Даина Чавиано
Затворена котка (57)

57

Средните царства. Така са наричали в древността областите, обитавани от същества — нито смъртни, нито безсмъртни: феи, елфи, силфиди и всички онези създания, свързани с въздуха, земята, водата и огъня. В Средните царства времето и пространството са различни. Те са империя на духовете на природните стихии, чийто живот продължава цели еони. През хилядолетията някои са изчезнали, появили са се други, но повечето все още обитават тази област, забранена за смъртните. Въпреки това всяка вечер и сутрин — по време на кратката прелюдия, когато светлината и сенките се смесват, булото, отделящо измерението на хората от измерението на Средните царства, се превръща в недоловима завеса, през която може да се премине от една вселена в друга. Също така има други пътища за този преход: смяната на сезоните, хълмовете, блатистите зони и всяко място, където може да се намери съчетание на разнородни елементи: топлина и студ, земя и вода, небе и земя…

Мелиса подозираше, че по тази причина пътуванията й в миналото бяха зачестили с идването на есента. Към това трябваше да добави гнева и божата си. Въпреки че, ако зависеше от нея, нямаше да може да отслаби емоционалния порой, който се добавяше всяка минута към невидимия заряд на земята и който, изглежда, отключваше тези психически преживявания.

Така разсъждаваше, докато рисуваше върху някаква хартия. Външно изглеждаше като момиче, което гледа как минават облаците в безкрайното здрачаване. Сякаш природата беше забравила задълженията си и съзерцаваше в екстаз премяната си. Усети растящата тишина, но не разбра дали това бе реакция на живите същества, изплашени от този така продължителен сумрак, или беше погрешно възприятие на сетивата й. Нямаше как да разбере, защото сякаш от нищото плъзна мъгла и забули всичко, което я заобикаляше.

Различи ложето с прозрачни завеси, през които се процеждаше следобедната светлина. Видя също дървените мебели, сандъците, пълни с венчелистчета и резенчета ябълка, кадилниците за тамян, амфорите с ароматни масла и кошниците, препълнени с плодове, които насищаха стаята с есенни аромати.

— Все още нищо — каза жрицата, като имаше предвид съобщенията, които Ра-Теш изпращаше ежедневно, всеки път, когато отсъстваше.

— Не знам какво ще правя, когато се върне — оплака се Майя. — Най-лошото е, че Арат…

— Шшшт! — Жената постави пръст върху устните й. — Ще измисля нещо.

Изправи се, за да излезе на балкона.

— След една седмица ще бъде пълнолуние — напомни й. — Предупреди ме веднага щом започне цикълът ти. Ще приготвя нещо, което ще ти помогне.

Беше минал месец, откакто Арат, придружен от Даная, бе започнал да я посещава в стаята й, след като слугите от храма си тръгнеха. Тази нощ, като толкова други, жената отиде да посрещне двойката, за да я проводи до стаята на Майя през подземията. Остави ги там, преди да се оттегли.

Беше началото на света и цивилизацията не бе измислила греха. Не съществуваше и бог, който да се опълчи на природата на създанията, които той самият е сътворил. В онези времена Божеството гледаше с радост всеки акт на любов, който възхвалява безкрайното богатство на видовете, далеч от всяко табу. Така, под сянката на нейната милост, всяка нощ влюбено се приспиваха тримата любовници…

Малко преди да съмне, на Майя й се стори, че чува глух шум в далечината, но сънят отново угаси сетивата й. След малко дочу думи, донесени от вятъра, почти веднага последвани от вика на жрицата, която предупреждаваше за приближаващата опасност. Тутакси събуди останалите и ги пришпори да избягат по коридора, който щеше да ги отведе обратно в подземието. Пипнешком, сливайки се със сенките, те се втурнаха към тайния изход.

Твърде късно. Ра-Теш се появи на вратата тъкмо навреме, за да види, че Даная и Арат бягат от спалнята. Без да се колебае, извади церемониален кинжал.

Викът на Майя зад гърба му спря Арат, който вече бягаше през тунелите.

— Не отивай! — вкопчи се в него Даная.

Но той успя да се освободи и се върна назад. За момент не осъзна какво вижда. Когато светлината достигна до мозъка му, пожела да изтрие картината, която щеше да помни до края на този живот.

В краката на Ра-Теш лежеше Майя — с тъмно петно на корема, което се разрастваше върху дрехата й. Върховната жрица се бореше с новодошлия, все още замаян заради онова, което беше сторил и заради още нещо, което току-що беше открил — тази жена бе съучастница на хората, които го бяха предали.

— Бягай! — извика тя на младия мъж. — Бягай оттук!

Арат чу стъпките на стражите, които идваха от противоположния край на храма, погледна още веднъж бездиханното тяло на Майя и едва тогава се обърна. Трябваше да отведе Даная, която плачеше и стенеше в тъмнината на коридора.

Раздирана от остра болка, Майя се беше превила на две, след като кинжалът я промуши. Неясното жужене на гласове се усили. Някой я упрекваше за нещо, ала не успя да разбере за какво. За миг мислите й се разбъркаха и светът се отдалечи. Беше повлечена от вихрушка от тъмна материя, но почти веднага се съвзе от припадъка си, събра сили и отвори очи. Ръката на учителката й стискаше ръката на жреца, за да му попречи да нанесе втори удар. Чу вика й:

— Бягай! Бягай оттук!

Ужасът й даде криле, за да настигне Арат, който изглеждаше като вкаменен.

— Да вървим, Арат — му каза.

Но той продължаваше да гледа упорито към пода.

— Арат! — повтори тя.

Младият мъж се затича към подземията. Майя чу глух шум зад гърба си и когато се обърна, видя, че кинжалът на Ра-Теш пронизва гърлото на защитницата й. С вик се хвърли върху жреца, който забиваше оръжието си отново и отново, докато жената не падна на земята. Майя се опита да го удари, но тялото на мъжа се беше превърнало в непроницаема материя. Може би го предпазваше някаква магия… Чак тогава видя другото тяло, което лежеше до леглото.

Слисана и ужасена, борейки се с ужаса, който заплашваше да унищожи разсъдъка й, побягна по стъпките на Арат и Даная към тайните подземия, като все още не разбираше, че току-що беше оставила след себе си своето собствено тяло.