Кристен Ашли
Завещанието (17)

Глава 17
До уши

След като Джоузи си тръгна, Джейк се върна в къщата и затвори зад себе си. След това се качи по стълбите и отиде право в стаята на дъщеря си.

Почука и когато чу нейното „Да“, отвори и се показа през вратата.

Амбър седеше на леглото си и говореше по телефона. От замечтаното й изражение Джейк се досети, че говори с Алекси.

— Приключвай, миличка. Семейно събиране в кухнята. Можеш да му се обадиш отново, когато свършим — нареди той.

— Окей, татко.

Джейк я погледа изучаващо в продължение на един миг, а после й кимна и се махна от вратата, затваряйки след себе си.

Не знаеше дали беше заради Джоузи, заради Алекси или заради двамата, но му харесваше как се държеше Амбър с това момче.

С Ноа тя беше неспокойна, несигурна в себе си, кисела и направо непоносима.

С Алекси изглеждаше много по-спокойна, по-уверена, сдържано развълнувана и съвсем не беше непоносима.

Може и да беше заради момчето, ала Джейк реши да го припише на Джоузи.

Алекси я беше върнал вкъщи навреме и докато пътуваха към Бостън на следващия ден, беше очевидно, че тя все още е под въздействието на еуфорията от срещата.

Джейк обаче упражняваше бащинското си право да не реши веднага какво мисли за Алекси и щеше да продължи в същия дух, докато двамата скъсат или, не дай си боже, не се роди първото им дете, след поне десет, а най-добре двайсет години.

С тази мисъл той се обърна към площадката и пое надолу тъкмо когато на вратата се позвъни. Бе по средата на стълбите, когато Кон се показа в преддверието и се отправи към вратата.

— Аз ще отворя, татко — каза той, поглеждайки към баща си.

— Окей.

Когато слезе на долния етаж обаче, Джейк се закова на място, видял кой стои на прага, в същия миг, в който чу сина си да казва:

— Какво, по дяволите?

Вдигнала колебливо, сериозно, уплашено и срамежливо лице към Конър, отвън стоеше Ели.

— Кон, може ли да поговорим? — попита тя предпазливо.

Джейк изчака да види дали синът му има нужда от него и го чу да казва отсечено:

— Дневната.

Не прозвуча особено гостоприемно, но Ели кимна. Конър се отмести, за да я пусне да влезе, и когато улови погледа на баща си, Джейк видя, че ще се справи сам. Както обикновено. За разлика от Амбър, момчето му беше уверено, общо взето, във всичко, което правеше.

Въпреки това Джейк вложи в погледа си онова, което не можеше да изрече на глас. Конър поклати глава, затвори входната врата и тръгна към дневната, където беше изчезнала Ели.

Джейк се приближи до него и понижи глас:

— Не знам за какво става дума, но ще имаме семейно събиране. Съжалявам, приятел, но ще те помоля да направиш всичко по силите си, за да не продължи дълго.

Конър задържа погледа му за миг и кимна, след което влезе в хола, затваряйки вратата зад себе си.

Джейк въздъхна и се отправи към кухнята, вадейки телефона си от задния джоб. Сложи го да се зарежда и отиде до хладилника, като се надяваше Конър да се оправи колкото се може по-бързо с това, заради което Ели беше дошла. Изгаряше от нетърпение Джоузи да стане още по-важна част от семейството му. Не изгаряше обаче от нетърпение да обсъди как възнамерява да го стори, особено с двама тийнейджъри, които прекрасно разбираха какво означава това, че ще споделя леглото си с една жена.

За щастие, Итън не го разбираше и вероятно просто щеше да се зарадва, че Джоузи ще прекарва повече време у тях.

Можеше само да се надява, че Конър и Амбър ще изпитват същото.

По нищо не личеше, че няма да е така.

И все пак не можеше да се каже, че се бе отдал на въздържание, след като се отърва от майката на Итън, ала никоя от тези жени не беше спала в леглото му. Беше ги водил у дома си, когато децата ги нямаше, но те никога не се бяха събуждали, за да открият жена в къщата.

Така че разговорът, който предстоеше, нямаше да бъде лесен.

Джейк извади бутилка бира от хладилника, метна капачката в кошчето и отпи голяма глътка, след което се отправи към дневната, откъде долитаха звуците на някаква видеоигра. Възнамеряваше да каже на Итън, че ще имат семейно събиране, но преди да стигне до него, на входната врата отново се позвъни.

Сбърчил вежди, Джейк се отправи натам. Откъм хола не се чуваше нищо и той се надяваше, че това е добър знак.

После обаче видя през прозорчето в горната част на вратата кой стои отвън.

— По дяволите — изсъска той; не искаше да го прави, ала знаеше, че няма избор.

Остави бирата си на масичката до вратата и отвори.

Отвън стоеше Дона.

И проклет да бе, ако и върху нейното лице не бе изписано същото изражение като върху това на Ели — колебливо, сериозно, уплашено и срамежливо. Само дето беше върху лицето на една трийсет години по-възрастна жена и се отнасяше до нещо, което тя не можеше да очаква да се случи, затова беше напълно откачено.

Не я пусна да влезе. Вместо това я принуди да направи две крачки назад, за да може той да излезе и да затвори вратата зад себе си.

— Сега не е удобно — изръмжа.

— Джейк, трябва да говорим — тихо каза тя.

— Аха — съгласи се Джейк. — Но сега не е удобно. Обаждай се, преди да ми цъфнеш на вратата, Дона. Не ми го сервирай изневиделица.

Тя си пое дълбоко дъх, вдигна ръка и я сложи върху гърдите му.

Джейк незабавно отстъпи настрани, освобождавайки се от ръката й и увеличавайки разстоянието между тях.

Очите на Дона се разшириха и тя отпусна ръка.

По дяволите.

Сериозно?

Тя сложи ръце на кръста си и заяви, приковала очи в неговите:

— Прецаках всичко.

— Изобщо не си го и помисляй — отсече той незабавно.

— Джейк…

— За това, че прецака всичко с децата, ли говориш?

Дона кимна.

— Да. Децата и… ами нас двамата.

— За децата ще говорим друг път. Не сега. А за нас няма да говорим никога, защото „ние“ не съществува.

Лицето й придоби умолително изражение.

— Джейк, винаги е имало „ние“.

Исусе.

Ненормална работа.

— Дона, откакто те изритах първия път, онова „ние“, което съществуваше, вече го няма.

— Знам, че те нараних — прошепна тя.

— Това беше преди четиринайсет години.

— Бяхме щастливи.

— Не, Дона. Аз бях щастлив. Но не и ти. Винаги търсеше още нещо, искаше още нещо, ядосваше се, че не го намираш, и си го изкарваше на мен. Тогава и аз не бях щастлив и поглеждайки назад сега, когато имам нещо, което наистина ме прави щастлив, го разбирам. Ала всичко това няма значение, защото то е толкова далеч в миналото, че е просто бегъл спомен.

Тя потръпна от този удар, ала Джейк не го беше грижа.

Синът му беше в къщата и говореше с момичето, разбило сърцето му едва преди две седмици, и той трябваше да види как ще се развие тази ситуация. Освен това трябваше да разговаря с децата си. Така че нямаше никакво време да се разправя с бившата си жена.

Преди обаче да успее да й каже да се разкара, тя проговори:

— Значи, Джоузи те прави щастлив?

— Да. А сега, слушай…

И именно тогава Дона го прекъсна, допускайки огромна грешка:

— Тя е хубава, Джейк, но е адски особена.

О, не.

Мамка му, не.

— Тя е особена? — прошепна Джейк.

— Говори странно и… ами държи се странно. Наистина ли това…

— Значи, ти се струва странно, че изслушва дъщеря ти, ходи с нея на пазар, купува й гримове, интересува се от нещата, които интересуват Амбър, и й показва, че й има доверие във всичко, което прави, така че и Амбър й се доверява?

— Аз…

— И освен това ти се струва странно, че когато един побеснял баща дойде да се разправя с Конър, Джоузи застана между него и този мъж, успокои нещата, изясни ги и без да губи никакво време, свали от Конър обвиненията за нещо, което изобщо не беше направил?

Дона затвори уста и го зяпна.

— Нека те светна нещо, Дона. Това изобщо не е странно. Странно — не, направо ненормално — е, когато една жена я е грижа повече за това, кого чука, преструвайки се, че мъжете в леглото й са съпругът, когото изгуби преди две десетилетия, отколкото за това, да бъде майка на децата си.

Дона отново потръпна, ала Джейк все така не го беше грижа.

— Само за един месец Джоузи им беше повече майка, отколкото ти през последните пет години.

На това Дона имаше какво да отговори:

— Ужасно е да кажеш нещо подобно — прошепна тя.

— Така е. А най-ужасното е, че е вярно до последната дума. И доказателството е това, че децата ти са вътре в къщата, а ти си тук не за да се видиш с тях, а да говориш с мен. Дори не ме попита за тях. И преди да си опитала да дадеш на заден ход, нека те светна нещо — сега не е моментът да прекараш време с тях. Не когато дойде, без изобщо да мислиш за тях. Докато не започнеш да мислиш за децата си, нямаш достъп до тях.

Болка се изписа по лицето на Дона, но Джейк все така не го беше грижа.

Той беше свършил, затова реши да сложи край на тази сцена.

— Виждам, че изобщо не си размислила през изминалата седмица. Или ако си го правила, си мислила не, за каквото трябва. Така че нека ти дам още малко време да го направиш. Всъщност давам ти колкото време поискаш. Но не се връщай тук. Не искам да говоря с теб. Не искам да те виждам. Не мога да ти попреча да говориш с децата си, така че единственото, което мога да направя, е да те помоля, опиташ ли се да оправиш нещата, да го сториш разумно, мислейки за тях, а не за себе си. Не смятам, че то ти е по силите, така че пак ние с Джоузи ще трябва да оправяме след теб, когато объркаш всичко, и все пак, умолявам те, опитай се поне веднъж да бъдеш свястна майка. Заради тях. Това е всичко, което имам да ти кажа. Така че си върви и не се връщай. Ясно?

Сълзи изпълниха очите й и тя прошепна:

— Не мога да повярвам, че това се случва. Не мога да повярвам, че ми говориш по този начин. Дори и ако всичко между нас е свършило, Джейк, това е грубо.

Исусе.

Какво не й беше наред?

— Само че то наистина се случва и аз наистина ти говоря по този начин. Повярвай го. Направиш ли го, най-сетне може би ще успееш да си извадиш главата от задника — отвърна Джейк и с тези думи отвори вратата на къщата, влезе вътре и затвори, без да поглежда назад.

