Джой Филдинг
Изгубена (9)

9

Тъмнозелен ягуар бе паркиран в алеята на Синди, когато се прибра у дома.

— О, не — промълви тя паникьосано, докато Нийл паркираше черния си „Нисан“ до него. — Бившият ми съпруг. Защо е дошъл?

— Може да е довел Джулия вкъщи — с надежда предположи Нийл.

Синди изхвръкна от колата и наполовина бе изкачила стълбите, когато входната врата се отвори. Том застана на прага на къщата й със скръстени ръце, на загорялото му лице бе изписано недоумение и раздразнение. От главата до петите той бе облечен в бежови ленени дрехи. Цветът отиваше на наскоро изсветлелите кичури във все още поразително гъстата му коса. Босите му крака бяха обути в кафяви мокасини с пискюли. На четирийсет и пет той бе все така самоуверено красив, както и на двайсет и пет, помисли си Синди, разочарована, че средната възраст не му бе нанесла никакви видими поражения, не беше нито надебелял, нито оплешивял, а бръчките му по-скоро го разхубавяваха. Елвис седеше на задните си крака, сякаш бе свикнал Том да е там, възмути се вътрешно Синди. В този момент нещо зад гърба му се раздвижи. Млада жена, осъзна тя и вените й запулсираха облекчено.

— Джулия! — извика Синди.

От сенките изплува някакъв силует, застана също на прага и мушна собственически ръка в ръката на Том Карвър.

— Здравей, Синди — каза Бисквитката и избута кучето с крак. Носеше прилепнала млечнобяла блуза и прилепнал млечнобял панталон, от което на пръв поглед изглеждаше гола. Твърде обезпокоителна мисъл, реши Синди, като се сети за снимките на Джулия в джоба си. Бисквитката положи глава на рамото на Том, сякаш искаше да каже: „Сега той е мой“.

Схванах посланието, каза си Синди. Не е нужно да се напъваш толкова. А на глас каза:

— Джулия вътре ли е?

Том поклати глава.

— Не знаем къде е Джулия — осведоми я Бисквитката. И добави, като забеляза Нийл, застанал на алеята. — Кой е този?

Синди се обърна в мига, в който Нийл дойде зад нея.

— Това е Нийл Макфърлейн. Моят счетоводител — добави тя, затруднена от лъжата си. — Нийл, това е бившият ми съпруг Том Карвър и… Фиона, настоящата му жена. — Тя натърти на думата „настояща“, сякаш да подчертае, че това състояние е временно.

— Не знаех, че счетоводителите правят посещения по домовете — многозначително заяви Том и протегна ръка.

— Извънредни обстоятелства — сърдечно се отзова Нийл. И тихо попита Синди: — Искаш ли да си тръгвам?

— Не. Моля те, остани. Полицаите може да искат да ти зададат още някои въпроси.

— Полицаите ли? Какво става тук? — Том отстъпи, за да ги пропусне да минат.

Сякаш къщата е все още негова, помисли си Синди и усети, че настръхва, докато минаваше покрай младата жена на бившия си съпруг, чиито крака Елвис ближеше.

— Джулия не се прибра снощи — напомни му тя и се огледа за Хедър. — Хедър?

— Хедър я няма — каза Бисквитката.

— Как така я няма? Кой ви пусна?

Том се ухили глуповато.

— Аз имам ключ — каза той и прояви любезността да изобрази поне леко притеснение. — Виж, дай да не правим голям въпрос от това, а?

— Как така имаш ключ?

— Казах, дай да не правим…

— А аз казах, как така имаш ключ? Смених бравите преди седем години. Как така имаш ключ?

— Джулия мислеше, че трябва да имам.

— Джулия ти е дала ключ от къщата?

— Ключ, както и кода за алармата — каза Бисквитката, явно опитвайки се да си го върне на Синди за предишната думичка „настояща“. — Мислеше, че на баща й и аз ни трябва ключ, в случай че й дотрябва нещо и…

— На баща й и мен — раздразнено я поправи Синди. — И при всичкото ми уважение, това изобщо не ти влиза в работата.

— Понастоящем ми влиза в работата.

— Добре, добре — каза Том с разперени ръце, като че ли искаше да умиротвори двете жени. Той погледна към Нийл. Жени, говореха очите му, но видимо се забавляваше от врявата, съзнавайки, че е заради него.

— Не мога да повярвам, че сте дошли в къщата ми, докато ме е нямало.

— Ето ти ключа. — Том го пусна в протегнатата й ръка.

