Джули Джеймс
Неочаквано едно лято… (23)

22.

Преструвайки се на заинтригувана, Виктория кимаше, докато Сътър описваше подобренията, които двамата със съпругата му бяха направиш в апартамента, и ги посъветва на всяка цена да видят терасата на покрива.

След като той се извини и отиде да посрещне друг посетител, Форд се обърна към нея.

— Да отидем ли да разгледаме спалните?

— Определено.

Играейки ролята си, те влязоха първо във втората спалня, която семейство Сътър бе превърнало в офис, а след това и в главната. Виктория се усмихна любезно на жената, която тъкмо излизаше, а после се обърна към Форд и прошепна:

— Мисля, че е той.

— Почти съм сигурен — кимна Форд.

Спалнята бе много съвременна, пълна е изчистени линии и бели материи. Виктория забеляза друга сватбена снимка върху едно от нощните шкафчета — Сътър и жена му в близък план, усмихнати и очарователно щастливи.

— Пази да не дойде някой — каза Форд и тя застана на прага, преструвайки се, че оглежда стаята.

Форд извади телефона си от задния джоб и направи снимка на сватбената фотография. Провери дали е станала и прибра телефона си.

— Според теб какви са шансовете Сътър и съпругата му да са се запознали и оженили през последните четиринайсет месеца? — попита Виктория.

— Петдесет на петдесет.

Тя бе на същото мнение, което означаваше, че става въпрос за изневяра. Вярна на ролята си, отвори дрешника в същия миг, в който друга двойка влезе в стаята. Форд се приближи до нея.

— Предостатъчно място за обувките ти — закачи я той.

Разположението на дрешника й напомни за този в къщата й, този, в който бе припаднала по време на опита за обир. При тази мисъл изведнъж се почувства… странно.

„Не, не и тук.“

Повика на помощ техниките за отпускане и се съсредоточи върху това, да си поема равномерно дъх през диафрагмата.

„Чувствам се спокойна и отпусната.“

— Погледни — тихичко каза Форд, без да подозира за паниката, надигаща се в нея, и като я заобиколи, влезе в дрешника и посочи редица червени мъжки тениски, суитшърти и спортни ризи с едно и също черно лого. — Работи в „Екс-Спорт Фитнес“.

Думите му отклониха вниманието на Виктория и й помогнаха да се съвземе. Вместо да си мисли дали й се вие свят, адвокатският й мозък защрака. Това, че Сътър работеше в „Екс-Спорт Фитнес“ беше полезна информация — вероятно би могла да се свържи с него там, вместо у дома му, за да му съобщи за Никол и Зоуи.

Издиша, чувствайки се по-добре, отколкото преди малко, и в този миг забеляза, че другата двойка чака, за да разгледа дрешника.

— О, извинявайте. Няма да ви преча.

Форд я последва в банята, където имаше два умивалника, порцеланова вана и душ с пара.

— По дяволите. Никакви четки за зъби — прошепна той.

Виктория не каза нищо, изчаквайки другата двойка да мине покрай банята. Щом останаха сами, Форд тихичко отвори едно от шкафчетата.

— Аха!

— Не можеш да вземеш четката му за зъби — прошепна Виктория.

— Защо не?

Тя посочи към дневната.

— Защото ще забележи, че я няма. И когато открие коя съм, ще събере две и две, а аз нямам никакво намерение да си изгубя адвокатските права, задето съм откраднала някаква си четка за зъби. — Тя замълча за миг. — Виж, защо не опитаме с план Ж.

— Какъв е план Ж?

Виктория извади найлоново пликче от чантата си.

— Виждаш ли четката му за коса някъде тук?

— О… харесва ми как работи умът ти, Виктория Слейд.

Тя махна небрежно. Да, да, беше се превърнала в изпечен детектив, само че трябваше да оставят похвалите за това, колко я бива, за по-късно.

— Побързай.

Форд извади една кръгла четка от шкафчето.

— Не е тази. Тази е женска. Да, тази е — потвърди, когато го видя да взема плоска четка с твърд косъм.

Погледна навън, за да се увери, че не идва никой, а Форд измъкна няколко косъма и след като върна четката на мястото й, ги пусна в пликчето, което тя му подаде. Затвориха го и Виктория го прибра в чантата си.

Питър Сътър никога нямаше да узнае.

— Да проверим ли терасата на покрива? — попита Форд, вживявайки се отново в ролята си.

— Абсолютно.

Те си тръгнаха, кимвайки на мъжа, който тъкмо влизаше в спалнята. На горния етаж имаше ниша с мокър бар и врата, извеждаща на терасата. Когато излязоха навън, Форд сложи ръка на кръста й.

Двойката, която преди малко бе в спалнята заедно с тях, също бе тук, както и още две жени. Виктория отиде в далечния край на терасата и се облегна на каменния парапет, който й стигаше до гърдите, давайки си вид, че иска да се полюбува на гледката.

— Надявах се да не се окаже женен — въздъхна тя. — Това очевидно усложнява нещата. — Погледна си часовника и видя, че е станало един и половина.

