Кристен Ашли
Завещанието (8)

Глава 8
Смелостта да си опитал

Трийсет секунди след като Джейк натисна звънеца на Лавандуловата къща, Джоузи отвори вратата.

И той се вкамени.

— Здравей, Джейк. Нека само да си взема палтото.

Джейк не помръдваше.

Защото видението пред него се бе отпечатало като жиг в ума му и усещането ужасно му харесваше.

След това Джоузи се обърна и той видя гърба й.

И отново се вкамени.

Защото гледката на гърба й го накара да се втвърди и той трябваше да положи усилие да го потисне.

Беше облякла рокля от необикновен жълтеникавозелен сатен, цвят на ябълка. Тънки презрамки, диагонално деколте, от което падаше парче плат. Горната част обгръщаше плътно тялото й, подчертавайки всяка линия и извивка. Полата бе тясна около хълбоците, а след това се разкрояваше в меки чупки и стигаше до коленете й, където завършваше с асиметричен подгъв.

Ала гърбът…

Мамка му.

Гръб нямаше.

Беше гол от раменете до върха на дупето й.

Исусе.

Отново бе вдигнала косата си, този път — в къдрици, оформени в кок отстрани на шията й. Типично в неин стил, той беше невероятно елегантен. Ала, за разлика от нея, беше почти закачлив.

И невероятно секси.

Само че колкото и да харесваше косата й по този начин, Джейк би предпочел да я види такава, каквато бе на онази нейна снимка.

Пусната.

Ала не развявана от вятъра.

А разпиляна върху възглавницата му.

Страшно харесваше и роклята й, но би я харесал още повече на пода до леглото си.

От главата до връхчетата на пръстите тя беше убийствена. Може би особено връхчетата на пръстите, лакирани в яркочервено, което сякаш казваше „изчукай ме“, и подаващи се от обувки, които сякаш бяха направени от много тънки тъмносребристи ленти. Толкова много ленти, че сигурно бяха закопчани с цип отзад.

А токчетата бяха високи и смъртоносни.

Нямаше представа как изобщо би могла да върви на тях.

Само че тя го направи, при това — много изящно, без да се препъне. Джейк я следваше с поглед, докато тя отиваше да вземе палтото си от един стол в коридора, и това най-сетне го накара да се раздвижи.

Приближи се до нея и пое палтото й.

— Позволи на мен, Готина — промълви той и като го тръсна лекичко, го задържа, така че тя да го облече.

Лицето й, когато го погледна над голото си рамо, имаше леко учуден вид, но ако отместеше очи от него и от голото й рамо, Джейк нямаше да има къде да ги спре, защото всичко бе прекалено хубаво.

Най-сетне тя пъхна първо едната, а после и другата си ръка в ръкавите и той намести лъскавото сребристо палто на раменете й.

Слава богу.

Нямаше представа как щеше да издържи да вечеря с нея, докато е облечена с тази рокля, без да я завлече до пикапа си, да я откара в Лавандуловата къща и вероятно да я изчука още на пода в преддверието.

Разбира се, когато я беше видял да се появява на кея с елегантните си ботушки с висок ток, изисканите си тъмни очила и шала, развяван от вятъра, си беше помислил съвсем същото, а ето че бе успял да го направи.

Щеше да успее и този път.

Незнайно как.

Тя взе чантата си и се обърна към него.

— Готово — каза меко, сладкият й глас както винаги, от самото начало, изтънчен и мелодичен.

— Окей — промълви той и като я улови за ръка, я поведе към вратата. — Заключи ли навсякъде?

— Да.

— Чудесно — все така тихо каза той, докато прекрачваха прага.

Когато излязоха навън, спря, пусна ръката й, бръкна в джоба си и извади ключовете си, за да заключи след тях.

След това отново я улови и я поведе към пикапа.

— Много добре изглеждаш — отбеляза тя.

— Благодаря — отвърна той разсеяно, мислейки си за задника й в неговия пикап. И по-точно, мислейки си как издърпва седалката си назад, как я притегля върху себе си и какво щеше да направи след това.

Докато в главата му се въртяха подобни мисли, които изобщо не му помагаха да обуздае пениса си, Джейк й отвори вратата на колата в същия миг, в който тя попита:

— Къде отиваме?

— „Стрехите“ — отвърна той, придърпвайки я нежно, за да й помогне да се качи.

Ала Джоузи се бе заковала на място и той я погледна.

— Там е много скъпо, Джейк — прошепна тя.

— Бейби, нали става дума за теб — отвърна той. — А и ти си облякла тази рокля. Къде другаде бих могъл да те заведа, мамка му?

Видя как тя си пое леко дъх и това също беше адски секси, и той се зачуди дали би могъл да я накара да направи същото с ръцете или с устата си. За щастие, тя отвлече мислите му от посоката, в която бяха поели, като му напомни:

— Вчера ме заведе в „Бараката“.

— И ти предложих най-добрия омлет в цялата област.

— Вероятно е точно така — промълви тя, сякаш говореше на себе си, и това му напомни колко сладка можеше да бъде, което най-сетне го накара да се ухили широко.

— Определено е точно така. А сега си напъхай задника в колата.

Тя погледна в пикапа и се поколеба за миг, преди да постави фантастичната си обувка на прага, а той сложи ръце на кръста й и я повдигна.

Намести я на седалката и тя го погледна.

— Благодаря ти. Не бях сигурна, че ще успея да се кача сама.

— Е, вече си вътре, Готина — отбеляза той.

Тя отвори уста, за да каже нещо, но той се отдръпна от вратата, нареждайки, преди да я затвори:

— Сложи си колана.

След това заобиколи отпред, намести си задника на съседната седалка, сложи си колана и запали двигателя.

Подкара по алеята и реши да започне с трудното.

— Утре ще дойда в Лавандуловата къща, първо сам, за да опаковам нещата на Лиди, а после ще пристигнат едни момчета. Аз ще се мина към десет часа, те — около час по-късно. Дотогава трябва да си измислила какво искаш да правиш с работната стая, бейби. Имам място, където да мога да прибера мебелите на Лиди. Ако решиш да ги продадеш, че накарам Кон да пусне обява. Ако пък можеш да ги използваш и си ги поискаш обратно, само ми кажи.

— Добре, Джейк — прошепна тя.

— Значи, се разбрахме — отвърна той. — Имай предвид, че докато момчетата са в къщата и влачат мебели насам-натам, ще трябва да ги нахраниш. Не е нужно да се изсилваш — пица е предостатъчно.

— Окей — отвърна тя, вече не толкова тихо. — Благодаря ти. Не знам какво да кажа за всичко, което…

Гласът му, когато я прекъсна, бе омекнал.

— Не е нужно да казваш нищо, Джоузи.

Чу я да въздъхва, докато той насочваше колата към града.

— Ако искаш, децата може да ми погостуват — предложи тя. — Утре вечер семейство Флетчър ще дойдат на вечеря, но мога да сготвя достатъчно за всички.

— Не съм сигурен, че на преподобния Флетчър ще му е приятно да дели трапезата си със собственика на местния стриптийз клуб.

— О! — прошепна тя, а после продължи малко по-високо: — Не се бях сетила за това.

— Ще дойдем в понеделник вечерта. Кон има почивен ден. Итън непрекъснато хвали рулото ти и Кон се чувства пренебрегнат.

— Много ще се радвам да се запозная с най-големия ти син, но в понеделник вечер не мога. Какво ще кажеш за вторник?

— Не става. Кон е на работа. Какво ще правиш в понеделник вечерта?

— Ще се срещна в „Клуба“ с Бостън Стоун на по питие.

Гърдите му се стегнаха и ръцете му се вкопчиха във волана, докато процеждаше:

— Я повтори!

— Знам — отвърна Джоузи, макар той да не знаеше, докато тя не го каза направо: — Много е дразнещо.

Погледна я и видя, че наистина изглежда подразнена. Но разбира се, колкото и изискана да беше, Джоузи изобщо не умееше да крие чувствата си.

Джейк отново насочи вниманието си към пътя и попита:

— Още ли настоява да продадеш къщата?

— Твърди, че се е отказал — призна тя. — Иска… — пауза, а после, подчертано натъртено: — да ме опознае.

Мамка му.

— Сваля те, когато току-що си загубила баба си?