Посрещна го гласът на Итън, който се провикна:

— Татко! Телефонът ти звъни!

Джейк се показа на прага на дневната и отговори:

— Благодаря, приятелче.

Синът му дори не вдигна глава от играта.

— Няма проблем.

— Ит, след малко ще имаме семейно събрание, така че намери подходящо място, където да я спреш — каза Джейк и този път Итън го погледна.

— За какво?

— За Джоузи — отвърна Джейк.

Синът му наклони глава на една страна.

— Ще се жениш ли за нея?

Тези думи пропъдиха от мислите на Джейк неприятната сцена, разиграла се току-що навън, и той се усмихна широко, поклащайки глава.

— Още не.

Лицето на Итън се промени.

— Тя добре ли е?

— Да, приятелче — тихо отвърна Джейк.

Изражението на Итън се проясни и той продължи да разпитва:

— Ще се нанесе при нас ли?

Джейк потисна смеха си и каза:

— Не точно. Но искам да прекарва повече време тук и трябва да се уверя, че вие сте навити.

Итън отново насочи вниманието си към играта и заяви:

— Аз съм навит, стига само тя и Амбър да не се съюзят срещу нас и да ни накарат да гледаме „Проект подиум“ и други такива гадости. Е — Итън отново го погледна, — след като съм съгласен, значи, не трябва да спирам играта, за да ходя на събранието, нали?

Джейк отвори уста, за да му отговори, но не можа да каже нищо, защото в този миг телефонът зазвъня и едновременно с това вратата на хола се отвори.

— Намери си място, където да спреш, синко — измърмори той разсеяно и се обърна тъкмо навреме, за да види как ридаещата Ели прекосява коридора тичешком, отваря вратата и изхвръква навън, затръшвайки я след себе си.

Миг по-късно Конър излезе от хола и спря, загледан във входната врата.

Джейк се приближи.

Усетил присъствието му, Конър се обърна към него. Лицето му не издаваше много, освен че се беше разиграло нещо неприятно, ала Джейк се учуди, че онова, което бе накарало Ели да избяга от къщата, потънала в сълзи, очевидно не притесняваше Конър кой знае колко.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— Не и за нея — отвърна синът му.

— Ще ми разкажеш ли?

Конър сви рамене.

— Искаше отново да се съберем. Адски й е гадно, че не ме защити. Говорила с техните и ги убедила да ми дадат още един шанс. Още един шанс, моля ти се. — Той поклати глава и погледна към вратата за миг, преди отново да се обърне към баща си и да поклати глава. — Твърде е късно. Имаше своята възможност и я пропиля.

Джейк задържа очите му; знаеше, че решението си е на Конър, и не смяташе, че е погрешно, затова не каза нищо. Вместо това отбеляза:

— Тя не изглеждаше добре, когато си тръгна.

— Аха — измърмори Конър, поглеждайки към вратата.

— Качи се в колата и отиди след нея, Кон — каза баща му. — Увери се, че ще се прибере у дома без проблеми. А след това се върни. Трябва да обсъдим нещо.

— Джоузи? — досети се Конър.

Джейк поклати глава и отново потисна усмивката си.

— Колата. Ели. В безопасност у дома. Ще говорим, когато се върнеш.

Конър кимна и се отправи към кухнята, казвайки:

— Ако възнамеряваш да придвижиш нещата с нея напред, знай, че съм навит. Тя готви страхотно, въпреки че непрекъснато поднася и зеленчуци, които ме кара да ям. А ако е тук сутрин, няма да се налага аз да водя Ит на училище.

Джейк го последва и спря на прага на кухнята, облягайки се на касата на вратата, докато Конър отиваше към гаража.

Конър спря и го погледна.

— Така че, аз гласувам „за“. Може да проведете събранието без мен.

— Ще говорим, когато се върнеш — отговори Джейк и махна с брадичка към вратата. — Върви.

Устните на Конър потръпнаха, докато прекрачваше прага.

— Значи, Джоузи ще се нанесе при нас?

Въпросът долетя иззад Джейк. Идваше от Амбър и беше пълен с надежда. Когато се обърна към дъщеря си, Джейк видя, че и лицето й бе изпълнено с надежда.

Чу, че телефонът му отново зазвъня, но насочи цялото си внимание към своето момиче.

— Не, миличка. Но ще прекарва тук много повече време.

— Жестоко — зарадва се Амбър. — Повече момичета в къщата. Това означава, че може би ще се сдобием с повече възглавници за дивана, а аз ще мога да гледам „Кажи «да» на роклята“.

След като плановете му за семейно събрание очевидно пропадаха, Джейк взе решение и задържа погледа на дъщеря си.

— Това, което имам предвид, е, че ще преспива тук — меко каза той, в отговор на което Амбър наклони глава на една страна и отговори:

— Е, много ясно.

Джейк я зяпна, мислейки, че се беше оказало далеч по-лесно, отколкото беше очаквал.

Амбър изправи глава и попита:

— Това означава ли, че не е нужно да присъствам на събранието и мога да се обадя на Алекси?

Джейк беше получил съгласието на всички и тъй като не смяташе, че е добра идея да направи голям въпрос от нещо, което очевидно не беше такъв за децата, той кимна.

— Разбира се, миличка.

Амбър му се усмихна широко, приближи се до него и го целуна по бузата, след което се качи по стълбите на бегом.

Джейк я проследи с поглед, мислейки си за целувката й, за усмивката й, за това, как едва допреди месец тя изобщо не беше такава, и отново приписа заслугата на Джоузи.

Мислейки си за нея, той отиде до телефона, за да й се обади и да й съобщи, че утре вечер (и през следващата нощ, и през нощта след нея) дупето й щеше да е в неговото легло.

Ала когато взе телефона, видя, че има три неприети повиквания.

И трите — от Джоузи.

Стомахът му се сви и той прокара палец по екрана.

Избра номера й и поднесе слушалката до ухото си.

Джоузи отговори още на първото позвъняване.

Гласът й трепереше и сърцето на Джейк се сви.

— Джейк.

— Бейби, какво има?

— Бостън Стоун е тук — отвърна тя и в гърдите му лумна пожар.

— Какво, по дяволите?

— Заедно с чичо Дейвис — немощно добави тя.

Чичо Дейвис.

Дейвис Малоун.

Първородният син на Лиди и първокласен задник.

При тази новина Джейк издърпа зарядното от телефона си и забърза към стълбите.

За съжаление, Джоузи не беше свършила.

— Току-що пристигна и Тери Багински.

— Какво, по дяволите? — изплю той и пое нагоре, като вземаше по две стъпала наведнъж.

— Обясниха ми, че чичо Дейвис оспорва завещанието — прошепна тя.

Проклятие.

— Дръж се, Готина, идвам веднага — каза той, докато блъскаше по вратата на Амбър.

— Окей, Джейк — отвърна Джоузи в същия миг, в който от стаята долетя едно „Да“.

— Много скоро съм там, бейби. Окей? — нежно каза той.

— Да, Джейк.

— Добре. Ще се видим след няколко минути.

— Окей.

— До скоро, миличка.

— До скоро, Джейк.

Не искаше да затвори, но трябваше да го направи, за да може да отиде при нея.

Затова прекъсна и отвори вратата на Амбър.

Завари я досущ като преди — върху леглото, допряла телефона до ухото си.

Тя се изправи, без да го изпуска от очи, и Джейк разбра, че правилно е разчела изражението му, когато го попита:

— Джоузи добре ли е?

— Не знам, миличка. Трябва да вървя. Ще наглеждаш Итън, нали?

Амбър кимна, приковала очи в него.

— Да, татко. Върви.

Джейк излезе от стаята, без да затваря вратата, и взе стълбите на бегом. Когато слезе на долния етаж, извика на сина си:

— Трябва да ида да свърша нещо, приятелче. Оставям те с Амбър.

— Окей, татко — отвърна Итън, потънал в играта.

Без да губи нито миг, Джейк отиде при пикапа си, излезе от гаража и се обади на Конър.

— Ти си по-близо от мен, така че искам да отидеш в Лавандуловата къща още сега — нареди той.

— Защо? — попита Конър с тревога в гласа.

— Джоузи е там. Чичо й се е появил.

Джоузи беше част от живота им много по-дълго, отколкото бе присъствала в него физически. То бе, защото по своя откровен, но мил начин Лиди бе споделяла щедро не само с Джейк, но и с децата му както за Джоузи, така и за себе си. Децата му не разбираха всичко, ала знаеха основното.

Нещо, което Конър доказа, когато заяви:

— Отивам.

— Не се отделяй от нея, докато не дойда. Идвам.

— Дадено.

— До след малко.

— Чао, татко.

Той затвори, но продължи да стиска телефона в ръката си, в случай че Джоузи позвъни отново.

Когато Джейк пристигна, на алеята пред Лавандуловата къща имаше четири коли. В мига, в който отвори вратата на пикапа, го прониза гаден вятър, той дори не го усети.

Цялото му внимание бе погълнато от петте фигури, застанали пред входа на къщата. Когато се приближи, видя, че Конър се е изправил срещу Стоун, сина на Лиди и Тери Багински, скривайки Джоузи, която беше зад гърба му.

Докато отиваше към малката групичка, Джейк си отбеляза наум да монтира сензорно осветление още на следващия ден.

— Кавалерията пристига — чу саркастичната забележка на Тери, докато заставаше до своята жена и своя син.

— Какво става тук? — попита, обхождайки с поглед пребледнялото лице на Джоузи, доколкото беше възможно на слабата светлина; това, което видя, изобщо не му хареса.

— Искат да влязат — обясни Конър. — Джоузи не иска да ги пусне, така че няма да влязат.

Джейк застана до сина си и се обърна към Стоун, възрастния мъж до него и Тери.

Спреше ли поглед върху Стоун или сина на Лиди, нямаше да успее да овладее гнева си, затова се съсредоточи върху Тери.

— Джоузи не ви иска тук, така че се махайте — заяви той.

— Трябва да обсъдим някои неща — отвърна Тери.

— В такъв случай позвъни и си уреди среща.

— Не виждам смисъл, след като всички вече сме тук — сопна се Тери.

— Неделя вечер е, Тери — напомни й Джейк. — За каквото и да става дума, може да почака до приличен час в някой работен ден.

— Става дума за това, че Лиди е направила изключително необичайно разпореждане в завещанието си, което, за съжаление, демонстрира, че не е била с всичкия си, докато го е писала. Това се доказва и от факта, че изобщо не е включила сина си в завещанието — заяви Стоун.

Джейк дори не го погледна и присви очи срещу Тери.

— Разкрила си информация за завещанието и имуществото на Лиди на Бостън Стоун?

