Джули Джеймс
Неочаквано едно лято… (18)

17.

Просто ей така, само защото Виктория го беше споменала в един от по-ранните им разговори, Форд реши да започнат от Питър Сътър Номер шест.

„Като нищо ще открием, че бащата на Зоуи е Питър Сътър Номер шест. А Питър Сътър Номер шест ще се окаже страхотен човек.“

Можеха само да се надяват.

Точно този Питър Сътър живееше в самостоятелна къща на една засенчена от дървета улица в „Роскоу Вилидж“ — квартал в северната част на града. Нямаше свободни места, откъдето камерата му да има обхват (дори и с вариообектива), така че Форд паркира непозволено на отсрещната страна на улицата.

След това извади апарата от чантата си и се приготви за снимка. Стъпала отвеждаха до входната врата на Питър Сътър, осигурявайки му съвършен ъгъл за снимка.

— Когато стигнеш до вратата, гледай да застанеш вдясно, за да не ми закриеш гледката — обясни той на Виктория и посочи екрана на камерата. — Виждаш ли? Искам да застанеш ето тук.

Виктория се наведе малко по-близо, за да види хубаво.

Исусе, отново си беше сложила от онзи секси парфюм. Докато на практика седеше в скута му.

— Вдясно. Разбрах. — Тя се отдръпна и ръката й неволно се докосна до бедрото му.

Направо щеше да го довърши.

— И не забравяй, че си му съседка. Когато приключите, тръгни по улицата и свий на запад, щом стигнеш до края — напомни й той, заповядвайки си да се съсредоточи. — Ще те чакам на съседната улица.

— Звучи добре. — Тя се пресегна към задната седалка и взе плика, адресиран до Питър Сътър Номер шест. — Пожелай ми успех.

След това слезе от колата и се приготви да действа. Пресече улицата и се изкачи по стъпалата на триетажната тухлена къща с голям двор. Внимавайки да се придържа вдясно, тя си пое дълбоко дъх и натисна звънеца.

„Нищо работа.“

След миг вратата се отвори рязко и тя се озова срещу момче на около седем-осем години с бейзболна шапка.

Възможно бе да е полубрат на Зоуи, даде си сметка тя.

Приковало очи във видеоиграта, която държеше в ръка, хлапето й хвърли само един бегъл поглед.

Тя му се усмихна лъчезарно.

— Здравей. Питър вкъщи ли си е?

— Татко! — провикна се хлапето през рамо. — В банята е. — Погълнато от играта, то се отдалечи, оставяйки вратата отворена.

„Благодаря, че ме уведоми.“ После обаче си даде сметка — господи, Питър Сътър си беше вкъщи. Щеше да го направи, наистина. Премести се още няколко сантиметра надясно и се огледа наоколо, сякаш се възхищаваше на двора.

— С какво мога да ви помогна?

Обърна се и за първи път видя Питър Сътър Номер шест.

Среден на ръст и тегло, той имаше светлоруса коса, която бе започнала да изтънява на темето. Виктория се усмихна и вдигна пакета.

— Мисля, че това е ваше. Живея на една пресечка от тук и погрешка го доставиха при мен. — С този цвят на косата, силно подозираше, че това не е техният Питър Сътър. Все пак изчака за миг, преди да му подаде плика, та Форд да успее да направи снимка.

— О, много се извинявам. Благодаря, че го донесохте. — Питър Сътър се усмихна и пое плика от нея.

— Няма защо.

Виктория се обърна и слезе по стъпалата в същия миг, в който колата на Форд потегли. Когато сви зад ъгъла, го видя да я чака точно както беше обещал.

— Получи се — каза развълнувано, докато се качваше до него. — Успя ли да го снимаш?

— И още как. — Форд вдигна камерата и й показа екрана. — Само че не е той. Не е с правилния цвят на косата.

— Все пак успяхме да елиминираме двама от единайсетимата. — Виктория го погледна одобрително. — Май наистина ще вземеш да го откриеш.

За съжаление, със следващите два адреса удариха на камък. В къщата на Питър Сътър Номер осем нямаше никого, а в дома на Питър Сътър Номер три им отвори жена — съпругата му, както предположи Виктория, виждайки венчалната й халка.

След това подкараха из квартал „Еджуогър“, където Питър Сътър Номер единайсет живееше в къща близнак с широка веранда. Тук беше по-лесно да си намерят място за паркиране и Форд спря точно срещу къщата.

— Току-що ми хрумна още едно най-лошо развитие на нещата — каза Виктория. — Ами ако някой те види да снимаш и затропа по колата, настоявайки да му обясниш какво правиш?