— Да. И не е лесно да го отблъсна. Затова ще го направя очи в очи.

Не, нямаше да го направи.

Джейк щеше да се погрижи.

— Аз ще се заема — заяви той и усети погледа й върху себе си.

— Моля?

— Аз ще се оправя с това — повтори той.

— Как?

— Не се тревожи. Просто знай, че ще бъде свършено и аз и децата ще дойдем у вас в понеделник вечер.

— Аз… — Нова пауза, а после: — Може би трябва да му се обадя и да му обясня, че наистина не искам да го опознавам.

— Бейби, какво казах току-що?

— Какво каза?

— Да, какво казах?

— Не раз…

— Аз ще се оправя с него.

Джоузи потъна в мълчание.

Джейк кипеше.

Бостън Стоун, шибано копеле.

Не че го познаваше, но това му беше предостатъчно, за да знае, че е шибано копеле.

Разбира се, ако не се броеше, че е шибано копеле, той беше съвършен за Джоузи. Всички тези пари, класа, влияние. Нищо чудно, че й беше хвърлил око. Имаше достатъчно пари, за да си позволи най-доброто от всичко, и беше от онези, които знаеха точно кое е най-доброто. А на Джейк не му трябваше да го познава, за да знае, че нерядко се наслаждава и на двете, при положение че се подвизаваше из целия град.

Джоузи очевидно бе решила да смени темата, защото попита:

— Какво ще правят децата ти тази вечер?

— Амбър ще се цупи, защото имаше среща с Ноа, която трябваше да отмени, понеже е наказана. Освен това няма достъп до телефона си, което означава, че няма да може да му се обади и да говори часове наред от стаята си, както прави обикновено. Итън вероятно ще се тъпче с всякакви боклуци, след което ще се събуди от болка в корема около два часа през нощта, което означава, че и аз ще трябва да си вдигна задника от леглото в два часа през нощта. А Кон винаги е насреща, когато старецът му има нужда от него. За да наглежда Итън и да е сигурен, че Амбър няма да направи нещо, от което още повече да загази, той покани едно от момичетата си вкъщи, вместо да я изведе навън.

— Едно от момичетата си?

— Има си пет. Стабилни връзки.

Последва натежала пауза, а после:

— Как може да има стабилни връзки с пет момичета едновременно?

— Идея си нямам как се справя, Готина, знам само, че успява. Което не означава, че петте се разбират и им харесва да го делят. Знам само, че преглъщат каквото и да е това, което Кон прави, за да ги накара да го приемат.

— Не виждам как това ще свърши добре, Джейк — заяви тя. — Жените не обичат да делят. Затишието може и да продължи още известно време, но няма да трае вечно.

— След като е бръкнал в буркана със сладките, трябва да е готов да се справи с болката, когато някой го плесне, за да го накара да си извади ръката.

— Труден урок — промълви Джоузи.

— Конър се е метнал на баща си. Учи се от опит — нерядко като прецака нещо, след което се старае да бъде достатъчно умен, за да не прецака същото нещо за втори път.

Усети, че тя отново го гледа, когато възрази:

— Но в случая са намесени други хора, момичета и техните сърца, които може да бъдат наранени.

Джейк я погледна за миг и поклати глава, преди отново да насочи вниманието си към пътя.

— Това е трудното, Джоузи. Ако един мъж изобщо заслужава да се нарече така, с първата жена, която нарани, се научава повече да не го повтаря повече. И по-добре да го научи на седемнайсет, отколкото на двайсет и пет, когато на карта може да са заложени наистина важни неща.

Тя не отговори веднага; Джейк вече беше оставил Крос Стрийт зад гърба си и караше по крайбрежната улица, когато я чу да казва:

— На колко години беше ти, когато го научи?

— Как според теб се ожених три пъти? — отвърна той и отново усети очите й върху себе си.

— Моля?

— Научих го рано. Не на седемнайсет, но през втората година в колежа си имах момиче, а тайно се срещах и с още едно. Те научиха и нещата не се развиха никак добре. Чувствах се като истински шибан задник, най-вече защото си бях такъв. Изражението върху лицето на момичето ми. Мамка му. — Той поклати глава. — Никога не го забравих, бейби.

— И как точно тази случка доведе до това, да се ожениш три пъти?

— Не исках отново да видя това изражение, нямах представа как да скъсам с една жена, така че в крайна сметка й надявах пръстен, вместо да й видя гърба.

— Ти… — Джоузи замълча за миг, а когато продължи, гласът й беше изтънял: — … си се женил, вместо да скъсаш?

Джейк се ухили срещу пътя.

— Никога не съм твърдял, че съм Айнщайн.

— Така е, не си — промълви тя.

— Колко истинско го искаш? — попита той.

— Колко… — нова пауза — истинско?

— Откровено. Направо. Колко можеш да понесеш?

— Досега беше забележително открит, Джейк.

Той я погледна за миг, преди отново да насочи вниманието си към пътя.

— С теб опознаваме ли се?

— Да.

— Моя ли си?

Едно шокирано:

— Моля?

— Лиди остави ли те на мен, бейби? — обясни той.

— Ами… да.

И още как, мамка му.

Ето ти го.

Тя беше негова.

— Значи, си моя — заяви той. — Което означава, че си и на децата ми. Което означава, че трябва да си кажем истината, цялата истина. Не бива да крием нищо, пък и така или иначе, аз нямам какво да крия. Правил съм каквото съм правил, вземал съм глупави решения, оплесквал съм нещата, но ето ме тук, децата ми са здрави и щастливи. Ако не броим цупенето на Амбър и глупостите, които прави от време на време, серийното женкарство на Кон и това, че Итън скърби по единствената баба, която е имал някога.

Последва нова пауза, преди тя да започне, тихичко:

— Другите му баби…

— Майка ми е мъртва, бейби. Както и баща ми. Бащата на майка му също си отиде, а майка й живее в Бриджуотър. Мила женица, но леко смахната. Трупа ненужни вещи, не излиза от къщата си, а аз не искам детето ми да бъде на подобно място. Пък и не е, като да е наблизо. Чуват се по телефона. Това е всичко, което има.

— Съжалявам да го чуя, включително и за родителите ти, Джейк — каза тя, все така меко.

— Справяме се, Джоузи — отвърна Джейк по същия начин.

Не я попита за нейните родители.

Защото знаеше, че баща й е починал. По молба на Лиди, тъй като имаше приятел в полицията, беше накарал да го проверят и Кърт бе открил, че баща й е мъртъв. Знаеше също така, че чичо й още е жив, а майка й бе в пълна неизвестност, вероятно все още скрита под новата самоличност, която беше приела, след като бе избягала от бащата на Джоузи, и ако беше жива, никога нямаше да се покаже, въпреки че шибания й съпруг отдавна го нямаше.

Кучката би трябвало да вземе дъщеря си със себе си.

Само че тя беше оставила дъщеря си на едно чудовище.

— Искаш ли да… ами да споделиш как си изгубил родителите си? — попита тя предпазливо.

Отговори й, без изобщо да се поколебае:

— Татко почина от аневризъм. На работа. Беше на шейсет и четири. Оставаха му няколко месеца до пенсия и бам. Отиде си. Итън се роди три месеца по-късно.

— Джейк — прошепна тя, ала не каза нищо повече.

— Мама почина, когато Итън беше почти на две години. Той не я помни. Имаше някаква инфекция, но не я хвана навреме, мислеше си, че просто е уморена, защото скърби по татко. Докато отиде на лекар, за да види какво става, сърцето й вече беше отишло на кино. Прекалено увредено, за да може да се оправи. Няколко месеца по-късно просто угасна. Амбър обаче беше близка с нея и също като с Лиди го понесе много тежко.

Този път не получи отговор.

Когато такъв изобщо не последва, Джейк обърна глава и видя, че тя се взира през страничния прозорец.

Той отново погледна към пътя.

Мамка му, ама че задник беше.

— Джоузи — каза нежно. — Съжалявам, бейби. Не трябваше да повдигам тази тема.

— Това е животът, Джейк — тихо отвърна тя. — А ти просто беше… — Моментно колебание. — Откровен.

Прекалено откровен.

— Повече няма да говорим за това.

Тя не каза нищо.

Той продължи да кара.

Най-сетне тя наруши тишината.

— Е, след като решихме да бъдем… ъъъ… откровени. Съпругите ти?

