Кристен Ашли
Завещанието (13)

Глава 13
Страшно ще й хареса

Когато отвори очи, Джейк видя бял таван и бели корнизи.

Ала усещаше косата на Джоузи върху себе си, бузата й — облегната на гърдите му, ръката й — обвита около корема му, топлината на мекото й тяло — притисната в него; коприната на късата й нощничка докосваше ръката му, ала под дланта му, почиваща върху хълбока й, имаше единствено гола кожа.

Ето защо той се усмихна.

Зърна розовите стени и пред очите му изплува образът на тази стая, почти винаги пълна с цветя, креслото до прозореца, покривката на леглото, възглавничките — разпилени навсякъде. Десените бяха различни, но си отиваха по един момичешки начин, който не беше в негов стил, нито дори в стила на Джоузи, но напълно подхождаше на Лиди. По стените имаше дори избелели рисунки на цветя в рамки.

С цялото това розово и всичките тези цветя бе истинско чудо, че нивата на тестостерона му не се бяха сринали в мига, в който бе прекрачил прага.

Разбира се, заради Джоузи можеше да го вдигне винаги и навсякъде. Знаеше го, защото трябваше да положи огромно усилие да не му стане по време на футболния мач само защото тя седеше долепена до него.

Определено бе в състояние да го направи и в стая, пълна с цветя.

Беше го доказал предишната нощ.

Както и сега.

Желаеше я. Беше готов за нея. Вече не мислеше за никакви цветя, а единствено за червената й копринена нощничка.

Любимият му цвят бе синьото, ала тази червена нощничка беше върхът. Джоузи, облечена в нея, дългата й коса — разпусната и дори влажна, бе най-сексапилното нещо, което беше виждал някога.

Ала беше взел само един презерватив със себе си. В съблекалнята я беше обладал без презерватив, но това нямаше да се повтори, преди да са разговаряли.

Което беше гадно.

Защото означаваше, че не може да я има отново тази сутрин, а с деня, който му предстоеше, то значеше, че няма да може да я има преди настъпването на нощта.

Така че трябваше да говорят.

Само че нямаше да е сега.

Предишната нощ бяха направили огромна крачка напред, но дори и така, той нямаше намерение да я притиска сега.

За да поукроти нещата, Джейк се мъчеше да не мисли за нея в онази адски сексапилна рокля, с която се беше появила снощи и бе седнала на първия ред за него, как го бе последвала в съблекалнята, изражението върху лицето й, жарта в красивите й сини очи, когато премести лекичко глава върху гърдите му.

Разбра го от начина, по който се движеше — не като насън, а така, сякаш се мъчеше да не го събуди. Беше будна.

Ето защо я прегърна по-плътно и ги претърколи, така че сега лежеше отчасти върху нея и отчасти до нея. Сви коляно, за да разтвори краката й, и го сложи почти върху топлината й, и в същото време повдигна глава и сведе очи към лицето й.

Мамка му.

Толкова е красива.

Ръката му се плъзна нагоре, по гърдите и шията, и разпиля косата й върху възглавницата. Получил онова, което искаше, той улови погледа й и прошепна:

— Добро утро, Готина.

Усмивка подръпна крайчетата на устните й и тя прошепна в отговор:

— Добро утро, Джейк.

При звука на гласа й и усещането на тялото й под неговото, изведнъж го осъзна съвсем ясно.

Исусе, тя беше тук. Под него. По нощница. Косата й — разпиляна върху възглавницата. Ръцете й — почиващи на кръста му. Беше вкусил сладостта й там долу. Беше я чукал два пъти. Беше я гледал как свършва под душа, беше я довел до върха с пръстите си. Беше преглътнал скимтенето и стоновете и. Почувствал бе как го обгръща целия.

Слоун, майката на Итън, бе най-добрата, която бе имал някога.

Досега.

Никога, нито веднъж, нито дори със Слоун, знаейки колко я бива и какво може да му даде, не беше губил контрол по начина, по който му се бе случило в съблекалнята предишната нощ.

А тя не го бе разочаровала, вкопчила се бе в него, притискайки се плътно, отдавайки се цялата и поемайки всичко, което той й даваше.

По-късно, в леглото й, не беше по-хубаво, но беше по-бавно, по-сладостно и му хареса как го беше поела, когато й го даде.

