Умберто Еко
Кант и птицечовката (60)

4.5.1. „Watermole“ или „duckbilled platypus“

През 1798 г. един натуралист на име Добсън изпраща в Британския музей препарирано животинче, което австралийските заселници наричали обикновено „Watermole“ или „duckbilled platypus“. Според едно съобщение, цитирано от Колинс през 1802 г.^[10], подобно животно е било открито през ноември 1797 г. на бреговете на едно езеро близо до Хоксбъри: то било голямо колкото къртица, с малки очи, предните му крака били с четири пръста, свързани с плавателна ципа, по-широка от тази, която имало на пръстите на задните му крака. Имало опашка, човка на патица, плувало с крака и с крака копаело дупка за леговище. Определено имало характер на земноводно животно. Текстът на Колинс е придружен и от една много неточна рисунка: животното прилича повече на тюлен, син кит или делфин, сякаш, след като се знае, че плува, веднага му е бил приложен общият КТ на морско животно. Или може би източникът е друг. Както разказва Гоулд (Gould 1991: 19), през 1793 г. капитан Блай (точно оня от Баунти) при едно пътуване в Австралия открил (и изял печена, с удоволствие) една ехидна. Сега знаем, че ехидната е брат-близнак на птицечовката, с която споделя привилегията да е ЕДНОПРОХОДНО. Блай я нарисувал много грижливо, рисунката била публикувана през 1802 г. и прилича много на птицечовката на Колинс. Не знам дали Колинс е виждал рисунката на Блай, но ако не я е видял, още по-добре: изводът би бил, че и двамата рисувачи са доловили в различни животни еднакви общи признаци в ущърб на специфичните признаци (птицечовката на Колинс няма правдоподобна човка и изглежда пригодена да се храни с мравки като ехидната).

Но нека се върнем към препарираната птицечовка, която пристига в Лондон и е описана през 1799 г. от Джордж Шоу като Platypus anatinus.^[11] Шоу (който впрочем има възможност да изследва само кожата, но не и вътрешните органи) проявява различни признаци на почуда и недоумение: животното му напомня веднага за човката на патица, присадена (engrafted) върху главата на четирикрако. Терминът не е избран случайно. Кожата пристига след пътуване в Индийския океан, а по онова време са били известни дяволските китайски таксидермисти, които са можели майсторски да присадят примерно рибя опашка към тялото на маймуна и да създадат така сиреноподобни чудовища. Следователно Шоу има известно право да се съмнява дали на пръв поглед не става дума за „измамно препариране, направено с изкуствени средства“, но впоследствие признава, че не е успял да открие никакъв признак на измама. Реакцията му обаче е интересна: животното е непознато, няма средства, за да го разпознае, и би предпочел да допусне, че не съществува. Но тъй като е човек на науката, продължава нататък. И от самото начало започва да се люшка между Речник и Енциклопедия.

За да разбере това, което вижда, той се опитва веднага да му намери класификация: платипът му се струва нов и специфичен genus (род) в организацията на ЧЕТИРИКРАКИТЕ на Линей, този род би трябвало да бъде поставен в разреда BRUTA и би трябвало да бъде до разреда MYRMECOPHAGA. Но веднага след това Шоу преминава от категориите към свойствата и описва формата на тялото, козината, опашката, човката, шипа, цвета, големината (13 дюйма), краката, челюстите, ноздрите; не намира зъби, забелязва, че езикът липсва в този екземпляр, вижда нещо, което му заприличва на очи, но прекалено малки и покрити с косми, за да могат да осигурят добро зрение — причина, поради която смята, че са като очите на къртицата. Казва, че би трябвало да е пригодено да живее във водата, и формулира хипотезата, че се храни с водни животни и растения. Цитира Бюфон: всяко нещо, което е възможно да бъде създадено от Природата, е създадено.

