Умберто Еко
Кант и птицечовката (15)

2.1. Марко Поло и еднорогът

Често, когато сме изправени пред непознато явление, реагираме чрез приближение: търсим онзи откъслек съдържание, който вече присъства в нашата енциклопедия и който повече или по-малко изглежда, че отразява новия факт. Класически пример за такъв подход откриваме в Марко Поло, който на о-в Ява вижда (ние го разбираме сега) носорози. Това са животни, които той никога не е виждал, само че по аналогия с други известни животни различава у тях тяло, четири крака, рог. Тъй като неговата култура му предоставя на разположение понятието „еднорог“ като четирикрако животно с рог на муцуната, Марко Поло нарича тези животни „еднорози“. После, тъй като е честен и педантичен хроникьор, бърза да допълни, че тези еднорози са доста странни, бихме казали — неспецифични, тъй като не са бели и стройни, а имат „биволска кожа и слонски крака“, черен и грозен рог, грапав език, глава като на глиган: „Това е много грозно на вид животно. Не е, както се казва у нас, да се подчинява на девицата, а е обратното“ (Милионът 143).

Изглежда, че Марко Поло взема решение: вместо да сегментира поновому съдържанието, прибавяйки едно ново животно към света на живите същества, той коригира съществуващото описание на еднорозите, които, ако съществуват, трябва да са такива, каквито той ги е видял, а не както ги описва легендата. Марко Поло променя интенсията, без да променя екстенсията. Или поне така изглежда, че е смятал да постъпи или че на практика е постъпил, без да се тревожи особено за таксономията.^[1]

Но какво би се случило, ако Поло, вместо в Китай, беше стигнал до Австралия и край някоя рекичка беше видял птицечовка?

Птицечовката е странно животно, което изглежда създадено, за да отправи предизвикателство към всяка класификация, била тя научна, или народна: дълга е средно петдесетина сантиметра, тежи около две кила, има плоско тяло, покрито с тъмнокафяви косми, няма врат и има бобърска опашка; има патешка човка, синкава от горната страна и розова или пъстра от долната страна, няма ушни миди, четирите крака завършват с по пет пръста с ципи, но и с нокти; стои достатъчно време под водата (и се храни там), за да бъде сметната за риба или земноводно, женската снася яйца, но кърми малките си, макар че не се вижда никакво гръдно зърно (при мъжката впрочем не се виждат дори тестисите, които са вътрешни).

Ние не питаме дали Марко Поло би разпознал животното като бозайник или земноводно; но той определено би трябвало да се запита дали това, което вижда (ако е животно, а не зрителна илюзия или пъклено създание), е бобър, патица, риба, и във всички случаи — дали е птица, морско или земно животно. Хубава главоблъсканица, от която не може да го спаси понятието „еднорог“ и заради която в най-добрия случай би прибягнал към представата за Химера.

Същата главоблъсканица е трябвало да разрешат първите австралийски заселници, които са видели птицечовката: възприели са я като къртица и са я нарекли watermole, но тази къртица имала човка и следователно не била къртица. Нещо осезаемо извън „шаблона“, който ни предлага представата за къртицата, не отговаряло на шаблона — макар че за да се разпознае човката, трябва да се предположи, че са имали „шаблон“ за човката.