Вкопчила се беше в него.

С всичко, което имаше.

Сякаш никога нямаше да го пусне.

При тази мисъл Джейк наведе глава и прокара носа си по нейния. Почувства как тялото й омекна под неговото и разбра, че трябва да я изкара от леглото, да я нахрани, да я облече и да я отведе у дома си. Не го ли стореше, щяха да проведат разговора, който му се искаше да отложи още малко.

Джоузи изглеждаше добре, но той знаеше, че трябва да забави темпото. Да бъде нежен. Да й даде стабилност. Това беше огромна промяна за нея, след като не беше разбрала, че той се опитва да не избързва, докато ги води към мястото, където се намираха сега.

Тя го искаше, това бе очевидно. И бяха стигнали дотук.

Но това не означаваше, че той не трябва да кара бавно.

Джейк повдигна глава и ръцете й се раздвижиха, плъзнаха се леко по корема и гърдите му, нагоре по гърлото и от допира й той разбра, че трябва да я изкара от леглото възможно най-скоро.

А после тя взе лицето му в шепите си и нежно прокара палец по белега на скулата му.

— Откъде го имаш? — попита тихичко.

— Пиянско сбиване — също така тихо отвърна той.

Джоузи примига.

— Не боксов мач?

Той поклати глава.

— Участвал си в пиянско сбиване?

Не искаше да говори за това, не и сега. Разговори като този трябваше да се водят, докато тя похапва омлет с него или пък е в пикапа му и той я води на вечеря.

Ала вече бе затаил достатъчно от нея, за останалото трябваше да бъде откровен.

— Дона обичаше мъжкото внимание — обясни той. — Когато тръгнахме заедно, излизахме и макар да беше с мен, тя продължаваше да го търси. Един мъж й го даде. На мен не ми хареса. Нещата взеха гаден обрат и двамата прекарахме нощта в ареста, а аз получих този белег.

Джоузи вече не изглеждаше учудена.

Изглеждаше ядосана.

Което беше мило.

И сладко.

— Потърсила е мъжко внимание дори и в твоята компания? — попита тя и мелодичният й глас стана суров.

— Аха.

Очите й станаха нефокусирани и тя измърмори:

— Започвам да разбирам Дона.

— Е, когато я разбереш напълно, бейби, ми кажи. Защото аз не мога да я разбера и след всичките тези години.

Джоузи завъртя глава върху възглавницата и плъзна ръце по врата му, ала лицето й се промени по начин, който не му хареса.

Разбра защо, когато тя го попита меко:

— Още ли те е грижа?

— Не, не и заради мен. Но две от децата ми са и нейни и ако успея да я разбера, току-виж съм помогнал и на тях да го сторят. А Итън не е неин, но тя го плаши. Знае, че нещо му липсва, но все още не е сигурен какво. Рано или късно, ще осъзнае, че няма майка и че не харесва майката на Конър и Амбър. Той е близък с тях и за него Дона е неизвестна величина. Може и да не го разбира напълно, но му е ясно, че тя притежава силата да ги нарани и ако изведнъж реши да потърси родителските си права, той ще бъде лишен от тях всяка втора седмица. Така че на практика имам три деца, които са оплетени в нейните простотии. И заради това ме е грижа.

— Затова се присламчи до нас двамата по време на мача — отбеляза тя.

— Затова.

— Вярвам, че с Конър сте прави — заяви тя. — Дона трябва да престане с шибаните си простотии.

При тези думи, излезли от устата на Джоузи, цялото тяло на Джейк се разтресе от смях, който той се мъчеше да потисне, ала не особено успешно, защото когато проговори, гласът му вибрираше:

— Да. Двамата с Кон сме прави.

Лицето й отново стана безизразно, а погледът й се зарея нейде над рамото му и Джейк заподозря, че тъй като беше внучка на Лиди и неведнъж бе демонстрирала, че няма никакъв проблем да навлезе и в най-неприятната ситуация, тя обмисля как да принуди Дона да престане с простотиите си.

Ето защо заяви:

— Бейби, от нея зависи да го направи. От мен зависи да се погрижа децата ми да са добре, каквото и да реши тя.

Джоузи отново се съсредоточи върху него и измърмори едно уклончиво:

— Действително.

Джейк се загледа в нея и се зачуди как биха се развили нещата, ако Джоузи се изправеше срещу Дона.