— Ако това се случи (колкото и да е невероятно) — отвърна Форд, докато нагласяваше обектива на апарата, — ще му покажа документа си за самоличност от вестника и ще му кажа, че съм фотограф и правя снимки за статията „Дом и градина“, която подготвяме за този квартал. — Той взе плика от задната седалка и й го подаде, като й намигна. — Страшно е мило, че се безпокоиш за мен.

Виктория не си направи труда да му отговори и слезе от колата.

Усвоила напълно задачата си, тя изкачи стъпалата, отвеждащи до входа, зае позиция и позвъни. Никой не отговори и тя позвъни още веднъж, за да е сигурна.

Нищо.

Сви рамене и се обърна, за да си върви. Тъкмо слизаше по стъпалата, когато вратата се отвори.

— Съжалявам — разнесе се задъхан глас. — Тренирах на бягащата пътечка и носех слушалки. — Той й отправи съвършена усмивка. — За щастие, чух звънеца между две песни.

Чернокож мъж с добре очертана челюст и поразяващи светлосини очи, той беше гол до кръста и мокър от пот, а през рамото му беше преметната хавлия. Стоманени мускули изпъкваха по цялото му тяло.

Виктория примига, спомняйки си смътно нещо за някаква мисия.

— Питър Сътър?

Той кимна.

— Аха.

Тя му подаде плика.

— Живея на съседната улица. Получих го погрешка.

— Тези разбойници в пощите все нещо ще объркат. — Той слезе по стъпалата, за да вземе плика. — Благодаря, че го донесохте.

— Няма защо.

Виктория си тръгна и откри Форд да я чака зад ъгъла, както се бяха разбрали.

— Никол каза, че нейният Питър Сътър е бял, нали? — попита тя, докато се качваше в колата.

— Аха. Не е той. — Форд я гледаше как затваря вратата. — И според мен забрави да си вдигнеш ченето от стъпалата му.

— О, привлекателен ли беше? — попита тя с престорена невинност. — Не бях забелязала.

Форд изсумтя и подкара, мърморейки си как щял да я остави да върви до къщата на Питър Сътър Номер две.

Това беше последната им спирка за вечерта — приземен апартамент в „Лейквю“. Виктория почака на входа и звънна три пъти за всеки случай, преди най-сетне да се откаже.

Все пак двамата с Форд бяха в добро настроение, докато се прибираха — бяха намалили списъка с кандидати до осем души.

— Ще опитаме ли отново с тримата, които пропуснахме днес?

Той кимна.

— Поне двамата, които не си бяха вкъщи. Мисля да изчакаме до събота. Може да извадим по-голям късмет през уикенда.

— „Ние“? Аз и ти?

— Да, аз и ти. — Той я погледна. — О, я стига. Не ми казвай, че не ти е интересно. Виждам блясъка в очите ти всеки път щом спрем пред следващото място.

Е, добре де. Наистина бе завладяна от Мистерията на липсващия баща.

— Може би действително съм любопитна. Този случай е различен. Обикновено работя със семейства, които се разпадат. Никога не съм имала възможност да ги събера.

— Леле. Това беше наистина красив начин да опишеш онова, което правим, Виктория.

— Майната ти.

Форд се засмя, а после наклони глава настрани.

— Не бих могъл да правя това, с което се занимаваш ти. Да гледам как семейства се разпадат пред очите ми. Толкова е потискащо.

— Разводът невинаги е нещо лошо. Всъщност често е краят на нещо лошо. Пък и да не би твоята работа да е само цветя и рози. Онази статия за момичето, застреляно от типа с условна присъда! Ето това вече беше наистина потискащо.

Форд и хвърли лукав поглед.

— Виждам, че четеш статиите ми.

— Чета „Чикаго Трибюн“. По една случайност твоите статии са в него.

— Хмм. — Той спря на един червен светофар и я погледна. — Вечеряла ли си? Канех се да поръчам пица. Защо не се присъединиш към мен?

Можеше да откаже, разбира се. Можеше да се прибере в празния си апартамент, както правеше всеки ден, да си налее чаша вино и да се отпусне с книга и топла вана, за да прекара една приятна, тиха вечер.

Можеше също така да избере вариант номер две: вечер с дразнещия-но-понякога-и-забавен-и-не-съвсем-непоносим мъж, който само с една целувка я беше накарал да простене на прага на апартамента си.

— Аз черпя, задето ми помогна днес — добави той и се усмихна.

