Кристен Ашли
Завещанието (14)

Глава 14.
Ще му дам света

Бях в кухнята на Джейк, подпряла хълбок на плота, а той стоеше съвсем близо пред мен, уловил очите ми в своите, ръката му — обвита около шията ми, а моята — обвита около телефона, който той бе сложил върху дланта ми пет секунди по-рано с една-единствена дума: „Мик“.

Знаех, разбира се, че трябва да се обадя на Мики. Не бях забравила.

Джейк обаче се бе държал много търпеливо, мил и прекрасен както винаги, след ужасната сцена с Хенри (за която отказвах да мисля, тъй като първата ми реакция може и да бяха сълзи, но след грозните неща, които ми беше наприказвал, и начина, по който ми беше говорил, втората, третата, четвъртата и петата реакция бяха желание да хвърля нещо… шестата — желание да хвърля нещо по Хенри).

Джейк бе по-мил и прекрасен от всякога, държейки се така, сякаш имахме цял ден да се прегръщаме (с други думи, да се натискаме, и то много приятно) на дивана, след което ми приготви вкусна закуска от яйца на очи върху печени филийки.

След това обаче търпението му очевидно се изчерпа — разбрах го, когато, слагайки си спирала на горния етаж, го чух как изрева откъм стълбището:

— Колко още, Готина?

Да.

Изрева.

От стълбището.

Не беше като никога да не бе стъпвал в спалнята ми. Познаваше я още отпреди да станем любовници.

При гръмогласния му рев аз взех спиралата със себе си и излязох на площадката между двата етажа.

Той стоеше в долния край на стълбището.

— Готова ли си? — попита в мига, в който ме видя.

— Ако искаш да ми зададеш някакъв въпрос, Джейк, моля, заповядай в стаята ми, вместо да крещиш от стълбите.

Устните му потръпнаха и той отвърна:

— Да разбирам, че не си готова и си в настроение да се държиш надменно и да ми се караш, като по този начин губиш времето, което би могла да прекараш в приготовления да тръгваме.

— Да, действително не съм готова, но онова, което се опитвам да направя в този момент, е да те просветя по отношение на факта, че не обичам да ми крещят — уведомих го аз.

Устните му отново потръпнаха.

— Бейби, имам глас, на който мога да увелича звука, така че няма никаква причина да си качвам задника по стълбите, когато мога просто да се провикна.

Изглежда, не ме слушаше и това ме подразни мъничко.

За съжаление, беше изключително красив, докато стоеше в подножието на стълбите с развеселен вид и се закачаше с мен, така че раздразнението ми бе доста слабо.

А после лицето му стана сериозно и той понижи глас:

— Готина, трябва да взема Итън в единайсет, а преди това трябва да отидем до арената, за да приберем поршето ти. Размърдай се.

Това също беше леко дразнещо — фактът, че нетърпението му беше основателно.

— Ще се размърдам — уверих го и се обърнах, за да го направя, но в този миг той ме повика:

— Бейби.

Аз го погледнах.

— Определено няма да остане неоценено, ако си пуснеш косата.

В продължение на години бях прибирала косата си в кокове, опашки или плитки. И в продължение на години не бях от жените, които правят всичко, което мъжът им каже (освен ако този мъж не беше Хенри, но той бе моят работодател).

И все пак, когато се върнах на горния етаж, за да довърша приготовленията си за деня, освен дето прокарах през къдриците си пръсти, потопени в един великолепен еликсир, аз оставих косата си пусната.

И наистина бях доволна, че го направих, когато видях погледа, който Джейк ми отправи, докато слизах по стълбите.

Още по-доволна бях, когато получих целувката, която Джейк ми даде, щом стигнах до последното стъпало.

Прибрахме поршето ми и аз го откарах у дома, следвана от Джейк, след което се качих в неговия пикап и отидохме да вземем Итън, който ни разказа надълго и нашироко колко „жесток“, „епичен“ и „мегастрахотен“ бил „Боен изтребител“.

Докато Итън бърбореше очарователно, аз с изненада установих колко комфортно се чувствам в присъствието на Джейк на сутринта, след като връзката ни се бе променила толкова коренно.

То беше, защото копнежът си беше отишъл. Отишло си бе преструването.

Това не беше фантазия.

А действителност.

Така че, макар да бих предпочела да бях избегнала изненадващата кавга с Хенри, където той призна, че от двайсет и три години е бил влюбен в мен, ала нито веднъж не бе направил нищичко (именно в този миг реших, че искам да го замеря с нещо), Джейк беше мой — преди, по време и след нея.

Ето защо можах да се хвърля в обятията му и да заплача, заровила лице във врата му, докато той ме милваше по косата и се опитваше да ме утеши.

И бях неимоверно щастлива, че можах да го направя.

Защото бе прекрасно да имаш някой толкова близък в миг на нужда, някой, който да ти даде именно това, което ти трябва. Освен баба, аз никога не бях имала такъв човек в живота си.

Замисляйки се за това, си дадох сметка, че го имах от деня след погребението, когато се запознах с Джейк.

А сега знаех, че е невероятен в леглото. Знаех, че е щедър любовник. Знаех, че иска да ми достави удоволствие, преди да получи своето. Знаех, че всеки сантиметър от тялото му е красив, защото го бях видяла и го бях докоснала. И най-сетне, знаех, че наистина ми бе харесало да спя до него и (може би дори още повече) да се събудя до него.

Ала това бе единствената промяна.

Докато се приготвях за деня, аз отделих известно време, за да прехвърля в ума си държанието му от мига, в който се запознахме, и се почувствах глупаво, задето не бях осъзнала, че двамата с Джейк излизаме заедно.

Ала това не променяше факта, че действително бяхме двойка. На него му харесваше. На мен ми харесваше.

Въпреки това не можех да се преструвам, че под повърхността на щастието ми не се е спотаила и тревога.

Последният мъж, когото бях избрала, последният, когото бях допуснала до себе си, единствената връзка, която бях имала, освен онази в гимназията…

Не бях в състояние дори да мисля за това.

Ала Джейк не беше той.

Не беше и баща ми.

Джейк беше галантен, грижовен, благороден, самоотвержен и нежен.

Все неща, които не можеха да се кажат за баща ми… нито за него.

Така че, макар от двайсет и три години да не бях опитвала да имам връзка с мъж, а бе ясно, че започвам връзка с Джейк, който притежаваше всички тези прекрасни качества (и аз не исках да изгубя нито едно от тях), тревогата си беше там, дебнеща под повърхността на щастието ми.

Ала дори и така, знаех, че е достатъчно само да поговоря с Джейк за нея и той ще ми помогне да я прогоня.

И това също бе прекрасно.

Когато стигнахме у тях, с удоволствие открих, че къщата му е стара, но много добре запазена, висока и горда постройка. През няколко гъсти дървета се виждаше дори морето.

Открих също така, докато Итън ме развеждаше наоколо, че Джейк има добър вкус за интериора, което бе учудващо, но приятно. Разбира се, вкусът му се основаваше на удобството, но цветовете и вещите, които бе избрал, бяха превъзходни (макар и доста мъжки… толкова мъжки, та се боях, че Амбър може би се чувства като гостенка в това мъжко светилище); мебелите бяха с изключително високо качество, уредите — много красиви.

Няколко възглавнички биха внесли приятна пъстрота, а декорът на стените изглеждаше доста небрежен, но това бяха дребни проблеми.

По време на обиколката се влюбих в три от стаите.

Кухнята, която очевидно беше пристроена, с открити греди от прекрасно светло дърво под многобройните прозорци, които сякаш заемаха целия таван, яркочервени шкафове, уреди от неръждаема стомана и плотове от черен гранит.

Спалнята на Джейк на последния етаж, която имаше мъжествено, но невероятно легло с извити дървена табли, толкова огромно, че на пръв поглед изглеждаше, че изпълва цялата стая, и макар да не беше оправено, просто те мамеше да легнеш в него. Да не говорим пък за банята към тази спалня, в която също имаше тавански прозорци, просторна душкабина с гладък каменен под и три душа, както и овална, вградена в пода вана със стъпала, която изглеждаше като сбъдната мечта на всяка жена, съвършена за пълен релакс.

И накрая — работната стая на Джейк, която се намираше до спалнята и гледаше към морето. Освен това имаше великолепно старинно писалище и място за сядане до прозореца, състоящо се от удобен стол с маса и лампа, с толкова подканващ вид, че щом ги зърнах, ме обзе желание да си намеря книга и да се сгуша там, за да чета и да съзерцавам морето, когато мислите ми се зареят някъде.

Докато се връщахме на долния етаж, Итън обяви:

— Татко направи всичко това сам. С Том и Бърт, и Кърт, и понякога Мики.

— Моля? — зяпнах аз тила му и той се обърна, широко ухилен.

— Това място беше пълна развалина. Татко изхвърли абсолютно всичко и го стегна из основи, преди да се нанесем. Имаме снимки. Искаш ли да ги видиш?

Исках и още как, затова кимнах.

Когато стигнахме на долния етаж, Итън хукна нанякъде, вероятно да донесе албума със снимки, и именно тогава Джейк ме издърпа в кухнята, бутна ме до плота, пъхна телефона в ръката ми и нареди:

— Мик.

Аз го изгледах яростно.

А после отбелязах:

— Итън каза, че Мики ти е помогнал да ремонтираш това място.

— Аха — отвърна Джейк. — А сега му се обади.

Аз отново го изгледах гневно и заявих:

— Напълно съм способна да позвъня на Мики, за да отменя срещата ни, и мога да го направя и без да стоиш на сантиметри от мен, сложил ръка на врата ми.

