Тами Хоуг
Надпревара с похитител (48)

42.

Уайс излезе пръв от болницата и хукна към колата си. Докато профучаваше покрай мен, забелязах, че говори по мобилния си телефон. Нещо ставаше.

Десет минути по-късно, пристигна Армеджиън, влезе в болницата, а минута по-късно излезе с Дугън. Застанаха на тротоара, Армеджиън бе ядосан и развълнуван. Гласовете им ставаха ту по-силни, ту притихваха. Бях оставила прозорците отворени и разговорът долиташе до мен. Армеджиън се оплакваше, че са го изолирали, че не са му съобщили своевременно какво става. Дрън-дрън-дрън. Дугън не се церемони много с него. Не бил секретарка на ФБР, трябвало да престане, защото работели за една и съща кауза и тям подобни.

Качиха се в немаркираните си автомобили и потеглиха.

Слязох от колата и се върнах в спешното. Минах по коридора към стаята за прегледи, където бе Ерин. Ландри излезе с огромен кафяв плик за събиране на доказателствен материал. Вътре бяха дрехите на Ерин, които щяха да бъдат изпратени в лабораторията, за да ги проверят за ДНК.

— Какво става? — попитах аз и побързах да го настигна.

— Ерин твърди, че Джейд е един от похитителите.

— Сигурна ли е? — попитах аз, неспособна да повярвам. — Видяла ли го е?

— Твърди, че били с маски, но мисли, че е бил той.

— Как така? Защо е решила, че е той? По гласа ли го е познала? Някоя татуировка ли е забелязала? Какво има?

— Нямам време за това, Елена — отвърна той нетърпеливо.

— Уайс отиде с полицаите да го прибере. Трябва да се върна в управлението.

— Тя каза ли нещо за Ван Занд?

— Не.

— Кой друг е бил с тях?

— Не каза. Нещата все още не са ясни. Само че смятаме да пипнем Джейд, преди да се изнесе нанякъде. Ако знае, че тя се е измъкнала, значи ще побърза да се покрие. Ако успеем да го заловим веднага, ще го притиснем да издаде партньора си.

Вратите се отвориха и ние излязохме навън. Упътихме се към колата на Ландри. Исках всичко да приключи и времето да спре в този момент, за да помисля, преди още нещо да се е случило. Развоят на събитията правеше рязък ляв завой, а аз нямаше да успея да го взема. Ландри обаче нямаше намерение да чака.

— Къде са я намерили? — попитах аз. — Как е успяла да се измъкне?

— По-късно — отвърна Ландри и се качи в автомобила си.

— Ама…

Запали и аз трябваше да отскоча, когато той даде газ и излетя от паркинга.

Стоях като глупачка, наблюдавах го как се отдалечава и се опитвах да открия смисъл в случилото се досега. Нямаше логика Джейд да поеме риска с едно отвличане. Да не говорим, че не беше от хората, които биха го направили. Джейд в никакъв случай не бе от онези, които бяха готови на съвместна работа.

Ландри бе набелязал Джейд за заподозрян, ала уликите му бяха само косвени. Имаше интерес Джейд да бъде заподозрян.

Исках да разбера какво е казала Ерин. Исках да чуя всичко от нея. Исках да чуя отговорите й и сама да си направя изводи въз основа на всичко, което бях научила за хората, замесени в тази каша.

Линейка с пусната сирена се отправи към болницата, спря с изсвирване на гуми пред входа и хора от персонала изскочиха, за да поемат пациентката. Едра жена надаваше диви писъци, докато я сваляха на носилка и призоваваше Господ, а от счупения й ляв крак бликаше като гейзер артериална кръв. Някой се провикна, че друга линейка кара втора пострадала.

Вмъкнах се обратно в болницата и се смесих с множеството, докато лекари и сестри откарваха жената към травматологията. Хората от персонала подтичваха. Насочих се право към стаята на Ерин и влязох.

Леглото беше празно. Ерин вече бе прехвърлена в някоя от стаите. Тук все още не бе почистено. Имаше метален поднос с инструменти и окървавени топки памук. В малката мивка бе оставен спекулум, забравен след прегледа за изнасилване.

Разбрах, че купонът е свършил, а мен никой не ме бе поканил. Ландри бе взел дрехите на Ерин и резултатите от прегледа за изнасилване. Нямаше да открия нищо тук.

Въздъхнах и отстъпих. Разсеяният ми поглед попадна на пода. Тънка гривна бе паднала под масата. Наведох се и я взех. Беше сребърна, отделните сегменти оформени като подкови, всяка свързана със следващата. Бяха закачени няколко дребни талисмана — конска глава и буквата „Е“.

Точно каквото би отивало на една тийнейджърка, почитателка на конете. Зачудих се дали й е подарена от някого. Дали той е мъж и дали въпросният мъж не я е предал по най-ужасния начин.

Вратата се отвори със замах и аз се обърнах към влезлия полицай.

— Къде са откарали племенницата ми? — попитах аз. — Ерин Сийбрайт.

— На четвъртия етаж, госпожо.

— Ще я пазят ли? — попитах аз. — Ами ако някой от похитителите се върне…

— Пред стаята й има колега на пост. Не се тревожете, госпожо. Сега е в безопасност.

— Това е истинско облекчение — отвърнах аз без следа от ентусиазъм. — Благодаря ви.

Той задържа вратата, за да изляза. Тръгнах си разочарована. Нямаше да успея да се добера до Ерин. Не можех да се добера и до Джейд. Нямах представа къде се крие Ван Занд. Беше три след полунощ и аз отново бях изолирана от случая.

Пъхнах гривната в джоба си и тръгнах към къщи, за да поспя.