Страхотно.

Сега щеше да го види не като задник, а като идиот.

— Дона, първата, обичах я. Вероятно не трябваше да се развеждам с нея. Тя го искаше, аз не го разбирах, но въпреки това й го дадох.

— Звучи странно — отбеляза Джоузи, когато той не продължи.

— Наистина беше — съгласи се Джейк. — До ден-днешен не го разбирам. Онова, което знам обаче, е, че все още ме вбесява, затова се опитвам да не мисля за него.

— Не е нужно да споделяш.

Това го накара да се усмихне широко.

— Бейби, вече изложих живота си на показ. Късно е за това.

— Действително — промълви тя, но Джейк долови усмивката в гласа й и се обърна, за да я види.

Успя да я зърне за миг, преди отново да насочи вниманието си към пътя, и се радваше, че я беше видял.

Тя по принцип си беше хубава. Ала когато се усмихваше…

Исусе.

— Но не искам да се ядосваш — продължи тя.

— Твърде много време мина, вече не си струва да се ядосвам.

— Окей.

— Карахме се. Не непрекъснато, но се случваше. И честна дума, не знам какъв й беше проблемът, но имаше такъв. Заяждаше се за нещо и не се отказваше, а после започна да се заяжда за всичко и накрая реши да се отърве от мен. Както аз си го спомням, всичко започна от това, че поиска нова кола. Не можех да си позволя нова, затова купих втора ръка. Беше по-хубава от онази, която имаше дотогава, и реших, че няма да има нищо против. Да, ама не. Каза ми, че никога не я слушам. Аз й казах, че я слушам, но че не можем да си позволим чисто нова кола. Тя стана гадна, продължи да се държи отвратително и ме изрита. Изгуби мъжа си, но получи нова кола.

— Това е нелепо — отсече тя, внезапно ядосана, и Джейк потисна усмивката си.

Трябваше обаче да признае, че реакцията й му беше приятна.

— Случи се тази гадост, значи, а после тя поиска да се сдобрим. Онова, което имахме, беше добро, така че се опитах, но все си спомнях за случилото се и то ме вбесяваше, така че нещата не се получиха. Тя захвърли брака и семейството си заради една нова кола. Не може така.

— Напълно съм съгласна — заяви Джоузи и този път Джейк не потисна усмивката си.

А й се отдаде.

— Все пак животът се стече така, че от това в крайна сметка получих Итън, ако бях останал с Дона, той нямаше да се роди, така че нещата все пак се наместват по един или друг начин.

— Да — съгласи се тя.

Това бе изречено задъхано и Джейк не знаеше защо. Но му хареса как прозвуча.

— Манди, номер две, беше страхотна — продължи той. — Нея също я обичах. Страшно си падаше по мен и по това, да бъде доведена майка на децата ми. Надянах й пръстен, тя ме искаше, оказа се обаче, че двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата децата й идват в повече. Така че се изнесе.

Един ден се прибрах и нея я нямаше. Получих документите за развода по пощата. Оттогава не съм я виждал. Хубавото беше, че докато аз не я бях видял какво представлява, децата я бяха разбрали колко струва, така че мен ме разтърси, когато ме напусна, но те се радваха, че си е отишла.

— Това, ами… това с разтърсването звучи неприятно.

Джейк поклати глава при думите й и начина, по който ги беше изрекла.

Мамка му, през половината от времето с нея и начина, по който говореше, не знаеше дали да се смее, или да я целуне.

За съжаление, последното не можеше да направи, а не смяташе, че първото ще й хареса особено, затова не направи нито едното, нито другото.

— Така си беше, миличка, но не се тревожи. Бързо ми мина, когато тя се изнесе по този начин. Не беше готино, но в крайна сметка реших, че съм се отървал леко и бързо, така че всичко беше наред.

— А последната? — подкани го Джоузи, когато той замълча.

— Слоун, майката на Итън.

— Да.

— И си навита на пълна откровеност?

Пауза, а после:

— Да, Джейк, навита съм.

Той отново се усмихна широко на начина, по който го беше казала, а после заяви:

— Беше фантастична в леглото.

Когато не добави нищо повече, тя попита:

— И това е всичко?

— Не. Беше невероятно фантастична в леглото.

— Аз, ъъъ… ами… искам да кажа… звучи така, сякаш не си искал да сложиш край на връзката с никоя от тях.

— Отвориш ли си очите, няма как да не видиш знаците. Държиш ли ги затворени обаче, нищо няма да разбереш. Поглеждайки назад, всяка от тях ми даде причини да се откажа още преди нещата да опрат до адвокати. Не го видях, защото не бях достатъчно мъж, за да го видя.

Отново се възцари дълго мълчание, преди тя да каже:

— Аз не знам много по тези въпроси, Джейк, но смятам, че един мъж не би заслужавал да се нарече истински мъж, ако е влюбен и няма смелостта да опита.

„Смелостта да опита.“

Мамка му.

Джоузи продължи:

— Ето защо, с изключение на майката на Итън, която не твърдиш да си обичал, ти просто си последвал сърцето си и аз намирам това за много мъжествено.

„Последвал сърцето си.“

Мамка му.

— Джейк? — повика го тя, когато той се умълча.

— Да, бейби? — отвърна той тихичко.

— Аз… — Още една пауза, а после: — Наистина ли си добре?

— Казах ти всичко, то беше грозно, а ти беше мила. — Той се пресегна и улови ръката й. Стисна я лекичко и довърши: — Оценявам го, миличка.

— За нищо — промълви тя и макар да й отне един миг, стисна ръката му в отговор.

Джейк я задържа в своята, отпускайки опакото на дланта си върху лъскавата коприна, обгърнала мекото й бедро, и тя отново го стисна, този път — малко по-различно. Той мислеше, че знае защо, но въпреки това не я пусна дори когато пристигнаха пред „Стрехите“ и влязоха в паркинга. Пусна я едва когато спря пред входа.

Изключи от скорост, слезе, заобиколи колата и отиде да й отвори.

— Ще те оставя тук. Мястото винаги е претъпкано. Ще трябва да паркирам доста далеч и не искам да вървиш — обясни той.

— Много мило, Джейк. Благодаря ти — отвърна тя и откопча колана си.

След това се обърна към вратата и предпазливо сложи една от своите адски секси обувки на прага. Джейк постави ръце на кръста й, тя се подпря лекичко на раменете му и той я свали на земята.

След това я пусна и когато тя вдигна ръце от раменете му, улови една от тях и я въведе вътре.

След като се погрижи да я настани на топло, сложи свободната си длан на шията й и като стисна ръката й, която все още държеше в своята, се приведе напред:

— Веднага се връщам.

Сините й очи задържаха неговите и тя промълви:

— Окей.

Джейк се усмихна широко и излезе.

Когато се върна, беше посрещнат от зашеметяващата гледка на Джоузи в онази нейна рокля. Естествено, бяха взели палтото й.

Докато той се мъчеше да се съвземе от вида й в роклята, тя обърна поглед към него, почти на секундата, в която прекрачи прага; устните й се извиха в усмивка, по някаква причина очите й грееха.

— Попитах — каза тя. — Масата ни е готова.

След това му протегна ръка.

Исусе.

И в този миг го осъзна по начин, който знаеше, че никога няма да забрави — готов бе да улови ръката й и да я остави да го заведе, където си поиска. Достатъчно бе да се усмихне, да обърне очи към него и да му протегне ръка и той би отишъл с нея в ада, и би го сторил широко усмихнат.

Даваше си сметка, че идеята е лоша.

Даваше си също така сметка, че никой не тъжи за Лиди, както тя го прави, без да изпитва дълбоки чувства. Знаеше, че няма да се откаже от къщата, нещо, което би разбило сърцето на Лиди… нито от децата му. Знаеше, че се грижи за една умираща жена, която едва познава, за да може съпругът й да си отдъхне мъничко. Знаеше, че тя е единственият човек, който бе в състояние да пробие дори мъничко мрежата на тийнейджърската драма, която Амбър беше оплела около себе си. Знаеше, освен това, че дъщеря му се беше отказала от вегетарианството си само след един ден — и определено беше заради Джоузи. Знаеше, че бе помогнала на сина му с домашното. Знаеше, че й бе разказал всичките си шибани проблеми с жените, а тя го бе направила да изглежда така, сякаш бе някакъв рицар в лъскави доспехи. И най-сетне, беше си дала сметка, че е оплескала нещата между тях, и не бе изчакала дори ден, за да си донесе задника при него и да му се извини.

