Умберто Еко
Кант и птицечовката (22)

В 2.2. казахме, че вероятно Пърс, като се опитва да разплете възела между Ground, перцептивно съждение и Непосредствен обект, се опитва да реши — от гледна точка на инференциалния възглед за познанието — проблема на схематизма. Не смятам, че в хода на многото си трактовки на темата, които се срещат във всички негови произведения, Пърс ни е дал един-единствен и окончателен отговор. Той изпробва много отговори. Нуждае се от едно понятие за схема, но не може да открие вече обоснованите му модалности и не може да ги изведе. Трябва да ги открие „в действие“, в разгара на една непрестанна интерпретативна дейност. Поради което не е достатъчно, мисля, да разчитам на филологията или поне нямам намерение да постъпя така тук. Ще се опитам по-скоро да кажа как смятам, че трябва да бъде четен (или ако предпочитате, възпроизведен) Пърс, т.е. ще се опитам да сложа в устата му това, което бих желал той да е казал, защото само в този случай бих успял да разбера какво е искал да каже.

Фумагали (Fumagalli 1995: 3) изтъква как от 1885 г. нататък се наблюдава обрат в мисълта на Пърс. През тези години категориите от младежката New List вече не се извличат от анализ на пропозицията, а се отнасят до три области на опита. Бих казал, че става нещо като преход от логиката към гносеологията: Ground-ът например вече не е предикат, а усещане. По същия начин вторият момент — този на индексалността — става един тип опит, който е с формата на шок: той е сблъсък с един индивид, с една haecceitas, която „удря“ субекта, без още да е представа. Фумагали отбелязва, че ако е така, става дума за Кантово връщане към непосредствеността на интуицията, която предхожда всяка инференциална дейност. И все пак, тъй като тази интуиция — както ще видим — продължава да е чисто и просто чувството, че нещо е пред мен, тя все още е лишена от всякакво разсъдъчно съдържание и затова (струва ми се) би могла да издържи на антикартезианската полемика на младия Пърс.

Ground-ът е Firstness. Вече видяхме, че терминът може да означава „фон“ (и това би била една заблуждаваща интерпретация) или „база“, или „фундамент“. Терминът е такъв в смисъла на познавателния, а не на метафизичния процес: в противен случай Ground-ът би бил субстанцията, нещо, което се кандидатира по неясен начин да стане subjectum на предикации. Вместо това той самият се явява като възможен предикат, повече като „е червен“, отколкото като „това е червено“. Все още не сме стигнали до нещо, което проявява резистентност, на път сме да навлезем в Secondness, но още не сме го направили. В даден момент Пърс ни казва, че е „чист вид (species)“, но не мисля, че терминът може да се разбира в схоластичния му смисъл: той трябва да се разбира в текущия си смисъл като привидност, изглед (Fabbrichesi 1981: 471). Защо Пърс го нарича икона и прилика (likeness) и казва, че има характера на идея? Мисля, че това става, защото Пърс се формира в гръцко-западната традиция, според която познанието минава винаги през нещо визуално. Ако Пърс се беше формирал в еврейската култура, може би щеше да говори за звук, за глас.