Тами Хоуг
Надпревара с похитител (36)

32.

— Да го приберем ли? — попита Уайс.

Всички се бяха събрали в кабинета на шефа — и Ландри, и Уайс, и още двама детективи, Майкълс и Дуайър, а също и нежеланият от никого специален агент Уейн Армеджиън от ФБР. Лейтенант Уилям Дугън, шеф на „Кражби и убийства“ бе застанал зад бюрото, подпрял ръце на ханша си. Беше висок, загорял мъж с посребряла коса, който чакаше да се пенсионира, за да поживее спокойно.

Дугън погледна Ландри.

— Ти какво мислиш, Джеймс?

— Мисля, че уликите, с които разполагаме са косвени и недостатъчни, освен ако кръвната група на Джейд не съвпадне с тази от бокса, където е била убита Джил Морон. Но дори и така няма да имаме основание да го задържим. Само че нямаме представа каква е кръвната му група. Той със сигурност няма да ни каже. Ще ни трябва съдебно разрешение, за да вземем проба. Освен това е по-вероятно кръвта да е на Ван Занд.

— Мислиш ли? — предизвика го Уайс. — Джейд се е карал с момичето в „Плейърс“. Освен това излъга, че не се е връщал в конната база.

— Излъга, че не е трябвало да се връща — поправи го Ландри. — Никой на пропуска не го е видял да минава. Не са го виждали и в конюшнята.

— И Ван Занд не са виждали — продължи Уайс.

Ландри сви рамене.

— И двамата знаят как да влязат. Ван Занд се е натискал на Джил Морон в „Плейърс“, преди да се появи Джейд. Освен това остава анонимното сведение за окървавената риза.

— Така и не я намерихме — напомни му Уайс. — Дори не сме сигурни дали тя съществува. Знаем, че Джил Морон е съсипала дрехи на Джейд за няколко бона. Ако той е влязъл и я е хванал… Може да я е убил, докато е бил разгорещен, а след това да е представил нещата като опит за изнасилване и така да е искал да го припише на Ван Занд. Може той да е подхвърлил ризата и да се е обадил на 911.

— Нека просто приемем, че и двамата са виновни — предложи Ландри. — Аз лично нямам нищо против. Могат да ги екзекутират едновременно.

— Какво знаем за обаждането на 911?

— Направено е от уличен телефон пред „Пъбликс“ в търговския център „Таун Скуеър“, на пресечка от къщата, в която живее Ван Занд — уточни Уайс, без да откъсва поглед от Ландри.

— Адвокатът на Ван Занд пищи, че това е полицейско насилие, конспирация — оплака се Дугън.

Ландри сви рамене.

— Съдия Бонуит прецени, че имаме достатъчно основание за обиск. Бърт Шапиро може да ходи да се застреля.

— Каква конспирация? — попита Армеджиън.

— Някой е нахлул в къщата на Ван Занд снощи, докато е бил тук за разпит — обясни Уайс. — След това дойде обаждането за окървавената риза.

— А вие не я намерихте — продължи Армеджиън. — Предполагам, че нямаше да мине в съда. Шапиро щеше да заяви, че е била подхвърлена.

— Ван Занд трябва да се премести в Маями. Двамата с О’Джей Симпсън ще станат партньори на голф — предложи Уайс.

Всички, с изключение на Ландри се разсмяха при тази безвкусна шега.

— Можехме да натикаме този изверг в затвора с обвинение за убийство и да го оставим там, докато разнищим случая — предложи на свой ред Ландри, — вместо да го оставим на свобода, а той да се метне на който самолет пожелае, за която и да е страна.

— Мислиш, че Ван Занд и Джейд заедно са извършили отвличането ли? — попита Армеджиън.

— Възможно е. Ван Занд е извратеният. Джейд е мозъкът. Възможно е да се окаже, че са Джейд и още някой.

— Мотив?

— Пари и секс.

— Какво имаме за него?

— Джейд е последният, който е видял Ерин Сийбрайт. Той твърди, че тя е зарязала работата си и е напуснала града, въпреки че не е казала на никой друг за намеренията си — обясни Ландри.

Дуайър продължи:

— Телефонните разговори са провеждани от мобилен с карта. По номера успяхме да открием коя е телефонната компания, производител на апарата, а от тях взехме серийния му номер. Купен е от „Радио Шак“ на Окичоби в Ройъл Палм Бийч.

— В магазина имат клиентски архив, но не записват серийните номера на телефоните. През седмицата преди отвличането на Ерин Сийбрайт са продали седемнадесет. Трима от купувачите ги проследихме по кредитните карти. Останалите са платили в брой.