— Дейвис Малоун, като единствен пряк наследник на Лидия Малоун, има право да узнае съдържанието на завещанието на майка си и нейното състояние — отвърна Тери.

— Не те попитах това — процеди Джейк. — Попитах дали си разкрила информация за завещанието и имуществото на Лидия на Бостън Стоун, който не е неин родственик.

Тери не отговори.

Което означаваше, че го е направила.

— При прочитането на завещанието, ти спомена Стоун — продължи Джейк. — А сега заговорничиш с него.

— С никого не заговорнича — сопна се Тери. — Няма за какво да се заговорничи.

— Значи, това не е опит да продадете Лавандуловата къща, така че Малоун да прибере парите, Стоун да я срине със земята или да я превърне в хотел или каквото там си е наумил да прави с мястото?

— Очевидно няма откъде да знам какво възнамерява да прави господин Малоун, ако наследи Лавандуловата къща — най-безсрамно излъга тя.

Джейк се намръщи насреща й.

— Не съм някой специалист, но това ми прилича на конфликт на интереси. Имаш ли дял в „Стоун Инкорпорейтид“?

Тери така и не можа да отговори, защото в този миг шибаният син на Лиди реши да се намеси в разговора.

— Това е пълна простотия, да не мога да вляза в родния си дом.

Джейк усети как Джоузи се притисна до гърба му, но въпреки това насочи вниманието си към мъжа пред себе си. Той беше стар, немощен и очевидно бе водил труден живот, за който, знаеше Джейк, сам си беше виновен. Освен това изглеждаше зъл като пепелянка.

— Никога не си живял тук — заяви Джейк.

— Е, добре, да не мога да вляза в родния дом на майка ми — поправи се Дейвис.

— Да, и ако Лиди беше жива, щеше да стои до Джоузи и да прави съвсем същото, и ти го знаеш — изтъкна Джейк нещо, в което беше напълно сигурен.

— За съжаление, майка ми почина, преди да успеем да се сдобрим — нагло продължи Дейвис.

— При положение че разполагаше с около шейсет години за това, а ти не го направи, предполагам, че изобщо не е било възможно да се сдобрите — отсече Джейк.

— Това е нелепо — сопна се Тери. — Умирам от студ. Можем да го обсъдим вътре.

Джейк се обърна към нея.

— Няма да го обсъдим вътре. Джоузи ще го обсъди с теб на срещата, която ще уредиш. А сега се махайте или ще се обадя на Кърт и той ще ви накара да си тръгнете.

— Едва ли е необходимо да се обаждаш на шерифа, Спиър — подхвърли Стоун и Джейк най-сетне го погледна.

А гласът му, когато се обърна към него, значително се промени:

— Лудите те хванаха, когато Джоузи те отсвири, и сега си се сдушил с Тери и с този тип, за да я прецакате, защото си толкова жалък, че не можа да го приемеш и да забравиш. Мислиш си, че ще докопаш нещо по този начин, но няма да го бъде. Единственото, което ще постигнеш, е отново да се провалиш.

— Едва ли е постъпка на жена с всичкия си да завещае едно човешко същество на друго — отвърна Стоун.

— Боя се, че тук няма как да се съглася с теб, при положение че нещата между нас с Джоузи сработиха прекрасно, така че Лиди очевидно е знаела точно какво прави и е била съвсем с всичкия си.

— Това е абсурдно! — изплющя Стоун.

— Мисли си каквото искаш, но то не променя истината.

— Достатъчно с тези шибани приказки — сопна се Дейвис Малоун и когато го погледна, Джейк видя, че е впил очи в Джоузи. — Момиче, отвори проклетата врата.

Без да позволи на Джоузи да каже и дума, Джейк нареди:

— Махайте се. И тримата.

— Може да се уреди нещо — намеси се Тери. — Господин Малоун е съгласен да бъде сговорчив и ще се съгласи на едно справедливо разпределение на имуществото, след като Лавандуловата къща бъде продадена.

При тези думи Джейк почувства как Джоузи се притиска до гърба му. Той присви очи срещу Тери.

— Обясни ми как може да действаш от името на Дейвис Малоун, при положение че си адвокат на Джоузи.

— Арни е адвокатът на Джоузи. Не аз — отвърна тя.

— Работиш в същата кантора и това не е конфликт на интереси?

Тери не отговори.

Определено беше конфликт на интереси, шибаната му кучка.

Джейк беше дотук.

— След като искате да бъдете помолени да напуснете това място от шерифа, така да бъде — измърмори той и се обърна, побутвайки сина си към Джоузи. Очите му откриха нейните в мрака. — Извади ключовете си, бейби — прошепна. — Пусни ни да влезем.

Тя го погледна с широко отворени очи и кимна, след което се обърна рязко и се олюля на токчетата си, така че Джейк трябваше да протегне ръка, за да я задържи.

Без да е нужно Джейк да му казва, Конър подкара баща си и Джоузи към вратата и продължи, докато двамата не я вкараха вътре, след което я последваха и заключиха след себе си.

— Осветлението, Кон — нареди Джейк, докато търсеше номера на Кърт в телефона си.

— Джейк — прошепна Джоузи и той насочи вниманието си към нея; докато поднасяше телефона към ухото си, сложи свободната си ръка на шията й.

— Само минутка, бейби.

Тя стисна устни.

— Здрасти, Джейк — разнесе се гласът на Кърт в слушалката. — Всичко наред ли е?

— В Лавандуловата къща съм заедно с Джоузи Малоун и отвън има натрапници, които отказват да си тръгнат, дори и след като многократно бяха помолени да го сторят.

— Мамка му — изпъшка Кърт, който вероятно вече се беше приготвил да прекара вечерта, гледайки мач.

Без да сваля ръка от Джоузи, Джейк се наведе назад, за да погледне през прозореца до вратата. Колите все още бяха там, както и неясните силуети.

— Ще съм ти задължен, ако разкараш тези задници от тук — каза той в слушалката.

— И още как ще си ми задължен. В момента играят „Денвър Бронкос“.

Кърт беше от „Бронкос“, защото се беше преселил тук от Денвър. Джейк знаеше и защо го беше сторил. Имаше само две причини, поради които един мъж с хубава работа, която харесва, в град, който обожава, би се преместил на другия край на страната. Беше прецакал някоя жена или пък някоя жена беше прецакала него.

В случая на Кърт беше второто.

— Трябва да те предупредя, че единият от задниците, за които говоря, е Бостън Стоун — каза Джейк.

— Е, това вече определено ме мотивира — беше учудващият отговор на Кърт, последван от обяснението му: — Той е копеле.

— Съгласен съм.

— Идвам.

— Благодаря, мой човек — каза Джейк.

— До скоро.

— До скоро.

Затвори, погледна към Джоузи, която бе вдигнала очи към него, и веднага забеляза, че е адски притеснена.

Ето защо премести поглед към сина си, който току-що се беше върнал, след като беше запалил осветлението в цялата къща.

— Обади се на сестра си. Кажи й да събере една чанта с неща за теб, Итън и за себе си, да ти вземе учебниците и с Ит да си донесат задниците тук. Ще прекараме нощта при Джоузи.

— Джейк — прошепна Джоузи.

— Разбрано — отвърна Конър и тръгна към кухнята, а Джейк сведе очи към своята жена.

— Майната им. Ще прекараш тази нощ в собствения си дом и няма да бъдеш сама — заяви той.

Джоузи стисна устни, а после се хвърли в прегръдките му, заравяйки лице в гърдите му.

Джейк обви ръце около нея, докосна с устни главата й и каза:

— Всичко ще е наред, Готина.

— Той иска Лавандуловата къща — прошепна тя в гърдите му.

— Няма да я получи — отвърна Джейк.

— И в този момент е отвън.

— Кърт ще дойде и само след петнайсет минути вече няма да е отвън, бейби.

Ръцете й се обвиха около него, ала прегръдката им беше слаба, сякаш тя нямаше сили дори за това.

Шибаният Стоун.

Той стоеше зад всичко това.

Джейк отново я стисна лекичко и повтори:

— Всичко ще е наред.

Тя отметна глава назад; все още беше притеснена, ала сега в очите й се беше появил и страх.

Джейк разбра защо, когато я чу да пита:

— Мислиш ли, че и баща ми ще дойде?

Мамка му.

За щастие, в този миг се появи Конър и Джейк се обърна към него.

— Донеси на Джоузи чаша от онази гадост в барчето на Лиди. В префърцунена бутилка, прилича на сироп за кашлица и вкусът й е такъв. Окей?

— Няма проблем — отвърна Конър и отново изчезна.

— Джейк? — повика го Джоузи и той пак наведе очи към нея.

— Да седнем — предложи Джейк и с тези думи я отведе в дневната и я настани на дивана.

Искаше да я вземе в скута си. А най-много му се искаше да легне до нея, да я притисне към себе си и да й даде всичко, което можеше да й даде, докато тя е в безопасност в прегръдките му.

Не го стори, защото синът му можеше да се почувства неудобно, както и Джоузи.

Ето защо седна възможно най-близо до нея, прегърна я през рамото и взе ръката й в своята.

— Така. Преди известно време Лиди ме помоли да проверя как стоят нещата — започна той.

Джоузи задържа погледа му и кимна.

— Така че аз го направих.

Тя не кимна, просто продължи да се взира в очите му.

— Баща ти е мъртъв, бейби.

Тя го изгледа в продължение на един дълъг миг с безизразно лице, преди отново да зарови лице в гърдите му.

Джейк обви и двете си ръце около нея.

В този миг Конър се появи с чашка, пълна с лилава течност, и под погледа на Джейк се приближи до малката масичка, седна на нея, постави чашата до себе си и сложи ръка върху коляното на Джоузи.

Исусе, наистина беше добро дете.

— Децата идват ли? — попита Джейк сина си.

— Аха. Амбър ще се погрижи за всичко.

— Благодаря, приятелче — прошепна той.

Вместо отговор, Конър просто кимна.

Джоузи се отдръпна лекичко, усмихна се бегло на Конър и погледна към Джейк.

— Трябва да приготвя легла за децата.

— Ще се погрижим за това, когато Амбър и Ит пристигнат.

— Но…

— Пийни си, Готина, отпусни се. Ние сме насреща.

Нещо се промени в очите й, преди устните й да оформят думите:

— Вие сте насреща.

— Аха.

Джоузи просто се взираше в него.

Конър вдигна чашата от масата и й я подаде.

Джейк свали едната си ръка от нея, за да може тя да се обърне и да я вземе.

— Вони ужасно — измърмори Конър, докато Джоузи поднасяше чашата към устата си и отпиваше.

