Тами Хоуг
Надпревара с похитител (2)

Бележка на автора

Добре дошли в другия ми свят!

Когато не съм на бюрото, съм ездач. Яздя много, преди да започна да пиша. През годините конете бяха моята радост, моето убежище, терапия, спасение и успокоение. Тренирала съм почти всяка конна дисциплина, от класическите надбягвания, до състезанията с препятствия. Когато бях на тринадесет и приятелките ми ходеха да гледат деца, за да си изкарат допълнително пари, баща ми водеше у нас млади коне за обяздване или оседлаване.

Преди няколко години споменах, че обездката е моя страст. Обездката включва задължителен контрол и точност, умение да овладееш коня и да установиш неуловима с просто око връзка с него. Резултатът е нещо като конен балет, който изглежда елегантен и сякаш не изисква никакво усилие, ала човек трябва да вложи същото физическо и умствено усилие, както при йогата.

През 1999 година започнах да участвам в състезания по обездка. Каквато съм си, не го направих стъпка по стъпка, а се впуснах стремглаво напред. Купих си прекрасен кон — нищо че беше с доста труден нрав — наречен Д’Артанян от ездача в олимпийския отбор Гюнтер Зайдъл, и само след година се включих в първото си състезание, организирано от Американската федерация по обездка. В края на първия сезон, моята треньорка, наставница и голяма приятелка, Бетси Стайнър (първокласна ездачка), ме покани да доведа Д’Артанян и други коне в конюшнята й във Флорида за зимния сезон.

Всяка година най-добрите ездачи от Източното крайбрежие, Средния запад, Канада и Европа се прехвърлят в Уелингтън, Палм Бийч, за да посветят три месеца на интензивни тренировки и да участват в най-престижните представяния и състезания по обездка и прескачане на препятствия в Щатите. Хиляди коне и стотици ездачи се смесват в един удивителен свят, тласкани от страстта за победа, от мъката при загуба, от парите. В този свят има и много богати, и много бедни, и видни личности, и кралски особи, и обикновени хора, които пестят по цяла година, за да дойдат за сезона; има и филантропи, и безделници, и професионалисти, и аматьори, и престъпници. Има хора, които обичат конете, и хора, готови да използват онези, които обичат конете. Това е свят, на пръв поглед благороден и изискан, ала безмилостен. Ин и ян. Свят на доброто и злото.

В края на първия си сезон във Флорида, вече бях натрупала идеи за книга, която да съчетае моите два свята. Получи се „Надпревара с похитител“, класически криминален роман, който се разгръща в света на конния спорт. Надявам се да ви бъде забавно, когато надзърнете в тъмната страна на другия ми свят.

Ако след като прочетете романа, прецените, че светът на конния спорт е катраненочерен, тогава съм готова да ви уверя, че не е така. Някои от най-милите, най-чудесните и най-искрени хора, които познавам, са в бизнеса с коне. Ала от другата страна на монетата са най-злобните, завистливи и противни хора, с които съм се сблъсквала изобщо. Това е свят на крайности и приключения. Имало е и упоени коне, и откраднати коне. Случи се така, че останах без помощ и закрила в чужда страна с търговец на коне социопат, който ми попречи да се прибера вкъщи. Престорих се на коняр и успях да си уредя полет до дома на товарен самолет, пълен с коне, които явно бяха решени да ме стъпчат по време на полета. Само че подобни приключения не се случват често. Всеки ден ходя в конюшнята и откривам там приятелство, обич и спокойствие.

Собствените ми коне се появяват в тази книга, в конюшнята на Шон Авадън. И нека да отговоря на неизбежния въпрос. Аз не съм Елена (ако животът ми беше така наситен със събития, нямаше да ми остане време да пиша книги). Въпреки това съм съгласна с нея, когато казва, че единствено на гърба на коня „се чувства истинска, завършена, свързана с онова закътано местенце в сърцето… Ездата бе единственият начин да овладее бушуващия в душата й хаос“.