Даина Чавиано
Затворена котка (49)

49

Докато вадеше ключа от чантата си, забеляза, че предметите се размазват, сякаш ги вижда през зацапано стъкло. Отначало помисли, че е от глад, защото през последните седмици почти не беше яла. После си спомни слуховете за вируса, водещ до необратима слепота. Когато се втурна в стаята си, от нея течеше ледена пот. Опирайки се на стените, се добра до леглото. Имаше усещането, че потъва и продължава към бездънни дълбини. Клепачите й тежаха като камъни. Някой я докосна по рамото.

— Майя… Майя…

Стресна се и се събуди. Въпреки че стаята тънеше в мрак, позна гласа на Арат.

— Какво правиш тук? — прошепна. — Ума ли си загуби?

Когато Ра-Теш тръгваше на път, Майя оставаше под надзора на пазачи, пръснати из храма.

— Трябваше да те видя — сподели той с тъга в гласа. — Не мога да спра да мисля за твоето заточение.

Тя постави пръсти върху устните на мъжа.

— Тук съм, защото такъв е дългът ми към Богинята, забрави ли?

— Той те използва, Майя! — избухна. — Не ми казвай, че не си разбрала.

Девойката почервеня.

— Забравяш, че той е Върховният жрец, а аз съм само послушница. Трябва да се подчинявам на човешката му същност.

— Можеш да помолиш жрицата за помощ.

— Тя също му се подчинява. Мисля, че е заради магията.

— За какво говориш?

— Ра-Теш владее тайна сила — поколеба се тя, преди да намери точния израз. — Използва ритуала на свързване с магически цели.

— Сексуална магия?

— Трябва да си я почувствал в нощта, когато те доведе.

Арат потръпна. Спомняше си със срам онази среща, защото се бе опитал избяга, да се откаже, но не бе овладял волята си.

— Аз съм на мястото, което съм избрала — настоя тя. — Не знам защо се притесняваш.

— Безпокоя се, защото открих нещо.

Наведе се, докато не докосна устните й. Девойката се изненада толкова силно, че забрави опасността, на която се излагаше. Отвърна на целувката, без да мисли, всмуквайки дара на Богинята.

От нощта на Белтейн се опитваше да прогони страстта си към Арат. Дори изненадващото му посещение по заповед на Ра-Теш не беше успяло да подхрани онази мечта. Но сега бе различно: той беше дошъл при нея без необходимост от ритуали, без богове, на които да угажда…

Телата им се срещнаха върху ложето, копнеещи едно за друго, вдишвайки аромата на кожите си. Сред възглавниците за сън се преструваха, че се нападат в смъртоносна битка, оросявайки се със сокове, извиращи от мистериозни и плодородни дълбини. Потта се смесваше със слюнката и желанието разпалваше огъня, който пламна между бедрата на девойката, нападната от езиците на боговете. Свободна от влиянието на жреца, Майя най-сетне се отдаде на палещия дъх на любовта.

Някой разтвори завесите към коридора и наблюдаваше сцената, докато тонът на стенанията им не подсказа, че сливането им е към края си. Едва тогава се отдръпна назад и отново се скри.

— Казах на Даная да дойде да те види — рече Арат, след като успокои дишането си.

Майя си спомни тялото на девойката, лудуващо сред облаци от пяна.

— Още ли се виждаш с нея?

— Обичам я — отвърна той простичко.

— Аз също.

— Какво? — Арат се изправи наполовина.

— От онзи ден при водопада. Исках да разбера защо бягаш от мен…

— Била си там?

— Това ми помогна да разбера защо желаеш Даная. — Погледна го съсредоточено. — Притеснява ли те?

— Не — отвърна той, изненадан. — Не ме притеснява.

— Какво й разказа за мен?

— Истината. Вие сте различни. Обичам и двете ви. Какво да направя?

Тя го разбираше. Обичаше Арат, но в същото време желаеше Даная. Не беше нещо, което можеше да контролира.

Далечно чуруликане прозвуча в мрака.

— Трябва да си вървя — съобщи той, скачайки от леглото.

— Защо толкова скоро? Още не е съмнало.

— Не чуваш ли? Това е птицата, която пее призори.