И тогава, най-сетне, тя се усмихна, и този път усмивката й беше истинска.

Да, той беше прав.

Те бяха насреща.

 

 

— Мики ми спомена, пък и се говори, че си се наместил тук, обаче, Исусе Христе! — каза Кърт, вперил очи във входа на Лавандуловата къща.

Двамата с Джейк току-що бяха оставили Джоузи, след като Кърт и един от помощниците му бяха изгонили упоритата групичка задници от земята на Джоузи. Той беше съобщил на Джоузи, че се е справил с проблема, като по този начин бе получил възможност да я огледа.

— Истинска класа, дори и толкова разстроена — отбеляза Кърт и се ухили на Джейк, който беше запалил външното осветление, когато го бе видял да пристига. — Как успя да се намърдаш?

— Тя смята, че съм върхът — отвърна Джейк, също така ухилен.

Кърт не спря да го поднася:

— Значи, си й промил мозъка.

Джейк продължи да се усмихва още миг, но после стана сериозен.

— Знаеш, че обичам да ти слушам заяжданията, Кърт, но трябва да знам. Докато нещата със завещанието се изяснят, чичо й представлява ли истинска заплаха за нея?

Кърт също стана сериозен.

— Това трябва да реши съдията, Джейк. Дотогава авоарите й вероятно ще бъдат замразени. Ако имаш предвид дали старецът може да я принуди да го пусне да влезе или дори да му позволи да остане, отново — това зависи единствено от съдията. Но докато се произнесат по завещанието, ако отношенията им са обтегнати, при положение че Джоузи вече е тук, вероятно ще я предупредят да не продава нищо и ще й позволят да остане в къщата. На него може и да му разрешат да влезе и да се поогледа, но иначе ще му наредят да се държи настрани.

— Значи, тя няма за какво да се тревожи — каза Джейк.

— Ако притежава лични средства, с които да се издържа, да — потвърди Кърт.

Притежаваше. Сама му беше казала. Така че поне за едно нещо не трябваше да се тревожат.

Оставаха още две.

— Знаеш ли дали Тери Багински има дял в „Стоун Инкорпорейтид“? — попита Джейк.

— Много от местните са акционери в „Стоун Инкорпорейтид“ — отвърна Кърт.

— Да разбирам, че не знаеш?

— Да. Не го знам със сигурност, но не бих се изненадал — каза Кърт и добави, понижавайки глас: — Още по-малко бих се изненадал, ако го прави, за да те вбеси.

Джейк поклати глава.

— Изчуках я между съпруга номер две и съпруга номер три, което беше преди сума време — изтъкна той. — Не съм правил по-скапан секс с никоя друга. Никога. Оттогава минаха години. Не съм най-любимият й човек на света, но нарочно да се опитва да ме вбеси… — Той не довърши.

— Жените са способни на цял куп ненормални неща, ако си го наумят — отбеляза Кърт и Джейк си помисли, че има право. Разговорът му с Дона малко по-рано днес беше доказателство. А после Кърт смени темата: — Стоун е хвърлил око на Лавандуловата къща, така ли?

— Аха. А после видя Джоузи и реши, че иска нея. Тя не прояви интерес, опита се да му го обясни учтиво, но после го чу да говори мръсотии за нея и го направи на нищо. На него изобщо не му хареса.

Веждите на Кърт подскочиха.

— Я виж ти. Значи, това е отмъщение, задето са го отсвирили?

— По-скоро го сравниха със земята, но — да. Оная му работа е микроскопична.

При тези думи Кърт дойде малко по-близо до Джейк и го предупреди:

— Ето кой е истинската заплаха, Джейк. Ако е платил на оня стар задник, за да се опита да докопа Лавандуловата къща, нещата може да вземат гаден обрат. Мнозина в този град биха подкрепили Лидия Малоун, като свидетелстват, че е била напълно с всичкия си до деня, в който почина. Обаче Стоун притежава достатъчно пари, за да проточи нещата.

Това не беше добра новина.

— Тя ми остави Джоузи в завещанието си — сподели Джейк и видя как Кърт сбърчи вежди.

— Я повтори?

— Лиди. Даде ми Джоузи в завещанието си.

— Дала ти е Джоузи! — попита Конър и веждите му подскочиха.

— Аха — потвърди Джейк.

Кърт го зяпна, а после избухна в смях.

Джейк скръсти ръце на гърдите си, но го остави да се насмее.

Когато най-сетне се овладя, Кърт заяви:

— Е, това решава въпроса. Лидия очевидно е изперкала накрая, щом е оставила момичето си на теб.

— Майната ти — отвърна Джейк незлобливо, но се напрегна, когато Конър изведнъж стана сериозен.

— Страшно те обичаше — тихо каза той. — Децата ти също. Всички го знаеха. Ти беше синът, когото никога не бе имала. Синът, когото винаги е искала. Децата ти бяха внуците, които никога не бе имала, освен твоето момиче там вътре. Ще ти го кажа направо, мой човек. След като ти отсвири Слоун, в града доста се говореше, чудеха се защо Лидия не те запозна с нейното момиче, когато й идваше на гости, при положение че често беше тук. Никой, който познаваше Лидия, не би се учудил, че това е било последното й желание. Без проблем ще намериш поне сто души, които биха го казали под клетва в съда. Не се шегувам.

Джейк не бе в състояние да каже нищо. Думите на Кърт, че е синът, когото Лиди никога не бе имала, бяха заседнали в гърлото му.

Така че Кърт продължи:

— Тук съм само от петнайсет години, а дори аз знам, че призракът на Дейвис и Честър Малоун все още броди из Магдалийн, а тези две копелета дори не са живели тук. Просто създавали цял куп неприятности винаги когато посещавали дядо си и баба си, от онези, които не се забравят лесно. Включително и това, че отношението им към майка им ставало все по-ужасно. — Кърт си пое дъх и довърши: — Това, което се опитвам да ти кажа, е, че трябва само да потърпите малко и всичко ще се оправи. А ако междувременно имате нужда от мен, се обадете. Известно време ще трябва да се разправяте с разни задници, но накрая това ще отмине.

Джейк кимна и измърмори:

— Благодаря, мой човек.

— Все още си ми длъжник — напомни му Кърт.

— Не си ли записа мача?

— Знаеш, че е гадно, когато не го гледаш на живо.

— Да бе. Отиваш си вкъщи и можеш да превъртиш рекламите. Мен ако питаш, разнообразихме ти вечерта и по-скоро ти си ми длъжник.

— Да, ама не те питам — заяви Кърт. — Искам един от омлетите на Том и искам ти да ми го купиш и да ми го донесеш, като доведеш и жена си със себе си.

Джейк се ухили.

— Нямаш шанс. Питай Мик. Тя си пада по мен.

— Човек не може ли поне да гледа?

Джейк поклати глава.

Конър му протегна десница и Джейк я стисна.

— Благодаря ти, Кърт.

— Няма проблем, това ми е работата — отвърна Кърт и като му махна, отиде до колата си.

Помощникът му вече си беше тръгнал.

Без да изчака да го види как се отдалечава, Джейк се върна в къщата, заключи и отиде в дневната, където беше оставил Джоузи и децата си. Ит се мъчеше да се преструва, че не се притеснява за Джоузи, но го правеше, седнал съвсем близо до нея, а Амбър го беше хвърлила в музиката, като се качи да оправи леглата, без никой да я е молил.

Ала когато се върна в дневната, откри там единствено децата си.

— На Джоузи й се обадиха по телефона, татко — обясни Конър незабавно. — Отиде да говори в светлата стая.

Джейк кимна и се обърна, за да се качи в светлата стая.

Обаждане по телефона би могло да означава абсолютно всичко. През последните две седмици, след като Ганьон я беше уволнил, телефонът й непрекъснато звънеше.

Можеше да бъде и нещо лошо, ако Стоун, Тери или чичо й се бяха докопали до номера й.

Ала когато прекрачи прага, на светлината на единствената лампа, която Джоузи бе запалила, той видя, че не говори по телефона, а е седнала на прозореца, зареяла поглед в морето навън.

Приближи се и се настани зад нея, така че тя беше между краката му, вдигнати върху мястото за сядане на прозореца, едната му ръка — обвита около гърдите, другата — около ребрата й, гърбът й — опрян в неговото тяло.

Почувства се по-добре, когато тя положи глава на рамото му и отпусна ръце върху неговите.

— Амант се обади. Ще пристигне във вторник.

Страхотно. Точно каквото им трябваше. Световноизвестен хип-хоп певец със силно развито закрилническо чувство, дошъл да го прецени колко струва.

Не го каза на глас обаче.

Вместо това заяви:

— Хубаво е, че ще имаш нещо приятно, което да очакваш.

Джоузи не отговори и продължи да съзерцава морето.

Джейк я остави да го прави известно време, а после я стисна лекичко и каза меко:

— Бейби, плашиш ме. Знам, че имаш цял куп неща, за които да мислиш, и че главата ти е пълна с тях, но се притеснявам, когато мълчиш така.

И тогава тя най-сетне проговори.

— Как е умрял татко? — попита, но го стори така, сякаш питаше какво има за вечеря.

Беше странно, но не и за Джоузи. Принудена бе да издигне тази стена от деня, в който се бе родила. Ала в крайна сметка баща й го беше направил вместо нея.

Въпреки това Джейк си пое дъх и като я притегли по-близо до себе си, предложи:

— Защо не го оставим за утре?

Тя се обърна в ръцете му, за да го погледне.

— Как е умрял татко, Джейк?

Мамка му.

— Много неща ти се струпаха на главата тази вечер. Сигурна ли си, че си готова за това? — меко попита той.

— Да — отвърна тя незабавно.

И именно това, че му отговори без миг колебание, го убеди. Той кимна и я притегли към себе си, придърпвайки я нагоре, така че очите им бяха на едно ниво.

И й разказа всичко.

— След като Лиди получила настойническите права над теб, той си намерил друга жена. Нея също я биел. За негово злощастие и за щастие на вселената, тя имала семейство, на което това изобщо не се харесало. Измъкнали я от там и я накарали да заведе дело. Спечелила го и той бил осъден. Присъдата не била дълга, но той очевидно не бил от онези, които лесно се сприятеляват. Наръгали го с нож. Не било особено сериозна рана, надзирателите не видели нищо, а пък и не го харесвали достатъчно, затова не докладвали инцидента. По някаква причина той скрил за раната си. Тя се инфектирала и докато започнат да го лекуват, то вече било в кръвта му и не можело да му се помогне. Една шестмесечна присъда за побой се превърнала в доживотна.

— Умрял е в затвора? — попита Джоузи.

— Аха.