Освен това тя грешеше. С Дона и Манди беше сляп.

Сега обаче очите му се бяха отворили и адски му харесваше онова, което виждаше.

Пристъпи напред и пое протегнатата й ръка. След това я притисна до себе си и погледна хостесата.

— Както дамата ви каза. Спиър.

Хостесата кимна и взе две менюта.

— Разбира се. Моля, последвайте ме.

Продължи да я притиска до себе си и докато отиваха към масата. Не му убягна това, че никога, нито веднъж през целия си живот и с всички жени, които бе имал (някои от които наистина си ги биваше), не бе изпитвал по-голяма гордост, отколкото сега, докато прекосяваше ресторанта с Джоузи до себе си.

Когато стигнаха до тяхната маса (в средата, точно както му харесваше, та всички да могат да видят него и невероятната жена, с която бе дошъл), я пусна, за да издърпа стола й.

Настани я и видя как хостесата разгъна салфетката й и Джоузи се облегна назад с отработена лекота, за да може момичето да я сложи в скута й.

Джейк грабна своята — нямаше да остави хостесата да направи същото и с него.

Дадоха им менютата, казаха им, че сервитьорът ще им съобщи какви са специалитетите на вечерта, и хостесата се оттегли, а на нейно място се появи помощник-келнерът и напълни чашите им за вода.

Джоузи вдигна очи към момчето и промълви:

— Благодаря.

След това обърна още по-лъчезарен поглед към Джейк.

И когато го направи, той почувства как гърдите му отново се стягат, ала този път от съвършено различно чувство.

Помощник-келнерът се оттегли и Джоузи начаса се приведе напред.

— С баба сме идвали тук три пъти.

Мамка му.

Джейк я наблюдаваше изпитателно, чудейки се дали бе изтълкувал погрешно блясъка в очите й и дали това не бяха сълзи, а не щастие.

— Обожавам това място — продължи тя. — На два пъти празнувахме рождения ми ден и веднъж — нейния. Това е един от най-любимите ми ресторанти на света.

Е, това беше добре.

Широка усмивка огря цялото й лице, разкривайки прекрасните й бели зъби.

Стомахът на Джейк се сви.

И преди бе виждал усмивката й. Ала никога такава.

Беше феноменална.

— Вече ходих в „Брийз Пойнт“, с баба ходехме и там, по-често, защото не е толкова скъпо. Отидох сама. Не беше ужасно, но ме натъжи, и то не само защото онзи отвратителен мъж ми досади — сподели тя, все така усмихната.

И тогава го каза:

— Ала сега съм в прелестна рокля, ти си страшно красив в костюма си и истински кавалер, което е изключително очарователно, и се намираме в превъзходен ресторант, където съм сигурна, че ще ни поднесат невероятна храна. И това не ме натъжава, защото знам, че баба би се радвала, че сме тук и се наслаждаваме на всичко това… заедно.

Тя се пресегна, отпи от чашата с вода и я върна на масата, след което отново вдигна очи към Джейк. През цялото това време, все още несъвзел се от усмивката и думите й, Джейк не можеше да измисли нищичко, което да каже в отговор.

— Сега ние ще си създадем прекрасен спомен тук. Не е ли прелестно това? — попита тя.

— Да, бейби — насили се да отговори той.

Тя продължи да го заслепява с усмивката си още миг, преди да продължи и напълно да разтърси света му:

— Благодаря ти, че ми даде това. То означава много за мен.

— За мен е удоволствие, миличка — прошепна той.

И именно в този миг го връхлетя нещо друго.

Откакто я беше видял за първи път, тя беше обгърната в пелена от скръб. Продължаваше да живее, ден за ден, но тя я задушаваше.

Ала сега беше щастлива.

Благодарение на него.

Мамка му, усещането беше страхотно.

Видя как тя наклони глава към менюто и промълви:

— Чудя се какви ли са специалитетите. Винаги са просто великолепни.

— Отпусни му края, Готина, поръчай каквото си поискаш — промълви Джейк в отговор и тя отново го погледна с блеснали очи и му дари поредната си ослепителна усмивка.

Той й се усмихна в отговор, след което, все така широко ухилен, зачете менюто си.

Все още не си бе избрал, когато до масата се приближи един сервитьор и под недоумяващия поглед на Джейк остави чаша шампанско пред Джоузи.

— Добър вечер — поздрави той, докато Джейк местеше поглед от чашата към Джоузи, която я гледаше изучаващо, и накрая към него. — От господина на бара е — обясни с усмивка и махна с глава към бара.

След това попита Джейк какво ще желае за пиене, но Джейк погледна покрай Джоузи, която се бе обърнала към бара. И тогава го видя.

Шибания Бостън Стоун.

Копелето имаше наглостта да изпрати питие на жената, която седеше на масата на Джейк.

— Господине? — повика го сервитьорът и Джейк го погледна.

— „Будвайзер“. В бутилка, ако имате — поръча той отсечено.

— Разбира се — отвърна сервитьорът. — Искате ли да чуете специалитетите за вечерта?

Джейк погледна към Джоузи и видя, че тя се взира гневно в чашата с шампанско.

— Върни се малко по-късно — нареди той.

— Разбира се.

Сервитьорът се оттегли.

В момента, в който той го направи, Джейк разбра колко много е подразнена Джоузи, защото дори не се поколеба да му го каже.

— Това мина всякакви граници — изсъска тя. — Толкова нетактично. Аз съм на вечеря с друг мъж, а той изпраща чаша шампанско само на мен? Това е недопустимо. То е изключително грубо, както и арогантно. Действително ли си мисли, че това ще ме впечатли? Ако е така, дълбоко се заблуждава.

В мига, в който тя свърши, Джейк се изправи, хвърли салфетката си на масата и взе чашата с шампанско.

След това заобиколи масата, без да сваля очи от мишената си, а кръвта във вените му кипеше. Спря само защото усети ръката й да се обвива около неговата.

Сведе очи надолу и видя, че лицето й бе пребледняло и разтревожено.

— Джейк… — започна тя шепнешком.

— Всичко ще бъде наред, бейби — увери я той. — Остани тук. Няма да се бавя.

След това издърпа ръката си от нейната, като преди това я стисна лекичко, и се приближи до Стоун.

Постави чашата на бара до него и изръмжа:

— Навън.

Не изчака да види дали Стоун ще го последва. Може и да не го познаваше, ала познаваше този тип мъже. Макар да му беше ясно, че Джейк може да го смаже (и то не само защото Джейк беше пет сантиметра по-висок и около петнайсет килограма по-тежък), той нямаше да преглътне удара, който мъжествеността му щеше да понесе, ако останеше да си седи, когато го бяха предизвикали по този начин.

Не се беше излъгал. Когато излезе навън, Стоун вече беше там. Задникът мина покрай него и те се изправиха един срещу друг.

— Здрави топки имаш — изплющя гласът на Джейк.

В отговор копелето се ухили широко:

— Това шега с името^[1] ми ли е?

— Изобщо не се опитвам да бъда забавен, задник такъв — изплю Джейк. — Сериозно? Да изпращаш питие на жената, която седи срещу мен, на моята маса?

— Купих цялата бутилка, но изпих останалото. Сигурен съм, че едва ли би могъл да оцениш както трябва достойнствата на „Дом Периньон“^[2].

Гласът на Стоун беше равен, думите му — подигравателни.

Джейк ги пропусна покрай ушите си. Какво мисли Стоун за него нямаше значение. И никога нямаше да има.

Онова, което имаше значение, бе, че Джоузи си прекарваше добре, усмихваше се ослепително, а миг по-късно беше ядосана заради този задник.

— Джоузи е прекалено изискана, за да ти го каже направо — отвърна Джейк. — Но докато идвахме насам, ми разказа, че сте се уговорили да излезете на питие. Каза ми също така, че не иска да го прави. Поговорихме за това и решихме аз да те светна. И сега, когато ми се удаде тази възможност, ето как стоят нещата. Тя не си пада по теб. Откажи се. И един съвет: Жена с нейната класа? Номерът, с който й излезе току-що, може единствено да я ядоса, нищо друго.

