Тами Хоуг
Надпревара с похитител (49)

43.

— Какво ще кажете, господин Джейд?

Ландри постави снимките една до друга на масата пред Дон Джейд, Джейд яхнал кон, се усмихваше към обектива. Джейд — застанал до пъстра ограда на арената, с бричове и ботуши, обърнат в профил. Джейд на друг кон прескача препятствие. Джейд прегърнал Ерин, лицето й надраскано с химикалка от злобната Джил Морон.

— Няма какво да кажа.

Ландри посегна и обърна последната снимка със сръчността на крупие на блекджек, обръщащо асо.

— Преди някой да я надраска, е пишело: „На Ерин. С любов, Дон“. Нещо да кажете?

— Не съм го писал аз.

— Можем да повикаме експерт графолог, за да провери.

— Изобщо не започвайте битка с мен, господин следовател — намеси се Бърт Шапиро. Говореше така, сякаш умираше от отегчение. На Ландри му се прииска да се случи тъкмо това. — Разполагам с по-тежки оръжия от вашите.

Бърт Шапиро не бе нищо повече от един ходещ и говорещ изрод, облечен в скъпарски маркови дрехи.

Ландри погледна адвоката изпод вежди.

— Каква е връзката ви с тези хора, господин адвокат?

— Според мен отговорът е очевиден, ала не бива да забравям, че си имам работа с шерифската служба — отвърна Шапиро, без да крие, че се забавлява. Дребен мазник! — Аз съм адвокат на господин Джейд.

— Това май го разбрах. Освен това сте и адвокат на Ван Занд.

— Да.

— И кой още сте прикътали в змийското гнезденце? Трей Хюс, може би?

— Списъкът на клиентите ми е поверителен.

— Просто се опитвах да ви спестя време — отвърна Ландри. — Хюс ще бъде следващият, за да поговорим с него за господин Джейд. Така че, ако и той е в контингента ви, просто ще се наложи да почакате в компанията на нас, тъпаците от шерифската служба цял ден. Наслаждавайте се на гостоприемството ни и на лошото кафе.

Шапиро се намръщи.

— Имате ли някакво законно основание да задържате господин Джейд тук, детектив?

Ландри огледа стаята също като Шапиро преди малко.

— Според мен отговорът е ясен от мига, в който господин Джейд му бяха прочетени правата. Обвинен е в отвличането на Ерин Сийбрайт.

Джейд блъсна стола назад и скочи.

— Това е нелепо! Никого не съм отвличал.

— С какви доказателства разполагате, за да подкрепите обвинението, детектив? — попита Шапиро. — Преди да ми отговорите, нека изтъкна, че не е незаконно запален почитател или подчинен да ви снима.

Ландри погледна Джейд и остави тишината да натежи.

— Не, но е незаконно една млада жена да бъде държана против волята й, да бъде вързана за легло и бита с камшик.

Джейд избухна:

— Това е нелепо!

Ландри се наслаждаваше на всяка секунда. Хитрата лисица беше притисната в ъгъла. Ето че и той можел да проявява чувства.

— На Ерин не й е било никак смешно. Твърди, че вие сте замислил всичко.

— Защо й е да разправя такива неща? — попита Джейд. — Винаги съм бил мил и любезен с това момиче.

Ландри сви рамене, за да го ядоса още повече.

— Може би защото сте я тормозили, обиждали, изнасилил сте я…

— Не съм направил подобно нещо!

Шапиро положи длан върху ръката на клиента си.

— Седни, Дон. Очевидно момичето е допуснало грешка — обърна се той към Ландри. — Ако е била измъчвана, както твърдите, един господ знае какво са й внушили похитителите. Може да са я убедили в какво ли не. Може да са я държали упоена…

— Защо го казвате? — попита Ландри.

— Защото е повече от очевидно, че момичето не е на себе си, след като си мисли, че Дон има нещо общо с тази работа.

— Да, някой определено не е разбрал — заяви Ландри. — Когато говорихме за последен път, господин Джейд отрече да има нещо общо с Ерин Сийбрайт, освен колегиални отношения. Може би той разбира по друг начин значението на словосъчетанието „колегиални отношения“. По принцип тези отношения не включват секс между работодател и служител.

Джейд изпъшка.

— Вече ви казах, че никога не съм правил секс с Ерин.

Ландри се престори, че не чува. Той побутваше снимките на масата.