— От инфектирана прободна рана?

— Така пише в досието му.

— Защото е бил прекалено голям мъжкар, за да отиде да го зашият и да му предпишат антибиотик? — продължаваше тя.

Джейк не отговори, потискайки усмивката си при думата „мъжкар“.

— Това е ненормално, Джейк.

Сега вече той се ухили широко.

— Не мисля, че лудостта на баща ти някога е била под съмнение, Готина.

Тя поклати глава, сякаш не можеше да повярва чутото, ала го направи, като се завъртя и се намести в него, облягайки глава на гърдите му и отправяйки поглед към морето.

Джейк я прегърна още по-силно.

— Няма да получи Лавандуловата къща — прошепна тя.

— Не, няма, бейби — прошепна той в отговор.

— Не ме интересува дали ще ми струва всеки цент, който имам, той няма да получи нищо, принадлежало някога на баба. — Все още шепнеше, ала тонът й беше яростен и при звука му Джейк най-сетне усети, че го обзема облекчение.

— Няма да ти струва всеки цент, който имаш, Джоузи. Всичко ще се оправи — увери я той.

Тя кимна и бузата й се раздвижи до гърдите му.

— Бостън Стоун не е мерзавец. Той е задник.

Джейк се ухили и я притегли към себе си.

— Абсолютно си права, Готина — съгласи се той.

— А тази Багински е отвратителна.

Джейк не каза нищо.

— Какъв й е проблемът? — попита Джоузи с леко любопитство в гласа; не звучеше така, сякаш очаква отговор, но разбира се, нямаше откъде да знае, че Джейк има такъв.

Мамка му.

Трябваше да й каже всичко.

И той го направи.

— За съжаление, преди десетина години я изчуках и не се върнах, за да повторя — призна предпазливо и тя се обърна в прегръдките му, за да го погледне.

Изпита облекчение, когато нейният отговор бе просто:

— И това е всичко?

— Не знам дали това е всичко. Знам само, че трябва да си наясно с миналото ми.

Веждите й се сключиха.

— Какво видя в нея?

— Преди десет години тя не беше постоянно вкисната и не се цапотеше така.

Джоузи го погледа изпитателно в продължение на един миг и заяви самата истина:

— Жените са много странни.

Джейк реши да не изрази съгласието си на глас.

Очите й задържаха неговите и тя обяви:

— Е, поне с нея имам най-доброто възможно отмъщение. Имам теб.

Джейк я зяпна, а тялото му се вкамени.

Мамка му, обичаше я.

— Да — прошепна той дрезгаво.

— Добре — заяви Джоузи високомерно и отново се намести, обвивайки тяло около неговото. — Уви, тя никога няма да научи, че те имам именно по причините, поради които тя те няма, че е отвратителна и нелепа, а аз не съм. От опит знам, че мъжете, които си струва да имаш, не харесват отвратителни и нелепи жени.

Борейки се със смеха си, Джейк отговори:

— Не, мъжете не харесват никое от тези неща.

— Така че всъщност е жалка — заключи Джоузи.

— Аха.

Тя потъна в мълчание.

Джейк съзерцаваше главата й, бузата й беше върху гърдите му, тежестта й — притисната в него, ръцете й — обвити около тялото му, и в този миг, колкото и да беше налудничаво, знаеше, че би искал да седи тук с нея завинаги.

Това обаче беше невъзможно и той й обясни защо:

— Децата се тревожат за теб, миличка. Ако вече си добре, трябва да слезеш долу и да им го покажеш.

Изобщо не се изненада, когато тя веднага се раздвижи.

Откъсна се от прегръдката му и като улови ръката му, се изправи, издърпвайки и него на крака.

— Разбира се. Би трябвало да се сетя.

Задърпа го стълбището, но той я спря.

— Бейби?

Тя го погледна.

— Наистина ли си добре?

— Нали имам теб — бе нейният отговор и той ужасно му хареса, ала трябваше да е сигурен.

— Бейби.

Разбра го съвършено и го доказа, когато повтори, натъртвайки:

— Да, Джейк, разбира се, че съм добре. Нали имам теб.

О, да.

Мамка му.

Харесваше този отговор.

Толкова, че я притегли към себе си, обви свободната си ръка около нея и я целуна.

Тя пое целувката му. Хареса я. Разбра го, когато плъзна ръце около раменете му и се притисна в него.

Когато Джейк вдигна глава, тя го погледна право в очите и каза тихо:

— Благодаря ти, че се грижиш за мен, миличък.

— Това ми е работата, бейби.

— Радвам се, че те бива в нея — отвърна тя.

О, да.

Мамка му.

Беше влюбен в нея.

Затънал.

До уши.

Беше изгубил сърцето си. Знаеше, че то изцяло й принадлежи, и можеше само да се надява, че никога няма да поиска да му го върне.

Не й го каза. Трябваше да го направи в миг, който и двамата биха искали да запомнят завинаги, не в нощта, съсипала един фантастичен уикенд.

Ето защо докосна устните й със своите, а после я заведе при децата си.

 

 

Мамка му.

Джейк улови погледа, с който Джоузи го беше стрелнала току-що, присвила очи.

Беше на следващата сутрин.

Конър тъпчеше учебници в раницата си на масата в кухнята.

Амбър се щураше напред-назад като тийнейджърка в разгара на поредната драма. Тъй като имаше на свое разположение целия гардероб и колекцията от грим на Джоузи, от които да избира, се беше забавила и сега закъсняваше.

Итън седеше на масата, клатеше крака и се тъпчеше с бърканите яйца, бекон и печени филийки на Джоузи.

Джейк се беше облегнал на плота, обвил пръсти около чаша прясно сварено кафе.

Джоузи беше на мивката и миеше съдовете от закуската на Конър и Амбър.

Само допреди миг всичко в Лавандуловата къща беше наред.

Миналата нощ Джоузи се беше съвзела. Децата го бяха видели и се бяха успокоили. И никой от тях не беше казал нищо, нито бе направил проблем от това, че всички бяха прекарали нощта под един покрив и че баща им очевидно бе спал в леглото на Джоузи.

Мамка му.

На сутринта той бе отишъл да отвори спортната зала, а Джоузи бе останала вкъщи, за да приготви закуската и да държи под контрол хаоса, който представляваше подготовката на децата Спиър за училище.

Джейк се беше върнал преди десет минути.

Конър обаче току-що им беше сервирал изненадващата новина, че Ели го е посетила предишната вечер, нещо, което Джейк беше пропуснал да сподели със своята жена.

Това не беше единственото, което не беше споделил, но за остатъка тя още не знаеше.

Ако се съдеше по погледа й, очевидно не беше доволна, че се бе забавил да й каже, така че Джейк изобщо не изгаряше от нетърпение да й съобщи останалото.

Все така вперила яростен поглед в него, Джоузи попита сина му:

— Добре ли си, миличък?

— Аха. Тя губи — измърмори Конър.

— Кон. — Джоузи премести очи към него. — Добре ли си? — повтори тя тихичко и толкова сладко, че Джейк усети сладостта в устата си.

— Добре съм, Джоузи — увери я Конър, също така тихо.

Тя го изгледа изпитателно и кимна, очевидно одобрила онова, което виждаше.

Конър отметна глава назад и изкрещя към тавана:

— Амбър! Размърдай се!

Това накара Джоузи отново да стрелне Джейк със сърдит поглед и той знаеше защо. Не й харесваше да се крещи и очевидно държеше него отговорен за това, че Конър го прави.

Джейк и така вече се бореше да потисне усмивката си, но му стана още по-трудно, когато чуха как Амбър извика в отговор:

— Нали и аз имам кола! Тръгвай без мен!

Джоузи наклони глава на една страна и скръсти ръце на гърдите си, когато Конър продължи разговора чрез крясъци с:

— Ще закъснееш!

— Конър — повика го Джоузи, отново — вперила очи в баща му.

— Да? — попита той и тя го погледна.

— Мило е, че се грижиш за посещаемостта на сестра ти в училище и не искаш тя да закъснее. Но ако можеш да го направиш, без да събориш къщата с крясъци, аз пък няма да се опитам да те накарам да ядеш зелен фасул тази вечер.

Конър се ухили широко.

— Дадено.

Джейк преглътна напиращия в гърдите му смях.

За съжаление, не можа да го направи беззвучно и Джоузи отново го стрелна със сърдит поглед.

— Чао, Ит — каза Конър, премятайки раницата си през рамо, и се отправи навън.

— Чао, Кон — отвърна Итън с пълна уста.

— Чао — каза Конър на баща си и Джоузи.

— Приятен ден, Конър — извика Джоузи след него.

— Чао, синко — направи същото баща му.

Амбър се появи в мига, в който той се скри, и проплака:

— Не мога да си намеря учебника по география!

— Беше в пет различни стаи, откакто дойде в тази къща. Погледна ли във всичките? — попита Джейк.

Ала преди дъщеря му да успее да отговори (или, ако се съдеше по лицето й, да изпадне в истерия), Джоузи се намеси.

— Аз ще ти помогна да го потърсиш, Амбър.

И тя изчезна заедно с дъщеря му.

Итън скочи от стола и отнесе празната си чиния в умивалника, като обяви:

— Яйцата на Джоузи са номер едно.

Джейк отпи от кафето си и не отговори, защото не беше нужно. Синът му говореше самата истина.

Итън остави чинията си в умивалника и се обърна към баща си.

— Вместо Джоузи да идва по-често у нас, би трябвало ние да идваме по-често тук. Нейният телевизор не е толкова голям, ама пък диванът й е страшно мек.

— Готов си да се откажеш от голям телевизор заради мек диван?

— Сякаш те прегръща — отвърна Итън и Джейк се ухили.

— Намерих го! — извика Амбър и влетя в кухнята, размахвайки учебника си по география. Джоузи се появи след нея.

Амбър го натъпка в чантата си, изтича до баща си и го целуна по бузата, след което направи същото и с Джоузи.

Джейк за пореден път отдаде заслуженото на Джоузи, задето дъщеря му пак беше станала мила.

Но следващите й думи си бяха напълно в неин стил:

— Чао, изтърсак.

— Отвратителна си — изсумтя Итън.

Амбър поспря на вратата, усмихна му се очарователно и го закачи:

— Но ти въпреки това ме обичаш.

— Да бе, да.

— Обичаш ме и още как — отвърна Амбър.

— Не мога да обичам някой, който е отвратителен — заяви той.

Тя му се усмихна, без изобщо да се впечатлява от думите му, и изчезна.

— Ит — обади се Джейк и синът му обърна подразнен поглед към него. — Измий си зъбите. Приготви си нещата, чантата — до вратата. Окей?