— Знам, Готина — увери ме той, а устните му потръпнаха развеселено (макар лично аз да не виждах нищо забавно в настоящата ситуация). — Освен това знам, че Мик е свестен тип. Приятел ми е. Познавам го от много време и съм сигурен, че няма да се разсърди, защото е наистина свестен. Ала знам също така, че беше в коридора, след като свърших мача си снощи, беше си взел душ и вероятно се бе запътил към празното място до теб. Затова предполагам, че те е видял да влизаш в съблекалнята ми или е чул за това. Така че сигурно се чувства като задник и трябва да ти кажа, че не го виня, обаче ще му кажа да върви на майната си, защото дори да не го виня, тая няма да я бъде.

Мисълта, че Мики знае какво се бе случило между Джейк и мен предишната нощ, бе прекалено унизителна, ето защо предпочетох да се съсредоточа върху нещо друго.

— Затова ти стоиш на сантиметри, с ръка върху мен и настояваш да се обадя на Мики в твое присъствие, за да си насреща, в случай че той реагира гадно.

— Как позна.

— Даваш си сметка, че съм голяма жена, нали? — попитах аз.

— О, да, прекрасно си давам сметка — отвърна той с дяволита усмивка, която, дори и по време на този мъничко дразнещ разговор, ми се стори изключително привлекателна. — Давам си също така сметка, че снощи, до стената на съблекалнята, ти официално стана моята жена и никой мъж не може да се държи като задник с моята жена.

Колкото и абсурдно покровителствени и властни да бяха думите му, трябваше да призная, че ми стана приятно.

В същото време доста се подразних — не само защото ги бе изрекъл, но и защото ми беше харесало.

Затова продължих да го гледам яростно, а той продължи да стои съвсем близо до мен, сложил ръка на шията ми и уловил погледа ми със своя.

В крайна сметка той пръв извърна очи, а аз изобщо не се учудих, че изгуби, като настоя с едно нелепо властно кимване към телефона ми:

— Бейби. Мик.

В този миг осъзнах, че той няма да се отмести, знаех също така и че не съм в състояние да го помръдна със сила, затова му отправих един последен яростен поглед, мислейки си, че ще трябва да си поговорим за доста неща, след като официално бях станала „неговата жена“.

След това насочих вниманието си към телефона и набрах номера на Мики.

Той вдигна след три иззвънявания, отговаряйки със следните странни думи:

— Най-сетне ми се обажда, за да ми сервира горчивия хап.

— Аз… Ъъъ, Мики?

— Нека отгатна. Джейк стои срещу теб.

Странно желание да избухна в смях се надигна в гърдите ми, въпреки че все още се чувствах ужасно заради това, което трябваше да направя, особено ако беше разбрал какво се бе случило между мен и Джейк предишната вечер.

— Действително — потвърдих аз и реших да прикова поглед в гърлото на Джейк; то обаче беше прекалено привлекателно, затова преместих очи върху рамото му (което сега беше облечено в тениска — очевидно си бе сменил дрехите, докато Итън ме развеждаше из къщата).

— Аз бих направил същото на негово място — промърмори Мики.

— Предполагам, знаеш защо се обаждам — казах тихичко.

— Бейби, от начина, по който гледаше Джейк, и начина, по който той гледаше теб, бях наясно, че нямам почти никакъв шанс да се наместя там. Снощи му казах, че имаме среща — арогантен ход, а това винаги е глупаво. Той не закъсня да предяви правата си. Аз бих направил същото.

Не бях във възторг от израза „предяви правата си“, нито пък бях сигурна, че именно това се бе случило (макар да не можех да отрека, че Джейк наистина ми се беше нахвърлил в съблекалнята, притискайки ме до стената; аз просто не го бях спряла). Ала тъй като Мики се държеше чудесно в една много неудобна ситуация, реших да не споря за това.

— Много си мил — отвърнах и почувствах как ръката на Джейк стисна шията ми малко по-силно, така че вдигнах очи към неговите.

Върху лицето му се четеше облекчение и в този миг ми хрумна, че двамата бяха приятели и това би могло да бъде повече от неловко по един крайно неприятен начин.

— С Джейк сме гъсти. С начина, по който се гледахте, аз бях този, който се държа като задник. Той предяви правата си, аз ще отстъпя. Така или иначе, умният мъж никога не изгаря мостовете между себе си и една хубава жена. Всичко може да се случи между вас с Джейк и в такъв случай аз ще съм в положение да се вредя.

Не бях сигурна дали говори сериозно, или се шегува, но предполагах, че е по мъничко и от двете. Ето защо реших да не отговарям на тази забележка. Джейк можеше да я разтълкува погрешно и облекчението в миг щеше да се изпари от лицето му. Ето защо само измърморих едно: „Мм“.

— Значи, ще се виждаме на вечерите на лигата, барбекютата на Джейк и в залата.

Джейк правеше барбекюта?

— Нали? — каза Мики, когато не му отговорих, тъй като умът ми беше изпълнен с образа на Джейк, застанал на задната веранда, която бях видяла от големите прозорци в дневната, и печащ пържоли, а аз се чудех дали са вкусни.

— Да — отвърнах и погледнах към гърдите на Джейк. — Ще се виждаме на вечерите на лигата и в залата.

Джейк се приведе, за да ме целуне по върха на главата, след което ме пусна и се отдалечи.

— Окей, Джоузефин — каза Мики. — Чао, бейби.

— Чао, Мики. — И като понижих глас, добавих: — И съжалявам.

Неговият глас също бе нисък и мил, и в него се долавяше усмивка, когато отговори:

— Недей. Аз не извадих късмет, но ти — да. Не се подлъгвай от историята на Джейк. Той е свестен тип. Най-добрият. Просто има кофти вкус, когато става дума за жени. Поне досега.

Толкова мил.

И очевидно добър приятел.

— Благодаря ти, Мики.

— За нищо, миличка. Чао.

— Чао.

Аз затворих и видях, че Джейк бе напъхал глава в един голям и много качествен хладилник (Лавандуловата къща се нуждаеше от такъв) и също говореше по телефона.

— Амбър, бейби, не съм те чувал от известно време. Обади се на стареца си, та да не му се налага да почне да звъни по болниците. И в случай че това ще помогне, ще правя тако и сос „Ро-Тел“, а Джоузи ще прекара деня с нас. Донеси си задника вкъщи и доведи и двамата Тейлър.

С тези думи той затвори, напъха телефона в задния си джоб и се показа от хладилника с кутия и пакет телешка кайма. След това отметна глава назад и се провикна към тавана:

— Кон! Кухнята! Не ме е грижа с кого говориш, ела да поздравиш Джоузи!

— Бих могла да се кача до стаята му, да почукам и да му кажа здрасти — отбелязах аз. — Итън ми показа коя е неговата стая.

— Когато имаме гости, децата ми слизат, за да поздравят — отсече Джейк и аз не възразих, защото беше грубо да не поздравиш гостите. Не казах нищо обаче, защото в този миг видях, че върху продълговатата жълта кутия, която беше извадил от хладилника, с големи букви пишеше „Велвита“.

Аз стиснах устни.

Итън влетя в стаята и се провикна:

— Сос „Ро-Тел“!

— Ти отговаряш за соса, приятелче — уведоми го Джейк и без никакво колебание Итън потъна в килера.

— Мога ли да помогна с нещо? — попитах аз.

— Отпусни се, въоръжи се с апетита и бъди готова да останеш възхитена — отвърна Джейк и аз се усмихнах.

Той ми се усмихна в отговор и в този миг реших, че тази усмивка, чувството му за хумор, това, да бъда в прекрасната му кухня (която беше ремонтирал собственоръчно), заедно с жизнерадостния Итън, който се показа от килера с консервена кутия в ръка, си заслужава да изтърпя нелепо покровителственото му държание.

Заслужаваше си и още как.

В този миг се появи Конър.

— Здрасти, Джоузи — поздрави той с разсеяна усмивка и също като баща си (макар и с някои значими разлики), се приближи до мен и ме целуна по бузата.

След това се обърна към баща си.

— Здрасти, татко.

Джейк, който се бе заел да изсипва телешката кайма в един тиган на котлона (печката беше „Уолф“; не беше „Ага“, но определено не беше за пренебрегване), го погледна и отвърна:

— Кон.

А после очите му се присвиха.

— Трябва ли ни пържен боб? — попита Конър, насочвайки се към килера.

— Аха. И докато го вземаш, можеш да ме светнеш защо имаш такова изражение.

Без да се смущава от присъствието ми, Конър сподели на драго сърце:

— Днес на два пъти звънях на Ели. Оставих две съобщения. Още не ми се е обадила.

— Леле! — измърмори Итън, докато режеше едно доста лепкаво на вид сирене, което имаше същия цвят като съмнителното вещество, в което беше топил бирените си хлебчета в мола.

Джейк междувременно беше взел една дървена лъжица, но в момента бе сложил и двете си ръце на кръста и вероятно бе единственият мъж във Вселената, който бе в състояние да изглежда властен и привлекателен, застанал до печката с дървена лъжица в ръка.

Той също беше приковал очи в сина си.

— Приключи ли с Кейли снощи? — попита той тихо.

— Аха — отвърна Конър и по гласа му си пролича, че не е било приятно изживяване.

Джейк несъмнено забеляза тона на сина си и вероятно заради това не задълба, а попита:

— Ели знае, че си избрал нея, нали?

— Казах й го преди една седмица, татко — отвърна Конър, докато отваряше консервата с пържен боб.

— Супер! — измърмори Итън.

Без да му обръща внимание, Джейк продължи да задава въпроси на най-големия си син:

— Мислиш ли, че Миа все още я тормози?

Погледът на Конър красноречиво говореше, че Миа все още тормози горката Ели.

Лоша новина.

— Тя всяка неделя ходи на църква, Кон — напомни Джейк на момчето си.

— В девет часа. Сега е почти обяд. Вкъщи си е от близо два часа — каза Конър.

На това Джейк нямаше отговор.

— Разкара ли Зоуи? — включи се в разговора Итън.

— Току-що говорихме по телефона — измърмори Конър и аз прехапах устни.

