Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи (59)

2

Дона Флор се събуди стресната: доктор Теодоро вече беше се изкъпал, обръснал и се преобличаше.

— Много спах.

— Мила моя, ти трябва да си пребита от умора, това е естествено. Не е шега да приготвиш такъв пир като снощния и после да приемаш гости, да ги обслужиш… Трябва да си починеш. Защо не останеш в леглото? Аз ще се оправя с прислужницата.

— В леглото? След като не съм болна…

Стана и се погрижи за всичко. Сутрин пиеха кафе заедно, дона Флор държеше да сложи кускуса на огъня — само тя приготвяше тестото по вкуса на съпруга си, леко и въздушно, като за това използваше една щипка тапиока на прах.

Че беше уморена — беше, но не от празника; умората идваше от безсънната нощ, от напрягането и очакването да чуе стъпки по улицата в късните часове на нощта, както едно време. И освен това притеснението: дали доктор Теодоро не забеляза случайно някаква разлика в поведението й, след като приключиха бляскавото отпразнуване на годишнината? Не беше нито сряда, нито събота, но дона Флор беше облякла нощницата от първата брачна нощ и докторът каза:

— Какъв приятен спомен, мила моя. Има случаи, когато се налага, и ще ме извиниш днес, ако си позволя да изменя календара… — Винаги беше толкова внимателен, коя жена не би останала очарована от възпитанието му?

Дона Флор се съгласи, но с объркани мисли. Устните й горяха, езикът и устата пазеха тръпнещия спомен за Вадиньо и така целувката, с която докторът неизменно започваше, и се стори плоска и безвкусна.

Съвсем объркана, тя се загуби и идеалната връзка, която ги обединяваше в непорочната им, но иначе пламенна любов, се разкъса. Не можа да следва мъжа си както обикновено и ето че той замина пръв, докато дона Флор успя да се отпусне едва след повторението (защото имаше повторение). Никога не беше ставало тъй, с такова разминаване, почти повторение на нощта в Парипе. За щастие, ако той я бе намерил странна и изплъзваща се, щеше да го отдаде на умората, на работата около честването на годишнината.

Рано сутринта, когато бледата светлина едвам беше плъзнала по стената, дона Флор чу далечни стъпки и тогава заспа дълбоко, като че ли беше взела приспивателно.

Обу пантофите, наметна халата на цветя върху нощницата, прекара един гребен през косите си и отиде в кухнята. Когато стигна до хола, видя мръсника проснат на дивана в безсрамната си голота. Трябваше да го събуди, преди да приготви кускуса (от кухнята идваше приятният аромат на кафето, прецедено от слугинята). Дона Флор докосна Вадиньо по рамото, той отвори едно око и промърмори:

— Остави ме да спя, преди малко се върнах…

— Не можеш да спиш тук, в хола…

— Защо не?

— Казах ти вече, притеснявам се…

Той направи едно нетърпеливо движение:

— Какво ме засяга?… Остави ме на мира…

— Започваш вече с грубостите си… Моля ти се, Вадиньо…

Той отвори отново очи и се усмихна лениво:

— Добре, глупаче. Отивам в стаята… Колегата излезе ли вече?

— Колегата?

— Твоят доктор… Нали и двамата сме женени за теб и сме ти съпрузи? Колеги по глупост, моето момиче… — Гледаше я хитро и безсрамно.

— Вадиньо, не разрешавам такива шеги…

Каза го високо и от кухнята долетя гласът на слугинята:

— С мен ли говорите, дона Флор?

— Казвам, че идвам да направя кускуса…

— Не се сърди, моето момиче… — каза Вадиньо, ставайки.

Протегна ръка да я хване — ох, каква безсрамна голота! — но тя избяга.

— Нямаш акъл…

В коридора двамата мъже се разминаха и като ги видя един до друг, дона Флор почувства нежност и към двамата, толкова различни и все пак нейни съпрузи пред бога и съдията. „Двамата колеги“ — помисли си тя и се усмихна на долната шега. И веднага се сепна: „Господи, та аз ставам по-цинична от Вадиньо“. Между другото циникът й намигваше съзаклятнически, докато се плезеше безсрамно на доктора. Дона Флор се разсърди.

Не, това не беше редно и тя не можеше да търпи подобни мръсотии, свински шеги, обноски на хаймана, грубости и злоупотреби. Време беше Вадиньо да се научи да се държи както подобава в уважаван дом.

А докторът, стегнат и лъснат в новото си сако, каза:

— Днес нещо позакъсняхме, мила моя…

„Господи, кускусът!“ — хукна дона Флор към кухнята.