Кристен Ашли
Завещанието (15)

Глава 15
Би издъхнал с името й на уста

Усетих, че леглото се размърда миг преди косата ми да се плъзне по врата.

— Отворих очи, обърнах глава и видях Джейк. Беше приседнал на леглото ми, подпрял ръка от другата ми страна, приковал очи в мен.

— Време ли е за тренировка? — попитах сънливо.

— О, да — отвърна той, а гласът му беше странен — по-дълбок и плътен от обикновено, прекрасен звук, особено когато бе първото, което чувах сутрин.

Реших да не му го казвам и вместо това се опънах по гръб и заявих:

— Купих си спортни дрехи, така че да не се налага да заемам тези на Амбър.

Джейк се наведе по-близо до мен и гласът му, когато проговори, бе още по-нисък.

— За начина, по който ще тренираме, Готина, дрехи няма да са необходими.

Усетих как цялото ми тяло се разтопи върху матрака.

О, господи.

Джейк продължи:

— Отворих залата, момчетата ще я държат под око. — Той дойде още по-близо. — Разполагаме с часове.

— Часове? — повторих аз задъхано.

Устните му намериха моите, но той не затвори очи, така че аз се взирах в наситено сините им дълбини, докато настойчивият му шепот отекваше в ушите ми:

— Часове.

— О, господи — отвърнах и видях как очите му се усмихнаха.

След това притворих клепачи, защото бях видяла главата му да се накланя и знаех, че ще ме целуне.

Той го направи и аз отново се разтопих върху матрака. Ала само за миг. Когато устните ми се разтвориха и езикът му се плъзна вътре, ръцете му се обвиха около мен и ме взеха в скута му.

Без да престава да ме целува, той се отпусна върху леглото, придърпвайки ме със себе си, след което се обърна, така че да бъде отгоре.

Харесваше ми да ме събужда. Харесваше ми да бъде първото, което виждам, когато отворя очи. Харесваше ми гласът му, дълбок и плътен. Харесваше ми да бъде в леглото с мен. Харесваше ми, че разполагаме с часове.

И особено много ми харесваше целувката му.

Толкова, че исках да получа още от нея и от него. Ето защо плъзнах ръце под ризата му и я вдигнах, прокарвайки ги нагоре по топлата кожа на гърба му.

Уви, когато го направих, устните му се откъснаха от моите. За щастие, то бе само за да извие гръб, така че да мога да вдигна ризата му още по-нагоре, а когато ръцете ми вече не достигаха, той ми помогна и я смъкна, захвърляйки я настрани.

Успях да зърна широките му изваяни гърди за миг, преди отново да се намести върху мен и да вземе устата ми. Умът ми се изгуби в страстната му целувка, тялото ми знаеше какво иска. Ето защо свих коляно, подпрях крак на леглото и се надигнах.

Джейк, нали си беше Джейк, ми даде точно това, което исках, и ми позволи да го съборя върху леглото. Когато се озовах отгоре, аз се откъснах от устните му и се повдигнах, за да го погледна.

Тъмната му коса — върху възглавницата ми. Очите му — разгорещени и премалели. Челюстта му — покрита с едва набола брада. Яките мускули на врата и гърдите му — на сантиметри от мен.

Всичко това бе толкова невероятно.

И бе само мое.

Реших да го взема и отпуснах глава, за да плъзна устни по суровата му челюст, наслаждавайки се на драскащото усещане по меката ми кожа. Толкова ми харесваше, че исках още, затова се плъзнах надолу по шията му.

Така видях гърлото му, което открай време обожавах, затова се преместих, за да го изследвам с устни. Ръката ми усещаше топла кожа, опъната върху корави мускули, което извика в ума ми мисълта за гърдите му и аз лениво си проправих път дотам. Тъй като бяха огромни, определено трябваше да съм в подходяща позиция, за да ги оценя по достойнство, затова се преместих и обкрачих бедрата на Джейк.

Докато прокарвах устни навсякъде, усетих как ръцете на Джейк се плъзнаха под нощничката ми и се пъхнаха в бикините, за да вземат дупето ми в шепи.

Възглавничките на пръстите му не бяха гладки. Това беше мъж, който беше ремонтирал къщата си със собствените си ръце, който притежаваше спортна зала, който се боксираше. Затова пръстите му бяха покрити с мазоли и драскаха.

И досущ като гласа му по-рано, това беше прекрасно.

Стигнах до зърното му и плъзнах устни по него. Върнах се нагоре. И отново надолу. И пак. На следващото връщане го докоснах с върха на езика си.

Чух как Джейк издаде звук, идващ сякаш дълбоко от гърдите му. Звук, който отекна невероятно приятно между краката ми в същия миг, в който пръстите му още по-здраво стиснаха дупето ми. Нещо, което ужасно ми хареса.

Повдигнах глава, за да видя неговата върху възглавницата, брадичката му — вирната нагоре, очите му — приковани в мен.

Нов прилив на удоволствие затуптя между краката ми при вида на жарта в погледа му. Тя ми харесваше. Харесваше ми и това, че беше там заради мен.

Задържайки очите му, аз се наведох и близнах зърното му.

Погледът му се възпламени още повече и пръстите отново стиснаха дупето ми.

Продължих да ближа зърното му, задържайки погледа му възможно най-дълго, докато най-сетне затворих очи и насочих цялото си внимание към зърното в устата си.

Едната от ръцете му се плъзна по гръбнака ми и се зарови в косата ми, за да обхване тила ми в шепа.

— Мамка му, бейби — простена той.

При този знак, че наистина му харесва това, което правя, аз продължих да подръпвам зърното му с уста, като в същото време плъзнах ръка надолу към корема му и се заех да изследвам плочките там.

Те бяха възхитителни.

Пръстите му в косата ми се свиха в юмрук.

Това също му харесваше.

Аз смених зърното и ръцете си — сега дясната ми ръка бе тази, която се спускаше все по-надолу, към ръба на спортните му шорти.

Хълбоците му се повдигнаха леко.

Разбрах какво означава това и тъй като се бе извъртял така, че да имам пълен достъп до него, не би било правилно да не му дам онова, което искаше, както бе сторил той за мен.

Ето защо пъхнах ръка в шортите му и обвих пръсти около дебелия му корав пенис.

— Мамка му, бейби — простена той отново, още по-гърлено от предишния път, и извади ръката си от бикините ми, за да ме прегърне.

Аз повдигнах глава, за да го погледна, и казах меко:

— Харесва ми да изследвам тялото ти, Джейк.

— Харесва ми да изследваш тялото ми, Джоузи — дрезгаво отвърна той.

Това ме зарадва изключително.

— Приятно ми е, че ти е приятно — прошепнах.

— Миличка, всичката тази коса, падаща по мен — ръката му подръпна нежно косата ми, — тази мека нощничка, красивото ти лице, фантастичната ти уста, ръката ти, няма начин да не ми харесва.

Това означаваше толкова много за мен, че аз целунах зърното му, плъзнах се нагоре, целувайки гърдите му, основата на шията, линията на челюстта му и най-сетне стигнах до устните му.

И тогава прокарах дясната си ръка по него.

— Исусе — изстена той, затваряйки очи, а тазът му подскочи под ръката ми.

— Искам да ти дам всичко — казах тихичко и отново прокарах ръка по него.

Очите му се отвориха и уловиха моите.

— Справяш се отлично, Готина — увери ме той и пръстите му, които до този миг бяха заровени в косата ми, се плъзнаха надолу и уловиха едната ми гърда в шепа.

Устните ми, притиснати в неговите, се разтвориха, и аз отново прокарах ръка по дължината му.

— Ще ми позволиш ли и аз да ти дам всичко? — попита той.

О, да.

Абсолютно.

— Да — отвърнах задъхано.

Палецът му се плъзна по зърното ми през коприната на нощничката. Аз прокарах ръка по него и притиснах бедра в нея.

Той бръкна под нощничката ми, за да улови гърдата ми в шепа, и палецът му одраска зърното ми.

О, да.

Аз отново прокарах ръка по пениса му и се отърках в него.

— Възбудена ли си от това, което ми правиш? — попита той с устни, долепени до моите.

Ръката ми продължаваше да се движи нагоре-надолу, дишането ми се учести и аз не отговорих.

— Възбудена ли си, бейби? — настоя той.

— Много — казах задъхано.

— Много?

— Да.

Докато ръката ми галеше пениса му, неговата се спусна надолу, за да се пъхне в бикините ми и да вземе дупето ми в шепа, а онази, която милваше зърното ми, мина отпред, загрубелият му пръст се плъзна по клитора ми и потъна в мен.

Дъхът ми секна и аз прехапах устна, ухапвайки и неговата, тъй като беше пред мен, и той издаде гърлен звук, който отекна в гърдите му, докато пръстът му ту влизаше, ту излизаше от мен.

— Права си — каза дрезгаво. — Наистина си много възбудена.

Ръката ми ускори темпото си, юмрукът ми се стегна около него, спирах единствено когато стигах до върха, за да прокарам палец по коприненомеката главичка, преди отново да се спусна надолу. Отърках носа си в неговия, дишайки тежко, докато тазът ми трепереше под ръката му.

— Ще ме целунеш ли, или само ще ме измъчваш с тази уста? — попита той.

— Не… — Ръката ми се движеше все по-бързо, а ханшът ми подскочи по-силно, когато палецът му докосна клитора ми. — Не мисля, че съм в състояние да те целуна, скъпи.

Ръката му се раздвижи и той извади пръст от мен само за да пъхне два пръста миг по-късно, докато палецът му усили натиска си и започна да описва кръгове.

Рязък звук се откъсна от устните ми и аз също ускорих темпото, а той още по-силно стисна дупето ми.

— Колкото и да ми харесва, ще трябва да престанеш, Джоузи. Това, което правиш, е истинска магия, но ще свърши прекалено бързо, ако не спреш.

Аз определено не исках всичко това да свърши, затова плъзнах ръка нагоре и повдигнах главичката с палеца, докато ханшът ми се движеше в ритъма на онова, което пръстите му правеха с мен.

Обожавах онова, което ми даваше, обожавах да го имам до себе си, ала изведнъж почувствах, че се нуждая от нещо повече.

— Искам те вътре в себе си.

Ръката му се плъзна по гръбнака ми и пръстите му се обвиха около врата и косата ми, а палецът му легна върху челюстта ми.

— Ще те доведа до края с пръсти.

Е, ами… това също звучеше добре.

— Окей — отвърнах задъхано.

— След това ще те доведа до края с уста.

О, господи.

Това звучеше още по-добре.

— Окей — повторих, все така останала без дъх.

— А после ти ще ми духаш.

О, господи.

О, да.

О, боже.

Това звучеше най-добре от всичко.

— Окей — изпъшках, разтърсвана от все по-мощни тръпки, докато палецът му усилваше натиска си, описвайки кръг след кръг.

— И тогава ще те чукам.

— Джейк — все още говорех задъхано, защото бях близо. Толкова близо. Толкова невероятно, изключително, невъобразимо близо.

— Харесва ли ти така? — попита той.