Джейк ме погледна и аз престанах; вместо това издадох долната си устна напред, загрижен жест, който, макар и безмълвен, казваше много.

Джейк наведе глава и се ухили на обутите си в чорапи крака.

Прекрасно ме беше разбрал.

— Джоузи? — повика Конър и аз се обърнах към него, като преди това придадох обичайното изражение на лицето си. — Ти си жена — продължи той и аз инстинктивно разбрах, че нещата не започват добре.

— Действително, Конър — потвърдих, макар да беше ненужно.

— Какъв й е проблемът?

Да, нещата определено започваха да приемат неловък обрат.

Погледите на тримата мъже от семейство Спиър се насочиха към мен.

— Боя се, че не я познавам достатъчно добре, за да мога да отговоря на този въпрос, миличък — отвърнах нежно.

— Винаги вдига, когато й позвъня, или ми се обажда, когато й оставя съобщение — обясни Конър и нещата продължиха по щекотливия си път.

И в този миг си спомних въпроса, който Джейк ми беше задал преди около седмица.

— Колко истинско го искаш?

— Адски я харесвам. — За разлика от мен, Конър очевидно разбра въпроса ми без проблем. — Сладка е. Страшно хубава. Готина е. Ит я харесва. Татко я харесва. Дори Амбър я харесва, когато не е в някое от нейните настроения. А на мен ми харесва как ме гледа и как се чувствам, когато съм с нея.

Това беше много откровено.

И много мило.

— С други думи — не искаш да я изгубиш.

— С други думи — да. Не искам — потвърди Конър.

Аз се приближих до двамата синове на Джейк, сложих ръка на кухненския плот и без да свалям очи от Конър нито за миг, му казах как стоят нещата:

— На мача ти се държа прекрасно с нея. Грижеше се за нея. Закриляше я.

Хареса ми как се промени изражението му при тези думи — приятно му стана не само задето бях забелязала поведението му, но и че бе дал всичко това на Ели.

За съжаление, аз не бях свършила.

— Не е приятно обаче да бъдеш един от многото. Въпреки че „й излезе късметът“ (което, държа да отбележа, тъй като ти мисля доброто, определено не е най-подходящият израз, когато става дума за това, дали искаш да останеш в една връзка, или не), възможно е все още да я боли от това. Но според мен причината е Миа. Ели се страхува от нея, а момичетата могат да бъдат много неприятни, нещо, в което Ели ще се убеди от личен опит, когато ти не си наоколо, и тя го знае. Затова те съветвам да й дадеш малко време и ако не ти позвъни, да й се обадиш отново. Ако и тогава не ти вдигне, отиди да я намериш.

— Ще го направя — промълви Конър и добави по-силно: — Трябва ли да сложа Миа на мястото й?

— Не си ли го сторил вече? — попитах в отговор.

— Казах й да престане и че ще се ядосам, ако не го направи.

— И какво възнамеряваш да сториш, ако се ядосаш?

Конър не каза нищо и аз знаех защо.

Твърде много приличаше на баща си, за да я нарани наистина, така че ядосването му не представлява никаква заплаха и Миа го знаеше.

— В такъв случай, ако все още възнамерява да нарани Ели, тя ще го направи, тъй като не се бои от твоя гняв.

Лицето на Конър придоби разтревожено изражение.

— Мамка му, да ида ли у тях още сега?

— Дай й възможност да ти се обади — намеси се Джейк. — Един-два часа. След това й позвъни и ако не ти вдигне, послушай Джоузи и върви у тях.

Конър не изглеждаше във възторг от този план, но все пак кимна.

В този миг телефонът в ръката ми иззвъня. Погледнах го и видях, че на екрана пише „непознат номер“, ала кодът беше местен.

Това ме притесни, тъй като беше възможно Хенри да е отседнал в града и да ми се обажда от хотелския телефон, макар да не виждах причина да не използва мобилния си.

Дори разтревожена, че може да е Хенри, аз вдигнах.

— Джоузефин.

— Джоузи, момиче, ти… си… истинска легенда! — изпищя женски глас в ухото ми.

Аз присвих очи срещу черния гранитен плот.

— Моля?

— Бейби, чух за снощи — разнесе се в слушалката и миг преди жената да продължи, аз осъзнах, че това е Алиса. — Ти си върхът. Нямаш грешка. Получила си точно каквото търсеше и от онова, което чувам, не си останала назад. Момиче, когато порасна, искам да бъда като теб — цъфваш на арената като най-префинена дама, а после оправяш Джейк в съблекалнята и си тръгваш с високо вдигната глава на онези твои скъпарски токчета. Ти си истинска бомба, ако отидеш в Хирошима, ще я сринеш със земята за втори път.

— Ъъъ… — смънках аз, но не можах да кажа нищо повече. Не че имах представа как да отговоря на крайно необичайните й комплименти, направени с изключителен ентусиазъм.

— Обожемой! — изпищя тя отново. — Така се надявам Дона да научи за това. Ама че тъпа кучка. Искам да кажа — ехо! Ела на себе си и виж хлапака в леглото си. Може и да прилича мъничко на Джейк Спиър отпреди двайсет години, но не е Джейк Спиър отпреди двайсет години. Ти остави Джейк да си тръгне, кучко, и никога няма да си го върнеш, независимо колко момчета ще го чукаш.

Това беше изключително проницателно.

Преди да успея да го кажа или да изляза от стаята, тъй като с посоката, в която бе поел този доста едностранчив разговор, вероятно щеше да е най-добре да го проведа насаме, тя продължи:

— А и на кого му е притрябвал двайсетгодишен мъж? С всичкия ли си е? Всяка жена знае, че трябва да си намери мъж, който си е поживял, и ако има късмет, ще си е поживял с нея. Тя изгуби тази възможност и сега отчаяно се мъчи да си го върне, защото знае, че Джейк по никой начин няма да се събере отново с нея, защото Джейк не търпи глупаци, а тази кучка, която го изпусна, е тъпа колкото си иска.

Алиса си пое дълбоко дъх и аз си помислих, че може би най-сетне ще успея да кажа нещо, ала не бях достатъчно бърза.

— А най-добре да не подхващам темата за това, как се държи с децата си, че главата ми ще експлодира.

За това също бях съгласна с нея.

— Действително — успях да вмъкна.

— Действително, я — съгласи се тя през смях, както ми се стори. — А сега, бейби, имай предвид, че салонът ми по принцип не работи в понеделник, но утре ще отворя и ще ти направя маникюр и педикюр просто защото ти си върхът и вече си легенда, така че, ако се разчуе, че изисканото парче, което чука Камиона, ми е клиентка, всички ще искат да идват в моя салон.

О, господи.

— Но можеш да ми имаш доверие — не ми е голяма устата — продължен тя, преди да съм имала възможност да кажа каквото и да било. — Не си го и помисляй дори. Джуниър обича свирките си стегнати, така че хич и не си го помисляй. Ела в три. Казва се „Къщата за красота на Мод“. Беше на майка ми. Тя е Мод. Очевидно аз не съм. След като те оправя, ще идем да пийнем нещо, така че ще мога да се прибера навреме, за да нахраня Джуниър и хулиганите, които му народих, а ти ще можеш да се прибереш при Джейк и да направиш така, че да му се извие свят.

— Боя се, че няма да мога — отвърнах и действително бях доста разочарована. — Ще гледам Итън.

— Няма проблем. Ще оставим Ит при моя Браянт. Те са приятели. Моята Софи ще ги наглежда.

— Мисля, че първо трябва да го обсъдя с Джейк и… ами и с Итън — казах аз.

— С големия мъж ли си сега? — попита тя.

— Да — отвърнах, приковала упорито очи в плота.

— Много ясно, че си! Ами попитай го тогава. Ще почакам.

Аз си поех дълбоко дъх и казах:

— Моля те, задръж за малко.

— Нямаш проблем.

Обърнах се и видях, че Джейк ме гледа, докато разбърква потъмняващата кайма в тигана.

— Алиса е. Казва, че нейната Софи може да наглежда Итън, докато аз…

— Да! — прекъсна ме Итън. — Може ли утре да отида у Браянт след училище, татко? Може ли? А?

— Да — отвърна Джейк и се ухили на сина си, след което обърна усмивката си към мен и ми смигна.

Нещо в мен потрепери и усещането беше още по-приятно при мисълта за другите начини, по които Джейк можеше да ме накара да потреперя.

— Джейк и Итън са съгласни — казах в слушалката.

— Страхотно! — извика Алиса. — Окей, ще се видим в три. В „Мод“. Намира се на Крос Стрийт, на около две пресечки и половина на север от „Пътника“. Доскоро!

И без да изчака да отговоря, тя затвори.

Аз сложих телефона си на плота.

— Да разбирам, че утре ще се видиш с Алиса? — отбеляза Джейк ненужно и аз го погледнах.

— Да.

Той отново се ухили и гласът му, когато проговори, беше мек:

— Добре.

Алиса ми допадаше, но имах чувството, че ще ми допадне още повече, защото Джейк очевидно я харесваше и мислеше, че е подходяща за мен.

Отвърнах на усмивката му и в същия миг откъм гаража се разнесе шумотевица. Броени секунди по-късно вратата се отвори рязко и Амбър и момчето Тейлър връхлетяха в кухнята. Момичето Тейлър се появи зад тях с царствена стъпка, сякаш излизаше на модния подиум и всеки момент щеше да заеме поза за снимка.

Амбър се приближи до баща си, прегърна го (въпреки цвърчащата кайма наблизо и дървената лъжица в ръката му) и като се повдигна на пръсти, го целуна по бузата.

Направи го бързо и също така бързо поздрави:

— Здрасти, татко. Жива съм.

— Виждам — отвърна той с усмивка и от това аз отново потреперих.

Не можах обаче да се насладя напълно на момента, защото, без да губи нито миг, Амбър се втурна към мен, улови ме за ръката и ме задърпа, оповестявайки високо и оживено:

— Джоузи! Така се радвам, че си тук! Тоооооолкова трябва да говоря с теб.

