Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи (2)

Кулинарно училище „Вкус и изкуство“

Кога и какво да сервираме при бдение над покойник

(Отговор на дона Флор на запитването на една ученичка)

Независимо от объркването в този ден на печал, болка и плач бдението трябва да протече, както си му е редът. Ако домакинята, обляна в сълзи, съсипана от мъка, припадаща, не може, някой роднина или приятел се натоварва да се погрижи за бдящите, така че да не ги остави, нещастните, без ядене и пиене, самотни цяла нощ. А зимата може да се случи студена.

За да се чувства добре един бдящ и наистина да почете починалия, да го съпътства и подкрепи в първата объркана нощ на смъртта, необходимо е да бъде добре обслужен, някой да се погрижи за състоянието на духа и апетита му.

Кога и какво да поднесем?

Ами цяла нощ — от началото до края. Кафето е необходимо през цялото време, малко кафе, разбира се. Кафе пълен комплект, с мляко, хляб, масло, сирене и няколко бисквитки, сладки с айпим и карима, кускус с яйца на очи — това се поднася само сутрин, и то на тези, които са посрещнали там зората.

Най-добре е да си имаме готова вода в кафеника, за да не липсва кафе — по всяко време идват хора. Сладките и бисквитите се сервират с кафето; от време на време и по някой поднос соленки, може и сандвичи със сирене, салам, „Мортадела“, обикновени неща, защото разходите по мъртвеца и без това са повече от достатъчни.

Ако обаче бдението е изискано, а бдящите са от онези с повечко пари, налага се и една чашка шоколад в полунощ, гъст и горещ, или тлъст кокоши бульон. А накрая соленки от бакаляу^[1], крокети всякакви, сладкиши най-различни, сухи плодове.

За пиене, ако е богата къща, освен кафето може да има бира и вино, но само по чашка с бульона и соленките. Никога шампанско — нарушава се добрият тон.

Винаги обаче, било при богато, било при бедно бдение, е необходима хубава ракийка; всичко може да липсва, дори и кафе, но тя е задължителна; без уюта, който тя създава, никое бдение не струва и пет пари. Бдение без ракия е липса на уважение към починалия, означава безразличие и липса на любов.