— Не разбирам за какво толкова се вълнуваш — заяви Бисквитката. — Ние сме тези, които би трябвало да са разстроени. Бяхме на половината път към вилата, когато Ирена се обади и трябваше да препуснем обратно.

— Мислех, че си на среща — обърна се към бившия си съпруг Синди, като подчертано пренебрегна младата му жена. — Секретарката ти все още лъже заради теб, както разбирам.

Том сви рамене.

(Сцени от един брак: Синди почиства кухнята след като е подготвила двете деца да си лягат. Увива в найлоново фолио вечерята на Том и я слага в хладилника, за да си я изяде, когато се върне вкъщи, после запушва бутилката вино с тапата.

„Татко кога ще се върне?“ — провиква се от върха на стълбите Джулия.

„Скоро“ — уверява я Синди.

„Той обеща да ми прочете приказка“ — един час по-късно казва Джулия, седи в леглото си и упорито отказва да заспи.

„Аз ще ти прочета“ — предлага Синди, но Джулия се извръща, закрива лице с възглавницата си, сякаш по някакъв начин обвинява майка си за отсъствието на баща си.

Синди се оттегля в стаята си, прелиства последния брой на „Венити феър“ и гледа телевизия, докато очите й толкова натежават от умора, че не може вече да вижда. Десет часа е. Пресяга се за телефона, но ръката й спира във въздуха и пада отстрани. Ирена вече й е казала, че Том е затиснат на някаква среща и не може да го безпокои. В единайсет Синди угася лампата и се предава на съня. Двайсет минути след полунощ тя се буди от звука на ключ, който се превърта в ключалката на входната врата и дочува гузните стъпки на мъжа си по стълбите.

„Татко!“ — чува Джулия да вика сънлива и доволна, когато той влиза да я целуне за лека нощ.

Синди се преструва, че спи, когато той се промъква в стаята, съблича се и изпълзява до нея, без да се измие. И макар че без съмнение се е къпал, преди да си тръгне за вкъщи, тя долавя по кожата му мириса на друга жена. Отдръпва се възможно най-далече в леглото и лежи до сутринта със свити до гърдите колене.)

— Земята до Синди — някакъв глас проряза тишината.

Тя се обърна към неприятния звук.

— Съпругът ми ти зададе въпрос — каза Бисквитката.

— Извикала си полицията ли? — за втори път попита Том.

— Да. Всеки миг ще дойдат.

— Джулия ще бъде бясна — заяви Бисквитката.

— Не разбирам защо си сметнала за нужно да въвличаш полицията.

— И какво по-точно не разбираш? — попита бившия си съпруг Синди и си погледна часовника. — Почти един часът е. Никой не е виждал, нито чувал Джулия от вчера сутринта.

— Ще бъде бясна.

— Знаеш ли къде е?

— Не — призна Том. — Но…

— Но какво?

— Не мислиш ли, че е малко раничко да пращаме кавалерията?

— Знаеше ли, че е скъсала с приятеля си?

— Да, знаех. Е, и? Момчето е загубеняк.

— Много ядосан загубеняк — каза Синди. — Толкова ядосан, че е написал една наистина ужасяваща история за някакъв мъж, който отвлича бившата си приятелка и я измъчва до смърт.

Том махна пренебрежително с ръка пред лицето си, сякаш искаше да прогони досадна муха.

— Струва ми се, че преиграваш.

— Така ли? Е, полицията не мисли така. Поискаха ми скорошна снимка на Джулия. — Тя потупа по джоба на панталона си и се опита да не си представя снимките, които бяха вътре.

— Все още не разбирам кога точно си говорила с полицията.

— Аз ще обясня — обади се Нийл и направи знак на Том и Фиона да идат във всекидневната. — Ти иди да намериш снимка — поръча на Синди.

— А какво точно е вашето участие във всичко това? — попита Том, когато Синди излезе от стаята и хукна по стълбите с Елвис по петите си.

Тя постоя няколко секунди неподвижно пред стаята на Джулия, сякаш очакваше да я поканят вътре, а Елвис щастливо драскаше по вратата. На дъщеря й нямаше да се хареса тя да се промъква в стаята й, не повече, отколкото на нея самата да види Том от погрешната страна на входната врата. Как е посмял да влезе, да се чувства като у дома си, да й натрива носа с новия си живот, да домъкне тази глупава никаквица, за която се е оженил, в нейното пространство — какво му ставаше? Да не би да си мислеше, че само защото някога е живял тук, това му дава някакви права на пребиваване?

