Умберто Еко
Кант и птицечовката (80)

Кой е умрял на 5 май?

Едно смущаващо отваряне на скоби. Според някои описанията не служат за фиксиране на референцията. Видяхме, че няма референция, която да не се подхранва с някакво описание. Но има случаи, при които изглежда, че референцията се фиксира само чрез описания, независимо от името.

Мандзони пише ода със заглавие „5 май“, която според това, на което са ни учили в училище, е посветена на смъртта на Наполеон. Но ако препрочетете тази поема, ще видите, че името на Наполеон изобщо не се споменава. Ако трябва да резюмираме брутално одата чрез макропропозиции (и без уважение към художествената й стойност), бихме казали, че говорещият ни казва:

1. Човекът, за когото говоря (изказвайки моите чувства към него), го няма вече.

2. Този човек се характеризира с една поредица от свойства: издига се много високо, пада, възправя се отново; извършва паметни подвизи от веригата на Алпите до африканските брегове, от Иберийския полуостров до границите между Франция и Германия; не се знае дали славата му е била наистина слава, но със сигурност Бог го е надарил с изключителни качества в сравнение с останалите представители на човешкия род; познава победата, властта и изгнанието (и на два пъти изживява както триумфа, така и поражението); може да се смята за граница на две епохи; дълго обмисля дали да напише мемоари и си спомня събитията от миналото си; и т.н.

Този, който не знае, че одата е написана през 1821 г. и че следователно датата 5 май имплицитно се отнася до един точно определен ден от тази година, и този, който не знае, че Наполеон умира на тази дата (станала в енциклопедичен аспект поради антономазия или метонимия датата на неговата смърт), ако иска да идентифицира посочената личност, няма други инструкции, освен неясните описания, които предлага Мандзони. Не ми се иска да се впускам в проучване на универсалната история, но съм убеден, че е много вероятно да се намери друга историческа личност, за която тези описания спокойно биха могли да се приложат. С малко добра воля и разбирайки някои изрази като метафори и хиперболи, някой би могъл да ги приложи към Никсън или към Фаусто Копи.

Това е доста труден случай за много теории на референцията, защото ние знаем, че този текст прави референция за Наполеон само въз основа на редица обстоятелствени и интертекстуални договаряния (и конвенции). Без тези договаряния текстът в референциален аспект ще бъде извънредно неясен.

Но нека усложним нещата. Да предположим, че Мандзони (който за щастие не е бил подобен шегобиец) е написал много сходна ода за сценката със саркиапона, казвайки приблизително следното: „Възпявам смъртта на един Велик. За него сал ще кажа, че не се е издигал високо, не е падал, не се е възправял отново, не е бил два пъти в калта и два пъти на пиедестал, не е извършил подвизи от Алпите до пирамидите и от Мансанаре до Рейн, не е бил граница на две епохи и дори, ако се замислим по въпроса, не е умрял“.

Как можем да разбираме референцията към „него“ (за когото той очевидно продължава да говори)? Бихме ли му повярвали сляпо, очаквайки да ни каже нещо повече за този Някой? Ще останем в недоумение дали той иска да говори за Юлий Цезар, за Хенри IV, за съседа си или за някой друг индивид, който трябва да се избере измежду милиардите индивиди, населявали планетата. Ако му повярваме сляпо, това ще бъде приемане на едно наистина „меко“ обозначаване. Ще допуснем, за да поддържаме взаимодействието, че той говори за някой, който се е появил някъде, заченат с определена генетична програма, вероятно кръстен някак от родителите си или от този, който го е видял за първи път, но няма да знаем (за момента) кой е този някой. И все пак обозначаването няма да бъде изцяло „меко“: дадените ни описания ще ни накарат поне да изключим Наполеон.

Нима аз предположих, че става невъзможно комуникативното взаимодействие? Разбира се, че не, подобни неща ни се случват често: както когато някой ни каже: „Снощи се запознах с едно невероятно момиче в дискотеката, не си виждал такова!“ И ние какво правим? Чакаме останалата част от разказа. Но знаем, че референцията е за жена, а не за мъж.