Е, нали трябваше да се яде.

 

 

Малко по-късно Виктория седеше на дървената маса на Форд, подвила крак под себе си, ядеше пица и пиеше бърбън с лед.

— Мислех си за петимата от списъка, които живеят в апартаменти — каза тя.

— Наистина си се запалила по Мистерията на липсващия баща. „Виктория Слейд винаги залавя своя човек“, а?

Тя се усмихна.

— Абсолютно.

— Дори няма да се престориш на скромна, нали?

— Така или иначе, след днешния ден си мислех, че не е задължително да се сдобием със снимките им от първия опит. Със сигурност ще има и други като Питър Сътър Номер шест и единайсет, които не отговарят на описанието ни. Защо не опитаме номера с неправилно доставената пратка и с тях? Бих могла да им обясня, че живея в сградата и че съм получила плика погрешка. Вярно, ти няма да можеш да ги снимаш в коридора, но е възможно да елиминираме един-двама и сами, само по външния им вид.

Форд си взе още едно парче пица.

— И аз си мислех нещо такова. Проблемът обаче е, че подобни сгради обикновено имат портиер или охрана, а в такъв случай няма да успеем да стигнем по-далеч от първия етаж. Да не говорим, че в по-големите блокове има стая за пощата или някакво подобно място, където обитателите им получават пратките си.

Виктория се облегна назад разочарована.

— Прав си.

— Мислех си обаче, че бихме могли да се опитаме да подкупим портиера. Да му мушнем петдесетачка с обяснението, че съм репортер от „Чикаго Трибюн“ и издирвам някой си Питър Сътър заради история, която пиша. А после ще го помоля да ми каже поне дали онзи, който живее в неговата сграда, е бял и с кестенява коса. — Той й отправи дяволита усмивка. — Можеш да ме придружиш, ако искаш. Да ме видиш в действие, току-виж вдъхновило още няколко от онези твои фантазии за сексапилния репортер.

— Само чакаше случай да го вмъкнеш в разговора, нали?

— От цяла седмица.

Крайчетата на устните й се извиха, когато видя проницателните му очи на репортер да я изучават.

— Отново се каниш да проявиш любопитство, нали?

— Още от университета ли знаеше, че искаш да се заемеш със семейно право?

— Бях доста сигурна, че именно това искам да правя, да.

— Заради развода на родителите ти?

— Защото знаех, че ще се справя добре.

Многозначителният му поглед издаваше, че не му се бе изплъзнал фактът, че тя бе избегнала да отговори на въпроса му.

— На колко години беше, когато се разведоха?

— Знаеш ли, че съм вземала показания, които включваха по-малко въпроси. — Виктория отпи от бърбъна си. — На десет.

— И бяхте само ти и родителите ти?

— По онова време бях само аз. Сега имам две полусестри, по-голямата от които се роди няколко месеца след като майка ми и баща ми се разделиха.

— А! Значи, затова…

— Да, затова. Баща ми имаше извънбрачна връзка и се ожени за жената, когато е забременяла.

— Близка ли си със сестрите си?

Виктория усети, че я жегва болка, но бързо го прикри.

— Всъщност никога не съм се срещала е тях. След като родителите ми се разведоха, баща ми и новото му семейство се преместиха в Маями, където той е израснал. Дядо ми и няколко от лелите и чичовците ми по бащина линия са много активни в кубинската политическа общност. Според мен баща ми от години е искал да се върне там.

Форд наклони глава на една страна.

— Слейд не ми прилича на кубинско име.

— Защото не е. Само половината ми кръв е кубинска. Когато завърших училище, взех фамилията на майка ми. По онова време не бях виждала баща си от седем години и ми се стори, че това е правилната постъпка. — Преценявайки, че вече е споделила достатъчно, тя смени темата: — Ами ти? С Никол винаги ли сте били близки?

— Ами май да. Макар че, когато бяхме по-малки, с деветте години разлика помежду ни, отношенията ни бяха по-скоро като между покровителствен по-голям брат и малката му сестричка. Едва от няколко години насам и двамата вече сме на един и същи етап от живота си.

— О, все още забелязвам доста от покровителственото отношение на по-голям брат към по-малката му сестричка — закачи го тя, а после го погледна с интерес.

Той се усмихна.

— Сега кой се кани да бъде любопитен.

Виктория смяташе, че е в правото си да му го върне.

— Блондинката, която видях на балкона ти преди няколко дни, онази, която каза, че те обича… Каква е историята там?