Очевидно наистина трябваше да говори с мен, защото ме изкара от кухнята и ме задърпа нагоре по стълбите. Момчето Тейлър явно бе съгласно с нея, защото сложи ръце на гърба ми, точно над дупето, и ме побутна по стълбите, по които ме теглеше Амбър.

По този начин стигнахме до вратата на стаята й, която бях забелязала по-рано — бяла, с розови и бели цветчета по рамката. В рязък контраст с веселите цветя, по средата с яркорозово пишеше „Влез и умри!“, а отдолу, по-ситно, но с главни букви — „СТАВА ДУМА ЗА ТЕБ, ИЗТЪРСАК!“.

Под тези думи имаше други — по-ситни и написани от друга ръка с черен маркер: „Не ме наричай изтърсак!!!!!!!!“.

Беше ми се сторило забавно, когато го видях за първи път, забавно ми се стори и сега, ала този път, освен развеселена се чувствах и объркана от държанието на Амбър, която отвори рязко вратата и ме издърпа вътре.

Не бях влизала в стаята на никое от децата, освен тази на Итън (цялата украсена с цветовете на някакъв футболен отбор, включително и чаршафите), тъй като вратите на Конър и Амбър бяха затворени.

Сега най-сетне разбрах как Амбър успяваше да съществува в това подчертано мъжко обиталище.

Нямаше нито един сантиметър от розово-синята й стая, който да не крещи „Тийнейджърка!“ — стилните, но ярки чаршафи, страниците, изрязани от модни списания и закачени по стените, плакатите на музикални групи, купчинките дрехи и обувки по пода, както и аксесоарите и козметиката, разпилени навсякъде.

Нямах много време да се огледам наоколо. След като затвориха вратата, двамата Тейлър се приближиха до нас с Амбър, която се беше изправила пред мен и дишаше дълбоко, вдигнала ръце пред себе си, като повтаряше по един доста тревожен начин: „Окей, окей, окей.“

Пое си голяма глътка въздух…

… и аз потръпнах, когато устните й се разтеглиха в огромна усмивка и тя изкрещя пронизително:

— Никога няма да отгатнеш какво се случи!

Макар да се боях, че тъпанчетата ми кървят, възбудата й беше заразителна, затова й се усмихнах в отговор и попитах:

— Какво се случи, прекрасна моя?

— Алекси Прокоров ми каза здрасти! — извика тя.

Аз примигах насреща й.

— Кой?

— Просто най-… готиното момче… в цялото училище! — информира ме момчето Тейлър.

— Така е — потвърди момичето Тейлър. — Той е върхът.

Аз преместих поглед от момичето Тейлър към Амбър, която отново започна да си повтаря:

— Окей, окей, окей. Значи, така… снощи бяхме в закусвалнята и той дойде право при мен и каза здрасти!

— Аз я бях гримирал в романтична палитра номер две — уточни момчето Тейлър, привеждайки се към мен.

Добър избор.

Не успях обаче да го кажа, защото момичето Тейлър взе думата, за да сподели необичайната новина, че:

— Алекси не излиза с момичета от нашата гимназия.

— Ама изобщо — добави момчето Тейлър. — Обикновено излиза с най-най-готините мадами от други училища.

— Има мотор — обади се и Амбър и сърцето ми пропусна един удар.

Хм.

— И свири на китара — продължи тя.

О, боже.

— И свири в група.

О, не.

Лицето на Амбър омекна и придоби замечтано изражение.

— Приказен е — прошепна тя.

— Това е голяма работа — оповести момчето Тейлър. — Огромна. Единственият, който бие Ноа, е Алекси. Искам да кажа, момичетата от Магдалийн дори не се хабят да опитват с него, защото знаят, че нямат никакъв шанс. — Той се усмихна широко. — Това е жестоко.

— Сам си пише песните — добави момичето Тейлър. — Веднъж ги чух да свирят в един клуб за непълнолетни, който някога беше гараж, долу в залива. Беше невероятно.

— Виж — повика ме момчето Тейлър и когато се обърнах към него, завря телефона си в лицето ми. — Направих тази снимка, докато си тръгваше от закусвалнята. Не е много хубава, но ще ти даде представа.

Да, помислих си, докато се взирах в снимката на екрана, определено даваше представа.

На снимката се виждаше изключително красив млад мъж. Имаше мускулесто тяло и макар да беше възседнал един мотоциклет (бяха го хванали тъкмо когато вдигаше лъскава черна каска пред себе си), изглеждаше доста висок. Имаше поразчорлена, но привлекателна тъмноруса коса. Прекрасна костна структура. Носеше избелели дънки, скъсани на едното коляно, черни моторджийски ботуши, черна тениска и черно кожено яке.

Мечтата на всяка гимназистка, помислих си, докато се взирах в снимката му.

Мислех си също така, че ако този млад мъж се появи, за да покани Амбър на среща, Джейк ще откачи.

— Ами… — смотолевих и усетих как страх сковава гърдите ми, когато откъснах очи от снимката и погледнах сияещата Амбър пред мен.

Не можах да продължа, защото тя ме изпревари:

— Освен това Ноа ми се обади. Два пъти.

— Тя обаче не вдигна — уточни момичето Тейлър.

— Така че той остави съобщение. Тя изобщо не му обръща внимание — довърши момчето Тейлър.

Макар да се гордеех с Амбър, задето го беше направила, постъпката й хвърляше светлина върху държанието на Ели към Конър и това още повече засили тревогата ми, която и така не беше малка.

— Смятам, че си постъпила много мъдро, Амбър — казах и тя грейна в усмивка. — Що се отнася до това момче…

Опитах се да продължа, но не можах да стигна по-далеч, защото тя сграбчи ръцете ми и ги стисна с всичка сила.

— Джоузи, той дойде на нашата маса и каза здрасти на мен. Беше най-невероятният миг в живота ми.

Господи.

Изправена пред нейното щастие, не можех да направя нищо друго, освен да издърпам едната си ръка от нейните, за да я сложа на бузата й и да пошепна, навеждайки се към нея:

— Тогава се надявам, че наистина те харесва, прекрасна моя. Надявам се и го вярвам, защото ти си красива, умна и добра приятелка и той вероятно го знае.

Надежда пробяга по лицето й и го направи още по-красиво.

— Наистина ли мислиш така?

— Мисля го и се надявам, прекрасно мое момиче — уверих я аз.

Усмивката й стана още по-широка, ала преди който и да било да успее да каже нещо, от долния етаж се разнесе рев:

— Сосът е готов!

Джейк.

Амбър ме пусна, отскочи назад и се провикна:

— Сос „Ро-Тел“! И-ха! Умирам от глад.

След което изхвърча от стаята, последвана от момчето Тейлър.

Двете с момичето Тейлър останахме в стаята, загледани в отворената врата. Аз се обърнах към нея.

— Този Алекси свестен младеж ли е? — попитах тихичко.

— По-свестен е от Ноа.

Което не беше никак трудно, затова изобщо не ме успокои.

— Но ако Алекси реши да се пробва, господин Спиър ще откачи — изтъкна тя очевидното.

— Действително — съгласих се и отново насочих очи към вратата.

Момичето Тейлър дойде по-близо до мен и аз я погледнах.

— Има само отлични оценки, музиката му е страшно готина и се говори, че когато излиза с някоя, й е верен. Знам също така, че в момента си няма гадже. Но съм го виждала с мадамите му и той се държи с тях, както Кон с неговите. Така че би могло да е далеч по-зле. Като Ноа например. Алекси определено е много по-добре.

Това, че Алекси очевидно бе верен на момичето, с което излиза, ме поуспокои. Още повече ме успокои това, че се отнасял с приятелките си така, както Конър със своите (с тази разлика, че той имаше само по една).

Ето защо се усмихнах на Тейлър и стиснах лекичко ръката й, след което махнах с глава към вратата. Тя мина пред мен и двете излязохме от стаята и поехме по стълбите.

— Здравейте, господин Спиър — каза тя, докато минаваше покрай Джейк на път към хола.

— Здрасти, миличка — отвърна той, ала гледаше към мен.

А после едрото му тяло ми препречи пътя и аз бях принудена да спра и да вдигна очи към него.

— Всичко наред ли е? — попита тихичко и аз разбрах, че не съм успяла да скрия тревогата си.

— За Амбър — да. За теб, ако нещата се развият както тя иска… — Поколебах се за миг и довърших: — Не.

— Какво? — сбърчи чело той.

— Един млад мъж й е казал здрасти в закусвалнята снощи. Момчето Тейлър ми показа снимката му — много е привлекателен и освен това седеше на мотор.

Челото на Джейк се изглади, но за сметка на това стисна челюсти. Аз продължих:

— Съобщиха ми, че свири на китара.

Очите му припламнаха и едно мускулче на бузата му подскочи.

— Освен това пише песни и свири в група.

Загледан някъде зад мен, Джейк изръмжа:

— Мамка му!

— Съобщиха ми, освен това, че е пълен отличник.

Джейк ме погледна и начаса видях, че не споделя моето незначително облекчение от тази информация.

— Кой би си помислил, че Ноа ще ми липсва! — отбеляза той и аз стиснах устни, преглъщайки напушилия ме смях, който знаех, че трябва да потисна на всяка цена. — Мотор?

Наклоних глава на една страна и направих малка гримаса — може ли.

Той отметна глава назад и каза, обръщайки се към тавана:

— Защо не направи така, че да ми се родят само момчета?

Този разговор с Господ ми се стори интересен, затова попитах:

— Вярваш ли в Бог?

Джейк ме погледна и челото му отново се сбърчи.

— Ами… да.

— В такъв случай нека ти съобщя, че преподобният Флетчър ме покани да отида на службата му и изрично ме помоли да доведа и теб, и децата.