— Показахме на персонала снимка на Джейд — обясни Майкълс. — Никой не го разпозна, въпреки че един от продавачите беше чувал името.

— Че защо му е на Джейд да използва собственото си име? — попита Армеджиън.

— Да го викнем и да го попитаме — предложи Ландри. — Само че той вече заплаши да повика адвокат и ако се окаже, че и неговият е същата стока като на Ван Занд, ще се измъкне за три минути, а ние ще провалим размяната и няма да има на какво повече да разчитаме. Броени часове преди определения час той може да изпадне в паника и да убие момичето или просто да й види сметката, защото се е ядосал.

— Ами ако успеем да задържим Джейд и го притиснем да издаде партньора си? — предложи Армеджиън.

Ландри го погледна презрително.

— Ти познаваш ли тези хора? Някога разговарял ли си с Дон Джейд?

— Не, но…

— Този нещастник е като ледена буца. На нищо не се връзва. Щом се доближим, веднага свирва на кучетата пазачи. Пълна загуба на време. Най-добре да следим от разстояние Ван Занд и Джейд, да видим дали някой няма да ни отведе при момичето или пък да ги ковнем и двамата на мястото на размяната. Тогава ще имаме някаква база за действие и адвокатите ще запеят за сделка.

Армеджиън заопипва възела на вратовръзката си.

— Наистина ли вярваш, че те ще се явят на мястото на размяната?

— Да имаме друг избор? — попита Ландри. — Ти какво искаш да направим, Армеджиън? Да прецакаме нещата и да идем спокойно да похапнем след това ли?

— Ландри? — изръмжа предупредително Дугън.

— Какво? Какво съм казал?

— Внимавай с отношението… Специален агент Армеджиън е дошъл, за да ни помогне.

— Знам защо е тук.

Армеджиън изви едната си вежда. Тя май беше само една. Черна рошава гъсеница се виеше от едното слепоочие чак до другото.

— И защо?

Ландри се наведе към него.

— Тук си заради белгиеца… въпреки че не си напипал следата сам. Ако беше кихнал информацията за него още първия път, когато са ти я поискали, може би Джил Морон щеше да е жива.

Армеджиън сведе очи.

— Нямам представа за какво говориш.

— И аз — обади се Дугън. — За какво става въпрос, Джеймс?

— Става дума, че федералните искат те да спипат птиченцето. Оказва се, че Ван Занд е сериен убиец, до когото много искат да се доберат.

— Единствената ни информация за Ван Занд — обясни Армеджиън — са предположенията на една разузнавателна агенция в Европа. Нищо повече. Обвиняван е за дребни неща, но винаги е бил оневиняван. И ти щеше да научиш същото, ако беше отправил запитване към Интерпол, детектив Ландри.

На Ландри му се искаше да изтъкне, че някой вече е питал, само че ако този нещастник споменеше името на Елена, щеше да настъпи истински хаос. Да не говорим, че Уайс го гледаше многозначително.

— Ти не си ли се свързвал с тях — попита Дугън. — Мислех, че вече си искал сведения.

— Да, свързах се. — Ландри не откъсваше очи от федералния. — Добре, да си поиграем. Какво правят хората ти тук? Не искам да ми се мотаят в краката и да преебат размяната.

Армеджиън вдигна ръце.

— Ти водиш парада. Аз съм тук за консултации и съвети.

Друг път, помисли си Ландри.

— Работил съм по отвличания — обясни Армеджиън. — Ти провери ли мястото?

Ландри се ококори.

— Виж ти. Защо да го правя?

— Ландри…

— Доколкото разбрах, там е открито пространство — продължи Армеджиън.

— Оставил съм човек, който да наглежда какво става — намеси се Дугън. — Мястото е трудно за наблюдение. Скрил се е в каравана за превозване на коне малко встрани от конната база.

— Има един път, който обикаля именията около базата — обясни Майкълс. — Има и непавиран път, до който се стига през порта, близо до мястото. Можем да оставим коли, които да патрулират.

— Хората ми могат да проследят Ван Занд, лейтенант — предложи Армеджиън. — Така твоите няма да бъдат обвинени в полицейски тормоз.

— Леле какво великодушие — измърмори Ландри.

Дугън му се намръщи.

— Престани веднага, иначе лично ще повикам Бърт Шапиро да се разправя с теб.

Ландри не откъсваше поглед от Армеджиън.

— Адвокат или федерални — и в двата случая сме преебани.

Надяваше се Ерин Сийбрайт да не плати прекалено висока цена.