— Окей — изсумтя Итън и излезе.

— Бейби? — повика Джейк Джоузи, която тъкмо мокреше един парцал на мивката.

Тя го погледна, погледна към вратата, през която беше излязъл Итън току-що, и отново към него. А после каза само една дума:

— Ели?

Джейк се ухили и отвърна:

— Бейби.

Тя метна парцала в умивалника и сложи ръце на хълбоците си. Хълбоци, които тази сутрин беше обула в дънки; кофти беше, че не е по нощничка, но това определено беше правилният начин да слезе при децата му.

— Кон добре ли е? — попита тя.

— Казва, че е добре.

— Кон добре ли е? — повтори тя.

Джейк понижи глас и отвърна:

— Бейби, ако твърди, че е добре, значи, е добре.

Това очевидно не й стигаше, защото попита:

— Какво каза Ели?

— Иска отново да се съберат.

— А той отказал и това е всичко?

— В общи линии.

— Преди две седмици беше съсипан — напомни му тя.

— Две седмици в гимназията са като две години в истинския живот — отвърна Джейк и видя как неговата жена затвори уста; беше минало много време, но и двамата знаеха, че наистина е така. — И като стана дума, преди драмата тук, снощи се случи още нещо — продължи той, макар че никак не му се искаше да го прави.

Нямаше обаче друг избор.

Дона живееше в същия град, а устата й беше голяма. Джоузи можеше да я види или пък да чуе от другаде.

Да, неговата жена трябваше да научи.

— Какво?

— Дона дойде.

Очите й се разшириха.

Бързо, преди Итън да се е върнал, Джейк й разказа всичко.

— Не е с всичкия си, но се надявам, че този път най-после ме разбра — приключи той.

— Не е ненормална, Джейк. Когато си млад, може да имаш всичко, което искаш, и въпреки това да не си даваш сметка, че го имаш.

Той поклати глава.

— Бях на трийсет, когато се роди Кон. Дона — на двайсет и девет. Не беше млада. Просто е ненормална.

Джоузи също поклати глава.

— На всяка възраст е възможно да не осъзнаеш, че си постигнал най-съкровената мечта на сърцето си, да я изгубиш и години наред да се преструваш, че не е така, търсейки нещо, с което да я заместиш, и едновременно с това, надявайки се да си я върнеш обратно.

Джейк се вкамени.

„Най-съкровената мечта на сърцето си.“

Думите кънтяха в главата му толкова мощно, че не бе в състояние нито да отговори, нито да помръдне. Единственото, което можеше да стори, бе да се взира в своята жена.

„Най-съкровената мечта на сърцето си“, беше казала тя и говореше за него.

Мамка му, и тя беше влюбена в него.

Дълбоко.

Сърцето й му принадлежеше, разбра той и в същия миг осъзна още нещо.

Никога нямаше да й го върне.

— Джейк? — повика го Джоузи, когато мълчанието му се проточи.

— Тук съм — отвърна с усилие.

— Добре ли си?

Повече от добре.

— Аха.

Тя наклони глава на една страна и отвори уста, ала Итън избра точно този момент, за да влезе в стаята.

— Е, кой ще ме закара на училище? — попита и без да изчака отговор, продължи да бърбори: — Нямам търпение да кажа на всички, че се запознах с Лавон Бъркет! Ще се сбъркат!

Джейк се оттласна от плота, остави чашата си и заяви:

— Аз ще те закарам, приятелче. Ако си готов, грабвай чантата и отивай в пикапа.

— Окей. Чао, Джоузи.

— Хубав ден в училище, миличък — отвърна тя и Итън изхвърча навън.

Джейк се приближи до нея и сложи длани от двете страни на шията й.

— Стане ли девет часът, бейби, се обаждаш в кантората, за да разбереш какъв й е проблемът на Тери и кой ще те представлява.

Джоузи сложи ръце на кръста му и кимна, а той продължи:

— Ако ти се обадят за среща, не се съгласявай на нищо, преди да си ме попитала. Идвам с теб.

Тя отново кимна.

— А сега ме целуни — нареди той.

Без да се бави, тя се повдигна пръсти и му даде устата си.

Той я взе и отпи дълбоко, макар и за кратко, преди да се отдръпне, като я целуна по носа. После улови погледа й и каза:

— Тази нощ пак сме тук. Докато не разбера какво е намислил чичо ти, оставаме в Лавандуловата къща.

Джоузи се притисна в него.

— Съгласна.

— Децата се справиха без проблем снощи и макар че така и нямахме семейно събрание, успях да поговоря с всеки от тях и нямат нищо против да имаме повече от теб.

При тези думи тя се разтопи в него и прошепна:

— Добре.

— А аз получавам най-хубавите части.

Тя му се усмихна и спокоен, че я оставя в добро настроение, Джейк се наведе и докосна устните й със своите.

— До скоро, Готина.

— До скоро, миличък.

Той стисна лекичко врата й, а после я пусна и отиде да закара сина си на училище.

 

 

Джейк се беше покачил на една стълба встрани от входната врата на Лавандуловата къща, когато същия следобед поршето на Джоузи се зададе по алеята.

Итън изскочи от колата и се втурна в къщата с едно: „Здрасти, татко“. Изобщо не забави крачка — трябваше да претършува хладилника.

Джоузи слезе и се приближи бавно на високите си токчета, а обутите й в дънки бедра се полюшваха по начин, който страшно му харесваше.

Тя спря и погледна към лампата, която Джейк монтираше, а после към кутиите с крушки, разхвърляни наоколо.

— Сензори за движение. За всяка от външните лампи. Има около милион от тях — обясни той и очите й се върнаха към него.

Нежни очи. Мили очи. Очи, които казваха толкова много.

А после тя се усмихна. Нежна усмивка. Мила усмивка. Усмивка, която казваше толкова много.

— Внимавай, миличък — каза тя и влезе в къщата.

И именно тогава Джейк се усмихна.

 

 

След като отиде в банята и се изми, Джоузи се пъхна в леглото до него.

Джейк я прегърна и се преобърна по гръб, вземайки я със себе си, като в същото време угаси лампата със свободната си ръка.

Когато се наместиха удобно, плътно притиснати един в друг, краката им — преплетени, тя се обади в мрака:

— Харесва ми без презерватив.

Джейк се беше прегледал и резултатите от изследванията бяха готови. Вече можеха да зарежат кондомите, слава богу.

— И на мен, бейби — отвърна, знаейки, че на него му харесва много повече, отколкото на нея.

Джоузи се умълча, сгушена плътно до него, и той си помисли, че се готви да заспи, когато я чу да го вика колебливо:

— Джейк?

— Тук съм — каза той, прегръщайки я още по-силно.

— Аз, ами… трябва да ти кажа нещо.

По дяволите, не звучеше добре.

Въпреки това я насърчи:

— Кажи ми.

— Ами… нали знаеш, че Амант пристига утре.

— Аха.

— Знаеш и че ми е приятел.

— Да, Готина.

Тя си пое дълбоко дъх и заяви направо:

— Онова, което не знаеш, е, че преди известно време прекарахме една нощ заедно.

Мамка му.

Джейк не каза нищо.

Джоузи повдигна глава и той усети погледа й в мрака.

— Каза да не крия нищо от теб — напомни му с мек, предпазлив глас.

Да, наистина го беше казал, дяволите да го вземат.

— Така е, Джоузи.

Тя не продължи и Джейк усети напрежението, започнало да сковава тялото й. Вече не беше предпазлива. Беше уплашена. Ето защо той вдигна ръка, обви я около лицето й и я замилва с палец.

— След като ще бъде тук с теб, трябва да го знам. Признавам, че не ми е приятно да науча за вашата история, но трябва да я знам. Ти ми го каза и аз го оценявам. Освен това, наясно съм, че не си прекарала последните двайсет години от живота си в манастир, както и ти знаеш, че не съм бил монах. Тези неща ще трябва да излязат наяве, както се наложи да ти кажа за Тери. Така че не се страхувай да ми кажеш. Това е животът, а ние споделяме живота си, нали?

— Да, Джейк.

— Така че, настани се удобно и заспивай.

— Добре, миличък — отвърна тя и се настани удобно.

Той я стисна лекичко.

— Благодаря ти за откровеността — прошепна.

— Няма защо — прошепна тя в отговор и той усети как тялото й се отпусна.

Заспа само след миг.

Ала в нейното легло, в нейната къща, с децата наблизо и Джоузи, сгушена до него, Джейк много скоро я последва.

 

 

— О, господи, мили боже, о, господи, това ще е епично — задъхано избърбори Тейлър и то бе, защото Итън току-що беше влетял в стаята и бе обявил на висок глас: „Около петдесет хиляди кадилака «Ескалейд» се задават по алеята!“.

Това означаваше, че рап звездата Ди-Амант беше пристигнал.

Беше следобедът на следващия ден и никой не се изненада, че след като научи за предстоящото му посещение, Амбър се прибра от училище заедно с двамата Тейлър, а Конър се размени с един приятел на работа, за да си е вкъщи.

Що се отнася до Джейк, той за нищо на света нямаше да пропусне пристигането на приятеля на Джоузи, който освен това й беше и бивш любовник. Най-вече защото беше богат, известен, привлекателен и някога бе спал с нея.

Всъщност единствено заради това.

При думите на Итън Джоузи скочи от стола си край кухненската маса и забързано излезе от стаята, последвана от децата и Джейк.

Когато излезе навън, Джейк видя, че синът му беше преувеличил, но това не означаваше, че на алеята не беше спряла цяла кавалкада от лъскави кадилаци.

Пет.

Джоузи тичаше към този по средата, който бе спрял най-близо до къщата и чиято врата тъкмо се отваряше.

Джейк спря, скръсти ръце на гърдите си и видя как Ди-Амант слиза от джипа, отправя лъскава усмивка към неговата жена и я взема в прегръдките си. Ръцете й се обвиха около него.

По дяволите.

— Толкова… епично — повтори момчето Тейлър.

— Направо не мога да повярвам — прошепна момичето Тейлър.

— Мислех, че ще откача с Лавон Бъркет, но сега наистина ще откача — обяви Амбър задъхано. — Искам да кажа, той е тук, в Магдалийн, в къщата на Джоузи.

— Ела — чу Джейк гласа на Джоузи и очите му се преместиха от дъщеря му към неговата жена. Слава богу, вече не беше в прегръдките на Амант, ала го държеше за ръка и го водеше към тях, докато той оглеждаше Лавандуловата къща.

— Исусе, наистина е красиво. Ясно ми е защо искаш да останеш. Това място е жестоко.

Тя му се усмихна широко, след което го спря пред тях и разпери ръка.

