Тами Хоуг
Надпревара с похитител (61)

55.

Моли се бе свила на леглото, притиснала колене под брадичката си. Трепереше цялата и се опитваше да не заплаче с глас.

Слушаше скандала на долния етаж. Гласовете им долитаха чак тук. Брус крещеше. Чупеха предмети. Изпълнена с гняв и омраза, майка й също крещеше неистово, както Моли никога не я бе чувала досега. Зловещият й писклив глас се разнасяше като сирена. Беше обезумяла. Брус я нарече луда неведнъж.

Моли се страхуваше, че този път може и да е прав. Изпитваше ужас, че Кристъл се бе прекършила и всичко, което досега бе потискала в себе си, избликваше навън.

Крясъците станаха още по-силни и Моли скочи от леглото, заключи вратата и се опита да изтласка нощното шкафче пред нея. Грабна телефона, който й бе дала Елена, върна се отново на леглото, подпря се на таблата и набра номера на Елена.

Даваше свободно и никой не се обаждаше. По бузите й рукнаха сълзи.

Крясъците на долния етаж замлъкнаха и настана ужасяваща тишина. Моли се напрегна, за да чуе нещо, каквото и да е, ала тишината я притисна с такава сила, че тя се изплаши да не е оглушала.

След това долетя тих плах гласец, сякаш от друго измерение.

— Единственото ми желание бе да имам хубав живот… Единственото ми желание бе да имам хубав живот…