— Да — с усилие успях да отговоря, а в следващия миг главата ми щеше да отскочи рязко назад, ако ръката му не беше на врата ми, задържайки ме там, където той можеше да ме види. Аз изкрещях, притискайки се в дланта му и затягайки хватката си около пениса му. Всичко престана да съществува, освен тялото ми, възседнало едрото тяло на Джейк, ръката му между краката ми, устните му, докосващи моите, пръстите му, обвити около шията ми, и усещанията, които той ми даваше, заливащи тялото ми.

Когато той най-сетне свърши, Джейк ме остави да отпусна чело на врата му и свали палеца си от клитора ми, за да плъзне нежно пръсти през влажните гънки между краката ми.

— Добре ли си? — попита меко.

— О, да — отвърнах тихичко, спомняйки си около какво е обвита ръката ми, и палецът ми отново започна да описва кръгове около главичката му.

Джейк извади ръка измежду краката ми и отново улови дупето ми.

— Искаш ли малко кафе, преди да продължа с уста.

Знаеше, че се нуждая от кафе.

Толкова грижовен.

Толкова прекрасен.

Обаче…

— Ако станеш от това легло, много ще се огорча.

Тялото му се разтресе под моето и аз долових развеселеността в гласа му, когато каза:

— Освободи ме, бейби, и слез от мен. Тази сутрин се събудих зажаднял да те вкуся и сега, когато си готова за мен, наистина съм гладен.

Аз потреперих при тези думи и го „освободих“, сваляйки ръка от пениса му, като в същото време вдигнах глава, за да го погледна.

Исках да кажа нещо, макар да не знаех какво. „Благодаря ти, че си ти.“ Или пък: „Означаваш толкова много за мен.“ Или: „Правиш ме щастлива, а аз не съм била щастлива от десетилетия“. Или пък: „Радвам се, че това е истина“.

Не успях да кажа нищо, защото ръката му натисна лекичко врата ми — искаше да доближи устата ми до неговата.

След това я взе и двамата се претърколихме върху леглото.

А после Джейк се зае да докаже, че действително се бе събудил гладен за мен.

Много гладен.

В крайна сметка, аз бях тази, която се засити.

 

 

Бях гола, заситена и сама в леглото, изтегната по корем.

То беше, защото Джейк бе в банята надолу по коридора, за да се оправи с кондома.

Не ми харесваше да е толкова далеч от мен.

Ала току-що бях получила три оргазма и трите — невероятни, онзи с устата на Джейк между краката ми — умопомрачителен, така че не бях в състояние да съжалявам за това. Особено след като той щеше да се върне всеки момент.

Усетих движение до вратата и когато погледнах натам, го видях да минава гол по коридора. Покрай вратата.

Аз примигах.

Къде отиваше?

И най-вече — къде отиваше гол?

Макар и с известно усилие, тъй като тялото ми определено предпочиташе да си остане легнало, се надигнах на лакът и тъкмо се канех да го повикам, когато зърнах нещо с крайчеца на окото си.

Погледнах към нощното шкафче и видях смачканата разкъсана опаковка на презерватива, който Джейк беше използвал.

Видях също така и портфейла му, оставен отворен върху шкафчето.

И най-сетне, преливаща от портфейла, видях лента презервативи.

Посегнах да я извадя и преброих.

Пет кондома.

С използвания правеха шест.

Усмихнах се широко и останах в леглото, надявайки се, че където и да беше отишъл, Джейк няма да се забави (както и че отсъствието му има нещо общо с топла кофеинова напитка). Заля ме удоволствие, когато видях едрата му фигура да се появява на прага, и вдигнах лентата кондоми.

Устните му потръпнаха и той се приближи. Издърпа презервативите от ръката ми и ги метна на нощното шкафче, а след това направи нещо възхитително.

Качи се в леглото, ала едновременно с това ме притисна плътно до силното си тяло и издърпа завивките върху нас. Проговорих едва когато се настанихме удобно на топличко, той — изтегнат по гръб, а аз — върху него, макар и леко встрани.

— С колко часа разполагаме?

Той ми се ухили.

— За съжаление, не чак толкова. Тези ще си ги оставя в нощното ти шкафче.

— А — измърморих и като се притиснах още по-плътно до него, обясних: — Аз използвам контрацептиви, Джейк, и съм здрава.

Лицето му омекна и той отговори:

— Радвам се да го чуя, бейби. Само че не съм се преглеждал от седем месеца насам, а не съм ги прекарал във въздържание.

Ако не се брои онова в съблекалнята, много държа на предпазните мерки и никога не го правя без презерватив. Тъй като от сега нататък ще бъдем само ти и аз, ако ти нямаш нищо против да е без презерватив, окей. Но ако искаш да си направя годишния преглед по-рано, също съм навит.

„Само ти и аз.“

Ужасно ми хареса.

Вдигнах ръка към бузата му и казах:

— Ти наистина си прекрасен.

И тогава очите му се стоплиха и той се завъртя, така че и двамата лежахме на една страна, а бедрото му бе между краката ми.

— Ти също си адски прекрасна.

— Това, че мислиш така, ме прави щастлива.

— Това, че ти си щастлива, прави и мен щастлив — отвърна той и аз се притиснах още по-силно в него.

Да, беше толкова… невероятно… прекрасен.

Джейк наклони глава към мен и ме целуна — лека и бърза целувка и все пак сладка.

След това се отдръпна съвсем мъничко и каза:

— Кафето се вари.

— Отлично. Това ли направи, когато мина покрай стаята?

— Аха.

— Значи, мина гол през къщата на баба.

Той се ухили и ме прегърна още по-силно.

— Аха. Освен това минах гол и през твоята къща.

Така беше.

Моята къща. Джейк гол.

Аз облизах устни.

Изведнъж лицето му стана сериозно.

— Да разбирам ли, че шибаният ти шеф не е дошъл да ти прави проблеми снощи?

Поклатих глава.

— Изобщо не съм го чувала. И нямам намерение да му се обаждам, докато не реша какво искам да му кажа.

— Накъде клониш? — попита той.

— Да напусна? — попитах в отговор.

Той се ухили широко, ала усмивката бързо му се изпари, когато зададе следващия си въпрос:

— Можеш ли да го направиш?

Аз кимнах.

— Трябва да се срещна със счетоводител, но наследството на баба се оказа значително. Освен това притежавам немалка сума в спестявания и инвестиции. Ще има данък върху наследството, но смятам, че и след него ще ми остане предостатъчно. — Очите ми се плъзнаха по гърлото му, когато довърших: — Просто не ми е приятна мисълта да нямам работа. Харесва ми да съм заета.

— И в движение — каза Джейк и аз вдигнах очи към него.

— Моля?

— И в движение — повтори той. — Насам-натам. Вечно на път. Рим. Париж.

— Не чак толкова — промълвих аз и веждите му се сключиха.

— Я пак?

Аз задържах погледа му и признах:

— Приятно ми е да съм в Лавандуловата къща. В Магдалийн. Понякога си вземаш почивка и се наслаждаваш на усещането да избягаш от рутината и да се потопиш в нещо различно. Ала в крайна сметка почти винаги искаш да се върнеш към другия си живот. Да се прибереш у дома и обичайното си ежедневие. Тук съм от известно време, Джейк, и дори преди позорното посещение на Хенри вчера знаех, че ще го помоля да върша възможно най-много от работата си от тук, защото осъзнах, че съм си вкъщи и искам да остана.

— Значи, така или иначе, си щяла да забавиш темпото?

— Да.

Ръцете му ме прегърнаха още по-силно, лицето му омекна, а очите му се стоплиха.

— Това е добра новина, Готина.

— Да.

— А сега, какво, по дяволите, значи позорно?

Аз се изкисках и се наведох, за да го целуна посред думите, след което се облегнах назад, наслаждавайки се на усмивката му.

— Недостойно. Срамно — обясних.

— Много хубави неща има у теб, миличка. Едно от тях е, че Итън започва да попива речника ти. Кълна се, преди Конър да го заведе на училище тази сутрин, го чух да казва, че бил разлютен, и ако го разбрах правилно, имаше предвид, че е ядосан.

— Използвал го е правилно — потвърдих аз, ала думите му ме обезпокоиха. — Конър води Итън на училище?

— Понякога. Отварям залата рано, за да могат момчетата да си направят тренировката, преди да отидат на работа. Ако не успея да се върна навреме, Конър или Амбър го откарват в училище, понеже и двамата имат коли.

Именно тогава осъзнах, че Джейк действително трябваше да отваря залата. Освен това снощи беше споменал, че се налага да отиде в клуба и че ще го направи, след като децата заспят.

— Често ли ходиш в клуба, когато децата си легнат? — попитах го.

— Почти всяка вечер. Залата някак успява да не излезе на загуба, но нямаше да е така, ако имах служители, затова аз съм този, който отваря и затваря. Кон ми помага, когато има време, но то е рядко, защото самият той ходи на работа, а аз бездруго разчитам на него вкъщи и за брат му, а през времето, което му остава, трябва да заляга над книгите, да тренира, пък и да се забавлява. Има едно момче, което ми помага в клуба, но там винаги може да се случи нещо. Мястото е добро, но за това човек трябва да работи. Каквото и да правиш, все ще се появи някой и друг по-съмнителен тип. Не създават неприятности, ако знаят, че ще дойда, но не са сигурни кога. Понякога прекарвам там и цялата нощ, ако децата нямат нищо против да останат с Ит вкъщи. Понякога пък се появявам чак като дойде време да затваряме. Те никога не знаят кога, но са сигурни, че ще дойда, така че, ако на някой му се прииска да прави проблеми, бързо му минава.

— С други думи, водиш същия живот, както и преди да притежаваш стриптийз клуб, само че изкарваш повече пари и нямаш жена, която да се грижи за децата ти.

— Да, бейби, само че имам деца, достатъчно големи, за да се грижат за малкия си брат. Справяме се.

— Кога отиде в клуба снощи? — попитах аз.

— Малко след единайсет.

— И кога се върна?

— Около два.

— И след това стана преди седем, за да отвориш залата?

Джейк се завъртя, така че аз лежах по гръб, а той беше отгоре ми и доближи лице до моето.

— Добре сме — увери ме той.

— Виждам го. Ако не се броят обикновените тийнейджърски истории, децата ти са щастливи. Здрави са. Имат добър дом. Стаи, които харесват. Нахранени са. Очевидно много те обичат. Ти ясно даваш да се разбере, че си на тяхно разположение, и прекарвате време заедно. Знаят, че те е грижа за тях. Строг баща си, когато се налага, но си достъпен. Всичко това е хубаво. Прекрасно всъщност. И ти не го показваш, което е добре за тях, тъй като не го усещат, но то вероятно те изцежда.

— Какво се опитваш да кажеш? — Джейк наклони глава на една страна. — Че трябва да зарежа залата? Защото не мога да се откажа от клуба. Той е причината децата ми да имат стаи, които харесват.

— Не, казвам, че трябва да си поспиваш до по-късно или пък да караш Итън на училище, а аз мога да отварям залата вместо теб и да стоя в офиса, докато не се появиш, в случай че някой се нуждае от нещо. Достатъчно е само да ми покажеш къде се намира всичко.

Джейк не каза нищо.