— Спиш, Арат. Причува ти се.

— Погледни, виждаш ли светлината на хоризонта?

Майя излезе на балкона и за момент се надяваше, че тази млечна светлина е следата на някой метеор.

— Това е едно от онези загадъчни явления, които понякога се появяват в небето… — коментарът й бе прекъснат от отчаяни трели. — Ах, да, съмва се!… Бързо! Бягай оттук!

Сбогуваха се в градината. Майя го видя да се стопява в мъглата, преди да се върне в леглото си с намерението да спи дълги часове… Миг след това една ръка запуши устата й и тя вдиша парфюм, който разпозна заедно с шепнещия глас.

— Аз също те обичам. И Богинята ме помоли да ти дам един специален дар — каза жрицата, която свали ръката си веднага щом се убеди, че момичето няма да вика. — Ще изкова за Нея духа на бъдеща заклинателка. Ще те науча на тайна магия, която мъжете не познават.

— Магия? — повтори момичето с боязън. — Достатъчно магии ми се събраха.

— Тази магия е различна, защото идва от природата ни. Нея само жените могат да практикуват. — И посочи съда, където Майя държеше фините платове, които използваше по време на менструацията си. — Менструалната кръв има жизнеутвърждаваща сила, затова е толкова мощна. Мъжете не я притежават и са се опитали да я заместят с жертвоприношения, но магиите, постигнати по този начин, не са чисти. Само нашата кръв е хранилище на живота, дарено от Богинята.

Майя си спомни, че пророческите способности на гадателките се увеличаваха по време на тези специални дни. Може би съществуваше някаква връзка между луната и пророческите видения.

— С тази магия ще задържиш интереса на новия си любовник.

— Не знам за какво говориш.

— Напротив — продължи жрицата, като не обърна внимание на тревогата в гласа на момичето. — Ако използваш добре силата на луната, любовникът ти никога няма да те изостави.

— Аз не…

— Ще бъде наша тайна — прекъсна я тя. — Няма да кажа нищо на Ра-Теш. Новият ти възлюбен ми е симпатичен и мисля, че наистина го обичаш. Ще ти помогна да го виждаш често, но искам нещо в замяна. Позволи ми да те обичам, както той те обича.

— Винаги си била много добра с мен, но никога няма да мога да те обичам по същия начин.

— Любовта е нещо различно за всички. Ако ми подариш няколко нощи в замяна на мълчанието ми и обединим силите си, ще можем да се опълчим на властта на Ра-Теш и може би да освободим царството от присъствието му.

Докато говореше, жената сваляше един по един воалите, които покриваха момичето. Майя нямаше друг избор, освен да отстъпи пред ласките й, не само защото разбра, че животът на Арат зависи от съгласието й, но и защото започна да усеща как горещият дух на Богинята я обладава. Устните с подканяща плътност я увещаваха да остане отпусната на леглото, устни с ален цвят, които толкова приличаха на нейните, че се чувстваше странно от милувката им върху кожата си. Защото да споделиш любовта с друга дъщеря на Богинята беше като да любиш сама себе си.

Молитвите й се сляха с шепота на жената. Предусети идването на светлината, която щеше да избухне под клепачите й. Трябваше да задържи изригването, което вече известяваше за себе си с далечен тътен. Приближаваше се до Богинята. Вече беше достъпна за ръцете й. Зелено като нейната мантия беше сияйното було, което се разпростря върху света: това беше прелюдията на нейното идване и проникване. Магията се понесе над спалнята и обгърна жените, които се отдаваха на ритуала. Миг преди кулминацията двете издигнаха в унисон молитвите си, задържайки за секунда сливането си с Майката, докато напрежението стана непоносимо. Тогава освободиха цялата сила, натрупана от допира на телата им. Събраната енергия послужи за подтик на заклинанието. Вълните от мечти и желания преляха през прага, задържащ ги по волята на техните създателки, и изригнаха в мощен прилив, който заля всичко в предела на магията.

Ръцете на жрицата се сключиха около китките на Майя и за миг погледите на двете се срещнаха. Именно тогава паметта на Мелиса нададе мълчалив вик: в дъното на тези очи пулсираше душата на Сибила.