Онова, което знаеше с цялото си същество, бе, че Джоузи по-скоро би оставила да й изцедят кръвта, отколкото да нарани Амбър или Конър, затова реши, че ако тя намери начин да се разправи с Дона, това ще засегне само Дона и няма да се отрази на децата му.

Въпреки това каза:

— Нека сама измисли какво да прави.

— Хмм — отвърна Джоузи и тялото на Джейк отново се разтресе.

Тя го усети и присви очи.

— Какво е толкова забавно?

— Много си сладка, когато се превърнеш в Мама Меца.

Лицето й придоби недоумяващо изражение, ала в очите й имаше светлина, която страшно му харесваше, а в гласа й тон, който му харесваше дори още повече:

— Мама Меца?

— Да, Готина. Сравни Ноа със земята заради Амбър. Подкрепяш Конър с неговите проблеми. Държиш Ит близо до себе си, когато Дона се държи по обичайния си тъп начин. Мама Меца.

Тя го скри бързо, но Джейк го видя.

И разбра, че макар да беше адски гадно за нея по начин, който той усещаше с цялото си същество, то не беше гадно за него и за децата му — онова, което тя се опитваше да скрие.

Много, много отдавна беше искала деца, ала се бе оказала принудена да се откаже от тази мечта. На нейните години то все още не бе невъзможно, но би било трудно и може би дори опасно.

— Е — изсумтя тя високомерно през маската, която бе надянала. — Все някой трябва да го прави.

И беше абсолютно права.

— Окей, Готина, има цял куп неща, за които искам да говорим след нощта, когато те имах за първи път… на два пъти, но Дона не е едно от тях.

Лицето й се проясни и отново омекна, също като гласа й, когато попита:

— За какво искаш да говорим?

— Всъщност не искам да говоря кой знае колко — уточни той и лесно разтълкува пламъка, лумнал в очите й при тези думи. Искаше да й го даде, ала вместо това продължи: — Само колкото да ти кажа, че ще ти направя закуска, след което ще настаня дупето ти в пикапа ми, ще вземем колата ти, ще я докараме вкъщи, а после ще те отведа у нас, за да можем да прекараме целия ден в гледане на футбол заедно с децата ми.

— О — промърмори тя, без да скрива разочарованието си.

Джейк доближи лице до нейното и обясни:

— Имах само един презерватив в портфейла си, миличка.

— О — повтори тя, все така, без да крие разочарованието си.

— И за това ще говорим по-късно — увери я той.

— Окей.

— А сега — закуска.

— Окей.

— Имаш ли резервна четка за зъби?

— Не знам. Баба може и да има някъде. Ще потърся.

— Добре. Кафе машината заредена ли е?

— Аз бях, ами… заета с други неща, когато се прибрах снощи.

Джейк й се ухили широко и промърмори:

— Аха. — След това отново доближи лице до нейното и като плъзна носа си по извивката на ноздрата й и надолу към устните й, каза: — Ти намери четка за зъби. Аз ще сложа кафето.

— Добре, Джейк. Кафето е в хладилника.

— Разбрано.

Понечи да се отдръпне и тъкмо се канеше да докосне линията на челюстта й с устни, когато тя го повика:

— Джейк?

Той вдигна глава и улови очите й. И се напрегна, зърнал погледа в тях.

— Това е истина, нали? — попита тя свенливо.

По дяволите.

Предишната нощ му беше казала, че го харесва.

Нещо, което той вече бе разбрал.

Сега обаче се убеди, че го харесва страшно много.

— Мислиш, че сънуваш ли, бейби?

— Да — прошепна тя.

Мамка.

Му.

— Истина е, Джоузи.

Тя кимна, а после повдигна глава и плъзна устни от крайчеца на устата му по наболата му брада, за да ги долепи до бузата му, и цялото това пътуване той усети дълбоко в стомаха си, в пениса, в пламналите си гърди.

Не че трябваше да му го напомнят, но това го направи.

Да — той също страшно я харесваше.

И още как.

Джоузи отпусна глава на възглавницата и косата й се разпиля навсякъде.

— Четка за зъби.

— Да — измърмори Джейк и се наведе, за да я целуне по бузата, след което стана от леглото, мислейки си, че ако тя не е навита да го правят без презерватив, ще си купи цял кашон и ще ги складира навсякъде, та никога да не се окажат без кондом.