— Тези снимки ги намерихме днес сутринта — в неделя сутринта — в апартамента, където са живели Джил Морон — жертва на убийство и сексуално насилие — и Ерин Сийбрайт — жертва на отвличане и сексуално насилие. Джил Морон е видяна за последно, когато сте се карали, а вие сам признахте, че сте последният, който е виждал Ерин, преди да изчезне.

— Тя дойде да ми съобщи, че напуска — каза Джейд. — Нямах представа, че е изчезнала, преди вие да ми кажете.

— Дон, отношенията със служителите май не са силната ви страна? Ерин иска да напусне, затова я връзвате за леглото. Джил ви разочарова, затова я натъпквате в ямата с лайната и тя се задушава…

— Господи! — възкликна Джейд, без да спира да крачи напред-назад. — Кой би повярвал, че съм способен на такива неща?

— Същите хора, които са убедени, че сте пуснали ток на коня, за да приберете застраховката.

— Не съм правил подобно нещо.

— Ерин е знаела, Джил също е знаела. Едната е мъртва, а другата има страхотен късмет, че е все още жива.

— Това са предположения — намеси се Шапиро. — Нямате никакво доказателство в подкрепа на твърденията си.

Ландри не му обърна никакво внимание.

— Къде беше миналата неделя, Дон? Късно следобеда в неделя, някъде към шест?

Шапиро погледна предупредително клиента си.

— Не отговаряй на този въпрос, Дон.

— Сам ще се сетя — отвърна Ландри. — С вашата приятелка госпожа Атуд, която притежава невероятната способност да бъде на две места едновременно.

Джейд сведе поглед.

— Не знам за какво намеквате.

— Каза ми, че си бил заедно с госпожа Атуд в четвъртък вечерта, когато конете на Майкъл Бърн са били пуснати, а една жена е била нападната на не повече от тридесет метра от конюшнята ти.

Шапиро вдигна пръст.

— Нито дума, Дон.

Ландри продължи.

— Същата вечер госпожа Атуд е видяна на благотворителния бал в Палм Бийч. Да не би да си въобразяваш, че ще приемем думите ти за чиста монета, без да проверим, Дон? Или пък думите на дамата?

— Видяхме се, след като тя приключи.

— Дон, недей…

— Ясно — кимна Ландри. — Значи говорите за времето, когато тя е била с приятели в „О’Бар“?

Джейд се отпусна на стола и потри слепоочия.

— Не помня кое време беше…

— Щеше да е по-разумно да приемеш алибито на Джил за четвъртък — отбеляза Ландри. — Тя беше готова да излъже заради теб всяка вероятност си е била у дома по това време.

Шапиро се бе надигнал от мястото си, за да спре клиента.

— Господин Джейд няма какво повече да ви каже по този въпрос. Приключихме.

Ландри погледна адвоката.

— Клиентът ви, господин Шапиро, все още може да си помогне. Не ме разбирайте погрешно. Добре се е накиснал, но все още има възможност да излезе чист от тази история. Партньорът му е на свобода. Може би Дон не е човекът с камшика. Може цялата идея да е била на другия. Дон може да се спаси, като ни каже името му.

Джейд затвори очи за момент, пое си дълбоко въздух и се стегна.

— Опитвам се да ви съдействам, детектив Ландри — обясни той. Личеше, че се мъчи да запази спокойствие. — Не знам нищо за отвличането. Защо ми е да рискувам с такова нещо?

— За пари.

— Изкарвам достатъчно. Ще бъде още по-добре, когато започна работа в новата конюшня на Трей Хюс. Не ми трябват пари.

Ландри сви рамене.

— Може да сте някой ненормалник. Навремето познавах един, който уби жена и й отряза езика, за да види колко е дълъг.

— Това е отвратително.

— Да, така е, но аз се сблъсквам непрекъснато с такива неща — обясни Ландри. — Ще ви кажа как виждам аз нещата: едно момиче изчезва безследно, друго е мъртво, един кон е убит, за да се вземат парите от застраховката. Всичко се върти около вас, господин Джейд.

— Няма никаква логика — настоя Джейд. — Щях да изкарам добри пари при продажбата на Ярка звезда…

— Ако успеехте да го продадете. Разбирам, че е имало проблеми.

— Накрая все някой щеше да го купи. Междувременно, аз си прибирах таксата като треньор всеки месец.

— И за новия кон, който ще го замести, също ще продължите да прибирате таксата, нали?

