория слезе, а Форд плати на шофьора, който очевидно беше чул разговора им, защото го изгледа странно.

— Дълга история — заяви Форд и му подаде една двайсетачка.

След това слезе и се присъедини към Виктория на тротоара.

— Не забравяй, че това е ден за оглед на брокерите — напомни й той, докато отиваха към жилището на Сътър, — така че ще има предимно агенти на недвижими имоти. Само че с теб сме минали оттук преди няколко дена, видели сме табелата и сме решили да поразгледаме. От известно време сме хвърлили око на това място, защото е близо и до метрото, и до „Ригли Фийлд“^[1].

— Фенове сме на „Чикаго Къбс“, така ли?

— Страхотни фенове. Опитваме се да си уредим сезонни билети. — Той стисна палци. — Да се надяваме, че следващата година ще успеем.

— Знаеш ли какво? Прекалено си добър във всичко това. — Тя му хвърли кос поглед, докато изкачваха стъпалата на сградата. — Една година.

Объркан, Форд наклони глава на една страна.

— Толкова дълго бих искала да излизам с някого, преди да се нанеса наужким при него — обясни тя.

— Окей, една година тогава.

Той се усмихна и като я улови за ръка, я поведе към третия етаж.

Вратата беше отворена, така че двамата с Виктория влязоха направо. Няколко души се разхождаха из апартамента, още неколцина се бяха събрали около кухненския остров, където имаше леки закуски.

Беше приятно жилище, с изобилие от слънчева светлина, куполовидни тавани и подове, покрити с кленови дъски. Две спални и две бани, както пишеше в листовката, която Форд взе от масата в трапезарията, като част от прикритието им. Отидоха в дневната, където той начаса забеляза няколко снимки в рамки върху полицата над камината.

Включително и сватбена снимка.

Двамата с Виктория, която също я бе забелязала, се спогледаха и се приближиха.

— Ако имате някакви въпроси, аз съм насреща — разнесе се мъжки глас зад тях и Форд се обърна. Мъжът махна зад рамото си. — Съпругата ми Мелани е брокерката, но тъй като в момента е малко заета, аз й помагам. — Той протегна ръка на Форд. — Питър Сътър.

Форд се ръкува с него, не пропускайки да забележи кафявите му очи и кестенявата коса. Привлекателен, с добра фигура, той определено отговаряше на представата на Никол за „сладък“ и нормален на вид. Ала у Питър Сътър Номер четири имаше и още нещо, което се набиваше на очи.

Той досущ приличаше на Зоуи.