— Бас държа, че го е направил — измърмори Джейк и като се доближи до мен, ме прегърна през раменете.

— Нека ти кажа отсега, че не обичам да ставам рано, но има и вечерна служба.

Джейк ме погледна и ме поведе към дневната, а аз обвих ръка около кръста му.

— Не обичаш да ставаш рано?

— Не.

— Ставаш рано, за да тренираме.

Аз го погледнах и той се ухили широко. Направи го бавно, като в същото време ме притегли към себе си.

— Вечерната служба, тогава, Готина. Но не днес. Следващата седмица. На драго сърце ще отида по-близо до Бог, за да Го помоля в Неговия дом да се грижи за момичето ми, когато са замесени баскетболни звезди и китаристи.

— Действително — съгласих се аз, ала думата бе пропита с много смисъл и ми заслужи леко стисване на ръката и нова усмивка.

Когато влязохме в дневната, върху престъпно големия телевизор на Джейк течеше футболен мач; всичките деца се бяха събрали наоколо и с помощта на царевичен чипс похапваха оранжев сос с червени и зелени парченца в него.

Съвсем в свой стил Джейк ме сложи да седна. Настани ме в солидно кресло с табуретка за краката, предвидено за един човек, но той го превърна в място за двама, макар и доста тесничко.

След това нареди:

— Ит, напълни една купичка за нас с Джоузи и ни донеси пакет чипс.

Итън скочи от дивана и се втурна да изпълни заповедта на баща си. Ето как за нула време се оказах лице в лице с купа сос, стисната в голямата ръка на Джейк, и пакет чипс, почиващ в скута му.

Време бе да направя своята преценка.

С немалка изненада установих, че сосът бе ароматен и пикантен, с много гладка и приятна консистенция, а чипсът бе пресен, хрупкав и солен.

Отлична комбинация.

— Е, одобри ли го? — попита Джейк, когато посегнах да си взема втори чипс.

Вдигнах очи към него и видях, че ме гледа изучаващо, а устните му потръпват.

— Не е камембер, но е вкусно.

Устните му спряха да потръпват и се разтеглиха в широка усмивка, докато ръката му се протягаше за парче чипс.

Започнахме да гледаме мача и аз установих, че ми е приятно да седя сгушена до Джейк в креслото му и да гледам футбол в тази оживена компания. Итън очевидно беше страшно запален и непрекъснато викаше. Конър и Джейк често коментираха играчите и случващото се на стадиона. Самата аз бях заета в разговор с Амбър и двамата Тейлър, който имаше малко общо с футбола и засягаше модата, грима, грижата за кожата и аксесоарите, както и забележки относно по-привлекателните играчи на терена.

След края на първия мач Джейк ни нареди да отидем в кухнята, където си направихме тако (месото, обясни ми той, трябва да покъкри малко, „за да стане наистина вкусно, миличка“).

Въпреки че бях видяла плика, от който беше изсипал подправките, и подозирах, че резултатът ще е посредствен, той се оказа прав. Наистина беше вкусно. Итън и Конър пъхнаха доста оскъдните остатъци от соса в микровълновата и го изсипаха в своите тако, а аз реших, че също трябва да го опитам, ако някога отново дойдех на тако у Джейк, тъй като изглеждаше доста апетитно.

Нахранихме се пред телевизора. Амбър и Тейлър вече бяха отнесли празните чинии и бяха допълнили чашите ни, когато на вратата се позвъни.

— Амбър — бе всичко, което Джейк каза, и колкото и да бе изненадващо, тя се изправи без възражение и отиде да отвори.

Входната врата не беше близо (от нея ни деляха трапезарията в предната част на къщата и всекидневната, която приличаше повече на стая за игра със секцията си с два лаптопа и един таблет, както и отворени раници, разпилели съдържанието си по пода).

Ето защо чухме само далечни гласове и никой не изглеждаше особено разтревожен от това, че имаме гости.

Поне докато Амбър не се върна и не обяви с треперещ глас, който ме накара да обърна рязко глава:

— Ъъъ… татко, Кон… Ъъъ, господин Еърхарт и Миа искат да говорят с вас.

Миа?

Младата жена, която се бе скарала с Конър и Ели на футболния мач?

Почувствах как тялото на Джейк до мен се напрегна и чух как Конър измърмори: „Какво, по дяволите?“, ала очите ми бяха приковани в Амбър.

Изглеждаше уплашена.

Изведнъж се озовах на крака, защото Джейк сложи ръце на кръста ми и ме вдигна от креслото.

Миг по-късно вече отивах към входната врата, защото Джейк също беше станал, уловил бе ръката ми и ме теглеше със себе си, като едновременно с това избоботи:

— Кон, идвай с мен и Джоузи. Амбър, ти и останалите стойте тук.

Нямаше нужда обаче да дава това нареждане на най-големия си син. Конър ни следваше по петите. Усещах го.

Нямах представа защо и аз щях да присъствам на тази непредвидена и очевидно нежелана среща.

Престанах да мисля за това в мига, в който прекрачих в преддверието и видях мъжа, застанал там.

Не беше толкова едър, колкото Джейк, но разбира се, малко мъже бяха. Изглеждаха горе-долу на една възраст, но дори да не беше толкова едър и в толкова добра форма, колкото Джейк, този мъж не трябваше да бъде подценяван.

И освен това беше побеснял.

Напълно.

И освирепелите му очи бяха приковани в Конър по начин, от който ме обзе страх, че може да го нарани.

Без да се замислям, измъкнах ръката си от тази на Джейк и направих крачка назад, докато рамото ми не опря в това на Конър, принуждавайки го да спре заедно с мен.

Очите ми се преместиха към Миа и усетих, че настръхвам.

Намислила беше нещо. Разбрах го от пламъчето в погледа й и ехидната усмивчица на устните й. Пред лицето на крайната ярост на баща си тя не би трябвало да се подхилква.

Нещо не беше наред и каквото и да беше то, тя стоеше зад него.

— Какво става, Нийл? — попита Джейк дружелюбно, ала предпазливо и когато го погледнах, видях, че той също беше застанал между сина си и мъжа на прага.

Мъжът, на име Нийл, откъсна поглед от Конър и го насочи към Джейк.

— Трябва да говорим — процеди той. — Насаме.

Джейк го изгледа изпитателно в продължение на един миг, а после кимна и махна към хола — единствената стая на този етаж, която имаше врата.

Отправихме се натам, като аз нарочно изостанах назад, принуждавайки Конър да остане зад мен, така че двамата влязохме в стаята последни.

Задържайки го по-надалеч от Миа и баща й, аз се обърнах към него и тихичко го помолих:

— Моля те, затвори вратата, миличък.

По лицето му разбрах, че е объркан, мъничко ядосан и много предпазлив.

Той затвори и двамата отново се обърнахме към стаята.

— За какво е всичко това? — попита Джейк.

Нийл изобщо не си губи времето с празни приказки.

— Миа е бременна.

О, господи.

Той обаче не беше свършил.

— Твоето момче е направило дете на моето момиче.

Атмосферата в стаята стана задушаваща, а лицето на Джейк се превърна в мрамор.

— Пълни глупости — отсече Конър.

— Озапти си момчето, Джейк — избоботи Нийл свирепо.

Джейк се обърна към Конър, но не каза нищо.

— Това са пълни глупости, татко — повтори Конър.

— Не мога да повярвам — изсъска Миа и аз я погледнах.

И в този миг разбрах, че ако възнамеряваше да предизвика подобна драма, за да спаси наранената си гордост и да причини болка на онзи, който я беше наранил, щеше да й се наложи да бъде много по-добра актриса.

— Аз също не мога да повярвам! — изплющя гласът на Конър в отговор. — Знаеш, че са пълни измишльотини.

— Не са! — сопна се тя.

— Ако си бременна, кой е бащата? Защото определено не съм аз — отвърна Конър и въздухът в стаята натежа още повече.

— Кон — обади се Джейк предупредително.

— Съветвам те много да внимаваш, синко — предупреди го и Нийл.

— Мога ли да попитам откъде знаеш, че си бременна, Миа? — намесих се аз в този момент, при което баща и дъщеря ме погледнаха.

— А аз мога ли да попитам ти коя си? — каза Нийл.

Погледнах го, но Джейк отговори вместо мен:

— Нийл, това е Джоузи Малоун. Тя е близка на семейството.

— Ще ми се да се запознавахме при по-добри обстоятелства, Нийл — казах аз бързо, но меко. — Ала действително смятам, че е важно да знаем как стоят нещата, за да можем да проведем конструктивна дискусия.

— Направих си тест за бременност — заяви Миа, преди баща й да успее да отговори.

— От аптеката? — попитах тихичко.

— Да.

— Носиш ли резултатите със себе си?

Лицето й стана сурово, но забелязах, че го направи, за да прикрие несигурността си.

— Уплаших се, когато видях положителния резултат, и го изхвърлих.

— Бас държа, че си го направила — измърмори Конър и въздухът отново натежа.

— Моля те, миличък — бе всичко, което казах, обръщайки се към него.

Той задържа очите ми и стисна зъби, а аз погледнах бащата на Миа.

— Много съжалявам, Нийл. Знам, че е изключително неприятно за всички ни, но надявам се, разбираш, че ако тази новина действително е вярна, трябва да бъдат обсъдени куп въпроси, тъй като много неща ще се променят. Всъщност целият живот на двама много млади хора. Ще трябва да помолим Миа да си направи още един тест, за да знаем с какво си имаме работа.

— Тя казва, че е бременна — заяви Нийл.

— И освен това наскоро скъса с нашия Конър и аз лично бях свидетелка на държанието й по време на мача, така че знам колко я разстрои това — отвърнах и очите му се присвиха.

— Да не намекваш, че момичето ми би излъгало за нещо такова?

Аз поклатих глава, но задържах погледа му.

