Даина Чавиано
Затворена котка (62)

62

Все едно прекосяваше тунел, повлечена от ураган, чиято скорост се увеличаваше. Струваше й се, че събитията започваха да се случват на все по-кратки интервали. Едва успяваше да се отърси от една изненада, когато я завладяваше друга и не знаеше дали да го припише на някакво магическо измерение, чийто вход беше открила, или бе някаква илюзия, породена от самотата.

Без да гаси свещта, се хвърли на леглото и остана загледана в пламъка, докато очите й започнаха да се затварят. Преди да успее да заспи, някой я разтърси нежно.

— Маев, да вървим! Време е.

Все още зашеметена от образите на някакъв кошмар, се изправи, загърна се в кожите, които я пазеха от студа, и се присъедини към група младежи, подготвящи се за инициация. Скоро щяха да се срещнат очи в очи с Бриг — пряка наследница на Керидуен по линията на дълго родословие гадателки, — чиято мъдрост й беше спечелила титлата Майка.

Маев огледа тайно младите лица, които я заобикаляха. Не познаваше никого. Произлизаха от различни племена, които един път в годината изпращаха децата си в Бру-на-Бойн^[1], за да бъдат посветени. Момичета и момчета поемаха към магическия център на Туата Де Данан — народът на Богинята Дану, — към който принадлежаха всички. Там ги очакваше Майката, която им показваше пътя към духовния свят.

Следвайки светлината на факлите, младежите прекосиха долината, брулена от есенни ветрове. Маев зъзнеше, но по-скоро от вълнение, отколкото от студ. Тайно се надяваше да разбере защо Бру-на-Бойн беше Каер Сидхе в най-висша степен.

Всеки дананец знаеше, че Каер Сидхе — Крепостите на Магическия народ — бяха изкуствени възвишения, разположени върху места на концентрация на силата. В областта съществуваха десетки, като всеки беше управляван от своята магьосница. Бру-на-Бойн беше главният, но никой не знаеше със сигурност защо. Входовете на тези гробници се отваряха на Самхейн, в навечерието на Деня на мъртвите, за да могат духовете на покойниците да излязат да скитат из света на живите. Но посвещението на Маев съвпадаше с една много специална дата: идването на бог Белен, което се случваше само веднъж на всеки деветнайсет години. Бриг, пазителката на Бру-на-Бойн, беше обявена за Живия глас на бога. И когато Белен се връщаше на изумрудения остров Ерин, гадателката организираше специална церемония до отворения вход на гробницата му.

Групата ускори ход. Прекосиха дъбова горичка и излязоха на ливада. Заедно със спътниците си Маев се вгледа в огромния стъклен купол на Каер Сидхе. Таванът на гробницата беше покрит със слой кварц, който хвърляше фантастични отблясъци под лунната светлина. Три клади пращяха пред входа. На главната висеше котел, окачен на няколко кола, здраво забити в земята.

Бриг накара групата да седне около огъня.

— Настъпи часът да приемем съвета на Богинята — обяви с развълнуван глас. — В този котел съм смесила вода, свещени билки и кръв от бял бик, които ще вдъхновят срещата с нашата Велика Майка.

Маев беше чувала, че някои растения позволяват влизането в Отвъдното. Също така знаеше, че кръвта на бял бик е една от най-силните магии в света, затова се пиеше само разтворена във вода, освен ако човек не беше жрец на Майката Земя. В противен случай силата й можеше да убие новопосветения.

— Инициацията е основата на нашето оцеляване — обясни гадателката. — Благодарение на нея поддържаме връзка с Богинята и с Магическия народ на сенките. Време е да се запознаете с някои от техните мистерии.

Загърната в плаща си, Маев напрегна слух.