В нейната къща. В поршето й. В неговия пикап. В неговия портфейл. В нейното портмоне. В неговия спортен сак. В кабинета му. В клуба. В нощното й шкафче. В спалнята му вкъщи.

Навсякъде.

Цели купища презервативи.

Нахлузи анцуга си и излезе от стаята, без да поглежда назад. То бе, защото досега беше успял да овладее ерекцията си, но видеше ли я в леглото с онази нейна нощничка, косата й — разпиляна навсякъде, усилията му щяха да отидат нахалост.

Вече слизаше по стълбите, когато изведнъж се закова на място.

Направи го, защото усети, че на входната врата има някой. Някой, който не чукаше, нито натискаше звънеца.

Доколкото Джейк знаеше, Лиди беше дала ключове от къщата си на него и на децата му. Компанията, която изпращаше някой да се грижи за нея, също имаше ключ. Както и две-три от по-младите й приятелки, които все още бяха подвижни и често минаваха да я видят.

Никой от тези хора (освен може би децата му) не би си отключил в неделя сутринта, без преди това да позвъни.

А той бе сигурен, че предишната нощ беше заключил. Мислите му бяха погълнати от Джоузи, но никога не би забравил да се погрижи за сигурността й и да заключи.

Прекоси бавно и предпазливо площадката на стълбището, без да откъсва очи от вратата, която тъкмо се отваряше, за да пропусне един мъж.

Мъж, който не беше някое от децата му, нито пък медицинска сестра или който и да било от приятелите на Лиди.

В ръката си държеше голяма чанта от черна кожа, сякаш възнамеряваше да поостане, и се оглеждаше подозрително из преддверието.

Джейк отново спря на стълбите, скръсти ръце на гърдите си и заяви:

— Искаш ли да ми кажеш кой, по дяволите, си ти?

Мъжът вдигна рязко глава и зяпна от изумление. А после очите му се плъзнаха по Джейк, от главата до петите, и лицето му се вкамени от гняв.

— Джейк, предполагам — каза той сурово.

Исусе.

Възможно ли бе това да е…?

— Ти знаеш кой съм, а аз все още нямам представа кой си — заяви Джейк.

— Хенри Ганьон — отвърна мъжът.

Да. Наистина беше шибаният шеф на Джоузефин.

Кофти бе това, че изглеждаше добре. Кофти бе също така, че бе хубаво облечен. Освен това бе кофти, че очевидно беше във форма.

А най-вече беше кофти, че е тук.

— Шефът на Джоузи — каза той.

— Да — отвърна Ганьон, все така сурово. — Шефът на Джоузи и нещо повече от това.

— Повече? — повтори Джейк.

— Много повече — отговори Ганьон и в този миг тялото на Джейк се напрегна.

Възможно ли бе Лиди да не е знаела всичко за отношенията между Джоузи и този тип?

Отвори уста, за да каже нещо, ала в този миг очите на Ганьон се спряха на нещо зад гърба му и Джейк чу как Джоузи възкликна щастливо:

— Господи! Хенри!

Обърна се и я видя. Беше наметнала черен копринен халат върху нощничката си, но не го беше затворила и слизаше тичешком по стълбите, широко усмихната, а лицето й грееше.

Мина бързо край него и единственото, което го накара да се почувства съвсем мъничко по-добре, докато гледаше развълнуваната й реакция при появата на шефа й, бе това, че го направи по един много фамилиарен и интимен начин — като опря ръце на гърба и корема му, за да се закрепи, докато се промушваше покрай него (най-вече защото той отказа да се помръдне дори на милиметър, за да й направи път).

След това прекоси на бегом разстоянието, което я делеше от Ганьон, и Джейк я видя (тялото му — толкова напрегнато, че му се струваше, че сухожилията му ще се скъсат) как слага ръце върху гърдите му и се повдига на пръсти, отмятайки глава назад.

Въпреки че тя изглеждаше така, сякаш се кани да го целуне или очаква той да го направи, Ганьон пусна сака си на пода, сложи ръце на кръста й и я побутна лекичко назад. След това свали ръцете й от себе си и се отдръпна на няколко крачки.

Джейк взе останалите стъпала, усетил как въздухът в стаята се промени.

