Тами Хоуг
Надпревара с похитител (53)

47.

Нямаше представа откога е в багажника на колата. Вече бе ден. Разбра по горещината. Гадното слънце на Флорида печеше право върху автомобила и в багажника бе почти невъзможно да се диша.

Щеше да умре на това отвратително място заради онази руска мръсница. Те всъщност бяха две. Лицата им се сливаха в едно в представите му. Заради болката и горещината, той ту губеше съзнание, ту идваше на себе си.

Трябваше да се опита да се измъкне, ала не можеше да помръдне. Нямаше представа колко от костите му са счупени. Щеше да се опита да вика, но долната част на лицето му беше обвита в лепенка. Много пъти през изминалите часове изпадаше в паника от страх, че ще повърне и ще се задуши.

Също като дебелата от конюшнята. Тъпа тлъста курва!

Беше готова да прави секс с Джейд. Защо тогава да не прави и с него. Част от побоя беше по нейна вина. Кулак бе разбрал за смъртта й.

Беше случайност. Какво убийство е това? Ако се бе отървал от тялото, както имаше намерение, никой нямаше да разбере. Никой нямаше да задава въпроси и да любопитства къде е Джил. Че на кой нормален човек може да му пука за нея?

Ако не го бяха убедили да изхвърли тялото в ямата с лайната, част от събитията можеха да бъдат избегнати. Може би сега нямаше да чака да умре.

Отвън долетяха нестройни звуци. Забръмчаха машини и се понесоха гласове. Говореха на руски. Руснаци. Проклети руснаци.

Нещо удари колата, разклати я, след това я изтласка напред. Шумът ставаше все по-силен, също като звяр, измъкнал се от ада, който поглъщаше всичко по пътя си. Бумтенето бе оглушително — ревът на звяра се смеси с хрущенето на метал, когато предната част на колата бе погълната.

Той разбра какво предстои. Знаеше, затова започна да пищи, въпреки че писъкът отекна единствено в главата му. Крещеше имената на всички жени, които се бяха обърнали против него.

Жени! Тъпи неблагодарни кучки. Те бяха неговото проклятие. Много пъти бе казвал, че жените ще причинят смъртта му. Както обикновено, се оказа прав.