Затова аз продължих:

— Не може да е чак толкова трудно. Докато съм там, ако нямаш счетоводител, мога да ти водя сметките. Нямам диплома, но преди доста време изкарах курсове, за да мога да го правя за Хенри и да му отговарям, ако има някакви въпроси за финансите си.

Джейк все така не казваше нищо.

За разлика от мен.

— Или пък бих могла да ходя в клуба вечер. Нямам същото властно присъствие като теб, но ако другите знаят, че с теб сме двойка, ще им е ясно, че мога да ти съобщя, ако нещо не е наред, и това вероятно ще ги възпре да го правят. Най-малкото, ти ще научиш за него и ще им попречиш. Бездруго съм нощна птица. Изобщо не би било проблем да прекарвам известно време в клуба, за да държа нещата под око.

Джейк продължи да мълчи и аз започнах да се тревожа.

Причината да се тревожа бе, че той определено беше мъж. Властен мъж. Уверен във всичко, което правеше, включително и в уменията си като баща.

А онова, което бях казала току-що, би могло да се изтълкува така, сякаш подлагам на съмнение способността му да се оправя с начинанията, дома и децата си.

Затова побързах да добавя:

— Не казвам, че не можеш…

— Замълчи, Готина — прекъсна ме той и аз затворих уста.

Той дълго се взира в мен. Толкова дълго, че едва се сдържах да не се размърдам неспокойно. Вместо това обаче казах:

— Съжалявам. Не исках да те обидя. Това не беше…

Ръката му се вдигна към челюстта ми и палецът му се плъзна по устните ми, карайки ме да замълча. А после главата му се наведе и устните му докоснаха моите.

Слава богу, не беше се разсърдил.

Когато откъсна устни от моите, той прошепна:

— Мама Меца, която се грижи за децата ми. Добра жена, която се грижи за своя мъж.

— Моля? — прошепнах в отговор, макар да знаех какво казва и то много ми харесваше. От нежната му целувка разбрах, че и на него му харесва.

Вместо да отговори на въпроса ми, той ми разказа една история:

— Преди три-четири години Джуниър го съкратиха. Трудно му беше да си намери работа, защото икономиката беше зле и безработицата беше голяма. Алиса също го бе закъсала. Хората по-рядко си правят прическа и маникюр, когато парите не достигат. Въпреки това тя затваряше все по-късно и работеше в дните, когато обикновено почиваше, та клиентите й да имат повече възможности да идват. Не направи проблем от това, че трябва да работи толкова много. Продължи да се грижи за къщата. Готвеше, понеже Джуниър се хващаше да върши какво ли не, по всяко време на денонощието, приемайки каквато работа успееше да намери. Или кръстосваше целия щат на интервюта. Тя никога не се оплакваше. Никога не го тормозеше. Той беше без работа близо три години, а видеше ли ги заедно, човек можеше да си помисли, че всичко е на шест. За нея слънцето изгрява и залязва с него. Всяка сутрин и всяка вечер. И тя му го показва всеки ден. А той я обича за това. Би спрял куршум с тялото си за нея. Би издъхнал с името й на уста. Защото тя е добра жена, която се грижи за своя мъж.

Когато Джейк замълча, в очите ми имаше сълзи.

И реших, че наистина, ама наистина харесвам Алиса.

Само че той не беше свършил:

— Женил съм се три пъти. И никога не съм имал това. Нито една от жените, които носеха моя пръстен, не ми го даде. Не ми каза, че съм прекрасен. Не ми предложи да помогне, когато нещата тръгваха на зле. Сега нещата са стабилни и вървят добре, познавам те само от две-три седмици, а ти вече ми предлагаш помощта си, въпреки че не се нуждая от нея.

— Не можеш редовно да си лягаш в два сутринта и да ставаш в шест и половина, Джейк. Не е здравословно — меко казах аз.

— Правя го от години, Джоузи, това е животът ми, свикнал съм. Не ми пречи. Успявам да намеря време, за да си отспя — отвърна той също така меко. — Това, което страшно ми харесва, е, че теб те е грижа.

— Радвам се, че ти харесва, Джейк. И то много — казах, обвивайки ръце около него. — Но въпреки това смятам, че трябва да ми дадеш ключове за залата или да ме разведеш из клуба. А може би и двете.

Тялото му се разтресе още докато говорех. Докато свърша, цялото легло подскачаше, а той се усмихваше.

— Не се шегувам — уверих го.

Дълбокият му глас също трептеше, когато ми отговори:

— Знам, че не се шегуваш.

— Значи, ще ми дадеш ключ от залата и ще ме разведеш из клуба?

— Ще престанеш ли да говориш за това, ако не го направя? — попита той, все така усмихвайки се.

— Малко вероятно.

— Тогава явно ще трябва да го направя — отговори той, все още усмихнат.

— От това ще се почувствам по-добре.

— Което пък е моята работа — да те карам да се чувстваш добре — заяви той, но звучеше така, сякаш се закача с мен.

Реших да не обръщам внимание и вместо това заявих:

— Можеш да ми плащаш за помощта с оргазми.

Това не беше посрещнато с усмивка.

О, не.

Джейк избухна в толкова силен смях, че рухна върху мен, заровил лице в шията ми, и аз поех по-голямата част от тежестта на тялото му.

Беше много корав. Много топъл. И много тежък.

— Джейк — изхъхрих, притискайки го в прегръдките си.

Той се надигна, като продължаваше да се смее гръмогласно.

— Изобщо не се шегувах — уверих го през смеха му, което го накара да допре чело в моето и да се разсмее още по-бурно.

Аз го плеснах лекичко по гърба и той вдигна глава, веселието му утихна, но не изчезна съвсем.

— Защото даваш много хубави оргазми — уведомих го.

— Чух го, усетих го, видях го, бейби — отвърна той, кискайки се тихо. — Но ще ти ги давам безплатно.

Да, разбира се, че щеше да го направи.

— Тогава можеш да ми плащаш с тако.

Той задържа погледа ми и поклати глава, а тялото му отново се разтресе.

Очите ми се присвиха.

— Това също не беше шега.

Изведнъж смехът му затихна и той сложи ръка на челюстта ми. Също толкова внезапно тялото му се оказа върху моето, а и властното му присъствие ме обгърна, топло и закътано, и най-вече — сигурно.

— Нали знаеш, че Лиди ми говори за теб?

Аз не казах нищо. Сърцето изведнъж заблъска в гърдите ми и ръцете ми, обвити около него, потръпнаха.

Ала това също беше отговор и Джейк го разбра.

— Знам за баща ти. Знам какво е причинявал на майка ти. Знам, че го е правил често. Пред теб. Знам, че те е викал да слезеш само за да гледаш. Знам, че това е прецакано, и знам, че е прецакало и теб.

Той замълча, а аз се стегнах, за да посрещна онова, което предстоеше.

— Знам за Анди.

Затворих очи и извърнах глава. Въпреки че го бях очаквала, не бях готова за това, ала когато се раздвижих, Джейк доближи устни до ухото ми и продължи:

— Знам и за онзи тип.

Аз още по-плътно стиснах очи.

— Не ти казвам всичко това, за да ти причиня болка. Предполагам, че Лиди го сподели с мен, за да го превъзмогне. Тя ме харесваше и ми се довери — с разказа за миналото си и с онази част от теб, която ми даде по този начин. А за мен то е чест, бейби — нейното доверие и знанието за теб.

Той замълча и помилва челюстта ми с палец, а когато не казах нищо, продължи:

— Казвам ти го сега, когато си моя, когато си с мен, гола, притисната в тялото ми, на сигурно място, когато и двамата сме сигурни, че държим един на друг и че искаме да съградим нещо заедно. Казвам ти го, за да знаеш, че ми е ясно какво означава това за теб. Ти нямаш опит във всичко това. Никога не си имала мъж и ми е ясно защо. Наистина. С цялото си същество го разбирам, бейби. Един ден двамата с теб може би да стигнем дотам. Когато си готова. Засега всичко, което трябва да знаеш, е, че ще ги правя тако, докато ти омръзне дори да го гледаш, ако това искаш, и ще го правя само защото ти го искаш. Всичко се свежда дотам, че ти се грижиш за мен, а аз се грижа за теб. Ще ти давам толкова оргазми, колкото поискаш. Ще ти приготвям вечеря, ще те водя на ресторанти, ще ходим в Ню Йорк, за да се видиш с приятелите си, ще летим до Париж, ако ти се доядат охлюви — каквото пожелаеш. Ала няма да го правя в замяна на нещата, които ти правиш за мен. Това, което ти ми даваш, си е само за себе си. Нещата може да се развалят единствено ако започнеш да чувстваш, че не получаваш от мен онова, от което се нуждаеш, но продължиш така, просто по навик.

Той замълча, ала аз и този път не отговорих.

— Разбираш ли ме, Джоузи?

Поех си дъх, отворих очи и го погледнах.

Всичко, което беше казал, бе прекрасно. Наистина прекрасно.

Удивително.

Ала онова, което попитах, бе:

— Знаеш за Анди?

— Да, бейби — нежно отвърна той.

— Знаеш какво се случи, след като татко разбра…

— Вкарал те е в болница. Да.

Аз стиснах устни.

— Знам, че Лиди се е оплакала от сина си на Службата за защита на децата и е получила настойнически права над теб — добави той.

Баба наистина му беше разказала за мен.

Всичко.

Не бях в състояние да направя друго, освен да кимна.

Джейк продължи:

— Знам, че си прекарала последната година от гимназията в „Сейнт Майкълс“. Добро училище. Частно. Само за момичета. Безопасно. Достатъчно близо, за да можеш да бъдеш с Лиди.

Аз отново кимнах.

— Знам, че си отишла в колеж и там си срещнала най-невероятния задник.

Сърцето ми подскочи.

— Може ли да не говорим за това точно сега? — помолих немощно.

Палецът му отново ме помилва.

— Да, миличка.

— Прав си. Никога не съм имала връзка. Не и… не и оттогава.

— Моята история също не струва, така че заедно ще трябва да намерим правилния път.

Аз задържах погледа му. Харесваше ми това, което Джейк правеше; харесваше ми, че не ме кара да се чувствам особена или слаба заради решенията, които бях вземала и живота, който бях водила.

И определено исках да намеря правилния път заедно с него.

Погледът ми се спусна към рамото му и аз сама заговорих за онова, за което го бях помолила да не говорим.

— Открих баща си у него — признах.

— Знам — отвърна той тихичко.

— Не Анди — уточних, за да съм сигурна, че разбира. — Той беше прекрасен преди това. Беше прекрасен и после. Обаждаше ми се. Дори ми писа. Ала аз не можех да се върна назад.

— Знам.

— Имах предвид другия — допълних, макар че той знаеше за кого говоря.

— Да.

— Боях се, че никога няма да намеря нищо друго.

— Разбирам.

И в този миг най-сетне проумях онова, което ми беше казал в нощта, когато станахме любовници.

— Затова си сложих маска, за да се скрия и никога да не намеря каквото и да било.

Без да престава да милва челюстта ми, Джейк прошепна:

— Да. Точно това си направила. И знаеш ли какво обожавам?

Какво обича?