— В понеделник ще видим дали Джоузефин си пада по мен, или не.

Исусе! Глух ли беше?

— Май не ме чу — отвърна Джейк. — Нищо няма да видиш, защото, ако се появиш в „Клуба“, тя няма да е там, тъй като по същото време ще приготвя вечеря за мен и за семейството ми.

Раздразнение пробяга по лицето на Стоун, преди той да успее да го скрие и да вирне брадичка.

— Очевидно е решила да опита нещо по-долнокачествено, но жена като нея, рано или късно, идва на себе си, когато тръпката от новото изживяване премине.

Какъв му беше проблемът на този тип?

— Току-що изгуби баба си, задник такъв — напомни му Джейк.

— И във време на скръб е добре да насочим мислите си към други, по-приятни неща, а когато тя ми даде тази възможност, аз с удоволствие ще й помогна да насочи мислите си именно към тях.

— Исусе, ама ти сериозно ли? Казах ти, че не си пада по теб. Наистина ли си мислиш, че оная ти работа е толкова голяма?

— Никога не съм бил от тези, които се сравняват с другите. По това се различаваме. Както и по всичко останало, Спиър. С изключение на факта, че и двамата сме наясно колко готино за чукане парче е Джоузефин Малоун. И макар да не вярвах, че е възможно, появата й в тази рокля днес доказа, че е дори още по-готина за чукане, отколкото си мислех. Ако ти имаш достатъчно здрави топки, съветът ми е да не губиш време и да действаш бързо. Тази вечер. Преди очарованието ти да се изхаби. Но моля те, недей да го правиш до стената в преддверието на Лавандуловата къща. Там смятам да я изчукам аз за първи път.

На Джейк му причерня пред очите, но не успя да каже нито дума.

То беше, защото Джоузи изникна зад гърба му. А той беше толкова бесен, погълнат изцяло от задника пред себе си, че дори не бе чул тракането на токчетата й по паважа. Разбра, че е тук, когато усети как рамото й го удари лекичко по ръката, докато минаваше покрай него. Пред очите му Джоузи вдигна ръка и с всичка сила зашлеви Стоун през лицето.

Главата на Стоун отхвръкна назад и Джейк се раздвижи. Стисна китката й и я свали до корема й, след което я издърпа до себе си и отстъпи назад, обвивайки другата си ръка около гърдите й.

Ала сега тя беше напълно погълната от задника пред тях.

— Ти, мерзавецо — изплющя гласът й, при което яростта на Джейк в миг се изпари и той трябваше да стисне зъби, за да не се разсмее на нелепата й обида, която въпреки това беше невероятно сладка, защото беше съвсем в стила на Джоузи. — Как се осмеляваш! Ти си… ти си… неописуем — довърши тя, съскайки.

Лицето на Стоун в миг се промени, очите му се приковаха в нея, устните му промълвиха:

— Джоузефин…

— Нито дума повече! — предупреди го тя гневно. — Боя се, че трябва да ти съобщя, че заради поведението ти тази вечер и нещата, които те чух да казваш току-що, няма да изляза на питие с теб този понеделник. Всъщност бих предпочела да не те виждам никога повече. Достатъчно ясна ли бях?

— Съжалявам, че трябваше да чуеш това, Джоузефин, но позволи ми да… — започна Стоун.

— А аз се радвам, че го чух — прекъсна го тя. — Досега смятах, че си просто арогантен и безчувствен. Сега знам, че си много повече и нищо от това не е хубаво. Онова, за което съжалявам, е, че двамата с Джейк си прекарвахме чудесно. Първата прекрасна вечер, откакто баба почина, а ти я помрачи. За щастие, такива като теб е лесно да бъдат забравени, така че можем да оставим неприятната ти особа зад гърба си, да се върнем в ресторанта и да продължим да се наслаждаваме на вечерта.

Джейк я слушаше, отбелязвайки си наум никога да не я ядосва, когато тя се освободи от ръцете му, но улови дланта му.

— Да вървим, Джейк. Донесоха бирата ти, а аз току-що открих, че отчаяно се нуждая от мартини.

Тя го дръпна.

Джейк й се ухили широко, ухили се и на мръщещия се Стоун, който бе приковал в Джоузи мрачен поглед, който изобщо не му се понрави. Разбира се, задникът не можеше да направи нищо. Беше я изгубил окончателно, дори повече отпреди. Нямаше значение, че е фрашкан с пари и можеше да изпраща чаши скъпо шампанско на масата й. За Джоузи той беше престанал да съществува.

Усмихвайки се широко при тази мисъл, Джейк се остави Джоузи да го поведе към ресторанта.

Ала когато се обърна, тя се олюля на високото си токче и той я дръпна за ръката, за да я накара да политне към него. Пусна ръката й само за да я улови през кръста и да я притисне до себе си, преглъщайки надигналия се в гърдите му смях, когато от устните й се откъсна едно ядосано: „Да му се не види!“.

— Само така, бейби — прошепна той. — Направо го сравни със земята. И няма значение какво правиш в тези обувки. Ще изглеждаш страхотно, докато го правиш, а той няма никакъв шанс, така че всичко е наред.

Помогна й да изкачи стъпалата и тъкмо посягаше да й отвори вратата, когато тя заяви:

— Този мъж е долно нищожество.

— Този мъж вече е в огледалото ти за обратно виждане, а на пътя пред теб има мартини и страхотна вечеря.

Чу я как си пое дълбоко дъх, докато я издърпваше през вратата, а после тя каза:

— Действително.

Джейк я стисна лекичко и усети ръката й да се плъзва по гърба му, докато той я насочваше към масата им.

Пуснаха се едва когато той издърпа стола и й помогна да седне, преди да заеме своето място.

Тъкмо разстилаше салфетката на скута си, когато тя каза:

— Права бях. Ти си истински кавалер.

Джейк вдигна очи и видя, че е приковала поглед в него.

— Какво?

— Смятам, че онова, което направи току-що, е едновременно благородно и храбро. Никога досега не бях виждала мъж да се държи по този начин. Това, че когато аз бях ядосана, ти реагира мигновено, за да се справиш с положението, бе просто възхитително.

Той се усмихна широко насреща й и каза:

— Комплимент ли ми правиш?

Тя кимна.

— Да. Нищо чудно, че баба те е харесвала. Тя все повтаряше, че кавалерството и благородството са на изчезване. Смяташе, че е наистина жалко. Твърдеше, че този тип мъже са рядкост в наши дни. Очевидно е открила един такъв мъж в твое лице. Все по-ясно разбирам защо ме е оставила на теб — знаела го е и е искала да имам точно това.

Джейк не каза нищо. Причината бе, че отново се беше вкаменил, за да може да изпита докрай усещането от думите й, разтърсващи тялото му.

— Онова, което не разбирам, е защо те е крила от мен. — Джоузи отмести очи и продължи да говори на килима: — Както и да е, случилото се преди малко бе крайно неприятно. — Тя отново го погледна. — Затова те моля да си спестим обсъждането на всичко, което би могло да ни разстрои, и да възобновим изключително приятната си вечер.

Господи, беше неповторима.

И невероятно сладка.

Джейк отново се ухили широко насреща й.

— Можем да възобновим каквото си поискаш, Готина.

Видя как очите й припламнаха, по изразителното й лице пробяга още нещо, което сгря чертите й, и най-сетне тя се усмихна.

Джейк остави и тази усмивка да го прониже, а после с крайчеца на окото си зърна техния сервитьор. Улови погледа му и кимна.

Сервитьорът побърза да се приближи.

— Дамата би искала мартини — каза Джейк.

— С водка и с маслини — поясни тя.

— Веднага ще се погрижа — отвърна сервитьорът.

— А след това бихме искали да видим специалитетите — добави Джейк.

— Разбира се. — Сервитьорът кимна и се поклони лекичко. — Веднага се връщам.

— А сега — започна Джоузи, когато той се отдалечи, — бих искала да знам дали има нещо, което Кон не яде, за да измисля менюто за понеделник.

Джейк взе бирата си, без да обръща внимание на охладената чаша, която му бяха донесли, и отговори:

— Кон е алергичен към зеленчуци.

Отпи от бутилката и потисна поредната усмивка, когато видя големите й сини очи да се разширяват.