— Какво… — започна Джоузи объркано, ала Ганьон я прекъсна.

— Това трябва да е някаква шибана шега.

Джейк заобиколи Джоузи и като скръсти ръце на гърдите си, застана така, че да вижда и двамата — не много близо, но не и твърде далеч.

— За какво говориш? — попита Джоузи.

— За това. — Ганьон разпери ръце. — Ти. — Той посочи към нея. — Този тип. — Махна към Джейк.

Джейк не каза нищо, докато погледът на Джоузи следваше ръката на Ганьон, спирайки очи не върху лицето, а върху гърдите му, нещо, което не му хареса особено. След това вниманието й отново се насочи изцяло към Ганьон.

— Не разбирам — меко каза тя и наистина звучеше така, сякаш не разбира.

— Исусе, Джоузефин, как може да не разбираш? — изплющя гласът на Ганьон и очите му се стрелнаха за миг към Джейк, преди да се върнат обратно към нея. — Във всичките ти приказки за Джейк пропусна да споменеш точно колко близка си станала с него. — При тези думи той махна с ръка към нощничката й.

Джейк отново се почувства по-добре, и то не само мъничко.

Тя беше говорила за него на този тип.

И то много.

— Окей, Хенри, признавам, че положението е доста неловко. — Джоузи направи крачка назад, сякаш не й харесваше да е толкова близо до гнева му, и в същото време, за щастие, затвори халата си и скръсти ръце на гърдите си. — Но държа да отбележа, че не те очаквах. Разговаряхме едва вчера и ти не ми съобщи, че пристигаш. Това е изненада.

— Трябва да призная, миличка, сега, когато имах малко време да помисля над видяното, че то изобщо не ме учудва — заяви Ганьон и погледна към Джейк. — Недей да свикваш. Знам, че много я бива, но рядко се връща за допълнително.

Джейк усети как мускулите му се издуха, стомахът му се сви, а вратът му се напрегна, чувайки Джоузи да ахва.

Знаеше, че я бива?

— Хенри! — изплющя гласът й и той отново я погледна.

— Не можеш да очакваш, Джоузефин, че за двайсет и три години мъжете, които си чукала, не са се разприказвали. Половината от тях мислеха, че вече съм те имал. Разбира се, в такъв случай се чудеха защо не съм останал с теб.

Джоузи бе направила още една крачка назад, лицето й бе пребледняло и дори в профил Джейк виждаше, че очите й се бяха разширили.

— Защо ми говориш по този начин?

Изведнъж Ганьон се приведе към нея и Джейк направи крачка напред. Ганьон обаче остана на мястото си и Джейк спря, макар да остана нащрек.

— Защото, Джоузи, ми писна до болка, омръзна ми да те гледам как си избираш и да те чакам да приключиш с всичко това, та най-сетне да дойде и моят ред.

Ново ахване откъм Джоузи, ала Ганьон не беше свършил.

— А сега чукаш мъж, който притежава стриптийз клуб, по дяволите!

Джоузи изпъна рязко гръб и отпусна ръце, ала вниманието й беше погълнато от предишните му думи.

— Твоят ред?

— Джоузефин, за бога, влюбен съм в теб от мига, в който дойде на интервю за работа преди две десетилетия.

Джоузи замръзна. Джейк замръзна. Въздухът замръзна.

По дяволите, десетилетия. Беше част от живота му в продължение на десетилетия.

В този на Джейк бе влязла едва преди две седмици, имал я бе само два пъти, а този задник чак сега й признаваше какво изпитва.

— Бил си влюбен в мен? — прошепна тя.

— От самото начало.

— Аз… аз… как е възможно?

— Как би могло да бъде другояче! Ти си навсякъде с мен. Почти винаги си до мен. Снимал съм те повече от когото и да било другиго и единствената снимка, която нося със себе си в шибана рамка и я слагам в стаята си във всеки шибан хотел, в който отида, е на нас двамата.

— Аз съм ти асистентка — напомни му тя.

— Познаваш много други асистентки. Някой от техните шефове дали носи снимка на тях двамата в сребърна рамка, където и да отиде?

Джоузи поклати глава.

— Ти… ти имаше други жени.

— А ти имаше други мъже.

— Сваляше любовниците си пред очите ми — повиши глас тя.