— Казах ти, че е нея сме просто приятели. Тя ми е като сестра. — Форд махна с ръка. — Не ми казваше, че само това искахте да ме попитате, госпожо адвокат, за блондинката на балкона ми. Очаквах много по-трудни въпроси от прословутата Виктория Слейд.

Така, значи.

Е, сам си го изпроси.

Виктория погледна към етажерките до тях. Спомнила си как се бе зачудила какво издават за собственика си произведенията на изкуството, снимките и дреболиите, тя се изправи и се приближи до тях.

— Това е нещо ново — забеляза тя и посочи сребрист модел на ракета. — Разкажи ми за него.

Форд се поколеба за миг, а после дойде при нея.

— С баща ми го сглобихме, когато бях малък. Той почина преди около месец и моделът беше в една кутия с негови вещи, които получих от майка ми.

Гласът на Виктория омекна.

— Съжалявам… Не знаех.

Той се усмихна леко и повтори думите й, когато бе споменала за опита за обир.

— И откъде да знаеш.

В продължение на един дълъг миг тя не каза нищо, просто се взираше в прекрасните му сини очи. След това отново се залови да разглежда лавиците.

Чувствайки съвсем ясно колко близо бе застанал до нея и опитвайки се да не обръща внимание на пърхането в стомаха си, тя забеляза „Момче за всичко“ с твърди корици (естествено, че харесваше Буковски) и в същия миг почувства ръцете му на хълбоците си.

Устните му се плъзнаха по шията й и тя усети, че я залива опиянение.

— Какъв е този парфюм? — дрезгаво попита той. — Направо ме подлудява. — Устата му откри чувствителното местенце точно под ухото й и Виктория почувства, че краката й омекват.

Когато я докосваше по този начин, й беше трудно да си спомни собственото име, още по-малко пък какъв парфюм си е сложила.

— Това със съседството, Форд… може да усложни нещата.

— Не и ако не го допуснем. — Пръстите му се мушнаха под блузата й и докоснаха корема й.

Гърбът й се изви в дъга, когато ръката му откри чашката на сутиена й.

— Това няма да промени нищо между нас — настоя задъхано.

Палецът му се плъзна по твърдото й чувствително зърно и тя изохка.

— Ето защо е толкова съвършено. — Той дръпна и другата чашка на сутиена й и взе гърдите й в шепите си, милвайки двете възвишения.

О, господи. Виктория сграбчи етажерката пред себе си, потискайки порива да се обърне и да се покатери по него като по дърво.

А после една от ръцете му се плъзна под полата и покрай дантеления ръб на бикините й.

— Толкова си влажна за мен, Виктория. — В гласа му се долавяха гърлени нотки. — Представяше си как те чукам?

Определено щеше да се възползва от правото си да не отговори на този въпрос. Ала после пръстът му се плъзна в нея и тя трябваше да прехапе устни, за да не изкрещи.

— Форд. — Изви се назад, притискайки се в дебелата му корава ерекция.

— Дай ми устата си — изръмжа той.

Виктория го погледна през рамо, толкова възбудена, че простена в мига, в който устните му докоснаха нейните. Той завзе властно устата й със страстна еротична целувка.

Неспособна да изгуби нито миг повече, Виктория се обърна рязко. Форд я вдиша и тя обви крака около кръста му, докато я отнасяше към масата.

В мига, в който я сложи върху плота, ръцете и на двамата се задвижиха трескаво. Той дръпна бикините й надолу, разкъсвайки ги, докато ги измъкваше от обувките, а когато се изправи, тя сграбчи ризата му й нетърпеливо я вдиша над главата му.

Поспря за миг, а устата й пресъхна, докато очите й обхождаха гладките равнини на силните му широки гърди и коравия корем, изпъкналите мускули на ръцете му и тънката ивица от тъмни косъмчета, която потъваше в дънките.

Щеше да го побърка от секс.

Той вдигна полата около кръста й, разтвори краката й и се намести между тях. След това издърпа блузата над главата й, отърва се от сутиена й и се взря в нея с внезапно потъмнели очи.

Виктория се отпусна подканящо на лакти; усети почти болезнено нетърпение между краката си, когато той стисна едната й гърда в шепата си и се наведе, за да вземе връхчето й в устата си. Виктория отметна глава назад, отдавайки се на невероятните усещания, които я заляха, докато езикът му се извиваше около коравото зърно. Пръстите му ощипаха лекичко другото й зърно и тя простена, разтърсена от желание, което я прониза чак до пръстите на краката, а после той се премести и успокои подразненото зърно с устните си.