Аз вадя парите. Аз вземам решенията.

Синди си пое дълбоко дъх и се опита да се овладее. От какво конкретно бе така ядосана? От факта, че Том изглеждаше толкова незаинтересуван от местонахождението на тяхната дъщеря или от факта, че все още изглеждаше дяволски добре и независимо от годините и всичко случило се, той все още притежаваше способността да накара краката й да омекнат?

— Не е честно — промърмори Синди и взе да се върти безпомощно, опитвайки се да отгатне къде би могла Джулия да държи най-новите си снимки. Навярно на същото място, където слага и тефтерчето си, помисли тя и поклати глава, давайки си сметка, че за втори път тази сутрин нарушава личното пространство на дъщеря си.

— Ще бъде толкова бясна — каза на кучето с гласа на Бисквитката и още веднъж претърси чекмеджетата в бюрото. Ставам доста добра в това, мина й през ума и преброи три кутии с неизползвани канцеларски материали, минимум трийсет черни химикалки, няколко отделни листчета с надраскани на тях безименни телефонни номера, четири неизползвани ключодържателя, две празни рамки за снимки, шал от шифон с леопардова шарка, десетина кутии с кибрит и три неотворени пакетчета дъвка „Джуси фрут“.

Никакви снимки.

Тя отвори гардероба и се блъсна в дрехите втори размер, небрежно провесени на закачалките. Отново прехвърли купчините пуловери, натрупани безразборно върху вградените рафтчета, после подравни редиците с обувки най-отдолу.

Никакви снимки.

Претършува всяко чекмедже в тоалетката и едва не потрепери, когато се натъкна на колекцията на Джулия от секси сутиени с подплънки и прашки. Изобщо ли няма нормално бельо, зачуди се Синди и си спомни собствената си младост. Нямаше дори и един сутиен, когато се омъжи за Том. Сестра й Лий, която носеше няколко номера по-голям сутиен, обичаше да й се подиграва, че не е толкова надарена. „Гърдите ми може и да са малки — възразяваше Синди, — но са идеални.“

А сега са само малки, помисли си сухо тя и затвори последното чекмедже. Погледна през предния прозорец тъкмо навреме, за да види полицейската патрулка да спира пред къщата.

Полицаите бяха пристигнали в апартамента на Шон двайсетина минути след обаждането на неговия съквартирант. С интерес бяха изслушали обяснението му за ситуацията и как неколкократно е помолил Синди и Нийл да си тръгнат, но те са отказали. На свой ред Синди търпеливо им обясни, че наскоро дъщеря й е скъсала с гаджето си, съквартиранта на Пол, а сега е изчезнала. Двамата с Нийл бяха дошли, за да говорят с Шон и бяха намерили скъсаната снимка на Джулия в кошчето му, както и тази обезпокоително противна малка историйка, каза тя и когато връчи уличаващата хартия на полицаите, гласът й се пропука, а търпението взе да се изпарява. Тя им предложи да почнат незабавно да претърсват областта на юг от „Кинг Сайдроуд“ за изоставени колиби. „Ей, ей, почакайте малко“ — бяха й отговорили те, опитвайки се да я успокоят.

— Спокойно — повтори си сега Синди, приклекна на колене и надзърна под леглото на дъщеря си, влажният нос на кучето докосна бузата й. Видя стара електрическа йоника и нова акустична китара, и двете, покрити с прах, което не беше учудващо, понеже Синди изобщо не помнеше кога за последен път Джулия беше свирила на тях. Тъкмо се канеше да отстъпи победена, да слезе долу и да каже на полицаите, че Джулия сигурно е взела снимките си със себе си, когато е отишла на прослушването, но в този момент забеляза голям хартиен плик да се подава изпод калъфа на китарата.

— Съвсем логично място да ги държиш — произнесе Синди и се протегна да ги достигне. Точно тогава на вратата се позвъни. Елвис силно излая в ухото й и хукна навън от стаята. — Веднага идвам — провикна се тя през непрестанния лай на кучето.

— Здравейте, господа. Моля, заповядайте — чу Том да казва, сякаш това все още бе неговият дом.

Синди измъкна цял куп снимки от плика и тъжно се усмихна на красивото лице на дъщеря си. Изглежда толкова лъчезарна, каза си, възхитена от решителността в очите й. Сякаш нищо не е в състояние да я спре, нито да й препречи пътя. „Джулия има добро излъчване“ — бе отбелязал веднъж Том и колкото и Синди да мразеше да признава, че бившият й съпруг е бил прав за каквото и да било, за това той беше прав. Джулия гледаше към майка си от черно-белите снимки, с глава, предизвикателно килната на една страна, правата й руса коса се спускаше над дясното рамо, кожата й — гладка и само намек за усмивка върху студените й пълни устни.