— На Трей Хюс не му се налага да чака да продаде единия кон, за да купи друг.

— Истина е. Само че с течение на годините богатите стават все по-алчни и по-нетърпеливи. А вас ви е очаквала голяма комисионна за новия кон, нали?

Джейд въздъхна и затвори очи за момент, докато се опитваше да се овладее.

— Имах намерение сътрудничеството ми с Трей Хюс да е дълго и успешно. Той ще купува и продава много коне. Аз ще изкарвам комисионна от всеки един. Така е в нашия бизнес. Защо ми е да рискувам като отвличам момичето? Този риск надвишава многократно възможната печалба.

— Ако от друга страна спазвам закона — продължи той, — ще се преместя в нова конюшня, където ще мога да тренирам конете на хора, готови да платят много. Виждате ли, детектив Ландри, просто няма в какво да ме обвините.

— Не е точно така, Дон — отвърна натъжен Ландри.

Джейд погледна Шапиро.

— И в какво ще го обвиниш, Ландри? — попита Шапиро.

— Разполагам със записи от обажданията на похитителите в дома на семейство Сийбрайт, направени от мобилен телефон с карта, купен преди две седмици от Дон Джейд.

Джейд не откъсваше очи от него.

— Какви ги говорите?

— Разполагате ли със свидетел, който може да посочи господин Джейд като купувач? — попита Шапиро.

— Не съм купувал никакъв телефон — заяви Джейд и се обърна отново към адвоката си.

Ландри не откъсваше очи от Джейд.

— Освен това разполагаме с показанията на Ерин Сийбрайт, пребита, наранена и уплашена до смърт. А тя твърди, че ти си виновен. Какво повече ми трябва, Дон?

Джейд се обърна настрани и поклати глава.

— Нямам нищо общо с тази работа.

— Станал си алчен — продължи Ландри. — Ако си искал да я премахнеш, защото е била наясно какво е станало с Ярка звезда, трябвало е просто да я убиеш и да хвърлиш тялото в канала. Когато си я отвлякъл, нещата са тръгнали на зле. Хората са непредсказуеми. Може би дори си написал сценарий, ала не всеки следва указанията ти като момичето, вързано за леглото.

Джейд не отговори.

— Притежавате ли имоти в района на Уелингтън, господин Джейд?

— Това може да се провери в архивите — отговори вместо него Шапиро.

— Освен ако имотът не е закупен съвместно с друг, или от трето лице — изтъкна Ландри. — Ще ни кажете ли или трябва сами да ровим? Или да попитам госпожица Монтгомъри, която се грижи за „нещата“ ви.

— Не разбирам каква е връзката — намеси се отново Шапиро.

Ландри не му обърна никакво внимание, цялото му внимание бе насочено към Джейд, за да хване дори най-малката промяна в изражението му.

— Имаш ли нещо общо с Брус Сийбрайт и „Грифин Дивелъпмънт“?

— Знам, че „Грифин Дивелъпмънт“ се занимава с Феърфийлдс, където строят конюшнята на Трей Хюс.

— А ти лично имаш ли нещо общо с тях?

— Случвало се е веднъж или два пъти да разговарям с хора от офиса им.

— А с Брус Сийбрайт?

— Не си спомням.

— Как постъпи на работа Ерин Сийбрайт? — попита Ландри.

— Трей знаеше, че ми трябва коняр, и ми каза за Ерин.

— Откога работиш с господин Хюс?

— Познаваме се отдавна. Миналата година прехвърли конете си при мен.

— Скоро след смъртта на майка му ли стана?

— Стига! — отсече Шапиро. — Ако сте решил да ходите на риболов, детектив Ландри, предлагам да си наемете яхта. Ставай, Дон.

Ландри ги остави да стигнат до вратата и заговори едва когато Шапиро посегна към бравата.

— Притежавам яхта, господин адвокат — заяви той. — А когато ми падне някоя едра риба, първо я изтеглям, след това я обезкостявам и накрая я пържа. Никак не ме интересува кои са й приятели, нито пък колко време ще ми отнеме.

— Браво — похвали го Шапиро и отвори вратата.

Дугън стоеше отпред заедно с Армеджиън и заместник областния прокурор.

— Вие, господин Шапиро, сте свободен да си вървите — разреши Дугън. — Клиентът ви обаче ще трябва да се порадва на гостоприемството ни. Утре ще бъде определена гаранцията.