Шоу се връща към описанието през 1800 г.^[12] и отново изказва съмнения и колебания, без да посмее да включи животното сред ЧЕТИРИКРАКИТЕ. Казва, че има данни за други два екземпляра — изпратени от губернатора на Ню Холанд Хънтър до Джоузеф Банкс, — които би трябвало да разсеят всяко съмнение за измама. Тези екземпляри (изглежда, че Хънтър е изпратил екземпляр и на Литературното и философско дружество в Нюкасъл) са описани по-късно от Бюик в едно допълнение към четвъртото издание на неговата Обща история на Четирикраките като животно sui generis — с тристранна природа на риба, птица и четирикрако… Бюик заявява, че не би трябвало да се опитваме да класифицираме птицечовката според съществуващите правила за класификация, а трябва да се задоволим с описанието на тези странни животни, така както са ни били дадени. Въпреки че после има картинка с надпис: „Земноводно животно“, виждаме, че Бюик отказва да класифицира птицечовката като РИБА, ПТИЦА или ЧЕТИРИКРАКО, а установява морфологични признаци на риба, птица и четирикрако.

Най-накрая пристигат екземпляри с вътрешни органи, държани в спирт. Но още през 1800 г. немецът Блуменбах получава един препариран екземпляр (ще получи два други в спирт чак година по-късно) и го нарича Ornythorhynchus paradoxus. Изборът на прилагателното paradoxus е любопитен, то не е в унисон с таксономическите привички и ни подсказва, че Блуменбах се опитва да категоризира нещо като неподдаващо се на категоризация. Впоследствие ще вземе превес името Ornythorhynchus anatinus (и забележете, че името е речниково, но е обусловено от едно енциклопедично описание, защото означава „с патицоподобна птича уста“).

През 1802 г. екземплярите в спирт (мъжки и женски), които Блуменбах също вижда, са описани от Хоум, който разказва също, че животното не плава по повърхността, а излиза на повърхността, за да диша, като морската костенурка. Тъй като е изправен пред космато четирикрако, Хоум се сеща веднага за БОЗАЙНИКА. Но един БОЗАЙНИК трябва да има гръдни жлези и гръдни зърна. Да, ама женската птицечовка няма тези свойства: нейният яйцепровод, вместо да образува матка, се отваря в нещо като клоака, като при ПТИЦИТЕ и ВЛЕЧУГИТЕ, и тази клоака служи като пикочен канал, право черво и за размножителни цели. Хоум е анатом, а не таксоном и следователно не се тревожи много-много за класификацията: той се ограничава само с описание на това, което вижда. Но аналогията с размножителните органи на ПТИЦИТЕ и ВЛЕЧУГИТЕ не може да не го накара да сметне, че птицечовката е ЯЙЦЕРОДНО ЖИВОТНО, или може би само яйцеродна (както знаем днес, тя е яйцеродна, но не е ЯЙЦЕРОДНО ЖИВОТНО), и той решава, че може да е яйце-живородна: яйцата се формират в майчиното тяло, но после изчезват. В тази своя хипотеза Хоум ще бъде подкрепен от анатома Ричард Оуен, но през 1819 г. ще е склонен да смята, че птицечовката е живородна (и обикновено тази хипотеза изниква всеки път, когато се размишлява върху парадокса на животно с козина, което се ражда от яйце).

Хоум намира също, че птицечовката прилича на вече описаната от Шоу през 1792 г. ехидна. Но две подобни едно на друго животни би трябвало да принадлежат към един общ род: Хоум изказва предположението, че това може да бъде родът Ornythorhynchus Hystrix. Що се отнася до останалото, той говори надълго и нашироко за шипа на задните крака на мъжката птицечовка, за гладката човка и покритата с козина част, за грапавия език, който замества зъбите, за пригодения за преминаването на семенната течност пенис с външен отвор под формата на няколко отвърстия, така че семенната течност да се разпръсне на широка повърхност и т.н. Накрая Хоум говори за „племе“, което определено е подобно на ПТИЦИТЕ и ЗЕМНОВОДНИТЕ, изказвайки — преди Дарвин — една идея, много близка до тази за еволюционните отношения.