— Това е моят антураж — заяви тя; думи, които при всички други обстоятелства биха накарали Джейк да се ухили.

Но не и сега.

— Конър, най-големият син на Джейк. — Тя го посочи и Конър протегна десница, която Амант улови и разтърси. — Амбър, дъщерята на Джейк. — Тя посочи към Амбър, която плесна веднъж и протегна ръка на Амант, който й се усмихна широко и я стисна. — Двамата Тейлър, антуражът на Амбър. Момчето Тейлър и момичето Тейлър — продължи Джоузи; Амант очевидно потискаше смеха си, докато се ръкуваше и с тях. — Итън, най-малкият син на Джейк.

— Здрасти, мой човек — поздрави го Амант и му протегна ръка.

Итън я стисна и прошепна:

— Страхотно.

— И най-сетне — Джейк — довърши Джоузи и усмихнатите й очи се спряха върху него.

Джейк откъсна поглед от нея и го насочи към Амант, за да види, че той също го гледа.

— Мили боже — каза рапърът, когато Джейк улови погледа му.

Въпреки тази странна забележка, Джейк мина между двамата Тейлър и му протегна ръка, измърморвайки:

— Приятно ми е.

Амант я улови и му каза нещо, което той си знаеше, но което изобщо не бе предполагал, че и рапърът знае:

— Ти си Камиона.

— Леле, татко! Той те познава! — провикна се Итън.

— Аха — отвърна Джейк на Амант.

Той го пусна и се обърна към Джоузи:

— Джоузефин, момиче, не ми спомена, че твоят боксьор е Камиона. — И преди тя да успее да отговори, отново погледна към Джейк. — Гледах те във Вегас срещу Де Матео. Смаза го. Съдиите пощуряха. Той едва се държеше на крака, а ти още танцуваше.

Джейк си спомни онзи мач, но не обясни на Амант, че не спираше на едно място, за да не припадне.

— Боксов фен? — попита той.

— И още как.

— Значи сме квит, защото аз пък мисля, че музиката ти е върхът — отвърна Джейк.

Амант се ухили и диамантите в ушите му проблеснаха на слънцето, а зъбите му бяха толкова бели, че почти заслепиха Джейк.

— Всички вътре — нареди Джоузи и когато я погледна, той видя, че се усмихва широко, доволна, че е преминал първоначалната инспекция, или пък щастлива, че приятелят й е тук.

А може би и двете.

На свой ред Джейк се зарадва, когато тя се приближи, улови ръката му и се притисна до него, а после протегна другата си ръка към Амант и каза:

— Съжалявам, Амант, обстоятелствата се промениха. Къщата е пълна. Но е достатъчно голяма и ще ти намерим стая. Не съм сигурна обаче къде ще останат хората ти.

— Имат си място в града — обясни Амант и когато погледна назад, Джейк видя, че хората му вече си тръгват, оставяйки един кадилак за шефа си, който продължи: — Аз също мога да остана там, ако къщата ти е пълна.

Гледаше я обаче изпитателно, чудейки се вероятно защо къщата е пълна.

— Децата страшно ще се разочароват, ако не могат да се изфукат в училище, че Ди-Амант е прекарал нощта у тях — призна Джоузи.

Амант премести поглед от нея към Джейк и обратно към нея и отговори:

— Не бива да разочароваме децата.

— За нищо на света — съгласи се Джоузи и поведе Джейк и Амант към къщата.

Джейк остана назад, за да заключи, а тя затегли Амант към кухнята с думите:

— Нека ти намерим нещо за пиене, преди да се заловя с вечерята.

И тя потъна в кухнята, усмихвайки се на Джейк през рамо.

На свой ред Амант пък го погледна през рамо. Без да се усмихва.

А после двамата изчезнаха.

Джейк въздъхна, заключи и ги последва.

 

 

Мобилният му телефон върху бюрото в клуба иззвъня. Джейк вдигна глава от описа на наличния алкохол и прие обаждането.

— Да?

— Няма да повярваш, ама шибаният Ди-Амант току-що се появи. Иска да говори с теб — каза един от охраната му.

Не беше неочаквано.

Ала въпреки това беше нежелано.

Питиетата по-рано бяха минали добре.

Вечерята беше минала добре.

Децата си бяха легнали, а те бяха останали да си говорят. Най-сетне Джейк бе казал, че трябва да отиде в клуба, въпреки че изобщо не изгаряше от желание да остави Джоузи насаме с Амант.

Защото беше очевидно, че тя държи на него по начин, който Джейк можеше да приеме, но Амант държеше на нея по начин, който изобщо не му харесваше.

Нямаше никаква представа как ще се разиграе онова, което трябваше да се разиграе.

Откакто Амант бе пристигнал, разговорът беше повърхностен. Джоузи го беше повела, а Джейк бе последвал примера й. В началото си бе помислил, че е заради децата, които се въртяха превъзбудени наоколо, и Джоузи не иска да подхване пред тях разговора, който им предстоеше.

Ала дори след като двамата Тейлър си тръгнаха, а децата си легнаха, разговорът си остана повърхностен. Джоузи не беше нервна. Не изглеждаше, сякаш се опитва да скрие нещо. И в крайна сметка Джейк реши, че просто иска да се порадва на посещението на приятеля.

Само че той не беше споделил подробности за нищо, освен за спортната си зала. Нямаше представа как ще реагира Амант, когато открие, че заведението му е стриптийз клуб. Рапърът имаше интересно минало, така че може и да нямаше нищо против. Но можеше да не му е приятно Джоузи да се свърже с някого като Джейк.

— Доведи го — каза в слушалката. — Ще ви чакам пред офиса.

— Дадено.

Пусна телефона на бюрото, стана и отиде до вратата.

Когато я отвори, Амант (привличайки цял куп внимание, както можеше и да се очаква) вече беше на десетина крачки от него.

Цялото внимание на рапъра беше насочено към Джейк.

— Адски готино беше, че се запознахме — каза мъжът от охраната, когато спряха пред вратата, и протегна ръка на Амант.

— Аха, брат ми — измърмори Амант и му стисна ръката, след което отново се обърна към Джейк.

Джейк кимна на служителя си и се отмести, за да пропусне Амант в офиса. Амант се възползва от безмълвната покана и Джейк го последва по стъпалата, затваряйки вратата, при което музиката заглъхна.

Остави Амант да даде тон. Единственото, което той стори, бе да отиде до бюрото си, да приседне на ръба и да скръсти ръце.

Амант застана в средата на стаята, прикова очи в него и започна:

— Имаш бар за цици.

Нещата не започваха добре.

— Аха — отговори Джейк едносрично.

Амант го изгледа изпитателно и заяви:

— Да си го кажем направо, защото усещам, че вече ти е ясно. Имал съм Джоузефин.

И не се подобряваха.

— Тя ми каза.

Амант кимна и продължи:

— Исках да я задържа, тя обаче не беше навита, така че я задържах по единствения начин, който тя ми позволи. Не съм обвързан, но тук не става въпрос за това. А за това, че тя е добра жена, която означава нещо за мен.

Джейк кимна, а Амант продължи:

— Значи, с това сме наясно, обаче тя все още крие нещо. Предполагам, че след като живеете тук, с децата ти си имате къща и все пак сте при нея. А нейната къща е страхотна. Това, което искам да знам, е какво крие тя и защо, по дяволите, ти и децата ти сте в къщата на моето момиче.

— Искам да е в безопасност — отвърна Джейк.

— От какво? — незабавно попита Амант.

— Чичо й оспорва завещанието. Откакто го научихме, не сме чули нищо повече. Кантората, която баба й ползваше в продължение на години, не отговаря на обажданията ни. Чичо й е стар, но е първокласен задник. Онази къща означава много за Джоузи, така че няма да я оставя сама там, нито пък ще я отведа у нас, докато той се навърта наоколо и не знам какво е намислил. Тя също няма представа какво е намислил, а знам, че се чувства на сигурно място в Лавандуловата къща, така че там ще си остане. А след като тя е там, за да продължи да се чувства в безопасност, там съм и аз. А аз вървя с децата ми.

Амант се приближи до един от столовете пред бюрото и се подпря на облегалката му, преди да попита:

— Каква е историята с този чичо?

— Бях близък с баба й и знам, че от двайсет и осем години не беше говорила със сина си. Откакто получила настойнически права над Джоузи, след като другият й син я пребил и я вкарал в болница. По-големият й син не бил съгласен тя да се намесва, нещата съвсем загрубели и това било последният път, когато се чула със синовете си. Като се има предвид колко гъсти били двамата, след като бащата на Джоузи я пребил, ми е ясно защо Лиди прекъснала всякакви отношения с тях. А сега той се опитва да се докопа до парите й и да прецака Джоузи. А аз смятам да му попреча.

Джейк продължи да говори дори когато Амант присви очи и вбесената му енергия изпълни стаята. Когато свърши, излъчването на рапъра изобщо не се промени.

— Вкарал я е в болница? — прошепна той.

— Аха. Той обаче е мъртъв. За съжаление, брат му не е. Семето им било калпаво от самото начало и си останали такива и когато пораснали, научени от баща, който, от това, което съм чувал от Лиди, бил дори още по-лош.

— Мамка му. — Амант все още шепнеше.

— В общи линии — съгласи се Джейк.

— Не знаех нищо от това.

— Ако Лиди не ми го беше разказала, и аз все още щях да се опитвам да го разгадая. Джоузи не е казала на никого. Дори на Ганьон, съвсем доскоро.

— Този тип има ли си име? — попита Амант.

Слава богу, разговорът им най-сетне вземаше по-добра насока.

— Мислиш да се намесиш?

— И още как — отвърна Амант.

— Чичото се казва Дейвис Малоун. Според мен го подкокоросва Бостън Стоун, една от местните големи клечки с малък пенис. Джоузи не прояви интерес към него, ясно му даде да го разбере и той се опитва да си отмъсти, като се докопа до Лавандуловата къща. Адвокатката им се казва Тери Багински, която, за съжаление, изчуках преди доста време, изобщо не ми хареса, не й се обадих повече и сега не съм сигурен дали е просто кучка, или кучка, която ми има зъб. Обаче тя също е намесена.

— Колко мръсно го искаш? — попита Амант.

Джейк не го разбра съвсем, но и не го беше грижа.