— Какво обожаваш, Джейк?

— Обожавам това, че се отърси от тази маска, докато ме гледаше как се бия. Че онова, което успя да премине през защитната ти броня, се случи именно тогава. Докато беше там заради мен, докато ме гледаше как правя нещо, което открай време обичам. Знам, че не искаше да отидеш на мача, но дойде заради мен. И сега, каквото и да казваш, след като си свали бельото за мен и ме изчука до стената, всичко, което имам, си ти. Всичко, което децата ми имат, си ти. Имахме те и преди, но аз усещам разликата и не става дума за това, че си тук с мен, гола в леглото. Просто те имаме — смееща се и поставяща Миа на мястото й, готова да изслушаш Амбър, когато тя иска да излее възторга си от някакво момче, щастлива и некриеща, че е заради мен. Готова си да рискуваш за всичко това. Да работиш за него заедно с мен. Да опиташ за първи път от години. С мен. Ето какво обожавам.

Когато Джейк свърши, очите ми отново бяха овлажнели, така че палците му се плъзнаха по скулата ми, сякаш готови да уловят сълзите ми, ако потекат.

— Не се сърди на Лиди, задето ми разказа всичко това — настоя той нежно.

Аз поклатих глава, неспособна да осмисля напълно, че водя подобен разговор с Джейк, а той бе така близо до мен, така топъл и по-прекрасен отвсякога.

— Предполагам това, че тя го е направила, означава, че не трябва да го преживявам отново — отбелязах.

А определено не исках да го преживея пак.

Баба бе успяла да ми даде и това.

Ала аз бях тази, която се бе лишила от една голяма част от себе си, и очите ми отново се спуснаха към рамото му, когато отбелязах:

— Изгубих много от живота си заради тази броня, Джейк.

Възглавничките на пръстите му натиснаха лекичко лицето ми и когато отново вдигнах поглед към него, той каза:

— Живееш го сега, Джоузи. Но можеш ли да погледнеш назад и действително да ми кажеш, че животът ти не е бил пълен, след всичко, което си направила, хората, които си срещнала, местата, на които си била?

Аз поклатих глава.

— Не можеш — съгласи се той и се усмихна. — Просто сега имаш повече.

Сега имах повече.

Безкрайно повече.

— Мислиш ли, че именно това е искала баба за нас?

Видях как нещо пробяга през очите на Джейк, преди да плъзне ръка към шията ми и да отговори твърдо, милвайки гърлото ми с палец:

— Да.

— Значи, вярваш, че където и да е, тя е щастлива?

Още едно твърдо „Да“.

Аз също го вярвах и тази мисъл наистина ми харесваше, затова се отпуснах под него.

— Добре.

За миг ми се стори, че Джейк се кани да каже нещо, ала не го стори. Вместо това се приведе към мен и докосна устните ми със своите. А после отново. И отново. Направи го за четвърти път, но сега не се отдръпна и продължи да ме целува истински.

Докато го правеше, се претърколи и се озова отдолу.

И тогава аз го целунах.

След малко отново се претърколихме и аз пак се озовах отдолу.

И тогава Джейк отново си възвърна контрола над целувката.

Приключи, като плъзна устни надолу по шията ми и промълви:

— Слава богу, че донесох толкова презервативи.

Аз нямах нищо против да го правим и без тях.

От начина, по който ме гледаше обаче, имах чувството, че той не споделя мнението ми.

Две секунди по-късно, когато почувствах твърдината му да опира в бедрото ми, а ръката му улови едната ми гърда в шепа, вече не мислех за кондоми.

Не мислех за каквото и да било.

За нищичко (нито дори за кафе).

Нищо.

Освен Джейк.

 

 

Бях в градината и не разполагах с много време.

Септември напредваше и трябваше да извадя изсъхналите растения, да наторя почвата и да я прекопая, за да може да си отдъхне през зимата.

Искаше ми се да посадя домати следващата пролет. Царевица. Картофи. Тикви.

Да, определено тикви. На Итън може би щеше да му е приятно да си направи фенер за Хелоуин от тиква от моята градина.

Джейк си беше тръгнал, след като бях приготвила сандвичи за обяд. Нямаше го от половин час. Близо един. Времето летеше.

Градината ми изглеждаше далеч по-малка, когато помагах на баба преди години. Сега ми се струваше доста голяма. Невъзможно бе да свърша всичко, което трябваше да се направи този ден.

Щеше да се наложи да продължа утре.

Защото в три часа трябваше да съм при Алиса, за да ми направи маникюр, а преди това трябваше да взема Итън от училище. А после — питиета. Което означаваше, че трябва да изглеждам добре.

Определено трябваше да изглеждам добре. След като вземех Итън от къщата на Алиса, по покана на Джейк щях да остана за вечеря у тях, тъй като след това щяхме да отидем в клуба му, за да ми го покаже, „в случай че се наложи да ходиш там, за да го държиш под око вместо мен“ (това последното, изречено с леко потрепващи устни, сякаш то никога нямаше да случи и той просто искаше да ми угоди).

Само че аз щях да ходя там и да наглеждам нещата вместо него. Той имаше прекалено много отговорности. Не мислеше така, но действително се нуждаеше от помощта ми.

Възнамерявах да му покажа колко по-добре ще бъде, когато „неговата жена“ се грижи за него.

С тази мисъл изтръгнах едно изсъхнало царевично стъбло с усмивка на уста.

Усмивка, която замръзна, когато чух някой да изрича името ми.

Обърнах рязко глава и видях Хенри да стои от другата страна на бялата ограда, издигаща се около градината.

Вчера не бях имала време за сравнение, но днес го направих.

И видях онова, което бях виждала в продължение на десетилетия. Че Хенри Ганьон бе висок, мургав и красив. Имаше прекрасна гъста коса, която сякаш никога нямаше да посребрее (а знаех, че определено не я боядисва), и силни, поразителни черти.

Ала не като Джейк. Красотата на Хенри беше по-мека, по-фина.

Не можеше да се отрече, че Хенри превъзхожда мъжете, сред които се движехме.

Ала превъзходството му изобщо не можеше да се сравнява с това на Джейк.

Той ме огледа от главата до петите и безизразното му лице се превърна в безизразна маска. Разликата бе едва забележима, но аз го познавах прекалено добре, за да ми убегне. Знаех и какво означава.

Изглеждаше по този начин, когато онзи, с когото говореше, го дразнеше и той искаше да му покаже колко малко означава за него.

Досега никога не бе поглеждал мен по този начин.

— Хенри — започнах, прекосявайки градината в гумените ботуши на баба. Спрях от моята страна на оградата и задържах погледа му. Върху моето лице едва ли имаше маска — не ме беше грижа дали знае, че съм му сърдита. — Не съм сигурна, че съм готова да разговарям с теб.

— Утре сутрин заминавам за Париж — отвърна той. — Амант разреши да забавим снимките с един ден, за да мога да прекарам известно време с теб. То обаче изтече. Трябва да го направим сега или по телефона, а аз предпочитам да го направим сега.

Това обясняваше странните забележки на Амант, когато се чухме. Знаел бе, че Хенри ще дойде.

Знаеше също така, че ще отида да гледам боксов мач, и се бе досетил, че причината е, защото тези мъже проявяват интерес към мен.

Ето защо доста се подразних, задето не ме беше предупредил, че Хенри възнамерява да ме изненада.

В момента обаче не можех да мисля за това.

Можех да мисля единствено за онова, което трябваше да бъде казано между мен и Хенри очи в очи.

— Ако имаш да казваш нещо, Хенри, моля те, направи го. Имам работа в градината, а после трябва да взема Итън от училище. След това имам планове с една приятелка, а вечерта ще прекарам с Джейк и децата му. Така че не разполагам с никакво време.

Маската се смъкна от лицето му, макар и само за миг, преди да повтори рязко:

— Ще прекараш вечерта с Джейк и децата му.

— Да — потвърдих аз.

— Не ти ли е минавало през ума, че съдържателят на местния стриптийз клуб може да е подочул, че баба ти е била милионерка? — попита той и този път гласът му не беше рязък. А направо хаплив.

Аз изпънах гръб, усетила, че настръхвам.

— Ако намекваш, че Джейк се интересува от мен единствено заради парите на баба, това е както погрешно, така и обидно. А жлъчният ти тон относно бизнеса на Джейк е оскърбителен. Той държи много порядъчен клуб. Това ли дойде да ми кажеш очи в очи?

Без да обръща внимание на въпроса ми, той попита:

— Нима има почтени стриптийз клубове?

— Този на Джейк е такъв. Ако си дошъл чак до Лавандуловата къща, за да говорим за това, било е напразно. Нямам никакво желание да го обсъждам.

— Не затова съм тук.

Аз не казах нито дума, но задържах погледа му.

Челюстта му се напрегна за миг, а после той заяви:

— Разговарях с Даниъл и го накарах да се свърже с една компания от Лос Анджелис. Ще опаковат нещата ти от къщата ми за гости и ще ти ги изпратят експресно. Ще си ги получиш най-късно до края на седмицата. Освен това Даниъл се съгласи официално да поеме мястото на мой асистент. Ще ти дам обезщетение в размер на шестмесечното ти възнаграждение. Сумата ще ти бъде преведена в рамките на два дни. Документите ще пристигнат в Лавандуловата къща в същия срок. Трябва да ги подпишеш и да ги изпратиш обратно възможно най-скоро.

Усетих как напрежението в главата ми нараства.

— Значи, ме уволняваш, защото съм срещнала някого? — попитах.

— Прекратявам професионалните ни отношения, защото те вече не са конструктивни.

— И те не са конструктивни, защото си влюбен в мен, никога не си имал смелостта да направиш нещо по въпроса, аз срещам мъж, към когото изпитвам нещо, и ти правиш сцена. И тъй като имаш известна власт над мен, тази сцена приема формата на моето уволнение.

Изражението му не се промени. Ни най-малко.

— Ти имаш милиони, Джоузефин, а обезщетението е справедливо.

— Вярвам, че месечна заплата за всяка година, през която съм работила за теб, би било далеч по-справедливо, Хенри — отвърнах, просто за да го подразня, защото той дразнеше мен.

— Ще помоля Даниъл да промени сумата и текста в документите — отвърна Хенри незабавно.

И именно тогава почувствах удара в сърцето. Пронизване от стрела, толкова мъчително, че бе истинско чудо как не се олюлях.

Наранена гордост. Отново.

Ала този път стрелата бе насочена към мен.

— И това е краят? — попитах.

— Това е краят — потвърди той.

— Двайсет и три години съм до теб и ти просто ще ми дадеш толкова пари, колкото ти поискам, и ще си тръгнеш?

Отговорът му не се забави нито за миг:

— Да.

За трети път днес сълзи опариха очите ми, ала това не бяха добри сълзи, изтръгнати от силните чувства, събудени от прекрасната история на една прекрасна жена или пък от нежните думи на един мъж, към когото изпитвах все по-силни чувства.

Не, това бяха лоши сълзи, изтръгнати от усещането за загуба и предателство.

— Няма нужда от сълзи, Джоузефин — пренебрежително подхвърли Хенри. — Ние бяхме просто фотограф и неговата асистентка.