— Казвам само, че това е деликатна ситуация, ала в крайна сметка резултатът от нея засяга всички ни, затова всички трябва да сме част от всяка стъпка на разрешаването й. — При тези думи погледнах към Миа. — На драго сърце ще отида да купя теста още сега. Доколкото разбирам, не отнема почти никакво време. Би могла да си го направиш тук и тогава ще продължим този разговор.

Лицето й стана още по-сурово, ала видях как устата й помръдна издайнически, преди да заяви:

— Няма да си направя втори тест. Първия път беше достатъчно неприятно.

— Уви, млада Миа — казах аз, заповядвайки си да говоря меко, — ако си бременна, в идните месеци те очакват немалко неприятни неща. Но Конър заслужава да види резултатите.

Тя отметна коса и скръсти ръце на гърдите си.

— Конър не заслужава нищо. Поигра си с мен, наду ми корема и ме заряза. Не заслужава нищичко.

До този миг Конър успяваше да мълчи и да не усложнява нещата, ала сега вече не издържа.

— Не съм сигурен как точно е станало, при положение че не сме правили секс, Миа.

Това ми се стори интересно и бе истинско облекчение.

Защото му вярвах.

Напълно.

— Нийл — побърза да се намеси Джейк, — за съжаление, в момента се намираме в ситуация „той каза, тя каза“, но има лесно и бързо решение. Ще отида да купя тест. Джоузи ще остане с теб и Миа. Конър може да мине в другата стая. Нужни са ни по-малко от двайсет минути, за да отида в града и да се върна, Миа да си направи теста и да разберем с какво си имаме работа.

Въпреки че Джейк каза всичко това, Нийл се взираше в Конър. Вече не изглеждаше побеснял от гняв (или поне не колкото преди), но понеже изобщо не го познавах, нямах представа какво означава изражението му.

А после той премести поглед към дъщеря си и лицето му омекна.

— Просто си направи теста, миличка.

И тогава разбрах какво изпитва. Той беше просто мъж, който някога също е бил тийнейджър, следователно знаеше как би се почувствал, ако бащата на някое момиче се появеше на неговия праг с подобна новина.

Миа изпъна гръб и се сопна, пребледнявайки:

— Няма да си направя още един тест.

— Няма да отнеме почти никакво време… — започна Нийл.

Тя се наведе към баща си и лицето й се разкриви.

— Няма да си направя още един тест, татко.

— Миа…

Очите й обходиха стаята и тя го прекъсна:

— Ще го направя вкъщи.

— Ще трябва да настоя да бъде тук — намесих се аз.

— Коя си ти, че да настояваш за каквото и да било. Става въпрос за моята урина. Моето тяло. А ти дори не си от семейството — сопна се тя.

Аз задържах невъзмутимо очите й и отвърнах тихо:

— Знаеш защо мога да настоявам.

— Моите уважения, но никак не ми харесва да ми стоиш насреща и да наричаш дъщеря ми лъжкиня — обади се Нийл с насилено спокойствие.

Преди да успея да кажа каквото и да било, Конър ме изпревари:

— Ако наистина е бременна, не би трябвало да има никакъв проблем да си направи тест. Защо не искаш да го направиш, Миа?

— Защото ти си задник и едвам издържам да бъда в една и съща стая с теб. Нямам намерение да го изтърпя още двайсет минути — отвърна тя.

— Сега, Нийл, е мой ред да те помоля да озаптиш дъщеря си — обади се Джейк с тих гневен глас.

Нийл се обърна към нея:

— Това не е лесно за никого от нас, миличка. Не го прави още по-трудно.

— Най-трудно е за мен. — При последните две думи тя се наведе към баща си и заби палец в гърдите си.

— Всъщност най-трудно е за мен — заяви Конър твърдо и ядосано и когато го погледнах, видях, че е впил очи в бащата на Миа. — Господин Еърхарт, не съм правил секс с дъщеря ви. Скъсах с нея и това никак не й хареса. Джоузи видя сцената, която ми вдигна на мача, видяха я също сестра ми и нейните приятели, както и още цял куп хора. Всеки ще ви каже, че тя заплаши момичето, с което излизам, вдигна и други сцени, освен тази на мача. Но всичко се свежда до това, че ако наистина е бременна, аз по никакъв начин не съм бащата.

При тази добре произнесена реч (поне според мен) аз се обърнах към Нийл и видях, че гледа изпитателно Конър.

След няколко секунди наведе очи към дъщеря си.

— Ще си направиш тест, Миа. Тук.

— Няма — процеди тя.

— Ще го направиш — нареди той с убийствен тон.

И тогава Миа пребледня като платно.

Това не остана незабелязано от баща й. Разбрах го, когато го чух да прошепва:

— Моля те, кажи ми, че не си ме излъгала за това, че си бременна от Конър Спиър.

Тя не отговори, ала видях как преглътна мъчително и езикът на тялото й се промени — от изключително ядосана изведнъж стана притеснена.

Което също не остана незабелязано от баща й.

— Излъгала си ме — каза той, все така шепнешком.

Стиснала устни, Миа потърка длани в дънките си.

— Не си бременна? — попита баща й задавено.

Миа дълго се взира в очите му, преди най-сетне да поклати глава.

— И какво щеше да направиш, когато това излезеше наяве? — попита баща й невярващо, въпрос, на който вероятно не искаше да узнае отговора, но въпреки това го зададе.

Миа се размърда на мястото си.

— Миа — започна той и гласът му беше толкова измъчен, че макар да не го познавах, усетих, че ми дожаля за него.

— Щях да забременея и да го припиша на Конър — прошепна тя с треперещ глас, приковала очи в баща си.

— Исусе!

Нийл я гледаше така, сякаш я виждаше за първи път.

Лицето й се сбръчка и тя махна към Конър.

— Излизахме три месеца и той просто ме отсвири.

Мили боже.

Всичко това за някакви си три месеца?

Аз бях слисана.

— Върви в колата. — Нийл отново шепнеше.

Миа погледна към Конър.

— Не можеш да излизаш с някоя и после просто да я отсвириш.

— Миа, върви в колата — нареди Нийл доста по-силно отпреди.

Тя го погледна.

— Той ме унизи. Аз бях втората, която заряза!

— Кълна се, Миа, ако веднага не отидеш в колата… — Нийл не довърши.

Миа погледна към Конър и изсъска:

— Ти все още си задник и винаги ще си останеш такъв.

На Джейк най-сетне му прекипя.

— Не съм сигурен, че момичето ти е добре дошло в моята къща, Нийл — ниско каза той.

— Миа… — започна Нийл, ала с перченето й беше свършено и лицето й се сгърчи.

Не изпитвах никакво съчувствие към нея.

Да излъжеш, че си бременна, и да се опиташ да забременееш с измама?

Неприемливо.

— Ти ме нарани — прошепна тя на Конър.

Той не каза нищо.

— Миа, в колата — нареди баща й, но гласът му вече не бе така суров, което донякъде обясняваше защо Миа бе такава, каквато бе. Постъпката й беше напълно неприемлива, ала тя прояви чувства и това накара баща й да омекне.

Тя изгледа Конър с влажни очи, а после се обърна към баща си, след което, без да каже и дума, нито да погледне някой друг, се втурна покрай нас и изскочи навън.

Нийл прокара ръка през косата си.

— Джейк, не знам какво да кажа.

— Не е и нужно — отвърна Джейк. — Децата правят щури работи. Нали свърши. — Джейк замълча за миг и задържа погледа на другия мъж, преди да продължи: — Но ще ти бъда задължен, ако поговориш с дъщеря си за това, как се държи с Ели, момичето на Конър. Бясна му е, разбирам. Това, което направи преди малко, не го разбирам, но то вече мина. Да тормози Ели обаче — то е грозна работа.

Нийл го изгледа за миг, а после направи единственото, което можеше да стори в този момент — кимна. След това кимна отсечено към мен и се обърна към Конър.

— Съжалявам, синко.

Конър ле каза нищо.

Дори и без да получи отговор, Нийл му кимна и си тръгна.

Без да губи нито миг, Конър затвори вратата след него и се обърна към баща си.

— Казала го е на Ели. Или е накарала някой друг да го направи.

Действително, помислих си аз.

— Аха — отвърна Джейк.

— Ето защо Ели не ми вдига — продължи Конър.

Несъмнено, помислих си аз.

— Аха — отвърна Джейк.

— Трябва да отида при нея — обяви Конър.

Абсолютно, помислих си аз.

— Аха — отвърна Джейк.

Конър сложи ръка на бравата.

— Синко — повика го Джейк.

Конър погледна баща си.

— Извади си поука от станалото — меко каза Джейк. — Мъжът притежава силата да разбие женското сърце. Жените пък имат свои сили. Запомни го и в бъдеще избирай по-добре.

Конър стисна челюст, а после кимна и излезе от стаята.

Джейк отиде да затвори вратата и се обърна към мен.

— Как разбра?

— Тя е една изключително неприятна млада жена и при това — ужасна актриса.

Джейк наклони глава настрани.

— Ще прави ли още проблеми на момчето ми?

Аз си поех дълбоко дъх и понижих глас:

— Освен ако баща й не успее да я вразуми с подходящо наказание, е много вероятно да продължи да го прави при всяка удала й се възможност.

— Конър споделя с мен, не абсолютно всичко, но сме близки и ми казва доста неща. Не е обещавал на никоя от тях, че няма да се вижда и с други, не и докато не каза на Ели, че избира нея. Аз съм мъж, така че за мен това наказание не отговаря на провинението, защото не съм сигурен, че изобщо има такова.

Аз не отговорих.

— Ти какво мислиш по въпроса? — попита ме той.

— Не е, като да е излизал с пет жени в голям, космополитен град, Джейк. Излизал е с пет момичета в малка гимназия. Това е сигурна рецепта за катастрофа. Но в общи линии си прав. Ако не е обещавал нищо, наказанието не отговаря на провинението. Просто е направил лош избор. — Аз замълчах за миг и довърших: — Много лош.