— Това е ужасно. Алергичен към зеленчуци? Всички зеленчуци?

Джейк остави бирата си на масата и се приведе към нея.

— Бейби, това е просто израз. Не е алергичен. Просто ги мрази.

— О! — измърмори тя, а после погледът й стана строг. — Трябва да го преодолее. Не е здравословно в диетата му да не присъстват зеленчуци.

— Ще те оставя да му го кажеш в понеделник.

Тя изпъна рамене и заяви:

— Ще го направя, без да губя нито ден. Лично аз смятам, че младите мъже продължават да растат, докато не навършат двайсет и няколко години. Вече не е малък, но ако диетата му е по-укрепваща, кой знае какво би могло да се случи.

Мамка му, беше несравнима.

— Да, Джоузи. Кой знае — промълви Джейк.

— А сега ми се прииска пържола — смени темата тя. — Какво ти се иска на теб?

Ако трябваше да е напълно откровен, искаше нея, сладка, непохватна и изискана, искаше да я вкуси там долу и да я чуе как стене.

Не го изрече на глас обаче.

Вместо това каза:

— Ще изчакам специалитетите.

Тя кимна и се усмихна.

Джейк й отвърна със същото.

А после й донесоха мартинито.

 

 

Джейк седеше на прозореца в светлата стая, протегнал крака пред себе си, с чаша от уискито на Лиди в ръка, зареял поглед към лунните лъчи, огряващи морето отвън.

Джоузи се бе разположила срещу него, подвила крака под себе си, извила тяло и притиснала гръб до облегалката с лице към прозореца.

Беше му направила мъничък подарък, сваляйки обувките си — за първи път си позволяваше нещо толкова непринудено в негово присъствие. Не беше пуснала косата си, а след тази нощ Джейк си мислеше, че наистина трябва да я види с разпусната коса.

Но всяко нещо с времето си.

Тя отпиваше от тумбеста чаша за коняк лилава напитка, която си бе наляла от някаква префърцунена бутилка и която миришеше на сироп за кашлица (както бе установил, когато тя му подаде чашата си, след като я бе попитал какво е това). Достатъчно му бе само да я подуши и изражението му трябва да го беше издало, защото тя побърза да си вземе чашата, като се изкиска тихичко и очарователно.

След като го покани на питие след вечеря, тя напълни чашите им, събу си обувките и го отведе в любимата си стая.

Вечерта беше минала наистина добре и Джейк го знаеше, защото усмивките й бяха толкова много, че им бе изгубил бройката. Дори се бе смяла, обикновено беззвучно и очарователно, ала веднъж толкова силно, че чак раменете й се разтресоха.

Онова, което я бе накарало да се усмихва и смее, бяха неговите истории за децата или пък за момчетата от спортната зала, или пък как танцьорките и охраната от клуба му непрекъснато излизаха заедно, късаха, правеха сцени и се мъчеха (безуспешно) да го скрият от него, тъй като той не позволяваше връзки между колеги.

На свой ред тя също го бе накарала да се усмихва, отпускайки се все повече и повече с напредването на вечерта, разказвайки му за местата, които беше посетила, нещата, които беше правила, и хората, които познаваше и с които бе работила. Някои от имената на музикантите определено му бяха познати. Чувал бе дори за някои от дизайнерите.

Единственото, което го поразтревожи, бе начинът, по който говореше за всичко това. Очевидно обичаше работата си, харесваше и/или се възхищаваше на хората, с които работеше, и очевидно обожаваше онова, което прави, и хората, с които го прави.

С космополитен живот като нейния, сред модния и музикалния елит, на Джейк му беше ясно, че няма да й е лесно да се установи в малко крайбрежно градче в Мейн, независимо колко живописно беше, нито пък колко невероятна бе къщата й в него.

Меките й думи го отвлякоха от мислите му.

— Докато баба все още можеше да се качва по стълбите, двете с нея много често седяхме тук.

Очите му се насочиха към нея и откриха, че нейните все още са зареяни навън. Тя продължи да говори:

— Когато бях малка, си измислях истории и й ги разказвах. Според мен тя знаеше, че са просто мои фантазии, ала никога не каза нищо. Когато пораснах, не беше нужно да казваме каквото и да било. Тя отпиваше от своя „Драмбуйе“^[3], аз — от моя „Шамбор“, докато си седяхме тук, съзерцавахме морето и просто бяхме. Заедно.

Джейк не каза нищо — разчитайки настроението й, предположи, че тя не се нуждае от терапевт или събеседник.

Имаше нужда от някой, който да я изслуша.

И той щеше да й даде именно това.

Само че бе сгрешил.

Разбра го, когато тя се обърна и улови очите му в приглушената светлина.

— Ще ми разкажеш ли как се запознахте? — помоли го тихичко.

— Ще ти разкажа всичко, което поискаш, бейби — отвърна той също така тихо.

Джоузи кимна и той й даде онова, от което се нуждаеше.

— Спортната ми зала не вървеше добре — започна той.

Тя наклони глава на една страна, а Джейк продължи:

— За да изкарвам нещо от нея, трябва да предлагам силови тренировки, спининг, аеробика и разни такива. В град с тези размери не можеш да очакваш да направиш много пари от боксова зала. Така и стана. Проблемът бе, че имах три деца, за които да се грижа, както и жена по онова време, така че се нуждаех от пари. Една моя приятелка е репортерка в общинския вестник и когато изглеждаше, че залата ще фалира, тя здравата раздуха нещата, с надеждата да ми набави нови членове. „Камиона губи спортната си зала“. „Децата губят боксовата си лига“.

— Децата губят боксовата си лига? — повтори тя.

Джейк кимна.

— Ръководя детска боксова лига. Тренират три дни седмично, след училище, а срещите са през уикендите. Не е много голяма, но винаги идват около двайсет-трийсет деца. Не изкарвам никакви пари от нея — таксата едва покрива екипировката и изяжда от времето на залата. Но пък така хлапетата не се занимават с глупости, освен това ги възпитава на дисциплина, дава им увереност, учи ги, че е важно да се грижиш за тялото си, и им дава уменията да се защитават.

— Никога не си го споменавал — отбеляза тя.

— Познаваме се съвсем отскоро, миличка.

Тя кимна, а после каза:

— Чух нещо за това с „камиона“, а и залата ти се нарича така. Какво означава?

— Аз съм Камиона.

— Моля?

Джейк се ухили насреща й.

— Аз съм Камиона, Джоузи. Някога се боксирах. Така ми викаха.

Тя се изпъна.

— Ти си боксьор?

Усмивката на Джейк стана още по-широка.

— Да, аз съм боксьор. Бях доста добър. Затова се появих във вестника, макар и да беше само местният вестник. Започнах да се боксирам отрано само за да поддържам форма. Не си падах по отборните спортове, а баща ми не си падаше по идеята да има дете, което само се размотава наоколо и зяпа телевизия. Открих, че ми пасва. Харесваше ми да видя на какво е способно тялото ми, но най-вече — да поставям тялото си на изпитание Тренираш, изучаваш противника си, набиват ти стратегии в главата, но когато излезеш на ринга, оставате само ти и той, и целта е доста брутална. Трябва да пребиеш другия, за да не те пребие той.

Джейк замълча и тя попита:

— И си бил доста добър?

— Аха.

— Колко добър?

— Имах няколко платени мача във Вегас. Ето колко.

Тя прозвуча очарователно объркана, когато попита:

— Това хубаво ли е?

Той отново й се усмихна.

— Да, Джоузи. Това е хубаво. Боксирах се в колежа, един треньор мениджър се свърза с мен и аз зарязах училището и се посветих само на това. Получи се. Уредиха ми няколко сериозни мача. Изкарвах добри пари. Попътувах, видях някои интересни места. Беше хубаво, вълнуващо, харесваше ми и страшно обичах да се боксирам. Само че с бокса човек трябва да действа умно и да се оттегли, когато му дойде времето. Тялото ти не може да търпи всичко това до безкрай. Така че се оттеглих, върнах се в Мейн и използвах парите, които бях натрупал, за да отворя залата.

— Все още не разбирам защо те наричат Камиона — каза Джоузи.

— Наричат ме Камиона, защото в колежа нокаутирах едно хлапе на третата минута от първия рунд. Когато от вестника на колежа го попитаха какво се случи, той отговори, че дясното ми кроше било, като да те блъсне камион. Оттогава ми остана прякорът.