— И е очевидно, че теб изобщо не те беше грижа, не те е грижа и никога няма да те е грижа.

— В това няма никакъв смисъл — отвърна тя, ала Ганьон не я чу и продължи:

— А сега пък мен не ме е грижа.

С тези думи той вдигна сака си и отиде до вратата. Сложи ръка на бравата и се обърна към Джейк:

— Един съвет. Нейната запазена марка е да им даде достатъчно, за да ги накара да се нуждаят от него, а после да ги остави жадни за още. Това й доставя удоволствие. Посява разруха след себе си и не чувства нищо, просто посръбва от чая си и от своя „Шамбор“ и се оглежда за следващия глупак, когото да остави молещ се за още.

И преди някой от другите двама да успее да каже каквото и да било, Ганьон излезе, затръшвайки тежката дървена врата зад себе си.

Джейк не помръдваше. Приковал очи в Джоузи, която бе извърнала глава от него, вперила поглед във вратата, той стоеше напълно неподвижен. Напрегнат и неподвижен.

Знаеше, че от години е влюбена в шефа си. Лиди му го беше казала. Знаеше и че Ганьон е влюбен в нея. Лиди му беше казала и това. Така че сега нямаше представа как ще се развият нещата.

Като се имаше предвид, че Ганьон бе всичко, което Джоузи търсеше у един мъж, и че го желаеше от десетилетия, Джейк очакваше тя да отвори вратата и да се втурне след своя шеф, оставяйки го сам.

Затова и стоеше съвършено неподвижен. Напрегнат и неподвижен. Чакаше я да разбие сърцето му.

Ето защо остана напълно изумен, когато тя не отвори вратата. Пред очите му Джоузи бавно обърна изпълнено с болка лице към него и замаяните й очи се плъзнаха по тялото му, преди да уловят неговите.

Гласът й също бе замаян и изпълнен с болка, когато попита:

— Защо си чак там?

Той изобщо не беше „чак там“. Беше само на четири крачки от нея.

Ала я разбра много добре и това, което разбра, му хареса неимоверно много. Напрежението се отцеди от врата му, стомахът му вече не беше свит и той отпусна ръце, за да отиде при нея.

Ала тя го изпревари. Обърна се и се втурна към него, блъсвайки се в тялото му с всичка сила. Обви ръце около него и избухна в сълзи.

Не.

Господи, не.

Никога не би предположил, че нещата ще се развият по този начин.

Само че той не беше Хенри Ганьон. За нищо на света нямаше да пропилее възможността, която тя му предлагаше.

Затова се наведе и я вдигна в прегръдките си, а тя зарови лице в шията му, обви още по-плътно ръце около него и той почувства как ридания разтърсват цялото й тяло.

Отнесе я в дневната и седна на дивана, вземайки я в скута си. След това легна, извъртайки се така, че тя остана от вътрешната страна, пленена от тялото му.

Знаеше обаче, че тя не се чувства пленена. Искаше още. Разбра го, защото тя дойде още по-близо и с всичка сила се притисна в него.

— Шшт, бейби — прошепна, милвайки косата й.

Тялото й потрепери и тя изхълца, притискайки се още по-плътно в него.

— Шшт, Джоузи. Овладей се. Мъж, който ти говори по този начин, не заслужава сълзите ти.

Тя отдръпна лице от врата му и изплака, обърнала мокрите си очи към него:

— Но той ми е приятел!

Джейк поклати глава.

— Той е шибан задник, на когото не му стиска да се бори за онова, което иска, но му стиска да ти се сърди, задето не си му го дала. Не ти е приятел. Той е задник.

Джоузи нито се съгласи, нито възрази. Беше погълната от мислите си и вероятно не беше чула нито дума от това, което й бе казал. Разбра го, когато тя продължи на висок глас:

— Нелепо е да твърди, че ме обича. Сваляше жени пред очите ми. — Поспря за миг, преди да продължи, почти викайки: — Успешно! Аз поне бях дискретна.

Джейк не искаше да обсъжда колко дискретна е била. Изобщо не искаше да го прави.

Ала тя лежеше на дивана, притисната до него, вместо да се втурне след онзи задник.

И се нуждаеше от него.

Така че той щеше да го направи.

Плъзна ръка по челюстта й и доближи лице до нейното.

— Наистина ли не знаеше, че си пада по теб? — попита нежно.

