Умберто Еко
Кант и птицечовката (45)

3.7.1. Типове с/у основни категории

Не е едно и също, разбира се, да правим референция за даден КТ, за да разпознаем проявата на един природен род като мишка, и да правим референция за даден КТ, за да разпознаем индивидуално даден човек. Найсър (Neisser 1976: 55) допуска, че нашите схеми могат да оперират на различно равнище на обобщение, така че ние сме готови да разпознаем „нещо“, „една мишка“, „моя шурей Джорджо“ и дори една подигравателна (а не мила) усмивка на лицето на Джорджо. За това специфично явление, което е възможното съществуване на индивидуални типове (самият оксиморон вече налага да разгледаме задълбочено въпроса), ще говоря в 3.7.6. А тук смятам да говоря за разликата между общи типове и специфични типове, т.е. за факта, че сме склонни понякога да различим една европейска тигрова котка от сиамска котка, а друг път — котка от куче или дори четирикрако от двукрако. Става дума очевидно за постулиране на когнитивни типове на различни равнища на обобщение, но проблемът, който възниква веднага, е дали можем да мислим за нещо като „дърво“ на различните КТ или трябва да ги разглеждаме като архипелаг без йерархична организация.^[37]

Фактът, по който вече се е разисквало и се разисква обстойно, е, че за различните природни и изкуствени родове ние проявяваме различни способности за разграничение. Аз лично съм способен да различа кокошката от пуйката, ластовичката от орела, врабчето от канарчето (и дори бухала от кукумявката) и следователно притежавам КТ за тях, но не бих могъл да направя разлика между скорци, чинки, червенушки, черноглави копринарки, чучулиги, кадънки, синигери, сойки, дъждосвирци, стърчиопашки. Бих ги разпознал като птици и толкоз. Естествено един ловец или един bird watcher имат компетентност, различна от моята, но проблемът не е в това. Проблемът е, че ако това на ластовицата е КТ, тогава какво е това на птицата изобщо? Дори ако приемем идеята, че познаваме обектите чрез една категориална организация, тази организация варира според различните сфери на опита, според човешките групи и според индивидите.

Ако нашето познание наистина е структурирано според една хомогенна система от класове и подкласове, би трябвало да назоваваме и разпознаваме следните обекти според диаграмата на Фигура 3.4.

Когато се предполага подобна схема, се предполага също, че основните категории са тези, които се научават първи и които следователно не само играят възлова роля в езиковия обмен, а и контролират процесите на идентификация или разпознаване. Затова от субектите се иска да изброят признаци или свойства или атрибути за една серия от термини-стимул (като животно, мебелировка, стол, куче, плодове, ябълки и круши) и се вижда, че за надредните категории признаците са много малко, за основните категории те нарастват чувствително, а при подредните категории разликата в признаците спрямо основните категории е минимална. Например откриват се само два признака, за да се дефинира какво е облеклото (то е нещо, което слагаме върху себе си и което ни топли), многобройни са признаците за панталоните (крачоли, джобове, копчета, направени са от плат, обуват се по определен начин, и т.н.), докато за една подредна категория като jeans субектите обикновено прибавят само признака цвят (те са винаги сини). В зависимост от броя на тези признаци е очевидно, че се различават по-лесно панталоните от сакото, отколкото два типа различни панталони.^[38]

Всички експерименти в това отношение са показали, че нашето познание не съответства на тази класификация. Ситуацията може да варира в зависимост от субектите, но много са хората, които различават кокошка от пуйка, а при дъждосвирец и червенушка разпознават само птица.

Рош (Rosch 1978: 169) говори за непредвиден резултат, когато, след като се приема, че Дърво и Мебели са надредни категории, се установява, че субектите разграничават много по-добре стол от маса, отколкото дъб от клен, които обикновено се разпознават като дървета. Резултатът не ми се струва ни най-малко неочакван, като се има предвид, че Пътнам отдавна вече е заявил, че не разграничава бряст от бук (и аз се присъединявам към него), докато предполагам, че разграничава отлично стол от маса или банан от ябълка. Тук проблемите са два.

Нека се опитаме да изработим един КТ във връзка с перцептивен опит, при който морфологията и пертинентността спрямо нашите телесни изисквания имат по-голямо значение от функцията, която бихме нарекли естетическа и социална (и препращам за този въпрос към параграф 3.4.7. за т.нар. affordances). За да решим дали един библиотечен шкаф и един стол принадлежат и двата към надредната категория Мебели, трябва да имаме изработено понятие за това какво е жилището, какво изискваме ние от едно стандартно жилище и откъде се купуват предметите, които са нужни, за да се обзаведе едно стандартно жилище. Затова категорията Мебели изисква способности за абстракция. Смятам, че едно куче разпознава един стол и един диван и може би една маса като предмети, върху които може да легне, но възприема един библиотечен шкаф или един (затворен) гардероб просто като препятствия, които не са много по-различни от стените на стаята.^[39]

За разлика от това, свойството на нещо да бъде дърво е един от онези семиозисни примитиви, които разграничаваме инстинктивно в заобикалящата ни среда, поради което различаваме дървото от животните и от други предмети (и не мисля, че кучето постъпва другояче, когато използва дърветата за естествените си нужди — поне ако някой конкретен обонятелен стимул не го отблъсне). Ние изработваме преимуществено един КТ на дървото (докато разликата между бук и липа принадлежи само на един тип по-широко познание), защото, ако не сме първобитни хора в гората, които са зависими от разпознаването на различните видове дървета, дърветата ни се явяват като подреждане на средата, като с оглед на изискванията ни изпълняват всичките една и съща функция (хвърлят сянка, отбелязват граници, сгъстяват се в горите и т.н.).^[40]

Умеем отлично да различим банана от ябълката, защото разликата е от значение за нашите нужди и за нашите хранителни предпочитания, защото често трябва да избираме между тях или защото представят различни условия за потребление. Следователно изглежда естествено да имаме отделни КТ за банана и ябълката и един общ КТ за дървото.^[41]

Тези статистически правила имат ярки изключения в зависимост от личния опит. Така както съм неспособен да разгранича бряст от липа, аз разпознавам отлично и баниана, и мангровата растителност. Причините са три: първата е, че става дума за дървета, с които е захранено детското ми въображение на читател на приключенски романи (особено на Салгари; поне що се отнася до баниана); втората, която зависи от първата, е, че по време на моите пътувания, когато съм чул да казват какво е банианът и че някакви снопове от растителност по бреговете на някой остров или блатист канал са мангрова растителност, аз съм побързал да ги огледам с особено внимание и да запомня морфологичните им признаци; третата е, че както банианът, така и мангровата растителност имат много специфични и необичайни признаци, първият, защото стволът се разклонява към корените в нещо като звездовидно разположени „остриета“, а втората, защото неслучайно се нарича в разговорния английски език walking trees, т.е. изглежда отдалеч като движещи се по водата насекоми.

Естествено, пак поради биографични случайности аз веднага бих разпознал една птицечовка, ще идентифицирам игуаната и ще продължавам да имам много смътна представа за анакондата. Това не означава, че ако съм принуден да посоча една анаконда между един язовец и една сврака, няма да мога да я открия благодарение на факта, че знам, че е змия, но тази моя идея за змия е „първобитна“ и няма нищо общо с научната представа за влечуго.