— Да разбирам, че това е ласкателно?

Думите й извикаха нова усмивка от Джейк.

— Да, бейби. Много — потвърди той и видя как зъбите й проблеснаха за миг, преди да го подкани да продължи разказа си.

— И така, бил си на път да изгубиш залата си…

— Аха. И тогава Лиди прочела онази статия и дойде да ме види. Не съм сигурен, че беше, защото държеше Камиона да спаси залата си. По-скоро ставаше дума за това, децата да си запазят боксовата лига. Каквото и да беше причината, тя дойде и ми предложи парите, които ми трябваха, за да изляза от задънената улица.

— А… — промълви тя.

— И каквато си беше, Лиди ме накара да се разговоря и много скоро научи цялата ми история. Татко беше починал, мама не беше добре и не след дълго щяхме да открием, че умира. Спортната ми зала беше на червено и за да изхранвам семейството си, нощем работех като охрана в „Цирка“. Живеехме в двустаен апартамент, недалеч от пристанището — гадно място по всяко време, но според това, откъде духа вятърът, понякога цялото вонеше на умряла риба. Дона вече бе започнала да се отдава на влечението си към млади мъже, така че повече се интересуваше от това, да намери кого да вкара в леглото си, отколкото да бъде с децата си в дните, когато трябваше да ги вземе. В резултат на което Слоун непрекъснато ми надуваше главата, защото изобщо не беше във възторг от това, че през по-голямата част от времето трябваше да се разправя, освен с бебето и с още две деца в онзи малък апартамент, докато Дона ходи по мъже.

— Затова ли те напусна? — попита Джоузи.

— Не тя ме напусна, бейби. Аз я изритах.

В гласа й се промъкна изненада.

— Ти си сложил край на връзката ви?

Джейк се приведе към нея.

— Със Слоун най-сетне се научих да го правя. Понякога животът доста се сговнява, а точно по онова време моят се беше сговнил ужасно. Знаех, че апартаментът е ужасен. Не исках семейството ми да живее в него. Бях близък с баща ми, обичах майка ми и никак не ми беше лесно да се справя с неговата загуба и с това, че и на нея не й оставаше много. Залата не вървеше. Знаех, че трябва да се откажа от нея, и това ме убиваше. Наистина обичам тази зала. Само че семейството ми беше по-важно. Работех на две места, едвам се довличах вкъщи в три през нощта, ставах в седем, за да отворя залата, заспивах като пребит винаги когато ми се удаваше възможност. Не исках такъв живот и се опитвах да намеря изход. Слоун не се опитваше да намери нищо друго, освен още начини да ми вгорчава живота. Когато положението се скапе, жената трябва да стои до мъжа си. Не го риташ, когато и без това е паднал.

Последва пауза, а после тя прошепна:

— Това е много вярно.

— Знам, че е.

Тя продължи, все така шепнешком:

— Съжалявам, че е постъпила така с теб, Джейк.

Толкова шибано мила.

— Аз не бях по-различен по онова време, миличка. Ала след начина, по който тя ми обърна гръб, но най-вече на Итън, когато си намери друг мъж и си уреди нов живот, изобщо не съжалявах, че се отървах от нея.

Тя задържа погледа му в продължение на един дълъг миг, преди да попита:

— И тогава баба ти е предложила пари, за да купиш „Цирка“?

— Аха — кимна Джейк. — Мястото бе същинска дупка. А собственикът му, Дейв, беше истински задник. Не плащаше почти нищо на момичетата, твърдейки, че си изкарват парите от бакшиши. Всяка вечер дежуреха по двама биячи. Само двама. С клуб като този така сам се молиш за неприятности. Зад бара работеха момичета, които не можеха да направят нищо, ако положението загрубее. Въпреки това той изкарваше добри пари. Наистина добри. Затова, когато реши да продаде мястото, аз знаех, че ако успея да го купя, трябва само да го пипна малко, за да изкарвам още повече.

— Поради което си разказал на баба и тя е повярвала в теб.

Джейк отново се усмихна.

— Да. Тя повярва в мен, Готина. Каза ми, че ако успея да взема кредит за залата, тя ще ми даде остатъка от парите и ще мога да си опитам късмета с „Цирка“, и с течение на времето да й върна заема. Разбира се, аз отказах.

Джоузи се изпъна и се приведе към него, а в гласа й отекна изненада.

— Отказал си?

— Отказах — потвърди Джейк. — Да взема подаяние от една осемдесет и шест годишна старица? — Той поклати глава.

— Но в крайна сметка си ги взел — отбеляза тя.

Джейк кимна.

— Да, взех ги. След като й бях отказал поне сто пъти. Хубавото във всичко това беше, че тя се заинтересува от мен, хареса ме, аз също я харесах. Междувременно се запозна с децата, стана част от живота ни, на нас ни беше приятно и я задържахме, а тя задържа нас. В крайна сметка успя да сломи съпротивата ми и аз приех парите й. Взех заем срещу залата, тъй като притежавах сградата. Затворих „Цирка“ за два месеца и заедно с едни приятели го стегнахме, след което отново го отворихме. За една година успях да върна парите на Лиди, за три изплатих заема срещу спортната зала. Намерих къща с четири спални, така че всяко от децата ми да си има своя стая. Животът ни се промени. Вече не беше отвратителен. Стана добър. И Лиди беше катализаторът за всичко това.

— И именно така сте се запознали — меко каза Джоузи.

— Именно така се запознахме — отвърна той също така меко.

Тя продължи, все така тихо:

— Радвам се, че ти е помогнала, Джейк.

— Аз също, миличка.

Тя отново се обърна към гледката навън и каза:

— Не разбирам обаче как е могла да бъде толкова важна част от твоя живот и от този на децата ти, а никога не ме запозна с вас.

Това беше трудната част.

Джейк знаеше, че е гадно да й го причини, ала тя страдаше, така че той нагази и с двата крака.

Щеше да се оправи с последиците, когато му дойдеше времето. Ако изобщо дойдеше някога.

— Бейби, когато ти идваше на посещение, за нея не съществуваше нищо друго, освен теб — каза и тя го погледна.

— Моля?

— През цялото време говореше за теб. Ти беше всичко за нея. И когато й дойдеше на гости, тя ужасно се вълнуваше. Нямаше търпение. Не беше трудно да види човек, че страшно й липсваш, когато си заминеш. Неописуемо. Така че според мен, когато те имаше до себе си, тя не искаше да те дели.

— Но ние непрекъснато ходехме по тържества и гостувахме на другите й приятели — възрази Джоузи.

— Е, да, ама аз не съм точно в нейната възрастова група, а семейството ми не е от нейната среда. Не ни канят да играем бридж, нито пък посещаваме църковните събирания.

— Така е — промълви тя.

— А от онова, което ми разказваше, след като ти си заминеше, знаех, че докато ти си тук, тя не живее живота си в движение, общувайки непрекъснато, както правеше до момента, в който това стана невъзможно. Когато ти беше тук, тя си почиваше от всичко. Отдаваше ти цялото си време и попиваше колкото се може повече от твоето.

Думите му бяха последвани от мълчание, което тя най-сетне наруши тихо:

— Ние се поглъщахме.

— Я пак?

Тя отново погледна към прозореца.

— Когато бяхме заедно, се поглъщахме една друга. Мислех, че е просто защото баба много ми липсваше. Когато бях тук, се възползвах от всяка секунда с нея, в тази къща. Запечатвах я в паметта си. Правех го дори преди… — Гласът й заглъхна и тя започна отново: — Правех го дори когато бях малка. Обожавах да бъда с нея и обожавах да бъда с нея в тази къща.

— Така че може би именно затова с теб не се запознахме по-рано.

Джоузи го погледна.

— Ти и децата ти може и да не сте били от приятелите й за бридж, Джейк, но сте означавали невероятно много за нея. Знам, че е така. Тя има ваша снимка на нощното си шкафче.

На това Джейк нямаше отговор.

Всъщност не беше така.

Имаше отговор. Просто не можеше да й го даде.

Не сега.

— В началото мога и да го разбера. Ала цели седем години? — попита тя.

Джейк сгъна коляно, наведе се напред и улови ръката й.