— И как да постъпи с това момиче, ако то продължи да му върти номера?

— Трябва да й даде заслуженото.

Веждите на Джейк подскочиха.

— И то е?

— Да я съсипе.

— Я повтори? — каза той, а веждите му все още бяха вдигнати високо.

— Аз не съм мъж, нито тийнейджър, на когото предстои да стане мъж, и никога не съм била. Но предполагам, че ако бях, разберях ли, че едно момиче е готово да стигне до подобни крайности, защото гаджето й, което не е обещавало да не се среща с други момичета и с което се вижда от три месеца, е решило да скъса с нея, тя едва ли щеше да бъде начело в списъка ми с момичета, с които би ми се искало да излизам.

— С други думи, да разтръби случилото се — каза Джейк.

— Не. Това само ще го направи да изглежда нетактичен и би било прекалено очевидно. Ала двамата Тейлър биха могли да го сторят. Макар че, ако трябва да съм напълно откровена, при неговото положение в училището, не смятам, че би било неподобаващо да го извърши и сам. Това бе крайна, напълно непредизвикана и изключително преувеличена реакция на едно обикновено скъсване. Младата Миа трябва да получи урок.

Джейк поклати глава.

— Освен ако не ме попита, мисля да го оставя сам да реши. Дори и да ме попита, не съм сигурен, че ще му предложа този вариант.

— Жалко — отвърнах аз. — Макар че той страшно се ядоса и е малко вероятно да го запази в тайна, след като тя се появи у дома му с баща си, настоявайки да се види с теб и въвличайки ви в нещо изключително неприятно. За постъпката й няма никакво извинение и лично аз се надявам Миа да си получи заслуженото.

При тези думи Джейк се ухили и се приближи до мен. Обви ръце и ме привлече към себе си, и едва тогава промълви:

— Мама Меца.

— Не харесвам тази млада жена — обявих аз, тялото ми все още беше напрегнато, въпреки че бях в прегръдките му.

— Истинска Мама Меца — повтори той, все така ниско и все така широко ухилен.

Аз вдигнах очи към него и заявих:

— Трябва да е болезнено трудно за теб — да бъдеш наблизо в толкова важни моменти, но малко или повече безсилен, докато синът ти и дъщеря ти се учат как да вземат решения и понякога се оказват принудени да се справят с техните последствия.

— Не е особено лесно — съгласи се той.

— Хмм — измърморих, загледана в рамото му, точно над мястото, където бях сложила ръка върху бицепса му.

— Бейби.

Аз вдигнах очи към него.

— Ти си върхът.

Спрях да мисля за Конър и Ели, и Миа, и Амбър, и момчета с мотори и се усмихнах.

— Адски ми се иска да те разсъблека и да те изчукам на дивана още сега.

Аз спрях да се усмихвам и усетих невероятно силна и изключително приятна тръпка.

Устните му се доближиха до моите и аз не само чух, но и почувствах следващите му думи:

— Кофти, че децата са в съседната стая.

Определено.

— Да — прошепнах задъхано.

Устните му докоснаха моите, а после се плъзнаха по бузата ми и прошепнаха в ухото ми:

— Ще те имам в леглото, когато те закарам у вас тази вечер.

Пръстите ми се впиха в бицепсите му, когато прошепнах в отговор:

— Да.

— Нямам търпение, Готина — продължи да шепне той.

— Аз също, Джейк.

— Ще ми дадеш ли нещо, което да ми държи дотогава?

И още как.

Не му го казах обаче.

А му го дадох. Обърнах глава, той го усети и направи същото и устните ни се срещнаха.

В крайна сметка не беше съвсем правилно да се каже, че му го дадох. По-скоро той си го взе.

Ала притисната плътно в Джейк Спиър във всекидневната му, заобиколена от лаптопите, таблетите и раниците на децата му и целувана, докато не ми се зави свят, аз нямах нищо против той да си вземе каквото поиска.

Не.

Нямах нищо против.

Защото бих му дала всичко.

Бих му дала абсолютно всичко.

Ако можех, бих му дала целия свят.

 

 

— Ъ… този пуловер… не — обяви момчето Тейлър.

Беше минал около час от края на последната драма за деня и ние гледахме интервю с един куотърбек^[1], облечен с кремава жилетка с ревери, която определено не му отиваше.

Конър все още не се беше прибрал.

Двамата с Джейк не бяхме разказали на останалите какво се бе разиграло в хола, макар че децата ни бяха изгледали въпросително.

Аз бях отклонила любопитството им с молба да видя снимки на къщата отпреди ремонта и Итън бе изтичал да ги донесе. Оказал се беше прав — къщата действително беше истинска развалина. Не би трябвало да се учудвам (и все пак го направих), че Джейк беше сътворил чудеса.

Сега отново се бяхме върнали на футбола, но този път без пиршество. Макар че Джейк беше споменал нещо за пица след около час.

— Действително — съгласих се с момчето Тейлър. — Той е много хубав. Прекалено хубав, и го знае. Един тъмнокож играч би могъл да си позволи подобен пуловер само със силата на волята си. Един по-груб мъж, да кажем, без врат и с войнишка подстрижка — без проблем. Един хубав мъж, който знае, че е хубав, изглежда, чисто и просто, нелепо.

— Абсолютно — съгласи се и момичето Тейлър.

— Страшно се радвам, че Джоузи го смята за хубав. Всички твърдят, че е страшно секси, обаче аз не го виждам — обади се Амбър в същия миг, в който долових как Джейк се размърда и почувствах устните му до ухото си.

— Ъъъ… бейби, само да ти кажа, че това е куотърбекът на моя отбор.

Обърнах глава, за да го погледна, без да съм сигурна защо преценката ми за външния вид и облеклото на този мъж би имала някакво значение за Джейк, независимо дали ставаше дума за играч от неговия отбор, или не.

— И на Итън — довърши Джейк, когато улових погледа му.

Едва тогава погледнах към Итън, който седеше на дивана, скръстил ръце на гърдите си, стиснал устни и приковал нацупено очи в телевизора.

Това ми се стори интересно.

Очевидно мнението ми за външния вид и облеклото на мъжа на екрана имаше значение, ако този мъж играеше за любим отбор.

— Тейлър, Тейлър и Амбър — повиках ги аз. — Трябва да престанем да обиждаме пуловера на този мъж. Това разстройва Итън.

Те всички го погледнаха.

— Извинявай, Итън — каза момичето Тейлър.

— Извинявай, Ит — каза момчето Тейлър.

— Извинявай, изтърсак — каза Амбър.

Итън сбърчи лице и я изгледа свирепо.

— Не ме наричай изтърсак! — сопна се той на сестра си с неприсъщо за него възмущение.

— Ит… — започна Амбър, ала Итън се обърна към баща си.

— Конър добре ли е?

Вътрешностите ми се стопиха.

Може и да беше ядосан, задето бяхме обидили пуловера на куотърбека му, но повече се тревожеше за брат си.

Беше толкова добро дете.

— Всичко ще е наред, приятелче — отвърна Джейк.

— Значи, в момента не е наред — изтъкна Итън проницателно.

И беше толкова умен.

— Така е, Ит — нежно каза Джейк. — Но всичко ще бъде наред.

Итън го изгледа свирепо в продължение на един дълъг миг, след което попита настоятелно:

— Заклеваш ли се?

— Заклевам се, синко.

Итън го изгледа още малко, преди да насочи все така свирепия си поглед към телевизора и да заяви:

— Аз никога няма да ходя по срещи.

Джейк издаде звук, който доста приличаше на едва потиснат смях, Амбър и двамата Тейлър си размениха широки усмивки.

— Бих искала да превъртя следобеда назад и отново да се върна на онова с крайната зона — оповестих аз, за да сменя темата и може би да поразведря настроението. — Знам, че баща ви ми го обясни, но се боя, че все още не го разбирам съвсем. Итън, ще ми разтълкуваш ли обяснението му.

— Страшно е лесно, Джоузи — увери ме той. — То е, когато някой от атакуващите го съборят в собствената му крайна зона.

— И какво е крайна зона — попитах аз.

Итън примига, а Джейк отново изпръхтя.

— Онази голяма част в края на игрището — обясни Итън. — Където се отбелязва тъчдаун.

— Аха — промърморих. — И аз така мислех.

Итън ме изгледа изпитателно и попита:

— Омръзна ли ти?

— Абсолютно.

При моето признание устните му се разтеглиха в широка усмивка, което много ме зарадва.

Уви, точно в този момент чухме гаражната врата да се вдига и усмивката на Итън замръзна, а очите му се насочиха към прага на дневната.

Миг по-късно се появи Конър с изражение, от което стомахът ми се сви, и аз разбрах, че обещанието на Джейк как всичко ще е наред, бе в опасност.

— Татко — бе всичко, което Конър каза, преди да изчезне от прага.

И то беше достатъчно. Стисвайки леко коляното ми, Джейк стана от креслото и последва най-големия си син.

— Оле — промърмори момчето Тейлър.

Амбър обаче отиде при малкия си брат, настани се на дивана до него и като го побутна с рамо, попита:

— Какво ще кажеш за мелба с шоколадов сос?

— Не съм гладен — измърмори Итън, вероятно за първи път, откакто го познавах.

Страшно се тревожеше за брат си.

— Искаш ли да ми помогнеш да направя за мен и двамата Тейлър?

Той погледна сестра си и кимна.

Двамата се изправиха и отидоха в кухнята, но докато минаваха покрай мен, аз улових ръката й и я стиснах.

Амбър ме погледна разтревожено, но отвърна на стисването. Беше толкова добра сестра.

Двамата Тейлър и Амбър похапваха сладолед (Итън явно се беше предал, защото също ядеше), когато Джейк се появи на прага.