И все пак Синди знаеше, че зад цялото това лустро се криеше възел от колебания, които се извиваха като змии в чувал. За разлика от Хедър, която бе самоуверена, но нямаше излъчване, Джулия имаше излъчване, но нямаше самоувереност. Интересно противоречие, помисли си Синди и взе няколко от горните снимки, за да ги даде на полицията. Сети се за снимките в джоба си. Не би било редно да даде тях, каза си тя, извади ги и ги прегледа.

— Синди? — Том се появи на прага, сякаш през цялото време се бе крил там и бе изчаквал подходящия момент да се покаже. Очевидно човек, който знаеше цената на добре премереното време и умееше да се появява ефектно. — Какво те забави толкова? Полицаите чакат.

Синди скочи на крака, но замръзна на място, неспособна да помръдне.

— Какво става? — попита Том. — Какво правиш? — Приближи се до нея и взе снимките от ръката й.

— Намерих ги в апартамента на Шон.

— Изглежда доста добре — небрежно подхвърли Том.

Синди смаяно поклати глава.

— Ти си невероятен.

— Хайде, Синди. По-спокойно. Нищо не може да се види.

— Може да се види, че е гола.

— Но може също да се види, че тя напълно се забавлява.

— Което означава, че всичко е наред?

— Което означава, че не е наша работа.

— Тя е твоя дъщеря!

— Тя е голям човек.

— Мислиш ли, че трябва да покажа тези снимки на полицията?

— Само ако искаш да замъглиш главното — предупреди я той.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че полицаите лесно се разсейват. Само един поглед да хвърлят на това и няма да приемат притесненията ти на сериозно. Мислех, че целта ни е да намерим дъщеря си.

— Значи изведнъж вече не преигравам?

— Разбира се, че преиграваш. Това е част от твоя чар.

— Не се дръж снизходително.

— Не ме наказвай за нещо, което се случи преди седем години.

Очите на Синди се разшириха невярващо.

— Мислиш, че всичко това е заради теб? Заради нашия развод?

— А не е ли?

— Отнася се за нашата дъщеря.

— За нашата дъщеря, която е изчезнала — напомни й той, сякаш тя не знаеше.

Синди шумно въздъхна.

— Не мислиш, че нещо й се е случило, нали?

— Не, не мисля — с равен глас заяви Том. — Мисля, че просто е решила да се махне за няколко дни.

— Без да каже на никого?

Том сви рамене.

— Няма да й е за първи път.

— И преди ли е правила така?

— Веднъж — призна той. — Беше разстроена от това, че се женя и замина, но след няколко дни се върна, извини се и обясни, че просто е имала нужда от известно време да си проясни главата.

— И ти не ми каза?

— Не исках ненужно да те безпокоя. — Той се пресегна и я докосна по ръката. — Познавам дъщеря ни. Обича малко да обърква нещата. Също като майка си — добави с усмивка.

Синди погледна към прозореца.

— Ти си такъв гадняр — произнесе тя.

— Може би — прие той. — Но продължавам да мисля, че трябва да почакаме до вторник, преди да поведем войската, иначе ужасно ще се изложим, когато Джулия се върне с танцова стъпка у дома.

— Не давам и конска фъшкия за това, че ще се изложа.

— Наистина, Синди, езикът ти…

— Да ти го начукам — изстреля към бившия си съпруг Синди и той трепна.

— Хм, предполагам, че има нещо успокояващо в това, че някои неща никога не се променят. — Той поклати глава. — Виж. Твоят счетоводител предложи да се обадя на Майкъл Кинсолвинг и да проверя дали Джулия се е явила на прослушването. Кой знае? Може да му е споменала нещо относно плановете си за уикенда.

— Мислиш ли, че е възможно?

— Всичко е възможно. Хайде, полицаите чакат. — Бяха на половината път надолу по стълбите, когато Синди си даде сметка, че Том не й бе върнал снимките на Джулия. Тъкмо се канеше да ги поиска, когато един от полицаите се показа в подножието на стълбите и погледна очаквателно към тях.

Синди видя как бившият й съпруг се усмихна и пъхна компрометиращите снимки на Джулия в джоба на ленените си панталони.