— Нямам отговори за теб, бейби — нежно каза той; думи, които не му беше приятно да изрече, защото означаваха, че я е излъгал, макар и нежно. — Ужасно е, че вече я няма. Този въпрос очевидно те измъчва, но е най-добре да забравиш, защото сега, когато нея я няма, никога няма да получиш отговор. Приеми, че нещата са такива, каквито са, и че тя го е направила, за да може сега двамата с теб да имаме един друг.

— Сега двамата с теб имаме един друг — прошепна тя.

— Да.

Тя обърна ръка в неговата, обви пръсти около дланта му и я стисна.

И когато го направи, улови погледа му и продължи, все така шепнешком:

— Радвам се, Джейк.

Той стискаше ръката й също толкова силно.

— И аз, миличка.

Тя го дари с мъничка усмивка.

И тогава Джейк реши, че е време да си върви. Да я вижда в подобно настроение, го изпълваше с желание да открие находчиви начини да я изтръгне от него, а беше наясно докъде ще доведе тази находчивост.

Той не беше Бостън Стоун.

Беше почувствал този порив от самото начало, още от мига, в който я видя на погребението с голямата й черна шапка и големите тъмни очила. С жена като нея кой мъж не би го почувствал.

Разбира се, всъщност го беше почувствал много преди това — когато видя снимките й, докато четеше писмата й, докато слушаше Лиди да говори за нея.

На погребението не знаеше за завещанието, ала знаеше накъде клони Лиди, какво иска. Никога не го беше казала направо, но това не означаваше, че не беше дала да се разбере съвсем ясно, и то многократно.

Само че и през ум не му беше минало, че Джоузи би поискала да има нещо общо с такъв като него.

Разбрал бе, че греши, на паркинга пред клуба, когато й бе дал възможност да се отърве от всичко това, твърдейки, че вкусовете му са по-различни.

Не беше излъгал. Наистина си падаше по пищна коса и пищни гърди.

Но освен това си падаше по дупета и крака, и плавни извивки, и високи токчета, и мелодични гласове, и гъста руса коса, и големи сини очи, и горе-долу всичко у нея.

Тя го беше изненадала, разкривайки, че то не беше немислимо за нея.

Заявила бе, че той не е нейният тип, ала Джейк знаеше, че бе излъгала.

Само че сега не беше моментът да взема подобни решения. Току-що бе изгубила единствения си близък на света — не само баба, знаеше той, но и нейна спасителка. Освен това усещаше, че тя се намира на кръстопът. Би бил истински задник, ако се опиташе да я сваля, докато раната от първото все още бе прясна, а второто бе неясно.

Щеше да почака.

По време на вечерята бе споменала, че шибаният й шеф едва ли ще се появи през следващите седмици, може би дори по-дълго.

Следователно разполагаше с три седмици, за да го направи, и възнамеряваше да действа внимателно.

Така че да я изчука върху мястото на прозореца, където тя бе разказвала истории на починалата си баба като малка, определено не беше правилният подход.

— Утре ме чака местене на мебели, миличка, така че най-добре да си вървя, та да поспя малко.

Ръката й в неговата се напрегна, сякаш не й се искаше да го пусне, и това му хареса.

Въпреки това тя каза:

— Добре, Джейк.

Той допи остатъка от уискито си, след което се изправи, издърпвайки я да стане.

Тя се справи, без да залитне. Разбира се, беше боса.

Джейк я държеше за ръка, докато слизаха по спираловидното стълбище, благодарен, че то бе достатъчно широко, за да може да го направи. Държа я за ръка чак до входната врата.

Не я пусна, докато оставяше чашата си на масичката до вратата, докато вземаше нейната и я слагаше до своята. Не я пусна дори когато сложи другата си ръка на тила й, притегли я към себе си и се наведе.

След това я целуна по челото и се отдръпна съвсем мъничко, за да надникне в очите й.

— Още една хубава вечер, Готина.

— Така е — съгласи се тя задъхано и очите й задържаха неговите, без да крият това, че не иска той да си тръгне.

О, да.

Определено беше нейният тип.

Никога не би предположил. И през ум не би му минало, че е възможно. Години наред си беше мислил, че не е.

Ала вчера тя го беше допуснала до себе си. Обадила му се бе, когато я бе връхлетяла поредната вълна на скръб, и Джейк знаеше, че го е направила в мига, в който се бе случило — знаеше го от начина, по който звучеше гласът й, когато му остави онова съобщение и дори по-късно, когато той й върна обаждането.

Така че просто трябваше да продължи напред, бавно и нежно, и да стигне до края. Заради нея. Заради себе си. Заради децата си.

Както бе искала Лиди.

Точно както бе искала Лиди.

— Лека нощ, бейби — промълви той.

— Лека нощ, Джейк.

Усмихна й се широко и я стисна с двете си ръце.

След това я пусна, отвори вратата и излезе навън, нареждайки:

— Заключи след мен.

— Разбира се — отговори тя на гърба му. — Лека нощ.

Когато стигна до пикапа си, Джейк се обърна и й помаха с усмивка.

Тя помаха в отговор.

След това отстъпи назад, затвори вратата и ето че вече я нямаше.

 

 

Чу телевизора, когато влезе в кухнята от гаража. Метна ключовете на плота и тъкмо сваляше якето си, когато се появи Конър.

— Какъв е вечерният й час? — попита той момчето си.

— Събота е, татко. До полунощ.

Джейк направи якето си на топка и пристъпи по-навътре в стаята.

— Колко мелби изяде Итън?

Конър се ухили.

— Три.

— Страхотно — измърмори Джейк.

Конър се облегна на готварския плот и усмивката му се изпари.

— Имай предвид, че Амбър цяла нощ се държа като истинска кучка с всички.

Време бе да я закара при Джоузи. Амбър може и да не беше разцъфнала в усмивки и доброжелателство след последното им гостуване у Джоузи, но поне в продължение на един-два дни бе станала тиха и замислена.

— Ще си поговоря с нея.

— Няма да е лошо — отвърна Конър. — На Ели й писна. Каза ми да съм я откарал у тях. Никак не ми беше лесно да я разубедя.

На Джейк му се искаше да не беше успял. Това означаваше, че ще се натискат или каквото там правеха в колата на Конър, вместо на дивана на Джейк.

— Казах, че ще говоря с нея, Кон — напомни му той.

Конър кимна и отново се ухили.

— Е, как мина вечерята?

— Джоузи е върхът. — Джейк метна якето си на плота и отиде до хладилника.

— Падаш ли си по нея? — При този въпрос Джейк се показа от хладилника с бира в ръка и изгледа сина си.

— И какво, ще водим задушевни разговори, докато момичето ти е тук и гледа телевизия?

Конър се ухили още по-широко.

— Просто питам, понеже Итън каза, че била адски хубава.

— Сам ще я видиш в понеделник. Ще вечеряме у тях. И имай предвид, че тя се безпокои, дето не ядеш зеленчуци. Страшно е изискана, но освен това е внучка на Лиди. Лиди години наред те тормозеше да си ядеш зеленчуците. Джоузи изнесе лекция на Амбър половин час след като се запозна с нея. Изобщо няма да се поколебае за някакви си зеленчуци.

Конър продължаваше да се усмихва широко.

— Ще вдигна гарда.

Джейк поклати глава и като се приближи до момчето си, сложи ръка на тила му и го стисна лекичко.

След това го пусна и промърмори:

— Върви при момичето си.

Конър кимна.

Джейк тръгна до вратата към преддверието, но после спря, обърна се и повика името на сина си.

Конър също се обърна към него.

— Да?

— Избери си една — тихо каза баща му. — Обмисли го добре и направи умен избор. И остави другите да си вървят. Позабавлява се. Сега е време да направиш своя избор и да престанеш да влачиш другите със себе си, защото това няма да свърши добре. Ясен ли съм?

Конър вече не се усмихваше, когато започна:

— Но, татко…

Джейк го прекъсна.

— Имай доверие на твоя старец. Женското сърце е крехко и скъпоценно. Недей да бъдеш онзи задник, който го подритва.

Видя как синът му преглътна.

— Сега ясен ли съм?

Конър се поколеба само миг-два, преди да отговори:

— Да, татко.

Джейк кимна.

— Много добре. Лека нощ, Кон.

— Лека нощ, татко.

С тези думи Джейк се качи в стаята си.