Форд извади телефона си.

— Никол отново ли ще бъде на разположение? — попита Виктория.

— Сега е в час, но каза, че телефонът ще е при нея. — Той изпрати снимката, която беше направил, и прибра апарата в задния си джоб. — Какво следва оттук нататък, ако Никол потвърди, че е той?

— Ще изпратя космите в една лаборатория, която съм използвала в предишни случаи за бащинство. Но то ще е само за да сме напълно сигурни, че не сме сбъркали. След като се свържем със Сътър и му съобщим за Зоуи, ще направим друг, официален тест за бащинство.

— За колко време ще станат резултатите?

— Между три и пет работни дни, в зависимост от това, колко са заети.

Телефонът на Форд избръмча — имаше ново съобщение. Той го извади от джоба си, прочете съобщението и обърна екрана към Виктория.

„Господи! ТОЙ е.“

 

 

Форд помоли Виктория още веднъж да разгледат апартамента.

— Защо? — усмихна се тя шеговито. — Да не възнамеряваш да го купиш?

— Искам жената на Сътър да си мисли, че е така.

Виктория наклони глава на една страна.

— Смяташ да говориш с тях.

Така беше. И закрилническите му инстинкти на по-голям брат и чичо, и любопитството на разследващ журналист искаха да научат повече за този женен Питър Сътър, който бе баща на племенницата му.

Двамата с Виктория се върнаха на долния етаж и отново обиколиха жилището.

— Обожавам двойната фурна — подхвърли тя, когато влязоха в кухнята, като стисна ръката му и му се усмихна топло. — Страшно ще е удобно по време на празниците.

Изведнъж в главата на Форд се появи неканен образ — двамата с Виктория в Деня на благодарността, насядали около масата за вечеря заедно с приятелите и семействата си.

Не можа да отговори веднага, хванат напълно неподготвен от тази мисъл.

За щастие, така и не му се наложи да го прави, защото в този миг една красива брюнетка, облечена в кремав ленен панталон и широка бледорозова блуза, се приближи до тях и се здрависа и с двамата.

— Мелани Еймс. Аз съм агентката, както и една от собствениците. Има ли нещо, което бихте искали да знаете за мястото?

Форд, който вече се бе съвзел, си придаде замислен вид и се обърна към Виктория.

— Ами… предполагам, че ми се ще да знам дали сградата е тиха? И двамата понякога работим от къщи.

Мелани кимна.

— Най-хубавото е, че сме на последния етаж, така че очевидно няма да имате проблеми със съседите отгоре. Под нас живее много симпатична двойка над петдесетте, а в апартамента на първия етаж има само един мъж. Много е тих и води доста уединен живот. Но не е зловещ като някой сериен убиец или нещо такова — побърза да добави тя.

Питър Сътър се появи от трапезарията, смеейки се.

— Обожавам как винаги правиш това уточнение, когато описваш горкия Тоби. „Но не е зловещ като някой сериен убиец или нещо такова“.

Мелани се усмихна топло на съпруга си.

— Защото това е първото, за което се сеща човек, когато чуе, че някой живее усамотено. — Тя отново се обърна към Форд и Виктория. — Така или иначе, мястото е доста тихо, като се има предвид, че е толкова близо до „Ригли“. Естествено, случва се в петък или събота през нощта отвън да мине някой, който се е почерпил малко повече по време на мача. Само че съм тук от девет месеца, откакто се оженихме, а и четирите години преди това на практика живеех тук, и през цялото това време никога не сме имали сериозни проблеми с шума.

Това, че семейство Сътър бяха заедно от близо пет години, определено не оправи мнението на Форд за мъжа, който бе преспал със сестра му преди четиринайсет месеца, след което си беше тръгнал, без дори да се сбогува.

Мелани се обърна към Питър за потвърждение и той кимна.

— Нали си ме знаеш, харесва ми да съм близо до стадиона. Всъщност ние ще си останем в квартала. Местим се в къща само на няколко преки от тук — обясни той на Форд и Виктория. — Двамата с Пи Джей ще имаме нужда от двор, в който да играем футбол. — Той намигна на жена си.

— Очакваме първото си дете пред декември — каза тя и докосна корема си. — И съпругът ми твърдо е решил да го кръстим Питър Джуниър, ако е момче… Пи Джей, за кратко.

— Защото е чудесно умалително — заяви Питър.

— Да. За пижама^[1] — Мелани отново се обърна към Форд и Виктория. — Вероятно ще го разискваме и на път към болницата. — Тя плесна с ръце, връщайки се към задачата си. — Е, имате ли някакви други въпроси?

Форд погледна Виктория, която вероятно си мислеше същото, което и той — че Мелани Еймс изглежда мила жена, която заслужава нещо по-добро от хойкащия задник, за когото се бе омъжила.

И че Питър Сътър има страшно, плодовита сперма.

— Не — отвърна той. — Струва ми се, че научихме всичко, от което се нуждаехме.