— Нямах представа.

— А Лиди знаеше.

Тя изведнъж спря да плаче и почти изкрещя:

— Знаела е?

— Не го искаше за теб.

Очите й се разшириха.

— Не го е искала?

— Не, бейби. Мъж, чиято тактика в продължение на двайсет години е била да те накара да ревнуваш, за да те предизвика да направиш първата стъпка? — Джейк поклати глава. — Как ли пък не! Лиди го харесваше като човек, като твой шеф, но не го искаше за теб. Знаеше, че до себе си трябва да имаш мъж, който е положил усилие да те спечели, защото ти го заслужаваш.

Устните на Джоузи се разтвориха, очите й отново се разшириха и ето че най-сетне разбра.

— Мъж, който е положил усилие да ме спечели.

— Да — потвърди Джейк и като обви ръце около тялото й, се плъзна под нея, така че тя се озова отгоре му. — Защото ти го заслужаваш.

Погледът й дълго не се откъсваше от него, но най-сетне той почувства как тялото й се отпусна и видя как очите й се стоплиха и лицето й омекна.

А после тя заяви:

— Трябва ми носна кърпичка.

Джейк се усмихна широко и й позволи да смени темата, защото знаеше, че се нуждае от това.

— Къде са?

Джоузи погледна настрани и промълви:

— На малката масичка.

Той проследи погледа й и видя кутията. Изправи се, придърпвайки я със себе си, и я намести в скута си, след което протегна ръка, извади няколко кърпички и й ги подаде.

Деликатно, сякаш го правеше пред английската кралица, тя избърса очите и носа си. След това се огледа притеснено наоколо, очевидно несигурна какво да направи с използваните кърпички, напомняйки му колко сладко бе всичко, което правеше.

Джейк ги пое от нея и тя прехапа устни, докато го гледаше как ги мята на малката масичка.

Спря обаче да хапе устни, когато той вдигна ръце и взе лицето й в шепите си.

— Добре ли си? — попита я, когато очите й срещнаха неговите.

— Това беше неприятно — отвърна тя.

— Така е, Готина. Но ти добре ли си?

— Нямам представа какво ще ми донесе бъдещето, най-вече що се отнася до службата ми, и ще бъде съкрушително да изгубя Хенри, което след тази сцена ми се струва неизбежно. Ала въпреки всичко той означава нещо за мен — заяви тя.

След онази изцепка във фоайето, Джейк не беше съгласен. Но пък с течение на времето тя може би щеше да види случилото се в истинската му светлина и да се съгласи с него.

— С други думи, не си добре.

— Не, Джейк, не съм добре — потвърди тя и като си пое дълбоко дъх, продължи: — Изпитвам огромна нужда от кафе и открих неотваряна четка за зъби. Не очаквам футбола с особено нетърпение, но затова пък изгарям от желание да видя дома ти и да прекарам деня с теб и децата ти, така ще мисля за Хенри утре.

Джейк й се усмихна и свали ръце от лицето й, за да я прегърне.

— Добър план.

— И понеже вече съм тук, ще направя кафе — предложи тя.

— Приемам — заяви той и я прегърна още по-силно, а очите му се спряха върху устните й. — След като ме целунеш.

Полуотворените й устни се приближиха до неговите, а ръцете й се плъзнаха по раменете му, за да се обвият около врата му. Джейк наведе глава, за да я улесни, и тя се възползва. Устата й се отвори под неговата и като се притисна още по-плътно в него, тя му даде езика си.

В мига, в който го получи, той го взе настойчиво и пое нещата в свои ръце. За да го направи възможно най-добре, отново я положи на дивана и я покри с тялото си.

Това означаваше, че кафето ще се забави, понеже обожаваше устата й, дълго бе чакал, за да я вкуси, и сега възнамеряваше да й се наслади до насита.

Очевидно Джоузи беше на същото мнение.

Така че те се целуваха на нейния диван, в нейната къща; на дивана, който някога принадлежеше на Лиди, в къщата, която Лиди бе оставила на внучката си.

Беше доста след това, вече бяха свършили, бяха пили кафе, той й беше приготвил яйца и печени филийки и я чакаше не особено търпеливо да се приготви да посрещне деня, когато Джейк си помисли, че това много би се харесало на Лиди.

Всичко това.

Страшно би й харесало.