— Влюбен съм в нея, така че искам да диша спокойно и искам това да стане колкото се може по-бързо. Къщата е всичко, което й е останало от баба й. Знам, че се чувства в безопасност с мен и децата ми, но според мен това все още е единственото място, където наистина се чувства сигурна. Не иска да го изгуби. Те никога няма да се докопат до къщата, но дори само опасността от тях е достатъчна, за да я скапе, а аз не съм съгласен. Стоун притежава парите и властта да проточи цялата тази гадост, а не искам Джоузи да е принудена да преживее нещо такова. Пък и всичко това съживява стари истории, които Джоузи отдавна би трябвало да е оставила зад себе си. Така че не знам какво ме питаш, но ако искаш нещата да загрубеят, аз няма да ти преча.

— Мога да направя така, че страшно да загрубеят — увери го Амант.

— Повтарям, няма да ти преча.

— Ти навит ли си на груба игра? — попита Амант.

— Моите ръце трябва да останат чисти, защото имам жена и деца, за които да се грижа, когато всичко това свърши.

— Значи, си влюбен в нея? — попита Амант направо.

— Абсолютно — отвърна Джейк, също без да се поколебае.

— Тя те обича — съобщи му Амант.

— Знам.

Амант задържа погледа му.

А после прошепна:

— Мамка му, това ме убива.

За щастие, Джейк не можеше и никога нямаше да може да сподели болката му.

Въпреки това го разбра, но не каза нищо.

— Сега разбирам какво му е било на Хенри — сподели Амант.

— Тя е в добри ръце — увери го Джейк.

— Идвала ли е в бара ти за цици?

— Предпочитам името „стриптийз клуб“, мой човек, и да. Съветва момичетата как да си правят косата, за да получават възможно най-много бакшиши.

При тези думи Амант избухна в дълбок гръмогласен смях.

Джейк се усмихна.

Когато спря да се смее, Амант изрази одобрението си, като заяви:

— Определено ставаш, мой човек.

— Не се обиждай — отвърна Джейк, — но нямаше да ме е грижа, дори да не мислеше така. Тя е моя и това никога няма да се промени. Но заради нея съм ти задължен. През целия си живот единственото й семейство е била една жена. Тази жена беше невероятна, ала Джоузи заслужава повече. И аз ще й го дам. Ако нещата между нас с теб са окей, това й дава още. А аз искам тя да има всичко.

— Ясно, брат — тихо отвърна Амант, без да откъсва очи от тези на Джейк.

— Отлично.

Амант се ухили.

— А сега съм в настроение да видя какво предлага заведението. Ще доведа хората си и ще си донеса цяла пачка петдесетачки, защото успях да видя това-онова и честно ти казвам, мой човек, в загубения Мейн имало доста готини дупета.

И тогава Джейк се ухили.

 

 

Приковал ръцете й към възглавницата над главата й, Джейк чукаше своята жена.

Единственото, с което тя можеше да се вкопчи в него, бяха краката и женствеността й, така че бе обвила плътно крака около задната част на бедрата му, а женствеността й пулсираше около пениса му.

Исусе.

Истински рай.

Също като Джоузи, и той бързо наближаваше върха.

— Дръж се, бейби — прошепна до устата й, докато тя дишаше тежко до неговата.

— Джейк — изохка тя, гърчейки се под него.

Той се отдръпна за миг, а после отново потъна в нея и разбра, че е улучил мястото, когато вагината й го стисна с всичка сила.

Исусе.

Истински рай.

— Дръж се, Джоузи.

— Господи.

Той продължи да нахлува в нея.

Тя продължи да се гърчи, да стене, а краката й го стискаха силно.

— Остави ме да използвам ръцете си, миличък — примоли се тя.

— Остави ме да те чукам, миличка — отвърна той и при поредния му тласък от устните й се откъсна тих възбуждащ стон.

Прекрасно.

Той я целуна, прониквайки в нея с език така, както проникваше и с пениса си.

Главата й се повдигна от възглавницата, за да се впие в устата му и да получи още.

Джейк ускори тласъците си.

Джоузи откъсна уста от неговата и като обърна глава на една страна, изскимтя:

— Не мога повече.

— Отдай му се тогава.

Тя го послуша и Джейк чу и усети оргазма й. Плъзвайки ръце нагоре, той сплете пръсти с нейните и тя го сграбчи, докато стенеше ниско и използваше бедрата му, за да повдигне ханша си и да поеме тласъците му.

Джейк ускори темпото.

Тя продължи да скимти, да стене, да пъшка и да го стиска с всичко, което имаше, а пръстите й се свиваха и разпускаха всеки път, когато поемаше пениса му.

Невероятно.

Толкова невероятно, че се прехвърли и върху него. Той потъна дълбоко в нея, зарови лице в шията й и му се отдаде.

Петите й се плъзнаха по бедрата му, за да може да обвие крака около ханша му, и тя го направи с всичка сила, стиснала ръцете му, а женствеността й се свиваше около пениса му.

Хълбоците му подскочиха два пъти, докато се изливаше в нея.

Когато то го напусна, Джейк вкуси кожата на шията й, вдъхна остатъка от парфюма и уханието на косата й. Всичко това му харесваше, но не толкова, колкото женствеността й, вълнуваща се около пениса му в собствения й екстаз.

Мамка му, харесваше му да я чука без презерватив.

Най-сетне почувства устните й до ухото си и чу тихият й глас:

— Сега вече мога ли да си получа ръцете?

Джейк още по-силно притисна китките й във възглавницата и се повдигна мъничко, за да я погледне. Косата й, тъмна в сенките, се бе разпиляла навсякъде и макар да не я виждаше ясно, Джейк знаеше, че тя е най-красивото създание, което бе срещал някога, най-невероятният секс, който бе правил някога, и най-хубавото нещо, което му се беше случвало някога.

Затова още по-силно стисна ръцете й и отпусна глава, за да я целуне бавно, дълбоко и продължително; не спря, докато краката й не се стегнаха около дупето му, а пръстите й се вкопчиха в неговите.

Едва тогава остави ръцете и устата й.

Тя начаса го прегърна и се притисна в него с всичка сила.

— Мисля, че ми харесва да ме събуждаш, когато се върнеш от клуба — отбеляза тя и тялото му върху нейното се разтресе от смях.

О, да, разбира се, че й харесваше.

Беше я събудил с целувка, а после бе започнал да целува други части от тялото й и го беше правил много дълго. Едва след това я беше изчукал.

Тя харесваше устата му.

Още повече харесваше пениса му.

— Ще го имам предвид — отвърна той.

Ръцете й се плъзнаха леко по кожата му; Джейк никога не бе имал жена с толкова нежен допир. Така сладостен. Как можеше да бъде толкова деликатна и да му дава толкова много, той нямаше представа.

Знаеше единствено, че го прави.

— Искаш ли да се измиеш? — попита я.

— Да — отвърна тя, ала звучеше, сякаш предпочита обратното, и той знаеше, че е така, защото щеше да се отдели от него, а това не й харесваше.

Ала на него му беше приятно, че не й харесва.

Целуна я, а после докосна с устни челото, носа, гърдите й. Излезе от нея, докато целуваше ребрата й, а после легна до нея и целуна корема й.

Едва тогава се подпря на лакът, надигна се, за да я погледне, и нареди:

— Побързай.

— Добре. — Тя взе лицето му в ръце, докосна устни до неговите и стана от леглото.

Джейк я гледаше как си облича нощничката и бельото, а после взе халата от ръба на леглото и си го наметна, преди да се отправи боса към вратата. Внимаваше да не вдига шум, докато излизаше от стаята, и той знаеше, че е внимавала и след това, защото не чу нищо, докато не се върна.

Дотогава той беше запалил една от лампите и бе станал от леглото. Извадил бе долнището на пижамата си от сака, нахлузил го бе и тъкмо завързваше връзките на кръста.

Джоузи дойде право при него, смъкна халата си и го метна настрани, преди да обвие ръце около него и да се притисне плътно, отмятайки глава назад, за да улови очите му.

— Как мина с Амант в клуба? — попита го, докато той я прегръщаше.

— Доведе шестима от хората си — мениджъра си, другия си мениджър, двама бодигардове, музикалния директор и още някакъв тип, когото представи като „консултант“. Каза ми, че не взели пресаташето и стилиста му, защото били мацки. За сметка на това носеха цели шепи петдесетачки и стотачки. Момичетата ми щяха да се побъркат и ако съм преброил правилно, в момента четири от тях, както и другият мениджър, двамата бодигардове и консултантът се чукат, но само защото си постлаха добре с купища кеш. И като ти казвам купища, в началото ги броих, но спрях, когато минахме три хиляди, а те далеч не бяха свършили. Момичетата ми имаха добра нощ и беше очевидно, че са готови да покажат благодарността си.

— Да разбирам, че е минало добре — отбеляза Джоузи.

— Всичките пиха само от най-скъпото и като ти казвам скъпо, разбирай такова, което трябва да извадим от сейфа, когато някой е прекалено пиян, за да не му пука, че си изпразва кредитната карта, като се налива с коняк за сто и петдесет долара чашката, или пък празнува нещо голямо. Дори аз не го бях опитвал до тази вечер.

Когато свърши, тя се усмихваше и повтори, усмихвайки се широко:

— Да разбирам, че е минало добре.

Джейк се ухили в усмихнатото й лице.

— Да, мина добре.

Тя се притисна още по-плътно в него и заяви:

— Знаех си, че ще те хареса.

Джейк я стисна лекичко.

— Бейби, той харесва теб и ще хареса всичко, което те е направило щастлива, каквото и да е то.

Лицето й омекна и Джейк си помисли, че е заради Амант, ала следващите й думи показаха, че греши.

— Да, той би харесал всичко, което ме прави щастлива.

Мамка му, обожаваше това изражение върху лицето й, блясъка в очите й и мисълта, че то е заради него, че именно той й дава всичко това.

Никога не го бе очаквал, ала ето че се бе случило.

И трябваше да повика на помощ цялата си воля, за да не си срита задника, че не го беше направил по-рано.

Ала не беше.

Сега обаче го имаше.

Беше стигнал дотук и тя беше с него.

Затова трябваше да се съсредоточи върху това, да продължат напред.

— Цяла нощ ли ще се прегръщаме, или ще ме оставиш да поспя?

Тя се изкиска тихо, а после го стисна лекичко, повдигна се на пръсти и отметна глава назад. Джейк прие поканата й и се наведе, за да докосне устните й със своите.

Когато свърши, тя отвърна:

— Ще те оставя да поспиш.

Отидоха до леглото и докато той гасеше лампата, тя се сгуши в него и се намести удобно, блажено отпусната.

— Лека нощ, Готина.

— Лека нощ, миличък — прошепна тя до кожата му и ръцете й, прегърнали го през корема, го стиснаха малко по-силно.

Джейк отвърна на прегръдката й и само след няколко минути усети как тя се отпуска в него.

Малко след това той също спеше.