— Дана и Дагда, праотците на нашия народ, имат тайни имена, които само Тройната Богиня може да разкрие. Слезли са на големия южен архипелаг, потеглили от великата империя, която се е намирала от другата страна на морето. Първите им деца са се родили на един от тези острови: същите, които служат за обиталища на бог Белен. И в онези земи, където Белен е наричан Аполон, основали храм на оракул, който може да се сравнява с Бру-на-Бойн. Но не останали задълго там. Потеглили на запад и стигнали до бреговете на Иберия, близки до древна империя, изчезнала при катаклизъм, а след това продължили до тези ледени земи.

Маев забеляза фосфоресциращи светлинки, които танцуваха около вещицата. Погледна към стъкления хълм и различи няколко облачета, които скачаха и тичаха във всички посоки, сякаш разказът пришпорваше духовете им.

„Сигурно това са Магическите хора — каза си момичето. — Обитателите на Каер Сидхе.“

В този момент Бриг посочи към гробницата, която се издигаше зад нея.

— Това е домът храм, където е живял самият бог Дагда. Само избрани могат да влизат тук, защото силите между стените му са много мощни. Вече е бил място на концентрация на силата, когато дананците сме стигнали до Ерин. Дагда се е нанесъл тук, за да запази котела на Дана, който по-късно е предаден на Керидуен…

Маев се отърси рязко. В крайна сметка беше истина. Там се криеше съдът, който даваше поетично вдъхновение или позволяваше общението с боговете.

— Влизането там — продължи Бриг — е призоваване на яйцето на Сътворението.

Маев се вгледа в овалната форма на гробницата и за първи път осъзна, че хълмът наистина приличаше на гигантско яйце.

— Ще извършим ритуала извън Божествената Утроба — продължи гадателката, — защото прагът й не бива да бъде прекосяван без съгласието на Богинята.

Взе купа, за да я напълни с течността, която вече клокочеше буйно в котела. Един младеж започна да я пие с наслада. След това дойде ред на малко момиче, което изглеждаше много изплашено. Всеки път, когато купата се изпразваше, Бриг се връщаше до котела и я пълнеше отново. Маев трябваше да направи усилие, за да не изплюе съдържанието й. Отварата беше горчива, крайно неприятна на вкус. С език напипа някакви месести късчета, за които предположи, че са гъби.

След като приключиха, гадателката им нареди да се изправят и да се хванат за ръце. Дрезгавият й глас отекна в нощта с химн, на който всички пригласяха. Поведе ги в този ритъм на хоро, което се ускоряваше едновременно с проявата на ефекта от отварата. В един момент напусна кръга и се загледа в младежите, които продължиха да танцуват на малки групи. Маев беше една от първите, която се отдели от другарите си. Почувства подтик да танцува сама, да описва спирали навън или навътре; докато го правеше, паметта й донесе образи от друг — по-древен и вече забравен танц.

Никой не разбра, че гадателката гасеше огньовете. Когато угасна и последната искра, песента секна и танцьорите престанаха да се движат.

Маев се огледа около себе си. За миг помисли, че се е откъснала от групата. Кристалният блясък на гробницата й показа, че греши. Очите й привикнаха с мрака и тя различи очертанията на скалите, но не видя никого… поне така си помисли отначало. Крехки и миниатюрни същества се движеха във въздушен танц из цялата околност на Каер Сидхе. Маев можеше да ги види, защото крилете им излъчваха феерична светлина. Това можеше да бъде само Магическият Народ. Лека-полека започна да различава и тъмните силуети на другарите си, въпреки че никой от тях не виждаше крилатите същества. В този момент забеляза слаба светлина, която обгръщаше един от младежите. Фигурата се обърна към нея, без да крие изненадата си. Маев не разбираше причината за това вълнение, докато не забеляза, че собственото й тяло също излъчва светлина. Още един фосфоресциращ силует се отдели от групата и се спря на малко разстояние от девойката, чиято памет се мъчеше да си проправи път сред мъчителната тъмнина: в друг живот… тримата… някой беше загинал… някой я беше убил и сега…

— Арат! Даная! — възкликна Маев.

— Майя! — извикаха те.

Прегърнаха се сред сълзи в доказателство, че тъгата и любовта все още бяха живи. Отново бяха заедно — след хиляди години.