Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи

Карнавални шествия, пъстри облекла, романтични имена, причудливи названия на ястия и напитки, ярко слънце, шумни барове и казина, стройни смугли метиси и усмихнати жени, които раздават толкова щастие… Може да се помисли, че никой не е обезпокоен от сериозни проблеми. Но постепенно зад измамния блясък се очертава истинският живот на жителите на Баия. Жоржи Амаду го описва спокойно, с ироничната усмивка на добросъвестен хронист. Тропическото слънце откроява резки сенки, където се крият пороци, породени от нищетата. И като контрапункт — настойчиво звучи камбаната на страстната и силна любов, която носи безкрайна радост и окриля духа.

„Искам да покажа ограничените, жизнени хоризонти, почти пълния отказ от истинските ценности на живота, деградацията на еснафа през призмата на най-дълбокото, благородно и безсмъртно чувство — любовта. Искам да покажа, че в буржоазното общество това чувство е едва ли не престъпно, че в наше време само хората от народа могат да обичат истински“ — казва Жоржи Амаду.

Това е трогателната история на дона Флор, известна учителка по кулинарно изкуство, и нейните двама съпрузи — първият наречен Вадиньо; вторият по име Теодоро Мадурейра, аптекар

или

Потресаващата битка между материята и духа,

разказвана от Жоржи Амаду, написана и публично разгласена в квартал Рио Вермельо в град Салвадор в Баия на всички светии до Ларго де СантʼАна, където живее Йеманжа, господарка на водите.