— Джоузи — беше всичко, което каза, но след това не изчезна. Изчака да отида при него и се обърна на една страна, за да ме пропусне пред себе си, така че да разбера, че отиваме в кухнята. Поех натам и той ме последва.

Отидох до далечния край на плота и се облегнах на него. Джейк се приближи и направи същото.

— Конър добре ли е? — попитах тихичко.

— Никак.

Господи.

Изчаках и Джейк продължи:

— Изглежда, че Миа Еърхарт е истинска безсрамница.

— О, господи — казах, този път на глас.

— Да — съгласи се Джейк. — Завъртяла е страшна интрига. Накарала е една от приятелките си, чиято майка е близка с майката на Ели, да й каже, че Миа е бременна от Конър. Майката не се поколебала да го съобщи на майката на Ели. И понеже Конър непрекъснато излиза с Ели, нещата не се развили добре. Родителите на Ели й казали да скъса с него утре в училище и й забранили да има каквото и да било общо с него оттук нататък. Появата на Конър у тях само ускорила нещата и той се изправил лице в лице не само с един адски вбесен баща, който не иска той да се доближава до дъщеря му, но и с едно момиче, което страшно харесва и което сега го мисли за истински задник.

— Но Миа не е бременна — напомних му аз.

— Знам. Те обаче отказали да бъдат убедени толкова лесно. Аз стиснах устни и дойдох още по-близо до него.

— Рано или късно, истината ще излезе наяве.

— Не съм много сигурен, че момчето ми е навито да чака. Харесваше я, без сам да знае колко много, докато не я изгуби. Смазан е.

Аз погледнах към вратата и прошепнах:

— Горкият Конър.

А после отново погледнах към Джейк, усетила ръката му да се обвива около шията ми.

— Това ще развали плановете ми за вечерта. Едва ли ще излезе от стаята си, но то не означава, че не трябва да съм тук, в случай че все пак го стори. Трябва да мина и през клуба, но искам да го направя, след като децата заспят. Така че след пицата, когато си готова, ще те откарам у вас, но няма да остана.

За което можеше единствено да се съжалява, ала го разбирах, затова отвърнах:

— Окей. — А после предложих: — Навярно би могъл да позвъниш на родителите на Ели да обясниш ситуацията.

— Споменах го, но Кон отказа. Наранен е, а за един мъж това означава, че е сърдит. Не разбира как е възможно Ели да не му вярва, при положение че не е спал с никоя от тях (и слава богу). Не знам дали момчето ми е девствено и се надявам никога да не го сподели, както се надявам и да бъде отговорен, нещо, което непрекъснато му повтарям, че трябва да бъде. Знам само, че не го е направил с тях двете. Вероятно от инстинкт за самосъхранение с Миа и определено от уважение с Ели. А сега твърди, че тя губи, задето повярвала на лъжите на Миа и отказала да го защити пред родителите си, и не иска да се намесвам.

— Не бих казала, че греши, Джейк.

— Ели е добро момиче — отвърна той. — Но да, Кон винаги си е падал по нея много повече, отколкото по другите. Тя е срамежлива и това адски му харесва, харесва му да се грижи за нея, а ето че тя се препъна още на първото препятствие, след като връзката им стана сериозна. Разбирам защо е ядосан. Боли го, че я изгуби, и го боли, че не му вярва и отказа да застане до него в една тежка ситуация. Това е много болка, следователно и много гняв и според мен и двете са оправдани.

— Съгласна съм. Горкият Конър.

— Да — промълви Джейк и ме изгледа изпитателно, преди да попита: — Мислиш ли, че шибаният ти шеф ще вземе да ти прави проблеми?

Аз сбърчих вежди при тази рязка промяна на темата.

— Моля?

— Дали няма отново да цъфне у вас — обясни той.

Нямах представа какво да очаквам от Хенри, след като тази сутрин ме беше шокирал с държанието си, да не говорим, че и самата му поява в Лавандуловата къща беше достатъчно изненадваща.

— Не знам — отвърнах.

Очите на Джейк се зареяха над главата ми, а пръстите му се впиха в кожата ми.

— Джейк? — повиках го аз, несигурна за какво мисли, освен дето се тревожеше за сина си, разбира се. Той ме погледна.

— Мисля, че децата са наясно какво се случва между нас, но е прекалено рано да останеш да преспиш тук.

— Естествено — съгласих се веднага.

— Обаче никак не ми харесва да си там сама, когато той има ключ и може да се появи по всяко време, за да ти прави проблеми.

И тогава разбрах.

И онова, което разбрах, ми хареса.

Затова обвих ръце около тялото му и се притиснах в него, отмятайки глава назад, за да задържа погледа му.

— Всичко ще бъде наред.

— Разбирам, че имаш дълга история с него и че той означава нещо за теб, но според мен ти не си даваш сметка, че онова, което направи тази сутрин, беше недопустимо. Не искам да те разстройва.

— Ако се появи, ще го помоля да ми върне ключа и да си тръгне, като му кажа, че ще говорим по-късно, когато нещата не са толкова пресни, а аз — толкова ядосана.

Джейк наклони глава на една страна.

— Ядосана ли си?

Аз кимнах.

— Държанието му тази сутрин действително беше недопустимо. Имаш право, ако е изпитвал нещо към мен от толкова отдавна, колкото твърди, би трябвало да направи нещо по въпроса преди много години. А не да ми признава чувствата си, след като са се случили толкова много неща и е толкова късно.

Поех си дълбоко дъх и задържах очите му, преди да продължа да споделям, предпазливо, ала откровено:

— Аз също изпитвах чувства към него, Джейк, и то много силни. Мъчително бе да го правя, мислейки си, че никога няма да ми отвърне със същото. Не разбирам защо той, както ти каза, го изигра по този начин. Бях много откровена с него относно това, как се развиват нещата тук, за това, че се сближавам с теб и децата ти. Не споделих как са нещата сега, защото, както знаеш, дори нямах представа, че отиват натам. Ала предполагам, те той е прочел между редовете, и както би казал Мики, е дошъл, за да предяви претенциите си. Смея да кажа, че закъсня с двайсетина години. Не разбирам как може да не го е осъзнал. Не разбирам и как можа да рискува не само професионалните, но и личните ни отношения. И от това ме боли. Начинът, по който го направи, бе изключително неуместен. Така че, да, ядосана съм.

Докато аз говорех, Джейк милваше линията на челюстта ми с палец, а очите му постепенно се стоплиха, толкова, че стоплиха и мен.

— Само за да е напълно ясно, в случай че имаш някакви съмнения, бейби, надявам се, че ще продължиш да се сближаваш с мен и децата ми.

При тези думи аз се разтопих в него и прошепнах:

— Аз също.

Джейк наведе глава към мен и устните му докоснаха моите, оставайки долепени до тях, дори когато продължи:

— Бих искал да се сближим много по-бързо, по начин, който засяга само нас двамата, но ще трябва да намерим време за това утре.

Много добре разбрах какво има предвид, затова се притиснах още по-силно в него и отвърнах:

— Окей.

— Много време — уточни той.

Аз прехапах устни за миг, а после повторих:

— Окей.

Устните му се доближиха до моите и той прошепна:

— Цели часове.

Аз потреперих до едрото му тяло.

Той наклони глава, зарови ръка в косата ми и ме целуна.

Притискайки се още по-плътно в него, аз отвърнах на целувката му.

Великолепно.

— Гадост! — изкрещя Итън наблизо и ние престанахме да се целуваме, макар че Джейк не ме остави да се отдръпна от него.

Итън стоеше на вратата, извил глава назад, за да се провикне през рамо:

— Амбър! Слушай само! Джоузи и татко се натискат в кухнята!

— Господи — ахнах аз.

Откъм Джейк отново се разнесе звукът на потиснат смях.

— Ела тук, изтърсак, и ги остави на мира! — извика Амбър в отговор.

Ами да. Децата май наистина разбираха какво се случва между нас с Джейк.

Аз бях единствената, която не бе забелязала.

За щастие, в момента не пропусках нищо.

— Не ме наричай изтърсак! — изкрещя Итън, след което се обърна към нас и попита: — Ще се жените ли?

Цялото ми тяло се вкамени.

— Искаш ли да не шашкаш моето момиче така, а, приятелче? — помоли го Джейк.

— Всички момичета искат да се оженят — обясни авторитетно Итън на баща си.

Дишането ми стана накъсано.

— Нека опитам нещо друго — каза Джейк. — Мислиш ли, че можеш да дадеш малко уединение на баща си?

Итън ме погледна и заяви:

— Няма да нося един от онези смешни костюми.

— Дадено — отвърнах аз с усилие.

Това, изглежда, го успокои, защото се обърна и си тръгна.

Когато Итън си отиде, ръката на Джейк, която почиваше върху плота до нас (останала бе там дори по време на целувката ни), се вдигна, за да се обвие около мен, а другата се плъзна през косата ми.

Аз го погледнах.

— Домът ти не е скучен — отбелязах.

— Не е — съгласи се той.

— Имахме много интересен ден.

— Аха — съгласи се той, а устните му потръпваха.

— А най-странното е, че съм гладна — признах и крайчетата на устните му подскочиха нагоре.

— Време е да нахраня моята жена.

— Мм — смънках аз.

— Никаква доставка. Ще отидем да вземем пиците и ще тръгнем веднага след като ги поръчаме, за да можем да се натискаме в колата ми, докато чакаме.

— Мм — повторих аз, ала този път звукът имаше съвсем различен смисъл.

Това не убягна на Джейк — разбрах го, когато отново намери устните ми, без да откъсва очи от моите.

— Да го направим сега.

— Окей — прошепнах задъхано и получих нова усмивка от Джейк, която видях единствено в очите му, но за сметка на това почувствах върху устните си.

Беше невероятно.

А после той наклони глава и отново ме целуна.

С други думи, не поръчахме пицата веднага. Направихме го пет минути по-късно, след като Джейк спря да ме целува.

И излязохме две секунди след като затворихме телефона.