— Освен баба, през последните двайсет и три години ти беше единственото истинско нещо, което имах в живота си.

Маската му отново се смъкна, но той бързо я намести.

Ала не каза нищо.

— Нараних те — продължих аз — просто като осъзнах, че все още мога да открия щастие, и посегнах към него, а ти ми отвръщаш по този начин.

— Не съм сигурен какво щастие би могла да откриеш със собственика на стриптийз клуб в затънтено градче в средата на нищото, но ако това е, което искаш, Джоузефин, никой не ти пречи.

Той нямаше да ми пречи.

Като си тръгне от живота ми.

— Най-ранният ми спомен е как баща ми блъска главата на майка ми в пода на кухнята.

Думите прозвучаха сурово и грозно, каквито бяха. И под техния удар маската на Хенри се пръсна на късчета и той потръпна, сякаш го бяха зашлевили.

— Скоро след това тя ни напусна и никога вече не се върна. След известно време баща ми откри, че излизам с едно момче без негово разрешение, и ме преби така, че прекарах цяла седмица в болница.

Нова потръпване.

— Джоузефин…

— Баба ме спаси от това. Аз успях отново да стана нормална. Отидох в колеж. Влюбих се. Той беше властен, вярно е, но беше красив и ме обичаше. Или поне аз така мислех. Докато не ме преби за първи път. Паднах по стълбите и си счупих рамото. След това отново се върнах при баба.

Хенри вдигна ръка, ала аз отстъпих назад.

— Някога питал ли си се защо съм толкова резервирана, Хенри?

— Миличка…

— Хрумвало ли ти е да ме попиташ?

— Джо…

— Не. Не ти е хрумвало. Когато започнах да работя за теб, бях толкова влюбена, че всеки ден бе изпълнен с болка. Но трябваше да избирам между болката и това, да изгубя един от двамата души в живота ми, които обичах и уважавах. Затова я преглъщах.

Лицето му беше пребледняло.

— Била си влюбена в мен?

— Лудо.

Гласът му, когато прошепна, беше пропит с болка:

— Миличка…

— Да открия, че си изпитвал същото и дори не си ме попитал защо се защитавам по този начин. Защо съм толкова резервирана. Толкова откъсната. Дори не се опита да намериш начин да пробиеш бронята ми. Нито за миг не съм си помисляла, че споделяш чувствата ми, защото… защото… не знам защо го направи, но никога, нито веднъж дори не загатна, че изпитваш нещо такова към мен. Показваше го на цял куп жени, понякога — пред очите ми, но никога на мен.

— Показвах ти го непрекъснато, Джоузефин — нежно каза той.

— Не — поклатих глава. — Джейк го направи. Той знаеше всичко за мен и разбираше, че трябва да действа предпазливо, но въпросът е там, че осъзнал веднъж, че ме харесва, че е привлечен от мен, той действа.

— Опасявам се, че е имал нечестно предимство, миличка, защото аз не знаех нищо от това — изтъкна Хенри.

— Ти… не — аз се наведох към него — попита — изсъсках и се изправих. — Две десетилетия, а ти не попита, Хенри?

— Откъде можех да знам, че има нещо, за което да попитам, Джоузефин?

— Ако обичаш някого, искаш да знаеш всичко за него. Искаш да излекуваш всичките му рани. Искаш да бъдеш до него, когато се нуждае от теб. Искаш да бъдеш с него през цялото време.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че си влюбена в мъж, когото познаваш от две седмици?

— Не, Хенри. Опитвам се да ти кажа, че именно това ти давах в продължение на двайсет и три години.

Видях го да потръпва отново. Знаеше, че е вярно. До последната дума.

— Как би могъл да настояваш за нещо подобно с човек, който работи за теб? Някой, който е важен за теб. Някой, когото можеш да изгубиш, ако объркаш нещо, а знаеш, че не си в състояние да понесеш загубата му.

— Не знам. Може би го правиш, защото това, което би могло да се получи, си заслужава риска.

— Нека ти напомня, миличка, че ти си изпитвала същото и също така не си поела този риск — меко каза той.

Прав беше.

Напълно прав.

— Боях се — отвърнах.

— Сега го разбирам. Тогава нямаше как да знам.

Прав беше и за това.

Аз наведох очи към пръстта в краката си.

— Джоузефин — повика ме Хенри и аз го погледнах.

— Не е било писано.

— Как бихме могли да знаем, след като никога не опитахме? — попита той.

— Защото се влюбвам в мъж, когото познавам едва от две седмици, но дори отсега знам, че не мога да си представя и ден без него. Не — поклатих глава, докато лицето на Хенри отново придобиваше суров вид. — Мога да си го представя. Просто не искам.

— Не съм сигурен, че е подходящ за теб.

— А аз не съм сигурна, че ти би могъл да бъдеш, след като казваш подобно нещо, при положение че изобщо не го познаваш.

— Знам, че вчера си разменихме реплики, които изобщо не бяха приятни, той беше там през цялото време и нито веднъж не се намеси, за да те защити.

— Прав си. Не го направи. Но разбира се, ти беше моят работодател от години насам, а аз съм четиресет и четири годишна жена, така че не би било уместно да се намеси. Ала когато чувствата ми преляха след тази сцена, тогава той се намеси, взе ме в прегръдките си, милваше ме по косата и ме успокояваше.

— С други думи, той е самото съвършенство — заяви Хенри невярващо и може би малко саркастично.

— Ни най-малко. Има невероятно закрилнически характер и е абсурдно властен. Освен това му е навик да ми избира място, обикновено до себе си, и го прави, като ме настани в него. Може да бъде истински диктатор и често пъти е. Смее се, когато съм сериозна, и крещи с пълно гърло от стаята, в която се намира, на онзи, с когото иска да говори, независимо къде е той. Често ругае, дори и пред децата си, и им позволява да правят същото, особено най-големият му син, за което много скоро възнамерявам да си поприказвам с него. Сигурна съм, че има и други лоши навици, които ще открия, ако имам тази възможност. Онова, което ме прави щастлива, е, че ще имам тази възможност.

— С други думи, отказваш се от нас — заяви Хенри.

— Не, с други думи, ние имахме нашето време и то отмина. И двамата сгрешихме. А сега аз продължавам напред. Не аз дойдох чак дотук, за да се уволня, Хенри. Ти го направи.

— Би ли могла да работиш с мен, знаейки какво изпитвам? И ако действително те е грижа за мен, би ли искала да го правиш, принуждавайки ме да гледам как се влюбваш в другиго?

— Не, възнамерявах да напусна — признах. — Надявах се обаче да го направя така, че да спася връзката си с човек, когото истински обичам дълбоко и който означава много за мен. Просто все още не бях измислила как да го направя.

Хенри не каза нищо, но задържа погледа ми.

Аз сторих същото.

Той пръв наруши мълчанието:

— Мамка му, трябваше да дойда на погребението на Лидия с теб — каза рязко.

Трябваше.

Наистина трябваше.

Но не го направи.

Ако го беше сторил, аз нямаше да имам Джейк.

Нито Амбър.

Нито Итън.

Нито Конър.

Затова не казах нищо.

— Прецаках всичко между нас — прошепна той и от начина, по който го изрече, гневът ми намаля, ала болката се усили.

— И двамата го направихме — отвърнах тихо.

— С минало като твоето, ти нямаше избор. Аз обаче имах.

Не можех да споря с това.

— Аз прецаках всичко между нас — повтори той.

Приближих се и сложих ръка на гърдите му.

— Престани, Хенри.

— В продължение на двайсет и три години всяка сутрин с нетърпение очаквах да те видя как прекрачваш прага на хотелската ми стая с чаша кафе, миличка. Даниъл изобщо не е толкова привлекателен, да не говорим, че изобщо не е правилният пол. Той ми го изпраща по румсървиса.

Затворих очи и отпуснах глава върху ръката си на гърдите му.

О, колко обичах всяка сутрин да влизам в стаята му с чаша кафе. Усмивката, с която той ме посрещаше. А после сядахме, за да си побъбрим — за работата, която трябваше да свършим този ден, къде отивахме, какво предстоеше, за всякакви дреболии.

И как само ме караше да се смея.

Поглеждайки назад сега, знаейки нещата, които бях научила, си дадох сметка, че той бе полагал усилия за това, трудил се бе, за да ми го даде.

Всяка сутрин.

Ръката му се вдигна и се обви около тила ми. Усещането беше приятно и топло в хладния есенен въздух. Силно. Мило. Прекрасно.

Допрял устни до косата ми, той прошепна:

— Ако откриеш начин да спасим връзката ни, само ми кажи и ще го направим.

Аз дойдох още по-близо и сложих буза на гърдите му, като ми се искаше оградата да не ни разделяше.

Ръката му стисна лекичко тила ми и все така с устни в косата ми, той каза:

— Това ме убива, миличка, така че трябва да си вървя.

Аз кимнах, при което бузата ми се плъзна по ризата му, и понечих да се отдръпна, защото не исках да нараня Хенри. За нищо на света.

А вече го бях направила.

Без да искам, но го бях направила.

Така че трябваше да престана.

Не можах обаче да се отдръпна, защото ръката му ме спря. Вдигнах очи и го видях да се навежда към мен.

А после ме целуна. Не целомъдрено докосване по устата.

Устните му се разтвориха над моите, по някаква причина моите сториха същото и езикът му се пъхна между тях.

Вкусът му беше прекрасен. Целуваше се много добре. Което изобщо не ме изненада. Това беше Хенри и почти всичко у него беше хубаво, а що се отнася до втората част, той определено имаше опит.

Ала целувката не ме възпламени така, както би трябвало да го направи. Така както би могла да го направи. Така както би го направила само преди три седмици.

Защото тази сутрин бях имала Джейк, устата му, ръцете му, тялото му и той ми беше дал толкова много дори докато вземаше от мен, че нищо не би могло да се сравнява с това.

Нищо.

Нито дори Хенри.

Той откъсна устни от моите и ме погледна.

Видя го, защото дори не се опитах да го скрия.

Гласът му отново бе пропит с болка, когато промълви:

— Мамка му, прецаках всичко между нас.

Гърлото ми се сви и единственото, което бях в състояние да сторя, бе да отстъпя назад.

Ръката му върху тила ми се отпусна, когато го направих, и очите ми отново се изпълниха със сълзи.

Как бе възможно да чувствам, че с Джейк имам всичко, и все пак, в този миг, знаейки, че Хенри си отива, а баба я няма, да ми се струва, че съм изгубила всичко?

— Искам да бъдеш щастлива — нежно каза той и аз преглътнах, а сълзите пареха очите ми. — Наистина.

— Аз също се надявам да бъдеш щастлив.

Гърлото ми се сви до болка, когато Хенри наклони глава на една страна и каза:

— Довиждане, моя Джоузефин.

— Довиждане, Хенри — успях да изрека с усилие.

Той се усмихна. Тъжно. Изгубено.

И това ме съкруши.

А после той си тръгна.

 

 

Потопих краката си във ваничка, пълна с топла вода и мехурчета, и в мига, в който го направих, Алиса нареди:

— Окей, сладурче, а сега ми разкажи всичко.