Подпирайки се на лакът, Виктория зарови пръсти в гъстата му копринена тъмна коса.

— Форд… сега.

Без да откъсва устни от гърдите й, той разкопча дънките си и смъкна ципа им, а после се изправи и извади един презерватив от портфейла в задния си джоб.

След това смъкна дънките и боксерките си пред очите й и като задържа погледа й, обгърна солидния си пенис и бавно го помилва.

А тя си беше помислила, че устата й бе пресъхнала преди малко.

Челюстта му се напрегна.

— Бейби, когато ме гледаш по този начин… — Вместо да довърши, той отвори кондома и си го сложи. След това подпря ръце върху масата от двете й страни, намести се между краката й и бавно, сантиметър по сантиметър, проникна в нея.

Ноктите на Виктория одраха дървената маса и тя простена, чувствайки се невероятно, прекрасно изпълнена. Обви крака около кръста му и той започна да се движи, първоначално бавно, оставяйки я да свикне с него. Постепенно започна да прониква все по-мощно в нея и масата заскърца в ритъма на тласъците му.

— Невероятна си.

— Да. Точно така. — Виктория затвори очи и за първи път от цяла вечност насам си позволи да забрави всичко (опита за обир, проблемите си с пристъпите на паника и всичко останало) и се остави на насладата на мига, на силния, дързък, дразнещ, неописуемо красив мъж, който я подлудяваше, докато фантастичният му пенис нахлуваше в нея, толкова невероятно умело и грубо, и силно, и съвършено, че й идваше да изкрещи.

Тъкмо когато Виктория започна да усеща приближаването на оргазма си, той забави ритъма.

Не.

— Отвори очи, Виктория — заповяда й гърлено. — Погледни ме.

Тя се подчини и видя, че пламтящите му очи са се впили в нейните.

Тласъците му станаха бавни, властни и плавни, задържайки я на ръба.

— Форд. — Тя още по-плътно обви крака около кръста му, мъчейки се да получи онова, за което копнееше.

Ръката му се плъзна собственически по корема и нагоре между гърдите й.

— Само да можеше да видиш колко си красива в този миг. — Приведе се напред и промени наклона на хълбоците си. — Свърши върху мен. Искам да го почувствам.

Виктория впи нокти в плещите му и изкрещя, достигайки върха. Той изруга тихо и като сграбчи краката й, я притисна към масата, а хълбоците му усилиха тласъците си, все по-бързо и по-мощно, докато от гърдите му се откъсна стенание, мускулите на ръцете и раменете му се напрегнаха прекрасно и той потрепери, преди да спре постепенно и най-сетне да рухне върху нея.

В продължение на няколко мига и двамата не бяха в състояние да кажат нищо, опитвайки се да си поемат дъх.

— Мисля, че ми тече кръв — заяви най-сетне той с лице до гърдите й.

Виктория се засмя, когато го видя да се надига и да поглежда към рамото си. Там наистина имаше няколко драскотини от ноктите й, но не и кръв.

Усмихна му се дръзко.

— Е, нали каза, че искаш да го почувстваш.

Когато Форд й се усмихна широко, зачервен, разрошен и очарователно сексапилен, тя почувства как нещо в стомаха й отново изпърха.

— Това не е игричка, която ви препоръчвам да играете точно преди да ви отнеса в спалнята си за втори рунд, госпожице Слейд.

По стомаха й сякаш се разля жарава.

— Не съм казала, че ще има втори рунд.

Той приближи устни до нейните, гласът му беше дрезгав и порочен:

— Не каза и че няма да има.

 

 

Два часа по-късно, превъзходно изтощена и заситена, Виктория се измъкна от леглото на Форд.

Опипвайки пътя си в мрака, откри сандалите си в другия край на стаята, а полата си — на прага, където Форд я беше смъкнал от нея. Събра сутиена, блузата и скъсаните си бикини, разпилени около масата в дневната.

След като се облече, се върна в спалнята и приседна на леглото. Форд спеше по гръб, вдигнал ръка над главата си.

Тя се пресегна и нежно отметна кичура коса, паднал над челото му.

— Трябва да си вървя — каза, когато го видя да отваря очи.

Той примига и се надигна на лакти.

— Не искаш ли да останеш?

— Утре съм на работа. Знаеш как е.

— Аха. — Той прокара пръсти през косата си и я разроши. Няколко секунди по-късно Виктория затвори вратата на апартамента му и прекоси коридора. Усмихна се при мисълта, че някой определено изглеждаше побъркан от секс.

Браво на нея.