Умберто Еко
Кант и птицечовката (63)

4.6.1. Осемдесет години преговори

Каква е поуката от историята? На първо място бихме могли да кажем, че това е великолепен пример за това как наблюдаеми изказвания могат да бъдат направени само в светлината на една концептуална картина или на една теория, която да ги осмисля, т.е. първият опит да се разбере това, което се вижда, е опит емпиричната даденост да се вкара в рамките на една предходна категориална система (като в случая с Марко Поло и носорозите). Но същевременно трябва да се каже, че както в случая с Марко Поло, наблюденията поставят в криза категориалната картина и тогава се прави опит за нейното приспособяване. И така се върви успоредно, коригирайки категориалната картина според новите наблюдаеми изказвания и признавайки за верни наблюдаемите изказвания според възприетата категориална картина. И като се напредва в категоризацията, се очаква да се открият нови свойства (естествено под формата на разбъркана енциклопедия); и като се намират нови свойства, се прави опит за преустройство на категориалната система. Но всяка хипотеза за категориалната картина, която се възприеме, влияе върху начина, по който се действа и по който се признават за валидни наблюдаемите изказвания (поради което този, който иска птицечовката да е бозайник, не търси яйцата или отказва да ги разпознае, когато те се появят, докато този, който иска птицечовката да е яйцеродна, се опитва да отрече както гръдните жлези, така и млякото). Това е диалектиката и на когнитивните процеси, и на познанието, т.е. и на познанието и на знаенето.

Но достатъчно ли е това заключение? В действителност някой накрая е доказал, че има и гръдни жлези, и яйца. Бихме могли да кажем, че и в единия, и в другия случай е победила една теория, принуждавайки изследователите на място да търсят нещо, което теорията е искала да има, и че ако едното академично съдружие беше взело превес над другото (защото такъв е механизмът на сблъсъка между теориите), може би нямаше да се открият никога нито гръдните жлези, нито яйцата. Но факт е, че накрая са се открили и гръдните жлези, и яйцата, така че днес е трудно да се отрече, че птицечовката кърми малките си и въпреки това снася яйца.

Тогава историята на птицечовката ще дойде да докаже, че в крайна сметка фактите побеждават теориите (и че както иска Пърс, Факелът на Истината във всички случаи върви напред, предаван от ръка на ръка, въпреки трудностите). Но според това, което можем да прочетем в литературата по въпроса, още не сме спрели да откриваме много и неподозирани свойства на птицечовката и би могло да се каже, че това става, защото победилата теория я е включила сред бозайниците. Пърс би ни успокоил: достатъчно е да се почака и накрая Общността ще намери точка на консенсус.

Но ние помним решението на Шоу, 1799 г.: може би бихме могли да се опитаме да поставим веднага непознатото животно в някой клас, но за момента нека описваме това, което се вижда. И това, което натуралистите са научили за птицечовката, още преди да решат към кой клас да я причислят и — нека подчертаем — докато още са водели спорове по въпроса, е, че тя е нещо странно, със сигурност животно, което може да бъде разпознато по някои инструкции за идентификацията му (човка, бобърска опашка, ципести крака и т.н.).

В продължение на повече от осемдесет години натуралистите не постигат съгласие по нито един пункт, освен по факта, че говорят за това животно, направено така и така, чиито екземпляри се разпознават един по един. Това животно може да е и може да не е бозайник, птица, влечуго, без по тази причина да престане да бъде това проклето животно, което — както отбелязва Лесон през 1839 г. — застава напряко на пътя на таксономичния метод, за да докаже неговата лъжливост.

Историята на птицечовката е историята на дълги преговори и в този смисъл е показателна. Но за преговорите има една основа и тя е, че птицечовката изглежда подобна на бобър, патица, къртица, но не с котка, слон или щраус. Ако трябва да вдигнем ръце пред очевидността, че има иконичен компонент на перцепцията, то птицечовката ни го доказва. Всеки, който я види или види нейна рисунка, или препариран екземпляр, или екземпляр в спирт, се обръща към един общ КТ.

Минават повече от осемдесет години в преговори, но преговорите кръжат винаги около резистентности и линии на тенденция на континуума и на наличието на тези резистентности се дължи решението, което определено е договорно, да се признае, че някои признаци не могат да се отрекат. В началото и в продължение на няколко десетилетия има склонност да се заличи всичко: че е БОЗАЙНИК или ЯЙЦЕРОДНО ЖИВОТНО, че има или няма гръдни жлези, но не, разбира се, и свойството да бъде онова животно, направено така и така, което някой си е открил в Австралия. И докато се карат, всички знаят, че се придържат към един и същи КТ. Варират предложенията относно МС, но в основата на договарянето остава едно НС.

Фактът, че тази човка е незаличима (включително и главно защото не би трябвало да я има), личи от имената, с които животното е било назовавано както във всекидневния, така и в научния език по време на диспута и дори още от самото начало: Duckbilled Platypus, Schnabeltier, Ornitorinco.