Вдишах учуден поглед към нея.

Очевидно беше, след като Хенри си тръгна. След като се отказах от работата в градината и влизайки в къщата, открих цял куп многословни съобщения от Алиса, в които ми обясняваше как да направим нещата с Итън, Браянт и Софи.

Беше, след като оставих Итън и двамата с Браянт хукнаха нанякъде, след като се запознах със Софи (и открих, че тя беше най-голямата, Браянт — най-малкият, а между тях имаше още трима). Беше и след като установих, че Софи е една по-млада, по-срамежлива и по-тиха Алиса и че е много мила, нещо, което разбрах само за пет минути, прекарани в компанията й.

Беше и след като се бях качила в колата на Алиса и тя ни беше откарала в града, паркирайки зад салона си. След като отключи, запали осветлението и приготви стола за педикюр. След като огледах салона й, който изобщо не приличаше на „Къщата за красота на Мод“, а скъпарски спа център, какъвто човек можеше да открие в Ню Йорк, Лос Анджелис и дори Париж. Беше издържан в златно, сребристо и кремаво и имаше модерни кристални полилеи, които пречупваха светлината по изключително красив начин.

Беше и след като я погледнах и видях, че ме наблюдава с топла загриженост в кафявите си очи.

— По цял ден съм затънала до уши в кучки, занимавам се с това от години и знам какво означава изражение като твоето. Така че — разказвай.

Именно тогава аз зарових лице в шепите си и избухнах в сълзи.

Мина известно време, преди Алиса да свали ръката ми от лицето и да натика в нея цял куп носни кърпички. Погледнах я с пълни със сълзи очи.

— Разкажи ми — настоя тя.

Не знам защо, може би заради тона й, може би заради благия поглед в очите й или пък заради това, което Джейк ми беше разказал за нея, ала аз го направих.

Избърсах лицето си, издухах си носа и й разказах.

Всичко.

Разказах как дядо ми се бе отнасял с баба. Как баща ми и чичо ми се бяха държали по същия начин, докато растяха, повтаряйки всичко, което бяха видели от баща си. Не я уважаваха. Обиждаха я. Забъркваха се в неприятности. Пиянстваха. Правеха живота й, който и така бе същински ад, още по-ужасен. И изобщо не ги беше грижа. Никога не ги беше грижа.

Разказах й за първия си спомен от родителите ми, както и още няколко.

Разказах й за Анди. Колко прекрасен бе. Как бе най-доброто първо гадже на света. Как разбираше колко ужасен бе баща ми и се опитваше да компенсира това по безброй мили начини. Колко нежен бе с мен. Колко внимаваше да опази връзката ни в тайна. Как бях научила от приятелката ми Алиша, че след като баща ми ме нарани, той побеснял и полицията дошла да го прибере, след като нахлул в къщата на баща ми и се разкрещял, трошейки каквото му попадне.

Разказах как бе свършило всичко това и как бяха приключили отношенията между мен и баща ми.

Разказах й как бях оставила Анди в миналото си.

Разказах й за баба. Как ме беше спасила, как се беше грижила за мен, как ми бе помогнала да излекувам раните си.

Разказах й как отидох в университета, безгрижна и щастлива, и как срещнах очарователен, красив студент, как се влюбих и как, след като той завърши, отидох да живея при него.

Разказах й как бях започнала да се страхувам от него и от избухливия му характер и как най-сетне той ме беше пребил.

Разказах й как отново бях избягала при баба, как бях открила Хенри, надянала бях защитната си маска и бях заживяла живота си.

Разказах й как баба бе починала, как ме бе оставила на Джейк в завещанието си и как той ме беше взел.

И накрая й разказах всичко, което се беше случило от тогава, с Джейк, с Джейк и Мики, с Джейк и Хенри, завършвайки с болезнената среща с Хенри отпреди няколко часа.

През цялото това време Алиса работеше върху стъпалата ми, оправяше ноктите ми и слушаше. След като по време на малкото разговори, които бях провела с нея, едва се бях вредила да вмъкна няколко думи, сега тя не каза нищо, освен някое и друго „окей“, „аха“, „мамка му“ и „по дяволите“.

Ала когато свърших, тя ме погледна право в очите и заяви:

— Момиче, ама че кофти история.

И колкото и да беше странно, тези нейни думи, това, че тя го виждаше по този начин и че беше потвърдила онова, което дълбоко в себе си знаех, че е вярно, ми се стори невероятно дълбоко. Толкова, че то отвори нещо в мен, нещо, което сякаш лумна в светлина и изпепели и последните останки от моята маска.

— И тя те прави още по-голяма легенда, отколкото беше преди — продължи Алиса.

Онова, което беше казала преди малко, беше хубаво.

Това обаче ме обърка.

— Моля?

— Момиче, това, че баща ти е бил такъв огромен задник, майка ти те е зарязала, а първият ти мъж се оказал такъв колосален гадняр… — Тя поклати глава и продължи: — То би прекършило много жени. Особено, при положение че е започнало още от раждането ти. Дори и преди това, след като и баба ти е имала същия живот. Истинска лудост. Ала ти? — Ново поклащане на главата. — Теб не те е прекършило. Намерила си си страхотна работа, обикаляш света и си общуваш с най-готините типове, попивайки целия този стил, за да го превърнеш в своя запазена марка. Ти си върхът.

— Но… Ъъъ… — заекнах аз. — Не смяташ ли, че е било проява на слабост, че се криех и не…

— Бейби, всички правим каквото трябва, за да оцелеем. Ти си оцелявала с дизайнерски рокли, самолетни билети за първа класа, шампанско и хайвер. — Тя ми се ухили. — Смятам, че си се справила добре.

Не го бях поглеждала по този начин. Ала сега, като се замислих, осъзнах, че действително е така.

— Госпожа Малоун беше номер едно — заяви Алиса. — Това, че те е оставила на Джейк в завещанието си? — Тя поклати глава и крайчетата на устните й се извиха нагоре. — Открай време знам, че й сече умът, но не си давах сметка точно колко.

— Вярно е — съгласих се, отвръщайки на усмивката й.

Алиса ми намигна и отново се зае с ноктите ми.

— Кофти е, че е станало така с този Хенри — продължи тя. — Искам да кажа, жал ми е и за двама ви, всичката тази несподелена любов, в продължение на години. Като в някой от онези шантави артфилми, в които си мислиш, че ще излезе легендарна любовна история, а накрая никой не получава това, което иска, и като свърши филмът, ти се иска да отидеш право в бара и да обърнеш поне една дузина водки, докато забравиш, че си го гледал.

— Точно така се чувствам и аз в момента — потвърдих и й се усмихнах, когато тя вдигна глава от ноктите ми, които тъкмо лакираше. — Ала маникюр и педикюр от една мила жена, която умее да слуша, е дори по-добро — довърших тихичко.

Тя ме погледна с меко изражение, от което хубавото й лице още повече се разхубави, и отбеляза:

— А най-готиното е, че когато това тук изсъхне, ще продължим именно с водка.

— Да, това наистина е хубаво — съгласих се и тя отново се зае да ме лакира, така че когато продължих, аз говорех на наведената й глава: — Макар че го очаквам с нетърпение, никак не ми се мисли за това, как ще разкажа на Джейк какво се случи с Хенри днес.

При тези думи Алиса вдигна рязко глава и аз видях, че очите й се бяха разширили.

— Какво? — възкликна тя с изтънял глас.

— Аз… Ъъъ… никак не ми се мисли как ще разкажа на Джейк за случилото се с Хенри.

Алиса тръсна няколко пъти глава, сякаш опитваше да я проясни, докато прибираше четчицата обратно в шишенцето с лак. След това прикова очи в моите.

— Момиче, не можеш да разкажеш и дума от случилото се на Джейк.

Аз сбърчих вежди.

— Защо не?

— Защо не? — повтори тя невярващо.

Аз кимнах.

— Защото, момиче, той е Джейк Спиър.

Това не обясняваше нито думите, нито реакцията й, защото аз знаех, че той е Джейк Спиър, и все още бях объркана.

— Алиса… — започнах, ала тя ме прекъсна, придърпвайки малкото си столче още по-близо до мен.

— Чуй ме, Джоузи. Не си имала мъж от доста време, а онези, които си имала, са били първокласни задници, така че не ги разбираш тези неща. Но когато имаш мъж и този мъж е Джейк Спиър, не му казваш, че готиният тип, който от десетилетия е влюбен в теб, е дошъл у вас, когато него го е нямало, за да те пази. И определено не му казваш, че същият този тип те е целунал. Не и когато е толкова прясно. Не и след пет години. Никога.

Не мислех, че това е добър съвет. Не и с Джейк. Той беше много откровен и предполагах, че очаква същото и от мен.

Затова казах:

— Не съм сигурна, че Джейк би искал да скрия нещо такова от него, — Алиса поклати глава.

— Бейби, нека ти разкажа една история, защото Джуниър е замесен от същото тесто, от което и Джейк. И така, понякога излизаме да пийнем по нещо и се случва някой да ме позагледа. Случва се дори да се приближи, без да го е грижа, че на пръста си съм надянала страхотния пръстен, който ми е дал моят мъж. Случва се само когато Джуниър не е наблизо — когато е с мен, това никога не се случва. Но ако и той е там, да кажем, ако тъкмо се връща от едното място и го види, аз разкарвам нахалника и го правя възможно най-бързо, а когато Джуниър ме попита какво става, му отговарям, че ме е питал колко е часът. Или какъв е резултатът от мача. Или нещо такова. Не му казвам, че онзи се е опитвал да ме сваля. Направя ли го, Джуниър ще отиде право при него и ще го смаже от бой, а после аз ще трябва да събирам пари, за да му платя гаранцията.

Думите доста ме смутиха.

— Лъжеш съпруга си?

— Абсолютно!

Колко странно.

— Мислиш ли, че Джейк би отишъл да намери Хенри? — попитах я.

— Абсолютно!

Мили боже.

— Но Хенри утре лети за Париж.

— Ще трябва да отиде на Луната, за да избяга от един ядосан Джейк Спиър, след като е научил, че той за втори път е дошъл неканен у вас, отново се е държал като задник, а после те е целунал. Изобщо няма да го е грижа, че целувката не е означавала нищо, защото ти имаш очи само за него. Прав или не, когато мъж като него вземе една жена за своя, тя… е… негова и никой няма право да се приближава. Не ме е грижа дали с този Хенри сте влюбени един в друг още от петнайсетгодишни и сте научили какво е секс, гледайки скришно „Синята лагуна“^[1]. И определено никой няма право да я хване неподготвена с гадна, конфронтация. Първия път Джейк може и да не се е намесил, оставяйки те да се оправиш сама. Ала след като този тип е опитал втори път… — Тя отново поклати глава. — Забрави.

— Той неведнъж ме пита дали Хенри се е свързал с мен след онзи първи път — признах си.

— Бас държа.

— И когато ми нареди да разваля срещата си с Мики, стоя пред мен, сложил ръка на врата ми, докато говорех с него.

— Бас държа, че го е направил.

Аз прехапах устни, защото всичко това придаваше тежест на съвета й.

