Умберто Еко
Кант и птицечовката (47)

3.7.3. Четирикраки стриди

В 4.3. ще кажа в какъв смисъл трябва да се разграничават научните категории от „първобитните“ категории, но междувременно предлагам да допуснем, че ние имаме — подредени и без никакво включване от общо към специфично — когнитивни типове за ябълка, банан, дърво, кокошка, врабче и птица. Как е възможно да имаме два отделни КТ за врабчето и кокошката и един-единствен за синигерите, дъждосвирците и чучулигите, всички заедно? Напълно възможно е и се случва (а по стара дефиниция всичко, което се случва, е възможно). Когнитивният тип за птици е толкова „обилен“ (или смътен, или груб), че обхваща всяко животно с криле, което лети в небето и каца на дърветата или по жиците: факт е, че ако видим едно врабче отдалеч, можем да решим за момента да го смятаме само за птица и толкоз. Терминът „птица“ има по-голяма екстенсия от термини като „кокошка“ или „врабче“, но не бих казал, че това означава, че разбираме КТ на птицата като по-висша категория спрямо този на кокошката. Това „летящо в небето животно с криле“ (което е всъщност наивното понятие за птица) е семиозисен примитив. За някои животни улавяме само това свойство и ги включваме в грубия КТ на птицата. За други животни, тъй като разпознаваме в тях някои допълнителни свойства, изработваме един по-фин КТ.

Разпознаваме един КТ на птица въз основа на признаци или на процедурите x, y, разпознаваме един КТ на врабчето въз основа на признаците или на процедурите x, y, z и един КТ на ластовицата въз основа на свойствата x, y, k, и забелязваме, че има общи признаци не само между врабчето и ластовицата, но и между едно врабче и други животни, които разпознаваме като птици. Но това поначало не трябва да има нищо общо с логическия критерий, според който включваме врабчето в класа на птиците, макар че именно тръгвайки от тези прилики, ние стигаме впоследствие до изработването на таксономии. Ние просто сме способни да разпознаваме врабчета, ластовички и птици и ако после някой иска да се посвети на наблюдението на птиците на свобода, ще има един КТ и за дъждосвиреца и един друг за чучулигата. Когнитивните типове са обилни и неподредени: някой притежава един КТ за котката, друг има КТ и за европейската тигрова котка, и за сиамската котка и със сигурност признаците на европейската тигрова котка ще бъдат до голяма степен общи с тези на котката. Но макар да изглежда очевидно, че именно на тази основа впоследствие ще може да се твърди, че всяка европейска тигрова котка е котка, аз държа да изтъкна пак, че на равнище на перцептивния процес това си остава догадка, интуиция за идентичност на свойства, все още не се отнася до вписване в едно категориално дърво.

Ако един КТ е подход за създаването на условията за разпознаваемост и идентификация на даден обект, нека видим Фигура 3.5, където се появяват различни 3D модели.

Фигура 3.5

Има един 3D модел за кучето или за коня. Нищо не пречи за по-специфични нужди да може да се построи един модел 3D за лабрадора и за пойнтера или за черния кон и за липицката конска порода, така както нищо не пречи някой ден аз и Пътнам да отидем да работим в ботаническа градина и да започнем да разграничаваме брястовете от буковете. Но поначало бук, бряст и дърво са все когнитивни типове, които трябва да се поставят на едно и също равнище: и всеки от нас използва единия или другия в зависимост от връзките си със средата, смятайки се за повече или по-малко удовлетворен. Фактуалните съждения от типа: „Видях един пойнтер“ и „Видях едно куче“, са еднакво полезни и пертинентни според обстоятелствата, още преди да сме решили дали категорията на пойнтера е подредна от тази на кучето. Перцептивно когнитивният тип на кучето е по-груб от този на пойнтера, но при определени обстоятелства върши идеална работа, не ни задължава да правим разлика между ловни и овчарски кучета и това ни стига.

Следователно въпросът за когнитивните типове все още няма нищо общо с дискусията за една таксономично-категориална система. Когнитивните типове са само строителни тухли, за да се построят впоследствие категориални системи.

И все пак съществуват възможни контрапримери. Признавам, че експериментът, който ще изложа сега, би могъл да се използва както за отъждествяване на категориите и когнитивните типове, така и за отричане на тази тъждественост. Хъмфри и Ридок (Humphreys и Riddoch 1995: 34) ни говорят за пациент с мозъчни увреждания, който, като му се покаже насекомо, го рисува не знам до каква степен реалистично, но със сигурност по такъв начин, че ние разпознаваме веднага нещо много подобно на насекомо (Фигура 3.6). Фактът, че го е нарисувал, ни показва, че го е интерпретирал и следователно е осигурил индикации за неговата идентификация и бъдещо разпознаване; накратко, ако не е имал по-рано един КТ, той си е създал такъв. Но като се махне насекомото и му се каже да го нарисува, субектът го изобразява като нещо подобно на птица (Фигура 3.7).

Фигури 3.6 и 3.7

Същият пациент, способен да разпознае една стрида като такава, когато е приканен да я нарисува, без да я вижда в момента, я изобразява с четири крака. Авторите отбелязват, че за непосредствената визуална памет трябва да се постулират депозирани мисловни познания, чиято дегенерация проваля възпроизвеждането на запомнения обект. Може ли случаят да се интерпретира като нарушение на една категориална компетентност? На практика пациентът не е нарисувал вместо насекомо стол и вместо стрида — молив. В неговата памет е останал един признак на „животност“ и следователно може да е преминал от насекомото и от стридата към надредната категория на животните, слизайки оттам към птиците и към някое друго неустановено животно. Но ако разглеждаме перцепцията на животинския характер като пред-категориален опит, ето че тогава пациентът, запазвайки от видяното само един неясен атрибут, трябва да е потърсил някакъв какъвто и да е КТ, който го съдържа, плъзгайки се от един КТ към друг, сякаш сърфира в един архипелаг от когнитивни типове, вместо да върви в посока нагоре от вида към рода.

Не твърдя, че при образуването на един КТ не се намесват предходни познания или категориални догадки — и случаят с Марко Поло, на който се спрях в 2.1., потвърждава това. Аз само изказвам хипотезата, че когнитивните типове (1) могат да се образуват независимо от една организирана категориална компетентност, и (2) могат да бъдат активирани също независимо и дори в конфликт с тази компетентност (както ще се види при преразказването на историята с птицечовката в 4.5.).