Алиса обаче не прехапа устни, а каза:

— Попита ли те дали онзи тип се е свързал с теб, ще му отговориш, че не е. След време можеш да му кажеш, че ти се е обадил и че всичко между вас е свършило. Никога не му казвай за целувката. Никога. Чуваш ли ме?

Аз кимнах.

Да, чувах я.

Лицето й омекна и тя продължи:

— Миличка, ще ти го кажа направо — за една жена, която научи как да се оправя с мъж като Джейк или Джуниър, наградата е… майко мила. — Тя отново поклати глава. — Нищо по-хубаво. Те не дават толкова, колкото получават. Те получават каквото получават и дават много повече. Разсипват се, за да го правят. Пребиват се от работа, ако се наложи. Даваш ли му каквото трябва, той ще свали света в краката ти и ще го прави отново и отново.

Звучеше прекрасно, а знаех, че е вярно, защото Джейк вече го правеше.

Само че Алиса не беше свършила.

— Обаче трябва да се научиш да се оправяш с него. Как изглеждаш, как се обличаш, как се държиш… момиче, Джейк е върхът и съм сигурна, че много добре го знае, но това не означава, че не му е ясно какъв късмет е извадил с теб. И няма да иска никой да те заглежда, и ще се погрижи това да не се случва. Разправил се е с Мики… — Тук тя вдигна ръка и щракна с пръсти. — Ей така. Двамата са приятели, той е видял, че има конкуренция, и те е измъкнал изпод носа му, при това е действал бързо. Какво, мислиш, би направил, за да те опази от прочут, преуспял фотограф? Какво би направил, ако реши, че онзи тип ти причинява болка или се опитва да те сваля?

— Хмм — промълвих аз.

— Точно така — съгласи се тя.

— Ще си помисля върху това — уверих я.

— Добре си помисли. Все още имаш чувства към този Хенри, както и той към теб, освен това не харесва Джейк, и то не само защото смята, че не е подходящ за теб. Ако Джейк го намери и го спука от бой? Какво мислиш, че ще направи този твой Хенри?

Разбрах какво иска да ми каже.

Тя се наведе към мен и понижи глас:

— Научи се да се оправяш с него. Погрижи се всичко, което зависи от теб, да бъде както трябва.

— Ъъъ… Окей — съгласих се колебливо, защото, макар да разбирах какво се опитва да ми обясни и то да беше логично, все още не бях убедена.

Ала тъй като тя изглеждаше напълно сигурна, реших, че засега е най-добре да се съглася.

— Исусе, сега пък аз се нуждая от питие. И то как — обяви тя и отново извади четчицата от шишенцето с лак. — Да те довършим и да идем да намерим водка.

— Алиса — повиках я, докато тя с едно съвършено движение положи слой привлекателен виненочервен лак върху показалеца ми.

— Да? — повдигна глава към мен тя.

— Благодаря ти, задето ме изслуша.

Очите й грейнаха и тя се усмихна.

— Когато поискаш, миличка.

— Ако ти… ами, когато ти поискаш, аз също съм насреща, надявам се да го знаеш.

— О — започна тя, насочвайки отново вниманието си към нокътя ми. — Определено ще се възползвам от предложението ти. Понякога изобщо не знам какво да ги правя Джуниър и моите хулигани. Имам много добри приятели и много добри клиенти, но повечето от тях имат големи усти. — Тя довърши показалеца ми и ме погледна. — А нещо ми казва, че ти знаеш как да пазиш тайна.

— Знам — уверих я аз.

— Тогава току-що те сложих начело в списъка си „Трябва да си намеря сестра, за да й надувам главата“.

Харесваше ми мисълта, че съм начело на този списък, затова се усмихнах, а Алиса се зае с палеца ми.

— А и най-после имам с кого да гледам мачовете. А това е страхотно.

Така беше.

Действително.

Всичко това.

Особено Алиса.

 

 

— Ала в никакъв случай не си прави бразилско изправяне. Те използват формалдехид. Поискай процедура с кератин — казах аз на Полет, русокосата танцьорка от клуба на Джейк, докато седях до нея на тоалетката в съблекалнята през почивката й. — Алиса в „Къщата за красота на Мод“ ме увери, че предлага процедури с кератин. Те са по-скъпи, но от тях косата става лъскава и мека, и по-силна.

— А ще я направи ли гладка? — попита Полет.

— Може би дори прекалено гладка — отвърнах. — Има известен риск. Ако предпочиташ повече обем, трябва да го обсъдиш с Алиса. Но да, косата ти ще стане наистина права и много гладка. И ще откриеш, че ще ти е нужно наполовина по-малко време, за да се приготвиш.

— Сега ми отнема цяла вечност, докато я оформя — измърмори тя.

— Тогава може би ще е добре да опиташ. А и когато правиш онова движение с главата и косата ти се люшне като завеса, само си представи как ще улови светлината с блясъка се и ще се посипе по гърба ти. Според мен ще бъде възхитително.

Тя ми се усмихна широко.

— Да, ще изглежда страхотно.

Действително.

Аз й се усмихнах в отговор.

Откъм вратата се разнесе силно почукване, последвано от гласа на Джейк:

— В стаята влиза мъж!

— Окей! — провикна се Полет в отговор и се приведе към мен, загръщайки халата около себе си, при което разкри за миг доста пищното си и напълно голо деколте. — Той е единственият тук, който го прави.

Аз свъсих вежди.

— Но той вече е виждал твоите прелести.

— Да, виждал е моите прелести поне милион пъти — изкиска се тя. — И все пак го прави. Готино е. И мило. Останалите мъже си влизат, сякаш няма никакво значение, макар че Джейк непрекъснато им повтаря да не го правят. Няма ли го наоколо обаче, забрави.

Установих, че това изобщо не ме изненада. Джейк беше готин.

И мил.

И освен това трябваше да знае, че неговите служители не изпълняват нарежданията му.

— Здрасти — поздрави той и аз се обърнах тъкмо навреме, за да го видя как прекосява доста претъпканата стая, местейки поглед между нас двете.

Очевидно бях в клуба му. И бях в съблекалнята, защото след като ме разведе наоколо и ме запозна с охраната, сервитьорките и барманите, му съобщиха, че го търсят по телефона, и той ме остави на бара с едно мартини пред мен, за да отиде в офиса си.

Аз погледах представлението известно време, но после видях Полет да се измъква отзад и реших, че след като често щях да идвам тук, би било добре да се възползвам от тази възможност да се запозная с нея и да споделя за преимуществата на процедурите с кератин.

Ето защо я последвах в съблекалнята.

— Да разбирам, че си се запознала с Полет — каза Джейк, спирайки близо до нас.

— Да.

— Мадамата ти е страхотна, Джейк — обади се Полет и усещането беше толкова приятно, че отново й се усмихнах.

— Ти също — отвърнах.

Тя ми отправи широка усмивка, след което стана, отметна халата си, откривайки невероятното си стегнато, загоряло в солариум и намазано с масла тяло, и се отправи към вратата.

— Време е да се развихря. До после.

— До после, Полет, радвам се, че се запознахме.

— И аз, бейби — смигна ми тя и излезе.

Аз погледнах към Джейк.

— Каза ли й да си изправи косата? — попита ме той.

— Дадох й този съвет, да.

Той се ухили и поклати глава, след което ме улови за ръката и ме издърпа от стола, промълвявайки:

— Мартинито ти се стопли. Трябва да ти направим друго.

Последвах го, без да кажа нищо, защото нямах нищо за казване. Идеята за още едно мартини бе наистина привлекателна, а аз определено не обичах топла водка.

Джейк ме държеше за ръка, докато отивахме към бара, където ме настани на един от столовете и като застана съвсем близо до мен, кимна на бармана (същия, когото бях видяла предишния път, на име Адам). След броени секунди пред мен се появи ново мартини, както и бутилка бира за Джейк.

Той я вдигна и отпи голяма глътка.

Аз направих същото и сръбнах малка глътка.

Когато оставих чашата си на плота, Джейк се подпря на бара и ръката му се спусна към кръста ми, плъзна се под ръба на пуловера ми и започна да описва лениво фигури по голата ми кожа.

Усещането бе толкова прекрасно, че докоснах с език долната си устна, при което погледът на Джейк в миг се спусна към устата ми; ръката му престана да рисува фигурки по гърба ми и се притисна до колана на панталона му. Когато го видях да се навежда към мен, разбрах, че се кани да каже нещо, което ще ми хареса и от което тръпките, пъплещи по цялото ми тяло, ще станат още по-силни.

По някаква странна причина обаче го изпреварих:

— Вечерята беше прекрасна, благодаря ти.

Той се ухили.

— Бяха просто чийзбургери, бейби.

Така беше. При това — с „Велвита“. Започвах да откривам, че „Велвита“ беше една от основните храни в домакинството на семейство Спиър. Откривах също така, че нямам нищо против. Разтопяваше се доста добре върху дебелото, горещо кюфте и прекрасно подчертаваше вкуса му.

— Конър изглеждаше в добро настроение — отбелязах и наистина беше така. Беше се появил след края на дежурството си в „Пътника“ и се бе държал така, сякаш драмата от предишния ден изобщо не се беше разиграла.

— Стиска зъби и се опитва да го преодолее — отвърна Джейк. — Не му е минало, но няма да го покаже.

Веждите ми се сключиха.

— Защо не, за бога?

— Защото е мъж, син е на баща си и няма избор.

— Несъмнено може да проявява чувствата си в семейството си — казах аз.

— Така е — отвърна Джейк. — Няма смисъл обаче да скапва всички останали, особено Итън. Знае, че съм насреща, ако се нуждае от мен. Ала единственият избор, който има, е да продължи да стиска зъби и той го знае. Ще го преживее. Това също го знае. Просто трябва да го оставим да се оправи с това, както той намери за добре.

Стори ми се добра стратегия, затова кимнах, а после го уведомих:

— Служителите ти влизат в стаите на танцьорките, без да чукат.

Той ме зяпна в продължение на един миг, а после поклати глава и измърмори:

— Ама че задници.

— От начина, по който Полет ми го разказа, не съм сигурна, че тя има нещо против. Но смята за много мило това, че ти й демонстрираш подобно уважение.

— Ще си поговоря с момчетата… отново. И този път ще съм по-категоричен.

Аз се приведох към него и повторих:

— Смея да отбележа, че нея не я е грижа, Джейк. Но…

Той ме прекъсна:

— Момичетата си имат работа и я вършат. На сцената. Това не ги прави обща собственост. Съблекалните са личното им пространство. Там се чувстват в безопасност. Те решават пред кого да се покажат, не момчетата ми. Нея може и да не я е грижа, но мен — да. Ако моите момчета, които работят тук, не се отнасят към тях с уважение, как да очаквам клиентите да го правят?

— Имаш пълно право.

Джейк се ухили.

— Мога ли да те попитам нещо?

— Можеш да ме попиташ всичко, Готина.

Аз кимнах.

А после се зачудих дали трябва да направя онова, което се канех да направя.

Погледнах Джейк в очите, които се взираха право в моите, и си помислих за всичко, което беше споделил с мен за толкова кратко време. Той не задържаше нищо за себе си. Не криеше. Не увърташе. Искаше да го опозная и от самото начало правеше всичко, за да го постигне.

И бях относително сигурна (относително), че не би искал между нас да има нищо скрито.

Погрижех ли се обаче между нас да няма нищо скрито, щеше да се наложи да „се оправя“ със ситуацията.

И то възможно най-благоразумно.

— Окей, нека ти задам един хипотетичен въпрос — започнах предпазливо и отново прокарах език по устните си, но по съвсем друга причина. — Да кажем, че се е случило нещо, което знам, че няма да ти хареса. В такъв случай по-добре ли е да не ти кажа, защото знам, че няма да ти хареса, или е по-добре да ти кажа, защото ти си откровен и би искал да ти отвърна със същото?

Когато свърших, държанието му не се беше променило, и все пак беше.

И то много.

При това съвсем не за добро.

Очевидно „оправянето“ никак не ми се удаваше.

— Какво е станало? — попита той рязко.

— Говорех хипотетично — напомних му и действително беше така.

И едновременно с това не беше.

— Какво е станало? — повтори той.

— Джейк… — започнах, но от устата ми не можа да излезе нищо повече.

Пръстите му изчезнаха от кръста ми и се обвиха около ръката ми. Миг по-късно той ме издърпа от стола и ме затегли през клуба, право към офиса си. До вратата имаше контролен панел и без да губи нито секунда, той въведе кода и натисна вратата.

Вече бях влизала в офиса му и бях забелязала, че е просторен и доста приятен. Подът беше застлан с дебел килим с красив десен от синьо, черно и бежово, но най-вече — червено. Мек диван, тапициран с черна кожа, до едната стена. Столове, тапицирани с тъмносиня кожа, пред голямото (но не прекалено) дървено бюро.

Нямаше много вещи — очевидно бе, че не прекарва кой знае колко време тук, а когато го правеше, беше само по работа, така че не се беше хабил особено с интериора. И все пак се бе постарал да го направи приятен.

Беше на четири стъпки над земята, така че нищо не закриваше изгледа към клуба, който се разкриваше от големия прозорец с еднопосочно стъкло.

Освен това беше звукоизолиран. Не напълно, защото музиката все още се чуваше, макар и много слабо, когато човек затвореше вратата.

И ето какво се случи. Вратата щракна зад нас, музиката утихна и Джейк ме издърпа по стъпалата и по килима, докато се озовахме пред бюрото му. Настани ме с лице към него и пусна ръката ми, за да застане пред мен, с гръб към бюрото, скръстил ръце на гърдите си.

След това повтори:

— Какво е станало?

— Оставихме питиетата си на бара, Джейк — казах, мъчейки се да спечеля малко време. Караше ме да се притеснявам.

— Какво… стана?

Аз се взрях изпитателно в него (все така опитвайки се да спечеля време) и най-сетне започнах:

— Първо, имай предвид, че Алиса ме посъветва да не…

Джейк ме прекъсна:

— Бейби, Алиса си е Алиса, а от начина, по който върви този разговор, разбирам, че нещата между Алиса и Джуниър нямат нищо общо с това, как стоят нещата между нас. Ние с теб не сме Алиса и Джуниър. Ти определено не си Алиса. И начинът, по който се отнасям с теб, не е този, по който Джуниър се отнася с Алиса.

— Ала те като че ли имат много силна и здрава връзка — отбелязах аз.

— Така е. Само че Алиса има добро семейство, което страшно я обича и винаги я е подкрепяло. След това срещна Джуниър, който й дава същото. Ти имаше Лиди. И нищо друго. Докато не получи мен. Ала ме получи едва когато изгуби Лиди. Така че, ако нещо се обърка при Алиса, тя има зад гърба си цял живот със солидна основа и може да го преглътне. Има и цял куп хора, към които да се обърне за помощ. Ти притежаваш единствено мен.

В доводите на Алиса имаше логика. В тези на Джейк — също.

— Е, Джоузи. — Той се приведе към мен. — Какво стана?

— Хенри дойде в Лавандуловата къща и ме уволни — избъбрих аз.

Джейк примига.

А после се изпъна, подпря се на ръба на бюрото и процеди:

— Шибаното копеле.

— Така или иначе, щях да напусна, Джейк — напомних му аз.

— Това не означава, че той не е копеле. Майната му. Дай го под съд. Независимо дали си щяла да напуснеш, или не, не си му дала никаква причина да прекрати договора. Спор няма — уволнил те е неправомерно. Съдери му кожата.

— Ще ми даде обезщетение в размер на близо две годишни заплати — обясних аз.

— Поискай двойно повече — отсече той.

— Не е нужно да го правим по-неприятно, отколкото вече е, миличък — казах меко. — С Хенри си поприказвахме и макар разговорът да започна доста враждебно, не свърши по този начин. Всъщност беше наистина тъжно. Той много държи на мен…

— Ако беше така, нямаше да те уволни.

— Моля те, изслушай ме — прошепнах аз и Джейк затвори уста.

— Ние… ами споделяхме много и с нашата история, вярвам ще разбереш, че и двамата пропуснахме една възможност и пропиляхме много време, и очевидно ще бъде болезнено да приемем този факт. А сега, когато оставих всичко това зад себе си и съм щастлива, за Хенри ще бъде още по-трудно. Той ме губи. И аз го губя и това боли, но в същото време печеля нещо друго, от което за мен става по-лесно. При него обаче не е така.

Джейк не каза нищо, затова реших да приема мълчанието му като знак, че разбира.

— Така че, макар да започна зле, разговорът завърши тъжно. Вярвам, че с течение на времето ще успеем да възкресим малка част от онова, което имахме някога. Ала и той, и аз се съгласихме, че то е невъзможно, ако продължа да работя за него. Би било прекалено трудно и за двама ни.

— Добре — изсумтя Джейк.

Аз стиснах устни.

Джейк присви очи.

— Има ли още?

— Ами…

— Мамка му — измърмори той и попита рязко: — Какво?

— Ами смятам… искам да кажа, според мен… Ъъъ, честно казано, не знам…

— Джоузи, бейби, какво? — процеди той.

— Мисля, че просто искаше да види, да опита, един последен път, но… — Поех си дълбоко дъх и заявих: — Той ме целуна.

Яростта на Джейк изпълни стаята и аз с тревога видях как дори облегнато на бюрото, цялото му тяло, от главата до пръстите на краката, се вкамени по един дълбоко смущаващ начин.

— Какво? — прошепна той.

— Беше просто целувка за довиждане — побързах да обясня.

— Ако беше така, нямаше да те човърка да ми кажеш — възрази той и попита: — Влезе ли вътре?

Аз стиснах устни и веждите на Джейк подскочиха.

— Пусна ли го да влезе? — прошепна той застрашително.

Алиса може би имаше право. Поне за тази част.

— Беше сбогуване, Джейк.

Той се взря в мен.

Аз стоях срещу него, прикована под погледа му. Не ми харесваше изражението му. То ме плашеше и не защото беше страшно. А защото беше гневно, а едва предишния ден той ми беше казал, че когато един мъж е наранен, то приема формата на гняв.

— Джейк…

— Никога вече не го прави — тихо каза той.

Аз преглътнах.

— Тази уста е моя — продължи все така тихо.

Аз кимнах.

— Никога вече, Джоузи. Не ме интересува кой е, каква история имате, колко емоционална е ситуацията, колко гадно се чувстваш за него. Тази уста е моя.

Не ми се стори разумно да му обясня, че Хенри бе единственият, комуто бих позволила да го направи, и то само в онзи миг и никога повече.

Освен това ми се стори разумно да се съглася.

— Добре, миличък — прошепнах.

— Ела тук — нареди той.

Счетох за най-добре незабавно да се подчиня.

Джейк разтвори крака и се приведе напред, придърпвайки ме между тях, така че тялото ми се блъсна в неговото и ръцете му се обвиха около мен.

Аз отметнах глава, за да го погледна.

— Никога недей да криеш каквото и да било от мен, все едно как си мислиш, че ще реагирам. Както и да реагирам, никога няма да те нараня. Имам обаче достатъчно опит с това, кога нещата между един мъж и една жена не се получават, и знам, че да крият тайни един от друг определено не помага.

— Добре.

— Така че, ако този тип отново се свърже с теб, искам да ми кажеш.

— Добре — повторих аз.

— Ако някой ти създава проблеми, ако те разстрои или нещо такова, също ще ми кажеш. Не ме интересува дали според теб е нищо работа, като например ако някой те погледне накриво в хранителния магазин. Ще ми кажеш.

— Добре, Джейк.

Ръцете му ме притиснаха още по-здраво и той наведе лице към мен.

— Всеки сантиметър от теб отвън и всеки начин, по който може да се проникне вътре, бейби, физически или емоционално, ми принадлежи. Никога не го споделяй с друг. Никога.

Вече се бях съгласила на това (по същество той беше добавил още неща), но беше ясно, че се нуждае от още сигурност, затова повторих:

— Добре, миличък.

— Алиса е свястна жена и знам, че е искала да ти помогне, когато те е посъветвала, ала ние трябва да открием своя начин и можем да го направим единствено заедно. Започнем ли да се отдалечаваме един от друг, за да се справим с нещо, сме прецакани. С мен ли си?

— С теб съм, Джейк.

Когато тези думи излязоха от устната ми, ръцете му потрепериха и той прошепна:

— С мен си.

Имах чувството, че в думите му беше скрита дълбочина, която далеч надхвърляше простичкия факт, че го разбирам. Невероятно важна дълбочина. Дълбочина, която променяше живота, лекуваше сърца и те изпълваше целия. Дълбочина, която толкова ми харесваше, че се разтопих в него и плъзнах ръце по гърдите му.

— Ядосан ли си ми?

— Не, защото ми разказа всичко. Ако не го беше направила, а после научех отнякъде, щях да побеснея.

Аз кимнах и плъзнах ръце към врата му, като в същото време отметнах глава още по-назад.

Едната му ръка се спусна надолу и взе дупето ми в шепа, а очите му се спряха върху устните ми.

— Ще отвлечеш ли мислите ми от тази гадост, като ме целунеш, или ще отвлечеш мислите ми от тази гадост, като ме целунеш, а после ме оставиш да те изчукам на бюрото? — попита той.

Аз се притиснах още по-плътно в него, защото от думите му краката ми се разтрепериха толкова силно, че почти не ме държаха.

— Ще те целуна, а после ще те оставя да ме изчукаш на бюрото — отвърнах задъхано.

Устните му докоснаха моите и той промълви:

— Добър отговор, Готина.

Аз се усмихнах до устните му.

А после го целунах.

След това Джейк ме изчука на бюрото.

Много по-късно, когато отново седях на бара, слушайки разсеяно разговора на застаналия до мен Джейк с един мъж от охраната, аз се усмихнах над мартинито, което Адам ми беше направил, мислейки си, че в крайна сметка Алиса имаше право.

Трябваше да се науча да се оправям с Джейк.

Просто начинът, по който тя се оправяше с Джуниър бе различен от този, който действаше при Джейк.

Тя можеше и да възрази, макар да не си представях как, но начинът, по който трябваше да се оправям с Джейк, беше по-добър.

Далеч по-добър.